Въпрос: Има ли разлика, когато ученикът изучава кабала индивидуално, заедно с учител кабалист, и когато като нас – учи в група?

Отговор: Ние също учим заедно на урока. Естествено, че е различно от индивидуално учене с учител, но аз не мисля, че сега тази наука може да се предаде някому индивидуално.

В наши дни това е възможно само чрез учене в група и чрез интернет в най-широка форма, когато няма значение къде се намира ученикът. Тогава той ще напредва, а предишният индивидуален метод вече няма да работи.

Не трябва да се съжалява за онова, което не е дадено – трябва да се използва всичко, което имаш. Над всеки съществува управление свише и Творецът управлява целия процес. Там, където имаш свобода на избор, реализирай я и толкова.

За мен няма по-близки и по-далечни ученици – самият ученик всеки път установява колко е близо и така напредва. Близък ученик или далечен – това се определя само по това доколко той иска да възприеме моето вътрешно послание и да го усвои, да го реализира.

И то не зависи от това дали човек се намира непосредственно в клас или живее далеч и учи по интернет, дали е мъж или жена. Всичко зависи само от ученика, от това как той използва онова, което се дава на всички.

Освен това е много важно да не забравя, че не може да съществува положение, при което той почита учителя и пренебрегва групата. Защото учителят е най-вътрешната част от групата, посланник, който се намира вътре в нея. И затова няма как човек, пренебрегвайки групата, да почита учителя – нейният вътрешен заряд.

Групата, това е нашето общо място с учителя, мястото на нашата среща. Това не е съществувало в миналото, когато ученикът е работел с учителя лице в лице. И когато ние се срещаме вътре в групата, всеки ученик сам за себе си определя дали ще се съедини с учителя «пе ел-пе» (чрез общ екран) или «ми-пе ле-озен» («от уста в ухо» – както при обучение на обикновена наука).

И в края на краищата ние се срещаме с Твореца – защото всичко е съединено до света на Безкрайността.

От урока по „Учение за Десетте Сфирот“, 07.01.2011

[33080]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Изучаване на кабала, Учител и ученик - Няма коментари→

Преди всичко аз трябва да бъда благодарен и да „благословя” факта, че имам връзка, че не съм изолиран от висшето управление, без значение как то ми изглежда сега: добро или лошо. Най-важното е, че имам точка на обединение: аз знам за съществуването на Висшата сила, Природата. Тя е Добро и Творящо добро. Тя има разум и чувства в нашите разбирания. Тя ни създава и желае ние да се развием. От цялото човечество тя точно сега предизвиква вътре в мен желание да я достигна и аз трябва да бъда благодарен за този стремеж, въпреки че ми носи дискомфорт.

Аз се отнасям към своя нов стремеж по същия начин, както към всички останали желания: аз искам по-скоро да ги напълня  заради получаване. Но тази празнина ще бъде запълнена само ако действам по метода на отдаване. Това е различен вид желание: то се наслаждава само когато от него произтече изобилие, когато прави добро на някого другиго.

Аз трябва да се отнасям към духовните желания, които се пробуждат в мен, като към ново творение. С тях е невъзможно да продължим обичайния живот – аз просто няма да мога. Затова аз съм доведен до групата, учителя и занятията. Представена ми е кабалистичната методика, така че да разбера, че е настъпило времето да работя над ново творение.

Тези нови решимот или това ново начало в мен все още няма вектор или форма. Сега трябва да се потопя в обкръжението като семе в земя, за да получа от групата питателни вещества. Единствено тогава зародишът на моето духовно желани започва да се развива.

При това то ще се развие в напълно различна посока, защото това желание се отнася към ново за мен измерение. Това означава, че аз отначало трябва да се отнасям различно към него и да не изисквам същото, което съм изисквал от своите обичайни желания.

В останалите желания аз живея както и преди, а цялото си внимание и енергия насочвам към формирането на новия зародиш. Аз изучавам науката кабала, за да разкрия възможността да осъществя това желание, да го проявя и да разкрия наслаждение вътре в него. В това се и заключва цялата наука.

