Отваряйки която и да е книга в нашия свят, искаме да получим от нея или усещане, или разум. Защото освен това няма нищо друго. Искаме да се впечатлим от приключенските книги и романите, преживявайки заедно с героите – това е разбираемо за нашите чувства и желания.

Искаме да напълним разума си със знания от научните книги, като сме наясно, че за тази цел е нужно усърдно да ги изучаваме, стараейки се да съберем цялата информация в паметта си, а после да работим с тези данни, разпределяйки ги съгласно онова, което се стараем да разберем.

Разбиране се нарича правилното подреждане на данните. В книгата цялата информация е подредена правилно. Аз вкарвам тези данни в своята памет и ги организирам в същия ред – но с разбирането, че трябва да ги подредя по същия начин, че си струва да го направя, защо и как. Съгласяването ми с учебника означава, че го изучавам.

Но нито първият подход – за усещане, нито вторият – за разбиране, не присъстват при изучаването на науката кабала. Съвсем не! Тук четем текста, не за да усетим нещо, тъй като в този миг няма какво да усетим, и не за да разберем – защото не е възможно да разберем прочетеното, а само за да извлечем от него силата, която ни променя. Нека ни промени – само това ни е необходимо!

Това се нарича „сгула” – „чудoдейно свойство”, „чудо”, и само от него имаме нужда. Но, за да организирам това „чудо”, са ми нужни три съставни:

1. Учител, който ме насочва към „чудoдейното свойство”. Всъщност учителят не трябва дори много да знае – не е необходимо да ми демонстрира своите знания. Той не трябва да пробужда в мен нито чувствата, нито разума. Трябва само да ме насочва към изпълняването на „чудото”/„сгула”.

2. Група, която също като мен се стреми да реализира това „чудо”, да пробуди силата на промяната.

3. Книга. Аз не знам какво представлява тази книга. Кабалистите казват, че е тайна книга, в която не разбират написаното, но ако я чета заради „сгула”, тя ми въздейства и ме поправя.

Затова кабалистичните книги са написани така, че не разбираме нищо в тях. И ние поначало нямаме намерение да ги разберем, защото така бихме „откраднали” от искането на „сгула”. Освен това, не възнамеряваме тук и сега да усетим написаното в тези книги. Преди всичко аз искам да се осъществи „сгула”, а след нея вече ще усетя и разбера.

Когато в резултат на „сгула”/„чудото” стане разкриване, тогава вече влизам в този чудесен свят, където имам усещане и разум – както е в нашия свят. Тогава виждам, че същата книга, която преди е била тайна за мен, е изпълнена с чувства и разум – че е подобна на приключенската книга и романа, както и на научната книга, изпълнена с мъдрост.

Такава е книгата „Зоар” – много особена книга, най-силна по своето въздействие, способна да ни донесе „сгула”. Именно това трябва да изискваме от нея. Само от това искане зависи успеха. Така че, хайде да четем и да не го забравяме!

От урока по книгата „Зоар”. Предисловие, 23.02.2011

[36165]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар, Изучаване на кабала - Няма коментари→

Въпрос: Какво да направя ако имам усещане, че всичко ми е наред, а не намирам желание да се издигна на по-висока степен?

Отговор: Да вземем за пример конгреса, след който усетихме падение. Оттук можем да преминем към истинска молба, искане, вик, молитва. Може би не ни достигат подобни действия. Мисли за това преди сън и сутрин, когато ставаш за урок: „Защо? За какво? Как?“

Кабалистите, с цялата сериозност ни препоръчват да се готвим за урока, понякога дори с часове. Подготовката отнема повече отколкото урока. На светлината не ѝ трябва много време, човек не трябва да се учи цял ден, достатъчни са час-два. Ако през деня той строи намерение и готви себе си за среща със светлината, то главното се случва за няколко минути.

