От урок №1 на конгреса в Берлин

В духовния свят има много ясно, поетапно, постепенно движение. Ако нямам усещане за глад, желание за следващото ниво, то аз нямам кли (съсъд, свойства), за да го почувствам и тогава аз не го усещам.

Необходим е праг. Трябва да се издигна от сегашното си стъпало, желание #1, към следващото стъпало, желание #2. Ако съм се издигнал до следващото ниво, желание #2, тогава усещам източника на светлина, който е там.

Но ако още не съм постигнал това желание и съм някъде по средата, на едно от 10-те междинни нива (наречени 10 Сфирот), тогава не усещам следващото стъпало. Трябва да постигна най-последното ниво и само след като го премина ще започна да усещам следващото стъпало. Това е точен корпускулярен метод, където всичко е подредено по степени както малките кванти в атома. Не можем нищо да направим.

Затова, има междинно стъпало между първоначалното желание, в което съм усещал определено напълване, сякаш слънцето грее, и между второто ми желание. Точно това междинно стъпало се усеща като празнина, глад и страдание. Но ако знам, че напредвам, че това е комулативен процес, който ще свърши и че ще постигна щастие и напълване, тогава дори този процес е необходим, за да постигна ново желание, и следователно това ме насочва правилно.

Усещането за лошите състояния, объркване, тъмнина, празнота ме движи напред, помагайки ми да напредвам по-бързо. Ако съм усетил някакво наслаждение и напълване в тези състояния, тогава те биха ме отблъснали против волята ми и щеше да ми бъде много трудно да напредвам. Аз не бих се стремил напред от доброто и от всички неща, които са хубави, защото моят егоизъм веднага би ме принудил да спра и да се отпусна.

Затова ние трябва да се отнасяме към страданието по правилен начин, разбирайки неговата целенасоченост и знаейки как да го използваме правилно. Щом го свържа с правилната цел, това страдание се обръща в очакване на прекрасно напълване.

Ако усвоим този метод, животът ще изглежда прекрасно.

От първия урок на конгреса в Берлин, 28.01.11

[34140]

Filed under: Духовна работа, Конгреси и събития - Няма коментари→

От урок №2 на конгреса в Берлин

Трябва да разберем, че решението на съвременните проблеми – не е в това да укротяваме егоизма си, а в това да се издигнем над него. Затова науката кабала е сложна, тя е на друго ниво спрямо тези методики, които учат човекa на постепенно обуздаване и намаляване на нашето зло начало.

Кабала казва: ти изобщо не трябва да се сражаваш с егоизма си! Ти няма и да успееш – въпреки борбата ти той ще расте, въпреки всичко той е по-умен от теб и затова ще се върне и ще се окаже над теб.

Ти трябва да знаеш само едно – как да преобърнеш егоизма от себе си навън. И затова науката кабала – това е наука как да използваме егоизма. Кабала съвсем не е лесна наука, тъй като практически включва всичко в себе си. Тя позволява правилно да използваме нашия егоизъм, тогава той продължава да расте в нас – но колкото повече расте той, толкова повече в нас се изгражда възможността да излезем от самите себе си и да постигнем обкръжаващото ни.

Никак не е лесно да се обясни на хората, че поправянето не се заключава в това да снишаваме егоизма си, а в неговото правилно приложение. Обратното – колкото по-голям егоист си – толкова по-добре! Но хората не разбират това. “Как това ще е по-добре? Колкото съм по-вреден по отношение на останалите, колкото съм по-завистлив, алчен, стиснат и коварен – толкова по-добре?“ Да, толкова по-хубаво!

“Как може това да е хубаво? Напротив, ние трябва да унищожаваме всичките тези пороци. Праведен е този, в когото никой от тези пороци не съществува“. Грешно! Праведен е този, в когото всичките тези пороци съществуват, а той ги преодолява само заради връзката с другите. Връзката! Стремежът – да не използва по който и да е начин собствените си вредни свойства, а да преработи всичките тях в полезни. Да преработи! В никакъв случай да не ги анулира!

