От урок №1 на конгреса в Берлин

Въпрос: Защо е толкова сложен самият процес на задаване на въпроса? Защо е трудно вътрешните процеси да бъдат облечени именно в словесна обвивка?

Отговор: Защото когато човек го боли той вика. А какво точно го боли не знае. Отиваме на лекар за да ни постави диагноза. Когато бебето го боли нещо, то не може да каже къде точно го боли.

Трябва да мине много време за да може от вътрешната болка, проблем, пречка да започнем да усещаме: „Що за пречки са това? Защо са необходими? Какво казват? Накъде водят? Какво да правя с тях?”. Всичко това е процес на вътрешно съзряване.

В науката кабала ние изучаваме, че светлината трябва да премине четири стадия преди да построи под себе си правилното желание.

Първо аз усещам нещо, което ми е неизвестно. После изведнъж чувствам противоположното състояние, че съм усещал, а сега не усещам. След това усещам и не усещам заедно, в мен започва сравнение. И само след сравняването на тези две противоположни усещания стигам до мнението – а какво всъщност е това. И после от разбирането „какво всъщност е това” започвам да постигам причината, откъде това е възникнало в мен.

Тоест това е цяла редица, последователност на вътрешно съзряване на човека, когато той може да дойде и да каже: „ Да това ме боли. От това ми е лошо. Това е моят въпрос. Ето това искам да разреша чрез отговора.” Това не е лесно.

А ние от своя страна сме длъжни да се опитаме да му помогнем, като на бебе. Нищо, че той вика, значи трябва по някакъв начин да се подходи към него, да се заостри вниманието и да се направи опит да се разбере от какво му е лошо, независимо от това, че той сам не може да попита. Да намерим този общ контакт.

Но това е проблем на всички стъпала. Ако ме попитате, същото се случва и с мен. Всеки път в нашето предвижване напред възниква нещо неразбираемо: „Какво? Защо? Как? Откъде? Каква е връзката, с какво? Какви са причините, какви следствията?”. Цялата тази верига започва постепенно – постепенно да се ражда и се появява въпросът. А от правилния въпрос вече произтича отговора.

И след това отново неразбиране – Защо? Какво пречи?. И отново въпрос и отново отговор. Така че, с въпросите трябва да се работи.

От 1-я урок на конгреса в Берлин, 28.01.2011

[34194]

Filed under: Духовна работа, Конгреси и събития - Няма коментари→

Въпрос: Виждаме, че човекът е хищник. Целият смисъл на съществуването му е да погълне ближния си и да постигне собствените си цели. Ако ние постигнем взаимно поръчителство, а населението на земята стане 20-25 милиарда души, как ще се случи всичко това в действителност?

Отговор: Какъв е проблемът, че са 20 милиарда души? Представи си, че всички те са твои роднини, че ти се чувстваш като едно цяло с тях и изобщо не те притеснява, че те са заедно с теб. Точно обратното, ти променяш своето отношение към тях: чувстваш се добре, когато всички те са възможно най-близки с теб.

Въпрос: Но какво ще стане, ако няма никакви ограничения?

Отговор: Всеки човек сам си слага ограничения. Представи си една майка, която има 20 милиарда деца. Притеснява ли я броят им, ако тя има всичко, от което се нуждаят те? Тя живее в света на Безкрайността, тоест в свят на абсолютна светлина, удовлетворение, напълване и изобилие.

Разбира се, трудно е да си представим как се променя човек. Но ако си с твоя любим и наистина го обичаш без каквито и да е сметки, то ти искаш да бъдеш с него непрекъснато. Винаги искаш да си до него и то възможно най-близо.

Тогава какъв би бил проблемът с това да имаш 20 милиарда любими? Ти няма да усещаш, че те са 20 милиарда души. Ти ще чувстваш, че всички те са заедно с теб. Това е най-желаното и удобно състояние.

Всъщност, ти не ги разделяш на 20 милиарда, а всички те си само ти. Това се нарича включване.

