От урок №2, на конгреса в Берлин

Слушайки екологическите новини по радиото и по телевизията, ние трябва да разбираме, че хората бъркат причината и следствието, не виждат целта. За тях целта е да уравновесят всичко, за да се върнат в комфортно състояние. Но това не е така. В кабала това е напълно различно.

Като говорим за възвръщането на света в добро състояние, ние преследваме не тази цел, като целия свят. Ние разбираме, че външната сила на Природата специално е създала текущата ситуация съгласно определена програма. Кабалистите са предсказали това и са ни дали срок с точност до година. В книгата „Зоар”, например, преди 1800 години е било написано кога и какво ще се случи.

Причината не е в това, че ние замърсяваме околната среда. Откъде кабалистите са могли точно да знаят за това? Програмата на Природата е предназначена съвсем не за това, че ние нещо сме замърсявали или сме чистили. И затова да се влагат пари в пречистване също няма да помогне. Това е равносилно на това да се създават нови закони срещу кражбата и наркоманията. Ние знаем, че това не помага. Като заключваш човека в затвора, ти го отделяш от обществото, но с това никога не го възпитаваш.

Ето защо разглеждаме природните събития не като нравоучителни, предупредителни, а само като причина, за това ние самите, вътре в себе си да се променяме в отношението един към друг. Като спрем замърсяването, ние в никакъв случай не можем да направим с това нещо добро и по-хубаво – нито на природата, нито на себе си. Изначално всичко е създадено така, не за да направи от нас изявени егоисти в този свят, а за това, да ни издигне в следващия свят.

В това се заключава по-сериозната разлика между нашето отношение и отношението на целия свят към ставащото. Светът дори, осъзнал наближаващата катастрофа, ще поиска само да се върне назад, „да заличи саждите” от природата. Ние възприемаме всичко това като причина, обещание, за да се поправим, да се издигнем нагоре и да създаваме равновесие не с околната природа, а помежду си, на човешко ниво.

И затова, за да разберем за какво говори кабала, се изисква известно време. Бързо и просто да се обясни това на човечеството няма да се получи при нас.

От 2-ия урок на конгреса в Берлин, 28.01.2011

[34006]

Filed under: Конгреси и събития, Криза, глобализация - Няма коментари→

От урок № 4, конгрес в Берлин

Излизайки от своите усещания и опитвайки се да бъда в някого, не влизам в неговите егоистични свойства, а контактувам с онова, което сега той дори не си представя – с неговата душа, с духовния му потенциал. Аз не напълвам егоистичната му земна част, а създавам в него себе си, своя духовен образ.

Всъщност, моята душа е всичко, което мога да запълня в другите. Душата не съществува вътре в човека. „Душа” се нарича желанието, а то не е материално – не можеш да го измериш на везните. Това е поле, сила – силата на желанието, която насочвам към другите, която се включва в другите и остава в тях, записана в онази информация, която ще внеса в тях, желаейки да ги напълня.

Моето желание се разпределя във всички души – в частните или общи желания на хората. В началото, дори не знам това и едва после, на високите стъпала, преминавам към активно напълване. Ето така, тази насоченост навън създава човешката душа.

Тялото умира – това е просто животински организъм и в него няма нищо. Важно е само, доколко ще мога по време на живота си, да пренеса своите желания от себе си в другите. Тук не са нужни действия – не трябва да предавам пари, сили, а именно желания. Защото желанието е най-голямата сила в света. Единствено в това се състои въздействието на човека върху човека.

И затова, ролята на другарите в групата се определя от онова, което всеки ще внесе в другите. Искам или не, вложеното от другите започва да работи в мен. Глобалната криза разкрива нашата егоистична взаимна зависимост – по същия начин сме свързани и с душите.

Душата е нещо общо. Има една душа, един човек, един Адам. А ние, неговите частици, все още не разбираме, че изцяло сме свързани помежду си – като части на неговия духовен организъм, на духовната система.

