Картината на „външния свят”, както пише Баал а-Сулам, се създава от „камерата” в обратната част на мозъка ми, който прожектира моите свойства върху това, което изглежда като външен екран, като тези свойства са поправени или непоправени в различни степени. Вътре в мен те съществуват във формата на различни сили. Комбинирайки се или разделяйки се по различни начини, те формират съсъда на моя душа.

Но аз не мога да различа тези сили, и затова те се прожектират на екрана на моето съзнание по начин, който ми позволява да ги видя. Затова аз виждам различни форми на неживото, растителното, животинското и човешкото ниво. Всички тези форми са в движение, преминават промени, и благодарение на това аз мога да поддържам връзка с моите вътрешни сили.

Как тогава мога да постигна правилното състояние? Това може да се направи по принципа на любов към ближния както към себе си. Трябва да направиш цялата „външна” реалност да стане твоя. В крайна сметка, тя наистина си ти, но в твоето заблудено възприятие ти изглежда като нещо външно. Така че, се върни към себе си, върни тази външна картина вътре, отдели поглед от прожекцията на „камерата”. Как можеш да направиш това? Като доближиш своите части до себе си и като ги почувстваш като свои.

Засега ние възприемаме проблемите на света като бедствия, които се случват на други хора. Обратно на това, Рабаш беше много разтревожен в такива случаи, защото той усещаше, че бедствието се случва на него. Човек, който се движи към подобие с Твореца, накланя целия свят към чашата на съда или към чашата на оправданието. Тук е решението на проблема.

И така, поради духовното разбиване моето възприятие се разделя на вътрешно и външно, на аз и света. Поправяйки се, аз приближавам към себе си цялата реалност, която ми изглежда външна, за да я почувствам в себе си. Тогава аз преминавам към духовно възприемане на света: няма нищо извън мен. Всичко е в мен и се случва в мен. Аз живея в моето кли и само една „камера” създава външната картина за мен.

Базирайки се на това, ние трябва да решим веднъж завинаги, че точно хората, които са получили пробуждане свише, желание да се поправят, са тези, които са способни да променят света, като променят неговото възприятие в своите усещания. Всичко зависи от това доколко те се опитват да приближат света към себе си, за да го усетят като неразделна част от себе си. Това е реализацията на принципа на любов към ближния като себе си. Ние трябва да приближим към себе си всички нива, които ни се струват външни, включително и неживото, растителното, животинското и човешкото ниво, и да ги видим като неразделна част от нас.

Следователно, нашето отношение към цялата реалност трябва да бъде поне същото както към себе си, въпреки че Баал а-Сулам обяснява, че аз трябва да издигна желанията на другите над моите собствени желания. Бидейки егоист, аз мисля за себе си вместо за ближния. Но когато съм алтруист, аз трябва да мисля за другите вътре в себе си.

Затова поправянето на света зависи точно от хората, които са получили свише зов да поправят себе си, към истината. Никой друг не е усетил това пробуждане и затова те няма какво да изискват.

Това означава, че ние трябва да се чувстваме отговорни за всички бедствия в човечеството. И ние имаме сила да ги поправим – и не само след като те вече са факт, а дори преди всички беди да се случат. Ние трябва да се погрижим това да не се случва на неживото ниво, както и на всички други нива до човешката степен.

Засега катастрофите се проявяват във формата на природни бедствия на неживото и растителното ниво (като цунами, земетресения, наводнения и пожари), както и в човешкото общество под формата на икономическа криза и т.н. Но други форми също не са изключени, като египетските наказания, които са били много неприятни, много по-опасни и ужасни за усещанията от тези, които се случват сега.

На нас е възложено да извършим поправянията и да предотвратим проблемите на света. Баал а-Сулам пише за това в края на „Предисловие към книгата „Зоар””. Цялото страдание на света е причинено от факта, че Исраел не се поправя навреме, като „Исраел” (което означава направо към Твореца) е всеки човек, без значение от произхода му, който има възможността да се поправи, защото е бил пробуден свише. И няма значение на какво стъпало е той.

По този начин, всеки един от нас и всички ние заедно сме отговорни за това, което се случва.

От урок на тема „Екологичните проблеми и пътя за тяхното решение”, 13.03.2011

[37952]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Може ли конгресът да повлияе и да подобри общата обстановка в света, който днес преминава през толкова трудни времена?

Отговор: Трудните времена още не са настъпили.  Ще бъде още по-лошо, ако ни се наложи да се придвижваме по пътя на страданието към съединение, което днес предстои в целия свят.