Това, което ни пречи, е психологичен проблем. Не можем да си представим как ще се случи това. Ние си представяме, че живеем в тела, но когато постигнем взаимно поръчителство, тогава вместо телата, ще усещаме вътрешния потенциал на всеки един.

От 2-ят урок на конгреса в Берлин, 28.01.2011

[34255]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития, Поръчителство - Няма коментари→

От урок №3 конгреса в Берлин

Кабала се явява система от знания и методика за разкриване на Висшата сила във всички нейни проявления, във всичките поколения до самия край на съществуването ни в този свят. Тя не само ни обяснява целта на творението и говори за това, какво ще стане и ще се случи – тя ни издига самите нас!

Ако която и да е друга наука не прави с нас нищо, а само обяснява как с нейна помощ да направим нещо за себе си, някак да подобрим нашия свят наоколо, то науката кабала – това е методика за подем на човека от нашия във Висшия свят.

Изучавайки я, ти започваш да се издигаш, променяш своята форма, променяш своята същност. Ти започваш да виждаш себе си, целия свят, и в крайна сметка се издигаш на следващото ниво. Това не е обикновена наука, която ти изучаваш “отвън“, извън себе си – а методика за поправяне, подем. Това е може би най-основното, което съдържа тя.

Ще се надяваме, че в края на нашето разпространение ще достигнем такова състояние, когато хората ще узнаят, що за методика е това и всички науки ще успеят да се разкрият отново в своето единство. Както просто, кратко и ясно пише Парацелз в своя трактат „Парагранум“ [Das Buch Paragranum]: „Изучавай кабала (artem cabbalisticam), тя ще ти обясни всичко!”

Виждаме, че днес всяка наука се намира в своята специфична област и всяка от тях има още хиляди други ниши, в които има учени, които не разбират как да общуват един с друг. А кабала по принцип е предназначена за това – да обедини наново всички тези науки заедно, да им даде една единна основа и да издигне всичките към една единна цел и към едно единствено знание. С това тя е особена.

Тоест накрая човек разбира света, в който съществува като едно единно цяло, глобално, обединено, интегрално – това, към което и днес в принцип ние трябва да се стремим.

От 3-ят урок на конгреса в Берлин, 28.01.2011

[34262]

Filed under: Кабала, Конгреси и събития - Няма коментари→

От урок №4, конгрес в Берлин

Във всеки човек възникват желания и той се опитва да ги напълни. А от друга страна, има хора, които му противоречат, противостоят се. С това също управлява Творецът. Той размества ни всички  като фигурки на дъска.

Ние нямаме никаква свобода на волята, затова няма смисъл да характеризираме човека: добър ли е той или лош. И няма какво да очаква той, някакви следствия, отгласи на своите постъпки: нито рай, нито ад, въобще, какво друго. Както казва книгата „Зоар”: „Всички ние сме подобни на животни”.

И действително, къде е твоята свобода на волята? Дори ако възникне в теб илюзията за нея, това е защото не разбираш точно какво искаш. Творецът специално въвежда в теб такива указания, такива сигнали за управление, които създават видимост за свободни действия – и нищо повече.

Затова да осъзнаем, че „няма друг освен Него” – това да осъзнаеш на първо място, че сме винтчета в огромен механизъм.

От какво започва човекът? Човекът започва със свободата на волята. А за да я достигне, той трябва да се развие до нея. И затова, първо, в продължение на хилядолетия, той се развива в своя егоизъм, управляван свише от Твореца, а после в него възниква „точка в сърцето”. С други думи, появява се още едно желание – допълнително, противоположно на всички останали. То разбива човека на части, мъчи го и го връзва.

Това желание, естествено, също идва от Твореца. Отникъде другаде то не може да се появи, просто от въздуха то не възниква. Защото човекът – това е творение. Затова, дори възникването на точката в сърцето все още не ни прави свободни – свободни от Твореца.

А от какво можем да бъдем „свободни”? Ако има една-единствена Сила, която управлява всички висше, то моята свобода може да се заключава само в способността да неутрализирам тази сила.

