Въпрос: Важна ли е последователността при четенето на книгата Зоар? Какво да направя, при положение, че съм се включил в обучението съвсем наскоро? Трябва ли да прочета всичко, което сте изучавали до сега?

Отговор: Преди всичко, няма никакво значение, какво точно четем от книгата Зоар, както е казано: “В Тора няма време”. Не е важно от къде я четем – от средата, от края или от началото.

Няма значение, доколко човек разбира или не разбира, включил ли се е в обучение едва сега, дали слуша урока днес за първи път или го прави отдавна, от самото начало, или се е включил в средата на урока, там до където другите вече са го прочели.

Всичко, което изучаваме – това са процеси развиващи се в Бина, З”А и Малхут (АХА”П). Над Бина се намират всички висши сили.

Бина е отношението на висшите сили към нас. З”А е системата, която пропуска силите от Бина по три линии към нас. Малхут получава тези три линии.

Ние се включваме в Малхут и действаме във връзка между нас и З”А, за да се присъединим към Бина.

През цялото време говорим за една и съща картина – Бина, З”А и Малхут. Повече нищо няма.

Ето защо, където и да четеш, главите от Тора или части от книгата Зоар – винаги се говори за едно и също нещо – поправянето на душите в системата АХА”П, ЗА”Т де Ацилут.

И вие ще забележите в книгата Зоар има много повторения, само че описани по различни начини, за да въздейства светлината по другояче на душата.

Защо авторите на книгата Зоар са писали по този начин, защо са избрали именно такива думи и последователност от тях – това ние не знаем.

Те са действали естествено и са писали, изхождайки от правилните действия на светлините върху желанията, в съответствие с издигането на душата.

Откъс от урока по книгата Зоар, 11.01.2010

Filed under: Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Книгата Зоар предизвиква в мене такива силни вътрешни преживявания, разкривайки ми цялата картина.

Но само като се опитам да помисля за съединението на всички души, всичко това изведнъж изчезва и аз повече не съм в състояние да задържам вниманието си върху прочетеното. Какво да правя?

Отговор: Представи си, че ти прекарваш себе си към Твореца през такъв филтър, чрез механизъм, който се нарича събрание на всички души, Малхут на света Ацелут.

А иначе аз не мога да се съединя с Твореца, със Зеир Анпин, ако не преведа себе си през тази система на душите – абсолюно всички, които са били създадени, а после разбити и намиращи се сега в Малхут на света Ацелут, в неизправен вид.

Ако искам да премина към Зеир АНПИН на Твореца, длъжен съм да „прецедя” себе си през този филтър, чрез целия този механизъм, който се нарича събрание на душите на Израел, обединяващо „стремящите се право към Твореца”.

И аз искам да ги обединя, искам да бъда самият този Малхут на света Ацилут, който се съединява със Зеир Анпин.

Ако не си представям себе си, как съединявам вътре в себе си всички души, когато целият свят се намира вътре в мене, а аз подарявам това на Твореца, за да ги доведа до контакт с Него и във всичките тези души да се достигне сливане с Него – то мене въобще ме няма! Аз съм длъжен да видя вътре в себе си тази картина.

Аз не се намирам в Малхут, ако не искам да се съединя с другите души. Малхут не е моето желание за напълване, а желание за съединяване с другите души, които чувствам далечни и отделени от мене .

Колкото по- далече и колкото по- силно ги усещам, въпреки всичко, искам да се се съединя с тях – толкова по реално е моето съществуване в Малхут.

Малхут на света Ацелут – това е следствие от моите усилия да се съединя с останалите души, това е нашето съвместно желание!

Това е като при приемане на Тора, когато сме длъжни да се обединим като „един човек с едно сърце”, за да се свържем с Твореца.

И централната, обща за всички нас точка, в която се свързваме с Твореца, се нарича Малхут на света Ацилут. А иначе мене въобще ме няма на тази картина …

Откъс от урока по книгата Зоар, 03.01.2010

Filed under: Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Какво е това „Исраел в изгнание“, за което пише в книгата Зоар?

Отговор: „Исраел в изгнание“ – това е кабалистична група, участващите в която желаят да се съединят помежду си, но чувстват, че егото им ги тегли в различни посоки и ги отблъсква един от друг.

