Искам да ви предупредя, че всички кабалистични текстове трябва да бъдат възприети само във вътрешния смисъл. Те говорят не за материалния свят, а за поправянето на желанието на човека.

Желанието за получаване е разделено на „Исраел” (направо към Твореца) и „народите на света” (желанието не по посока на Твореца). Подобни желания съществуват във всеки един от нас: някои (за сега само „точката в сърцето”) са насочени към целта на творението, а други (наречени „народите на света”) не са насочени към постигането на целта.

„Изгнанието” е изгнание от светлината, от духовния свят, т.е. от свойството отдаване.

„Освобождение” е появата на силата на отдаване, да се обединя с другите, да обичам.

„Творецът” или „светлината” е свойството любов и отдаване.

Това е единственият начин да видим кабалистичните текстове: само вътре в себе си и единствено за поправяне на себе си. Иначе ще потънем в материални образи (идоли) и ще започнем да създаваме нови религии, основани на кабала.

От урока по статията „Изгнание и освобождение”, 02.11.2010

[25720]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Изучаване на кабала - Няма коментари→

Въпрос: Как, изучавайки кабала мога да съм сигурен, че не „философствам” по повод понятия, които реално още не съм постигнал: любов, поръчителство, съединение, отдаване?

Отговор: Ако човек изучава кабала по оригинални първоизточници, получава правилни наставления и се държи за учителя, за истински кабалист, той не може да започне да фантазира, вместо да изследва себе си в светлината, връщаща към източника.

Защото в него вече се изработва правилен подход и той знае, че само в това има живот.

Той учи, за да придобие отдаващи желания и по този начин привлича светлината към себе си. И въпреки, че все още не се занимава с истински изследвания на духовния свят, той работи с групата като в лаборатория.

И там, ти ще откриеш какъв егоист си. А от друга страна, привличаш към себе си висшата светлина, която започва отдалечe да ти свети, и виждаш свойствата си на фона на тази светлина. От това ще започнеш да страдаш, защото искаш да станеш подобен на светлината, но разбираш, че нямаш сили да го направиш.

Това напрежение, разликата между желаното и действителното, ще те доведе до взрив и ти ще издигнеш молитва за помощ към Твореца. И тогава ще получиш свише силата на отдаването!

А от момента, в който в теб се появи силата на отдаването, ти ставаш кабалист и започваш да изследваш духовния свят. Вече можеш, макар и малко, да вкусиш по какво се различава едното от другото – силата на отдаването от силата на получаването.

Ти ставаш учен-изследовател – на самия себе си и на Твореца, което е едно и също! Защото във вас вече има обща част, която е достъпна за теб.

Така получаваш възможност да изследваш духовното, „човешката степен”.

От урока по статията „Слугинята, наследяваща своята господарка”, 15.12.2010

[29857]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Изучаване на кабала - Няма коментари→

Въпрос: Струва ли си да помня наизуст чертежите от ТЕС или е по-добре повече да се старая да ги усетя вътре в себе си, без разбиране?

Отговор: Ако отидете в нашия архив, ще видите чертежите на Рабаш. Ако отворите книгите на другите кабалисти, дори книгата „Ецира” или ръкописите на Ари – също ще видите чертежи. А ако отворите книгата „Зоар”, там няма чертежи, но има всевъзможни таблици.

Защото кабала е наука. Разкриваме нов свят, а там действат сили и ние искаме да знаем каква е формулата, по която тези сили се съчетават помежду си – във всяко място, във всяко състояние. Ако познаваме това съчетаване на силите, когато придобием екран, ще можем да постигнем същото състояние.

Да допуснем, че имам екран, имам сили или сила на желанието да помоля силите. Тогава, аз получавам знание, сили и пример от висшето. Трябват ми тези три съставни – знание, сили, пример. Пред мен, нисшия, се намира висшият парцуф. Той ми дава пример, спускайки към мен долната част на своя парцуф (реглаим, крайници).

Както е написано в статията „Съчетаване на степените на милосърдие и осъждане”, висшият ми дава тъмнина, но по нея, аз мога точно да определя какво трябва да допълня, за да засвети тя като светлината. Така работим ние.

Намираме се в пространство на сили, действащи по определени закони и трябва много точно да работим, знаейки колко да вземем от тази или от другата страна, как да се издигнем и спуснем, как да установим връзка, с какви свойства. И всичко това е съпроводено от изключително силни усещания, впечатления, разкрития, но едновременно с това – с ясно и точно знание.

В нашия свят, мога просто да се наслаждавам на хубавата музика – и нищо повече. Но не е възможно да сравня моето впечатление от нея с това на истинския музикант, който я възприема не само в чувствата си, но и в разума, потапяйки се много дълбоко в нея.

