От урок № 3 (лекция), Москва

Въпрос: Преди десет – петнадесет годни беше повдигнат широко въпроса за националната идея на Русия, програмата за възраждане. Но той тихо изчезна от дневния ред и сега настъпи духовен вакуум. Как си представяте националната идея на Русия, програмата за нейното развитите?

Отговор: През висчките тези години се срещах с много хора, с членове на правителството, със средствата за масова информация, изявявах се много. Надявах се да намеря отклик именно в Русия. Първо, защото съм пропътувал целия свят и чувствам чрез своите ученици от цял свят душата на всеки народ. И никъде не съм виждал такова отдаване, такъв стремеж към истината, какъвто има в Русия.

Имаше национална идея. Надявах се, че тази национална идея ще послужи за основа на това да се покаже как трябва да се реализира. Тоест някога желанието на руския народ беше (подчертавам – някога) да покаже на целия свят, че има душа, някаква цел, че тя се намира по-високо от прагматизма, по-високо от джоба и други меркантилни интереси, че има за какво да върви напред и да увлече цялото човечество. Така че, това наистина го имаше някога – чак до деведесет и пета година, а може би и до двехилядната.

През последните години, за съжаление, когато започвам да говоря за това с някого и по принцип продължавам със същите идеи, не че ми се присмиват, но разговарят с мен като с дете. Сякаш всичко вече е минало – за какво изобщо говориш? Виждам, че за съжаление, тази идея е умряла.

Но не мисля, че това е възможно. Мисля, че народът просто е скован и в крайна сметка това може да се възроди, защото вътрешната необходимост трябва да съществува в народа. Надявам се, че тя ще се прояви. Но към днешна дата няма с кого да говоря.

И тогава се срещах и говорих за това с много влиятелни хора – какво може да се направи по този въпрос. Аз предупреждавах: вижте за какво говори кабала, като наука за общата природа, за нейното развитие, вижте към какво отиваме. По принцип, всичко стана така, както казах – с финансовата криза и т.н.

Не искам да бъда предсказател, но това е естествено, очевидно произлиза от кривата на егоизма, която се развива. Но чух много прост отговор: „Ние имаме армия и пари. Ако може нещо да се промени с помощта на тези две средства – готови сме да слушаме. Не разполагаме с нищо друго”. От страната на правителството, това е вярно – във всички страни говорят по същия начин.

Но все едно, мисля, че предстои светът да се разтресе хубаво – никъде не можем да се скрием от това. А после всичко, което сега е в застой, ще се разбърка и ще може да се говори за възраждането на тази идея. Но тя трябва да се гради по подобие с природата, а не да бъде някаква измислена идея, която се опитват да нагодят към народа, както са правили болшевиките.

Когато вървиш заедно с природата, тогава не грешиш. Можеш да я изпревариш в нещо или да я догониш. А ако вървиш в унисон, тогава това е най-оптималното, наи-комфортното развитите на обществото. Но ако вървиш заедно с нея, знаейки формулата на развитите, какво изисква тя от теб – тогава напълно се предпазваш от всякакви катаклизми и дори от всевъзможните малки отрицателни въздействия. Тоест няма да има нито болести, нито големи епидемии, нито земетресения или пожари – нищо. Ти просто съществуваш комфортно.

И изведнъж започваш да чувстваш, как цялата твоя дейност в света ти носи пестотин, хиляди пъти по-голяма печалба, отколкото днес. Просто, защото природата е благосклонна към теб, ти вървиш правилно с нея. Кабала разкрива само това – формулата, по която се развива човечеството и която трябва заедно да следваме. Тоест можем да се развиваме и под валяка на природата, който ни гази и ни развива въпреки нашия егоизъм, или ако вървим доброволно заедно с нея, за нас това ще бъде леко, приятно развитите.

Не виждам в света друга такава сила, като тази в руския народ – с неговия характер и стремеж към идеята, към това да живее в идеята, дори ако се наложи да страда заради нея, но това трябва да е истинска идея. И затова, все пак си мисля, че това движение отвътре, тази нужда предстои да възникне и тя ще може правилно да се реализира. И тогава, вие наистина ще станете учители на масите, които просто ще поискат да научат, в какъв свят съществуват. Това ще може да им се разкаже, покаже, разкрие и така да се стигне до състояние, когато целия свят ще бъде добър – което и изисква от нас природата.