Тъй като виждаме, че светът става глобален, пронизан от интегрални връзки и всеки влияе на всички, което се нарича „ефектът на пеперудата”. Няма да имаме никаква свобода – ние напълно зависим един от друг, от всички. Природата ни притиска като в менгеме и не ни позволява да избягаме.

Още не осъзнаваме доколко тази връзка ни задушава и не ни позволява и най-малкото действие. Страшно е да бъдеш в такава ситуация – в тези условия, когато всеки се намира в егоизма си, в ненавист към останалите, в егоистични разчети.

И изведнъж чувстваш себе си скован от хиляди вериги и зависещ от най-малкото дихание на хиляди хора, които са ти абсолютно безразлични. Как може да се съществува изобщо в такова състояние?!

Няма къде да избягаме – не можем да се разведем и да се отделим един от друг. Напротив, нашата връзка ще става още по-плътна и ще се превърне в тотална зависимост един от друг, буквално във всичко.

Когато средствата за масова информация ни разказват за това, което се случва в света, ние си мислим, че гледаме това просто като странични наблюдатели. А всъщност аз завися от всеки литър нефт, добиван в Либия, и от всичко, което се случва във Франция и в Турция и т.н. Тоест дори не от съседите, а от онова, което се случва на другия край на земята и няма как да се скрием от тази връзка.

Затова трябва най-накрая да разберем, че науката кабала дава метода за поправяне, без който светът ще пропадне и ще завърши своето съществуване.

Кабала ни учи в каква форма можем да привлечем висшата сила. Ние самите нямаме сили! И тя ни обяснява как да разкрием висшата сила, която ще вкара в ред нашите отношенията. Тъй като самите ние не знаем как да установим мир и ред и само се приближаваме все по-близо и по-близо към тотална война, за която също е написано в кабала, като възможен вариант за развитие на събитията – в случай, че не привлечем силата, която създава съединението.

На предстоящия конгрес имаме особена възможност да пренесем в света силата, която ще повлияе и на света, и на нас самите чрез добро. А без това ще гледаме само как светът се движи надолу с все по-голяма скорост и в много неприятна посока.

От урока по вътрешна подготовка за конгреса „WE!“, 11.03.2011

[37879]

Filed under: Ежедневен урок, Кабала, Конгреси и събития, Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Защо една толкова мащабна катастрофа в Япония ми се струва така далечна? Какво трябва да направя, за да я почувствам като моя?

Отговор: Егоизмът ми ме отделя от „чуждите” беди. Колкото той е по-силен, толкова по-далечна ми се струва катастрофата на японските острови. И обратно, според степента си на поправяне аз бих я почувствал по-близка.

Веднъж при подобна ситуация попитали Рабаш, защо по време на урока той тича да слуша новините по радиото? „Да не би децата му да са там?” „Да, отговорил той – това са мои деца”.

Към бедата на ближния трябва да се отнасяме като към беда на децата ни.

От урока на тема „Екологичен проблем и път за неговото решаване“, 13.03.2011

[37943]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Човечеството не може да направи връзката между тези екологични катастрофи и поправянето на егоизма. Как да обясним на хората, че връзка има?

Отговор: Ние трябва да търсим начини, да се стараем точно по време на бедствия да пишем статии, да формулираме обясненията, за да доведем хората до същността: че всичко това става заради нашата непоправеност.

Външният свят е копие на нашето вътрешно състояние. И затова всъщност става въпрос за вътрешните катастрофи, които ние възприемаме като външни. Всички народи са – части на една душа, но в нашите усещания те се представят като отделени, сякаш чужди части.

Все едно са ми вкарали местна упойка, и аз не чувствам как гори собственият ми крак, или как отсичат моята ръка… И на мен все още ми е смешно, но това се случва.

И затова аз искам към мен постепенно да се завърне чувството за принадлежност, искам “външните“ части да почувствам като свои. И нека тогава ми дадат възможност да поправя своето състояние, своето отношение към ближните.

Защото ако външната реалност действително стане моя част, аз ще изпитам ужасно усещане. И затова, заедно с получената болест, аз се нуждая и от получаването на лекарство, възможност да подобря състоянието си. Ето за какво моля аз: за лекарство, заедно с проявяващият се недъг. Тогава ще успея да поправя недостатъците в мен – и като следствие ще утихнат “външните“ катаклизми.

