Конгресът в Берлин – 2011, урок 3:

Въпрос: Кабала е експериментална наука. Можем ли да се отнасяме към настоящия конгрес като към експеримент?

Отговор: Всеки от нас се явява учен–кабалист – в смисъл, че извършва експеримент върху себе си и чувства приложението на кабала, нейните изводи и правилност.

Преди около 30 години, когато четях известната книга „Шамати”, разбирах от нея може би стотна час от процента. После, с всяка изминала година, препрочитайки я и усещайки върху себе си нейните резултати, сверявах онова, което се случва с мен с написаното в книгата, и всеки път оставах поразен от това, доколко в книгата е описано всичко, което става с мен. И така, в продължение на повече от 30 години (получих я през 1979 г.) чета тази книга и естествено, всеки път откривам, че книгата разказва за мен.

И след десет години, тя ще ми се разкрива като източник, в който е написано всичко за мен. Всичко! Защото човекът, който я е писал, е започнал естествено отдолу – като всички хора, а след това се е издигнал и я е написал от такова духовно ниво, до което още не съм стигнал.

И ако бях преминал по-високо, веднага щях да разкрия, че книгата вече не говори за онези състояния, през които преминавам аз. И това щеше да ми бъде ясно, щях да видя, че авторът стига само до някакво определено ниво и свършва дотам..

Ние виждаме това при няколко автора на кабалистични книги. Макар че, то по никакъв начин не ги омаловажава! Те са писали до нивото, което са постигнали – така е и с всеки от нас.

От друга страна, какво право имаме да правим трактовки, да пишем и дописваме след великите кабалисти, които са съществували! Работата е, че пишем онова, което е правилно на нашите стъпала. И именно благодарение на това, че сме малки, можем да запишем всичко това. По такъв начин на хората, идващи в кабала, ще им бъде по-лесно да осъществят контакт с нашия материал, отколкото с такива велики произведения, защото тези кабалисти са писали от по-големи висоти.

Но в крайна сметка, днес наистина извършваме експеримент върху себе си и ще го правим през целия си живот, докато не стигнем до самия край на поправянето. Затова казвам, че кабала, за разлика от всички останали науки, не работи извън човека. Ти не изучаваш нещо извън себе си, а през цялото време изучаваш върху себе си, в себе си. Така че, хайде да експериментираме!

От 3-тия урок на конгреса в Берлин, 28.01.2011

[34489]

Filed under: Духовна работа в група, Кабала, Конгреси и събития - Няма коментари→

От урок №3 на конгреса в Берлин

Кабала, методът за постигане на висшия свят, включва две части:

1. Първата част ни казва как да се обединим един с друг или как да се опитаме да се съединим и обединим;

2. Втората част ни казва как да пробудим въздействието или ефекта на висшата светлина върху нас.

Преди началото на занятията ние трябва да сме пропити от стремежа за обединение на нашите желания. Тогава всеки човек ще има по-голямо желание отколкото своето собствено. Той ще бъде пропит от мислите, свойствата и желанията на другите, които също се стремят към същия резултат и същата цел както и той. Това трябва да бъде нашето основно намерение преди занятията.

Човек, който не се е подготвил за занятията по този начин, на практика пропуска всичко, защото влиянието на висшата светлина не достига до желанието на всеки, а достига до стремежа, който всеки един от нас има към другите, т.е. до нашия общ стремеж да се обединим един с друг, заедно с всички в едно общо желание.

Ако си представя това единно общо желание и ако пожелая да бъда включен в него „като един човек”, както преди разбиването на Адам на различни души, тогава моят стремеж получава въздействието на висшата светлина. Тогава действително придобивам духовно постижение в резултат на тези усилия.

Но ако пристигна и слушам без всякакви усилия, без да направя опит да бъда включен в общото желание, тогава висшата светлина няма върху какво да въздейства вътре в мен. Аз не предоставям повърхност или основа, която тя да повлияе, и затова всички мои действия само ще предизвикат чисто формални знания. Тоест аз ще чуя и запомня написаното в книгите, но нищо повече.

Затова трябва да ни бъде кристално ясно, че висшата светлина идва само при нашите общо усилия. Те трябва да бъдат общи! Затова  условието за привличане на светлината към нас се явява същото както е било при приемането на Тора: „Да бъдем като един човек с едно сърце”. Само в този случай идва светлината.