Аз мисля, че това ще стане. Струва ми се, че няма да мине много време и ние просто ще бъдем принудени да поумнеем – съдейки от темповете на развитие и по това, което се случва в света.

От лекцията в Москва, 16.01.2011

[33801]

Filed under: Ежедневен урок, Конгреси и събития, Криза, глобализация - Няма коментари→

От урок №3 (лекция), Москва

Въпрос: Ако осъзнаването на злото става при отхвърляне на обединението, тогава как жената трябва да чувства осъзнаването на злото, ако не извършва пратктическа работа по обединяването? И как конкретно трябва да чувства това обединение?

Отговор: Същото е, както в семейството. Как може да бъде преразказан конкретно семейния живот – какво означават отношенията между мъжа и жената?

Мъжът и жената са два събирателни образа, от които се състои цялото човечество и заедно, помежду си, те трябва да създават този образ на единната душа. Затова, групите задължително трябва да се състоят от две части, които да се съединят помежду си в своята работа – като една част, взаимно помагайки си.

Ако мъжът или жената не желае да се занимава с това, в никакъв случай не бива да се настоява да го прави. В духовното напредване няма никакво насилие. И както няма никакви задължения, така не трябва да има и никакъв натиск. Но взаимната помощ в групата от страна на жените и мъжете, трябва да бъде обикновена – както е в семейството.

Напредването е невъзможно без жените, защото те се явяват носители на истинското природно желание – по-близо са до природата. Без мъжете също е невъзможно, защото те се явяват проводници на тази висша енергия към женската част. Излиза, че дори в нашето духовно напредване, ние зависим един от друг – както е и в материалното. И примерно, същото съединение помежду ни, каквото е в правилно изграденото семейство, трябва да бъде и в групата, за да се допълваме един друг.

При нас, във всички страни, вече се появяват такива семейства, в които и децата, и жената, и мъжа – всички се занимават с това. Вече организираме наши задочни, виртуални училища.

Бих желал жените да бъдат много по-активни. Не разбирам, защо се получава така, че в кабалистичните групи женската част изведнъж някак си замлъква, става по-тиха, по-малко активна, съществува донякъде редом с мъжете, но малко под тях.

Не разбирам това. При мен има много жени, които ми помагат – с тяхна помощ правя преводите, обработването на материалите. На тях се надявам повече, отколкото на мъжете. Жените са по-предани в работата, няма да те подведат, по изпълнителни са. И затова, женската група, женската част трябва да бъде „по-гръмогласна”.

От лекция в Москва, 16.01.2011

[33805]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Духовността на жената, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→

От урок №2 в Москва

Въпрос: Как да повишим важността на целта в групата, важността на сутрешните уроци, важността на поръчителството, важността на взаимодействието между всички членове на групата?

Отговор: Няма друг въпрос, няма други проблеми, освен един единствен проблем, за който Рабаш пише във всички статии. Баал а-Сулам е писал за него накратко, той не е имал все още такъв жизнено важен проблем с групите. Пет-шест човека и това е цялата му група.

Рабаш, когато аз отидох при него, също имаше шест-седем човека, които се занимаваха и бяха приблизително на неговата възраст. Аз тогава бях на 33, а те – над 70-те. „Как да продължим напред?” – го попитах аз. Той отвърна: „Нищо друго няма да ти помогне, трябва ти група”.

Тогава аз започнах да давам лекции и беседи и му доведох около четиридесет млади момчета. Цялата работа се състои единствено в обединяването на нашите стремежи към Твореца, към разкриването на единната сила на Природата. Работата се осъществява единствено въз основа на обединението.

Самичък ти не можеш да разкриеш нищо. Ти имаш само точка в сърцето – желание към Твореца, което са пробудили в теб. Ти трябва да поставиш групата между себе си и Него. И тогава тя ще стане онази „подложка”, където усещаш Твореца. Ти не можеш да Го усетиш по друг начин! В противен случай, това пространство остава пусто за теб, ти не можеш да го запълниш, да усетиш неговото напълване. И затова цялата ни работа е само в това.