Трудно е да се обясни това дори на интелигентните, разбиращи хора. Сега става нарушаване на равновесието с природата, нарушаване на равновесието в обществото, в личния живот, навсякъде. За добро ли е това или за лошо? Разбира се – за добро! Колкото по-лошо, толкова по-добре!

Трудно му е на човека да разбере това, то не се осъзнава, не се възприема отведнъж. С търпение и полека всичко ще си дойде на мястото.

От 2-ия урок на конгреса в Берлин, 28.01.2011

[34154]

Filed under: Духовна работа, Конгреси и събития, Криза, глобализация - Няма коментари→

От урок №1 на конгреса в Берлин

Въпрос: В течение на живота си ние често сме подложени на различни страдания. Как можем да работим с тях? Защо те идват при нас? Какво да правим с тях?

Отговор: Без страдания е невъзможно да се движим напред. Засега ние не достигаме нашата крайна цел, ние през цялото време напредваме само с помощта на страданията.

Страданията са усещане на това, което не ми достига. При това като цяло не е необходимо да страдам, аз мога и да се наслаждавам в страданията. Ако знам, че пред мен чака прекрасно угощение, и аз се приближавам към него; ако знам, че скоро ще се срещна с любимия, с приятеля, и мен ме чака нещо хубаво, това вече не е страдание, а усещане на глад, пустота, в която аз отрано предвкусвам своето наслаждение, напълване.

Затова целият ни проблем не е в това, което ние усещаме в дадения момент като недостиг, а има ли занапред в този недостиг напълване, отговор. Ако има, то за мен това е усещане на глад, както преди хубава трапеза, също приятно. Аз чувствам, че сега ще дойда и ще се напълня. Да допуснем, вие имате вечерта среща с вашия любим, и вие вече предвкусвате приятната среща. Нима целият ви ден ще мине в страдания?!

Тоест проблемът не е в моето състояние, а в това, свети ли ми отпред наслаждение или не.

Проблемът е в това, че човек не вижда правилното, хубавото бъдеще, и затова усеща страдание. Ако ние чувствахме, че на всички днешни проблеми пред нас има отговор, и този отговор е хубав, ние нямаше да ги усещаме като страдания както е сега, а щяхме да ги възприемаме като увертюра, необходима за подготовката преди напълването.

Значи, целият ни проблем – това е да разкрием в днешното си състояние бъдещото, и тогава всичко ще бъде добре, за да ни свети то, както приятна среща.

И това ще бъде отговорът на всичко. Тоест ние ще се съгласяваме да преминем през всички състояния, които са необходими за нашето поправяне в духовното. И тези неприятни състояния са различни: падения и подеми, всевъзможни обърквания в чувствата и в разума.

Но ако, опирайки се на нашето обкръжение, ние знаем, че отпред съществува прекрасно бъдеще, то всяко наше днешно състояние няма да ни се вижда страшно страдание, ние ще го възприемаме като необходимото усещане на истински глад преди да получим наслаждението от трапезата.

От 1-ия урок на конгреса в Берлин, 28.01.2011

[34144]

Filed under: Духовна работа, Конгреси и събития - Няма коментари→

От 3-тия урок на конгреса в Берлин

За да се намираме в равновесие с природата, е необходимо да се консумира разумно – в съответствие с необходимостта, в зависимост от потребностите на всеки.

Баал а-Сулам пише за това в статията „Мир в света” и в други статии. Но насаждането на такава практика чрез терор е невъзможно. Може да бъде постигнато само с възпитание на хората! Някога, руските революционери тръгнаха по друг път, отхвърляйки принципа за възпитание.

И това се случи в най-изостаналата държава, с най-изостаналото население, което и до днес е свикнало да живее практически във феодални условия.

И днес народът на Русия, който сам по себе си е добър, с прекрасно сърце, е съгласен с тези феодални условия, в които и до ден днешен съществува Русия. Това не е капиталистическа, а феодална страна – със свои усои, строй, корупция, с всички нейни обществени отношения. Това е феодализъм.