По какъв начин мога да направя това? Най-вече, ако аз, да допуснем,  я неутрализирам, какво тогава ще стане с мен? Какви сили ще владея, какъв разум? Как ще правя избор? Какво ще ме движи? Напълно неразбираемо. Ако съществуваха две сили, аз бих избирал между тях. А ако има само една, означава, че свобода на волята не съществува? За какво тогава е сътворено всичко? За да се управлява с тези  „буболечки”?

Не, смисъл има. Той е в това да може творението, тоест човек, овладял двете противоположни сили и варирайки между тях, да вземе пример от Твореца, да усвоява Неговите свойства, да снема от Него копие върху себе си. Последователно, едно след друго, свойство след свойство, той постепенно превежда от Твореца върху себе си по-голямо и по-голямо количество информация и в резултат може да се уподоби напълно на Твореца.

Тогава според количеството на своето подобие на Твореца човекът започва самостоятелно да управлява себе си, както би го управлявал Творецът. И дори много по-добре.

Защото в него се разкрива нарочно създаденото желание: той желае да бъде противоположен на Твореца. Но вместо това, възприемайки от Твореца програмата, метода за управление, човекът, въпреки своя егоизъм, започва правилно да управлява себе си.

Получава се, че Творецът е създал зъл човека. Така е и казано: „Аз създадох злото. И едновременно Аз ти дадох методика, с която да поправиш това зло на добро. Тогава ти ставаш подобен на Мен и свободен, извършвайки самостоятелно върху себе си всички действия. В ръцете ти са две юзди: твоята лоша егоистична природа и твоята добра алтруистична природа. Заимствай, сваляй копие от Мен и го обличай на себе си. Тогава ти ще се наричаш Адам, от думата „доме” – подобен на Твореца.

Така че имаме възможност да излезем изпод Висшето управление, да не бъдем марионетки и да не казваме, че „Няма никой освен Него”. Има още една сила освен Него – това е силата на този човек, който снема копие от Твореца и прави всичко вместо Него. И в това наистина се крие свободата на волята , защото тогава работим с двете противоположни свойства на творението: с егоизма и със свойството отдаване.

От 4-ия урок на конгреса в Берлин, 29.01.2011

[34273]

Filed under: Духовна работа, Конгреси и събития, Свобода на волята - Няма коментари→

От урок №4 на конгреса в Берлин

Неотдавна отшумя епопеята с „Уикиликс”. Всички мислеха: „Какво ще стане със света, ако започнат да се разкриват тайните на власт имащите?” А днес вече забравиха, всичко се забрави. Вижте какво става в Тунис, в Египет, в другите страни. Неизвестно е какво ще бъде днес, утре, тук и навсякъде.

Човешкото общество стремително се изменя. Ние не си представяме в какви релси е тръгнало развитието на нашия свят. По-рано сме се развивали под ограниченото въздействие на нашия егоизъм над бавното течение на историческия процес. Свикнали сме да виждаме как растат децата ни, след това внуците ни… По-рано всичко се е предавало по наследство. След това – какво да предадеш, ако няколко пъти в живота си смениш дома си, местожителството, семейството? Само ти самият не се изменяш.

Но сега навлязохме в абсолютно нова епоха, която няма пример в нашия предишен живот и в историята. И ние трябва ясно да разберем, че днес светът е друг, абсолютно непредсказуем. Ние изобщо не можем да предвидим предварително каквото и да е. Той ще избие всяка почва под краката ни. Колкото и да искаме да обезпечим себе си и децата си, да предусетим, да предчувстваме нещо дори един -два дни преди да се случи, дори от сутринта до вечерта – ние ще откриваме себе си все по-ясно и ясно  в постоянно изменящ се свят.

Това не са само красиви думи – така ще бъде в действителност и човек ще привиква към това. От тези уроци той ще разбере, че егоизмът не му обезпечава нормално, стабилно съществуване. Не е по силите на неговия егоизъм да му помогне да се ориентира в света.