„Разбори” в групата? Много е хубаво, че ги има. Но те не трябва да бъдат заради уравновесяването и успокояването. Те трябва да се правят, за да се извика Твореца! Заради това Той и предизвиква всички проблеми между вас! Само заради това!

Съществуват „разбори” от друг тип, свързани не с взаимоотношенията между другарите, а със семейството, с децата, с подреждането на занятията, с развитието на групата и разпространението. Това е друга работа, това е ежедневието.

Но нашите вътрешни отношения, общата работа по изграждане на взаимовръзките, призвана да разкрие онази Сила, която напълва пространството между нас – това може да се осъществи само с помощта на Него самия. Тази Сила проявява себе си двояко: или поправя нашите желания, обединява ги, прави ги общи, или пълни нашето общо, вече поправено желание. Но именно общо!

От урока по статията на Рабаш, 16.01.2011

[33819]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→

От урок №3 (лекция), в Москва

Въпрос: Какъв е коренът на психическите и физическите човешки болести? И как може човек да повлияе на тези процеси, който не изучава кабала? Може ли да подскажете някакви действия, които човек да направи, за да реши тези проблеми?

Отговор: Коренът на всички болести е в резултат на промяна на егоизма – поради неправилна или непълна комбинация от егоистични свойства вътре в нас. Всеки един от нас съдържа 613 основни егоистични желания. Тяхното неправилно взаимно съчетание предизвиква недостатъци, които са източници на всички психични и други болести на неживо, растително и животинско ниво в човешката природа. Тоест нашите болести също се делят на тези четири нива.

Кабала не е средство за подобряване на нещо конкретно в този сват. Но ако я изучавате и напредвате по пътя съобразно корена на вашата душа – започвайки имено от точката в нашия свят, където сте в момента, до точката във висшия свят, която трябва да достигнете – постепенно навлизате в състояния, които ще променят вашата съдба. Но само вие лично може да ѝ повлияете и никой друг.

Това не е някакъв вид магия, хипноза или някакво друго влияние един на друг. Нищо от това не е абсолютно! Човек се променя само, когато променя себе си. Изучавайки кабала, вие се променяте – няма друг начин. Например, аз имам деца и внуци, но не мога да им въздействам по никакъв начин. Всичко, което съм постигнал, съм го постигнал. Това, което се случва вътре в мен, се случва само в мен. И така с всеки.

От лекцията в Москва, 16.01.2011

[33813]

Filed under: Ежедневен урок, Здраве, Конгреси и събития, Развитие на егоизма - Няма коментари→

След два дни започва конгресът в Берлин. Нашата нагласа трябва да бъде проста.

Искам да се обединя с другите и посредством това обединение да получа нови, допълнителни, големи сили, които ще ми помогнат да видя цялата реалност вътре, да видя всичко чуждо като свое, всичко външно като вътрешно. Творецът също е вътре. Искам да разкрия всичко в себе си и да се отнасям към творението като към своя вътрешен свят. Въпреки, че е егоистичен.

Въпрос: Излиза, че вместо принципа „Няма никой, освен Него”, аз казвам: „Няма никой друг, освен мен”?

Отговор: Вярно е, че няма никой друг освен мен. И Творецът, и другарите – всичко е вътре в мен, всичко това съм аз. Затова, човекът трябва да си каже: „Светът е създаден за мен”.

Тук можеш да възразиш: „Аз включвам всички в себе си, но продължавам да се отнасям към тях егоистично. Сякаш съм намерил своите деца. По-рано не съм знаел, че са мои, а сега това се е разкрило. Тогава, естествено ще ги обичам, като по този начин само разширявам своите егоистични келим и пресмятам изгодата. Излиза, че просто отглеждам получаващото си желание – и само толкова?”

Не, не се притеснявай. Едновременно с това, получаваш силата на съпротивлението, и тогава обединяването с другарите няма да стане за теб още една користна добавка към желанието. Напротив, то ще се осъществи над твоя егоизъм. Единството ще се формира на едно стъпало по-високо.

От урока по статия на Рабаш, 26.01.2011

[33773]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→

Въпрос: След няколко дни аз ще отида на конгреса и там ще срещна хора, които никога преди не съм виждал, говорещи на други езици, принадлежащи към други култури. Какво трябва да им предам и какво трябва да получа от тях, за да задържа нишката, водеща в духовното?