Ако хората подходят правилно към това, а не егоистично, стараейки се да принизят произведенията на другия, тогава колкото повече разбират от обекта, толкова повече разум присъединяват към своите чувства, и разумът увеличава усещането. Но в нашия свят, като правило, разумът измества усещането, защото изхожда от нашето его и ние искаме да принизим другия.

Докато в духовното, това става по друг начин. И затова, ние можем да гледаме чертежите и едновременно с това да се впечатляваме от тях. При всички случаи, чертежът ми дава възможност да разбера съотношението между духовните сили и свойства – сам по себе си, той не изразява обект.

Гледайки чертежа, където Аба ве-Има се обличат от пе до хазе на Арих Анпин, аз не получавам впечатление от това. Но то ми дава възможност да се впечатля, ако знам какво е Арих Анпин, какви са неговите свойства от пе до хазе, защото аз ги усещам. Освен това, какви са свойствата на Аба ве-Има, какво могат да получат те от Арих Анпин, обличайки се в него, как могат да реагират и т.н.

Чертежът е като формула, която сама по себе си не е жива, защото това са само букви. Но всичко зависи от това, какво внасяш вътре в тези букви, каква същност.

Затова, ние сме длъжни да знаем основните чертежи. Баал а-Сулам пише, че така, както не можем да съществуваме в този свят без основните знания за ставащото в него, така човекът не може да съществува в духовния свят без базисните знания за него.

И затова, както в този свят сме длъжни да завършим училище и тогава можем правилно да контактуваме със света и хората, само по същия начин можем да влезем в духовния свят и да се ориентираме в него. Невъзможно е да стане по друг начин! Всеки е длъжен да има минимален набор от знания. Това му дава входен билет за духовното.

От урока по „Учение за Десетте Сфирот““, 15.12.2010

[29848]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Изучаване на кабала - Няма коментари→

Баал аСулам пише, че истинската молитва, „буквите” на молитвата, особено се проявява по време на учене, когато, четейки книгата, човек се стреми към единство с кабалиста, стреми се да усети същото, което е чувствал автора при написване на тези редове, да види с вътрешния си поглед същите картини, които кабалиста е видял и описвал за нас.

Ако е такъв стремежът на човек по време на ученето – това е и молитва. Не думите, а желанията, обръщението за единство и търсенето на Даващия сила, която трябва да се разкрие във връзката между нас.

От урока по статията „Поръчителство“, 19.09.2010

[21498]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Изучаване на кабала, Молитва, Намерение - Няма коментари→

„Съдията няма повече, отколкото виждат очите му!“ – това е много строг закон, който трябва да се изпълнява с голяма точност.

Не бива да приемаш дори най–добрия съвет, ако той не произлиза от твоите собствени поправяния и подобия със светлината.

И вътре в себе си, ти също трябва винаги да си задаваш въпроса: „Кого слушам аз сега? – човека, който се намира в своите фантазии, или този, който гледа реално и точно знае своето място, без да скача по–високо от него?“

Тогава това, което чувам от кабалистите, аз възприемам не като закон и дори не като съвет, а като „сгула“, като чудодейно средство. Аз искам то да ми въздейства и да ме промени! Когато се променя, тогава ще видя истината.

„Съдията няма повече, отколкото виждат очите му!“ – аз ще държа напълването реално „в ръцете“ си – в своите получаващи келим, и „ще го видя с очите“, тоест в светлината Хохма. Ето тогава мога да действам!

А дотогава, можеш да научиш наизуст цялата Тора – това ще работи само като „чудодейно средство“, като „подправка“. Колкото можеш да добавиш от тази „подправка“ към своя егоизъм – толкова ще успееш да поправиш и използваш.

Тогава, ти ще видиш точно, какви желания в теб могат да се използват, и в каква степен, на каква дълбочина (авиют). Това е подход, който преди всичко изисква поправяне.

Оттук следва съвсем друг подход на преподаване: ние нямаме какво да кажем на ученика. Можем само да го пробудим, за да поеме колкото се може повече светлина, връщаща към източника.

Невозможно е да му се дадат готови модели на поведение, а само „чудодейни средства“: необходимост от обединяване в група, между другари. И след това да чака, докато той самият се промени.

А ако това не действа на ученика и той не се променя, не приема съвета на учителя – няма какво да се направи.

Не бива да му се дават насилствено никакви упражнения, които са по-високи от неговото стъпало, а само в такава степен, в която той сам се е поправил и е разбрал. Той ще си направи сметка, ще се промени и ще започне да действа.

Това много ограничава възможностите на учителя при обучението на ученика в сравнение с нашия свят – няма значение, възрастен ли е ученикът или дете.