Те виждат, че не могат не само да се съединят, но даже да пожелаят съединение!

За самото им съединение не е нужно да използват своите сили – това е работа на висшата светлина. Но те засега не са в състояние его даже да поискат и към него да се стремят.

Затова е било казано на народа, стоящ под планината Синай: „Вие сте длъжни да се съедините като един човек, с едно сърце – а иначе, тук ще бъде мястото на вашето погребение!“

А когато те са осъзнали, какво желаят, но не могат, им се разкрива Твореца, за да осъществи връзката между тях със своето разкриване.

Откъс от урока по книгата Зоар, 14.01.2010

Filed under: Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Докато не започнахме изучаването на книгата Зоар нашите вътрешни състояния, падения и възходи, бяха повече уравновесени, а сега станаха доста по-драматични, по-крайни – както черното и бялото. Защо се случва това?

Отговор: По този начин въздейства книгата Зоар. Това е огромна сила. И ние я четем всички заедно.

Преди всичко книгата Зоар ще ни подейства така, че ние ще започнем повече да усещаме дали сме свързани помежду си или не.

Нали тази книга дойде до нас от група кабалисти, съединени помежду си с изцяло пълноценна взаимна връзка, напълно поправени, на нивото на всичките 125 степени.

Затова, когато от такъв източник светлината идва и ни въздейства, тя пробужда в нас разбиране за нашето състояние относно нея.

Разбира се, ние ще преминем през много драматични и остри състояния – обърканост, въодушевление, вълнение, пълно безсилие, безчувственост и т.н….

По такъв начин, изграждаме себе си, за да усетим духовното.

Откъс от урока по книгата Зоар, 11.01.2010

Filed under: Зоар - Няма коментари→

Светът – това е резултат от моите вътрешни свойства, от моите органи на възприятие.

Ако аз мога неограничено да разширя свойте органи на усещане, при това не само да увелича тесния диапазон на моите пет органа на възприятие – зрение, слух, вкус, обоняние и осезания, но също така да излезна от желанието само да получавам, да поглъщам в себе си и да възприемам света на принципа „на мен ми е добре – на мен ми е зле”, ако аз мога да възприемам света такъв, какъвто той съществува извън мен, а не преминава през мойте пет органа на усещане, това ще означава, че аз усещам Безкрайноста, съвършенната реалност, без всякакви граници.

Въпросът е в това, как да излезна извън себе си? Аз мога да разбера, какво означава да разширя диапазона на свойте органи на усещане. Те се намират в мене и аз по някъкъв начин ги разкривам. Но как мога да излезна извън себе си?! Ако цялата природа – това е желание за наслаждение, то не трябва да се излиза извън него.

Кабалистите казват, че съществува такава възможност, ако ти започнеш да усещаш това което чувства ближния.

Също така, когато разкриваш света чрез себе си, ти можеш да се свържеш с другаря, в който има такива духовни цели и да усетиш света чрез него, а след това чрез втори човек, чрез трети и т.н.

Когато разкриеш цялата духовна реалност чрез другите хора, ще откриеш, че тя се намира извън теб.

Затова условието за усещане на духовното е „обичай ближния, като самия себе си”. В нашия свят това ни се струва остарял и отегчителен лозунг.

Но не! Кабалистите подразбират съвсем друго условие. Коагато аз обичам ближния – това означава, че аз усещам какво се случва в него.

Тоест, аз присъединявам към себе си неговата душа, неговите органи на усещане, неговото възприятие. Или иначе казано, по такъв начин аз излизам от себе си и започвам да разкривам това, което се намира извън мен, в него.

Започвайки по такъв начин да се уча, какво се намира извън мен, аз също така разкривам Висшата сила, Твореца. Това се нарича „от любов към творението – към любов към Твореца”.

Тази фраза може да изглежда религиозна, но всъщност тя говори за нашето чувствено развитие.

Науката Кабала ни помага да се научим да усещаме ближния и в съвместната ни работа заедно, ние строим общ съсъд на възприятие (кли), наречен „Шхина” – такъв огромен орган на усещане, че в него да усетим Твореца.

