Книгата Зоар: „Тъй като прекия път на Твореца” и неговият път е истина. И затова, „праведниците ще преминат по него”, нали всеки, който се занимава с поправяне чрез Тора, знае и върви по нейния път и не се отклонява вдясно или вляво. „А грешниците се препъват в тях”.

Не става дума за материалния свят – а само за моята душа, ако аз използвам всички средства и с всички сили се стремя да привлека поправяща светлина, за да се слея с Твореца. Аз искам да се движа по правия път, но по него се усеща ту нощ, ту ден.

Тогава в мен се пробуждат всички тези „грешници”, за които разказва Тора: Ейсав, Билам, Балак, Ахашверош, първородната Змия, Фараон, а от друга страна, „праведниците”: Ааврам, Ицхак, Яаков, Давид.

Аз ту падам в състояние на тъмнина, страх, войни, беди, ту се пробуждам, постигайки успехи и вървя напред.

Аз извършавам множество „прегрешения” по духовния път, защото трябва да разкрия цялото свое непоправено егоистично желание, да почувствам доколко то е противоположно на духовните цели и само след това ще узная, каква светлина е нужна, за да го поправи и превърне в отдаващо.

Ние нямаме друг материал, от който можем да научим, какво е направил за нас Твореца и как Той действа вътре в нас – само вътре в това желание да се насладим, тези празни кухини разкриващи злото в нас.

С помощта на светлината започваме да превръщаме това зло в добро – дотолкова, доколкото знаем, как да го направим.

Тоест в началото ти трябва да прегрешиш, да разбереш, че използваш своето желание да се насладиш в зло – против всички и против Твореца, че ти си пълен с егоизъм, който властва над теб.

Преминавайки през тези състояния, ти се наричаш „грешник”, а поправяйки ги, ставаш „праведник”. Затова, дай Бог, трябва да станем тези грешници, за които разказва Тора – това са високи състояния.

Те идват при човека, който е готов да види своето зло, ако той не се навежда пред тях, а ги разбира и ги чувства.

На него му свети особена светлина, позволяваща му да разгледа тъмнината вътре в себе си. Както преди празника Песах проверяват хамец на светлината на свещи, така и човек единствено със светлината на свещ трябва да се спусне в своя тъмен погреб и да започне да проверява, къде е там хамеца и къде е храната подходяща за Песах.

За Песах са пригодни само отдаващите келим, а всичко останало е забранено. Нужна ни е макар и малко светлина на свещ, за да се спуснем в свойте подземия и да започнем проверка.

Така се подготвяме към изхода на своя Египет – разкривайки в себе си злото и очиствайки се от него, човек прави стъпка нагоре и излиза от изгнанието към висшия свят.

Откъс от вечерния урок по книгата Зоар, 26.12.2009

Filed under: Зоар - Няма коментари→

Как работи „духовният асансьор”, този необикновен духовен ескалатор? Ние сме свързани така, че всеки може да помогне на другия.

Затова всеки със своята горна половина се намира вътре във висшето, а със своята долна половина се намира във низшето.

Получава се така, че аз винаги съм свързан с висшето – горната част на моя духовен парцуф (Галгалта – Ейнаим) влиза вътре в долната част на висшата степен (АХАП).

Вътре в АХАП-а на висшето, аз усещам тъмнина, защото той е по-отдаващ! А за мене голямото отдаване е тъмнина, нали аз не я искам!

Но ако аз преодолявам своя егоизъм и правя себе си „малък”, Г”Е, само отдаващи келим, ако искам да се прилепя към висшия, независимо от онова, което се случва в него, отменяйки своето его, АХАП, егоистичното желание и не искам да го чувствам сякаш то не съществува, то тогава аз се съединявам с по-висшия в едно цяло.

Моите Г”Е (Кетер, Хохма) и АХАП на висшия (Бина, Зеир Анпин и Малхут) заедно образуват цял парцуф, с 10 пълни сфирот (гадлут де мин аалеф).

Но висшият от своя страна, се намира в същата връзка със своя висш – и така всички ние заедно се обединяваме и действаме като едно общо тяло.

Ние всички сме свързани в такава верига, където всяко звено влиза в другото и между тях съществува обща част.

Разликата между обикновената верига и нас е само в това, че във веригата на нашите души изобщо няма свободни части – винаги моята горна част е свързана с висшата степен, а долната част – с низшата, и в мен няма нищо, което да е свободно от връзка с едната или с другата. Аз винаги и напълно съм свързан с всички и именно в това е цялата моя същност!

И в таз връзка е и нашето спасение, ние винаги можем да се възползваме от нея. Затова във всяко състояние, когато ми е зле или добре, незабавно трябва да се обърна за помощ към тези, които са близо до мен – към тези хора, които се стремят към същата цел.