Отговор: Трябва да дадете един на друг взаимна подкрепа – разбиране, че ако се въодушевим един от друг, ще достигнем целта. Не трябва да се надяваме на Твореца, на някакъв „добър Бог”. Ние виждаме, че целият свят крещи към Него – и кому е помогнало това? Ти можеш да се обръщаш само към групата.

И когато се обърнеш към нея и поискаш между вас да се разкрие любовта и съединението – именно това означава, че си разкрил Твореца. „Скинията на  Завета”, „Храмът” – това е общото кли, общата душа на групата, народа или целия свят – това е нашето съединение. Не съществува Творец извън творението. Той се нарича Творец (Боре), защото ти Го разкриваш („ела и виж” – „бо-ре”) вътре в общото интегрално свързано кли/желание.

С това намерение аз идвам в групата или отивам на конгрес и искам да кажа на всички: „Момчета, искаме ли да разкрием Твореца? – Тогава къде можем да Го видим? Къде е нашето съединение?! Как всеки от нас вдъхновява и се вдъхновява от съединението между нас, тоест от Твореца, от духовното? Може ли всеки да получи такава сила от нашето общо съединение, че да укрепи себе си и да се включи обратно още по-силно?”

Това именно ще означава, че имаме контакт с Твореца. Творецът- това е нашата обща сила, „обобщаващата”!

Да допуснем, че сме 10 човека и всеки притежава сила от 100 кг. Вие мислите, че нашата обща сила е 100х10 – тоест 1000 килограма? Не! Заради това, че сме се обединили и сме отменили своето его, за да се приближим и съединим, ние сме получили вместо хиляда килограма сила – милион!

Защото ние сме работили срещу егоизма, срещу ненавистта към другите, и сме достигнали любов към всичко – някъде е трябвало да отиде това усилие? Ние не просто сме прибавили и после събрали нашите килограми . Защото, колко усилия е трябвало да вложим, за да достигнем това?

Да допуснем, събираме пари за някаква съвместна акция по разпространението. Аз не просто хвърлям пари в общия котел – аз работя срещу своето его, всевъзможни разчети. Ако просто бях отишъл да пръсна тези пари, даже не бих забелязал. Но аз не мога да се накарам да платя в групата, за общото дело…. Само не това! Аз съм готов да ги изгоря, да ги пръсна така, че утре даже да не помня за какво – но да знам, че все пак съм направил нещо за собственото си наслаждение.

Но когато давам пари на групата, това ми струва 100 пъти повече, все едно не давам 500, а 50 000! Такива усилия влагам. И затова, ако съединението е създадено за разкриване на Твореца, за взаимно отдаване, то аз разкривам огромни сили в него. Това не е просто „да хвърлиш” в общата каса – в тази каса освен сумата от нашите постъпления има още един, допълнителен, „обобщаващ” компонент.

Има още един такъв „бонус”, „допълнение” към сметката, което по своята мощност е милиард пъти по-голямо от самата сума на вноската. Това е тази сила, която всеки получава от групата – защото тя се дели на всички, а от нея не се отнема!

Заради това се събираме на конгреса и на други срещи, за да извлечем този общ, „обобщаващ” компонент. Всеки от нас го получава в себе си – за своето поправяне.

От урока по статията „Същност на науката кабала“, 25.01.2011

[33698]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→

От урок №2, Москва

В света не се случва нищо излишно. Всичко е само заради необходимостта да бъдем доведени до крайното съвършено състояние, където сме в пълно подобие с Висшата единна сила.

И за това, ако ние забравяме за това в групата, когато тази Сила ни третира, когато ни подръпва, постоянно предизвиквайки всевъзможни „коварни” движения, най-важното е да не се подаваме и винаги да помним, че всичко това се случва нарочно. Никой никога не прави нещо просто така. Ако хората не са болни психически, тогава всичко, което им се случва в групата, се случва специално затова те да се издигнат над него, да се отнесат правилно към него.

Това не означава непременно, че ние трябва да игнорираме проблемите. Но най-важното е да ги свързваме с Твореца, с онази Сила, която ни управлява. Всичко изхожда от Него, Той сам в момента ни подлага крак, за да се научим да се движим над тези проблеми и така да се издигнем над егоизма – не над своя личен, а над онзи, който възниква между нас.