Така че нека да опитаме по този начин.

От 3-я урок на конгреса в Берлин, 28.01.2011

[34265]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Изучаване на кабала, Конгреси и събития - Няма коментари→

Програмата на творението се реализира в нас под въздействието на две противоположни сили. От една страна ние през цялото време сме напредвали по пътя на егоистичното развитие. От друга страна, започвайки от определен момент в нас се проявява още една сила – „точката в сърцето”, желанието да се устремим към подобие на Твореца. Желание, за сега неосъзнато, неразбираемо, – защо, за какво, как, – но вече тласкащо ни напред.

Постепенно то ще се появи във всички хора. Съдейки по събитията, които стават сега в света, процесът ще тръгне много бързо. По принцип на нас не ни е останало вече толкова много време: 229 години до края на шестото хилядолетие. Това е малък исторически срок.

Науката кабала говори за това, че въобще не са необходими тези столетия. От този момент, когато в човечеството, даже и в неголяма негова част, започне да се разкрива точката в сърцето, и до края на цялото поправяне, са достатъчни буквално няколко години, за да бъде всичко поправено и завършено.

Тогава целият наш свят със своето вътрешно напълване ще се издигне на следващото ниво. С него нищо няма да се случи, просто ние ще се издигнем в нашите усещания, в нашите възприятия, в това, което ни се разкрие. В нашият живот ние ще се издигнем на следващото ниво, където ще усетим себе си действително вечни и съвършени.

Сега в сърцата на много хора нарастващо се пробужда точката в сърцето. Човек започва да се ориентира в тези свои нови усещания, устремени напред, да чувства привличане или отблъскване. При начинаещите това се проявява във вид на добри или лоши усещания: на мен ми е хубаво – на мен ми е зле. Потапяш се в депресия, а след нея изведнъж нещо в живота ти се просветлява, появява се някаква цел, някаква светлина блещука отпред. А после отново всичко пада – и отново се появява светлината, крачка след крачка.

Баал а-Сулам, „Няма никой, освен него”: Ползата от тези отблъсквания е в това, че с тяхна помощ човек получава потребност и пълно желание, за това Твореца да му помогне, защото иначе той вижда, че пропада.

Тоест Творецът ни измъчва. Той крачка след крачка, в течение на дълго време – толкова, колкото е необходимо, – постоянно ни „тероризира”: малко хубаво – малко лошо, отново и отново. Понякога ни се струва, че по-хубаво няма и накъде, понякога – че по-лошо няма накъде. След това ние започваме да привикваме и към едното, и към другото, започваме да разбираме, че всичко това е преходно. Но има ли край на това, или е безкраен процес? Честотите варират – а после какво?

И тук възниква свободата на волята, свободата на нашето движение напред. Аз не мога самостоятелно да ускоря своето напредване. Ще тъпча на място, премествайки се от крак на крак, от положение в положение, по-добро – по-лошо, по-лошо – по-добро, и така нататък. Ще успея да напредна само, ако увелича своето желание, своите впечатления, своите усещания за сметка на обкръжаващата среда. Моята точка ще си остане точка. Аз никога няма да успея да я увелича сам. Тя няма да „набъбне” и няма да се превърне в съсъд, състоящ се от десет сфирот, в който да усетя духовния свят.

Тя ще си остане точка, докато аз не започна да се съединявам с останалите, с обкръжаващите ме. Аз трябва да правя това. Затова, когато в човека се образува точка в сърцето, след някое време го довеждат в групата. Но и в групата той не разбира веднага какво става с него и какво трябва да прави. А той трябва да уреди връзката си с другите.

От 4-ия урок на конгреса в Берлин, 29.01.2011

[34366]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - Няма коментари→

Баал аСулам, „Шамати”, „Няма никой освен Него”: И не само, че не напредва в духовната си работа и не вижда никаква яснота напред, а му изглежда, че върви назад, т.е. дори „заради себе си“ не е в състояние да изпълнява волята на Твореца, докато точно Творецът го тласка напред.

Ние не създаваме истинско егоистично желание, което е способно да преодолее каквото и да е. Вместо това, започваме да усещаме слабост, безразличие и това, че действаме на автопилот. „Да става, каквото ще става” – ние просто ще се пуснем по течението. Понякога нещата са малко по-добре, а понякога са малко по-зле.

