Зоар, глава „Ваеце (И Якоб излезе)”, п. 190: „Колко многобройни са делата Ти, о Господи! В мъдрост си ги Ти всички сътворил”. „Колко многобройни са делата Ти, о Господи!” – показва, че те са безбройни, тоест Мохин де Хасадим (Светлината на Милосърдието). „В мъдрост си ги Ти всички сътворил” – показва Мохин в брой, на Хохма.

Невъзможно е да преброим Хасадим, защото няма ограничение върху свойството отдаване и любов; няма дебелина (Авиют) на желанието, на екрана или на височината. Дори и ако броим Хасадим, ние го правим според Светлината Хохма, получаващите желания (Келим), въз основа на които добиваме Хасадим.  И все пак, самата светлина Хасадим няма брой; няма ограничение или мярка за нея.

От ежедневния Кабала урок – 29/06/2010, Зоар

Filed under: Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Ние усещаме реалността, ако две сили се спуснат свише и въздействат на нещо общо между тях.

Ако те могат да приведат в действие решимо (информационнен запис) да го разкрият в нас, то те влизат в него – и от решимо се образува картината на света, моето състояние – и тогава аз го усещам.

Ако те не са способни да достигнат решимото, за да го приведат в действие и не го включат – то аз не усещам реалността, тя не съществува за мен.

Цялото мое съществуване, цялата картина на света, всяко състояние, в което аз усещам себе си и обкръжаващия свят – това решимо, което се включва в действие за сметка на тези две сили – дясната и лявата, получаване и отдаване. А аз като робот, усещам вече реализирането на решимо в себе си.

Ако тези сили сами по себе си включат решимо – това означава, че аз се намирам в този свят, където ме управляват, като животно и нямам никаква свобода на избора.

Тези две сили преминават всички мои кръгообороти, цялата моя история, цялото наше развитие в този свят. Те през цялото време въздействат на решимо, показвайки ни кадри в този филм на живота.

Но постепенно ми става все по-тежко и тежко, от мен вече искат аз сам да задействам решимо с помощта на тези сили, за да създам тук средната линия, да добавя своето отношение към въздействието на двете сили на решимото.

И тогава от мен зависи как виждам собственото си състояние, целия свят. А в света аз искам да видя само едно измерение – присъствието на Твореца, силата на отдаването и любовта.

Така реализирам решимо – вече със свое участие и с разкриване на Твореца – според моето желание да Го привлека в моя свят.

От урока по Книгата Зоар, 12.07.2010

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Зоар, глава ”Лех леха”, п.4: „ … Две линии, които съдържали влага и се смесвали една с друга, били замразени посредством средната линия, т.е. Тиферет, и повече не се смесвали една с друга.“

Отгоре към нас идват само две линии. А ние със своята работа, реализирайки решимот (информационен запис), появяващ се в нас, трябва да изградим върху тях средната линия.

Върху решимот въздействат две линии – дясна и лява, или свойството милосърдие (рахамим) и свойството съд (дин), т.е. отдаване и получаване.

Те въздействат върху мен, на моето решимо, а аз трябва, с помощта на решимо, оптимално да реализирам тези две сили – и това ще се нарича средна, трета линия.

В това е моята работа – правилно да използвам двете сили, които получавам от Твореца, правилно да ги съчетавам в себе си.

Как да разпозная тези две сили? Откъде да зная как да ги съединя?

В мен винаги има решимо, което трябва да реализирам, във всяко състояние, на всеки мой подем до окончателното поправяне.

Следващото състояние вече е дадено и не нужно да го търся. Трябва само да изуча как правилно да съединя силите, как да сформирам следващото състояние по най-оптималния начин, за да може във всяко дадено ми състояние да бъда подобен на Висшия.

Творецът е формирал тези две сили, идващи към мен свише. А аз трябва, в своята работа, долу, да намеря и да си изградя форма, подобна на Него, с помощта на двете сили и решимо.

В мен има всички данни: има ”двигател” (решимо), има ”плюс” и ”минус” (две линии), трябва само да зная за какво го пускам, заради каква цел.

Всичко вече съществува. Нужно ми е само да добавя своите усилия – но усилия не в построяване на състоянието, а в осъзнаване за какво и защо. И с това ще съм подобен на Твореца.

Често мислим, че трябва да поправим или да построим света. Но от нас се изисква само да се съсредоточим върху много обикновени дела.

Въпреки че именно нашата работа е много семпла, то тя действително изменя цялата реалност.