Ако ме влекат някакви егоистични действия, да кажем – ако искам да си купя по-хубава кола, да получа по-голяма заплата и т.н. – това не се отнася към кабала, това си е лична работа на всеки. А ето онова, което се случва в групата между нас, степента на моите триения с останалите – това произтича от Твореца, само от Твореца. И само ако не забравяме за това, че Той е, който ни въздейства, можем да се справим с тези проблеми.

Ние никога не можем да се справим с тях отделно от Него, дори ако непрекъснато ги решаваме между нас. Нека да разбираме, че трябва да ги решаваме, защото трябва да бъдем заедно, защото по такъв начин се съединяваме в група, че не трябва да се разделяме – това изобщо няма да помогне! Ние ще затъваме в него все повече и повече.

Кардинално, правилно, реално да се реши може въпросът само тогава, когато всеки от нас, и групата, и Творецът, се намираме заедно, когато съвместно решаваме този проблем. Той събужда недобри егоистични явления между нас, за да можем да Го „привлечем” към себе си или казано другояче, да Го разкрием помежду си.

Проблемите – това е празно пространство, което ние искаме да открием като запълнено от Твореца. И ето, че Той ни предоставя такава възможност. И значи проблемът е там, правилно да отвърнем на Неговия призив, когато Той събужда егоизма във всеки от нас.

Творецът „флиртува” с нас, пробуждайки у нас внимание към Себе си, и правилната реакция се състои в общата молитва, когато ние заедно започваме да се обръщаме към Него. Тоест, без да пристъпваме към каквито и да било разбори между нас, ние се събираме всички заедно и се обръщаме към онази Сила, към онази Първопричина, от която произтича всичко. И това се нарича „молитва на обществото”.

Ние призоваваме, викаме Твореца, задължаваме Го да се разкрие между нас. Той е предизвикал в нас негативни взаимоотношения – а ние ги преобразуваме в желание, в необходимост от Неговото присъствие. Ние сме като скарани деца, които не могат нищо да си поделят и искат майка им да дойде и да се намеси между тях. Творецът специално предизвиква проблеми в нас, а в отговор, ние трябва да осъзнаем това и да го повикаме, за да запълни това пространство.

От урока по статията на Рабаш, 16.01.2011

[33398]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→

От урок №2, в Москва

В нашата работа трябва да се прави ясно разделяне по категории:

1. Непосредствените взаимоотношенията между другарите в самата група.

2. Взаимоотношенията между групите. Не можеш да отидеш никъде, ние сме свързани физически вътре в своята група и виртуално – с другите групи. Тази разлика се съхранява до ден днешен. Тя няма да изчезне, докато не намерим помежду си вътрешна връзка – не виртуална, не чрез интернет или по други канали.

3. Връзката на човек с неговото семейство, с околния свят.

На първо време трябва да обръщаме внимание на нашата взаимовръзка в групата. Ако групата не постига вътре в себе си правилна взаимовръзка, всичко останало нищо не струва.

По-нататък, човекът в семейството. Ние трябва вътре в групата да провеждаме такава политика: желателно е всеки другар да се грижи за останалите, за да се намират в нормално, комфортно съществуване. Тоест аз съм длъжен да се грижа за това, другарите ми да имат нормални семейни взаимоотношения, доколкото това е възможно. Защото живеем в преходен период, мъжът и жената могат и да не споделят интересите си един с друг.

Ако човек пада, трябва да го поддържат. Но само да го поддържат – при това той сам се грижи за себе си. Ако не се грижи за себе си, а пада на ръцете на другарите: „Правете с мен, каквото искате” – това не е член на групата.

Освен това, сме длъжни да се грижим за точното посещение на уроците. Който има възможност, съветвам го да идва за седмица при нас и да погледа как се прави това. Час и половина преди занятията, дежурните започват да звънят на всички хора, измъкват ги от постелята.

Някои трябва физически да ги доведат на урока. Случва се така, че да стане човек е много тежко, практически невъзможно. По времето, когато аз се учех при своя учител, имахме няколко ученици, които преди сън завързваха връвчица за крака си и я хвърляха през балкона долу, а през нощта аз я дърпах, докато човекът се събуди.

Тази взаимност – тя просто е необходима. Това е задължение!