Така че, въздействието на всеки върху всички се явява непосредствено, оголено – директно от единия към другия. Ако разберем това, пред нас се появява изключителната възможност да въздействаме избирателно върху хората, един на друг, да изтеглим и издигнем всички, да помогнем на всички. Ако само можехме да се въоръжим с този принцип, тогава щяхме много бързо да напреднем.

Ако всеки член на групата – мъж или жена – разбира това, то със своите вътрешни стремежи могат сега да издигнат всеки от нас. Всичко зависи само от нашите вътрешни желания – по-точно от намеренията. Намерението е все още не изпълнило се, не сбъднало се желание. И това е най-мощната сила в мирозданието.

В нашия свят можем да видим, че колкото по-мощна е физическата сила, толкова по-неуловима е. Кой може да почувства силата на атомното въздействие? Нещо повече – от нея, от килограм вещество, може да се получи взрив с огромна сила. Неусещаните от нас вълни и излъчвания играят огромна роля в нашия живот. Но силата на мисълта, на желанието е над всички.

Затова, най-важното по нашия път са намеренията – доколко правилно можем да ги оформим и свържем помежду им. Това означава, че всеки от нас се опитва да живее в другите, да излезе от себе си, от своето тяло и да влезе в усещането на душата.

Това е потресаващо усещане – когато човекът не свързва себе си с материалното тяло. Излизайки от него, започва да се отнася към тялото като към „съпровождан от животно” – кон, магаре, крава, куче и т.н. Човекът наблюдава своето тяло, но изобщо не асоциира себе си с живота вътре в това „животно”. Вече усеща, че животът тече извън него – в голямото силово поле на висшия разум.

От 4-тия урок на конгреса в Берлин, 29.01.2011

[34032]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - Няма коментари→

От урок №2 на конгреса в Берлин

На нас ни се струва, че всеки от нас има своите въпроси, своите проблеми. „Аз искам да постигна духовното, а спрямо останалия свят нямам никаква работа. Понякога мисля за него, но по принцип, каква е разликата? Къде е светът и къде съм аз?”

Разбира се, това е обикновено егоистично чувство. Но какво да правиш? Може да се направи само едно: много добре да се помисли за това как сме свързани един с друг. Кабала говори за това, че цялото човечество е взаимосвързано. Това го усещаме, сега сега повече или по-малко разбираме.

Вярно е, че резултати засега няма. Ние виждаме, че и правителствата, и отделните хора, дори умните, все едно не могат да се променят и все така пребивават във вътрешната си лична егоистична обвивка. А проблемът всъщност е глобален и се решава само във връзката между нас.

Науката кабала казва, че всички ние представляваме отделни личности и сме свързани помежду си чрез различни съединения. Това е огромна, сериозна, много объркана и изключително многообразна схема от седем милиарда взаимосвързани части.

В нея може да се усети собственото „Аз” вътре в себе си – и тогава аз усещам нашия свят. Или аз мога да усетя онова, което е извън мен – други части, връзки между мен и всички останали. И тогава аз ще усетя висшия свят извън мен.

Той се нарича висш, защото аз съм ръководен от това, което постъпва от всички към мен. Всичко, което се случва в мен, се случва защото към мен се протягат връзките от всички седем милиарда части. 

Как да се реши днешният проблем, който Природата поставя пред нас? Защото ние сме длъжни да намерим добрата връзка между нас, защото именно от общата система, към нас постъпват всички недобри сигнали.

За това, трябва да излезем от себе си и да започнем да усещаме околното пространство. А извън мен се намира света на Безкрайността. По такъв начин ние всички трябва да излезем навън и да усетим онова поле, което съществува между нас. Нито един човек няма да успее да го усети в себе си.

От 2-ия урок на конгреса в Берлин, 28.01.2011

[34028]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Конгреси и събития, Криза, глобализация - Няма коментари→

От урок №2 в Москва

Въпрос: Защо трябва да работим над себе си именно в група? Защо не можем да работим над себе си, чрез взаимодействието на външния свят?