И само чрез истинско преодоляване на всички препятствия с вяра над знанието, той може да се движи напред. Какво означава „истинско преодоляване с вяра над знанието”? Това е, когато въпреки желанията и мислите си, без да има никакво предразположение да го направи, човек започва да се свързва с учителя, групата и книгите. Общо взето, всичко това се нарича „общество” или обкръжение.

Но дори и в този случай, когато човек започне да се свързва с тях, него го подхвърлят нагоре и надолу и по отношение на учителя, и по отношение на групата, и по отношение на източниците – книгите. Понякога той иска, а понякога не иска. Понякога вярва в това, понякога – не. Понякога му е писнало от това, а друг път се стреми напред и т.н.

Когато трудностите се увеличат, човек започва да мисли, че няма нищо привлекателно или специално по този път, и нищо не го стимулира да напредва. Няма искра, нищо, за което наистина да си струва да се откаже от живота, кариерата и успехите си.

В резултат човек пропада. Неговото падение е сериозно, истинско, дълбоко и доста дълго. Така, той достига до крайното решение, че нито групата, нито учителят, нито книгите, нито усилията – нищо няма да му помогне в този свят освен управляващата сила, Творецът.

Всеки път, когато човек е падал и се е издигал, всички състояния, през които е преминал, са били само за да може той да почувства пълна, абсолютна зависимост единствено от Твореца.

Представете си колко много удари трябва да понесе човек от всички страни, да бъде разтърсен, отблъснат и привлечен; да му се показва съществуването на много сили и различни причини за неговите състояния, така че накрая той да бъде уверен, че няма нищо освен една, единствена Сила. Ако тя не ми помогне, никой няма да ми помогне. Само тя ще ме спаси, ако помоля за това.

И тук в човека се събужда следната необходимост : Творецът обезателно да му помогне. Формирането на тази молба също не е никак просто. Не се случва в един миг, а постепенно нараства в човека, ставайки ясно изразена, яростна и настойчива. Като дете, което си знае своето: просто му дайте каквото иска – и не можете да го убедите по друг начин. Това е състоянието, което трябва да постигнем. И в това състояние Творецът наистина ни помага.

И само на тези хора, които наистина желаят да се доближат до Твореца, им се дава помощ отгоре, за да не се задоволяват с малко и да не останат на нивото на малко дете без разум, за да нямат възможност да кажат, че имат всичко и какво още им липсва?

От 4-тия урок на конгреса в Берлин, 29.01.2011

[34363]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - Няма коментари→

От урок №1 на конгреса в Берлин

Въпрос: Девизът на берлинският конгрес е – “Хармония“. Какво разбират кабалистите под тази дума “хармония“?

Отговор: говорейки за хармонията, кабалистите имат предвид пълното подобие на Висшата степен – висшата енергия, информацията, така наречената светлина, която съществува около нас, с която ние трябва да влезем в пълен контакт, да се разтворим в нея. Но при това нашето “аз“ не изчезва. Обратно, нашето “аз“ и тя напълно се сливат в едно цяло. Ето тази хармония е нашата цел.

Цялото човечество е паднало от нивото, наречено “свят на Безкрайността“ или хармонията, където всичко е било като едно цяло. Постепенно спускайки се по стъпалата на петте свята – Адам Кадмон, Ацилут, Брия, Ецира, Асия, – ние сме достигнали до своето най-противоположно състояние, – това е “нашият свят“. И разбира се тук няма никаква хармония. Това е свят на хаоса и тъмнината.

Оказали сме се тук в това състояние и в течение на много хиляди години, по протежение на цялата ни история, сме се развивали на животинско ниво. А сега ние започваме да се издигаме на първото ниво на духовното развитие.

И цялата тази глобална неразбория, съществуваща в света, всичкия този хаос, който започваме сега да усещаме, взаимната ненавист и едновременно с това пълната взаимна зависимост – се проявяват в нас от тази първа степен, където ние всички вече трябва да бъдем взаимосвързани един с друг в 1/125 степен на пълно единение.