Макар да си мислим: „Как е възможно това?! В съвременното общество?! Това отдавна е свършило. На запад, вече 300 години феодализъм не съществува”. На запад вече 300 г. не съществува, но в Русия го има и днес. Тоест с това все още е съгласен всеки човек – все още не е надраснал това ниво.

Само малка прослойка, 10 – 20 процента от населението, не може да се примири с тези условия. А всички останали са съгласни да живеят в тях. За тях не е важно, че имат господар – барин; че трябва да се подчиняват на някого без съд и следствие, че всичко се купува и продава, че който е по-богат, той е по-силен – с него е и правдата. Хората са съгласни! Това все още е феодално ниво на развитие на обществото.

Маркс изобщо не е предполагал, че такава страна ще се занимава с реализирането на неговата идея. Той на практика е записал кабала в икономически закони.

Що се отнася до егоизма, то в постсъветското пространство, той е напълно различен. Този егоизъм е феодален, но още не е готов за сериозно развитие.

Но когато се занимаваме с всеки човек поотделно или с нашите групи в Русия, виждаме потресаващи резултати, защото в хората съществуват точки в сърцето – те са много отзивчиви, целеустеремени.

Въпросът е в това, ще успее ли обществото да разбере, че трябва да се обедини не по онези закони, по които го е възпитавала социалистическата власт, а по закони, според които всички трябва да са равни, съзнателни, да се обединят осъзнато? Те не са свикнали да се обединяват осъзнато. Ще стигнат ли до това, ще могат ли? Това е въпросът.

Затова, нашите групи в Русия са ни много скъпи. Самият аз, добре познавам целия този народ – израснах в него. Родният ми език е руски. Но може ли да се гледа на Русия като на държава, в която има възможност с лекота да се реализират кабалистичните принципи – това не знам.

В същото време в Европа, независимо от това, че хората се различават много от руския образ, трябва да се преодолее някакво външно съпротивление, някаква черупка, обвивка. И след това, когато тази идея проникне в мислите на хората, те ще осъзнават нейната истинност и ще могат чрез своето развитие да я реализират в себе си.

В Русия, сближаването с индивида може да бъде осъществено доста лесно. А в Европа е много по-сложно! Но на мен ми се струва, че ако в Европа проникнем вътре в тези индивиди, те ще намерят в себе си сили и възможност да се съединят. В тях ще възникне този осъзнат колективизъм.

А в Русия, независимо от това, колективизъм не възниква. Там колективното обществото не е развито. Мисля, че то все още не е способно на това.

Но, независимо от всички тези разсъждения, ние трябва да развиваме и разпространяваме кабала навсякъде. Разбира се, съществува голяма преграда в бившите социалистически страни. Но това не трябва да ни спира. Изобщо не трябва да мислим къде е по-лесно, а къде не, защо и как. Трябва да се работи и толкова. В никакъв случай не правя никакви сметки. Ние не знаем кое е по-добро, и кое по-лошо – как ще се развият нещата

От 3-тия урок на конгреса в Берлин, 28.01.2011

[34050]

Filed under: Конгреси и събития, Криза, глобализация, Разпространение на методиката - Няма коментари→

От 3-ия урок на конгреса в Берлин

Карл Маркс доста добре е чувствал всички кабалистични изводи и ги е излагал достатъчно откровено, но в същото време, непонятно за такива малки хора, като Ленин и неговите съратници. За това пише Баал а-Сулам.

Както се вижда от оригиналните текстове на неговите трудове, Карл Маркс е предполагал, че когато хората започнат да работят със своя егоизъм, те ще почувстват, че това е невъзможно.

По принцип, това и усетили в Русия, когато след революцията започнали да строят социализъм. Но те тръгнали по такъв път, който Карл Маркс наистина точно не  е предполагал – по пътя на насилието.

Ако поставиш условие „любов към ближния”, ти не можеш да насаждаш с насилие това условие, този закон. Това е само руско изобретение. Това просто не може да бъде!

Но болшевиките преобърнали това по такъв начин и в резултат превърнали всичко в терор, погубили 40 милиона. Но все пак, това не довело до нищо. Ти не можеш да промениш природата на човека насилствено, по свой начин, още повече насилствено – това е невъзможно. Ако такава е природата, нима можеш да направиш нещо срещу нея?!