Отговор: Трябва да работим помежду си в група, а не първо с външния свят, защото така препоръчват кабалистите.

Защо те препоръчват това? Защото ние с вас трябва да създадем такова общо желание, подобно по свойства на Твореца. И тогава ще можем да Го разкрием.

Ако кажа на човек от улицата: “Хайде, заедно да започнем да се обичаме един друг“, – той ще ме помисли за обратен.

Всъщност свойството любов – това е свойството на Твореца, основното Му свойство, проявяващо се пред нас. И аз трябва по някакъв начин да постигна това свойство. Как? Само ако се намирам сред хора, които ме разбират.

Значи ние трябва да обединим своите желания, и да се усетим един друг толкова, все едно всички ние заедно – сме едно цяло. Към това днес ни приближава общият вселенски егоизъм. Тази глобализация, тази започваща да се проявява зависимост, тези удари на природата – всичко ни движи само в една посока, – заставя ни да се сближим, “да се притиснем един друг в хралупата“, като мънички животинчета, които няма къде да се скрият.

Всичките нещастия, които сега ще ни се струпат, ще ни заставят да се сближим. Вътрешно да се сближим! Не просто в хралупата, заедно на една територия, а вътре в себе си.

Вие ще видите: природата ще действа систематично, удряйки в една точка. И затова ние ще трябва да се “прилепим“ с тези, които ни разбират. И да създадем заедно общо желание.

И веднага щом го създадем, то ще стане групата, която ще се превърне в едно сърце, едно желание. И тогава, според степента на нашето обединение, ние усещаме Твореца: нефеш, руах, нешама, хая, ехида – проявата на светлината между нас.

Всички души заедно са включени в целия свят, но ние, явявайки се техни части, вече сме се обединили и сме пропуснали през себе си тази светлина. И сега, тя постепенно протича и в другите души и те също започват да се пробуждат, започват изведнъж да усещат, че в нас има особено напълване. И те ще се приближат към нас. Ще видите как и те ще дойдат!

Но дотогава, вие трябва за начало да изпълните особеното условие, така че да има светлина във вас.

И затова, вие не можете да работите със странични хора, в които няма нищо такова. Това произтича от условията за поправяне на световете и е написано в кабала. Защо? Защото такъв е законът на Природата.

Ние трябва да започнем с тези непоправени желания, които са по-близо от всичко до светлината. Поправяйки тях, ние можем да се спуснем на по-ниско ниво, в желанията, които са по-непоправени. А поправяйки тях, се спускаме в още по-непоправените желания. През цялото време – от по-леката към по-тежката работа. Така се развиваме и в живота си: решаваме всички проблеми постепенно – от по-лесния към по-сложните. Това е естественият закон.

От урок по статията Рабаш, 16.01.2011

[33999]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→

От урок №2 в Москва

Въпрос: Как човек може да разбере, че той действа изхождайки от точката в сърцето, а не от страданията във външния свят?

Отговор: Действа ли човек в групата изхождайки от точката в сърцето, а не от своя егоизъм? Устремява ли се той към групата, а не навън?

Да, ако поставя желанията, целите, средствата, усилията на другарите по-високо от своите. А ако другарите не са прави? – А те винаги са прави.

В действителност, каква е разликата за мен, даже и ако те не са прави? Главното е, че аз съм вътре в тях. И за мен няма друг изход. Да допуснем, че всички са против мен в своето мнение, а аз съм сто процента прав. Но те са заедно. Така че аз трябва да се сниша и да вървя заедно с тях.

Но те не са прави! Няма никакво значение. В духовния свят победата – винаги е в общото, в съединението.