Ако се обединя с тях, ще мога да взема цялата сила, която имат. Аз имам за това всички възможности да го направя, нали съм свързан с тях – трябва ми само да пробудя тази връзка!

Ако човек е попаднал в такова състояние, когато не разбира и не чувства нищо, усеща безразличие, тъмнина, лошо настроение – това означава, че той не действа достатъчно.

Това зависи само от него, нали за него вече е приготвено всичко необходимо.

Откъс от вечерния урок по книгата Зоар, 25.01.2010

Filed under: Зоар - Няма коментари→

Науката Кабала твърди, че сама по себе си реалността не съществува извън нас.

Цялата действителност се намира вътре в човека, който я наблюдава и усеща. А извън него няма нищо.

Проблемът е в това, че ние не сме свикнали с такова възприемане на действителността.

Родили сме се в този свят, т.е. с такива усещания и възприемаме реалността в своите пет органа на чувствата. Това много ни ограничава и ни е трудно да се отнасяме по друг начин към нашите възприятия.

Защо ни е необходимо да възприемаме действителността по друг начин? Когато започна да мисля, че реалността зависи единствено от моите качества – това ме принуждава да се замисля, какви са моите качества, какви трябва да бъдат, какво трябва да поправя в тях.

Защо да ги поправям? За да изградя в себе си истинска, неизменна, вечна реалност, в която съществуваш без всякакви изменения.

Тази реалност се нарича истинска. Преди това ти живееш на различни нива от фалшивата действителност – в неистинско, несъвършено състояние.

Кабалистите ни обясняват, как да постигнем възприемането на истинската реалност. За какво е необходимо това? Те казват, че ти сам определяш своя живот.

Ако започнеш да усещаш живота си в съответствие с новото възприятие – “всичко се намира вътре в мен”, то целия свят, който виждаш отвън, ще вместиш в себе си.

И тогава няма да умреш, защото целият свят си остава вътре в теб, ти го включваш в себе си и продължаваш с него по-нататък.

По този начин възприемането на реалността, което в началото ни се струва като отвлечена философия, нещо виртуално и нереално, се превръща във въпрос на “нашите живот и смърт”.

Ако достигна такава промяна на своите качества, своето възприятие, че всичко, което сега виждам отвън започна да възприемам и усещам вътре, да чувствам целия свят като свои вътрешни явления – това е и моето неизменно, вечно, съвършено състояние. И няма нищо, което би се променило, провалило и умряло.

Променяйки своето възприемане на действителността от външно на вътрешно, приближавайки тази реалност към себе си и вмествайки я вътре в себе си, аз се издигам по 125-те степени на възприемане на реалността и достигам такова състояние, при което напълно се включвам в безкрайността – само за сметка на това, че възприемам всичко вътре в себе си.

Откъс от 7-я урок на конгреса „Зоар 2010“, 24.02.2010

Filed under: Зоар - 1 коментар →

Въпрос: Ако ние четем в книгата Зоар за разни зли сили, ние не ги ли притегляме към себе си?

Отговор: Ако човек чете за всички грешници, описани в Тора: за Аман, Амалейк и разбира, че всички тези грешници се намират вътре в него и поправяйки ги вътре в себе си, той поправя тяхната проява във външният свят, който сега му се струва съществуващ, то в него не ще има никакви проблеми.

.Точно обратното,той по този начин сам ще предизвика светлината, а не страданията ще го подбуждат.

Ако човек се стреми към своето поправяне, чрез усилие към единение и изучаване, той пробужда в себе си злото и го поправя, както улавят изпълзяващия змей.

Нашата работа е в това, да останем в дясната линия и доколкото е възможно да бъдем готови към пробуждане на лявата линия, за да я използваме за издигане.

Ако в нас не се разкрие лявата линия – този змей, имащ всевъзможни имена и образи, ние не можем да се придвижим.

Затова е нужно с всички сили да се прилепим към дясната линия и тогава, донякъде би ни се разкрила лявата линия – това всичко ще ти бъде само от полза.

Главното е от нищо да не се страхуваш…Нали вървиш по много тесен мост – в разкриване на светлината Хохма в светлината Хасадим, а това е много тънка линия, тесен мост от Малхут до Бина.

Откъс от вечерния урок по книгата Зоар, 13.02.2010

Filed under: Зоар - Няма коментари→

Въпрос: В началото на урока вземах лист хартия и започнах да отбелязвам, колко пъти мисълта ми отиваше в страни. След 15 път съвсем се отчаях и спрях да отбелязвам.

Отговор: Но защо? Точно обратното! Ако излизането и влизането става хиляди пъти в секунда – това е още по-хубаво !

Нали е казано: „От Сиона излиза Тора”. Думата „Сион” (на иврит „Цион”) произлиза от думата „Изход„ („Еция”) .

Колкото по-често изключваш мислите си по време на урок и отново се връщаш към него, толкова по-голямо е твоето придвижване.