От урок по Книгата Зоар, 12.07.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Зоар, глава „Лех леха ”, п.7: „Заедно те се украсяват и светят, и стават трима” – ХАГАТ, благодарение на средната линия, която ги съединява.

Затова „три влизат в една” – тъй като средната линия, Тиферет, сама получава и се разпространява отделно в три други линии, НЕХИ.

Тъй като с цялата степен, повикана от долния в светенето на висшия, се удостоява също така и долния, доколкото той е повикал това.

Ако ти не можеш да възбудиш висшия, да предизвикаш в него желание да ти даде, значи, ти самия нямаш още желание за получаване на духовно напълване.

В онова количество, в което низшият може да пробуди висшия, той е готов поправен, да получи от висшия – и затова получава.  Та нали от висшия не произтича никакво действие, а нисшия сам си отваря изхода – и получава.

Но целия процес за довеждането на цялото творение към съвършенство си има своя програма „Беито” (в своето време), съгласно която ние сме длъжни за определено време да достигнем целта на творението, обединявайки се в едно желание с една светлина, както в света на Безкрайността до съкращаването.

Затова съществува последователност на действието, което ние сме задължени, искайки или не, да извършваме във всеки миг.

И затова се пробуждат в нас във всеки миг непоправени решимот (информация) и сила която ги поправя – и този процес на поправяне ни води от началото на творението към окончателното поправяне, към пълно подобие на свойствата на Твореца.

Затова всичко се започва от това, че Творецът и творението са отделени и полярно разделени един от друг, и въздействието на силата на непоправеното желание (решимо) ги принуждава да се сближават по подобие на свойствата.

Това желание, което низшия не желае и не осъзнава, се усеща в него като страдания, та нали той се придвижва към нещо нежелано. Затова целият ни живот е плътно страдание, та нали ние се придвижваме към Твореца, а усещаме, че се приближаваме към злото.

И всичко за това, че пътят „Беито” (във времето) – процес водещ цялото творение към поправяне, действа автоматично, без да пита низшите.

Но днес ние, изучавайки науката кабала, можем да разкрием за себе си програмата по която работи автоматично процесът на нашето поправяне „Беито”, и да се включим в нея, поправяйки се желателно, по процеса  „Ахишена” (ускорявайки времето за поправяне) – отначало от безизходица, а след това – по желание.

Законът за подобие на свойствата между нас и Твореца, състоянието на света на Безкрайността, който сме задължени да достигнем, ни въздейства и ни влече към това състояние, принудително или желателно.

И затова е желателно да изучим как да осъществим този закон. Иначе всички онези етапи, на които ние не се намираме в подобие на свойствата, ни подлагат на огромни страдания.

Оттук разбери, какви страдание носят на света противниците на Кабала ……

От урока по Книга Зоар. 13.07.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Когато четем книгата Зоар,  трябва да помним, че съществуваме едновременно в две състояния:

1.  истинското състояние, което не чувстваме;

2. и нашия въображаем свят, където съществуваме във въображаеми картини без никакво съзнание за истинския свят.

Докато четем книгата Зоар полагаме усилия, за да пробудим влиянието на силите от съвършеното състояние. Тези сили ни влияят до степен, в която  полагаме усилия да станем подобни на това състояние във връзките между нас.

Затова връзката, която трябва да създадем в групата трябва да е като „един човек с едно сърце”, както в съвършеното състояние.

Когато се връщаме от „мъгливото” състояние към поправено, не губим нашето настоящо състояние; контрастът между тях ни разкрива съвършенството на състояние, създадено от Твореца, 620 пъти повече, отколкото, докато сме се намирали там преди да се спуснем в нашия свят.

Ние се връщаме към състоянието на човек, който е равен на Твореца. Затова трябва да усетим светът на Безкрайността, особено от нашия свят, както е написано „Ще ядем онова, което отдавна е било приготвено за нас” и „Тъмнината ще блести като Светлина”.

Трябва да достигнем пълно поправяне в този свят, за да постигнем същия вид връзка между нас, както в света на Безкрайността, който е пълен с любов. Затова трябва да правим упражнения като „обичай ближния като себе си”, „като един човек с едно сърце”, във връзката между нас. Тогава светлината на Безкрайността, Творецът, ще се разкрие в нас, тук, както е написано „Неговото желание е да бъде разкрито в нисшите”.

От ежедневния урок – 07/07/2010, Зоар

Filed under: Възприемане на реалността, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Казват, че е забранено да се изучава Тора без намерение. Тъй като самият ти, не привличаш светлината, възвръщаща към източника и в същия миг превръщаш ”еликсира на живота” в ”смъртоносна отрова”. Тази точка на избора е единствения твой избор в живота.