Аз не действам инстинктивно, както до сега. Новото желания изисква от мен нов „стил на работа”. Затова аз трябва първо да науча нов метод, да развия нов подход.

Но ако не искам да се науча и продължа да действам по стария начин, без да се издигам от животинското към човешкото ниво, то аз получавам удари. Затова моят стремеж е съвършено не предназначен и не приспособен за моето егоистично получаване. Възможно ли е да отгледаме едно човешко дете по законите на джунглата, сред дивите зверове? То не би пораснало като човек и не би се издигнало от животинското ниво.

По същия начин аз трябва да уча, за да мога правилно да изхраня това семе и да създам за него правилното обкръжение. Аз трябва да му подсигуря влага, минерали, топлина и светлина – всичко необходимо за развитието му.

Това е значението на изучаването на науката кабала: аз уча правилно и оптимално да повиша своето духовно желание.

От урока по статията на Рабаш, 13.01.2011

[32690]

Filed under: Духовна работа в група, Ежедневен урок, Изучаване на кабала - Няма коментари→

Книгата „Зоар” описва духовните състояния, които постигащите висшия свят  усещат. Но разказва за духовните образи с нашите земни думи.

Тези думи ни напомнят земни образи. Те образуват на нашето „желание за получаване” – егоистичен екран, с нашите земни свойства – земни образи.

Кабалистите са взели за описание на висшия свят думи от този свят, понеже в духовното няма думи, има само усещания и са нарекли с тези думи духовните свойства, които са достигали в своето постижение.

Затова, като четем книгата „Зоар”, сме длъжни да се стараем да разпознаваме висшите духовни сили, състояния, отношения, откъснати от материалните образи, които ние сме свикнали да чувстваме при тези земни думи. Това е много хубаво и полезно упражнение.

Да допуснем, че четем в текста думите: „чело”, „очи”, „уши”, „коси”. Необходимо е да се опитаме веднага поне да мислим за сфирот – кетер, хохма, бина, зеир анпин, малхут, за съответстващи на частите на парцуфа – „чело”, „очи”, „уши”, „нос”, „уста”, Галгалта Ейнаим и АХАП.

„Косите” (сеарот) – това е излишък на отразена светлина, в която не може да се облече пряката светлина, и затова тази отразена светлина се изплисква наоколо, образувайки „косите” на парцуфа.

Това е светлината, която по такъв начин се разпространява отгоре надолу във висшата система, в Рош Арих Анпин, а след това в З”А, и  чрез цялото това множество парцуфим към нас идват сили, за да ни пробудят, да ни поправят и да ни напълнят.

И затова в книгата „Зоар”  ние изучаваме цялата тази система за поправяне на душите

От урок по книгата „Зоар”, Предисловие, 06.01.2011

[31971]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар, Изучаване на кабала - Няма коментари→

Въпрос: Има ли шанс правилно да се ориентираме във висшия свят без знанието на всички тези термини, които използва Зоар? Зависи ли усещането на висшия свят от разбирането на термините?

Отговор: Няма значение, на какъв език сега човек чете книгата Зоар – на съвършено  неразбираем за него език, или на езика на клоните, или на който и да е друг. Всичките тези езици все още не са за нас. Аз не разбирам за какво става дума.

Ако аз не съм запознат с някое явление, обект, напълнение, сили, състояния, причини, резултати, ако аз не съм разбрал самото духовно състояние, ти можеш да ми разкажеш за него с хиляди думи – това няма да помогне. „Непостигнатото от нас е непознато по име или дума”. Тогава какво са за мен тези имена или думи, ако аз не постигам?

За какво тогава кабалистите ни пишат всички тези текстове? – За да не обръщаме внимание на самите думи, а само да се стремим да постигнем тези духовни състояния. А без постижение всичките тези думи нищо не струват. Можеш да си играеш с тях както искаш – това е все едно да ги хвърлиш в кутия, да ги смесиш и после да съставиш от тях каквото си поискаш.

Ако не постигаме, всичките тези текстове са само „сгула” (чудесно свойство), ако ги използваш като „сгула”. А ако не – само се объркваш.