На нас вече ни свети това стъпало оттам и затова нашия свят ни се струва такъв плашещ, разединен, противоположен, пребиваващ в пълна ненавист, в пълна неспособност да се обединим и да се помирим помежду си. Отново ръководителите на правителствата се събират в Давос, после още някъде и – нищо не могат да направят. И няма и да могат! Изобщо! Никакви договори няма да помогнат! Човечеството ще се окаже пред състояние, когато или ще се унищожат помежду си, или ще достигнат до обединение. Но как?

Ето този въпрос: “Но как?” – той ще  се прояви. И някога те ще осъзнаят, че няма друга възможност, освен да се хванат за тази методика на обединение, която именно и затова е била разкрита още в Древен Вавилон. Тогава ще се захванат за кабала.

Но в тях трябва да възникне този най- плашещ въпрос. И той възниква или у хора вече вътрешно съзрели за това, които достигат до нас по индивидуален начин; или в целия свят, когато целият свят просто вече, както се казва е стигнал до задънената улица.

Така че това усещане за хаос, тъмнина, отсъствие на хармония – се усеща в противоположност на тази следваща степен, която ние трябва да достигнем, от където на нас ни свети точно обратното – хармония, единство, интегралност.

Тези две състояния ние усещаме вече и сега. И затова нашия свят в това преходно състояние се намира в движение към първото духовно стъпало. А това е най-трудният период – да пробиеш.

И ако ние, нашата всемирна кабалистична група, стотици хиляди хора, – постепенно, от конгрес на конгрес създадем между себе си такова напрежение, такова съединение, преминем в себе си всички състояния на отчаяние и все пак пожелаем да се обединим отвътре, ако ние – макар и една мъничка част от човечеството, съумеем да реализираме това – то ще бъде спасителен пояс за цялото човечество. И тази хармония, която ще се усеща в нас, ще приближи към нас цялото човечество като магнит. До това трябва да достигнем.

Затова хармонията, за която говори кабала – това  е състояние, в което всички хора са съединени заедно в едно цяло, в един събирателен образ, който се нарича “Адам“ – общо желание, обща душа, вътре в която се проявява следващото ниво, нашето вечно, съвършено състояние. И това е напълно постижимо. Всичко зависи от нас.

От 1-я урок на конгреса в Берлин, 28.01.2011

[34348]

Filed under: Конгреси и събития, Криза, глобализация - Коментарите са изключени за От хаоса към хармонията

От урок №3 конгрес в Берлин

Въпрос: Аз искам да попитам за тези учени, които чрез външната наука, все пак, по някакъв начин са открили кабала.

Отговор: В продължение на хилядолетия в кабала са идвали много учени от външните науки – такива като Платон, Аристотел и т.н. Ние дори не си представяме доколко всички учени от древността са били свързани помежду си и как са знаели за кабала.

Нютон – специално е изучил езика, за да изучава кабала. Той има цели трудове, цели статии за нея. Тоест това не е някаква древна и непроходима наука, а на практика е много известна, освен през последните двеста години, когато учените вместо да се занимават с истинската наука, се занимават с технологията.

Част от тях достигат до кабала, защото са учили при древни кабалисти, особено някъде за периода от минус 800 години преди нашата ера и до нашата ера.

През тези 700-800 години много учени на това време са идвали при кабалистите и са се занимавали с кабала. От това е възникнала философията и всички останали науки.

А учените на средновековието вече достигнали това буквално сами. Те не постигнали кабала практически, но усещали какво, като знание, е това. Те не са имали от кого да се учат, поради това, че всичко е било много скрито, всичко е било в тайна. Въпреки че, като се започне от XVI-ти век, кабала е започнала да се разкрива.

Ние знаем, да речем, Рамхал е откривал кабалистични центрове в цяла Европа. Този велик кабалист е от XVI-ти век. Паралелно с него, Абулафия, велик кабалист също, буквално „набраздил” цяла Европа в разпространяването на кабала и дори преподавал кабала на Римския Папа. Тоест те били готови на всичко, което е угодно, само да се ускори процеса на поправянето.

Но основно всички тези „странични”, ако може така да се каже, учени са постигали това със своя труд. Те, по принцип, са почувствали, че там има някакъв източник на обобщеното знание. Но не повече от това.

От трудовете им е видно искрено външно възхищение. Въпреки че, аз не виждам, не чувствам, те вътрешно да са постигнали кабала. Но това, което са направили, това е също велик подвиг.

