Въпрос: Каква е разликата между въздействието на „Зоар” върху човека, притежаващ духовно постижение и върху онзи, който все още не е постигнал духовното?

Отговор: „Зоар” въздейства съгласно духовното стъпало на човека – като разликата между това, как малкото дете  и големият учен биха чели книга по физика.

Все още непостигналият духовния свят чете, но не разбира описаното. И няма книги, които могат да обяснят духовния свят на неговото ниво, в неговите свойства. За него, духовният свят е анти свят, който може да бъде разбран само в степента на вече придобитите свойства за отдаване и за любов.

Затова, с кабала се занимаваме не, за да разберем духовния свят, а за да придобием неговите свойства. Защото, ако човек желае да намери тези свойства, тогава занимавайки  се, предизвиква в себе си тяхното постепенно проявяване. Това явление се нарича „сгула”.

А в степента на придобиването на духовните свойства, започва да усеща и разбира написаното в кабалистичните книги – и тогава тези книги стават за него учебник и пътеводител в новия духовен свят.

Ето защо, няма смисъл от „Учението за Десетте Сфирот”, написано от великия кабалист Баал а-Сулам да се прави облекчена версия за начинаещи. Защото, така или иначе, няма да разберат написаното, а трябва да използват текста за придобиване на свойствата отдаване.

Няма смисъл кабала да се изучава като физика – това отклонява от поправянето. А предмет на изучаването е самия човек, защото всички светове се намират в нас и светлината се разкрива в нас. Главното е да се привлича светлината.

Има дори такива, които не са постигнали висшия свят, но пишат допълнения и коментари към „Учението за Десетте Сфирот” (ТЕС). Но как е възможно това, ако сам, човекът не разкрива тези допълнения в духовния свят, а прави предположения за тях в своя земен разум. Как можеш да пишеш за непостигнатия от теб свят?!

Но работата е в това, че на онзи, който още не е постигнал висшия свят, му е необходим източник на светлината – първоизточник, написан от вече постигнал  целия висш свят, за да мога от тази книга да получа поправящата светлина.

А тези, които без постижения пишат коментари на ТЕС, го свалят от нивото на духовната сила до земна наука. А аз – напротив, не трябва да се успокоявам, че разбирам ТЕС, а да осъзнавам, че нищо не разбирам от него, но той ми дава поправящата сила и  постепенно усещам върху себе си нейното въздействие.

Според степента на поправяне, в поправените желания, усещам мъдростта. Когато светлината Хасадим и светлината Хохма се обличат в моите поправени желания – това означава, че знам. Както е казано: „И познал Адам  Хава, своята жена” – от връзката, от съединението.

Затова, ученето от коментарите не помага. На мен ми е необходим първоизточник –  най-силният, който е способен да ми даде светлината. Защото, самият аз съм предмет на изучаването и цялата мъдрост ще се разкрие в мен.

По време на уроците, Рабаш не отделяше голямо внимание на обясненията. Той съвсем малко обясняваше, за да можем повече да се съединяваме с текста, искайки светлината, връщаща към източника.

Тогава имаше две групи – групата на Рабаш и тази на Гилел. Ние излизахме от урока „празни”, а от групата на Гилел, хората излизаха „напълнени” с разбиране.

Изучаването на кабала е „сгула” – „чудесно свойство” на светлината, а не източник на знания. Знанието се появява със светлината. Не е необходимо да мислиш –  светлината те напълва със знание, в степента на подобието ти с нея при отдаването.

От урока по книгата „Зоар”. Предисловие, 16.02.2011

[35508]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар, Изучаване на кабала - Няма коментари→

Въпрос: Баал а-Сулам пише, че преди да започнем да изучаваме кабала, трябва да разберем какво представлява тя. Как може всеки да научи нейния език, ако е толкова сложен?

Отговор: Да разбереш какво е науката кабала, означава да придобиеш екран, за да се издигнеш по-високо от своя егоизъм и да видиш духовните действия. Тогава ще разбереш учителя-кабалист и ще научиш от него какво да правиш по-нататък. Ще разбереш всичко, което ще ти каже и ще можеш да го потвърдиш на практика тук, на място – както правят обикновените ученици в този свят.

