Въпрос: Може ли да се използва въображението, за да си представи бъдещото поправено състояние?

Отговор: Зависи от това, какво си представяме на бъдещото стъпало. За да го изобразим механично, ние рисуваме чертежи.

Можем да нанесем всички условия на бъдещото стъпало в една таблица, да опишем техническите подробности на тези състояния – желания, екран, степени на авиют, вход и изход от световете, обкръжаваща и вътрешна светлина, разделяне на стъпалото на множество вътрешни и външни системи във Второто Съкращение.

Но в крайна сметка ние преминаваме към същите тези духовни определения (авханот), които са записали кабалистите, за да опишат един на друг техническите условия, които трябва да изпълним, за да усетим това, което те желаят да предадат на другия.

Да допуснем, аз ти давам лист с нотни знаци, т.е. предавам ти данни. Можеш ли да направиш нещо с тях? Не. Длъжен си да ги възприемеш като външна информация, а след това да ги изпълниш вътре. Ако умееш да четеш нотите, можеш да ги изпееш и тогава ще разбереш, какво съм имал предвид.

Същото правят и кабалистите. Те ти предават технически данни. Изпълни ги в душата си и ще получиш това, което те подразбират. Тогава ще разбереш за какво са говорили.

Така предаваме информация по интернет. Аз рисувам на екрана на компютъра или получавам снимка от камерата, съхранявайки изображението в определен формат и ти изпращам тази информация по линията на връзката. Ти получаваш тези технически данни и с помощта на декодер наново ги превръщаш в изображение на екрана.

Така кабалистите се намират във връзка един с друг. Те са постигнали духовната картина, записали са я и са ни я предали. Но ние нямаме «декодер» и не можем да обърнем тази информация в същата тази картина. Четем и нямаме никаква представа за какво говорят. Струва ни се, че това е просто фантазия.

Нито един от четирите езика, на които кабалистите са ни описали духовния свят (на езика на Танаха, Алахот, Агадот и Кабала) ние не можем да разшифроваме и да извлечем посланието.

Но какво казват кабалистите? Използвайте тези текстове като «чудодейно средство» (сгула). Какво е това «сгула»? Ако искаш да достигнеш до разкриване и по някакъв начин да разбереш , че разкриване може да има само в свойството отдаване, когато видиш себе си и целия свят в любов и отдаване един на друг, във взаимно поръчителство, като един човек с едно сърце – ако се устремиш към тази картина, то започваш да се приближаваш към правилното разшифроване на тези текстове. Това ще ти подейства и в крайна сметка ще се случи, в теб ще се разкрие същият този духовен «декодер». Затова и четем книгата „Зоар“.

От урока по книгата „Зоар“. Предисловие, 28.12.2010

[31013]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар, Изучаване на кабала - Няма коментари→

Моята задача е да променя своята природа. Това значи, че трябва изцяло да сменя всички свои начала.

Няма да взема в духовното нищо от това, което имам сега: нито разума, нито чувствата, нито възгледите, нито критериите, нито сметките.

Това поставя големи, почти непреодолими трудности пред умните хора и те често търпят провал. Необходима е наистина голяма  мъдрост, за да се откажеш от собствения си разум.

Умният човек е уверен в своята логика, която  действува много добре в нашия свят, и му е трудно да си представи, че по духовния път – тя е безсилна.

„Разумът, енергията, упоритостта – всичко е на моя страна. Нима това не е достатъчно?“ Такъв човек няма нищо повече от това – само проницателен ум и тънко чувство. Но ето ти беда – с тях не можеш да си купиш входен билет за духовния свят.

Тук трябва вяра. Какво е това? Вярата – това е сила, която получаваш свише от светлината. Няма я в теб – тя е над твоя разум и чувства, над онова, което си сега. Идва висшето въздействие и чувстваш, как нещо прониква навътре, пробужда се в теб – замисъл, противоположен на всичко онова, което си ти.

И тогава, започваш да се отнасяш към реалността по противоположен начин. Преди си гледал на всичко през призмата на изгодата, а сега правиш сметка не за себе си, а за общността. Това е толкова странно, че не може да се опише. А междувременно, новият начин те завладява, и ти вече не можеш да се върнеш към предишния.

Разбира се, че има и междинни състояния, но след това човек «излиза от Египет» и преминава към висшия разчет, като напълно се отказва от предишните си приоритети. Тъй като неговите умствени способности и богатство на чувствата, опитът и плодовете на неговите размисли, просто престават да работят.

За това е казано: „Не умният се учи“. Като правило, най–светлите умове не постигат успех – точно на тях им трябва голяма упоритост и късмет, за да пробият нагоре.