Например, преди две и половина хиляди години е живял великият мъдрец – раби Йоси бен Кисма. И е имал, да допуснем, десетина ученици. Веднъж го помолили да се премести на друго място, на което той отвърнал: „Аз не мога да ги оставя. Защото, тогава аз напълно ще загубя това, което има в мен”. И това – при все че той е бил голям мъдрец на цяло поколение. Кои са те в сравнение с него? „Те са никой – казва той, – но когато са заедно, аз се съединявам с тях и чрез тях получавам всичко. А сам, направо, аз нищо не мога да получа”.

Защото съсъдът на получаването, детекторът, локаторът – това е групата. Нека тя да се състои от нищожества, от начинаещи, не е важно от кого. Ако те се съединяват помежду си – това е достатъчно. А мъдрият, се включва към тях, придава им чувствителност, и затова възприема всичко.

Самите те нищо не разбират и нищо не възприемат, те просто са се събрали заедно, като телета. Но той в съединението с тях получава светлината, а без него не би я получил. И те, постепенно провеждайки през него своето единство, също започват да растат. Така става в света.

Затова само единството ни довежда до правилния резултат.

В групата има много „умници” – действително умни хора, сериозни, най-умните, но индивидуалисти. И тяхното постижение нищо не струва! Когато аз гледам резултата, който ние трябва да постигнем в групата, аз точно знам: нека човек да е умен, нека да има потресаващи идеи, нека да се справя блестящо във всичко, което му дават, и да постига поразителни резултати – но в крайна сметка това до нищо няма да доведе. В него няма да има духовно направление, той не израства въз основа на своите усилия, макар отвън всичко да изглежда идеално.

Всичко духовно се постига за сметка на единението. Ако са се събрали съвсем малки, начинаещи, но, се обединяват, те постигат повече резултати, отколкото големите, мъдрите, даже и те да са вече кабалисти, но сами.

Раби Йоси нищо не би направил без своята група. Затова той не я е напуснал.

От урока по статията на Рабаш, 16.01.2011

[33991]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→

От урок №2 в Москва

Въпрос: На всяка цена ли трябва да се омъжваме или да се женим?

Отговор: Да се омъжвате или да се жените от една страна не е задължително.

От друга страна ние трябва да разбираме, че нашият свят е създаден по подобие на Висшия свят.

Днес в човечеството върви процес на разпадане на семейството. В близките 5-10 години ще видим, че хората изобщо не се намират един друг. Защо да се омъжваш? Защо да се жениш? Защо е всичко това? Хората не чувстват потребност от това. Пропаднала е самата основа на обществото. Ние виждаме, че светът се променя дотолкова, че като че ли идва до своя край.

Необходимо ли е човек да бъде женен или омъжен, за да напредва в духовното? Не. Няма нужда от това.

Наистина, за да приемеш върху себе си по-голямо подобие на духовната картина, трябва да имаш семейство и деца, да работиш, да живееш нормален, така да се каже, патриархален живот, който е съществувал в продължение на цялата история. Но това условие не е необходимо и затова кабалистите сега не настояват на това.

За мъжете то е по-задължително, отколкото за жените, защото мъжът трябва да върви срещу съпротивлението.

А жената няма нужда да се съпротивлява. Жената не трябва да превъзмогва своя егоизъм като мъжа. Тя изпълнява работата в групата, помага, обслужва, учи се, обработва материали и с това свое желание помага и участва, поправя себе си, правилно внася себе си в общото желание, в общото кли. На нея не и е нужно на всяка цена да се омъжи.

От друга страна мъжът, за да постигне духовното, трябва да положи по-голямо количество усилия, несъизмеримо с онова, което се изисква от жената. И затова, той трябва да се ожени, да се грижи за семейството и да работи с другарите. Той има особена духовна работа – тежка, истинска.

При жените не е така. Ако жената помага, участва, опира се на групата, това е достатъчно. С това тя напълно изпълнява ролята си. Това не е леко и не е трудно – просто става дума за различни методи на поправяне, за различни типове души.