Но докато не се родиш в духовното, как може нещо да ти се обясни? Все едно, да разказваш за нашия свят на още неродено бебе, намиращо се в корема на майката.

По същия начин, кабалистите разговарят с нас от другия свят. Ние се намираме в този свят, вътре в неговата сфера – като в мехур, а ни разказват за онова, което се случва зад неговите предели.

Затова, кабалистичните текстове работят за нас само като „чудесно средство” (сгула). Статиите са предназначени за начинаещите, но „Учението за Десетте Сфирот” е написано за този, който вече се е родил в духовното, който вече е „духовно бебе”. На него може да се обясни нещо за висшия свят и благодарение на това ще напредва, ще усвоява новия свят, в който се е родил.

А за теб, който засега се намираш вътре в корема на майката, това е само дразнител, стимул да се родиш по-бързо.

От урок по статията „Същност на науката кабала”, 14.02.2011

[35312]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Език на кабала, Изучаване на кабала, Учител и ученик - Няма коментари→

Въпрос: Как човек може да разбере, че пред него стои истински кабалист?

Отговор: Откъде можеш да знаеш, че пред теб стои истински кабалист? Той не може да ти покаже някаква особена диплома или чудесни действия, които биха ти се сторили духовни – защото, откъде изобщо ще знаеш, какво е духовното?

Затова, можеш да се ръководиш само от своите усещания – допада ли ти това, свързва ли те с корена на душата ти. Аз учих на 5 – 6 места, докато не намерих Рабаш. Напусках ги не, защото намирах нещо по-добро, а просто защото виждах, че повече няма какво да правя там, няма какво повече да науча.

И ставаше така, не защото искаха да ме излъжат, но всеки имаше своя методика, свои представи и заблуждения. А аз търсех, къде мога да изучавам кабала като наука. И когато попаднах при Рабаш, веднага видях, че при него се учи по истински първоизточници: Зоар, Ари, Баал а-Сулам – по най-основните книги по кабала, и се дават дълбоки определения на понятията, в логична форма, без външни религиозни действия или медитации.

Тоест при него имаше строг научен подход, без уклон в една или друга посока, защото тогава, вече бях разбрал, че всичко останало няма отношение към истината. Почувствах, че там, където говорят за някакви действия, свързани с физическото тяло или с фантазии – няма отношение към духовното.

Имах напълно ясното усещане, че тук трябва да има някакъв вход в по-вътрешния свят, който не зависи от тялото или въображението – от всички онези свойства, които имам сега. Усещах, че трябва да бъде разкрит някакъв по-вътрешен пласт в човека и търсех начин да го разкрия.

Когато отидох при Рабаш и започнах да уча, видях, че той говори именно за това.

Баал а-Сулам пише, че искащият да получи духовно знание е задължен да си намери учител – истински мъдрец – кабалист, който му се струва подходящ. Но ако чувства, че се намира на място, което не му подхожда, не трябва да престава да търси, защото времето изтича.

От урока по статията „Същност на науката кабала”, 13.02.2011

[35227]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Изучаване на кабала, Учител и ученик - Няма коментари→

Въпрос: Какво е мястото на книга „Зоар” в науката кабала?

Отговор: Книга „Зоар” е основната книга в кабала. Изучаваме я всеки ден. Аз сега приключих нейната обработка, опростих нейния език и замених всички допълнения на арамейски език. Ние превеждаме книгата „Зоар” на всички езици и скоро тя ще бъде издадена.

Тази книга ни обяснява законите на поведение в духовния, в глобалния свят. Разликата между духовния и материалния свят не е в това, че духовното се намира някъде на небесата, зад всички галактики. Духовният свят се намира точно тук, на това същото място, но ние не го усещаме, защото той работи като че в друг честотен диапазон.

Тъй като ние гледаме на света със своите егоистични органи на чувствата и всеки възприема само това, което е изгодно за самия него. Но ако ние сменим нашите органи на чувствата, своето отношение към света, и пожелаем да го видим единен, голям, като едно цяло, то ние направо тук и сега ще видим света като една интегрална система от сили.

