Зоар: “Коя е тази дето се издига от пустинята, като стълбове дим?” (“Песен на песните”) В това време, когато Исраел вървяха през пустинята.

Кога човек по своя духовен път преминава състояния на мрак, на опустошение, на разни проблеми и над всичко това трябва всеки път да открива свойството отдаване.

Шхина вървеше пред тях, а те я следваха.

Ако човек моли за помощ, за да има защо да напредва и е избрал да следва не своята егоистична природа, а да върви след Твореца, тогава вижда “огнен стълб” и “облака на славата”, знаци които му помагат да се издига по духовните стъпала.

Шхина вървеше начело, т.е.тяхната единствена мисъл беше, как да се обединят в едно събрание на душите, наречено Шхина.

Шхина вървеше, а всички облаци на величие заедно с нея. И когато Шхина се възнасяше, възнасяше се и Исраел, както е казано: “И когато се издига облак над Скинией”.

И когато тя се издигаше, облакът се издигаше до висините. И всички живеещи по света виждаха, и питайки произнасяха: „Коя е тази, издигаща се от пустинята, като стълб дим?”

Желанията, способни да следват Шхина вървят след нея. А тези, които все още не са способни да я следват, се наричат “народите на света” – но и за тях има разкриване и те тези желания във всеки издигащ се, също напредват.

Така се развива човек, изяснявайки си кои негови желания се наричат “исраел” (право към Твореца), “народите на света” (сега не може да ги поправи), “клипот” (въобще непригодни за поправяне до края на цялостното поправяне) – човек всеки път сортира желанията си, прави от тях жертвоприношение, повдига жертвения дим, т.е. обръща ги от използване “заради себе си” в “заради Твореца”.

Димът (ашан – което се превежда като “свят-година-душа”), това е отразена светлина.

Ако човек така работи върху себе си – сортира желанията си и ги присъединява към Твореца, достигайки подобие с Него, то той повдига отразената светлина и така отваря пред себе си проход към следващото стъпало, т.е. всеки път разкрива за себе си нов свят, нова година, нова душа.

Filed under: Зоар - Няма коментари→

Зоар: Молитвата на масите се издига до Твореца и Творецът се украсява с тази молитва.

Нали тя се издига с различни молби: един моли за милосърдие, друг за мъжество, трети за жалост и включва няколко страни: лява, дясна и средна….

Обаче молитвата на един човек не включва всички страни и има само една форма: или той моли за милосърдие, или за мъжество или за жалост.

И за това индувидуалната молитвата е несъвършена и не може да бъде приета, подобно на общата молитва, тъй като не включва трите линии.

За да се достигне до обща молитва, молитва за всички, като за едно цяло, за да бъдат едно цяло, трябва да се преминат много трудни състояния на вътрешно търсене, за да се разбере, че:

1. Духовната цел е по– важна от всички други цели.

2. Тя не може да бъде постигната индувидуално, а само като се създава от частните стремежи към един общ – тогава той ще бъде подобен на Твореца и ще го изпълни висшата светлина.

Само такава молитва може да бъде чута и да предизвика поправящи действия на висшата светлина.

Четенето на книгата Зоар предизвиква в нас разбиране, че сме длъжни да бъдем заедно, нали без излизане от себе си навън е невъзможно да се постигне отдаване, свойствата на Твореца, съществуват във висшия свят.

Казано е: „От любовта към творението, към любов към Твореца”. Творецът ни е създал илюзията, че около нас има много хора, а ние сме длъжни да разрушим тази илюзия и да разберем, че всичко това се намира вътре в мене и да Го помолим да обедини вътре в мене целия свят.

Тогава молитвaта на масата от хора ще се превърне в молитва на един.

Откъс от урока по книгата Зоар, 20.12.2009

Filed under: Зоар - Няма коментари→

Сега започваме да говорим за развитие на душата: какво означава усещане на духовния свят? Кой го усеща?

Оня допълнителен чувствен орган, който по късно ще наречем душа. А сега ние все още го нямаме.

Ние само искаме да го развием от точка и с него да усетим всички тези образи, за които се разказва в книгата Зоар: Ноаха, Лею, Елоким, АВАЯ, ковчег, дом, светлина и много други.

Ние засега нищо за него не знаем, като дете, току що родило се, като чисто бял лист, който е все още празен!

Сега то е длъжно да се запознае с този свят. И то започва постепенно да усвоява своите чувствени органи, доколкото това е възможно.

Ние сега не забелязваме, как то се готви, искайки да узнае нещо. То е затворено вътре в себе си и ние просто го ухажваме. А впоследствие то започва все по-вече и по-вече да ни се разкрива и да реагира.

Но в духовния свят ние се развиваме не така, както се развива новороденото тяло в нашия свят. В него се развива душата от точката на желание, която се намира в нас.

Ако ние, притежавайки тази точка четем книгата Зоар, то от това изучаване ние възприемаме всевъзможни впечатления и тази точка започва да се развива и увеличава.