От урока по статия на Рабаш, 26.12.2010

[30784]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Изучаване на кабала - Няма коментари→

Кабала взима всички свои определения от истинското творение – желанието да се насладиш, което стои срещу светлината и трябва да стане подобно на нея.

Ето защо трябва да оценяваме своето желание само по отношение на светлината, а не по своите днешни усещания.

Човекът си е изградил цяла система от критерии за добро и зло, хубаво и лошо, приятно и неприятно и се ползва от нея. И сега ти четеш кабалистична книга, където се предполага нещо съвършено друго, но не искаш да разкриеш нейния истински смисъл. Ти искаш да я преобърнеш така, както е изгодно за твоето его.

Ние четем написаното от кабалистите и мислим, че сме способни да ги разберем, като гледаме с ”днешните си очи” – съобразно своите днешни понятия за: ”добро” и ”зло”, ”отдаване” и ”получаване”, ”горна част” и ”долна част”, ”повреждане” и ”поправяне”. Но на практика, ние съвършено нищо не знаем за техния истински смисъл.

В книгата е написано ”този свят” и аз мисля, че това е този свят, където сега се намирам. Но почакай, ти отначало трябва ”да се облечеш” в автора и да четеш с неговите очи! Например, в книгата ”Основи на намерението” Баал аСулам пише: ”И седем небосвода, които виждаме в този свят” – вие къде сте видели тук седем небосвода?

Тоест необходимо е да се разбере, че става дума за духовни понятия, обратни на нашите днешни представи! И докато не влезем в духовния свят, ние няма да ги разберем – но все пак трябва да се стараем да искаме някак си да се приближим до него.

От урок по статията ”Мир в света”, 23.12.2010

[30634]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Език на кабала, Изучаване на кабала - Няма коментари→

Четенето на „Зоар” е много особено четене. Ние сме желанието за получаване на наслаждение. Творецът развива желанието в нас и ни отвежда в група – говорим за хора, които според тяхното вътрешно развитие, очакват да започнат да разкриват духовното.

От групата получавам допълнително желание, наречено “стремеж”, което придобивам благодарение на моята работа в групата, докато полагам усилия да се обединя с приятелите. Въпреки моето нежелание да стана едно с тях, аз работя над това, прилагайки всички възможни способи да получа пробуждане от тях.

Така аз получавам от групата: 1) допълнително пробуждане или стремеж за духовното; 2) осъзнаване на злото, на моята егоистична природа и нежелание да се обединя с другите; 3) важността на целта – да стана подобен на Твореца, постигане на отдаване.

Знаейки всички тези условия, аз започвам да чета книгата „Зоар”. Сега – докато чета „Зоар” с желание да постигна отдаване, със съзнанието за моето съществуване в желанието да получа наслада, полагайки допълнителни желания, които получавам от групата – аз изисквам изменение.

Но какво означава да “изисквам изменение”? Ако аз вече се намирам в тези желания и силите вече работят върху мен, то аз със сигурност ще се изменя, тъй като „Зоар” сама по себе си е светлината.

Какво означава “аз притеглям светлината, привличам я”? Моето отношение към учението трябва да бъде такова, че сега, докато чета „Зоар”, аз се докосвам до силата на светлината, така че тя да ми въздейства, измени и поправи.

Сама по себе си светлината не прави нищо. Желанието нараства и се изменя поради непрекъснатата светлина, която пребивава в пълен покой. Затова когато изисквам изменение от светлината, аз в действителност не го искам направо от светлината. Аз искам моите желания да се променят и да станат по-мощни в изискването на светлината.

Докато четем „Зоар”, трябва да мислим по такъв начин. В резултат ще разберем, че всичко зависи от нас и ние се намирам срещу неизменимата сила, която е готова да ни помогне и измени за добро.

Затова аз започвам да чета „Зоар” с всичките мои изисквания за поправяне, по-голямо егоистично желание, което е противоположно на светлината, желанието да се изменя и уподобява поне малко на светлината. Аз трябва да почувствам това централно искане да бъда променен в желанието за получаване като трън, който продължава да ме дразни.

Такъв трябва да бъде моят подход към четенето на „Зоар”. Аз трябва да почувствам този “трън”. В края на краищата, ако имах треска в пръста си, тогава колкото и да се старая, няма да мога да се съсредоточа над учението, четенето и слушането, защото силната и остра болка би ме разсейвала.

Ние трябва да почувстваме тази “остра болка” докато четем „Зоар” по такъв начин, че да не ни остави. В момента, в който престана да чувствам това, то аз не уча Тора, а  някаква премъдрост, както е написано: “Вярвай, че народите притежават мъдростта”.