От урока по статията на Рабаш, 23.02.2011

[36145]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Изучаване на кабала, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Когато четем „Зоар”, трябва да се съсредоточим върху връзката между душите, защото именно там е станало разбиването, и да си представяме поправеното състояние, в което постигаме единението между душите.

Душите се наричат стремеж за разкриване на Твореца. Всеки, който има този стремеж, трябва да иска да го усили чрез съединяването си с другите. Тогава, той получава от тях същия стремеж – и така расте.

Известно е, че с помощта на завистта, страстта, жаждата за слава, можем да се впечатлим от стремежа на другарите за сливане с Твореца, за разкриване на Твореца. Именно това искаме „да купим” от тях.

Затова, по време на учебните занятия, всеки от нас иска да присъедини към себе си целия стремеж на групата за разкриване на Твореца. Това е възможно само, чрез съединяването помежду ни. Защото, не мога да открадна стремежа на другаря. Но ако се съединя с него, то всеки от нас вече ще притежава общата сила. И тогава всеки, съединявайки достатъчно сили, може да постигне разкриването на Твореца.

Връзката между нас не може да възникне само от желанието ми да се съединя със стремежа на другаря. Аз нямам сили да се съединя с него. Нуждая се от светлината, която да извърши това действие.

Намираме се в разбито състояние и между нас няма връзка. Аз искам да възникне тази връзка – и тогава, с общата сила, постигам разкриването. За това трябва да мислим, четейки книгата „Зоар”. И всичко, което изучаваме в нея, са само поправените форми на връзката между нас.

От урок по книгата „Зоар”. Предисловие, 22.02.2011

[36068]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар, Изучаване на кабала - Няма коментари→

Въпрос: Как ни помага да четем коментара „Сулам” към книгата „Зоар”, ако неговите обяснения ни увличат в неправилна посока? Не е ли по-добре да четем „Зоар” в оригинал на армейски, език, който не разбираме, и да останем в правилното намерение за целта?

Отговор: В такъв случай, може би ти би могъл да четеш „Зоар” на китайски или на друг език, който изобщо не разбираш? Или просто да гледаш символите без да знаеш буквите като картина, без да осъзнаваш, че тези букви се свързват в групи, наречени „думи”, а думите се комбинират в изречения, а изреченията в параграфи? Междувременно, аз не знам нищо, гледайки страницата на текста, сякаш тя е определен код.

Работата е там, че аз трябва да се свържа с текста чрез моето желание да разкрия състоянията на моята души, които той описва. Текстът говори за това, какво се случва вътре в мен, във връзката ми с Твореца. Затова аз искам да го разкрия.

От урока по книгата „Зоар”, Предисловие, 22.02.2011

[36065]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар, Изучаване на кабала - Няма коментари→

Четейки „Зоар”, през цялото време трябва да мислим за съединението помежду ни и на базата на тази постоянна, силна мисъл, малко да слушаме текста – доколкото това е възможно в качеството на добавка, подправка.

Но мисълта за съединението трябва да бъде силна и непрекъсната. И според възможностите, добавяме към нея самия текст – мисълта за него, усещането. Но само при условие, че тази основа – постоянната мисъл за съединението – не изчезва и не ослабва.

Можем с лекота да се намираме в правилно намерение само, ако знаем, че „Зоар”, както и цялата Тора, говорят само за типовете връзки между нас. Затова всичко, което изучаваме и всичко, което искаме да виждим сега, в резултат на нашата работа, е съединението между нас, вида на нашата връзка, нейните характерни особености, всичко ставащо между нас – за всичко това е разказано в книгата „Зоар”.

И по тази причина, говорим за една и съща точка –  за  точката на съединение между мен и останалите. А в тази точка има всевъзможни видове връзки между мен и всички. И за тях разказва Тора.

И ако се насоча правилно, тогава разбирам, че става въпрос само за това. Какви точно видове връзки има между нас? В какво мога да се съединя? Как да опозная това?