В това се състои цялата методика на кабала – как да възприемеш, как да получиш всичко, което се намира извън теб, без всякакви ограничения.

Откъс от урока по книгата Зоар, 19.12.2009

Filed under: Зоар - Няма коментари→

Между нас и света на безкрайността няма нищо друго освен пет свята – скрити. Аз съм длъжен да преодолея това скриване.

Кой е скрит от мене? – Силата на Отдаващия, отдаването и любовта. Длъжен съм да я разкрия – съгласно подобието на моите свойства със същата тази сила на отдаване и любов, наречена “Творец”.

Как бих могъл да придобия каквато и да е степен на подобие с Него? Надявам се книгата Зоар да ми разкрие някакво свойство, подобно на моето поправено състояние, Твореца, Малхут на безкрайността, Зеир Анпин или светлината.

Очаквам книгата да ми въздейства така, че в мен да се появи свойството на отдаване и любов. За това чета книгата Зоар. А иначе защо да я отварям?

Въпрос: Излиза, че работата с книгата Зоар продължава по време на всички 125 степени?

Отговор: Разбира се! Така пише Баал Сулам в “Предисловие към книгата Зоар”. Книгата Зоар е написана от висотата на 125-те степени.

И затова от тази висота, от света на безкрайността тя ни въздейства, поправяйки ни на всяка степен, докато не достигнем края на поправянето.

И затова тази книга е наш спътник по пътя, от настоящия момент и до края на поправянето.

Откъс от урока по книгата Зоар, 03.01.2010

Filed under: Зоар - Няма коментари→

Зоар: Когато Храмът e бил разрушен и Шхина заминала в изгнание в чужди за нея земи….

Всички плакали за това, съединявайки ридания и скръб и всичко това за Шхина, заминала в изгнание от своето място.

И така, както тя се е променила в изгнание, в сравнение с това, което е била, така и нейният мъж Зеир Ампин не светейки със своята светлина, тъй като тогава нямало на кого да свети, се е променил в сравнение с това, което е бил.

За това е казано: „ще помръкне слънцето при своя възход..”, „Тъй като е обезобразен обликът на човека„ – в този роб, Матата, така както по време на изгнанието се е променял неговият вид и цвят: зелен, бял, червен, в сравнение с това, което е бил.

Ние четем и очакваме, книгата Зоар да ни повлияе. Не е важно какви думи чета и без това не разбирам, какво стои зад тях.

Аз не разбирам смисълът на тези думи, какво значи: „зелено”, „червено„, „роб”, „Матата”, „Малхут”, за мене това е едно и също. Аз само искам всичко това да ми се разкрие, това е всичко!

А ако изведнъж ми се стори, че нещо разбирам, то аз ще си тръгна от урока успокоен, като че ли нещо съм получил. Но това е лъжа!

Аз нищо не съм получил, ако не полагам усилия над всяка дума, която не разбирам.

И аз не искам да разбирам със своя земен разум, на сегашното си ниво – аз искам това да ми се разкрие! Това и ще бъде моето желано състояние, моята следваща степен.

Аз искам реално да почувствам, за какво говори книгата, така че да оживе в мене!

Откъс от урока по книгата Зоар, 03.01.2010

Filed under: Зоар - Няма коментари→

Човекът, това е малък свят. Целият свят това съм аз, цялото мироздание, всичко което виждам! Всичко това може да съществува само вътре в моeтo желаниe.

Да достигнa последното поправяне (Гмар тикун), това означава напълно да разкрия своето желание чрез всичките възможни усещания.

Аз искам да увелича своето желание, доколкото е възможно и да усетя в него всичко, което е възможно. Това ще е и краят на моето поправяне.

Сега аз виждам около себе си хора, животни, машини, звезди, това са всичките мои желания: неживи, растителни, животински, човешки.

Аз съм длъжен всички тях да присъединя към себе си, да ги усетя в себе си, а така също и още няколко свята, които ще ми се разкрият още и ще ми се наложи да ги включа в своето вътрешно усещане.

И аз не деля реалността на вътрешна и външна, аз искам да я възприема, като едно цяло.