От 3-ти урок на конгреса в Берлин, 28.01.2011

[34341]

Filed under: Конгреси и събития - Няма коментари→

Въпрос: Можете ли, моля, да обясните какъв е правилният начин за работа със светлината?

Отговор: Правилният начин за работа със светлината е много прост. Разликата между кабала и религията (и всички останали методи) е в това, че религията моли Твореца Той да се измени и да стане по-добър, а кабала казва: „Творецът е абсолютен и само ти можеш да се промениш”.

А твоята молитва – молба за промяна не на Твореца, а на самия теб – е необходима само на теб, за да достигнеш до такова истинско желание в сърцето (затова „молитва” на иврит е изразена с глагол с обратно/възвратно действие – леитпалел – което означава „да съдиш само себе си”).

Творецът е светлина, т.е. единствената сила в мирозданието, в която съществуваме. Затова единственият начин да работим с Твореца е много лесен: колкото по-подобни сте на тази сила, толкова повече тя ви въздейства, а колкото по-малко подобни сте, толкова по-малко тя ви въздейства.

Тази работа се извършва по-много лесна формула. Ако сте учили физика в училище, тогава трябва да знаете: „Въздействието на какъвто и да е източник върху едно тяло, което е поставено в неговото поле на въздействие, е пряко пропорционално на квадрат на разстоянието между тях”. Когато се приближа два пъти по-близко до тялото, което ми въздейства, тогава неговото влияние върху мен е четири пъти по-голямо. Така работят нещата във физическия свят, а така също и в духовния.

Затова ако се приближите поне малко по-близо, то вие ще видите, че светлината въздейства върху вас на квадрат. Така работим с Висшата светлина.

От 3-я урок на конгреса в Берлин, 28.01.2011

[34338]

Filed under: Духовна работа, Конгреси и събития - Няма коментари→

Ние често грешим по пътя. Струва ни се, че има и други сили освен Твореца, които могат да ни помогнат. Отново се потапяме в своята професия или в увлеченията си. Отчйвайки се от духовното напредване, възлагаме някакви надежди лично на себе си и на онези, които ни заобикалят.

Около нас има много пречки, които отклоняват човека – малко религиозност, малко мистика или някакви други методи, чрез които се опитваме да направим по-приятно нашето съществуване.

Но всичко това е временно. В резултат на подобни търсения, които могат да се окажат продължителни, човекът пак се оказва на същото място. Той разбира, че стои пред стена и трябва задължително, независимо какво ще се случи, да разкрие Твореца. И проблемът не е в това, че не го желае…

Висшето състояние, до което трябва да бъде доведен човека е особено състояние. Трябва да се издигна над егоизма не, за да ми бъде добре. Тъй като тогава, от две състояния, просто избирам по-доброто, тоест действам според стария егоистичен принцип. А от човека се изисква да не пожелае друго.

Баал а-Сулам пише за това в статията „Няма никой, освен Него”:

Ако човекът е извършил някакво нарушение, тогава разбира се трябва да се разкае и да съжалява за това, че е нарушил закона. Но също така, трябва да разбере защо съжалява и се разкайва – тоест в какво вижда причината за своето престъпление. Именно за това трябва да съжалява.

И тогава, човекът трябва да разкрие, че е нарушил, защото Творецът го е отхвърлил встрани. Оказва се, че Творецът го е потопил в калта.

Същото е и в състоянието на подем – човекът трябва ясно да усети, че това се случва само, защото сега го издига светлината.

Работата е в това, че духовният подем се извършва на два етапа. На първия етап, човекът усеща пълната зависимост от Висшата управляваща сила. Вторият етап е, когато разбира, че всичко, което управлява наоколо и в него, е същата тази Сила. И лошото, и доброто – това е тя. Няма награда и наказание. И естествено, няма нищо ново напред, тъй като всичко е предварително програмирано и той се явява само изпълнителен инструмент в ръцете на светлината.

А след това, в човека се пробужда точката в сърцето, с помощта на която го завеждат до обкръжението. Правилното обкръжение са учителят, книгите и групата. Опитвайки се да работи с тях по старите правила, човекът не може да получи нищо духовно – защото се събира, съединява с тях посредством своя егоизъм.