“Народите” са тези, които не искат да се изменят. Ако човек желае да се промени, това означава, че той “учи Тора”, тъй като светлината, съдържаща се в нея променя и връща към източника, Твореца. Имено тук е разликата.

Човек може да бъде в един момент “народите”, а в друг “Исраел” (стремящ се към Твореца). Ако той не желание да се промени, той се смята за “народите на света”. Тогава той се занимава с премъдрост. В момента, в който той поиска да се промени и да стане подобен на Твореца, то той “учи Тора”, т.е. изисква поправящата светлина.

От урокa по книгата Зоар, 17.12.2010

[30044]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар, Изучаване на кабала, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Въпрос: Струва ли си да се четат кабалистичните текстове на иврит, дори когато не се разбира езикът?

Отговор: Тук, преди всичко, е важно доколко човек се въодушевява от самата идея.

Затова си струва да чете книгите на разбираем език. Той трябва да е с нас чувствено, а не граматически.

Геометричните форми на изписване на буквите съществуват само в нашия свят. На малко по-високото, духовно стъпало, това вече не е геометрия, а свойства, които по никакъв начин не са свързани с очертанията, които виждаме сега. Там контурите на буквите се сливат с усещането.

Така че, ако човек не знае иврит, нека слуша урока на който и да е език, който ще му позволи да вникне в същността, в идеята.

А всъщност, тези букви не принадлежат на езика иврит, а са символи на две сили – хасадим и хохма, получаването и отдаването, свързващи се помежду си по различни начини.

На иврит буква (от, אות) –  също така е и символ. Пред нас имаме не буквите на иврит, а геометрични форми, обозначаващи различни съотношения, съчетания на две свойства.

От урока по книгата „Зоар“. Предговор, 19.12.2010

[30165]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Език на кабала, Зоар, Изучаване на кабала - Няма коментари→

Преди да започна да уча, „да се занимавам с Тора”, ключът е да знам какво и защо уча, и какво ще получа от това. Тора е единственото средство, което може да ни помогне да постигнем целта. Към това има вероятно множество условия, но всички те са нужни единствено, за да изградят правилна връзка с Тора за нас.

„Тора” е висшата светлина, която ни влияе и ни променя, така че да опознаем Твореца, висшата сила, и да Го оценим като Даващ, като самата любов, която е над нашата същност: желанието за получаване на наслаждение.

Затова молитвената книга започва със специални благословии преди учението: благодарим за възможността да учим Тора. Човек усеща, че си заслужава да учи Тора, която е предназначена само за поправяне на злото начало. Това е описано като „Аз създадох злото начало и Аз създадох Тора за поправянето му”.

Ако тя не беше написана за злото начало, Творецът нямаше да е създал тази специална светлина, особената система за поправяне. И сега, виждайки вътрешното его да се разгръща, човек наистина се нуждае от Тора. Но в противен случай, човек не учи Тора, тъй като той не е свързан със системата, която го учи на вътрешни промени.

Аз трябва да осъзная моя егоизъм и да пожелая да се избавя от него; трябва да разбера, че няма изход от него и само висшата светлина може да ме промени. Тогава ще се обърна към Твореца по правилен начин.

Пътят може да е дълъг. Повечето си нямат и представа, докато други мислят, че участват в Тора, въпреки че това не е наистина така; за тях Тора не е инструмент за поправяне и издигане към Твореца.

Първо човек трябва да открие коя негова вътрешна част трябва да бъде поправена. Аз мисля не за това, какво ще получа от Тора, а за това, какво трябва да се промени в мен. В крайна сметка, Тора е „подправка”, която скрива поправящата светлина. Тогава какво е неправилно? Какво трябва да бъде поправено?

Аз трябва да видя тези две форми, неправилната и поправената, възможно най-ясно, и да очаквам освобождение, силата, която ще ми помогне да премина от първото на второто духовно стъпало. След като съм съставил тази напълно ясна, точна система, аз очаквам и изисквам помощ свише, така че всичко това да се случи.

Ако злото начало е наистина зло за мен, ако разбирам какво точно е поправянето и, ако съм решен да го достигна, аз привличам силата на Тора, светлината, която се спуска и ме поправя. И това е когато наистина „се занимавам с Тора”.

От урока по книгата „Зоар”, Предисловие, 16.12.2010

[29938]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар, Изучаване на кабала, Тора - Няма коментари→

Проблем е, че човек може да изучава само онова, което е под говорящото ниво: неживото, растителното и животинското нива на желанието за получаване. Той не може да отдели и да изучи желанието на човешкото ниво, защото не е подобен на Твореца.