Така е и в техниката: колкото по-бързо се придвижваме, толкова на по-високи честоти работим .

Защо? Защото това говори за количество на вътрешните различия, които възприемаш за една секунда .

Можеш да ги обработиш и да ги преживееш . От тях получаваш информация, усещане, своето духовно ниво. Така количеството преминава в качество.

Затова не съжалявай, че имаш много такива входове и изходи. Напротив, колкото повече – толкова по-добре!

Откъс от урока по книгата Зоар, 13.01.2010

Filed under: Зоар - Няма коментари→

Аз сам по себе си не съществувам. Аз съществувам, само ако пропускам през себе си механизъм, който се нарича обединяване на всички души.

И затова искам да разкрия за себе си книгата Зоар – защото нейната сила идва за това, за да осъществи това обединение между всички мои части, които сега ми се струват чужди.

Именно затова е предназначена книгата Зоар – иначе аз не попадам в нейния лъч светлина.

Този лъч е много тънък, като лъча на лазера и ако аз се отместя само на милиметър, вече не го виждам. Нужно ми е да се влезя точно в него, за да може да ми подейства.

Това условие ни обясняват кабалистите – ако вие правилно, взаимно се обединявате с всички души, тогава попадате вътре в този лъч.

Щом като обединението се наруши, тогава всичко се разпада в страни. Само този лъч е способен да ни удържа заедно.

Така става на всяка степен, по която ние след това се издигаме нагоре по този лъч – щом като се пуснем един от друг, тогава всичко се разпада, лъча светлина вече не може да ни удържи.

Това е единствената сила подържаща нашето обединение. И заради това обединение, ние желаем да привлечем светлина.

На нас ни е нужен Твореца, за да ни съедини! Това означава да привличаме светлина възвръщаща към източника.

Ти питаш, как може да усетя такова обединение? – Искай това от четенето на Зоар, то е длъжно да ти го даде!

За това кабалистите са написали тази книга, и ти можеш да ги питаш: „Къде е обещаното обединение, защо то не ми действа?!”

Ако всички ние заедно мислим затова, тогава то ще стане обща грижа, за която не можем да забравим нито за миг и тогава то ще проработи.

А сам човек нищо не може да направи…

Откъс от урока по книгата Зоар, 03.01.2010

Filed under: Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Казано е, че книгата Зоар трябва да се изучава само заедно с станалите, стремейки се към обединение на всички точки в сърцeтo.

Но това е много трудно да се съвмести, защото книгата Зоар се възприема като нещо много лично, вътрешно и как да се свържe това заедно с всички останали души?

Отговор: Действително, за да мисля за обединение с другите, аз трябва да се намирам в дясната линия, в отдаване, излизане от себе си, а лявата линия – това е мое лично, вътрешно търсене на всичко, за което говори книгата Зоар, всички тези свойства вътре в мен.

Тези две линии не се съединяват заедно, дясната – излизане от себе си, а лявата изучаване в себе си. Дясната – целия свят е извън мен, а аз съм само точка от душата. Лявата – целия свят е в мен и нищо освен мен.

Да съедини тези две линии може само висшата, обкръжаващата ни светлина! А докато това се случи, ние сме длъжни да се опитваме да ги съвместим, виждайки, че това е невъзможно и тогава да очакваме това съединение свише.

Това противоречие ще расте в нас все повече и повече и всеки ще го почувства в пълна сила.

Ние ще преминем през множество състояния – понякога в нас ще се получава нещо, понякога – не, понякога ще говорим за обединение, а понякога само за своите вътрешни впечатления, сякаш започвам да усещам цялото мироздание вътре в себе си.

Аз чета книгата Зоар и чувствам как всичко вътре в мен се отразява – но без всякаква връзка с другите и забравям за всички останали.

Трябва да се премине през двете противоположни състояния, докато не се появи третия компонент и съедини двата предходни – това се нарича, когато Творецът (средната линия) се облича в човека.

Откъс от урока по книгата Зоар, 01.01.2009

Filed under: Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Защо дори когато разбираме причината за нещастията, те не спират?

Отговор: Това означава, че още няма разбиране! Разбирането, е постигане на причината и източника, от който идват тези удари – от моя егоизъм. Защо идват те – защото съм противоположен на Твореца!

И какво трябва да направя – да поискам обкръжаваща светлина, за да мога с нейна помощ да придобия свойството отдаване и да постигна връзка с Твореца, което се явява и изначалната цел.

Тоест необходимо е да премина през няколко етапа. Десет сфирот на пряката светлина извикват в нас десет сфирот на отразената светлина, които започвайки от първата сфира Малхут се усещат като болка.

Когато към мен отгоре идва светлината и се удря в Малхут след първите 9 сфирот, аз чувствам убождане, удар, зло. И след това трябва да обърна това зло в правилната реакция, в 9 сфирот на отразената светлина.