Защо са необходими тези етапи? И разбира се, има и още много други – вътрешни, по-фини. Целта им е да покажат на човека, че е необходим друг изход. Че трябва да действаш не, за да се чувстваш добре в своя егоизъм, а за да се съединиш с външното за теб обкръжение, с външната за теб сила – с Твореца.

От 4-тия урок на конгреса в Берлин, 29.01.2011

[34354]

Filed under: Духовна работа, Конгреси и събития - Няма коментари→

От урок №4 на конгреса в Берлин

Баал а-Сулам, „Шамати“, „Няма никой освен Него„: Казано е: „Няма никой освен Него“ – което означава, че не съществува никаква друга сила в света, която да може да направи нещо срещу Твореца.

Съществува една единна единствена Сила, от която низхожда всичко. Всички останали сили, дори противоположните ѝ, се включват в тази Сила и се подразделят на множество въздействия, за да ни „разтресат” хубаво и да ни доведат до определянето, усещането и разкриването на тази единствена Сила.

А какво ако човек вижда, че в света има неща и сили, отричащи съществуването на тази единна Висша сила – това е желанието на тази Сила, за да усещаме всичко в противоположности: в разбиране и обърканост, в потвърждаване и отричане на съществуването ѝ.

Този метод на поправяне се нарича: „лявата ръка отблъсква, а дясната привлича” – и това, че лявата отблъсква, също влиза в рамките на поправянето.

Тоест между пръчката и курабийката, тъмнината и светлината, усещането на доброто и усещането на злото – по такъв начин в човека постепенно, последователно се изработват необходимите усещания. Между взаимно противоположните чувства възникват нови отношения, нови определения, ново осъзнаване. В резултат човек разбира и знае повече.

Това означава, че в света има неща, които съществуват от самото начало и идват при човека с намерение да го отклонят от правия път.

Специално.

Струва ни се, защо пък да не ни се покаже, че има само един Творец, една Висша сила, която е създала всичко? Защо да не ни се покаже, че тя ни въздейства и ние нищо не можем да направим с това, бидейки зациклени, завързани за нея?

Ако ни бяха дали такова разбиране, то ние с вас бихме станали „марионетки”. Ние просто бихме изпълнявали всички заповеди на Висшата сила и нищо друго не бихме могли да правим, дори не осъзнавайки това, че се явяваме марионетки. Или дори ако се осъзнавахме като марионетки, бихме били съгласни с това.

А Творецът иска да създаде човека равен на Себе си, свободен като Него, чувствен, разбиращ, управляващ всичко вместо Себе си, по-високо от Себе си. Затова Той създава в човека противоположни на Себе си свойства. И човек се мята между тия две противоположности, плюс и минус: малко усещане на Твореца – малко Негова противоположност.

В човек през цялото време възникват такива усещания. Затова е и казано в статията, че всичко това е направено, за да „бъде отклонен човек от пътя”, за да не бъде той изпълнител на онези сигнали и указания, които възникват в него.

А Творецът ни предава указания постоянно. По какъв начин? Желанията, които възникват в мен, откъде са? От Него. Мислите, които възникват в мен – откъде са? От него. Ето че се получава, че аз постоянно изпълнявам указанията на Твореца.

Всеки от нас в нашия свят постоянно изпълнява повелите на Твореца. И в този смисъл всеки от нас е абсолютен праведник. Каквото и да правя, убивам ли, крада ли, одобрявам ли или поддържам – и в единия случай, и в другия аз изпълнявам указанията на Твореца.

Също „праведни” можем да наречем неживото, растително и животинско нива на природата. Защото те също напълно изпълняват указанията на Твореца, или Природата, със своите желания и инстинкти.

Хората, които съществуват в нашия свят неосъзнато, също изпълняват всички указания на Твореца.

Праведници и грешници, крадци и лъжци или обратно – хора, които се занимават с добри за човечеството дела – всички те са абсолютни марионетки, изпълняващи указанията на Твореца. Те не могат да бъдат обвинени в нищо – нито най-големия грешник, нито най-големия праведник. Нито за единия, нито за другия ще има наказания или възнаграждения, защото всички те инстинктивно, в задължителен порядък се управляват от Твореца.