И в нашия свят по-рано жената не е била длъжна да се грижи за доходите. Жената е устроена така, че трябва да се грижи за дома. Всичко, което касае дома и семейството – това е жената. А мъжът – това е всичко, което касае доходите, не дома. Така трябва да бъде устроено в съответствие с висшите корени, с взаимоотношенията на Малхут и Зеир Анпин в света Ацилут. Така по своята същност трябва да бъде организирана и нашата семейна клетка в този свят.

Обаче, на сегашния етап на развитие, ние вече виждаме онези форми, в които тя се е преродила. Нищо не може да се направи, мутация.

От урока по статията на Рабаш, 16.01.2011

[33996]

Filed under: Духовна работа, Духовността на жената, Ежедневен урок, Конгреси и събития, Мъжът и жената - Няма коментари→

От урок № 2, Москва

При жените проверката се извършва чрез това, в каква степен желаят да бъдат заедно и да поддържат, да обграждат мъжката част.

Жените трябва да оказват натиск на мъжете. Такъв е техният характер – необходимо е само правилно да го използват, да не се стесняват. Те зависят от мъжката група, а тя зависи от тях и без жените няма напредване.

Женското желание е първично, а мъжкото – вторично. Така е устроена цялата природа. Ако не бяха жените, мъжете през целия си живот щяха да играят футбол. Но женското желание ги принуждава да създадат семейство, да работят, да се прибират в къщи, нещо да правят. Всичко това е женско желание, а не мъжко. В мъжа няма нищо от това – през целия си живот, той е като дете.

Затова, жените трябва правилно да се организират и да оказват натиск, влияние върху мъжете. А те трябва да разбират това. Ние сме възрастни хора и трябва да използваме своята природа – и женската, и мъжката, за да постигнем целта. А целта се постига съвместно. Това е като раждането на ново, общо дете.

Така че, гледайте на това сериозно, взаимно. Неслучайно сме създадени такива. Гледаме на всичко като на случайно създадено от Твореца, а в действителност трябва максимално да съберем всичко, което е в нас, правилно да го съединим – и тогава ще получим желание, в което ще се прояви Творецът. Но без женското начало, тук нищо не може да се направи.

В света, жените са 60% и те са най-устойчивата му част. По същия начин е и в групата – тя е абсолютно неустойчива без женската част. Силната женска група е залог за устойчивост на мъжката част. Тя е по-стабилна. Действайки правилно, тя смекчава, тушира всички проблеми, всички люшкания на общата лодка.

Жените трябва да разберат това и точно да изпълнява своята функция. Мъжете също трябва да го разберат – да предоставят на жените съответните възможности и да ги ценят. Без това, нищо няма да се получи. Без женската част, мъжката веднага ще „тръгне на различни страни”. Присъствието на жените потиска всички отплесвания встрани.

Ненапразно, още на Авраам е казано: „Слушай онова, което ще ти каже Сара”. Женската основа в развитието е изначално най-важната. Цялото желание, което трябва да поправим е женско, проявяващо се чрез жената. Така че, организирайте се правилно. Където има силна женска част, там големият успех е гарантиран.

От урока по статия на Рабаш, 16.01.2011

[33988]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Духовността на жената, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→

От урок №2 в Москва

Въпрос: В какво е уникалността на Берлинският конгрес? Какво трябва да осъществим там? Какво трябва да прави всеки един от нас, всички заедно и между групите?

Отговор: Сега, искате ли или не, вие се намирате под впечатление на това, което говоря аз. Вие сте, сякаш малко подтиснати и включени в единно желание, в единна мисъл. И това ни обединява.

Всички тези свойства, средства, желания, мисли, това, което вече изминахме, това което искаме в нашите стремежи, огромно количество от хора, групи – всичко това се съединява в едно и в крайна сметка работи, придавайки ни най-силен постъпателен импулс.

Но ние с вас имаме „малък проблем”. Струва ни се, че се намираме в малък егоизъм и трябва само да го преобразим, да завъртим тази малка ръчка, да натиснем на някакъв бутон – и готово. Ние не разбираме, че тук работи огромна система.

