Конгресът в Мецукей Даргот, урок 3

Виждаме, че дискусиите по възпитанието, които се провеждат по света, ни оставят безпомощни. Никой не знае какво да прави с това. Всеки вдига ръце. И затова ние трябва да станем по-силни и да наблегнем на тази тема, да подчертаем нейната важност в очите си, да покажем, че имаме позиция и разбиране, метод, който идва от самата Природа.

От една страна, ние можем да докажем, че всичките ни принципи идват от Природата, а от друга страна, ние целенасочено градим върху тази основа, като искаме всеки човек и обществото като цяло да постигне определено съответствие с природата и да стане Човек, подобен на Твореца.

Ако ние демонстрираме това отворено, сериозно и смело на всички, никой няма да може да се съпротивлява. В крайна сметка, всичко това е мястото на нашият единствен свободен избор и затова човечеството е толкова объркано и изгубено в тази област. Творецът го е оставил на нас. Можем да накараме всичко останало да проработи освен едно нещо: ние не знаем как да дадем на хората светлина в живота им, така че те да могат да намерят своето оптимално място в него. За да направим това в наши дни, ние трябва да познаваме цялата система и да разбираме какво изисква от нас висшата сила.

Очакваме, че методът за възпитание ще отвори вратите за нас към различни масови медийни канали и интернет портали и че правителствата, ООН и ЮНЕСКО най-после ще ни чуят. И процесът вече е започнал, тъй като никой не може да открадне това „авторско право” от нас дори ако го повтори дума по дума. Това е защото той няма метод, с който да реализира възпитанието на децата и възрастните, метод, който се отнася до всички хора по света, методът, който всеки може да използва, защото на практика възпитанието на човека идва пряко от висшата светлина към човешката душа.

Затова ние се присъединихме към Международната година на младостта, обявена от ООН. Да се надяваме, че това ще ни придвижи напред и ще разпространи метода за поправяне по света с помощта на нашите групи и ментори. Към метода на кабала определено можем да се отнасяме като към възпитателен метод, метод за формирането на Човека.

От 3-ия урок на конгреса на Мецукей Даргот, 25.02.2011

[37543]

Filed under: Възпитание на децата, Конгреси и събития, Криза, глобализация, Свобода на волята - Няма коментари→

Баал а-Сулам, статията „Мир в света”: „Обществото и личността – това е едно и също. За личността не е лошо, че е подчинена на обществото, тъй като свободата на обществото и свободата на личността са едно и също нещо. Те си поделят благото и по същия начин си поделят свободата”.

Това се разкрива постепенно – от отрицанието, от негатива. Разкрива се в тъмнината като не принуждава към поправяне, т.е. под формата на страдания, за да ни позволи чрез собствен избор да разберем и осъзнаем, да се съгласим с онова, което трябва да направим и да премем законите на природата.

Не трябва да ги приемаме инстинктивно и от безизходица, както е на неживото, растително и животинско ниво, а като се съгласим с тях, по желание. Трябва да поискаме това до такава степен, че дори ако страданията не ни принуждават, да се стремим към него.

Ето защо ни се разкриват страданията. Те ни отвеждат до празно място, където започваме да търсим и по този начин, в тази празнота изграждаме Божествената система. Оказвайки се във вакуум, намирам нишките и взаимната връзка – тухлите на бъдещата постройка и започвам да ги поставям по местата им.

Изграждам сграда и в процеса на строителството чувствам до себе си Природата като вече съществуваща. Но сякаш сам формирам нейната система – проявявам я в отдаването, в тъмнината.

По този начин създавам, придобивам цялата система на мирозданието. И тогава, до последния детайл, разбирам цялата действителност, разбирам и усещам Силата, която я е сътворила и се приобщавам към Твореца – до пълното съвършенство.

Но процесът на изграждане усещам като страдание. Оказват ми натиск, за да започна да мисля: с какво да запълня празнотата, каква трябва да бъде структурата на системата. Необходимо е да търся формата на всяка връзка. Кабалистите пишат за намерението заради отдаване. На уроците говорим умни неща за правилния подход към живота, но не знаем как да осъществим всичко това. Можем да научим наизуст всички текстове – това няма да помогне.