Това означава, че искаме да познаем изучаваното – и не знаем. Но от стремежа да познаем, да се съединим в единно желание/кли и да изясним всички видове връзки, за които разказва Тора, идва светлината, връщаща към източника, създава тази връзка, прояснява – и тогава я разкриваме на практика.

От урока по книгата „Зоар”. Предисловие, 21.02.2011

[35967]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар, Изучаване на кабала - Няма коментари→

Книгата „Зоар”, Предисловие, статия „Седмата заповед”, п. 225: В Меркава на трона лицето на лъва е от дясно, а лицето на вола е от ляво. Волът се нарича „цял (Там) вол”, тъй като в Меркава на трона има посвeщение на завета.

Въпрос: Възможно ли е да се създаде речник на духовните термини, подходящ за всяко стъпало, който да обяснява различните думи от „Зоар”, като „вол”, „меркава”, „лъв”, „змия” и т.н.? Това би ни помогнало да заменим думите, които ни напомнят за физически образи, с духовни сили според тяхното определение, докато четем. Това правилен подход ли е към изучаването на „Зоар”?

Отговор: Всичко зависи от начина, по който се съгласим да говорим помежду си. Когато имаме общо възприятие, говорим спрямо това усещане. Когато не възприемаме събитията по еднакъв начин, а ги разбираме (по-ниско ниво от възприемането), ние, да речем, говорим, използвайки научни термини и формули.

Този откъс от „Зоар” използва думи като „вол”, „магаре”, „трон” и т.н. Ако трябваше да ги заменим със сили, щеше да е нужно да конкретизираме какъв вид сила е, от коя сфирот точно идва. Докато тук, една дума се използва за отнасяне към една и съща сила, например „вол” или „цял вол”. Този език е по-кратък, защото се осланя на твоето разбиране на това, за какво говори.

Това се отнася само към светлините и келим (желания), защото ние нямаме нищо друго, за което да говорим. Как мога да ви предам връзката на светлините с келим в определена форма? Да направя чертеж? Да го изсвиря? Да ви дам формула? Да опиша образа на този свят, който е резултат от тяхната връзка? Как мога да ви обясня точното духовно състояние, комбинацията на светлина и келим, за която говоря?

Затова кабалистите са създали четири езика да опишат висшата система на управление на нашия свят: езика на Танах, Агадот (легенди), Кабала и Алахот (Талмуд), и ги използват да предадат техните постижения на нас. Тези езици са смесени в „Зоар”.

Самата „Зоар” основно е написана на езика на Талмуд (Мидраш), въпреки че използва и малко от езика на Танах или на легендите, а Баал аСулам добавя към нея езика на Кабала. И когато са в паралел, можете повече или по-малко да поддържате правилната посока на мисли.

Но как могат да ви помогнат езиците, ако нямате духовно постижение и не възприемате към какво се отанся текстът? Нищо не може да ви погоне! Трябва да мислите за получаване на по-голямо влияние, за да започнете да възприемате.

В нашия свят е по същия начин: можете да ми кажете каквото си поискате, но ако аз никога не съм го изпитвал, каквото и да ми казвате за мен е мъртво или в най-добрия случай, аз може и да мога да си го представя чрез аналогия с нещо, което вече познавам.

Но ако не знам нищо за духовния свят, никакъв разказ не може да ми помогне. Поради тази причина, цялото ни учене се свежда до това да се стремим да възприеме тези духовния понятия, да искаме да ни се отворят очите.

От урока по книгата „Зоар”, Предисловие, 17,02,2011

[35591]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар, Изучаване на кабала - Няма коментари→

Ние четем Зоар и нищо не разбираме. И това е така, там няма какво да се разбира. Защото става въпрос само за хора, притежаващи духовно постижение, които вече усещат духовния свят.