И чак до последните години на съветската власт, докато хората не се разочаровали напълно от всичко, насилствено се насаждала тази идеология, сякаш е любов към ближния. Външно тя звучала красиво, но ние разбираме, че вътрешно това е било просто терор.

Карл Маркс е предполагал, че хората ще открият необходимост от сближаване помежду си, а също така ще разберат, че не може да има експлоатация, че капитализмът е порочен, че е необходимо средствата и резултатите от труда да са обществени.

Все едно, ние ще стигнем до това. Защото към това води цялата глобална криза. Никъде няма да се скрием!

Карл Маркс е записал всички тези кабалистични условия във вид на икономически закони: всеки трябва да получи от своя труд само необходимото за съществуването в нашия свят.

Под необходимото се има предвид всичко, което е нужно за нормалното съществуване на всеки човек. Квартира, работа, семейство, отпуск, пенсия, здравеопазване, възпитаване на децата, всичко, което трябва на нивото на нашия свят, в нашето обичайно човешко общежитие – това всеки трябва да има.

Но всичко, което е необходимо свише се явява обществено достояние. И то трябва да е пуснато само за благото на обществото и само в количеството, необходимо на това общество. Само тогава ние ще се намираме в равновесие с природата!

От 3-ия урок на конгреса в Берлин, 28.01.2011

[34053]

Filed under: Конгреси и събития, Криза, глобализация - Няма коментари→

От лекция в Берлин

Живеем в доста неразбираем свят. И човек се пита къде живее, къде съществува. В продължение на хиляди години, не сме си задавали този въпрос. Мислeхме си, че света, в който живеем е този свят. Такава концепция се нарича „светоусещане според Нютон”.

После, напредвайки в изучаването на природата установихме, че другите същества, различни от хората, усещат света по различен начин: топлинни петна, като змиите или ароматни облаци, като кучетата или разделен на множество сектори, като пчелите и т.н. Тоест всяко същество усеща света различно и се ориентира съгласно своите усещания. И това изобщо не ни пречи за съществуваме в един обем, но абсолютно различно да възприемаме света.

А после възникна друга парадигма. Появи се Айнщайн и доказа, че всичко е относително: времето, пространството, движението и няма нищо абсолютно. Тоест нашето възприятие за света, са просто навиците ни и ние бихме могли да го възприемаме напълно различно.

Ако се движехме с големи скорости, ако се въртяхме около големи небесни маси, то пространство и времето щяха да се изкривят – и тогава щяхме да чувстваме, виждаме и усещаме себе си различно. Това е постигане на реалността по Айнщайн, т.е. теорията на относителността: всичко спрямо човека.

Друг учен, Хю Еверет е доказал, че светът, който възприемаме по отношение на себе си, т.е. зависещ от нас, практически не съществува – ние го изграждаме в своите усещания.

А после се появила науката кабала, която била скрита почти 6000 г. и в нейните книги винаги е пишело, че нито ние, нито светът като такъв, възприеман от нас, не съществува, а всичко това е само по отношение на нашите сетивни органи. Ако променим тези сетивни органи, то и светът ще се промени.

Тоест съгласно теорията на Айнщайн, има наблюдател и обект на наблюдението. Съгласно теорията на Хю Еверет има обект и наблюдател, които през цялото време се променят и ние можем да усещаме нещо средно между тях. А можем да усещаме и по поръчка, в зависимост от нашите вътрешни свойства – науката кабала говори и за това.

За какво са ни необходими всички тези премъдрости? Те са необходими, за да можем да разберем къде живеем, в какъв свят съществуваме.

Появяват се филми, подобни на „Matrix“ и „What the Bleep…“, в които вече се изказват предположения и догатки, че не съществуваме в  обема, който усещаме в нашите пет телесни сетивни органа.

Ние имаме зрение, слух, вкус, обоняние и осезание. Усещаме онова, което попадне в областта на тези пет сетивни органа. От това се изгражда нашата картина за света.