И всичко това е, за да ни преведе до разкриване на Твореца. Ти се намираш в увиснало състояние и всички твои движения могат да предизвикат абсолютно непредсказуема реакция. Неизвестно е какво ти влияе, какво ще бъде в следващата минута и човек в действителност започва да придобива духовност. В него възниква настоятелна потребност да усети Висшата управляваща сила.

Отначало от егоистични подбуди: къде да се дяна, ако не знам изобщо кое, какво и защо? Моят егоизъм, моят жизнен опит, всичко, което сме създали в този свят, нищо не ще ми помогне. И по неволя ще трябва да търся: кой управлява всичко това?

Ако по-рано ми се струваше, че това съм аз, правителството, „елита”, то сега виждам: нищо подобно. Оказва се, че правителствата нищо не могат да направят, а и тях ги свалят като еднодневки. Никакви врачки не могат да предусетят какво ще бъде след няколко минути на борсата, с валутата и т.н., с природните катаклизми.

Всичко това така „тресе” хората, че те постепенно започват да осъзнават: нужна е друга опора – истинска. Ако всички наши „богове” падат и откриват своята несъстоятелност, то къде е тази Висша сила, която действително управлява всички?

И тогава, когато в човек възниква потребност, в него се създава условие за разкриване на Твореца.

„Творец” се нарича единствената управляваща Сила в света. Няма друга. Тя управлява всички, в това число и нас. Тя е вечна. Ние я приемаме за съвършена. Защо? Защото е една. Никой не казва, че това е добро и никой не казва, че е лошо. Просто тя е една и  ръководи всички, командва всички, а ние сме създадени такива, че при сближаване с нея се чувстваме добре. И затова казваме, че тя е съвършенство и добро.

Но всичко това е абсолютно условно. Тази Сила, т.е. Творецът, светлината, е създала в нас желанието да получаваме, да усещаме Неговото напълване като наслаждение. Затова казваме, че Той е добър, защото Той ни води по различни пътища към това да се напълним с него – със светлина, която се усеща в нас като наслаждение, като добро.

И затова основополагащата статия в движението ни към целта е „Няма никой освен Него”, на иврит: „Ейн од милвадó”. Всеки път трябва да се опитваме да я откриваме наново и тя ще разцъфне пред нас наистина в ново състояние. Уверен съм, че много хора вече сами ще почувстват това върху себе си.

От 4-я урок на конгреса в Берлин, 29.01.2011

[34279]

Filed under: Конгреси и събития, Криза, глобализация, Развитие на егоизма - Няма коментари→

От урок №2 на конгреса в Берлин

Въпрос: Какво се случва с Европейския Съюз? Преди месец сгромолясването изглеждаше неизбежно, а сега всичко изглежда наред?

Отговор: Действително е така, и това ще се повтори много пъти. Ще се създаде впечатление, че сгромолясването е неизбежно, а след това всичко ще изглежда наред. Само чрез подобни постепенни, стъпка по стъпка, развития ние осъзнаваме, че трябва да се променим.

Общо взето, е необходимо да разберем, че целта на природата не е да ни унищожи. Сгромолясването трябва да бъде вътрешно. То трябва да се случи в нашето съзнание, в нашето разбиране за това колко погрешно се отнасяме към себе си и света, а не от това, че ни е застигнал ураган, цунами, земетресение, изригване на вулкан или сковаващ студ.

Всичко това е необходимо единствено за да ни издърпа от собственото ни тресавище, да ни издигне и принуди да започнем да разсъждаваме. Всъщност, имено тези последователни действия – внезапен удар и неговото затихване до появата на следващия удар и на последващия удар и затихване – постепенно издърпват човек извън себе си.

С всяка нова стъпка ние си мислим, че всичко се повтаря, но в действителност това не е така. Всеки път ние отработваме нов вид егоизъм, неговата по-голяма част. Един удар върху егото, втори, трети, но ние не усещаме разликата и не разбираме, че всеки път нашият егоизъм отработва напълно нови степени.

Егоизмът е всестранен и докато стигне до последното състояние нищо не ще се измени. Затова трябва да преминем през толкова много удари.