От урока по статията „Тяло и душа“, 29.11.2010

[28096]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Изучаване на кабала, Учител и ученик - Няма коментари→

Въпрос: Вие обяснявахте, че текстът, който четем в ТЕС и Книгата Зоар, описва силата на връзката между нас. Може ли да приведете пример за такава връзка?

Отговор: Ако ти беше в духовното, то щеше да разкриваш на практика всичко, за което четеш в книгата. Ти би разкривал силите на връзките между нас, тяхната мощ, характер, как действат, как се съединяват заедно в свързваща ни мрежа.

Ти би участвал в системата на тези сили, в нейната работа – в светенето на Шхина. Ти би виждал доколко можеш да вземеш активно участие в нея, колко можеш да добавиш от себе си. Четейки текста, ти би виждал как се държи цялата тази мрежа.

Но ако не се намираш в духовно постижение, няма как това да ти бъде предадено. Както пише Баал Сулам в своето стихотворение: „Това, което ще видят вашите очи, ще видите вие и никой друг”.

Но докато не усещаш духовното, трябва да четеш тези текстове с надеждата то да ти се разкрие. Защото ние четем кабалистичните текстове в качеството на „сгула” (чудесното свойство), а не във вид на факти.

Например, аз съм сляп и слушам от учителя по физика за законите на оптиката: да допуснем – как лъч светлина се разцепва на няколко цвята. Но аз просто слушам. Аз не разбирам за какво става въпрос, а само слушам, че съществуват такива явления.

Така мога да се уча цял живот, без да разбирам за какво става въпрос. Но ако правя особени усилия и започна да усещам тези явления, за които съм слушал, те стават моя живот – това се нарича „Вкусете и се убедете колко сладък е Твореца”. Трябва да опитаме – да получим тези светлини и да усетим техния вкус.

Истинската наука Кабала започва чак след това усещане.

От урока по „Учение за Десетте Сфирот“, 06.12.2010

[28935]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Изучаване на кабала - Няма коментари→

Въпрос: Напоследък разбирам, че вие очевидно изучавате Тания и много от нея давате на вашите знаятия. Така ли е?

Отговор: Тания изучавах навремето в кфар хабад (1976 г) а след това и със своя учител Рабаш наред с други източници (Рамхал, Агра и пр.). Основата на който и да е от източниците е една и съща, разликата е в езика. За пример, от книгата „Тания“ (ч.1, гл. 32):

Тялото (егоизма на човека) са презрени и отвратителни в неговите очи, и негова радост ще бъде само от радостта на (душата) придобиването на свойството отдаване и любов.

Такъв е прекия и лек път, за да достигнем до изпълнение на заповедта за любов към ближния, както себе си – за всяка душа, от великата до малката.

А когато тялото (егоизма) за човека станат отвратителни и мерзки, се познава величието и достойнството на душата (нефеш) – коренът и източника на който е в Твореца.

И ако всички (хора) са съобразни и Отеца (Твореца) е един във всички, то те се наричат синове на Израел и братя, доколкото корена на душите им лежи в единния Творец и само телата/желанията (но не и намеренията им) са разделени.

И затова, ако хората придават на телата/желанията основно значение, а на душата/намерението второстепенно, то не може между тях да има истинска/ безкористна любов, а може би само зависима (от изгодата) любов.

Това имал предвид Хилел, говорейки за изпълнението на заповедта за любовта, представляваща цялата Тора (цялата Тора е дадена, за да се постигне пълна връзка, любов между всички творения).

Коренът на цялата Тора е в това, да възвиси душите над телата, до корена на всички светове (света на безкрайността), а също и да привлече светлината на Безкрайността (Ор Ейн Соф) в събранието на Израел (намерението да постигне, да се уподоби на Твореца) – в източника на душите е целия Израел (малхут), да би бил единен (кли / душа) в единния (Творец).

Но не тогава, когато душите са разбити, тъй като Творецът не пребивава в порочно (егоистично) място (желание). Казано е за това: „Благослови нас, за да станем всички като един в светлината Твоя“.

Но в днешно време кабала в изложенията на Баал Сулам и Рабаш синтезират в себе си всички предишни източници и ни предлага най-подходящата методика за поправяне.

Но както пише Баал Сулам, той нищо не е добавил към Ари, който се явява източник на всички, а само го е изложил в стил, удобен за нашето поколение.

Затова съм уверен, че всички постепенно, според разбирането на нуждата от поправяне, ще достигнат до материалите на Баал Сулам.

[28471]

Filed under: Въпрос-отговор, Изучаване на кабала, Кабалистични източници - Няма коментари→

Този, който слуша урока и не разбира, трябва повече от другите да мисли за намерението.

В намерението всичко е ясно, за него няма какво да се обяснява – трябва да го изясним за себе си! Изясни си, точно какво искаш.

