Въпрос: Ако претеглим на духовната везна голям кабалистичен конгрес, посветен на книга Зоар, който ще бъде през февруари, то колко години учене заема той?

Отговор: Това ще ви кажа след конгреса, когато мога да го преценя. Сега не знам това, защото всичко зависи от вас! От това, доколко ще се съедините, с каква сила!

.С каквато сила ще поискате вътрешна промяна – доколко всеки ще поиска да се издигне над своя егоизъм.

От това ще зависи вашето поправяне. Отгоре няма ограничения – всичките ограничения произлизат само от самите нас.

Откъс от урока по „Предговор към книга Зоар“ 08.02.2010

Filed under: Зоар - Няма коментари→

Книгата Зоар, главата „Ки-тиса“, п.24: „Подобно на бременна жена, която при започване на раждането се превива, крещи от своите мъки”.

„Подобно на бременна”, тъй като заченалата обичайно преминава девет пълни месеца на бременност.

Необходимо ни е време, за да почувстваме цялото свое зло. В началото просто започваме малко по малко да го усещаме, но това все още нищо не означава.

Всяко състояние трябва да премине през всичките 4 стадия, докато напълно не го постигнем заедно с неговите корени и можем да решим, че това не е нещо случайно или временно, а е лошо изначално в самия си корен и ние трябва да се избавим от него. Тогава в нас се появява силата да го изкореним.

Но има много такива по света, които са преминали само ден или два от деветия месец, а всички схватки и напъни на тази бременна са вече в деветия месец.

И едновременно с това, макар и да е минал само един ден от деветия и месец се смята, че е преминала напълно всичките девет месеца.

Тук Зоар говори за разкриването на злото, за изгнанието и освобождението, и за това, че не е необходимо да чакаме края на 6-те хиляди години, ако се намираме в усещането, че вече е дошъл деветият месец на „бременността” и родилните мъки на изгнанието, което означава, че вече можем да завършим целия този процес на поправяне.

И също така Исраел, тъй като са изпитали вкуса на изгнанието, ако се върнат към разкаяние, им се зачита сякаш над тях са преминали всички бедствия, споменаващи се в Тора.

Нещо повече, изпитали са толкова страдания още от времето, когато е започнало изгнанието.

Тоест периодът на изгнание не зависи от времето. То зависи от него само до срока „9 месеца”. Ние трябва да преминем първите „8 месеца” на тази бременност, в това няма съмнение.

Но когато започнем да чувстваме макар и първия ден на 9-тия месец, по-нататък всичко зависи от това усещане, от нашето осъзнаването на цялото наше зло сравнено с неговия корен.

И тогава вече можем да излезем от изгнание, нали „ще ни се зачитите, сякаш над нас са преминали всички бедствия”!

Има период, който се нарича „8-те първи месеца” – време на подготовка, време на изгнание, което сме длъжни да преминем. И няма възможност да го избегнем или съкратим – това е периодът до времето на Ари.

А от Ари и по-нататък започва вече друго време, което можем да съкратим все повече и повече – колкото по нататък се придвижваме, толкова по-силни стават „родилните мъки” на нашето развитие и можем да го завършим много преди края на 6-те хиляди години.

Откъс от урока по книгата Зоар, 08.02.2010

Filed under: Зоар - Няма коментари→

Върху нас действат две сили. Вътре в нас расте нашето его и ни отделя един от друг в замисимост от степента на нашата ненавист.

Но от друга страна, има външна сила, която ни затваря в кръг и тогава аз нямам избор!

Въпреки че не съм избрал да се намирам в глобална връзка с целия свят, аз не искам това – така го е устроил Творецът.

Наистина от една страна в мен се събужда негативната сила по отношение на всички, а от друга страна всички останали ме обграждат с такива тесни обръчи, че няма къде да се скрия.

Така попадам в пресата между тези две сили. Това е направено преднамерено, за да нямам изход.

