Зоар, глава ”Ваеце”, т.219: …Когато Творецът решил да ги приближи до Себе си, Той им дал стъпалото „хляб на бедността”.

„Хляб на бедността” – това е цар Давид, за когото е казано: „Тъй като съм беден и нищ”.

Цар Давид – Нуквата в онова време, когато тя получава осветяване от лявата Бина, и тогава тя се намира на едно и също стъпало със Зеир Анпин, четвъртата основа на престола, Бина, и тогава;

Нуквата, съединена с Бина и не извършваща зивуг със Зеир Анпин, със своя мъж. И за това тя е бедна, лишена от светлина, и се нарича „хляб на бедността”, доколкото хохма не свети без хасадим.

И тогава е казано: „Тъй като съм беден и нищ”. И това стъпало на Нуква се явява като нейно първо стъпало.

Като че ли богатството е в светлината  Хохма. Но какво ще ти даде светлината Хохма, ако не можеш да я използваш , без да я облечеш със светлината Хасадим – тя ти донася тъмнина?

Тогава е желателно да нямаш Хохма, докато нямаш Хасадим. Според наличието на светлината Хасадим се разкрива цялото твое богатство в светлината Хохма.

И затова, богатството се измерва само със степента на светлината Хасадим, която духовния съсъд (кли) притежава. Понеже Хохма може да свети според Хасадим  .

Затова „хляб на бедността” означава, че ти имаш светлината Хохма, но нямаш възможността за нейното разкриване – светлините Хасадим, в теб няма отдаване и любов.

От урока от Книга Зоар, 30.06.2010

Filed under: Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Ако не чувствам срам пред Твореца, значи ли, че не изпитвам необходимост да бъда независим?

Отговор: Разбира се, сега още не усещаме потребност да станем независими, защото не чувстваме, че зависим от Твореца.

Затова сме длъжни да преминем през последователен, причинно-следствен процес на развитие на творението.

Виждаме това в примера с нашите деца, желаещи да се развиват – те не искат да слушат родителите си, стремят се да правят всичко сами. Природата ги заставя да постъпват така, иначе те няма да пораснат.

Така и ние. Но това при условие, че аз чувствам себе си зависим от Твореца, когато Той прави всичко вместо мен. Аз не искам да оставам в такова състояние, а искам да бъда независим, голям, да правя нещо сам!

Затова творението започва да усеща срам, зависимост от Твореца и се откъсва от Него.

Тоест ние сме готови да приемем за себе си скритието, желаем да го усетим и да се грижим то да не изчезне.

А над скритието строим своето подобие с Твореца и това скритие – Първо Съкращение, не отминава, ние го приемаме за себе си. Не искам да бъда анулиран пред огромната сила на Твореца.

От урока по статия на Рабаш, 29.06.2010

Filed under: Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Казано е: “Цялата Тора започва с Тайната (Сод)”. ПАРДЕС (последователно постижение на духовната реалност) започва със ”Сод” (Тайна), а завършва с ”Пшат” (знание, обикновено тълкуване).

Сега ние не усещаме, че стоим пред Тайната, че всичко е плътно затворено. ”Пшат” означава, че всичко е обикновено, понятно, всичко е разкрито – това е последната степен на постижението.

Започвайки да постигаме духовното, ние се издигаме от нашия свят в свят Асия, където разкриваме ”Сод” (Тайната), че всичко за нас е тайна, всичко е скрито. Така разкриваме в свят Асия.

Когато се издигнем в свят Ецира, то ще разкрием ДРУШ (изяснение), а ако достигнем свят Брия – ще разкрием там РЕМЕЗ (намек).

Ако достигнем свят Ацилут – ще ни се разкрие ПШАТ (знание) и всичко пред нас ще бъде открито – обикновената висша светлина, изпълваща цялата реалност.

От урок по Книгата Зоар, 25.06.2010

Filed under: Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Пристъпваме към четене на Книгата Зоар, след като сме се подготвили за нея, изучавайки статиите на Рабаш в първата част на урока, т.е. когато сме готови да получим светлината, връщаща към източника.

Какво означава „готови”? Ние имаме желание за това – желание именно за вътрешно изменение, към придобиване на свойството отдаване над нашия земен разум и усещане. Искаме това свойство да властва в нас.

Но какво да направим, ако в човек няма желание за това? Ако не чувства, че не му достига свойството отдаване? Ако в него няма дори желание да усети този недостатък? Какво да прави?