Те вече се намират в състояние, когато не силата на получаването, а силата на отдаването определя живота в тях. Тогава разума работи по друг начин, те имат друг поглед, те виждат духовното и тогава разбират за какво се говори в книгата.

Защото книгата е написана за пребиваващите в духовното и затова влизащият в духовното може да я разбере. А този, който се намира в материалния свят, не може да я разбере, защото става дума за съвсем друг свят, за който не знам нищо, не съм го чувал и не съм го виждал. И затова тези думи нищо не ми говорят.

Какво да правя? Само едно: да желаеш да влезеш в този свят, а не да го разбереш с разума си. Ако по време на четенето на Зоар аз постоянно мисля какво да направя за да получа въздействие и желая само това – достатъчно е! Това се нарича „сгула” (”чудесно свойство”).

Когато в резултат на всичките тези усилия изведнъж получа силата на светлината и започна да усещам какво се случва в духовния свят, тогава ще чета и ще слушам – и ще разбера, за какво става дума.

Тогава ще работя също и с разума, защото вече ще имам усещане за духовния свят и с разума си ще започна да работя над усещането. А ако аз усещам някакво явление, как да работя с него с разума си? Защото разума е резултат на усещането. В разума ние само свързваме явленията, които попадат в нашето полезрение и усещане.

Затова, преди всичко трябва да достигнем усещане на духовния свят и едва след това да започнем да го изучаваме. Тъй като до това няма какво да усещаме. Нима ние знаем какво се случва зад всяка дума в Зоар, какво ни сочи всяка от тях – „бик”, „бик непорочен”, „трон” и т.н.? Какъв бик и какъв трон?… Това са духовни сили, които така се наричат. Но това не ми говори нищо.

Целият духовен свят – това е свят на силите. Целият материален свят – картина, която тези сили рисуват на материален екран.

Затова трябва да се мисли само как да усетим това, което четем. Трябва да моля да усетя, а не да разбера. А може да се усеща само при условие, че се намираме заедно, създаваме между нас едно желание, стремим се, върху това желание да подейства светлината и тази светлина да ни даде картина.

Общото желание е като екрана на компютър, а светлината като електомагнитна сила, рисуваща върху този екран картина. Аз искам това да се случи! И това се нарича -Твореца се разкрива на творението!

От урока по Книгата Зоар. Предговор, 18.02.2011

[35678]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар, Изучаване на кабала - Няма коментари→

Първоначалната картина представяща се пред начинаещ, който чете книгата Зоар е много непорядъчна. Той се обърква, не разбира точно какъв език се използва – езикът на кабала, или на светлините, или на келим и парцуфим, или на сказанията.

Често в един и същ параграф Зоар използва различни езици. Например, от една страна говори за Адам, Ева, змията и т.н., а от друга страна говори за Малхут Зеир Ампин и как те се обединяват, постигайки ЗАТ или ГАР де Бина. Това е така, защото едно и също прегрешение и неговото поправяне, което е описано в Тора, може да бъде описано чрез четири езика – Танаха, Алахот, Агадот (Сказания) и Кабала. Но все още човек не свързва всичко това заедно.

Но до степента, в която напредва, вътре в неговото по-поправено кли и желание, той ще разбере как да превежда нещата от един език на друг. Тогава той ще може да използва езика на Танаха или Алахот, за да обясни нещата написани на езика на сфирот. Езикът на сказанията е по-дълбок, и затова е по-трудно чрез него да се обяснят нещата.

Той може да премине от един език на друг, или от един израз на друг. Това е така, защото всъщност той изразява своите вътрешни усещания или как мислите и желания, които са били противоположни, сега се обединяват вътре в него.

Това е единственото нещо, което изразяваме. Аз не се нуждая от език, букви – от нищо! Аз имам чувства (усещания в желанието) и разум. Преди те ми са били дадени чрез ненавистта, а сега аз ги превръщам в единение и любов. Ние нямаме нищо повече от това. Всичко което правим е да разкрием липсата на единство и разбиването, и поправяйки ги ние постигаме реализацията на любов.