Тоест, трябва да разбера, че това зло е дошло при мен не от Твореца, а от моето егоистично желание, противоположно на Него. Но защо оз съм Му противоположен, нима Той не ме е създал такъв?

Трябва да разбера защо Той ме е създал така и какво трябва да направя с това – да се издигна над своя егоизъм, да се съединя с другите, да достигна формата на Бина, тоест да се издигна от Малхут в Бина.

Но защо? За да придобия свойството отдаване в пълна степен, за да се включи Малхут в Бина и да изчезне сякаш там, а свойството отдаване да ми повлияе и напълни, за да се намирам изцяло в него.

Но това все още не е всичко! После е необходимо да се издигна още по-високо, от Бина в Кетер, за да постигна получаване заради отдаване, докато напълно не се слея с Твореца.

В това се състои целта! И именно затова сега аз получавам първия удар в Малхут, който усещам като болка, за да мога да достигна Кетер.

Целият този процес трябва да премине в мен като потенциал, по мое собствено решение, в Малхут на пряката светлина, тоест в Кетер на отразената светлина, в началната реакция на творението в посока към Твореца.

Всичко това трябва да си изясня, да го осъзная и да реша, за да се появи после в мен молбата: „Дай ми сила да помоля!” Нали даже това аз нямам…

Откъс от урока по книгата Зоар, 08.02.2010

Filed under: Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Какво ще е ползата за човек, ако не изучава Кабала, а само чете книгата Зоар?

Отговор: Книгата Зоар е централна книга в науката Кабала. За нас книгата Зоар с коментарите „Сулам” е най-ефективния и силен източник за поправяне на душата.

Във всеки от нас има разбита душа, която е напълно скрита вътре. Ние не знаем какво представлява тя.

Това е огромно, безкрайно желание (кли), което съществува във всеки човек. Длъжни сме да я извадим, разкрием и поправим, и в нея да усетим вечната реалност, наречена „Творец”.

Усещайки и разкривайки я, аз отъждествявам себе си с нея. Резултатът от това е, че аз и Творецът ставаме едно цяло.

Всичко това се осъществява за сметка на висшата светлина – силата, която ми въздейства и като допълнение към усещането на този свят развива в мен също и усещането, че се намирам в духовната система.

Не е достатъчно, ако човек само чете с нас книгата Зоар. Защото Баал Сулам е написал четири предговора преди нея.

Той неслучайно ги е написал в качеството им на предговори към книгата Зоар, а не отделно от нея.

„Въведение в науката Кабала” действително въвежда човека в науката Кабала.

„Въведение в книгата Зоар” дава на човека правилен поглед върху книгата Зоар, с помощта на който той ще може да я чете.

„Въведение в коментарите Сулам” описва целия строеж на духовната система в три линии.

В „Предговор към книгата Зоар” става дума за общата система на творението, за изследванията и основополагащите въпроси, за трите състояния на творението, за степените, по които се издига душата.

След тези четири предговора заедно с книгата Зоар, на човек не му е необходимо нищо повече. Защото в тези предговори има всичко.

Разбира се, има още един особен предговор – „Предговор към Талмуд на Десетте Сфирот”. Но, когато човек започне да изучава Зоар ще види какво е написано в Талмуд на Десетте Сфирот и в предговора към него.

Той отвътре ще усети същите обяснения, които Баал Сулам дава в други статии. Всички тези изводи и факти, той ще почувства от книгата Зоар – но с четирите нейни предговора.

Затова трябва да има особен курс, предхождащ изучаването на книгата Зоар. Човек може да изучава Зоар с нас като едновременно с това премине и такъв курс. Това ще му е достатъчно.

Откъс от урока по книгата Зоар, 14.02.2010

Filed under: Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Защо предстоящият конгрес се нарича „Зоар – на народа“?

Отговoр: Зоар – това е най-голямата светлина, идваща към нас от системата Арих Анпин, светлина, която ни поправя.

„На народа“-означава,че ние искаме да се съберем заедно, както е написано: „Аз се намирам в своя народ“- в тези, които се обединят като едно цяло, за да разкрият в това съединение Твореца-светлина, любов и отдаване.

Затова конгресът има такова название. Ние се стараем да се сближим и да съберем, както се казва, раздробените части, а светлината да ни подейства и спои всички заедно, да стане клей, който ще влезе между нас.

Така светлината на Зоар влияе на хората, затова конгресът се нарича „Зоар – на народа“. В това няма нищо мистично.

Говорим за поправка на човека, обществото, света. Аз си мисля , че тук който и да било, едва ли може да възрази…Кабала разкрива за човека само полезното и доброто.

Откъс от урока по „Предговор на книга Зоар“ 08.02.2010

Filed under: Зоар - Няма коментари→