За такъв свят  ни разказва книга Зоар. Но тя е написана в такава форма, че да поеме читателя и да го въведе в усещането за този свят неусетно за него самия. Затова това е такава силна и необичайна книга. Зоар работи чрез нашия разум и чувства, въздействайки ни от всички страни.

От лекцията в Париж, 01.02.2011

[35037]

Filed under: Възприемане на реалността, Зоар, Изучаване на кабала, Конгреси и събития - Няма коментари→

Въпрос: През какви етапи преминава човек при постигането на науката кабала?

Отговор: Започвайки да се занимава, човек преди всичко се учи да възприема правилно този свят, въпреки че изучава по-високото стъпало, следващото измерение, в което всички сме съединени заедно, тоест интегралния свят.

Но, изучавайки го, ние тепърва започваме да разбираме доколко тук, в този свят сме отдалечени един от друг и всеки от нас изяжда цялата система, вместо да работи за нейното допълване заедно с всички.

Всеки човек съществува като ракова клетка в общото тяло. Такова усещане и разбиране идва именно при проучване на глобалното състояние на системата. И тогава разликата между тези две нива: висшето, което е съединено в хармония, и нашето, което е напълно раздробено на индивидуалисти егоисти, започва много остро да се усеща от човек.

С това, че учи заедно с всички останали другари от целия свят, той започва да привлича към себе си силата на развитието, която малко по малко му влияе. Тази сила присъства вътре в природата и започва да го променя – да го прави по-свързан с останалите. В резултат, той започва да възприема света като единна, обща система.

Това се случва по естествен начин – отвътре. А не изкуствено, както днес, насилствено свързваме едно нещо с друго. И тогава, отношението на човека към света, към живота и самия себе си, неговите планове за живота – всичко това се променя. И тъй като той започва по-добре да чувства света – по-правилно, по-глобално, светът става прозрачен за него.

Той вижда връзките, действащи зад външната картина на света, между всички части на реалността. Това е като бродерия, от лицевата страна на която се виждат цветовете, а от опаковата – свързващите нишки, съединяващи всички части помежду им.

Човек вижда всичко това и вече не е на тъмно. Той чувства, как всичко е свързано заедно, става по-мъдър и повече не прави глупости. Това е първият етап на постигане на науката кабала.

А след това, човекът прониква още по-дълбоко в нея – започва да разкрива нивата на връзката между всички части на реалността. Започва да работи с всички тези свързващи сили. И тогава му става ясно, че в този свят, всички действат като марионетки.

Вижда, как всичко се управлява от нишките, простиращи се на обратната страна на „бродерията”. А ние, живеещите в този свят, нямаме никаква свобода на избора и нашето поведение се определя от гените, хормоните и управляващите ни сили. А той вече постига нивото на вземане на решения и може сам да определя как да се държи и как иска да види своето бъдеще.

Защото вижда правилно цялата обща система и се включва в нея, ставайки едно с нея. Неговото желание започва да действа заедно с желанието на тази система. Това е вторият етап на постигане. А след това има още етапи – общо пет.

От лекцията в Париж, 01.02.2011

[35043]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Изучаване на кабала, Конгреси и събития, Общата душа "Адам" - Няма коментари→

Кабалистичният „език на клоните” е език, постигащ духовното. Той е непонятен на човека, непостигнал връзката на клоните с духовните корени.

Преди всичко аз трябва да почувствам духовния свят. А вече след това, когато чуя думите, принадлежащи на този низш свят, ще ми стане разбираемо за какви явления те намекват във висшия свят, в който се намирам заедно с авторите на книгите.

В мен вече ще се появи общ език с Раби Шимон, Баал а-Сулам – защото също ще се намирам на онова ниво, на онова място, за което те разказват.

Доколкото аз със своето физическо тяло се намирам в този свят, аз знам какво означават думите: „слънце”, „земя”, „растения”, „магаре”. Отначало узнавам самите тези понятия, а след това чувам техните наименования – думите, езика. Аз мога да дам на този реален, усещан от мен обект – „слънце” – название на всякакъв език. Така ние свързваме всички явления на този свят с определени имена, създавайки език, и можем да разбираме за какво се говори.

Ако се намирам освен това и в духовния свят, постигам още една реалност, която се нарича: „слънце”, „земя”, „растения”, „магаре” – усещам тези свойства и узнавам техните имена. А сега авторът на кабалистична книга започва да ми обяснява връзката между всички тези явления от духовния свят, указвайки на думите от този свят.