И когато тя нарастне до сфера с определени размери, ние започваме да усещаме в нея духовния свят.

От урока по книгата Зоар, 05.12.2009

Filed under: Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Ако човек, четейки книгата Зоар, съумее за миг да улови контактната точка с Твореца, то как може да я задържи?

Отговор: Той ще се задържи в нея при условие, че няма да се бои от нищо, което ще последва и ще бъде готов отново и отново да създава тази връзка при всякакви условия, които ще възникват пред него.

Ако той се бои до смърт, така че да загуби усещането за връзка, значи той не усеща увереност и е недостатъчно съединен с другите.

А освен това, той не разбира, че неговото предвижване протича в свойството отдаване, което през цялото време расте, развива се и се усилва в него.

И то не може да се развива, ако аз се боя и сковавам в себе си. Ако аз се безпокоя за своето бъдеще, значи, че в мен действа егоизма, а не желанието за отдаване…

Filed under: Зоар - Няма коментари→

Ти трябва да си представиш вътре в себе си Ноах и срещу него – свят пълен с грешници – тези две свойства са в теб.

И Творецът говори на Ноах, свойството на отдаването, как трябва да се скриеш в ковчега, в свойството Бина, отдаването.

Да се скриеш в Бина – това означава изцяло да отмениш себе си спрямо нейното свойство на отдаване, като зародиш в майката.

Творецът дава указание на Ноах в теб, как той, това свойство, да оцелее и да порасне. Ти трябва сега да построиш такъв ковчег, така че всички видове, всички части на твоето кли да могат да влезат вътре.

Ти трябва да приемеш върху себе си господството и властта на свойството отдаване – Бина, така че то да властва върху теб изцяло.

Против всички твои егоистични свойства, които в очите ти ще възраснат, издигайки се около теб (в теб) като води на потопа, като изтребваща сила.

И само ако се удържиш вътре в Бина и издържиш там нужното количество дни, след това ти ще се родиш! Ще излезеш в новия свят!

Това е много голяма работа, която трябва да бъде изпълнена от Ноах, това крехко свойство, в което има един слаб стремеж към Бина, към отдаването.

Но сега, за сметка на потопа и тази огромна работа, когато той е бил длъжен да се скрие вътре в Бина – той израства себе си. Той строи сам себе си за сметка на тези грешници, които остават отвън.

И тогава той излиза, стъпвайки на новата земя и започва да се размножава на всички нива: неживо, растително, животинско и човешко нива, затворени вътре в него, във всичките си свойства. Така започва новият свят!

А всичките му свойства, които са потънали в морето, във водите на потопа, той ще трябва един ден да върне и да изправи.

Но докато те за не съществуват за него, те не проявяват себе си! След това те отново ще оживеят.

Постарай се да напишеш вътре в себе си своят собствен роман. И въобразявайки си всички тези неща, не забравяй, че няма никой освен Него!“

Представяй си и групата, и целия свят, който ти изглежда външен, а всъщност целия е вътре в теб.

Най-важното е да не се объркаш, а да се придържаш към една картина, когато става реч за едно състояние, но описано с различни цветове.

Като че ли ти създаваш от него картина, а след това симфония, а след това разказ, но всички те говорят за едно и също състояние.

От урока по книгата Зоар 04.12.2009

Filed under: Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Поправянето се оказва определено активно действие, а тук просто четем книгата Зоар и това е всичко Какво трябва да преодоляваме тук?

Отговор: Само светлината извършва всичките поправяния, а не самият ти.

Ти само преодоляваш страничните мисли, които ти пречат да търсиш разкриването на Твореца, което е необходимо, за да станеш като него.

Ако тебе не те смущават страничните мисли, докато четем книгата Зоар (за потопа), значи ти все още не си готов за тяхното преодоляване.

Когато станеш праведник, ще почувстваш, как против твоята праведност ще въстане „водата на потопа”, опитваща се да те отклони от пътя и да те погълне егоизма.

Струва си да се замислиш, защо в тебе не възникват отвличащи мисли?

Това не означава, че си длъжен да тръгнеш сега специално да ги търсиш, но ако се постараеш да бъдеш праведник, тогава ще разбереш, колко грешен си все още.

От урок по книгата Зоар, 04.12.2009

Filed under: Зоар - Няма коментари→

Зоар – това е разкриване на истинското наше състояние. Разкриването става по подобие на скриването, в подобно на него свойство.

По степента на намерението за отдаване, книгата Зоар се разкрива. Ако ли не, тя остава тайна.

Кабала препоръчва:

За да проверя себе си, желая ли да отдавам, трябва да проверя своя стремеж за обединяване на всички желания за отдаване на своите другари. Тяхното обединено желание ще бъде и разкриването на висшето ниво, Твореца.

Всеки от нас където и да се намира, изключвайки всички, желае да се издигне над нашия свят, да се съедини, да усети себе си като „един човек с едно сърце”. В такъв случай той достига единение и поръчителство и разкрива в това свойството на висшия свят.