Само привличайки светлината, връщаща към Източника, ставам малко по-мъдър в своите поправени свойства и разбирам как трябва да изградя системата. Именно аз съм нейният материал и затова започвам да се отнасям правилно към другите – точно в това се състои моето строителство. По този начин се поправям и със себе си изграждам системата.

Затова и сега, и в бъдеще, ще получаваме само отрицателни импулси – само страдания. Не трябва да ни дават нищо друго, освен страдания – в противен случай ще ни лишат от възможността сами да сглобим системата.

Така че, разпространявайки науката кабала и обяснявайки на света тези неща, ние ще можем да намалим степента на страданията и да съкратим времето, което се изисква, за да изпреварим въздействието им върху нас. И въпреки това, колкото и човек да слуша, колкото и знания да натрупа, това никога няма да го лиши от възможността за лично участие в изграждането на системата.

Трябва сами да съберем заедно всички части на света на Безкрайността. Не можеш просто да крещиш: „Дайте ми съвършенство!” Трябва да знаеш точно какво е необходимо за тази цел, какво точно искаш, съобразно своето стъпало. На различните етапи по пътя, крещиш по различен начин – крещиш да ти дадат сили.

От урока на тема „Глобализацията – живот в интегрален (единен) свят“, 15.03.2011

[38114]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Криза, глобализация, Разпространение на методиката - Няма коментари→

1. Ние сме егоисти и затова сме индивидуалисти, т.е. мислим и разбираме само в цифров вид. Аналоговото мислене е цялостно, единно, общо – има го само при Твореца. Но Той се приближава към нас и затова усещаме кризи – вследствие на Неговата несъпоставимост с нашия модел на съществуване (мислене, разбиране, решения, поведение).

За нас няма друг път, освен да постигнем подобие между Него и нашите системи, т.е. да се адаптираме към аналоговата система на съществуване. Това означава да усещаме себе си като едно общо цяло, като един човек с едно сърце (желание), да обикнем другия както себе си.

2. Можем да си представяме нашето бъдеще като аналогови и дискретни модели. Сегшното ни състояние е егоистично и по тази причина – дискретно, а поправеното, бъдещото е аналогово, общо.

Трябва да изградим от дискретния модел в себе си, аналогов. Този модел трябва да бъде както косвен, така и пряк.

Прекият аналогов модел създаваме физически, като модел на единението, на своето бъдещо състояние – това са конгресите, другарските събрания, създаването на детски групи, на такива за възрастни и пр…

Косвеният аналогов модел е математически – създаваме нещо въобръжаемо.

Цифровият (дискретният) модел е нашето последователно, по стъпалата на духовната стълба, сближаване с желаното поправено крайно състояние. Размерът на стъпката на квантуване се диктува на всеки и всички свише, т.е. дискретността се определя не от нас, а от проявяването на нови решимот в нас.

Тя се определя свише, чрез отчитане на съхраняването на връзката между дискретната стъпка и аналоговото постижение на нейния резултат. Тоест чрез отчитане на съхраняването и преминаването на информацията от дискретната стъпка към аналогов начин на единство. С други думи, височината на стъпалото (големината на стъпката) се определя от възможността да отмениш себе си пред висшия и групата, за да получиш от тях сили да се изкачиш на стъпалото.

3. Дискретната форма (цифровата) е импулсна, промяната на състоянията е скокообразна – като стъпаловидна крива. В нашия егоистичен свят, дискретната форма е по-удобна, по-разбираема, отколкото аналоговата – за визуална оценка, регистрация, предаване, запомняне и изключва субективната грешка при отчитането.

При атомите всичко се квантува по същия начин – промяната на състоянията става импулсно. Предаването на информация в живия (растителен и животински) свят става също чрез дискретните форми на химическите вещества – молекулите, които се състоят от хиляди атоми и в следствие на това придобиват качествено нови свойства.

4. Времевите диаграми на сигналите са преход от едно състояние в друго:

а – непрекъснат сигнал (аналогов) – по време и по състояние,

б – прекъснат сигнал (импулсен) дискретен – по състояние и по време,

в – непрекъснат по състояние и дискретен по време сигнал,

г – дискретен сигнал – и по състояние, и по време.