И доколкото аз се намирам в постигане на връзката между материалните клони и духовните корени, разбирам за какво говори той в духовния свят. Този „език на клоните” става мой език, той обяснява всичко.

Когато учим детето да говори, му показваме предмети и изричаме техните имена. И по същия начин може да се обясни на детето в духовния свят –то трябва да почувства духовната реалност и да разбере как се нарича тя. Т.е. трябва да му помогнем да разбере връзката между клоните и корените и връзката между частите на духовната реалност.

Кабалистите ни учат да се ориентираме в духовния свят с помощта на „езика на клоните”. Но отначало ние трябва да почувстваме какво е това цветя, трева, слънце…

Има такива духовни понятия, които човек още не усеща, и кабалистът му помага да ги усети. Този език ни придвижва, строи ни. Връзките вътре в езика ни обясняват значението на думите, защо думите са съставени именно от тези букви. Защото в иврит формата на буквите и техният порядък в думата указват на техните свойствата на духовния обект, носещ такова име. В такава форма ни се предава духовната информация.

Този език вече е приготвен за нас, защото всички светове са свързани между себе си – отгоре до долу. А ние се раждаме в този свят, усещаме го и познаваме връзката между всички думи. Сега трябва да се издигнат от низшия свят във висшия и ние вземаме от низшия свят всичко, което има тук, знанието на всички клони с всичките им имена, и започваме с това знание да се издигаме.

Връзката с корена се е протегнала нагоре до безкрайността. На всяко ниво е същото, което и в нашия свят, но всеки път това ни се разкрива в по-качествени понятия – тоест все по-силно свързано с един единен корен.

От урок по статията „Същност на науката кабала“, 10.02.2011

[34985]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Език на кабала, Изучаване на кабала - Няма коментари→

От урок №3 на конгреса в Берлин

Кабала, методът за постигане на висшия свят, включва две части:

1. Първата част ни казва как да се обединим един с друг или как да се опитаме да се съединим и обединим;

2. Втората част ни казва как да пробудим въздействието или ефекта на висшата светлина върху нас.

Преди началото на занятията ние трябва да сме пропити от стремежа за обединение на нашите желания. Тогава всеки човек ще има по-голямо желание отколкото своето собствено. Той ще бъде пропит от мислите, свойствата и желанията на другите, които също се стремят към същия резултат и същата цел както и той. Това трябва да бъде нашето основно намерение преди занятията.

Човек, който не се е подготвил за занятията по този начин, на практика пропуска всичко, защото влиянието на висшата светлина не достига до желанието на всеки, а достига до стремежа, който всеки един от нас има към другите, т.е. до нашия общ стремеж да се обединим един с друг, заедно с всички в едно общо желание.

Ако си представя това единно общо желание и ако пожелая да бъда включен в него „като един човек”, както преди разбиването на Адам на различни души, тогава моят стремеж получава въздействието на висшата светлина. Тогава действително придобивам духовно постижение в резултат на тези усилия.

Но ако пристигна и слушам без всякакви усилия, без да направя опит да бъда включен в общото желание, тогава висшата светлина няма върху какво да въздейства вътре в мен. Аз не предоставям повърхност или основа, която тя да повлияе, и затова всички мои действия само ще предизвикат чисто формални знания. Тоест аз ще чуя и запомня написаното в книгите, но нищо повече.

Затова трябва да ни бъде кристално ясно, че висшата светлина идва само при нашите общо усилия. Те трябва да бъдат общи! Затова  условието за привличане на светлината към нас се явява същото както е било при приемането на Тора: „Да бъдем като един човек с едно сърце”. Само в този случай идва светлината.

Така че нека да опитаме по този начин.

От 3-я урок на конгреса в Берлин, 28.01.2011

[34265]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Изучаване на кабала, Конгреси и събития - Няма коментари→

От урок №1 на конгреса в Берлин

Въпрос: Вие много пъти сте говорили за това, че идеите на кабала трябва да се внедряват в психологията и в умовете на учените. Аз преподавам психология в университета. И забелязах, че даже психолозите, като всички останали учени, са много стеснени в мнението си. Как да се отнасяме с психолозите? Как да внедрим елементите на кабала в психологията?