Но е възможно да говорим за това използвайки думите на четирите езика, и освен това, вместо да ги обясняваме с думи, възможно е просто да ги усетим вътре. Затова човек, който постига духовното не се интересува на какъв език е написано. Той променя езиците, тъй като за него това е едно и също.

По същия начин е и с един опитен музикант – гледайки в нотите той чува мелодията, която тези ноти играят вътре в него – или като професионален готвач, който поглеждайки една рецепта изпитва вкуса на блюдото.

От урока по книгата Зоар. Предисловие, 16.02.2011

[35511]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар, Изучаване на кабала - Няма коментари→

Въпрос: Ако нашето духовно напредване не зависи от теоретичното знание за строежа на световете и парцуфим, защо толкова подробно го изучаваме на уроците по ТЕС и задаваме въпроси?

Отговор: Ако не разбереш правилно нещо в строежа на световете, това няма да ти попречи да напредваш духовно. Но е необходимо да учиш, за да привлечеш към себе си светлината.

Защото, благодарение на своя стремеж да разбереш онова, което е написано в „Учението за Десетте Сфирот”, ще поискаш да се окажеш в това състояние и да усетиш висшите светове. В края на краищата осъзнаваш, че без реалното разкриване, нищо няма да разбереш.

Необходимо е с всички сили да се стремиш да разбереш написаното, за да можеш да проумееш, че разбирането не се дава в разума, а само благодарение на разкриването. И когато поискаш това разкриване, ще получиш поправянето. Защото разкриване означава реално усещане, а не теоретично разбиране с ума. И когато разкриеш висшия свят, започваш да го разбираш от своето усещане, което се нарича „сърцето разбира”.

А сега се стараеш да разбереш с ума къде, каква сфира се намира геометрично и къде се издига или спуска по квадратчетата на листа, вместо това, да помислиш как са свързани те, съгласно твоите свойства и вътрешната ти същност.

Много е важно да осъзнаваш това, иначе доста ще загубиш. Ще загубиш не някакви си няколко сфирот, нарисувани на чертеж върху хартия, а светлината, връщаща към източника.

От урок по „Учение за Десетте Сфирот”, 17.02.2011

[35606]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Изучаване на кабала - Няма коментари→

Ние винаги изпитваме крайни трудности, когато учим нещо, свързано с парцуф Адам аРишон („първият човек”), който се състои от две части – мъжка и женска, Адам и Ева (Захар и Нуква). Това може да бъде най-лесното, но тъй като нашите структури са различни (той има духовна структура, а ние имаме материална), в нашия случай 1+1=2, а в неговия 1+1=3 (както е написано „Мъж и жена, и Творецът, Шхина между тях”). Ние не можем да разберем това.

На нас не ни трябват всички тези безкрайни детайли, описани в „Талмуд Есер Сфирот”; изучаваме ги само за да привлечем променящата светлина. И в цялото съдържание, което обсъждаме, е нашето намерение, очакването, че светлината ще дойде. Само за това говорим.

Но трябва да имам в предвид, че се говори за мен, структурата на моята душа, различните духовни стъпала, които тя преминава. Аз все още не ги усещам, но всички те ми се дават поради една причина: да изживея всяко състояние, от началото до края. Не мога да избегна нито едно състояние, описано в книгата.

Всеки един от нас преминава едни и същи състояния по пътя. Затова работата на ученика е да се прилепи към висшия, към учителя. В крайна сметка, висшият вече е преминал през тези състояния и прилепвайки се за него, ти също ще преминеш през тях. Ние привличаме светлината именно като изучаваме какво е написано за душата ни.

От урока по „Учение за десетте Сфирот”, 13.02.2011

[35210]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Изучаване на кабала, Молитва, Намерение, Учител и ученик - Няма коментари→