Дори ако твоите желания не са в унисон с духовното, по време на ученето, висшата светлина ще ти подейства и постепенно ще те настрои правилно. Главното е, че се стараеш да анализираш своите намерения.

Нашите усилия са не в ученето, не в разбирането, а в намеренията: за какво уча, защо, какво искам от това. И дори ако всички твои вътрешни разчети са неправилни – това не е важно. Ако ти задействаш намерението, светлината ще му въздейства.

Защото светлината действа не на желанието, а само на намерението (на егоистичното, за да го превърне в алтруистично). Тъй като тя идва отгоре, през световете, които вече са облечени в намерението, в отразената светлина.

Затова, ти не можеш да получиш висшата светлина, ако не създадеш и отразена светлина. Отразената светлина е намерение.

И затова, ние нямаме избор – всичко зависи само от това, как ще задействаме намеренията. Дори ако те са неправилни, както при малкото дете, което още нищо не разбира – това не е важно. Главното е, че висшата светлина има какво да поправя!

От урока по „Бейт Шаар а-Каванот“, 02.12.2010

[28465]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Изучаване на кабала, Молитва, Намерение - Няма коментари→

В основата на изучаването на науката кабала лежи сгула, т.е. привличането на светлината, връщаща към Източника.

За това е предназначена цялата Тора, т.е. методиката за поправяне. И по този повод е казано: „Аз съм създал злото начало и Тора като допълнение към него”.

Тора не случайно се нарича „допълнение”. Тя никога не променя желанието, но „допълва” неговото намерение и го прави годно за употреба. Така, както към ястието се добавя подправка, без която то не може да се яде. Щипка подправки решават цялата работа.

И затова, какъвто и текст да изучаваме, нашите намерения трябва да бъдат същите.

Кабалистите са писали своите книги, намирайки се в духовно постижение. Но ние все още не сме влезли в духовния свят и не можем пряко да използваме инструкциите им като пътеводител във висшата реалност.

На този етап, по време на четене, от нас се иска надежда, очакване за „чудо”. Нека ми отворят очите и ще видя това, за което чета.

То ще се случи при условие, че стремежът ми е правилен. Всичко зависи от това, какво изисквам от учененето и доколко очакванията ми съответстват на силата, заложена в кабалистичните книги.

Тя откликва само ако я държа на прицел, ако искам да дойде и да добави в мен свойството отдаване. Тогава ще се издигна над своя егоизъм и ще изпитам истинска близост с другите души, заедно с които ще разкрием Твореца.

Такова намерение е наистина насочено към реализирането на методиката и тогава аз действително ще я използвам по предназначение – което се нарича „изучавам Тора”. Защото, аз очаквам светлината, която връща към Източника, подобно на петела, който се готви да приветства утрото.

Но ако размишлявам за егоистичните изгоди, тогава приличам на прилеп, който не се нуждае от светлина. Тази работа също не трябва да се презира.

Тя разбира се, е нежелателна, но все пак води към целта – но през мрак, по обиколни пътища, през дебрите на проблемите, докато след много кръговрати, човек не си зададе въпроса за смисъла.

Така че тъмнината, идваща от Тора също по някакъв начин помага. Баал аСулам пише, че не винаги можем да напредваме с правилни намерения и понякога приличаме на прилепи.

От урока по книгата „Зоар”. Предисловие, 02.12.2010

[28452]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар, Изучаване на кабала - Няма коментари→

Въпрос: Защо започнахме да изучаваме 8–та част на Учението за Десетте Сфирот (ТЕС) вместо книгата „Зоар“?

Отговор: Преди всичко, ние продължаваме да изучаваме „Зоар“ на всеки сутрешен урок, само 45 минути вместо час и половина.

Но докато четем книгата „Зоар“ ние през цялото време се занимаваме с парцуфите на света Ацилут: Арих Анпин (А“А), Аба ве-Има (АВ“И), ИШСУТ и ЗО“Н, откъдето води началото си  цялото Висше Управление.

Затова трябва по-добре да разбираме как са устроени те, каква е йерархията и връзката между тях, по каква програма работят.

И затова трябва да изучим 8-та част на ТЕС – това е основната част на Учението за Десетте Сфирот, която като цяло описва света Ацилут.

Без това ние няма да можем да се приближим още повече към Зоар. Защото колкото повече знае човек, толкова повече разбира и осъзнава, че, всъщност, нищо не знае и може по-добре да изясни молитвата си, за да не бъде това писък на бебе, а стройно изяснена молба.

Освен това, ако изучаваме ТЕС със същото намерение, както и книгата „Зоар“, той ще въздейства върху нас и ще извърши същата работа по нашето поправяне.

От урока по „Учението за Десетте Сфирот“, 02.12.2010

[28462]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Изучаване на кабала - Няма коментари→