Нека също бъде сред тези, които желаят да придобият свойството отдаване. Този, който чувства себе си като почти нямащ отношение към това, нека се постарае като младенец да се приобщи към, тези, които се учат. Тъй като е казано за науката кабала: „Ще изцели всяка плът”.

В нашия свят здравия човек все понякога преминава през медицинско изследване: „А ако открият, че съм болен?” Защо ти е всичко това, ако си здрав?.. – „Искам точно да знам, че нямам някоя болест, която може да се развие, а аз все още не я усещам”.

Така и ние. Затова, ако дори не усещаме недостатък на свойството отдаване и се чувстваме „здрави”, ние вярваме на великите кабалисти, които ни съветват да се проверим.

И затова четем Книгата Зоар, дори без усещането на потребност от нея: възможно е за сметка на това четене, към което аз не се чувствам съпричастен, не усещам в него никакъв вкус и необходимост – аз все пак ще се проверя и ще видя, че в мен има отрицателни свойства, които като изправя ще достигна нещо хубаво (ще оздравея).

От урока по Книгата Зоар, 28.06.2010

Filed under: Ежедневен урок, Зоар, Кабала - Няма коментари→

„Зоар”, глава „Ваеце“, п.133: …И тъй като тези НЕХИ се съединяват с по-ниския по време на малкото състояние (катнýт), то след това, по времето на голямото състояние (гадлýт), когато висшият връща на своето стъпало собствените НЕХИ от мястото на по-ниския, с тях към мястото на висшия се издига и по-ниският, който е прилепен към тях. Благодарение на това, по-ниският получава светлината на висшия.

Да предположим, че сме прочели някакъв откъс от «Зоар». За какво става дума в него? За връзката между душите, между частите на реалността – и за нищо друго.

Какво е разликата за мен, с какви думи се говори за нея – ХАГАТ, висшият, Лея… Във всички случаи, аз не разбирам какво се случва тук. Кабалистите вземат думи от нашия свят и обясняват съотношенията на силите в духовния – в напълно различна действителност.

Но аз, четейки всяка дума, трябва да си казвам: „Това е връзката между душите. Това е свойството отдаване, което цари помежду ни. И висшата светлина, изпълваща душите, т.е. нашите желания, и съединяваща ги в общ духовен съсъд. И това е Творецът, разкриващ се в творението. И творението, усещащо Твореца».

Зад всички тези думи, аз винаги трябва да виждам една реалност. Тогава за мен не е важно какви думи чета. Но аз чета, за да си кажа след всяка дума, че тук се говори за единство, за свойството отдаване, изпълващо цялото желание за наслаждение.

Но по-правилният, по-вътрешният начин е, през цялото време чувственно да усещам, че става дума за единство, връзка, любов, сливане, за единна реалност, за поръчителство.

А всички думи, само детайлно изясняват в мислите и разума ми онези усещания, в които се намирам. Така ще бъде значително по-леко и правилно да възприемаме всичко, за което четем в „Зоар”.

От урока по Книгата „Зоар”, 25.06.2010

Filed under: Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: В книгите винаги има главен герой, около когото се развива цялата история.

Ако аз чета кабалистична книга и се опитвам да си представя всички тези сили вътре в себе си, там също ли има някаква централна сила и второстепенни, по-маловажни?

Отговор: Когато ти четеш кабалистична книга, не е важно до колко я разбираш, а твоето усилие.

В доховното разкриване има противоречие: от една страна разкриването става интимно, лично, в мен, но силите необходими за това разкриване съм длъжен да получа от другите, чрез съединението ми с останалите души.

Излиза, че едното противоречи на другото. На мен ми се иска да остана само с Твореца, с моето духовно желание, светлината, която се връща към източника.

Но ако аз искам да разкрия духовното, аз мога да го видя само в светлината на отдаването, а светлината на отдаването може да дойде при мен само чрез групата.

Получава се, че аз с точката в сърцето, духовното желание, чета книга и искам да изградя в себе си картина, каквато описва книгата. Но как мога да осъществявам своите изменения?

За тази практическа работа ми е дадено само обкръжението, групата. Само при нашата взаимна връзка, ако аз правилно се отнасям към тях, а те правилно се отнасят към мен, от нашето съединение ние издигаме молбата, МАН.

И вече в отговор аз получавам светлина свише, връщащата се към източника – правилното отношение, което ми позволява да видя това, което е написано в книгата.

Ето тогава започвам да се пренастройвам и виждам своята истинска връзка с останалите. Тогава вече нямам проблем да се съединя с тях.