Всеки с удоволствие би прекъснал всички връзки между народите, цивилизациите, между когото и да е.

Но ние ще разкрием, че зависим и от най-малките държави, макар че те нищо не решават.

Целият свят не може да се справи с някакви си там пирати в Сомалия. А има и още много други подобни терористични организации.

Защо не можем да ги унищожим? Не ни дава висшата сила. Ние всички зависим един от друг и няма къде да се скрием.

На земята съществуват 191 държави и ние ще видим какви проблеми още ще възникнат, когато се разкрие зависимостта ни един от друг.

Представете си, какво ще стане, когато получите някаква травма на крака – макар и да е дребна, но главата вече не работи, не обръщате внимание на нищо друго, тази малка болка не ти дава възможност да функционираш нормално.

Не можем да се справим с нито една терористична държава, защото не сме единни!

Ако целият свят би тръгнал обединен, заради него биха затворили всички банки, биха престанали да купуват нефт – и всичко приключва.

Какво биха могла да направи тя! Утре нямаше да има нищо. Всички граници около нея щяха да бъдат затворени – нито да могат да влизат, нито да излизат.

Както се случва с нашия организъм. Когато в него проникне някакво чуждо тяло, трънче например, организмът ни веднага го изолира в капсула и започва да го държи в изолация, докато не се образува абсцес и то заедно с гнойта не излезе навън.

Нима ние се държим така при всаимоотношенията си с терористите? Не, защото няма световно съгласие. Но ние трябва да се учим от природата, как да постъпим с тях.

Не е необходимо да бъдат унищожавани. Трябва само да се стигне до общо съгласие, че с тази част на общия организъм ние не влизаме в никакъв контакт.

И тогава те много бързо ще се поправят. Няма по-силно въздействие от това.

Откъс от урока по „Предговор към книгата Зоар“, 07.02.20

Filed under: Зоар - Няма коментари→

Ако аз реша да премина към отдаване, започвам да се уча и да използвам всички средства, за да получа това свойство, то разкривам, че аз не искам това! Аз не мога заради това да се уча!

Аз съм съгласен да се уча само при условие, че разчитам да получа нещо – а да се уча за това, щото да отдавам на другите и да присъединя техните желания към себе си – аз на това не съм способен.

Но аз продължавам да се уча, мислейки: но да видим, може пък нещо и да излезе…И в това време ми действа обкръжаващата светлина, а също ми влияе и моето обкръжение и ми внушава, че отдаването и духовното – това са велики неща.

Разкривам, че духовното означава отдаване, а аз такова духовно не искам! Забележително, аз вече достигам състояние на скриване – единично или двойно, аз вече съм на път, присъствам в картината на духовният възход..

Но преди всичко, нужно е това усещане и осъзнаване, че не искам да отдавам, да обичам, т.е духовното така и не го искам. Но в мен вече живеят двама човека!

„Единият казва;“Ти си длъжен да се придвижваш към Твореца, иначе какво ще стане с теб?!“А другият казва:“За какво ти е нужно това, какво ще получиш с това?“

И в мен започва вътрешна борба, усещане на тъмнината. Целият свят започва да се променя, когато аз мисля “така или иначе“ – нали целият свят е вътре в мен.

Състояние на скриване – това е когато се скрива свойството отдаване. И така аз искам да го скрия, аз не го искам! А в същото време, аз го искам, въпреки всичко, а то се крие от мен.

Тогава в мен има вече раздвоение: аз искам да отдавам и едновременно не искам. И това ми се разкрива като тъмнина относно светлината – едното не може да съществува без другото.

Така ти искаш ли да отдаваш или не искаш?! Аз бих искал да отдавам, но вътре в мен няма такова желание. Какво мога да направя, ако такъв съм създаден?