[38025]

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Как да построим в себе си модел на глобален, интегрален свят?

Отговор: Представяй си себе си във връзка с групата. Благодарение на нея ще можеш да формираш в себе си малко, компактно кли, глобално, интегрално и единно.

Едва тогава ще разбереш, какво е това истински свят: не седем нещастни милиарда, незнаещи за какво да се спречкат, а тяхната взаимовръзка. Ще откриеш, че чрез своето малко кли, като през очила, ясно ще различиш всички части на света, ще можеш да измерваш разстоянията между тях, да сравняваш цветовете, да разпознаваш лицата…

Как се е получило? Твоето кли, твоят инструмент се намира вътре, пред твоя мислен поглед, но през него виждаш целият свят в дълбочина. Ти строиш в себе си това малко кли, групата, с която си съединен – и това е достатъчно, за да видиш истинския свят, неговата вътрешна взаимосвързаност.

От урока на тема “ Глобализацията – живот в интегрален (единен) свят „, 15.03.2011

[38162]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

В продължение на цялата история, нашето егоистично желание постоянно е нараствало. Докато мъжът и жената, тези двама егоисти се нуждаели един от друг, за да се осигуряват – поддържали семейството.

Но после, когато желанието се разрасна до големи мащаби, ние започнахме да се пренебрегваме, безсилни да водим съвместен живот, не виждайки необходимост от него.

Днес, всеки може да осигури себе си, да намери с какво да замени мъжа, жената, децата, семейната грижа. Мъжът не се нуждае повече от готвене, пране и поддържане на дома. Човекът печели средства, които позволяват на всеки да се оправя сам. Преди, за болните се грижеха близките им, а сега – поликлиниките и здравните каси. В обществото функционират системи, благодарение на които човек, със своето растящо желание не изпитва необходимост от семейство.

При това, недостатъкът се крие именно в мъжа, в мъжката част. Виждаме, че съвременните мъже си остават деца, не искат да се женят и да се нагърбват с бремето на семейството. На тях и така им е добре, затова продължават да играят своите игри. Светът култивира важността на професията и развлеченията, хората се наслаждават на сертифицирани удоволстия и мъжът има достатъчно възможности да прекарва време с жена – без семейни задължения.

Жените от своя страна, за едно поколение се изравниха по статус с мъжете и не се нуждаят повече от тяхната заплата. Те устройват живота си дори по-добре от мъжа, постепенно заемат все повече длъжности и позиции дори там, където преди за тях изобщо нямаше място. Освен това, в развитието си сме стигнали дотам, че жената повече не се нуждае от мъжа, за да отглежда дете – тя има достатъчно възможности да го направи сама.

Така, цялата основа, на която се опирахме в хода на историята се разрушава пред очите ни. Това е един от признаците за завършване на процеса, отнел хиляди години развитие. Днес нашият егоизъм се е изчерпал и влязохме в нова епоха, която изисква да го използваме по друг начин.

Ако досега съм бил движен от егото, което ме караше през цялото време да търся нови наслаждения, да завладявам нови граници, да постигам нови успехи, то днес вече нямам особено желание да бягам напред в търсене на плячка и печалба.

Старите средства не напълват повече човека не, защото в тях няма наслаждения – просто нашият егоизъм нараства все повече. Ние виждаме това по такива глобални явления като отчаянието, депресията, наркоманията, самоубийствата.

И едновременно с това, всички преживяваме особен етап в развитието си. Днес трябва да си дадем сметка за случващото се, да разберем себе си – къде сме и къде отиваме. Разбира се, природата ни движи както и преди, но можем ли все пак да си изясним ситуацията? И особено онова, което се отнася до взаимоотношенията между мъжа и жената – защото това е основата на нашето съществуване.

Тези въпроси се задават, но все още нямат отговор. Разбира се, науката кабала дава отговори, но кой ги чува?

От беседата за жената, 06.03.2011

[37206]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация, Мъжът и жената, Развитие на егоизма - Няма коментари→

Наблюдавайки стихийните бедствия, виждаме истинската причина за тях. Разбираме геологичните и екологични фактори, явленията на неживия свят. Но кой управлява неживото ниво? „Законите на природата” – казваме ние. Но не това е отговорът.