Но ако започнем да изключваме тези сетивни органи, то картината на света ще започне да намалява и изчезва. Тоест ние усещаме не това, което в действителност се намира извън нас, а нашите реакции, нашите вътрешни въздействия, така наречените смущения от нещо неразбираемо.

А ако се освободим от петте си сетивни органа, тогава какъв свят ще усещаме?

Ето тук идва науката кабала и разказва, как да се издигнем над тези пет сетивни органа и да започнем да усещаме света друг – допълнителен. В допълнение към този свят, в който сега съществуваме в нашето тяло, като всеки жив организъм, можем да започнем да усещаме природата, света такъв, какъвто съществува извън нашето тяло, извън петте ни сетивни органа.

И в нас съществува зародиш на такова възприятие – така наречената „точка в сърцето”. Това не е сърцето и не е точка в него. Просто така се нарича рудиментарния, дремещ в нас сетивен орган. И ако пожелаем, ще успеем да го развием и чрез него ще започнем да усещаме онзи свят, който можем да си представим извън нашето тяло.

За този свят, който се намира извън нас, извън нашите пет сетивни органа, не в този информационен поток, който влиза в нас, а в този, който съществува в действителност извън нас – за това говори науката кабала. Затова, тя се нарича „кабала” – „получаване”, как да получим истинско усещане за истинската реалност.

От лекция в Берлин, 27.01.2011

[33985]

Filed under: Възприемане на реалността, Кабала, Конгреси и събития - Няма коментари→

От урок №2 на конгреса в Берлин

Ние не можем повече да се развиваме егоистично. Днес егоизмът внезапно става наш враг.

Питаме се защо? Можем и по-нататък да развиваме технологиите, културата, науката, да се преселваме на други планети… Можем безкрайно да търсим други цели.

Проблемът е в това, че задачите, целите, замисълът на творението не е в това. Природата е устроена така, че да достигнем крайно егоистично състояние, а след това да започнем неимоверно да страдаме от нашия егоизъм, не желаейки повече да се развиваме в него.

Казано по друг начин, ние стигаме до някаква криза, която ни казва, че егоизмът е свършен. Тук ти приключваш, по-нататък няма какво да правиш. По-нататък ти няма да можеш да се развираш в него и да се напълваш, няма да можеш да достигнеш в него нито едно комфортно състояние. Във всичко ще се чувстваш пуст и краен, преходен.

Това ни е дадено, за да се издигнем на следващото ниво – на нивото на Твореца, на Висшата природа. Тази прагова ситуация се налага сега в света, по предсказание на всички кабалисти. Искаме това или не, егоизмът ще ни покаже цялата си незначителност, ще стане „помощник срещу нас” и сам ще демонстрира, че е неспособен да ни осигури напълване. Той няма да ни даде това, което желаем, – нито вкъщи, нито на работа, нито в здравето, нито в безопасността. Той няма да успее и в най-главното – в отговора на въпроса: „За какво съществуваш ти, нищожество?”

Този обърнат към нас въпрос изтрива цялото ни „Аз”. Той е най-важният, най-острият, той ще унищожи самият мен, моето самолюбие, моето същество, моята същност: „Кой съм аз, за какво съм, защо съм?” Никоя буболечка или животно не питат за това, те живеят за себе си и се напълват, изпълнявайки заложената в тях програма. А аз не мога, аз съм по-нещастен от тях.

Ако не е програмата за висшето развитие, ние бихме съществували така и занапред. Америка с нейното обществено потребление и безкрайните холивудски стремежи – всичко това е естествено, човечеството мислеше, че това е и нашето бъдеще, че нямаме граници. А всъщност, всичко се оказа много преходно и крайно.

И с това трябва да се съгласим, не трябва да си затваряме очите: ние преживяваме обща криза – криза в нашето отношение към себе си и към Природата. Тази криза не е временна, няма да може да и се намери алтернатива. Някога ние устройвахме революции, социални преобразования, опитвахме се да направим нещо със себе си и с обкръжението, да изменим нещо, да подобрим. А сега няма къде да се денем. Ние чувстваме, че в нас няма даже и желание да променяме каквото и да било.