Отговор: По принцип, самият аз съм излязъл от научния свят. Но съм излязъл. И уважавам хората, които все пак се опитват да разберат нещо за природата, за себе си, за обкръжението. Разбира се те са ръководени от егоистични свойства. Но човека е такъв, нищо не може да се направи.

Психолозите, философите, са хората, които се занимават с вътрешния свят на човека, с теорията за познанието; а също така учените в областта на всевъзможни затворени системи, всички те в своите търсения се базират на нашата природа и предишните достижения в цялата наука.

Науката ни се разкрива в петте ни сетива. Ние усещаме това, което получаваме в нашите пет сетива. От тези усещания се изгражда науката.

Естествено е, че тази наука е абсолютно егоистична, защото се базира на усещанията в егоизма, в нашето основно свойство. Както е естествено, че нито психолозите, нито психиатрите, нито философите не са в състояние да разберат кабала, защото тя работи с обратни свойства. И те не са по-близо до постигането на кабала от останалите хора.

Защото за да постигнеш кабала трябва да имаш точка в сърцето. Ако я има, ако човек има потребност да разбере „защо съществувам”, базирайки се не на философски премъдрости, а от неговата лична, вътрешна потребност, тогава той достига до усещане и разбиране на това, за което говори кабала. И то не веднага, а в продължение на много – много сериозни занимания.

Отначало той въобще не разбира за какво се говори. Дълги месеци той седи на уроците, слуша, клати глава, но в него още не са се развили под въздействието на светлината вътрешните усещания, адекватни на онази област, за която говори кабала. Но постепенно това се случва. Трябва да се чака.

Така растат децата. В продължение на 20 години човек се възпитава, расте и чак тогава става годен за живота в нашия свят. Макар да се е родил в същия свят, макар в него да се намира цялото му обкръжение, въпреки това минават 20 години, за да стане човек горе долу самостоятелен и то през цялото време оставайки под крилото на майка си… Понякога.

А тук се говори за духовния свят, за абсолютно непозната област. Как мога да се подготвя за нея? Аз не се намирам в нея. Как мога да се адаптирам към нея, ако не я усещам? Разказват ми за това в тези книги и аз не разбирам за какво говорят те. Тоест всичко се свежда само до въздействието на обкръжаващата светлина.

Трябва просто да вземем тези хора, да ги поставим под въздействието на обкръжаващата светлина, ако са съгласни на това, тоест да ги поставим в правилното обкръжение, да предизвикаме чрез обучението обкръжаващата светлина и в течение на месеци, а може би на няколко години да видим резултата. Това е единственото, което ни е необходимо. Ако човек е съгласен – това ще се случи с него, а ако не – не.

А доколко е придобил знания в нашия свят, това няма абсолютно никакво отношение към кабала, защото той е придобил знания за нашия свят, в тази област „вътре в аквариума”. По какъв начин това би му помогнало да разбере какво има навън? Там всичко е устроено по друг начин.

Даже  в нашия свят той да е велик учен, даже самия Айнщайн, той изведнъж ще се окаже абсолютно невъзприемчив към това, за което се говори.

За това е казано, че не умния овладява духовния свят. В никакъв случай! А само този, който притежава точка в сърцето, който правилно се поставя под външното въздействие на групата и вътрешното въздействие на светлината. Отвътре върху точката в сърцето въздейства светлината, а отвън – групата.

Под въздействието от две страни тази точка набъбва и човек започва да усеща в нея първите десет сфирот, издигайки се от стъпало на стъпало и хоп! – изведнъж в него се разкрива това усещане. И тогава той започва да разбира: „Какво съм чувал, какво съм чел, за какво говорят? А-а, сега разбирам!”

От 1-вия  урок на конгреса в Берлин, 28.01.2011

[34257]

Filed under: Духовна работа, Изучаване на кабала, Конгреси и събития - Няма коментари→

Статиите на Рабаш започват постепенно да се изясняват на човек, в зависимост от това, как ги реализира. В началото му се струва, че не са написани красиво и правилно, че отделните им части не са свързани помежду си, че не са последователни… Ние не виждаме в тях точното движение на силите на душата, която се развива именно по този начин, защото не познаваме своята душа.