Те всички се превръщат в мой свят, в който аз реализирам това, за което съм чел – аз чувствам свойството на отдаването във връзката с другите, връзката за която разказва книгата.

А за сега, все още, чувствам конфликт, който не мога да разреша. Аз съм съгласен с такива отношения: аз и Творецът, аз и книгата, аз и светлината, аз със самия себе се, аз и света, аз и групата. Но всичко трябва да започва с мен.

А тук е необходимо съединение между мен и останалите, за да мога да им служа, само за тяхно благо… това е нещо напълно неразбираемо за мен.

Как аз мога да превключа от себе си към другите и да не чувствам разлика между тях, разкривайки, отдавайки им своето сърце?

В началото аз се отнасям към книгата егоисточно, но после разбирам, че ми е необходима силата на отдаването.

А когато осъзнавам, че в мен няма и не може да има такова свойство, разбирам, че ни е необходима светлина, връщаща се към източника, за да мога да се пренастроя по книгата. 

Затова от нашето общо желание, получено от групата, ние издигаме МАН и в отговор получаваме светлината на поправянето и се отнасям към книгата по нов начин, мога се построя по нейните указания, т.е. сглобявам своето „лего”.

От урока по Книгата Зоар, 24.06.2010 г.

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Как да се съчетае вътрешната работа с изучаването на Зоар?

Отговор: Вие напразно смятате, че книгата Зоар е написана със същата цел, като обикновенната книга, която ни разказва и обяснява нещо.

Това е неправилно, и не затова Баал Сулам е написал своите коментари към нея.

Изучаването не се състои в това да се разбере написаното със земния разум и да се научи за работата по трите линии, като се научат термините до най-малки подробности. Ние трябва да разберем не самия строеж, а необходимостта от поправяне.

И допълнителните пояснения, които дават кабалистите към първоизточниците (към кабалистичните произведения, Тора, Пророците и другите свети книги) е невъзможно да се разберат с обикновения разум, а само чрез поправянето на душата.

Затова всички кабалистични коментари, на първо място са предназначени да привличат към изучаващия висшата светлина.

И тогава читателят ще може да ги използва и да се наслаждава на скритата в тях светлина, откривайки за себе си това, което е написано в първоизточника. Ето това се нарича коментар.

Всеки коментар е допълнителен инструмент, който ни помага не да разберем, а да се свържем с първоизточника.

Затова, когато ние четем „техническите” пояснения на Баал Сулам: за трите линии, сферите и парцуфите, за издигането и спускането, за решимот и екраните и ни се струва, че все едно той иска да ни учи на обикновенна наука, за да може да осъзнанем с разума си и да можем да нарисуваме всичко схематично – това не е правилно.

Добавката, направена от Баал Сулам към книгата Зоар, коментарът „Сулам”, помага да се привлече светлината, възвръщаща към източника, а не ни добавя абстрактно знание за строежа на някакъв Висш свят.

Не е възможно да познаем Висшия свят, докато не сме го почувствали в душата си. По същество, ние постигаме собствения си строеж.

Човек започва да чувства, че цялата реалност, цялото мироздание се намира в него, а не някъде там, макар и да му се представя като нещо външно.

Затова, ние трябва да се настроим за правилно четене, като разбираме, че в него няма нищо, освен светлина, връщаща ни към източника – след което вече ще дойде постижението и „душата ще започне да учи човека”

Но първо трябва да се получи тази душа – тоест, духовната конструкция, в която аз ще разкрия всички явления, за които разказва Зоар.

От Урока по книгата ЗОАР, 23.06.2010

Filed under: Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

„Зоар”, глава „Ваеце”, п.129: „И бяха те в неговите очи, като няколко дни, поради любовта му към нея”.

Всичките тези седем години бяха в неговите очи равностойни на седемте висши години от Бина, споени в едно цяло и неделими.

Всички те са едно цяло, тъй като се свързват една с друга. „Поради неговата любов към нея ”- той я обичаше, защото тя беше за него подобна на висшето единство в Бина.

Какво се нарича безкрайност – когато времето се протака безкрайно, или когато няма време, когато то е равно на нула?

Ако аз я обичам, работя за нея седем години, и за мен те бързо отлитат – как може да е така?

Би трябвало да е обратно, времето трябваше да минава безкрайно бавно – защото чак след седем години, ние ще можем да бъдем заедно! …

Всъщност, безкрайност означава, че времето се съкращава до нула.