Само ако човек е непреклонен, ако той ви е написал заявление с отказ, тогава може да го оставите за определно време. А после все пак да му напомните, да го доведете, да го поканите на някаква трапеза и т. н.

Ние сме длъжни да разберем човешката природа. Да не се уподобяваме на Паниковски от романа „Златния телец”, върху когото се нахвърлят с викове: „А, ти кой си?!” Ето така, трябва да се разбира кои сме ние. Аз съм такъв, какъвто ме е направил Творецът. И затова подходът трябва да е съответстващ.

От урок по статия на Рабаш, 16.01.2011

[33207]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→

Урок №1, в Москва, 14.01.2011

Въпрос: Какво означава „да се радваш с радостта на другаря, да тъгуваш с неговата тъга”? И как да постигнем това?

Отговор: Да се радваш с радостта на другарите – това означава да се радваш за това, че ние всички заедно постигаме духовната цел, заедно се намираме на пътя, когато аз вътре в себе си чувствам стремежа на своите другари, когато аз изобщо не усещам себе си, своето устремяване към целта, а чувствам как се стремя заедно с тях.

Защото работата е в това, че моето „Аз” пропада, разтваря се в останалите. С това аз достигам, в тази сметка, и безсмъртието.

„Аз” – това не е човек. То съществува само като проводник на светлината на Твореца за всички останали. Затова се получава, че всички наши „Аз” изчезват. И вместо тях възниква едно общо цяло, умножено по броя на тези „Аз”, които са били по-рано.

От урок по статията „Предисловие към книгата „Зоар”, 14.01.2011

[33303]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→

От урок №2, в Москва

Въпрос: По какво молитвата в кабала се отличава от религиозната молитва?

Отговор: Кабала принципиално се различава от всички други методики и изобщо от всичко, което съществува в нашия свят. Казано просто, тя е едно, а всички останали – нещо друго.

В какво се състои разликата? В това, че кабала е изградена на основата на промяна на самия човек. Не на промяна на нещо извън мен, не на промяна на обкръжаващата среда, не на това, някакъв дядо „боже” да започне да се отнася към мен добре, не на промяната на отношението на другите хора. Аз не моля Той да промени моето здраве, моята съдбата – нищо подобно. Аз моля Той да промени моя егоизъм – само това!

Цялата кабалистична методика е изградена на това, човек да промени себе си. От друга страна, всички други методики и религии са построени на това, че Творецът се изменя по отношение на човека: аз Го моля, Той да бъде милостив, доброжелателен, аз Го предразполагам.

В кабала няма такова нещо. По отношение на Твореца аз съм изменящият се човек, намиращ се в Абсолюта. И този Абсолют е неизменен. Ако Творецът е първопричина, първичното начало, ако Той е абсолютно добър, абсолютен, вечен, съвършен, то Той не може да се променя. Променя се само несъвършенството. Той не може да се променя.

И затова всички изменения стават само в човека. С други думи, аз, според своите сили, състояние и вътрешни свойства, усещам себе си повече или по-малко комфортно. Но това съм именно аз, защото аз съм променлив. А Творецът никога не се променя, Той е постоянната обща сила на Природата.

Съответно, всички молитви, за които говори кабала, представляват молба на човека за собствената му промяна. Към кого се обръща? Към стена? Ако Творецът е постоянен, ако Той е вечен, съвършен, то Той изобщо не реагира на тебе.

Но ти, обръщайки се към Него, ставаш друг и получаваш друга реакция, защото повишаваш при това своята чувствителност. Ти се намираш целият в същото това постоянно поле, което се нарича „Творец”, в същата тази постоянна Сила. Но ти се молиш, искайки да се промениш и тогава това поле ти въздейства с голяма интензивност. Ето, това се нарича „молитва”.

Думата „молитва” на иврит (леитпалел) означава съдя себе си, самооценям се, осъждам се. Това не е обръщение към някого, който да се смили над тебе или да те облагодетелства. Не, това е преоценка на себе си. Това е молитва.

И затова, макар религиите и да използват същата тази дума, в кабала тя, както и всичко останало, има абсолютно противоположен смисъл.

От урока по статията на Рабаш, 16.01.2011

[33395]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Кабала, Конгреси и събития, Молитва, Намерение - Няма коментари→