Четейки книгата Зоар ние трябва не само да се стараем да си представим нашите вътрешни желания и свойства, които стоят зад думите, но и да видим през тях всички тези вътрешни определения на една висша сила, която желае да я разкрием по този начин.

Тук има три плоскости:

1. Аз – този, който усеща, чете и разбира тези думи в проста форма;

2. Тези думи, които аз искам да си представя под формата на моите вътрешни сили и свойства;

3. Висшата сила, скриваща себе си зад всички тези сили, през които прониквам към нея, стараейки се правилно да ги изтълкувам.

Както казва Баал Сулам в статията „Прякото и косвено въздействие на Твореца”, в разкриване и скриване, във всичко, което усещам и искам да си представя, във всички свои усилия, аз искам да разкрия една единствена сила – Твореца, под чиято власт постоянно се намирам.

Но Той иска да Го разкрия съгласно подобието на свойствата, стараейки се да се уподобя на Него, и затова Той действа така.

Ето защо книгата Зоар представлява сборник от упражнения, които ние трябва да изпълняваме непрекъснато, започвайки от първата дума.

След това ще започнем да възприемаме всички тези думи чувствено, а не чрез разума и затова няма да е трудно. Текстът ще започне да ни се прояснява през формата на буквите, на техните съчетания, и няма да бъде необходимо да мислим над това.

Така както се учи малкото дете. То не се замисля защо предметите се наричат именно така, а не иначе, защо си ги представя и ги разпознава по този начин. На него му е ясно. Така е и с нас.

Но освен, че се стараем да разпознаем зад всяка дума някое наше, ние трябва да видим зад тях и целта – онази сила, която ни поддържа и по този начин ни дава възможност да я разкрием.

Това наподобава на възрастния, който играе с дете. Така играе с нас Творецът. Той ни дава тези упражнения и само от нас зависи доколко успешно ще ги изпълним. Системата съществува, законът е установен и не може да бъде нарушен.

Затова чрез всичките думи, които четем в книгата Зоар, трябва да се постараем да видим една единствена сила – Твореца.

И макар да четем за различни сили – чужди, противоположни една на друга, добри и зли, ние трябва да разпознаем зад тях единствената съществуващата сила – добра и творяща добро, която управлява всички само в наша полза, за да ни приближи към целта.

Откъс от подготовката за урока по книгата Зоар, 15.01.2010

Filed under: Зоар - Няма коментари→

Правилният поглед върху света се нарича „отразена светлина”, отдаване, светлина

В мига, в който започна да се отнасям към света с отдаване (с истинско отдаване, а не с онова, което е прието в нашия свят, където милосърдието е винаги егоистично), аз незабавно ще видя пред себе си пълното съвършенство, света на Безкрайността, хармония и вечност. Всичко е в мен и аз започвам да живея в съвършен свят!

Ние не разбираме какво е това чудо, тъй като чрез него променяме нашия свят! Променяме не само отношенията помежду си, но и себе си!

И не просто правим от себе си злия – добрия. Променяйки себе си попадаме в друг филм и започваме да живеем по напълно различен начин!

Свикнали сме да се променяме под натиска на обкръжението и да отдаваме, за да получим повече и за да не си създаваме неприятели, но това е просто егоистичен начин, който цели да се чувстваме по-добре.

Тук, ние за първи път привличаме върху себе си въздействието на висшата светлина.

Ние не знаем какво е това. Само понякога чувстваме как неочаквано ни притеглят нагоре и нещо се разкрива в нашето разбиране и усещане, в ума и в сърцето, или обратно – надвисва черен облак и ни смъква надолу.

Така в нашето състояние, още преди разкриването на духовния свят (светът на отдаването), все още отдалеко, ни се дава възможност да почувстваме случващите се в нас промени. Тъй като тази светлина ни осветява отдалеч, затова се нарича „обкръжаваща”.

Но чрез тези примери, ние трябва да започнем да си представяме истинските промени, които стават с помощта на светлината, връщаща към източника, който прави от нас нещо съвършено ново.

Това не съм просто Аз с нов поглед върху света, а напълно нов човек. Това вече не съм аз!

Откъс от урока по книгата Зоар, 31.01.2010

Filed under: Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Излиза, че всички усилия на човека в опитите му да разбере за себе си ли получава или отдава, не допринасят с нищо за неговото духовно придвижване?