Затова ние разглеждаме текста на Зоар само в съответствие с това, доколко сме способни по време на четенето да мислим за „чудодейното свойство”. Това е най-важното.

Наистина в Зоар има такива глави, на които е много трудно да се съсредоточиш. Аз чета за разни лица и черти на лицето, за линиите на ръката – всичко това обърква. Но може би това всъщност е хубавото, тъй като полагам повече усилия, за да разпозная духовните свойства, които се намират зад тези думи.

Затова сме длъжни да видим в текста на Зоар само неговото „чудесно свойство”. И колкото повече текста ни обърква, толкова по-силно трябва да ни стимулира да се вкопчим за това „чудесно свойство” – настояване за светлина, възвръщаща към източника, за да ни донесе постижение.

Защото „непостигнатото – не го познаваме по име”. Няма да разберем нито една дума, нито едно име няма да ни каже нищо.

От урока по Книгата Зоар. Предговор, 06.01.2011

[31967]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар, Изучаване на кабала - Няма коментари→

От векове всички кабалистични книги описват духовното постижение, духовния свят. Сред народа обаче те били изопачавани според земните разбирания. В крайна сметка принципът на вярата се превърнал в сляпа убеденост:

– Аз вярвам, че някъде ”в пустотата се върти куфар” (или всяко друго допускане, включвайки Твореца).

– Ти виждал ли си го?

– Не, но вярвам.

Това сред народа се нарича вяра: някой ми е разказал за нещо, което не е виждал, и аз изразително повтарям неговите истории.

Една от съставните части на нашата духовна работа е да унищожим в себе си грешните представи на масите за вярата и религията и да се върнем към истинските значения на тези термини: науката кабала и постигането на Твореца.

В статията „Същността на религията и нейната цел” Баал а-Сулам нарича религия науката кабала – средството за постигане на Твореца. Но в нашия свят от нея са направили всевъзможни фантасмагории и вярвания.

Сблъсквайки се с лъжливи определения, ние сме длъжни да поправяме себе си, връщайки се през цялото време към правилните трактовки. „Религия” – това е науката кабала, „вярата” – това е разкриването на Твореца, свойството на отдаване, светлината хасадим. „Съвършената вяра” – пълно усещане на Твореца, светлината хохма, облечена в светлината хасадим.

„Вяра над знанието” – пътят на отдаване над получаването. Аз все едно плувам по вълните на егоистичните желания под платното на свойството на отдаване, което точно е адаптирано към тях, но им е противоположно.

„Исраел” – тези, които са се устремили право към Твореца. Останалите се наричат „народи на света”. Във всеки от нас, докато напълно не се поправи, съществуват и двете състояния. „Цар на Исраел”: човек се намира в състояние „Исраел” и чувства, че Творецът царува в него. „Цар на народите”: Творецът пак така царува в човека, но не с неговото съгласие или не с негово знание.

Всичко зависи от определенията и ние трябва да ги знаем наизуст, за да може при четенето на текста те сами да изплуват в съзнанието ни.

От урока по статията на Рабаш, 02.01.2011

[31486]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Изучаване на кабала - Няма коментари→

Книгата „Зоар” въздейства на човека по особен начин – достатъчно е да чете, да слуша, да желае, да бъде свързан (даже виртуално) с групата. Всичко това, дори и в най-малка степен, доколкото животът му позволява да се освободи за тази книга, започва да развива в него духовен орган на възприятие. И в тази степен, човек започва да усеща промени, етапи на напредък.

Книгата „Зоар” трябва просто да се чете. Добре е да се публикуват избрани части в джобен формат, за да може човек да я чете навсякъде. Защото няма по-ефективно средство за напредък, от тази книга.

Книгата с Псалмите не помага за духовния напредък. Цялото човечество я чете вече хиляди години. Хората единствено се самоуспокояват.

Това в никакъв случай не принизява книгата с Псалмите, написана от нивото на пълната малхут. Защото, цар Давид е представител на малхут, на цялото творение. Както и всички други „свещени” книги, написани от постигащите Твореца, те носят в себе си светлина.