.Tова се нарича сриване, несъвършенна работа – състояние „ло лишма“, когато аз съм готов за нещо, някаква част да отдам на Твореца…или или на другите, но обезателно съм длъжен нещичко да получа за себе си. Без това аз никак не мога.

.Това скриване не може да съществува без разкриване – това е особено състояие. Кабалистите пишат, че ако можехме да знаем, много бихме ценили състоянието на сриване, ло лишма.

Ние мислим, какво е лишма – това е много високо състояние, а ло лишма е нещо несериозно. Но това не е правилно, ло лишма е също много голямо състояние и да даде Бог векиму да го достигне.

Откъс от урока по книгата Зоар, 23.12.2009

Filed under: Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Какво е връзка между нас, в която вие ни казахте да търсим всички тези свойства, за които четем в книгата Зоар? Това е връзка между нещо и нещо?

Отговор: Това е връзка между всички частици на мирозданието: неживи, растителни, животински, човешки, материални и духовни – които и да е.

Но трябва да бъде обща, пълна и съвършенна във всичко връзка – между всички части и в пълна сила, на цели 100%. Тогава това ще назове Малхут на безкрайния свят – съсъд за светлината.

.Това е материален съсъд, духовен – всичко, което го има, трябва да се съедини заедно без никакво различие помежду си.

.Всички желания, всички явления, всичко за което само мога да помисля и да си представя, да почувствам и да разбера е длъжно да се слее в единна хармония, изпълвайки се едно друго.

.И всичко това ми се струва сега несъвършенно, разединено, далечно, противоположно и противоборстващо едно на друго във всевъзможни форми, защото аз гледам на това с неправилен поглед и виждам такава изкривена картина.

Даже в материалния свят, квантовите физици днес откриват, че наблюдавайки каквото и да е явление, аз със своя поглед на наблюдател, влия на случващото се.

.И това е действително така, това не са техни фантазии – те разкриха обективен закон. Вярна е само част от него, че всичко се постига чрез свързване.

Втората част на този закон е в това, че всичко разкриващо се, аз усещам в себе си, а не извъм мен, както ми се струва.

Наблюдателя – това съм аз и всичко се случва вътре в мен, затова със своето виждане – отношение аз променям случващото се (в мен, в моите променящи се свойства)

.Гледайки на света, аз го съдя с мярката на собствените си недостатъци, защото в тях наблюдавам него и влияя на резултатите, изменяйки себе си.

Целият свят е царство на Твореца и зависи само от моят поглед върху Него.Аз гледам с добър поглед – всичко е добро, със зъл поглед – всичко лошо! Само погледа си върху мен трябва да поправя.

Откъс от урока по книгата Зоар, 31.01.2010

Filed under: Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Вие говорите за два типа вътрешно търсене при четене на книгата Зоар.

Един повече от рационален – търсещ вътре в себе си всичко, за което в нея се говори. Другият – чувствен, опитващ се всичко това да усети.

Аз се опитвам да усетя и нищо не чувствам, старая се да го потърся в себе си и нищо не намирам. Какво да правя?

Отговор: Да се търси. Аз искам да потърся вътре в себе си всичко за което разказва книгата Зоар. Всичко това се намира в мен: Творец, човек, животно, риби, свят, хълмове, планини, дървета, крокодили – не е важно какво точно.

Няма нито една дума, казваща нещо извън мен. Та нали всяка дума се състои от букви. А буквите – това са желания, съсъди на възприятиято (келим), подредени съгласно светлината. Аз искам да си ги представя.

Всяка дума, това е някакъв код, модел, име на Твореца. Какво значи „име на Твореца“? Това е желание, получаващо някакво подобие на светлината.

Затова за него има дума и то вече съществува. Аз искам да узная тази дума, да я усетя -това значи да бъда вътре в тези букви – желания, напълнени със светлина.

Всяка дума, това е модел, връзка между мен и Твореца, висшата светлина. Аз искам да усетя този модел — къде е той в мен? Да допуснем, че аз чета думата „лимон“ и веднага усещам в устата си неговия вкус.