Отговор: Кабалистите ни съветват:

– да изберем обкръжение, което ще ни помогне да осъзнаем важността на вътрешното постижение,

– да обичаме своите другари, да се съединим с тях, представяйки си ги като частици от своята душа,

– чрез съвместен, вътрешен стремеж, чрез четенето на книгата Зоар, да се опитаме да разгледаме в себе си свойството отдаване,

– да вярваме, че с това ние привличаме поправящата ни светлина (ОМ).

Средства:

– наставник, който през цялото време те насочва как правилно да четеш,

– другари, увеличащи стремежа ти да разкриеш в себе си духовните сили,

– книги, чрез работата над които откриваш висшата, вътрешна реалност,

– разпространение, за да привлечеш повече хора, които още по-силно ще укрепят обкръжението и едновременно с това стремежа на всеки към висшата цел.

Практическата реализация се осъществява по време на изучаването на книгата Зоар. Това е единственото съприкосновение със светлината връщаща към източника.

През това време ти се намираш между два свята – висшия и низшия и се стараеш да намериш връзка между тях.

Откъс от урока по книгата Зоар, 13.01.2010

Filed under: Зоар - Няма коментари→

Струва ни се, че през цялото време в книгата Зоар се говори за едно и също: за трите линии, за злото начало страхуващо се от трите линии…

Всъщност, трите линии изразяват принципа на връзката между всички части и между всички детайли. Но това съединяване се случва на милиарди нива под различни форми.

Затова книгата Зоар представя това чрез различни описания, сякаш пробужда в теб всевъзможни видови връзки, към които трябва да се настроиш, да провериш и организираш в себе си.

И в крайна сметка няма нищо, освен желанието за получаване и намерението заради отдаване! Но тъй като съществуват милиарди всевъзможни съединения до самата безкрайност, всеки път се получава нова история…

Ние просто не чувстваме в нея всеки път нов вкус, друга връзка, характер, ново разкриване.

Когато започнем да усещаме всяко действие, за което ни разказва книгата Зоар, ще резберем, че тя ни насочва: да проверим ето това съединение и ето това действие, а след това другото.

Тя ни разкрива все нови и нови връзки и така разширява за нас света.

Откъс от урока по книгата Зоар, 26.01.2010

Filed under: Зоар - Няма коментари→

Четири са предговорите към книгата Зоар (Въведение в книгата Зоар, Предговор към книгата Зоар, Въведение в Коментара на Сулам, Въведение в наука Кабала) призвани да ни настроят на правилния поглед върху книгата Зоар, да ни научат на нейният език, за да можем да разберем, за какво се разказва там и да очакваме от нея изменения в себе си.

Трябва да разберем, че всичко се осъществява вътре в нашето желание и няма нищо, освен желание и светлина.

Всичко произлиза вътре в твоята душа, която ти е нужно да развиеш. Затова са така важни тези предговори, които ни дават правилна насока.

Ако ти отвориш книгата Зоар неподготвен, нищо там не ще можеш да разбереш!

Аз се надявам, че работейки заедно над книгата Зоар, ние ще научим правилният подход към нея и ще четем по-нататък, вече навлизайки навътре в тази книга.

Ние ще пътешестваме в нея, като в страната на чудесата,тя ще стане нашият свят, в който ние ще живеем!

И в съответсвие с това, как аз чета и преживявам тези приключения – аз се развивам. Аз все повече и повече ще познавам духовният свят и своята душа, намирайки се в нея.

Но отначало съм длъжен там да вляза! Главното е да пробия, да се родя там вътре и да се ориентирам, за да започна да познавам моите „баща“ и „майка“, близки и далечни приятели и врагове. Аз съм длъжен да разбера, какви са те такива – що за сили са това!

Нали няма нищо,освен сили и е нужно да си ги представя. Най-главното е да се усвои правилният подход!

Откъс от урока по „Предговора към книгата Зоар“,17.01.2010.

Filed under: Зоар - Няма коментари→

Човек трябва да бъде духовен психолог сам на себе си, по всяко време да следи, в каква посока той накланя своята „везна” – към добро или зло, а също така да анализира и работи с всички свои свойства.

Нужно ни е да проверим всяко свое свойство – какво представлява само по себе си и къде в крайна сметка е неговото място.Чрез тях ние започваме да усещаме Твореца.

Системата, за която се разказва в книгата Зоар е система за управление и контрол на нашите свойства, а Творецът е този, който осъществява всички действия вътре в тези свойства.