Но светлината, връщаща към източника, създаващ в нас свойството отдаване, както обяснява Баал а-Сулам в „Предисловие към Учението за Десетте Сфирот”, за нас е по-близка, по-ефективна от книгата „Зоар”.

В книгата „Зоар” светлината е най-силна. Разбира се, четенето на „Зоар” трябва да се съчетава с изучаване на статиите на Баал а-Сулам, Рабаш, „Учението за Десетте Сфирот”. Но книгата „Зоар”, трябва да запълва всички свободни минути на човека.

От урока по книгата „Зоар”. Предисловие, 30.12. 2010

31269

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар, Изучаване на кабала - Няма коментари→

Конгресът в пустинята Арава, Израел. Урок 2.

Когато отидох да уча при Рабаш, бях на 33. Аз бях силен, преуспяващ човек, с дом, семейство и успешен бизнес.

Попитах го: „Сега се каня да вложа в теб целия си живот, ще бъда с теб до самия край – защото, в противен случай, е невъзможно да науча каквото и да било. Готов съм за това, но как мога да бъда уверен, че се намирам на правилното място?”

Рабаш отговори, че съм съвършено прав, задавайки този въпрос. Но само аз мога да избера към какъв учител искам да се прилепя. Никой не може да ми се бърка, и никой няма право да влияе върху решението ми. Той каза: „Иди и провери другите места!

Но след като вземеш решение и избереш място, повече нямаш право да се съмняваш в него. Не можеш да се колебаеш за посоката по средата на пътя. Не трябва да си под чуждо влияние, а само под влиянието на своя учител.

Тоест, ако ти станеш мой ученик, ти си длъжен да получаваш само моя дух и повече никого да не слушаш. Защото ти се каниш да се развиваш, а в процеса на ставането на човек е забранено да се слушат странични мнения.“

От 2-ия урок на конгреса в Арава, 31.12.2010

[31423]

Filed under: Духовна работа, Изучаване на кабала, Конгреси и събития, Учител и ученик - Няма коментари→

Конгрес в пустинята Арава, Израел. Урок 2.

Въпрос: Как да постъпим с хората, които самостоятелно са изучавали материала и идват с вече изградени, измислени „аксиоми”, с които те объркват останалите ученици?

Отговор: Групата е длъжна да се изолира в своя кабалистичен център, както зародишът в майчината утроба. Растящата душа се нуждае от защита! Трябва да я заобиколим с грижи като зародиш или малко дете, построявайки около него благоприятна среда, като „Ноев ковчег”.

Докато учениците не са достигнали духовно разкриване и все още не разбират точно какво правят и къде отиват, те всеки път се мятат от една страна в друга, от състояние в състояние, тъй като всеки път в нас се формират различни нови системи. И докато се изграждаме, винаги ще преминаваме през такива неустойчиви състояния, затова не трябва да се намираме под влиянието на няколко фактора, а само на един.

Баал а-Сулам пише в „Статията за завършването на книгата Зоар”, че ако ученикът не се прилепва към учителя, както зародишът се внедрява в майката, и не се обединява с висшия – няма да напредне. Това е закон, действащ и в духовния свят, и в материалния, докато се намираме на етапа подготовка и работим със своите егоистични свойства.

Ако ученикът не прави това, нищо не може да му помогне. Той може да бъде много умен и да притежава забележителни способности – но няма да достигне духовно разкриване. Затова е казано: „Хиляди влизат в учебния клас, а само един излиза към светлината.” И всичко е заради небрежност, нежелание да се следва духа на учителя – този човек, който ти предава духовното.

На мен самия това изобщо не ми е нужно, знаете, че аз не понасям никакво поклонение. Но е необходимо ученикът да развие в себе си такова отношение.

Само в самото начало на пътя трябва да се вземе решение, както е казано: „Човек се учи само там, където го влече сърцето”.

Затова, как ще позволите на някого да влезе във вашия център, в дома ви и да ви обърква? Аз не бих позволил това никога.

Ние така или иначе не можем да определим кой е прав и кой крив – всичко е относително. И ако искаш да се развиваш духовно, не трябва да вярваш на никого – ти си длъжен сам да избереш извора, от който искаш да пиеш. Всеки е длъжен сам да си избере учителя, който да отговаря на въпросите и очакванията му, и може да му бъде наставник в неговото напредване.