Каква е все пак причината за случващото се? Разказват ни за цикличността на природните процеси и това действително сякаш обяснява нещата. Но всъщност избягваме отговора, скривайки се зад успокояващи формулировки.

Но те не успокояват човека, защото с това не се решава проблема и той може да се върне още в следващия миг. Нещо повече – дори ако не се върне, проблемът си остава неразрешен и заплашва да се превърне в друг вид нещастие.

Работата не е в това, че някъде нещо ще се взриви и нахлуе. Целият свят непрекъснато се разтърсва с нарастваща от ден на ден амплитуда. С очите си виждаме темпото и силата на тези трусове, проявяващи се все по остро и внезапно.

Трябва да разберем, че за това има причина – нашето неравновесие с природата. Намираме се в глобална, холистична, цялостна система. В нея всичко е единно и затова нямаме друг изход – трябва да гледаме на себе си като на абсолютно взаимосвързани. В глобалната, интегрална система действа закон, според който всеки оказва влияние на всички.

Изхождайки от това, днес трябва да определим правилата на своето поведение на Земното кълбо. Не можем да променим човешката природа, но нека направим онова, което е по силите ни. Между държавите, народите и различните организации трябва да се установят закони за сътрудничество, взаимодействие и взаимни отстъпки – закони, без които системата няма да може да съществува.

Първата стъпка към съблюдаването на такива закони е формулирал Галилей: „Не прави на другия онова, което е ненавистно на теб самия”. Преди всичко, внимавай да не навредиш на другия. Задоволи се с това, което имаш и не посягай на неговото имущество, свобода или живот.

Не гледай другите, удовлетвори се с наличното – такова е първото условие. Това все още не е обединение, но по този начин ще престанеш да пречиш на другите, да им вредиш. Макар и още да не задействаш системата за добро, поне не я използваш, за да причиняваш зло.

Вярно е, че днес човекът не е способен на такова нещо. И затова трябва да се заемем с възпитанието на цялото човечество. Всеки трябва да почувства, че живее в глобален, интегрален свят и да си обясни какво означава това. А то означава, че просто нямам възможност да се облагодетелствам за сметка на някой друг. Това е нереално, неизпълнимо.

Трябва да задължим всяка страна, всеки народ, да се откаже от силовите методи – включително до премахването на границите, на каквато и да е власт един над друг, на експлоатацията между хората. Това е програмата минимум: не трябва да задължаваме, но е необходимо всеки да разбере, че ако вреди на другия, вредата се връща към него като бумеранг – и в крайна сметка, той вреди на себе си.

Такива норми трябва да бъдат въведени със законодателство, наред с разяснителната работа и възпитанието. Баал а-Сулам пише по този повод в „Трудове за последното поколение”. И за това трябва да се грижи световно правителство, а не ООН, които нямат реална сила и приличат на пазар, където всички се перчат един пред друг.

Тук е нужно именно общо правителство, притежаващо реална сила. Ако някой не си сътрудничи с това правителство, спрямо него се прилагат санкции: „Не искате да спазвате закона за сътрудничество? Тогава ви изключваме от системата. Ще видим как ще се чувствате в глобалния свят като ви спрем крановете”. Защото нито една страна, нито един народ няма да може да съществува в изолация от другите.

От урока на тема „Глобализацията – живот в интегрален (единен) свят”, 14.03.2011

[38042]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Хората си представят глобализацията като мрежа от търговски и промишлени връзки. Всичко това човечеството го е създало само. Но ние казваме, че глобализацията е закон на природата, ново стъпало на развитие. Още повече, става ясно, че неспазването на този закон се отразява на неживо, растително и животинско ниво. Нима човек може да се съгласи с това?

Отговор: Такива са представите на човека, смятащ че човечеството се развива случайно, както му падне, без връзка със системата на природата и с нейните закони за развитие. „Е, разгърнали сме промишленост – и какво от това? Ето завод, ето източник на суровина, ето пазар – по този начин печелим един от друг”.