В нашия свят смятаме безкрайността за нещо безкрайно отдалечено, защото си представяме, че сякаш краят, т.е. смъртта се отмества за пределите на безкрайността.

Ние чувстваме безкрайността така, защото я усещаме не от напълването, а от недостига!

Но в духовното, където всички наши действия са продиктувани от отдаването, е обратно. Безкрайност – това е, когато всичко е в едно място, сякаш свито до нула.

Всичко съществува в същия миг, „ в същото време, на същото място, в същата жена”.

От урока по Книгата „Зоар”, 24.06.2010

Filed under: Възприемане на реалността, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

„Зоар”, глава „Ваеце”, п.127: Затова се е явила не Леа, а Рахел, за да привлече красотата на Рахел погледа и сърцето на Яков. И установил местопребиваването си там.

И заради нея му била отдадена в зивуг също и Леа и породила тя всички тези колена.

Откъде Яков е знаел, коя е Рахел – та нали не я е познавал? Пастирите му разказали, както е казано: „И ето Рахел, неговата дъщеря, дошла с овцете”.

Всички тези свойства: „кладенец”, „вода”, „Харан”, „Яков”, „Ливан”, „Рахел”, „Лея”, „пастири”, „стадо” – се намират вътре в човека. Повествованието в Тора ни обяснява как да разпознаем тези сили и да ги подредим в себе си.

Това прилича на конструктор „Лего”. Трябва да разпознаем вътрешните си желания и съгласно картината, която Тора ни представя да поставим всяко от тях на неговото място, докато не получим своята вътрешна картина на отношенията между всички тези желания и свойства – между стадото, кладенеца, водата и пр., за които се говори в Тора, на неживо, растително, животинско и човешко ниво, в цялата духовна реалност.

Веднага, след като подредя тази картина по правилен начин, когато я организирам съгласно инструкцията, аз попадам в кадър от филм и се придвижвам към следващата картина. Така ние преминаваме от кадър в кадър, от степен в степен.

На всяка степен Тора разказва, как да се придвижвам от степен на степен за сметка на промените в мен.

Променяйки по такъв начин вътрешните сили и свойства в съответствие с разказа, аз се предвижвам заедно с повествованието на Тора. Тогава разказът на Тора се разкрива.

От урока по Книгата „Зоар”, 24.06.2010

Filed under: Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

„Зоар”, глава „Ваикра“, п.83: … Казано е: „Ето, Царят твой ще дойде при тебе“ – именно така е, а не ти при Него.

Той ще дойде при теб, за да се помири с теб; ще дойде при теб, за да те напълни във всичко; ще дойде при тебе, за да те възнесе в Своя дворец и да се съедини с теб в постоянно единение навеки.

За това е казано: „Ще те обрека с вярност на Мен”

Проблемът е: трябва ли сами да повдигнем Малхут от прахта или Милосърдният Творец издига нас, падналите от шатрата на Давид? Трябва ли да чакаме, намирайки се в изгнание – и тогава всичко ще ни се разкрие свише?

Или е необходимо да усетим, че Царят е дошъл, извършил е своята работа и ни протяга ръка, а ние трябва да я хванем и да се повдигнем?

Има хора, които казват, че всичко ще дойде и ще се разкрие свише, Третият Храм ще „падне” от небесата и не трябва нищо да правим, а само да чакаме. Това е „галутски” (периодът на изгнание) начин на мислене.

Кабалистите ни обясняват, че сме били длъжни да принудим себе си към изгнание (от духовното) за определено време, до края на 20 век.

А след това, свише, Творецът ни е върнал в земята на Израел, разкрил ни е методиката за поправяне, Кабала и книгата „Зоар” – създал е всички условия за свобода на избора, случило се е даряването на Тора свише – а сега трябва да я получим и реализираме в своето поправяне.

Това се нарича „царят дойде при царицата”. Той ще и даде всичко. Но сега, тя трябва да направи крачка към царя, да прояви желание да се съедини с него, а не да лежи през цялото време в праха, без каквито и да е действия от нейна страна. Защото царят я приканва към действие, протягайки и ръка, разкривайки и своето желание.

Тук се води голям спор между занимаващите се с външна Тора, вярващите и занимаващите се с вътрешна Тора, кабалистите. Защото във външното изпълняване на обичаите няма какво да се добави, а там, където може да се добави нещо е единствено във вътрешното: в намеренията, в изясняването на желанията, в разкриването на злото начало, което трябва да се поправи.

От урока по Книгата „Зоар”, 16.05.2010

Filed under: Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→