Затова, ако имаме работа с единственото оръжие против злото и егоизма – Книгата Зоар, то трябва да се стараем да я използваме правилно.

Ясно е, че не можем да натиснем ”червения бутон” и да доведем света към вредни, непоправими последствия, но има възможност да влезем в състояние на страдания, което вече е ставало в миналото (виж ”Предисловие към Книгата Зоар”, пп. 70, 71).

И затова, преди четенето на Книгата Зоар, човек трябва да си подготви някакви ”крилати фрази”, които го впечатляват и с помощта, на които да започне да се пробужда от ниво животно (желание за себе си) към ниво човек (стремеж към единство, отдаване и любов).

Нивото човек, това е желанието да се съедини с другите. Нали изправената система от души се нарича ”Адам” (Човек).

Когато тази система се разбива, се разсипва на голямо количество парчета и всяко от тях се превръща, изключително, в животинска част.

Човешкото ниво (подобие на Твореца, Адам – от ”подобен на Твореца”) се появява в нас тогава, когато разбитите части (души) започнат да се съединяват и между тях възниква единно желание.

Получава се, че душите живеят не вътре в себе си, а във връзката между тях, във взаимното отдаване и това се нарича живот ”по-високо от разума”.

И има Творец, съединяващ нас по между ни – съвкупност от всичките тези отдаващи връзки. Тази свързваща ни сила, пробуждаща се отдалече, се нарича ”обкръжаваща светлина”.

Тоест Творецът, това е силата, действително съединяваща нас по между ни. Обкръжаващата светлина, това е Неговото проявление отдалече.

Тук няма нищо, освен светлина и желание (кли). Ние им даваме множество имена, но в крайна сметка те са само две.

От урока по Книгата Зоар, 06.07.2010

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Ние се намираме в система от души, свързани по между си, пребиваващи в изправено състояние, първоначално създадено от Твореца.

Казано е: ”Последното действие е в началото на замисъла”. Със своята мисъл Творецът прави всичко – той е замислил и всичко се е осъществило.

Ние трябва да достигнем същото такова състояние на своята собствена работа. Защо? – За да можем да различим, в това точно състояние, всички градации на свойствата, всички съставящи – да почувстваме себе си властващи, чувстващи и постигащи Него.

Затова се намираме в такова състояние – само в пълно безсъзнание. Какво трябва да направим? – Да молим осъзнаване. Аз искам да видя, да узная, да усетя къде се намирам!

Какво състояние, в усещания от мен свят, е подобен на това духовно състояние, създадено от Твореца? – Това е връзката между нас, които сме устремени към Него.

Сега, лошата връзка между нас, ми дава усещане, което наричам ”този свят”. Аз я чувствам такава, доколкото се усещам напълно потопен в самия себе си.

Ако моите органи на чувствата, започнат да работят по противоположен начин, отвътре – навън, аз ще почувствам истинската реалност, в която се намирам.

Това изменение на усещането ”отвътре – навън” става постепенно, по 125 стъпала, за сметка на нашата работа, на нашите усилия, на нашите молби да се случи това.

Къде мога да реализирам целия този процес, за да не изпадна в илюзии, да не се объркам и да не сгреша? – В групата, в моето сегашно състояние, аз трябва да реализирам това на практика.

Именно за това, аз моля. Всичко е много осезаемо и ясно: има група, в която всички се стремят да постигнат връзка между себе си. За това ние молим по време на четенето на Книгата Зоар.

Защо? Защото, четейки тази Книга ние активизираме нашата истинска връзка със силата, царуваща между нас, наричана ”Творец”.

Тогава очакванията ни имат шанс да се осъществят – дори, ако не са достоверни,а изкуствени. Затова е казано ”Правим и усещаме”.

Такова отношение към нашето състояние, към обучението и към това, което трябва да стане, се нарича намерение, а нашата работа – вътрешна работа на човека или работа с Твореца.

Използването на тази система чрез книгата и силата, която цари в нас, се нарича Наука Кабала.

Всички тези етапи са разкриване на Твореца от творението. Какво означава ”разкриване на Твореца”? – Разкриване в нас силата на отдаване.

Затова Творецът (Бо-ре) се нарича ”Ела (Бо)-Виж (Ре)”. В крайна сметка ние се занимаваме с работата на Твореца – в това е цялата Наука Кабала.