Ние сме почувствали много от тях докато сме се спускали от света на Безкрайността в нашия свят по 125-те духовни стъпала. Тези стъпала съдържат милиарди различни действия и събития, през които трябва да преминем в нашия живот. И ние трябва да ги отработваме по време на нашите прераждания, в този живот.

Няма нищо случайно – нищо не може изведнъж да се случи, да прескочим духовните степени или да подминем някое състояние. Ние трябва да поемем всяко хапче, което е единственият начин да се научим. Няма друга възможност.

От 2-ят урок на конгреса в Берлин, 28.01.2011

[34151]

Filed under: Духовна работа, Конгреси и събития, Криза, глобализация - Няма коментари→

От урок №2, на конгреса в Берлин

Въпрос: Каква роля играе аскетизма в развитието?

Отговор: Кабала се отнася много лошо към различните ограничения. Тя въобще не предявява към човека каквито и да е изисквания отнасящи се към земния живот. По принцип – прави всичко, което ти е угодно.

Друго нещо е, когато правиш от този земен живот фетиш, когато внасяш в него някакви особени устои, приложения, навици, упражнения…

Живей нормално. Ако ти харесва да се занимаваш с йога – занимавай се. Харесва ли ти да бягаш – бягай. Ако някое ядене е по-полезно за тебе, а друго вредно – храни се съответно с това. Това няма значение. Главното е: не прави от нищо култ.

Кабала се отнася към всеки абсолютно нормално. За нея не е важно как човек съществува, какви привички има, какви обичаи, религиозни убеждения, наклонности. Няма никакво значение, какъв е той в земния живот.

Тук ние отново се връщаме към същността: в нас се повдига егоизма, за да го компенсираме над себе си. Ето защо изобщо не е важно какъв съм всъщност. Дали ще се ограничавам в яденето или не, дали ще се занимавам с някакви методики – нищо няма да помогне. Точно обратно, човек който се занимава с физически упражнения или придържащ се към каквито и да е строги рамки, му се струва, че той вече е напреднал, достигнал е до някакво ниво, че е праведник и т.н.

Това може само да обърка хората. И затова живей нормално, спокойно, храни се добре, мисли за здравето и за професията си, участвай във всички събития на обществото, което те обкръжава.

И наред с това се занимавай с кабала. Такова равновесно, нормално състояние е най-предпочитано. В тази среда те е поставила съдбата, и ти трябва да „плуваш“ в нея. Тогава ще видиш, че всъщност всичко около тебе се намира в идеално състояние, освен ти самия.

Компенсация на минуса – за сметка на правилния плюс.

От 2-я урок на конгреса в Берлин 28.01.2011

[34198]

Filed under: Духовна работа, Конгреси и събития - Няма коментари→

От урок № 2, конгресът в Берлин

От речта на Третия Световен Духовен Форум „Сътрудничество в областта на съзнанието” в град Ароса (Швейцария), 23 януари 2006 г.:

„Ако клетка на живото тяло започне да действа егоистично, да се дели непрекъснато, изяждайки всичко наоколо, да не изпълнява никакви функции, да не реагира на командите на тялото, тя става ракова, умъртвяваща цялото тяло и в резултат – самата себе си.”

По принцип, в това се състои целият проблем и то не само с раковите заболявания. Нашият егоизъм развива подобни свойства, въпреки че в Природата е заложено равновесие и всичко съществува на принципа на баланса, уравновесяването, стремежа към равновесно състояние на всички нива.

Това може да бъде нежива, растителна или животинска природа – така или иначе, всичко съществува само за поддържане на равновесието и се стреми само към равновесие.

Но ние не разбираме правилно проблема, неправилно гледаме на разбалансирането на силите. Отсъствието на равновесие в природата е необходимо, за да бъде тя доведена до още по-голямо равновесие. Ние с вас винаги напредваме чрез две състояния: неравновесно – равновесно.