Той ни говори: „Познайте Ме – чрез тези свойства, техните действия и цялата тази система. Друго място за среща между нас няма. Сега аз ви разказвам някаква история.

Започнете чрез нея да узнавате за Мене – какви свойства съм създал, как съм ги свързал между себе си, по какъв начин вие можете да пристъпите към тяхната проверка.

Така постепенно вие изяснявате системата, нейното устройство и работа и тогава ще познаете силата, привеждаща я в действие. Така ние ще се опознаем един друг.

Тази система е все още връзка между Мен и вас. А в края на изправянето тя напълно ще изчезне, та нали повече няма какво да се скрива и свързва – ще има вече всеобща връзка.

Откъс от урока по книгата „Зоар” 17.01.2010

Filed under: Зоар - Няма коментари→

Желанието завинаги ще остане желание за наслаждение, включващо в себе си различни, неприличащи си части, несвързани една с друга.

Както в човешкия организъм е невъзможно да се съпоставя работата на черния дроб, сърцето, мозъка, бъбреците – всеки орган си има свои собствени клетки, противоположни една на друга.

Ако вземем част от един орган и я присадим на друг, тя би го отровила и убила – дотолкова те са различни и чужди. Но общата работа в хармония, заедно, в името на една цел, ги обединява и прави от тях едно единно тяло.

Затова, когато четем за всички тези големи духовни системи вътре в тялото на душата: Йов, Фараон, Израел, Авраам – те ни се струват противоречащи си една на друга.

Но не трябва да се унищожава нито едно свойство! Трябва само да се поправи всяко така, че в края на краищата да се включат в едно намерение – заради Твореца.

И тогава ще се намери място и за Фараона, и за Йов, Билам, Балак и даже за Амалек. Няма такова желание, което не би се присъединило към това единствено намерение за отдаване.

Желанията ще си останат различни, но никой няма да чувства тези разлики! Защото всички части на системата ще работят в хармония и взаимовръзка, обединени, за да станат подобни на Твореца, такива като Него.

Да станат такива като Него – това означава да се повтори същата система, която Той ни показва чрез книгата “Зоар”, като пример. Ние буквално даваме пример на детето, какво поведение трябва да има в този свят и то се стреми да му подражава.

Така и на нас ни е нужно да пожелаем да узнаем, как да съединим всичките си желания, целия си устрем, мисли и намерение в такава система, за която слушаме от книгата “Зоар”.

Ние така малко от нея разбираме, както малкото дете, което с голямо усилие проумява, за какво говори майка му. То все още нищо не знае, а само се старае да узнае!

Колко е трудно за детето да разбере своята майка, какви огромни усилия полага! То не разбира нито разговорния език, нито езика на жестовете, не познава света, в който съществува – изобщо нищо!

Представете себе си на неговото място – това е същото състояние, което в момента ни рисува книгата “Зоар”.

Аз съм застанал срещу големи, възрастни хора (кабалистите), които ми разказват за един неизвестен свят, за който аз абсолютно нищо не зная и не разбирам.

Но има една разлика между детето в нашия свят и мен, младенецът в духовния свят – нали детето има естествен, природен инстинкт за познаването на света! Това е такова огромно желание, то определя целия негов живот.

А ние трябва сами да създадем в себе си същото огромно желание да познаем духовния свят, възприемайки го от обкръжението – т.е. от органите на същото това тяло, от частиците на моята собствена душа, които съединявам заедно и присъединявам към себе си, за да узная цялата тази система.

Откъс от урока по книгата Зоар, 17.01.2010

Filed under: Зоар - Няма коментари→

Зоар: В часа, когато настъпва тъмнина, с нея се съединява Малхут и властва, вижда се светенето на Хохма, означаващо нейната власт.

Поради недостатъка на светлината Хасадим са затворени всички нейни входове, така че цялата светлина замръзва в нея и няма в нея отвори, през които да проникне някаква светлина.

…Но тя самата е пълна със светлина и затова, когато се пробуди в нея средната линия и се отворят входовете – праведниците получават от нея светенето на Хохма, затворено в нея.

И затова се стремят да влезнат в нея, именно тогава, когато тя цялата представлява само тънки пътечки и затворени входове, нали само тогава има в нея съвършенно светене на Хохма.

Всъщност, ноща е пълна със светлина, само че ние не сме способни да видим ноща – не ни достига светлината на любовта и отдаването (Хасадим), за да я видим.

Само в светлината Хасадим ние можем да заставим светлината Хохма да се разкрие и да засвети вътре в него и колкото е повече светлината Хасадим, толкова е по-голямо разкритието.