Това е и, което ние трябва  да направим: да молим за вътрешно поправяне, което ще предизвика поправяне, струващо ни се на нас външно. Тогава ще видим всички проблеми в нас самите и ще ги изправим в себе си. Тези желания (келим) ще се обединят с нас, ще станат вътрешни, и всички стихийни бедствия, предизвикани от нашата вътрешна неизправност ще се прекратят.

От урока на тема „Екологичният проблем и пътят за неговото разрешаване“, 13.03.2011

[37934]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок, Криза, глобализация, Общата душа "Адам" - Няма коментари→

Въпрос: Скъпи Рав! Ние сме ученици от Япония и бихме искали да знаем вашето мнение за причините за постигналото ни нещастие – земетресение и цунами. Според информацията, в скоро време се очакват още удари. Можем ли да предотвратим такива събития в Япония и въобще в целия свят?

Отговор: Природата ни води по пътя на еволюционното развитие до постигане на подобие с нея. Ударите и страданията, които усещаме са реакцията на природата на нашето несъотвествие на нея. Единственото решение на всички кризи е да постигнем равновесие с природата.

Най-общо, това се постига чрез поправяне на нашия егоизъм. А нашият егоизъм се оценява според отношението към връзките с цялото човечество, като едно цяло. Защото природата ни усеща именно така, като едно цяло. И докато не станем такива, нещастията ще ни преследват.

Казано е в книгата „Зоар“ (предисловие към книгата „Зоар“ пп. 66-81), че те започват с най-добрите – в дадения случай с Япония. Но с усилването на ударите, ще дойде ред и на най-лошите… А решението е едно: единение в любовта към ближния, да станем като цялата природа една интегрална и глобална система. И тогава ще започнем да усещаме в себе си напълването от Твореца.

[37826]

Filed under: Въпрос-отговор, Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Защо развитието на човечеството с времето се ускорява? Като пример, в 20-тото столетие се случиха толкова събития, колкото не е имало през цялата история.

Отговор: Така е, през 20-ти век ние преживяхме повече промени, отколкото през цялата ни история. Темповете нарастват по експоненциална крива, която става почти вертикална. И няма съмнение, че този процес в най-близките години ще набира ход.

Понякога ни се струва, че времето е спряло за няколко месеца и тогава недоумяваме: какво става със света? Т.е. в нас вече е заложена основата на измененията, ние сме готови за бързо развитие.

И то не заставя себе си да чака дълго: вчера – финансова криза, днес – революции, които още не са завършили. При това, независимо от нашата вътрешна готовност, всичко се случва неочаквано.

В бъдещото развитие, събитията ще се развиват по-бързо, но с прекъсвания. И всеки скок ще ни изненадва. Защото всъщност, сегашния етап е вече по-близък до духовното, а в духовното винаги трябва да се обръщаме към развитието на основата на желанията по отдаване: „Каквото и да се случва, всичко е за по-добро. Пред мен е подем на ново стъпало, за което се готвя според нивото на силата си, във взаимовръзка с ближния, с групата.”

Но ако не се подготвим също така и в глобалната, интегрална връзка с цялото човечество, то всяка една промяна, стоварвайки се върху нас съвсем неочаквано, ще се окаже много трагична и драматична.

От урока на тема „Време“, 09.03.2011

[37606]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Темповете на развитие стремително набират обороти. Как да пробудим в себе си желание, за да осъществим промените в съответствие с тези етапи?

Отговор: Сами ние не можем нищо да изменим, можем само да се подготвим за промените. Както в духовното, така и в материалното. Трябва да работим над обединението между нас – това е единственото действие, благодарение на което ние ще бъдем готови за големи и бързи промени, за да се окажат те в нашите усещания добри и желателни.

Нужно е да се разбере: светът все повече се приближава към глобалното и интегралното обединение. Ако в съответствие със случващото се ние обсъждаме това, тревожим се, готвим се, ако пожелаем да приемем това, то в нас ще се сформира правилната основа за промените, и ние ще изпитаме по-малко беди. А в идеалния случай те ще ни се сторят като подарък.

Но ако ние поемем друг курс, ако се занимаваме с протекционизъм, ако всеки се опита да се обособи от другите, тогава градящите промени за нас ще се окажат бедствия.

Тъй като ние се стремим към изолация, нямаме работа един до друг, или пък в ход са силовите принуждения. Егоизмът ръководи балът, но в същото време светът е скован от неразривни връзки. Свише се установява все по-тясна връзка между всички части, а ние отдолу се опитваме да ги „разделим”.

В крайна сметка това ще доведе до взрив – но не към безпорядък в малък мащаб, а към световни войни.