Това е не просто „Превключване”, което някой, там свише, иска или не иска да превключи. Ние се намираме в система от две противоположни сили: отдаваща и получаваща. И докато тази система не сработи в нейната диалектика, в нейното движение напред, по закона за съединяване на частите – няма да се получи.

Ние с вас само ускоряваме времето на нашите усилия, но никога не ще можем да извършим скок. Това е невъзможно поради природата на нещата. Всичко се извършва чрез постъпателни, последователни, строго определени движения, стъпка по стъпка. И с това движение, крачка по крачка напред, ние с вас постепенно се доближаваме към това, което се нарича „изстрелване“. Преход ще има! И този преход ще бъде внезапен.

Нашите конгреси ускоряват движението много и затова са важни. За тези няколко дни, в които сме заедно, а около нас се намират много хора от целия свят – в това време се извършва много сериозна обработка по степените на вътрешното ни развитие.

Защото трябва да преминем през тези милиони различни състояния. Ние трябва да ги изминем. И всяка една такава среща преминава по различен начин, всяка включва нови аспекти, нови форми, нови чувства.

Затова считам, че Берлинският конгрес трябва да бъде особен. Защото там се срещат хора, пропити с желанията на тази среда, в която те се намират, с нейните свойства.

Това е една много лоша среда. Европа е много труден континент, източник на всички проблеми, войни и огромен егоизъм, който наистина умира, както и цялата наша минала цивилизация. Но тя е костелив орех. Така че, това не е лесен конгрес, съвсем не е лесен, най-тежкият от всички.

А най-лесният конгрес от всички е в латинска Америка. Там хората се разпалват, те са открити, душевни. Не съм срещал други такива. След това е Русия. След това е Европа: колкото е по-сложно, толкова по ефективен е резултатът, работата е по-ефективна.

Затова, се надявам на вашата поддръжка – физическа и от разстояние, за да можем всички заедно „да поработим” над Европа.

От урока по статия на Рабаш, 16.01.2011

[33830]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→

От урок №2 в Москва

Въпрос: Как да действам, за да преобразувам негатива между другарите в разбиране на това, че всичко идва от Твореца?

Отговор: Това е много просто. Щом като почувствам между нас и именно между нас някакви проблеми, аз веднага мога да привлека, да повикам Висшата сила, която ще създаде мир между нас, равновесие. Казано е: „Правещият мир в небесата, ще направи мир между нас”. Аз сякаш мога да Го заставя, да Го принудя, мога да разбера защо става това между нас, с каква цел Той прави това.

Въобще да се предявяват изисквания към Него може само за това, да поправим себе си. А което касае ставащото между нас, аз трябва да кажа: „Всичко това става заради мен и в никакъв случай не поради някого другиго”.

Да допуснем, чувствам, че между теб и мен е възникнало напрежение, конфликт. Това не е, защото ти си погрешен. Казано е, че всеки осъждащ, осъжда с количеството на своя егоизъм, с количеството на своята непоправеност. Виждайки те, аз винаги те виждам лош, но в действителност това е моето отражение в теб.

Това означава, че винаги трябва да изисквам поправяне. Докато не те видя идеален, аз все още не съм поправен. И всичко това се отнася само до връзката между нас, целта на която е да достигнем Твореца.

Това е възможно да се почувства само ако човек се включва в група, която увлечено работи с това, която разбира, че в това се крие смисълът на нейното съществуване, която за това и съществува, за да отработи в себе си всички взаимодействия, която осъзнава, че така тя поправя цялото мироздание, подготвя почвата за другите.

Зашото ние се явяваме част от общата система, от нейния корен, от „шапката”. Днес ние сме  първопроходци в новото поколение, което първо започва да разкрива Висшия свят в масов порядък. С други думи, ние полагаме основата за цялото останало човечество.