Всъщност, ние зависим един от друг защото нашата природа в развитието си ни е тласнала към това. Глобалността – това са не само промишлените връзки. Днес ние с нищо няма да можем да осигурим живота си, ако не бъдем свързани с целия свят. Това касае не само природните богатства и промишлените стоки. Ние, също така сме свързани чрез мислите, желанията, самата съдба.

Вярно е, че най-осезаемата нишка преминава през сферата на осигуряване с необходимите вещи. Например, какво ще е необходимо на Япония след разрушителното земетресение и цунами? И откъде ще вземе всичко това? Тази страна няма собствени ресурси, освен уникалния трудолюбив народ, който е способен всичко да понесе. Те получават необходимото от света, а след това го превръщат в продукция за продажба.

Какво ще правят сега? Без помощта на света ще им бъде много тежко.

А от друга страна, ако японците правилно използват така стеклата се ситуация, независимо от цялата сила и трагичност на поразилия ги удар, – те ще се възстановят, създавайки нова страна, много по-добра от тази преди катастрофата. Сигурен съм, че ще могат всичко да изменят, всичко да планират отново, да обновят цялата държавна система. И усещам, че вече мислят за това.

От урока на тема „Глобализацията – живот в интегрален (единен) свят“, 14.03.2011

[38037]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Човечеството трябва да разбере, че единството е следващият етап в развитието ни. Веднага щом като станем единно семейство, един народ, единна система, в която всички зависят един от друг, то няма друг изход – трябва да го приемем с цялата си сериозност.

Трябва да изучим общата система по принципа на системното инженерство, за да изработим и да въведем съответстващи закони, регулиращи взаимоотношенията между хората, народите, правителствата и въобще в цялото човечество.

Попитай учените, какво е това интегрална система и те ще ти обяснят: това означава, че всички зависят от всички и никой не може да се премести, без да размести останалите. И затова трябва да се отчитат интересите на всички без изключение. На първия етап, човек не причинява на другия това, което той самият ненавижда, а на следващия етап ние започваме правилно и ефективно да задействаме системата според принципа на любов към ближния като към себе си.

Докато не установим такава взаимовръзка в нашата система, няма да имаме добър живот. Ден след ден под всевъзможни форми все повече ще ни се разкрива порочния механизъм на нашите взаимоотношения. На нивото на неживата материя дисбаланса между нас ще се проявява във вид на стихийни бедствия, изригвания, цунами, земетресения, пожари, наводнения, урагани, всеобщо затопляне, слънчеви изригвания… Луната също може да стане източник на различни проблеми.

Така се отразява на неживо ниво предизвикания от нас дисбаланс. Проблемите на растително ниво могат да засегнат плодородието. Спомнете си какво е написано за египетските наказания – по алегоричен път ни разказват за възможните бедствия на растително и животинско ниво, докато не достигнат нещата до човешката степен.

И затова ние трябва, от една страна, да приемем този интегрален закон именно като закон, а от друга страна, колкото се може по-бързо да приведем в действие системата по възпитание, за да обясним на хората защо законът е такъв, защо трябва да го съблюдаваме и как да правим това.

Безработицата в съвременния свят обхваща много милиони. Освен това, съществува и скрита безработица. А колко хора ще приключат със занаяти, които само разрушават природата, колко ще се освободят от военно–промишления комплекс и т.н. Всички те ще работят в сферата на агитацията и обясненията. И като резултат, всеки ще доставя на другите необходимите му неща.

Това ни е нужно: да произвеждаме необходимото за всеки и да го разделяме между всички, наред с възпитанието. Всеки трябва да получи своята „порция възпитание” и своята порция от насъщно необходимото. Такава ще бъде задачата на всемирното правителство и цялата общочовешка система.

От урока на тема „Глобализацията – живот в интегрален (единен) свят“, 14.03.2011

[38040]

Filed under: Възпитание на децата, Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Имаме само един път: да разпространяваме науката кабала отвън и да укрепваме себе си отвътре. Тогава ще привлечем светлината, връщаща към Източника и тя ще даде на останалите, както и на нас усещането, че всичко зависи от нашата взаимосвързаност. Те ще разберат това само, когато се разлее светлината. Защото връзката между нас – това е вече човешката, духовна нишка. Необходим ни е поток от светлина, вътрешно светене между нас, за да усетим зависимостта си от него.