От 2-я урок от конгреса в Арава, 31.12.2010

[31428]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Изучаване на кабала, Конгреси и събития, Учител и ученик - Няма коментари→

Въпрос: Тъй като засега, аз все още не разбирам иврит, какво да правя по време на четенето на «Зоар»? Да гледам буквите или само да слушам думите?

Отговор: Всички останали езици, освен иврит, са предназначени хората да говорят на тях в този свят. Докато иврит, не е разговорен език, а  запис на духовните действия, от ЗАТ на Бина (нейните седем долни сфирот), З“А и Малхут – на материала на Малхут. Тези символи са предназначени за тяхното описание.

Тогава, ти гледаш на текста пред себе си, като на последователност от команди в програмата на компютъра – това е просто запис на духовните свойства, сили и действия, които ти трябва да изпълниш вътре в себе си. Така аз виждам иврит. Не гледам на него, като на литературен език – с плавно движение на текста, както е на другите езици.

Освен това, четейки кабалистични статии, макар и обикновено да не гледаш буквите и техните съчетания, при всички случаи гледаш вътре в думата, в нейния вътрешен смисъл. Ти гледаш символа, тъй като буквата,  във всички случаи е символ.

В иврит има много информационни данни, скрити вътре в езика, което не може да се отрази в превода. Тъй като последователността на буквите в текста описва сфирот, последователността на действията. Как може това да се напише  на друг език?…

Във всяка буква, ние трябва да видим символа на духовното свойство, на действието, което тя посочва.

От урока по книгата «Зоар». Предисловие, 30.12.2010

[31257]

Filed under: Ежедневен урок, Език на кабала, Зоар, Изучаване на кабала - Няма коментари→

Въпрос: Има ли разлика в духовното придвижване, ако четем книгата „Зоар“ на иврит или в превод на други езици?

Отговор: Бих казал, че има разлика. Уникалността на иврит се обяснява с това, че той изхожда от духовните корени. И затова формата на буквите, тяхната последователност изразяват съчетание на духовните сили.

За мен това не е роден език и именно поради това, че не съм привикнал към него, аз разкривам в съчетанието на буквите и в тяхната форма истинска математическа логика. Това са разчети, символи, които се изразяват под формата на букви. Буквата е символ.

Зоар толкова много говори за буквите, за тяхната форма и порядъка между тях, че ако го четеш на друг език, ти направо се лишаваш от възможността да го направиш. Същото се отнася и до порядъка на думите, последователността на буквите.

Например на иврит има много неща, от които сякаш би могло и да се откажем – буквите „шин” и „син”, които се пишат еднакво, а се произнасят различно, или „тав” и „тет”, които се пишат различно, но се произнасят еднакво или писането на буквите и думите.

Други езици са се изменяли през цялата история и затова в съвременния език са се съхранили отделни елементи на древния език, като например окончанията във френския език.

А иврита не се е изменял в протежение на цялата история. Силите, създаващи в духовното тези понятия, за които говорят думите, са подредени по такъв начин, че в продължение на хилядолетията е било невъзможно да се изменят нито написаните думи, нито формата на буквите.

В който и да е език има древен и съвременен език, а в иврита – не. Има разговорен сленг, но самият език е неизменен. Той не може да се измени, доколкото е построен на основата на сили, създаващи тези символи, наричани букви и думи.

Този език ще изчезне само при пълното поправяне (Гмар Тикун), когато се повдигаме от ЗАТ (седем долни сфирот) на Бина и З”ОН – към ГАР (трите първи сфирот) на Бина, – там тези букви ще изчезнат. Тогава ще изчезне и цялата материя.

Затова на въпроса „Да уча или да не уча иврит?” аз бих отговорил, че в известна степен това ще е нужно, макар и малко. Ако в човека има възможност и време, струва си да приложи тези усилия.

От урока по книгата Зоар. Предисловие, 30.12.2010

[31260]

Filed under: Ежедневен урок, Език на кабала, Зоар, Изучаване на кабала - Няма коментари→