От урока на тема „Време“, 09.03.2011

[37602]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Женската природа е домашното огнище, женското желание е да ражда деца. Тогава защо толкова много майки – домакини страдат от депресия? И как се съчетава това с реалността на 21 век? Защото, ако днес жената не работи, семейството не може да се издържа?

Отговор: Нашият свят се намира в криза. Достигнахме до неестествено състояние – достигнахме до него, за да осъзнаем: обслужвайки егоизма си, ние вървим против всички закони на природата до такава степен, че се докарваме до ситуация на глобална криза. Във всички сфери на нашия живот, на всички нива на нашия свят ние се намираме в разбиване, в криза и търпим фиаско. Това се отнася и до взаимния статус на половете.

Дойдохме до такъв резултат, защото искахме да се развиваме егоистично. И ето, днес от безизходност ще си дадем отчет за случващото се и ще започнем развитие в ново направление. Такъв е пътят – чрез осъзнаване на злото. Първо то трябва да се прояви и тогава хората накрая ще изпитат нужда от кабалистичната методика.

От беседата за жената, 08.03.2010

[37504]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация, Мъжът и жената - Няма коментари→

Въпрос: Преди около две години светът се оказа в икономическа криза. Днес светът се оказва в политическа криза. Все едно живеем по разписание, в общи тенденции и даже в общи мисли. Как възниква тази глобална синхронност?

Отговор: Всички ние сме взаимосвързани в обща система. И работата тук не е в нашите „измислици”, не е в интернета и в мобифоните. Ние се намираме в мрежа от сили и сме разхвърляни по нея като малки топчета. Тази мрежа вътре в нас ни свързва едни с други.

Дали го искаме  или не, но всичките ни мисли, желания и действия си взаимодействат и взаимно си въздействат. Като следствие, едни или други явления се проявяват в едни или други места, съгласно заложената програма в мрежата.

Кои сме ние? Производни, сътворени. И затова не трябва да съдим за света по външната картина – все едно ние правим нещо сами. Телефонната мрежа не е причината за нашата взаимна връзка, а неин признак. Тя свидетелства: сега сме готови мрежата на силите да ни задейства още повече. Световната паяжина също означава нов стадий на нашето егоистично желание, предизвикващо по-силни отзиви в общата мрежа.

Така или иначе, ние сме активирани от мрежата, а не я изграждаме. Не си струва да се лъжем, че ние сме създали интернет и сега сме обединени от него. Може да се създаде какво ли не и това няма да добави нито капка единство. Става дума за проекция, за признак на тотална и сто процентна интегрална взаимовръзка, част от която се е проявила явно – да кажем на 5%.

Тези връзки по целия свят, несъмнено само ще укрепват. Светът ще стане неразривен, здраво свързан, и ще сме свидетели на неща, които още никога не са се случвали.

От урока на тема „Време”, 09.03.2011

[37589]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Казвате, че съпружеската двойка трябва да играе, поправяйки  семейството си. Но какво да се направи, ако злото се разкрива постоянно между съпрузите, ако те често се карат, не се уважават и не се разбират?

Отговор: За съжаление, никой от нас не е получил нужното възпитание, не е бил подготвен за семеен живот. Длъжни сме да възпитаваме мъжа и жената, да ги учим на установени правилни взаимоотношения един с друг и с децата.

Това е проблемът на егоистичното развитие: на всеки му се струва, като че ли той знае какво да прави. Никой не подготвя човека за живота. Вместо да възпитаваме човека, ние с усилие се обучаваме на някакви специалности. Ето защо съвременната криза е толкова дълбока.

Семейната криза става нетърпима. От опитите за съвместен живот целият свят потъва в общо тотално отчаяние. При това не си даваме сметка, че семейната клетка е основа на целия живот. Без нея животът няма да продължи.

На човека ще му се наложи да търси отговор и отговорът звучи така: „Мъж и жена – Шхина между тях”. Трябва да разберем: това егоистично развитие ни е довело до безизходица – повече не можем да се понасяме един друг.

Ще ни помогне единствено важността на целта, която можем да достигнем само ако имаме поправено семейство, правилно възпитаващо децата. Само при това условие ние се уподобяваме на природата, на Твореца, разкриваме Го, сливаме се с Него и достигаме вечен живот на духовното стъпало.

Само духовната цел ще обвърже човека да създаде правилно семейство – с деца и с правилни взаимоотношения между съпрузите.

От беседи за жените, 08.03.2010

[37500]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация, Мъжът и жената - Няма коментари→