Това е и истинската криза. Но, от друга страна, от това ниво и започва нашият възход във висшия свят. Човечеството, пласт след пласт, започва да осъзнава, да усеща това и тихичко да се издига към осъзнаване и към преход в следващото състояние.

По принцип, ние – сме първите, които влизат в това състояние. А след нас идват и други, и ние виждаме, че с всеки ден все повече и повече хора започват, поне да разбират това, към което ние сме устремени, и ако освен това се и съгласяват, то вече започват да чуват.

Проблемите на света и нашето решение започват да се приближават, така че решението става по-разбираемо, то се чува от хората. И макар че е нужна огромна вътрешна революция в чувствата и в разума, за да се доведе човечеството към новото състояние, процесът вече се развива от няколко години, достатъчно бързо.

Никога в човечеството е нямало такива резки промени, както сега. Кабала стана широко известна само от преди около десет години – и вижте, какво вече става днес. Събитията се развиват стремително.

Но все пак трябва да минат, може би, още няколко години, за да може да се говори със света и той да чуе.

От 2-ия урок на конгреса в Берлин, 28.01.2011

[34025]

Filed under: Конгреси и събития, Криза, глобализация - Няма коментари→

От урок №2, от конгреса в Берлин

От изказването на Третия Всемирен Духовен Форум „Сътрудничество в областта на съзнанието” в град Ароса (Швейцария), 23 януари 2006 г:

Всички сили в природата, с изключение на човешкия егоизъм се намират в равновесие, образувайки единна система и само човекът нарушава общата хармония. Всичко в природата е взаимосвързано и се стреми към съгласие със себе си и обкръжението. При отслабване на вътрешните връзки се руши равновесието, зад границите на което започва разрушаване на егоизма. Възможността за възстановяване на равновесието е необходимо условие за живот.

Днес за това се говори в много средства за масова информация. Всичко се основава на равновесието на силите. Това ни е ясно и все пак ние не доразбираме, доколко е велико нашето участие в този процес. Цялата природа, на всички нива на развитие се намира в много крехко състояние на равновесие. И човек трябва да осъзнае, че той е този, който нарушава това равновесие.  Неустойчивата природа напълно зависи от нас, а ние сме единственият елемент в творението, който се намира в неравновесно състояние.

Човек се намира по средата на природното равновесие и неговото колебание се отразява на цялата природа. И само човекът се намира под въпрос. На него му е дадена свобода на волята и тя, за съжаление се проявява егоистично много страшно: през цялото време става все по-лошо.

В течение на хилядолетията е ставало натрупване на тази грешка и постепенно ние изваждаме природата от равновесие. Днес за това говорят всички: повратната точка е премината и ние не можем да направим нищо повече с екологията, със замърсяването на океана, с парниковия ефект и т.н. Накратко казано, „спокойно, изход няма”.

Всъщност не е така. Напротив, кабала казва, че това е по силите ни. Днешната криза е предизвикана от човека. Проблемът е в това, да го осъзнаем. Защото и днес много „умници” говорят: „Не е важно, в природата се извършват циклични, повтарящи се процеси”.

Разбира се, ние с вас не се намираме на екологичен конгрес и не се борим за охрана на околната среда. Трябва да разберем, че всичко това действа по съвсем различен начин. В такава форма природата специално ни учи как да преодолеем дисбаланса, да обърнем тенденцията в обратна страна.

Защо? За да живеем в чист свят? За да ни е добре в семейството, с децата? Заради спокоен, здрав и дълъг живот? Изобщо не е така.

Изменението, което трябва да извършим, съвсем не е нужно за това. То трябва да стане, за да започнем да управляваме себе си, своето взаимодействие с природата и по такъв начин да преминем към нейното външно усещане, да се издигнем от вътрешния свят в света на човека, в духовния и съвършен свят.