Нощ, тъмнина – това е състояние, когато аз се намирам в океан от светлината Хохма, но в мен няма нито капка от светлината Хасадим.

Ако започна да развивам в себе си любов и отдаване, светлината Хасадим, тогава започва по малко да ми свети Хохма. И това означава, че аз пробуждам разсъмването, светлината на утрото, а след това деня.

От средата на деня и нататък, светлината Хасадим, моята сила на отдаване отслабва и аз започвам да се спускам от това ниво Хасадим, което съм достигнал.

Когато идва залез, намалява светлината Хохма в светлината Хасадим и започва вечерта, а след това ноща.

Моето желание за наслаждение нараства и не ми дава сили да остана в отдаване и любов (Хасадим), то все повече взима власт над мен.

Черните сили на ноща ме завладяват и аз се предавам, потапям в се в тази тъмнина, неспособен за любов и отдаване.

И в тази тъмнина отново натрупвам сили за отдаване и започвам в полунощ да съединявам Хохма и Хасадим, за да може едната светлина да свети в другата – така аз разкривам светлината.

Filed under: Зоар - Няма коментари→

Колкото по-далече и нашироко работя, стремейки се да събера всички части на душата в един съюз, толкова по-голяма сила получавам и тя ми позволява да постигна системата, за която се говори в книгата „Зоар”.

Нали Той говори именно за това, как да се обединим заедно, за да построим общо духовно тяло от всички души, от всички желания.

Когато всички тези частни и противоположни желания се свързват и съединяват заедно, те образуват жива система – система на живота, защото при цялата си противоположност, започват да работят в единна хармония, в името на една цел! Тогава те придобиват духовен живот.

Всяко от тях работи противоположно на останалите – едно се движи на една страна, друго на друга.

Като в симфоничен оркестър, където всеки по различен начин движи лъка от една страна на друга и някой удря палката в барабана отгоре надолу, а целият оркестър при това свири в една обща хармония.

Трябва да разберем, че само чрез такова обединение между нас, на всички чужди, различни, противоположни части, които искат да се съединят в една крайна цел, т.е. в Твореца и заради това се събират заедно – ние придобиваме духовен живот.

Излиза, че за всекиго има свое място и право на съществуване – необходимо е само да се поправим! А поправянето е само в обединение под властта на една сила.

Filed under: Зоар - Няма коментари→

Книгата Зоар дълго време е била скрита и са я ползвали само отделни, избрани хора, предавайки я от кабалист на кабалист по веригата.

Когато тя се разкрива за външни (вдовицата на кабалиста от 11 век Моше де Леон я продала заедно с други книги на мъжа си), кабалистите започнали да забраняват нейното изучаване и да поставят строги условия, за да отблъснати от нея хората.

Но самите те изучавали тази книга и благодарение на нея поправяли своите души и обучавали по нея ученици – тези, в които са имали точка в сърцето.

На човек, който няма точка в сърцето и стремеж към разкриване на духовното, му е било забранено да отваря тази книга.

Днес обаче, ние в своето развитие сме достигнали такова състояние, че книгата Зоар можем да разкрием на всички, без никаква опасност.

Най-напред, благодарение на коментара на „Сулам“, който е направил Баал Сулам, а второ, благодарение на развитието на душите.

Егоизтичното желание в човека е станало толкова грубо, агресивно, приземено, че ако в човека няма точка в сърцето, него няма да го заинтересува книгата Зоар.

Но безусловно, тази книга е единственото средство, способно да поправи душата. Ние още дори не разбираме, що за чудесен инструмент е това.

Ние все още не усещаме нито дума и не използваме светлината, която трябва да идва към нас по време на четене.

Ние все още не се включваме в тази действаща система и просто четем думи, не разбирайки техният смисъл.

Когато разберем, що за система е това, ще се включим в нея и ще започнем да я използваме и тази книга ще се превърне за нас в Малхут на Безкрайността.

Ти влизаш, както зародиш, вътре в духовната матка, която става твой свят и ще се развиваш ,преминавайки от свят в свят, докато не достигнеш Малхут на Света на Безкрайността.

Ето какво означава книгата Зоар! Това е постепенно разкриване, което действа в такава форма.

Ние още не разбираме, какво е това свята книга – това е апарат за разкриване висшата светлина!

Откъс от урока по книгата Зоар, 03.01.2010

Filed under: Зоар - Няма коментари→