Ако човек изпълнява тези действия и едновременно с това изучава статиите ще види, че са написани абсолютно точно и не може да бъде по друг начин, защото кабалистите пишат, изхождайки от онова, което чувстват, а всички души преминават един и същ път, едни и същи състояния. Затова, тези статии стават все по-близки и разбираеми за човека – това е „ръкописът” на неговата душа.

В началото, човекът учи, опитва се да запомни. Той запомня отделни фрази, някои от които разбира, а други още не – като малко дете, което повтаря думите на възрастните, без да разбира техния смисъл. Постепенно, според степента на реализиране на тези статии, той започва да вижда, че тези редове най-точно изразяват неговите състояния и не могат да бъдат написани по друг начин – именно по тази причина кабалистите използват цитати от Псалмите, от Талмуда („Поучения на бащите”), на Пророците и други източници.

Това са много особени статии. Аз израснах с тях. Те бяха написани редом с мен, а след това, четейки ги в продължение на много години видях, че стават все по-близки и по-реални за човека. Защото ти ги четеш не от книгите, а отвътре, от душата, която се разкрива в съзвучие с тези думи. Това ще се случи с всички, именно защото тези статии са написани въз основа на пълното постигане на душата.

Рабаш беше велик, но се опитваше да скрие това и успя да го направи – да скрие себе си от всички! Но онзи, който постигне неговите статии, вижда, че е бил велик човек. В цялата предшестваща го поредица от кабалисти, започвайки от Адам, не е имало никой, който така последователно, подробно, съхранявайки връзката си с корена, с езика на клоните и с цялото Петокнижие (с Танах), да изложи системата за духовна работа, обяснявайки я открито и достъпно за всички.

Рабаш те хваща за ръката и те превежда през всички етапи на статията така, че не можеш да сгрешиш. Той подчертава всеки детайл, на който трябва да се обърне внимание. Нямаме друг учител по-близък за развитието на душата от него. Баал а-Сулам е много висок, академичен и универсален. Той се спуска към нас от висока планина, а Рабаш е по-близък, по-нежен възпитател, който меко, с любов и тревога ни предава методиката за поправяне.

От урока по статия на Рабаш, 07.01.2011

[34122]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Изучаване на кабала, Рабаш - Няма коментари→

Трябва да се разбере, че нашите ежедневни учебни занятия – това не е получаване на знания, а развитие. Всеки урок, на който ти си присъствал – днес, вчера, онзи ден – това са етапи от твоето развитие.

Това не е изучаване на някаква статия или части от „Учението за Десетте Сфирот”. Като се изучава този материал, ти изясняваш по какви степени да се развиваш. И затова е много важно след това, през деня да оставате в това, което е учено на урока.

Целият ден трябва да се върти около тези часове, когато се срещаме на урока. Необходимо е да се работи над урока, да се обработва, да се стараете да не загубите, да четете моя блог – да се занимавате с този материал, колкото се може повече. Защото така ние вече се обединяваме с мислите и се оказваме на нашия общ определен етап от развитието. Това е много важно, вече се получава една обща мисъл.

Аз видях, че дори Рабаш е правил това и се е връщал през деня към този материал, който сме изучавали сутринта. И той е говорил за него с тези същите думи, спомняйки си прочетената статия.

Това е хубаво, това означава, че човек преживява това, като го пренася от главата в сърцето.

Всеки ден ние тръгвахме на разходка с Рабаш и ако аз отидех малко по-рано, то го намирах, да седи и да чете или да пише нещо, което се отнасяше до сутрешния урок. И по-късно, когато пътувахме в колата, ние говорехме само за статията, която изучавахме на урока или за частите на ТЕС.

А ако му беше необходимо да тръгнем на прием при лекаря, то той взимаше със себе си страниците със статията или том от ТЕС и ние седяхме там, на опашката, и говорехме за това, учехме. И обикновено това беше този материал, който ние току що изучавахме сутринта.

От урок по „Учението за Десетте Сфирот”, 07.01.2011

[33083]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Изучаване на кабала, Учител и ученик - Няма коментари→