От урока по Книгата Зоар, 04.07.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Най-важно по време на четенето на Книгата „Зоар” е да мислим за връзката между нас, за да станем „като един човек с едно сърце“.

Тъй като светлината, връщаща ни към източника се намира наоколо, всичко зависи от нашите усилия да се съединим един с друг в системата Адам Ришон.

Светлината въздейства точно на разпадналите се връзки между нас. Ако се опитваме да се обединим и не сме способни на това, светлината ни свързва.

В 155-ти пункт от „Въведение към Учението за Десетте Сфирот“ е написано, че обкръжаващата светлина въздейства според силата на желанието да се познае изучаваното.

Какво значи „да се познае изучаваното“? Да познаеш не означава да придобиеш знание, както е в нашия свят.

Тъй като в духовното всичко се постига от връзката, то „да познаеш“ означава да се съединиш, както е казано: „И Адам познал Ева“.

Затова, колкото повече се стремим да се съединим един с друг в желанието за отдаване и любов, толкова повече пробуждаме обкръжаващата светлина, а след това – светлината на мъдростта (ор хохма).

Тази светлина се появява и въздейства само там, където желаем да се съединим и не сме способни на това.

Затова няма смисъл да се опитваме да изучаваме Книгата „Зоар” като наука или мъдрост, защото не разбираме нейния език и за какво се говори в нея. За да разберем, трябва да се намираме в същия свят.

И поради това, трябва да се стремим да се съединим един с друг. Тогава обкръжаващата светлина ще дойде именно в тези места, където липсва връзка между нас, за да ни съедини помежду ни, и в тези възстановени връзки ще усетим свойството отдаване – Твореца, светлината Хасадим, а след това ще разкрием в нея – светлината Хохма.

Затова, желанието да се съединим трябва да предшества нашето учене, и по време на изучаването на „Зоар“ това не трябва да се забравя.

Както казва Баал аСулам в 17-ти пункт от „Предговор към Учението за Десетте Сфирот“: „И затова изучаващият се задължава преди учене да укрепи вярата си“ – в свойството отдаване, което той желае да постигне като резултат от учебните занимания, за да стане то негов живот.

От урока по Книгата „Зоар”, 06.07.2010

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар, Творец - Няма коментари→

„Зоар”, глава „Ваеце“, п.252: Но Итро не бил толкова против Моше, тъй като Лаван бил магьосник, и с магия извършвал всички свои деяния против Яаков.

А тъй като сега Яаков не пожелал да остане там, защото Творецът му казал: „Върни се в страната на своите бащи“, затова не пожелал да остане, пренебрегвайки заповедта на своя Господар, и затова не поискал разрешение.

Има два вида сили. От една страна – силите, които не ни позволяват да се обединим, наречени „помощ против“, като че ли противодействащи на нашето свързване. От друга страна – силите, способстващи обединяването.

Необходими са ни и двата вида сили. Ние трябва да разпознаем всички, като че ли „отрицателни“ сили, всички „грешници“ вътре в нас (Лаван, Ейсав и прочие), и противоположните на тях – „положителни“ сили (Яаков, Ицхак и други).

Всички тези сили действат или „за“ или „против“ нашето обединяване. А ние трябва да вземем решение – коя от тях и по какъв начин ще победи.

Ясно е, че тогава откриваме, че всичко трябва да бъде така, както е написано в Тора, и по такъв начин разкриваме цялото нейно повествование. Къде? Във връзката помежду ни са силите на разединението и силите на обединението.

От урока по Книгата „Зоар”, 01.07.2010

Filed under: Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Защо ми е все по-трудно да уча Зоар?  Не само, че не чувствам да се придвижвам напред, а дори чувствам, че се връщам. Отварям книгата и се чувствам така, сякаш дори по-голямо бреме пада върху мен.

Отговор: Представи си човек, който е обременен с голям проблем и постоянно мисли за това. Дори, когато извършва всякакви други неща, неговото сърце и ум са насочени към проблема.

Подобно на жена, която ходи на работа и трябва да остави болното си дете в къщи – тя мисли само за него.

Когато твоето сърце добие желание, което е способно да мисли анти-егоистично, ти ще можеш да разбереш, че Зоар говори единствено за обединение. Постепенно ти ще развиеш нужда от това. Тогава, то ще дойде като усещане. В крайна сметка, всичко, което чувстваме е обединението (Висшия свят) или липсата му (нашия свят). От това се изгражда в нас картината на света .

От  урока по книгата Зоар – 30.06.2010

Filed under: Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→