В началото сме се намирали в идеалното равновесно състояние между минуса и плюса. Всички системи на нашия организъм са работили нормално. А после, Природата е създала в нас неравновесно състояние: повече негатив, отколкото позитив.

Защо е направено това? За да стигнем до по-добро състояние. Как можем да се приведем в състояние на равновесие? Негативът ни е даден свише, от Природата, а ние трябва да го уравновесим с по-голям позитив, равен на него. И това действие изхожда именно от нас.

Така, Природата ни принуждава да се компенсираме, специално ни прави неравновесни. И отново, щом се приведем в равновесно състояние, тя създава в нас свише нов минус, а ние сами трябва да доведем този минус до плюс, към равновесно състояние.

Така напредваме, ако правилно разберем, че по този начин Природата иска да ни издига от стъпало на стъпало.

В началото сме имали нулев егоизъм. После той е станал със стойност минус една егоистична единица. Нататък – плюс една алтруистична единица. И отново: минус две егоистични единици – плюс две алтруистични единици. И така Природата ни движи напред.

Ако разбираме този принцип, тогава ще преминаваме „минусовите” състояния на падение много лесно и ще излезем към състоянията на подем. Всеки, който върви по духовния път, чувства това.

„Вчера бях толкова добре. Всичко разбирах, всичко знаех, изпитвах най-фините усещания. Всичко се подреждаше в главата ми много добре, свободно. А днес съм в някакъв блокаж, всичко е неразбираемо, не чувствам нищо, всичко е отвратително. Всичко това е глупаво. С какво се занимавам? А и изобщо всички тези мои приятели…”

Сега, за мен това е точно така. И по тази причина състоянията трябва да се записват. Така ще стане ясно, какви сме ние, как ги преминаваме.

А после постепенно ще разберем, че паденията ни се дават, за да ги уравновесяваме с подем. Именно чрез такива поетапни действия се развиваме – само ако разбираме, какво да правим.

Но за съжаление, хората, като правило, не се занимават с това – те не увеличават плюса, а вместо това искат да унищожат минуса. И тук кабала казва: „В никакъв случай!” – минусът е цялата наша енергия, цялото ни разбиране, цялото ни осъзнаване.

Колкото човек е по-голям според своето желание, толкова по-високо се намира. Той е способен на повече: добро или лошо – не е важно. Най-важно е по-голямото желание. То в никакъв случай не трябва да се унищожава, понижава до растителното ниво.

Защото егоизмът е нашето средство, нашият инструмент, с помощта на който вървим напред. И не трябва да го унищожаваме – не че ще се получи някога. През цялото време се развиваме егоистично и днес сме стигнали до егоистична криза – именно за да започнем сега да го използваме правилно, да реализираме своето желание.

От 2-я урок на конгреса в Берлин, 28.01.2011

[34209]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития, Криза, глобализация, Развитие на егоизма - Няма коментари→

От урок № 2 на конгреса в Берлин

Въпрос: Ние преживяваме хиляди различни състояния. Доколко е важно да ги протоколираме, да ги записваме, за да преминаваме през всеки етап с пълно осъзнаване?

Отговор: Това е много добър въпрос. В началото на моя път, аз също го зададох на учителя си: трябва ли да протоколирам всички свои състояния? „Днес се чувствам така, отнасям се към другите еди – как си”. Струва ли си да се записва всяко състояние: аз, отношението ми към себе си, моето отношение към другите, доколко разбирам себе си, как се осъзнавам в този свят и самия свят. Струва ли си да определя, например десет позиции и веднъж на ден или на няколко дни, наблюдавайки как се променят състоянията, да се опитвам да ги фиксирам?

Учителят отговори, че през началния етап си струва да се прави. Това помага на човека. Например, гледам назад и виждам, че вече съм преживявал нещо подобно – и няма нищо страшно, излязъл съм. Или използвам записите за в бъдеще.

Доколко това помага за самия напредък? Връщането към всички детайли, така или иначе не е възможно. Защото вие се намирате в следващото състояние и не можете да се чувствате в миналото – вие, един вид не го разбирате, защото това е напълно различен човек.