Точно така искам да почувствам всичко, за което чета в книгата Зоар – без излишни размишления. На мен ми е нужно усещане. А усещането е общо за всички. Всеки човек на света, чувайки думата „лимон“, ще почувства едно и също.

Може да се обърнете към учените и те ще обяснят, защо усещаме такъв вкус, какъв е химическият състав на лимона.Може да се обърнете към кабалистите и те ще ви кажат какво значи „лимон“ от гледна точка на каббала.

Може да се обърнете към домакинята, тя ще разкаже, как използва лимона в храната. Но у вас има някакво общо усещане.

Затова, четейки книгата Зоар, ние искаме да достигнем преди всичко такова общо усещане, а след това и неговото по-детайлно, дълбоко постигане, спускайки се по четирите стадия и изследвайки неговият корен. Но всичко това също се разкрива по естествен начин.

„Естествен начин“ означава, че ние се стремим към светлината, която въздейства на желанието и ни разкрива вътре в него всички корени на усещането, защо аз така чувствам.

Следствие усещането аз започвам да разкривам разума. И тогава мога да кажа, че когато ти чуваш думата „лимон“, звуковата вълна от тази дума достига тъпънчетата, предава се на главният мозък, сравнява се с информацията, която се пази в твоята памет, пробужда определен сигнал и в резултат ти действително чувстваш вкус на края на езика, като че ли вземаш в уста късче лимон.

В науката каббала достигаме до разбиране в резултат на развитие на желанието, а не в процеса на изучаване, както е в този свят.

Откъс от урока по книгата Зоар, 04.01.2010

Filed under: Зоар - Няма коментари→

Преди четене на книгата “Зоар” е необходимо да насoча себе си към цел.

Всички предишни кръгообороти изминати от нас в процеса на развитието, са били развитие в материалната плоскост, където сме били затворени в себе си, стремейки се да увеличим единствено нашето вътрешно желание да се насладим и стараейки се да го напълним доколкото е възможно.

В този случай аз чувствам връзката си с останалите, само за да ги използвам, заради собственото си напълване.

Когато в процеса на развитието си достигаме такова състояние, при което очевидно сме изчерпали възможностите си да напълним себе си и сме се разочаровали от опитите да получим някакво съвършенство, наслада, цялостен, съвършен, вечен живот, заради който се развива нашето желание, тогава усещаме, че няма какво повече да направим в този стремеж постоянно да напълваме себе.

И тук в мен, с разочарование от този живот, се разкрива точката в сърцето – желанието да намеря отговор на въпроса, как във всеки случай може да се постигне усещането за вечен и съвършен живот.

Това желание ме тласка навън, а не вътре в мен, където през цялото време съм се опитвал да почувствам живота си напълнен и съвършен.

“Навън” – означава изменение на моето отношение към другите хора. Наистина, това се осъзнава доста по-късно. Преди, през цялото време съм се стремил да използвам ближния си, за да напълня себе си.

А сега трябва да разбера, че няма други възможности – само изменение на отношението към ближния си– от получаване към отдаване.

Само в отдаването на ближния ще придобия новото желание – желанията на другите, намиращи се извън мен. Ще забележа, че това в действителност са мои желания – желания на душата.

Ако направя с тях правилна връзка, то всички тези желания ще станат мои желания, мой съсъд за възприятие (кли).

Възможно ли е това? – С наши собствени сили безусловно е невъзможно. Но точно това е органът за усещане на духовния свят.

Духовното пространство се намира извън моето тяло. Това са моите отношения към “извън мен”. Разбира се, то ми се струва несъществуващо, нереално, недостижимо за мен.

Аз отхвърлям тези желания, намиращи се “извън мен”. Не мога и да си представя, че именно те ми принадлежат. И затова не мога да си представя, какво е това духовен свят.