Към това, което става между нас, e необходимо да се отнасяте творчески, както в лаборатория. Ние трябва да видим себе си като естествоизпитатели и именно така да се отнасяме към себе си, към егоизма, който възниква в нас, като към нещо трето, чуждо, над което трябва да извършим експеримент. Както Творецът се отнася към него, така и аз трябва да се отнасям към него – отстрани.

Щом като в моята работа започна да се отнасям към егоизма отстрани, като напълно се издигам над всички проблеми, които възникват в мен – аз ще изляза от Египет.

А вече после ще започна да разкривам Твореца. Не веднага, не е така лесно – отначало ще се намирам в процес на поправяне на своите желания. Това се нарича „четиридесетгодишното пътешествие в пустинята”, но това вече е нещо друго. Защото аз воювам с егоизма в пустинята, заради това да завоювам, да образувам между нас свойството отдаване, свойството Бина.

От урок по статия на Рабаш, 16.01.2011

[33822]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→

От урок №3 (лекция), в Москва

Въпрос: Каква е ролята на религията и на всякакви други практики в съвременния свят от гледната точка на кабала?

Отговор: Религиите са възникнали от това, че Висшият свят е скрит от нас. От нас са скрити днешното, утрешното, бъдещото, това, което се случва в живота и което става след него. Религиите са основани на незнание, на вярата в нещо си.

Кабала няма никакво отношение с тях. Кабала е наука. Тя въобще не оперира с понятието вяра. Тя е методика за развитие на допълнителната възможност да се почувства обкръжаващият ни свят. Но в същото време, кабала изразява и своето мнение за това, което се случва в света, защо са се развили вярата, вярванията, религиите. В нашия свят общо се наброяват три хиляди и осемстотин всевъзможни методики, вярвания, убеждения, религиозни практики и т.н.

Те се появяват, защото ние не знаем какво се случва, ние се намираме в непредсказуем свят. Не виждаме връзката помежду ни. Ние изобщо не виждаме причината за всички явления, за това, което ще се случи с нас зад ъгъла. Не знаем нищо. И затова в човека възниква нуждата някак си да узнае или ако не може да разбере, то поне някак си да се предпази, да се застрахова по някакъв начин, да има някаква гаранция, ако е възможно. И ето тук се появява възможността за такива религиозни методики. А в своята същност те са психологични практики, които ни дават успокоение.

Разбира се, ако ние разкрием Висшия свят, то за религиите няма да остане място. И затова, като правило, религиите не приветстват особено много кабала – имам предвид истинската кабала, която действа като наука, защото тя предварително разкрива на човек онова, което му е неизвестно.

А от друга страна, религиите са необходими. Те съществуват в човешкото общество, затова човек все пак да се развива, за това, той да мисли, че съществува нещо по-голямо, нещо висше. Религиите се явяват вече някакво предварително действие, подготвителен стадий за това, да започнем да проникваме във Висшия свят. И затова, след като са изминали няколко хиляди години във всевъзможни религиозни практики, идва времето, когато човек започва да се нуждае от реално разбиране на света, защото природата просто не му оставя никаква друга възможност.

Сега ние навлизаме в такова противостояние с природата, когато тя ще ни принуди да я опознаем, зашото ще се окажем в толкова непредсказуемо състояние, че няма да знаеш какво ще се случва в следващия момент. Така е невъзможно да се съществува. Ние виждаме, че и така се разделят семейства, вече не желаем деца. Човечеството вече изобщо е във времето, когато му остават само наркотиците, за да се забрави.

Тоест ние стигаме до това, че сме длъжни да видим цялата картина. Само тогава ще имаме сила, защото ще знаем за какво живеем, творим, съществуваме. Днес в нас това сияйно утре го няма! Излезли сме на такова ниво, когато вече, след него, има единствно разкриване на следващото стъпало, следващото измерение.

От лекцията в Москва, 16.01.2011

[33810]

Filed under: Ежедневен урок, Конгреси и събития, Криза, глобализация - Няма коментари→