От 4-ия урок на конгреса в Берлин, 29.01.2011

[34276]

Filed under: Духовна работа, Конгреси и събития - Няма коментари→

От урок №1 на конгреса в Берлин

Въпрос: Вие много пъти сте говорили за това, че идеите на кабала трябва да се внедряват в психологията и в умовете на учените. Аз преподавам психология в университета. И забелязах, че даже психолозите, като всички останали учени, са много стеснени в мнението си. Как да се отнасяме с психолозите? Как да внедрим елементите на кабала в психологията?

Отговор: По принцип, самият аз съм излязъл от научния свят. Но съм излязъл. И уважавам хората, които все пак се опитват да разберат нещо за природата, за себе си, за обкръжението. Разбира се те са ръководени от егоистични свойства. Но човека е такъв, нищо не може да се направи.

Психолозите, философите, са хората, които се занимават с вътрешния свят на човека, с теорията за познанието; а също така учените в областта на всевъзможни затворени системи, всички те в своите търсения се базират на нашата природа и предишните достижения в цялата наука.

Науката ни се разкрива в петте ни сетива. Ние усещаме това, което получаваме в нашите пет сетива. От тези усещания се изгражда науката.

Естествено е, че тази наука е абсолютно егоистична, защото се базира на усещанията в егоизма, в нашето основно свойство. Както е естествено, че нито психолозите, нито психиатрите, нито философите не са в състояние да разберат кабала, защото тя работи с обратни свойства. И те не са по-близо до постигането на кабала от останалите хора.

Защото за да постигнеш кабала трябва да имаш точка в сърцето. Ако я има, ако човек има потребност да разбере „защо съществувам”, базирайки се не на философски премъдрости, а от неговата лична, вътрешна потребност, тогава той достига до усещане и разбиране на това, за което говори кабала. И то не веднага, а в продължение на много – много сериозни занимания.

Отначало той въобще не разбира за какво се говори. Дълги месеци той седи на уроците, слуша, клати глава, но в него още не са се развили под въздействието на светлината вътрешните усещания, адекватни на онази област, за която говори кабала. Но постепенно това се случва. Трябва да се чака.

Така растат децата. В продължение на 20 години човек се възпитава, расте и чак тогава става годен за живота в нашия свят. Макар да се е родил в същия свят, макар в него да се намира цялото му обкръжение, въпреки това минават 20 години, за да стане човек горе долу самостоятелен и то през цялото време оставайки под крилото на майка си… Понякога.

А тук се говори за духовния свят, за абсолютно непозната област. Как мога да се подготвя за нея? Аз не се намирам в нея. Как мога да се адаптирам към нея, ако не я усещам? Разказват ми за това в тези книги и аз не разбирам за какво говорят те. Тоест всичко се свежда само до въздействието на обкръжаващата светлина.

Трябва просто да вземем тези хора, да ги поставим под въздействието на обкръжаващата светлина, ако са съгласни на това, тоест да ги поставим в правилното обкръжение, да предизвикаме чрез обучението обкръжаващата светлина и в течение на месеци, а може би на няколко години да видим резултата. Това е единственото, което ни е необходимо. Ако човек е съгласен – това ще се случи с него, а ако не – не.

А доколко е придобил знания в нашия свят, това няма абсолютно никакво отношение към кабала, защото той е придобил знания за нашия свят, в тази област „вътре в аквариума”. По какъв начин това би му помогнало да разбере какво има навън? Там всичко е устроено по друг начин.

Даже  в нашия свят той да е велик учен, даже самия Айнщайн, той изведнъж ще се окаже абсолютно невъзприемчив към това, за което се говори.

За това е казано, че не умния овладява духовния свят. В никакъв случай! А само този, който притежава точка в сърцето, който правилно се поставя под външното въздействие на групата и вътрешното въздействие на светлината. Отвътре върху точката в сърцето въздейства светлината, а отвън – групата.

Под въздействието от две страни тази точка набъбва и човек започва да усеща в нея първите десет сфирот, издигайки се от стъпало на стъпало и хоп! – изведнъж в него се разкрива това усещане. И тогава той започва да разбира: „Какво съм чувал, какво съм чел, за какво говорят? А-а, сега разбирам!”

От 1-вия  урок на конгреса в Берлин, 28.01.2011

[34257]

Filed under: Духовна работа, Изучаване на кабала, Конгреси и събития - Няма коментари→