От 2-я урок на конгреса в Берлин, 28.01.2011

[34012]

Filed under: Конгреси и събития, Криза, глобализация, Развитие на егоизма, Свобода на волята - Няма коментари→

От урок №2, конгрес в Берлин

Целият прогрес на човечеството, извършен за няколко хилядолетия, разбира се, че е във вреда на природата, във вреда на всички нас. Той специално е „планиран” по такъв начин, че да ни доведе до осъзнаване на своето зло. Концентрирайки постоянно всичко в себе си, с това осъзнаваме само, че всичко това не е вярно, че не е подходящо да излезе на повърхността.

Тогава защо ни е било нужно цялото това историческо развитие? За какво са ми хилядите години, от поколение на поколение, да се връщам в този свят и да страдам в него? А ние с вас сме били вече много пъти в този свят, много пъти сме живели този живот. За какво? За да осъзнаем това крайно състояние? Нима по такъв начин биха могли да ни доведат до отчаяние? Или има и друга възможност?

Но проблемът не е в това. Всичко, през което преминахме и преживяхме през тези хиляди години живот в този свят е било необходимо. Сега само с този егоизъм, въз основа на горчивия опит от „ заработеното”, ние започваме да се издигаме, да излизаме от себе си. Необходимо ни е било „черното петно” на егоизма. То е трябвало да се прояви заедно с всички наши проблеми.

Колко труд напразно вложихме, опитахме се да напълним егоизма, а на следващия ден всичко изчезваше и наново трябваше да тичаме след този живот, за неговото напълване, за всевъзможни ценности и т.н.

Но всички наши действия се съхраняват в огромната егоистична памет, която едва след това започваме постепенно да развиваме обратно. Тогава усилията, похарчени за собственото ни напълване се обръщат назад и с тяхна помощ, сякаш развиваме извън себе си цялата история, през която сме преминали.

Не е възможно просто така да вземем и да развием от егоизма – алтруизъм, друго, устремено навън. Не е възможно да влезем в усещане за духовния свят. Това се осъществява само, след като човек е преминал напълно през егоистичната си същност, след като е разкрил себе си, след като е осъзнал напълно, че се намира вътре в тази природа, че всичко е в него, че натрупва всичко в себе си.

В същото време, от тук произлиза и условието за нашето разпространение. Ние никому не натрапваме кабала, а само я предлагаме на тези хора, които вече я чувстват: „Това е всичко, край, аз трябва да премина на следващото ниво”. Само така. Защото, ако човек не е готов за това, кабала няма да му даде нищо. В такъв случай, той трябва да просъществува в този свят още известно време, за да завърши своя „егоистичен пакет”.

От 2-я урок на конгреса в Берлин, 28.01.2011

[34044]

Filed under: Конгреси и събития, Криза, глобализация, Развитие на егоизма - Няма коментари→

От урок №4, на конгреса в Берлин

Въпрос: Каква е ролята на приятеля в общата система?

Отговор: Ролята на приятеля е огромна, неоценима. Колкото всеки един от нас помага на всички останали да се съединят, толкова и той самия се издига. Човек никога не работи направо върху себе си, той винаги го прави чрез другите – за себе си.

В нашия свят аз винаги преследвам своята цел: поставям по местата им себе си и всички останали, а после пресмятам кое ще е най-добре за мен. Нека да е и чрез десет души, но на края всичко трябва да се върне при мен.

В духовния свят не става така. Там си правя следния разчет: колко аз мога да вложа в другите, така че то да си остане в тях, а не в мен. Тъй като моето егоистично “аз“ постепенно си умира. А накрая, когато се издигам над своето “аз“,  всичко, което от мен е било вложено в останалите, става мое. Все едно, че аз живея в тях, както майката живееща в децата, за които се грижи.

Духовния свят е построен на това майчино свойство – на отдаването, любовта, изместването от себе си навън. Тогава ние започваме да чувстваме себе си съществуващи в другите, и това състояние се усеща като вечно, съвършено. То не зависи от личното ми състояние, включително не зависи и от тялото ми. Тялото може и да умре, но “Аз“ вече съществувам в другите желания, в другите свойства.

От 4-ят урок на конгреса в Берлин, 29.01.2011

[34035]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - Няма коментари→