Не мога дори да предположа, че когато постигна тези желания, то разкривам в тях напълване, наречено “Творец”. Сега те ми струват несъществуващи или опустошени.

Тази слепота не ми позволява да усетя, че духовния свят – това са същите чужди желания извън мен. Именно моето отношение към тях, като получаващ, сега аз усещам като Ад.

Ако отношение ми към тях стане отдаващо, ще се почувствам в Рая, защото ще изпитам всичко, което ги напълва, всичко което желая, за да ги напълни! По такъв начин аз сам изграждам това “извън мен” да бъде Ад или Рай.

Ето защо в началото на моето духовно развитие, Творецът ме довежда в кабалистичната група. Но тя не ми изглежда велика, постигаща духовното. Така е и написано: “Всеки съди в рамките на своите недостатъци”.

В статията си “Скриване и разкриване на Твореца” Баал Сулам обяснява, че моето отношение към останалите определя, какво ще открия в тях: пустота или напълване, този свят или духовния, включително до Света на Безкрайността.

Затова ми е необходимо да убедя самия себе си, че духовното се намира в моето отношение към всичко външно, излизащо отвъд пределите на моите егоистични интереси, както е написано: “Шхина се намира извън човека” (извън неговата кожа, егоизъм – защото така се нарича нашето животинско желание на ниво авиют далет – животинска кожа).

Човек трябва да извърши тази вътрешна промяна за сметка на помощ отвън – от групата, която ще му даде такова усещане, разбиране, увереност, ще го убеди в това. Нали обкръжението ни убеждава за всичко. В това се състои нашата основна работа.

И затова ние провеждаме събирането на приятелите, срещи, конгреси и всевъзможни мероприятия, за да може всеки човек да попадне под влиянието на правилното обкръжение, което ще ни убеди в това, че духовното се постига именно чрез промяна на отношението на човека към ближния.

Изучаването на науката Кабала е предназначено за това, да ни помогне да разберем, да се убедим и да разкрием правилното отношение към отдаването и даже любовта към ближния.

В него ще постигнем и истинското си аз – своята душа и нашата обща душа – малхут от безкрайността, ще разкрием царуващите съвместно Шхина и Твореца, както е казано: “ Той и Името Му са единни”.

С такова намерение трябва да четем книгата “Зоар”.

Filed under: Зоар - 1 коментар →

Въпрос: Имам приятел, който се интересува от Кабала и книгата “Зоар”. Има ли смисъл да го доведа на вечерта посветена на подготовката за конгреса и на самия конгрес?

Отговор: Аз мисля, че непременно трябва да го поканите. Дори ако човек съвсем “случайно” минава по улица, намираща се в близост до мястото на провеждане на конгреса и никога нищо не е и чувал за Кабала – да предположим, че той днес няма какво да прави и просто се разхожда по улицата, и изведнъж вижда, че може да влезе и да погледа. Нека влезе!

Не съществуват никакви случайности! Ако имам приятел, който може да ме заведе на конгреса и той по някакъв начин се е оказал близо до мен, това е знак, че съм поканен свише.

Ако човек е минавал наблизо и е решил да посети конгреса – за мен това е знак свише.

Откъс от урока по „Въведение към книгата Зоар“, 08.02.2010

Filed under: Зоар - Няма коментари→

Когато четем книгата “Зоар” трябва да усвоим 2 неща:

1) Да разберем, че нищо не разбираме и това е самата истина! Това свидетелства за нашата противоположност на тази книга. Книгата “Зоар” ни показва, че нашата природа е обратна на природата на кабалистите, написали тази книга.

2) Да разберем, че към тази книга трябва да се отнасяме, като към “чудодейно средство”, като към източник за нашето поправяне – единственото, което можем да искаме.