Човешкото ниво се счита за „божествена частица свише”. И тази част сега е невидима за теб и затова не можеш да я изучиш.

Желанието на човешкото ниво се нарича душа; то е същината на душата. Същината е желанието за наслаждение и неговата форма е подобието му с Твореца. Точно това изучават кабалистите: къде Той и аз сме подобни, по какъв начин, на какви нива и при какви комбинации от условия?

Мъдростта на кабала изучава как същината на желанието придобива формата на Твореца; тогава то може да бъде наречено душа. Нарича се „душа” (Нешама), защото това е най-висшата степен на подобие с Твореца, която ние не можем да постигнем преди крайното поправяне (нефеш-руах-нешама).

Това ограничение съществува в науката, докато всички хора не започнат да се занимават с нея, но накрая, всички ще можем да я изучаваме на много по-високо ниво.

По статията „Прислужницата, наследяваща своята господарка”, 15.12.2010

[29860]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Изучаване на кабала - Няма коментари→

Отваряйки статия, написана от кабалист, аз преди всичко, трябва да проверя своето отношение към нейния автор. Задължително е той да е  неоспорим авторитет за мен, а самият аз – просто тресчица, носена от водния поток.

Аз трябва да съм готов да го следвам, като оттегля цялата си критика, да се включа в него със своя разум, с чувствата, с формулировките – абсолютно с всичко.

Трябва да забравя всичко, което съм знаел досега, защото то е обработено от моя разум и следователно е изкривено. Трябва да се изключа от всички свои  усещания и просто да проникна в него.

Такъв е първият етап за правилно четене на кабалистичен източник – анулиране на себе си пред някой велик, който иска нещо да ми предостави.

След това аз мога да включа своя разум и чувства, за да видя доколко се съединявам с прочетеното, доколко го усещам, доколко съм съгласен с него. Но при това, все пак трябва да съм включен в него.

До неотдавна е било много трудно да се доставят кабалистични книги и поради това всяко късче хартия, изписано от кабалист, се е възприемало като голямо разкритие свише. И при все, че не си разбирал там нито дума, чрез тези редове си се опитвал да намериш ключ към духовното.

А сега всичко е разкрито, всичко е написано, но хората не искат да отворят тези книги, духовното не ги влече. Такава е човешката природа: когато всичко е твърде достъпно, то не привлича.

Но за нас тези текстове са като глътка въздух…

От урок по статия на Рабаш, 10.12.2010

[30110]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Изучаване на кабала - Няма коментари→

Устремявайки се направо към Твореца, ние изучаваме Тора – с други думи, изучаваме действието на светлината, която ни поправя.

Казано е за това: „по действията Ти ще Те познаем”. Обучавайки се на действията на Твореца, ние започваме да Го разбираме, да Го постигаме и благодарение на това постигаме сливането с Него.

Да се занимаваш с Тора означава да изучаваш това, което прави с нас светлината. В крайна сметка, при четенето човек веднага трябва да почувства как светлината осъществява промените в него.

От всяка дума, от всяка буква излиза преобразяване. Защото  буквите – това са символи на духовните свойства, изградени от кабалистите, и, четейки ги, човек вижда как действат те в него, поправяйки го от получаване на отдаване.

С всяка дума човек забелязва промяна в себе си. Така му се разкриват действията на Твореца, и от тези действия се разкрива самият Творец.

От урока по книгата „Зоар“. Предисловие, 16.12.2010

[29935]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар, Изучаване на кабала - Няма коментари→

Въпрос: Вие обяснихте, че във всяка дума и във всяка буква, която ние четем в текстовете на кабалистите има сила за поправянето ни.

Аз трябва да привлека към себе си тази сила и да усетя как тя влиза в мен и обръща непоправеното в поправено.

Когато Вие говорите и обяснявате казаното в текстовете на кабалистите, и аз ли също съм длъжен да осъществявам този процес, даже и в един случай това да е дума, напечатана в книга, а в друг – чуто от Вас?

Отговор: Не, това работи по друг  начин – ти слушаш от някой друг, че това вече е преминало през него, той го е разкрил, и поради това и ти се присъединяваш към него и вие започвате да действате като обща система.

Докато, ако си сам и четеш сам, твоето поправяне протича по друг начин. Казано накратко, има разлика в поправянето в зависимост от това, дали слушаш, гледаш или четеш текста сам.

Когато четеш сам, се съединяваш с автора и принадлежиш към неговата система. А когато слушаш с някого, ти се присъединяваш към него и заедно с него или чрез него ти извършваш поправянето.

От урока по „Учение за Десетте Сфирот““, 16.12.2010

[29947]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Изучаване на кабала - Няма коментари→