Слизайки отгоре надолу, ние се спускаме по 125 стъпала и в нас влизат стотици милиарди решимот, т.е. информационни данни. Всяко решимо е състояние, включващо в себе си всички светове, всички вселени, всичко взето заедно.

И когато в мен работи този информационен ген, това решимо, аз мога да усещам, да мисля само, изхождайки от него. Когато решимо изчезне, така и аз – както след натискане на клавиша Delete – не знам и не разбирам нищо. Възниква ново решимо и аз действам съгласно него.

Ние представляваме система, която постоянно усеща възникващото в нея решимо – информационният ген. И ние преживяваме този ген. Последователността на тези гени предизвиква в нас усещане за живот, течение, движение.

Затова, намирайки се днес в някакво състояние и четейки за миналите си състояния – със седмична или двуседмична давност, можете изобщо да не ги разберете, защото не ги преживявате сега. Опитайте.

Но това е полезно макар и само, за да разберете, че дори не разбирате самия себе си.

От 2-рия урок на конгреса в Берлин, 28.01.2011

[34148]

Filed under: Духовна работа, Конгреси и събития - Няма коментари→

От урок №2, конгреса в Берлин

Въпрос: Вие казвате, че не трябва да се потиска егоизма, а да се увеличава позитивизма. Какво имате предвид?

Отговор: Имам предвид човек, вървящ по духовния път и намиращ се в кабалистична група. Как той да увеличава позитивизма в падение?

При ниско самочувствие аз взимам таблетка, при лошо настроение отивам на танци. Но егоистичния си минус с такива неща не мога да заглуша!

Ако ти е зле – констатирай този факт, но не се самоизяждай! Това не си ти! Просто на теб още малко са ти показали твоя егоизъм. Не го приемай за своя сметка.

В човек постоянно се развива негатив, за да развива позитив. В какво се състои този позитив? Не в унищожаване на егоизма, не в неговото уравновесяване на земно ниво. Аз в никакъв случай не трябва да компенсирам минуса със земен плюс. Колкото и отвратително да е моето усещане, аз искам да компенсирам минуса единствено с духовен подем. Иначе ще стана подобен на „изправящите света”.

В никакъв случай не компенсирам негатива по начин, с който го намалявам. Защото той ми е даден специално, в живота няма случайни неща.

Какво трябва да направя? Трябва да увелича връзката си с групата, с правилното обкръжение. Защо? Защото цялото ми бъдеще зависи от включването в една обща система.

Ако в мен се развива егоизъм – само в това може да бъде неговото правилно решение. Моят плюс е в моя път към групата. Ако целият възникнал в мен егоизъм увеличавам с позитива на моята връзка с обкръжението – това наистина е алтруистична сила, с която аз уравновесявам егоистичната сила. И се получава, че аз съм се издигнал на следващото ниво – уравновесил съм минуса.

А след това естествено у мен възниква нов минус и аз отново трябва да пускам корени в групата. Но сега групата ми изглежда още по-зле: „Празнодумци, безчувствени сърца, тъпи глави. И въобще, изобщо не искам това… е, хубаво, ще ида да повися”.

И ето така постепенно човек отново и отново, отново и отново скланя глава и се обръща към обкръжението, докато не достигне пълна връзка.

Към това ни подбужда Природата – за да бъдем заедно като едно общо цяло. Оттук и глобалната криза, и пълната зависимост един от друг – за да ни покаже къде трябва да се поправим.

И така, ние с вас се договорихме не да работим против егоизма, а да работим за това да го използваме правилно. В крайна сметка от минуса ние създаваме плюс. А иначе няма откъде да вземете плюса.

Моето „Аз” е като режисьор, като съпротивление, на което се създава мощността. Минусът и плюсът създават напрежение, което ми рисува очертанията на действителността.

И затова, достигайки определен потенциал между минуса и плюса, аз започвам да виждам на своя „екран” картината на Висшия свят.

От 2-ия урок на конгреса в Берлин, 28.01.2011

[34205]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - Няма коментари→