Съществува моето желание и освен него няма нищо друго. Вътре в него има такова свойство, което се казва Давид, Авраам, Ицхак, Моше, Йосеф, дясна и лява линии, ручей извиращ от Райската градина, Има-Бина,отгоре е Рая, отдолу е Ада.

Всичко това съществува вътре в моето желание. Не е възможно нищо да си представим и да помислим извън желанието. Това е единственото, което е било създадено от Твореца.

Длъжен съм да започна да опознавам своето желание! Та нали аз сега живея в него и сам не зная как. Аз го използвам, а то ме командва и така аз се въртя в този живот неосъзнато.

Книгата Зоар започва да ме довежда в съзнание!

Откъс от урока по книгата ЗОАР 21.12.2009

Filed under: Зоар - Няма коментари→

Често пристъпвайки към четене на книгата Зоар, човек се намира в „спящо” състояние и трябва да се настрои за четене, за проникване в материала.

От правилното си намерение, как да се определи, да промени посоката и да се подтикне в определената посока, натам и започва четене на книгата.

Затова е важно да разграничи своите чувства и мисли от земното и да ги събере отново в този ключ, с който е написана книгата Зоар.

Има много варианти да приведеш себе си в порядък, да се подготвиш за четене на текст от книгата Зоар. Ето още един от тях: създадено е само едно – желание, което да се напълни от светлината, от Твореца.

С това желание можеш да напълниш в себе си, в цялата негова големина, за да си по-голям, по-високо, по-силен, властващ над другите – измервайки напълването в себе си.

Това желание може да напълниш извън себе си, напълвайки другите, колкото повече ти напълваш, ти се напълваш с усещането за напълване на другите – измерваш това напълване в себе си, т.е. по този начин ти се напълваш сам.

И в двата случая ти използваш дебелината, 5-те нива (ломтей) на желания, към себе си или към другите.

В книгата Зоар се говори за усещанията в желанията за отдаване. В книгата Зоар се казва, че желанието да напълниш себе си е противоестествено, защото естественото, това е Творецът, а не както ние сме свикнали да усещаме, затова защото в такова усещане сме се родили.

Filed under: Зоар - Няма коментари→

Когато книгата Зоар е била скрита от хората, от времето на нейното написване и до нейното разкриване (от 2-ри до 13-ти век), никой не я е наричал скрита, за нея въобще не се е знаело!

Днес всеки човек по света може свободно да закупи книгата Зоар и да я чете. Защо тя се нарича тайна, скрита?

В тази книга има всичко. Зоар може да ни разкрие този и висшия свят в цялата им пълнота. Тя е написана за нивото на всичките 125 степени постижения на цялото мироздание, разказва ни за всичките наши пътища.

Проблемът е само това, колко тази книга е скрита, скрита за самия човек, който не е способен да се концентрира, да се настрои правилно, за да види описваното в книгата.

Читателят естествено сам не е способен, както при други четения, да постави себе си пред текста. Той се обърква в него, виждайки в текста образи от нашия свят, историята и географията, физиологията и анатомията. Той свърза понятия, обекти и действия със свойте земни разбирания.

Представете си електрическо устройство с много проводници и детайли, които вие свързвате неправилно. Нима можете някога да го приведете в действие? Разбира се че не!

Проблемът е в това, че всичко се намира пред нас, но ние не можем да го разкрием, неспособни сме правилно да задействаме нито себе си, нито тази система, която съединяваме в себе си неправилно. В нас няма правилен подход към книгата Зоар.

Човек е длъжен постоянно, до и по време на четенето да се учи да настройва себе си на нов фокус, разбиране, виждане и да се придвижва в това поетапно.

Настройката е задължителна, защото ако той просто отвори книгата Зоар и започне да чете, той само ще се обърка и след това ще му бъде много трудно да поправи това объркване и да се върне в началото.

Затова цялата трудност се състои в това, правилно да навлезне в книгата Зоар.

И затова книгата Зоар се съпровожда с материали по настройка на нашия инструмент за възприемане – душата.

Откъс от урока по „Въведение в книгата Зоар“, 21.12.2009

Filed under: Зоар - Няма коментари→