Връзката трябва да се разпростира именно на това ниво, а не на стъпалата на неживата, растителна и животинска природа. Човешкото стъпало е стъпалото на постигане на Твореца и затова трябва да помогнем сами на себе си и на цялото човечество, привличайки върху нас въздействието на светлината. Само тя ще ни извиси над разчетите на предишните нива – и изведнъж ще почувстваме и разберем, че всичко зависи от отношенията между нас. Само светлината, въздействаща върху нас, може да ни обезпечи подема на това ниво на съзнанието.

Не можеш да обясниш на хората, които се намират на животинското стъпало, че всичко зависи от нашите добри взаимоотношения. Ще им кажеш: „Хайде да се обичаме, помежду си!”, а реакцията ще бъде повече от прозаична:

– За какво говориш? Днес да не е денят на свети Валентин?

И те са прави. Искат доказателства, преди да направят нещо. Защото това не е шега – да се даде на света нова методика.

Затова, остава ни само едно: да възпитаваме себе си и целият свят постепенно, по малко, предоставяйки на светлината възможност да оказва въздействие и да дава на хората новото осъзнаване. Преминавайки през нас, тъй като сме свързани с общата система, светлината ще се разлива навън към всички останали, както обяснява Баал а-Сулам в края на Предисловието към книгата „Зоар”. А освен това, външното разпространяване също ще свърши своята работа.

Друго решение няма – само възпитаването. И тогава, в продължение на няколко години, хората ще започнат вътрешно да се съгласяват с нас: „Наистина, всичко зависи от нашата добра взаимовръзка”. А всичко останало ще дойде от само себе си..

От урок на тема „Глобализацията – живот в интегрален (единен) свят”, 14.03.2011

[38034]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Криза, глобализация, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Въпрос от Япония: Каква трябва да бъде нашата вътрешна работа в екстремни ситуации? Докато аз гледам урока, трусовете не спират.

Отговор: В тези дни ние трябва още по-силно да се фокусираме върху единството и да бъдем уверени в това, че именно благодарение на вътрешните усилия, ние ще успеем да предотвратим подобни катастрофи в света – в Япония, и във всички региони, където хората сега страдат.

Защо страдат те? Защо не напредват по правилен начин към поправянето? Защо не се пробуждат и не излизат на улицата с призива: „Искаме Машеах сега!”? Казано по друг начин, защо те не искат поправяне, промяна, ново състояние?

Защо, вместо това призовават за смяна на правителството? С какво ще им помогне това? На никой няма да му стане по-добре от това, даже и да си отиде либийския диктатор. Образувалият се разрив ще запълни ислямския радикализъм или нещо друго, но това ще бъде само сляпа психологическа компенсация. На практика, на хората няма да им стане по-добре. Това е пътят на страданията.

В последно време светът стремително се въоръжава. Ние възобновяваме прекъснатата отпреди надпревара, сякаш желаейки да си премерим силите. Каква глупост – да се караме като малки деца! Но погледни, колко сили отнема това и ресурси.

В крайна сметка, всичко зависи от нас, от всички наши другари по целия свят, получили импулс към поправяне. Ние само трябва да се обединим отвътре, да се усетим като едно цяло. Тогава, желаейки да сплотим заедно целия свят, ние можем да  приближим и други. Защото те – това са нашата пасивна част, те са неспособни да се приближат със собствени сили, докато ние не им предоставим възможността за връзка с нас.

Получил пробуждането, точката в сърцето, човек идва при нас и се присъединява към всичко това, което активизира и ускорява развитието, адаптирайки темпа на своята работа към темпа на появяване на нови решимот. Тогава никакви сили, никакви цунами, революции, войни и др., няма да ни принуждават към придвижване в отрицателната форма.

Всичко зависи от нашите усилия, от това, в каква степен работим над обединяването. За света няма друго решение.

От урок на темата „Екологическият проблем и пътят за неговото решение“, 13.03.2011

[37940]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→