Не бива да търсим разбиране! Дори да ми се струва, че сякаш разбирам, за какво става дума: за някакви парцуфим и сфирот или Моше, Авраам, Египет, познати за мен думи – всичко това не е истина, нали в книгата “Зоар” под тези думи се подразбира съвсем не това, което аз мисля.

Има две форми на природата: получаваща и отдаваща, като и двете се описват с едни и същи думи, с еднакви буквени символи.

Но онова, което се крие зад тези думи, какво сочи всяка дума в света, действащ заради получаването и в света, действащ заради отдаването – това са две огромни различия, между които няма нищо общо.

Затова е безполезно да се опитваме да обясним и тълкуваме написаното в книгата “Зоар”. Но със самото си желание да го разбера, аз се стремя не към пряко разбиране (което е невъзможно), а към придобиване на втора природа.

Отначало ще получа светлина, връщаща към източника, която ще ми въздейства и ще измени моята природа. И взависимост от степента, с която се променя моята природа, аз ще разбера какво е написано в книгата “Зоар”, това изведнъж ще ми стане ясно и книгата ще ми се разкрие.

Ето защо към четенето трябва да се отнасяме като към чудесно средство и да проумеем, че нашето неразбиране е правилно и така трябва да бъде. И да разчитаме само на силата скрита в тази книга и въздействаща на този, който я чете.

Колкото повече желая да я разбера за сметка на изменението на моята природа, толкова по-силно ще ми въздейства тази книга.

За да разберем за какво ни говори свещената книга “Зоар”, преди всичко трябва да постигнем тази природа, в която са се намирали написалите книгата “Зоар” кабалисти и в нейната форма са изразили своите мисли.

Откъс от урока по статия от книгата „Шамати“, 29.01.2010

Filed under: Зоар - Няма коментари→

Необходимо е да разберем, каква сила се крие в книгата “Зоар”. Тя е оръжие, средство за спасение дадено в ръцете ни, единственото, което може да извърши духовна и материална революция в света.

Ако проумеем цялата и важност, то с нейна помощ ще успеем да променим себе си, действителността и да повлияем върху съдбата си, и лична, и обща, на всички заедно.

Всичко това е в нашите ръце. Това е един особен ключ, който притежава човек към системата от управляващите го сили.

Ние само трябва да знаем, как с този ключ да отключим заветната врата, вратата водеща към духовната система. Но работата е там, че ключът трябва да отключи самите нас!

Всяка дума от книгата “Зоар” трябва да се възприема така, като че ли се намира вътре в самия мен, вътре във всеки един от нас. Става дума единствено за нашия вътрешен свят.

Аз чета: “Да отидем при Фараона” и си представям, че и Твореца, и Фараона, и аз(Моше) – всички те заедно се намират вътре в мен.

Трябва да почувствам, какво означава “да отида” и към какво желание се приближавам, към какво свойство, наречено “Фараон”, “злото начало”, с помощта на силата, която се нарича “Творец”.

Не съм способен да вървя направо към него, виждам доколко този “Фараон” е велик и властва над мен.

Единствено благодарение на това, че се държа за Твореца, което се нарича да се държиш за дясната линия, отдаването, Тора (Висшата светлина), аз мога да се приближа към лявата линия в мен, зла и егоистична и да не я разрушавам, а засега само да се измъкна от нейната власт и да се издигна над нея.

После я превръщам в добра сила, за да може вместо зло начало да стане добро.

Всичко това е възможно само за сметка на изучаването на книгата “Зоар”. Всяка нейна дума показва някакво мое качество, сила, отношенията между тях, протичащият в мен процес.

И изучавайки тази своя вътрешна, духовна анатомия, аз съм длъжен да си представям всички части от тялото на моята душа.

А моите усилия ще привлекат към мен Висшата светлина, връщаща ме към своя източник, към доброто.

С такава надежда нека четем книгата “Зоар”!

Откъс от вечерния урок по книгата Зоар, 06.01.2010

Filed under: Зоар - Няма коментари→