От урока по книгата Зоар, 30.11.2009

Filed under: Зоар - Няма коментари→

Известно е от науката Кабала, че всичките пет свята, отделящи ни от Висшата сила, се намират един под друг. И всичко, съществуващо в най-висшия свят, се спуска и напълно се отпечатва през всички светове до най-низшия, нашия свят.

Разликата между всички светове не е в детайлите, а в материала на всеки свят. Колкото по-високо е светът, толкова по-духовен (отдаващ) е неговият материал. А колкото по-ниско е светът, толкова по-материален е той (получаващ, егоистичен).

Доколкото детайлите на всички светове са идентични, ние можем, като ги съпоставяме да се опитаме да си представим промяната в материала, желанието, желаейки това изменение.

Уникалността на книгата Зоар е в това, че тя проектира духовния в нашия свят.

Тя ни разказва за нашия свят и паралелно, за неговия източник във висшия, за множеството му детайли. И ние навлизаме в картина от налагането на свят върху свят.

Ние се оказваме между два свята. Между това, което можем да разберем от разказа за нашия свят и това, което се стараем да си представим като картина от висшия.

Тези картини се отличават с това, че в нашия свят образите са визуални, ние ги виждаме, усещаме и разбираме. А в духовния свят образите са качествени, това са свойства, сили, желания и намерения.

Човек през цялото време се намира между двата свята и все още не разпознава висшия, тъй като не притежава духовни органи на възприятие. Но стараейки се всеки път, да си представи вместо нашия свят – висшия, той започва да предчувства определено разкритие. По такъв начин той се приближава към своето раждане в духовния свят.

С това книгата Зоар е особена. Всеки път тя ту привлича, ту отблъсква човек. Но с такива колебателни движения, тя го приближава към висшия свят. При това не само от нашия свят, към първия духовен над него.

Ако човек вече се намира на определена духовна степен и желае да се издигне на по-висока, тази особена книга извършва над него самото това действие. Тя действа на всички 125 степени на подема.

Затова когато четем или слушаме книгата Зоар, ние сме длъжни да се стараем зад всяка дума и действие, за което тя разказва, да си представяме колкото може по-правилно „какво би могло да бъде това в действителност”, на по-висшата степен.

Тези старания дават възможност да усетим висшия свят. Разбирането идва след усещането. А дотогава в нас започват да се зараждат висшите чувствени органи, съответстващи на всеки възприемащ орган на тялото. Така влизаме от един свят в друг.

Filed under: Зоар - Няма коментари→

Всичко, за което разказва книгата Зоар произтича в мен. Всичките нейни персонажи са различни нюанси на отношението ми към Висшата сила – Твореца, към околните, към себе си – докато не започна да съединявам всичко това заедно в едно цяло, единствено съществуващо.

Четейки книгата Зоар, аз трябва всеки път да си представям себе си, свойствата си. Само за тях ми разказва книгата Зоар. Говори ли се за животно – аз съм, за дърво – аз съм, за младенец – аз съм, за хълм – аз съм, за прислужница – аз съм, за госпожа – аз съм. Всичко това съм аз, но не като обекти, а като свойства.

Моите качества в желанието (малхут) се делят на прислужница, помагаща ми, и госпожа, управляваща ме.

Госпожата е моето изправено състояние. А моята все още неизправена част, която може да участва в своето изправяне, се нарича прислужница.

Аз разделям себе си на две – на госпожа и на прислужница спрямо Стопанина, мъжа, Твореца. Така се чувства душата ми в своето отношение към Твореца. Нали всички ние сме Негови жени (получаващи от Него), части на Малхут.

Ако аз се устремя да изправя свойства си, то те се определят като „Предана на госпожата прислужница“. Което означава, че аз съм готов в тези все още егоистични свойства да постигна отдаване – преданост на душата към своя мъж, Твореца.

Ако моите свойства желаят да работят за себе си, това се нарича „нечиста прислужница, която не е предана на госпожата“.

Целта е: от всички непоправени свойства на прислужницата да постигнем поправени такива на госпожата. Човек достига до положението „Госпожа“ – любима и равна на своя любещ.

Filed under: Зоар - Няма коментари→

При изучаването, а по-точно, в разкриването на книгата Зоар, помагат единствено постоянни упражнения в четене на текста, с желание да го усетите вътре в себе си. Иначе тази книга е недостъпна.

Но ако открием този „заглушител“ на нашите усещания, то ще им разкрием достъп до потока от висши духовни усещания. Ето така ще се разкрие в мене моят вътрешен мир.

Така стъпка по стъпка, ден след ден, човек е длъжен настойчиво да очаква в себе да се появи отзвук от думите в книгата Зоар.

Непосредствено, както в детето, разкриващо света, в нас ще се „появят“ усещания за тази, скрита в нас, висша реалност (висш свят).

Извадка от урока по книгата Зоар, 25.11.2009

Filed under: Зоар - Няма коментари→