„Зоар”, глава „Ваигаш”, п.120: … И казано е: „Аз ще сляза с теб в Египет” – т.е. Шхина се е спуснала заедно с Него в изгнание.

И, на което и да е място, където Исраел се оттеглят в изгнание, оттегля се заедно с тях в изгнание и Шхина.

Иначе това, не може да бъде изгнание. Защото изгнание означава, че ти усещаш скриването. Чувстваш, че тук има духовно, Творецът, и усещаш Неговата обратна страна.

Тя ти свети така, че усещаш присъствието на скрития от теб Творец. Тогава, това се нарича изгнание.

Ако нямаш усещането, че Творецът е скрит от теб – това не е изгнание. За теб, Той просто не съществува – ти се намираш под нивото на духовното.

Изгнанието е също духовно усещане, по-високо от нивото на нашия свят. Затова, за обикновените хора, съществуващи в нашия свят, не може да се каже, че се намират в изгнание.

Но, ако знам, че тук задължително трябва да има нещо духовно, ако имам такова усещане и по някакъв начин съм запознат с онова, което е скрито – тогава това се нарича скриване и аз се намирам в изгнание.

Това е връзка, само че с обратната страна, светеща ми в черна светлина, а не в бяла.

Затова, „Исраел в Египет” – това е духовно стъпало. Те имат светлина, особено осветяване и не са откъснати от духовното.

Докато ние, сме „подобни на смъртни животни”, защото нямаме никакво усещане за изгнание.

Сега, с помощта на четенето на книгата „Зоар”, постепенно пробуждайки се от нашето животинско съществуване, ние започваме малко, по малко да усещаме, че се намираме в изгнание.

Не е лесно да се издигнем на нивото на изгнанието – това означава, наистина да усетим скриването, стремежа, желанието към духовното, по-някакъв начин да го различаваме от тъмнината, Кой е скрит от теб, с помощта на какво можеш да се хванеш за Него.

Изгнанието – това е духовно стъпало, обратната страна на същата степен на разкриване. Усещането на обратната страна, на работата в нея – това е част от работата на Твореца.

От урока по Книгата „Зоар”. 09.06.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Как да разпознаем в себе си „Моисей”?

Отговор: „Моисей“ в човека – това е най-близката до Твореца точка – точката на контакт с Твореца.

Ако човек се развива правилно, той се грижи за нея и я пази, като свое най-голямо съкровище.

Та нали тя го свързва с Твореца. „Моисей” – това е най-близкото свойство до духовното.

Всички останали точки се стремят към духовното само понякога, при определени условия, на различни нива на авиют (дебелина на желанието), по различни причини.

Докато „Моисей” в човека наистина е отдаден на целта.

От урока „Зоар” по неделната глава, 11.06.2010 г.

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар, Тора - Няма коментари→

Книга „Зоар“, глава „Ваигаш”, п. 126: Има небосвод над небосводите и този небосвод властва над нас.

Т. е. три небосвода, където десният и левият се намират един над друг, a средният небосвод властва над тях, съгласува ги и ги включва един в друг.

…” И под свода на техните разперени крила”, понеже те властват над тези, за които са предназначени…

Тъй като средната линия дели реално, осветявайки едновременно: т. е. дясната свети отгоре надолу, а лявата –отдолу нагоре. И затова дясното крило е уравновесено с лявото крило…

Как въобще може да се измери, равни ли са дясната и лявата линия? По количество, по тегло, по сила? Това са съвършено различни свойства. В нас няма възможност да се оцени това, според някаква външна мярка за измерване, както в нашия свят.

„Равни” – има се предвид, че се допълват един друг по такъв начин, че всяка от тях дава на другата всичко необходимо.

Хасадим от дясната линия напълно допълва Хохма в лявата линия. А Хохма свети в Хасадим толкова, колкото е способна.

Това означава, че те са равни. Т.е., те са партньори и всеки отдава всичко, само за да съществува взаимна връзка между тях в оптимална форма, което и се нарича средна линия. Затова те се считат равни.

Възможно е Хасадим да съставлява 90%, а Хохма само 10%, а на следващата степен съотношението може да бъде 70% и 30%, или 99% и 1%.

Но това се нарича равенство, тъй като всеки допълва другия толкова, на колкото е способен.

В тях има едно намерение, една мисъл, една сметка и затова те се наричат равни. В никакъв случай не е задължително съотношението между тях да бъде 50 на 50.

В духовното равенство означава, че аз допълвам теб с всичко, което ти желаеш от мен. И тогава сме равни.

От вечерния урок по книгата „Зоар”, 09.06.2010 г.

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

„Зоар”, глава „Ваигаш“, п.55: Защото препитанието на човека е трудно за Твореца, както разделянето на Червено море.

Тъй като, препитанието на света (се спуска) свише, от Зеир Анпин, от екрана де-хирик в средната линия.

Защото: „Синовете, живота и препитанието зависят не от постиженията, а от мазал (сполуката)“.

И затова за Него е трудно препитанието на света, защото това зависи от мазал, от който произхождат синовете, живота и препитанието.

И затова за Него е трудно препитанието на света, тъй като Той не го владее, докато не бъде благословено от мазал.

Сполуката (мазал) означава „течаща“ (нозел) и обозначава висшето изобилие, спускано на капки, а не изливащо се като непрестанен поток, поради нашето ограничение и невъзможност да получим повече.

Висшият желае да ни даде целия свят на Безкрайността, а е принуден да освобождава за нас светлината капка по капка – според нашата способност да я възприемаме.

Затова е написано, че: „Препитанието на човека е трудно за Твореца, както разделянето на Червено море“. Тъй като по своята природа Той е Добър, Отдаващ и Творящ добро, и Му е трудно да се въздържи да не даде на човека всичкото благо наведнъж. И затова Му е трудно на Твореца – да дава само на капки.

От вечерният урок по Книгата „Зоар”, 07.06.2010

Filed under: Ежедневен урок, Зоар, Творец - Няма коментари→

На много места в Зоар ще почувстваме доколко не ни достига текста.

Всъщност Зоар описва цялата реалност: ХАБАД-ХАГАТ-НЕХИ на общата душа Малхут от света на Безкрайността, това са коментарите на Петокнижието (Тора, Пророците и Писанията).

Но първоначалния текст е бил скрит от нас и от него е останала само малка част. Видимо не ни трябва повече за нашето поправяне.

А всички останали части на Зоар, неотнасящи се към нашето текущо поправяне, по всяка вероятност се отнасят към останалите части на системата, поправени още преди нас.

Затова в текста се чувстват някакви пропуски и недоизказани неща. И ако все още не го забелязваме, то след това ще го усещаме все повече и повече.

Но ние също така чувстваме доколко тези пропуски са полезни всъщност. Нали душата, стремяща се към поправяне, търси съвършенство!

И тези липсващи части, които тя усеща, сякаш я подканят да се прикрепи към поправените души, които са били поправени от недостигналите до нас части на Зоар. Именно поради това те отсъстват.

И от това трябва да разберем, че се намираме в жива система от души, където едни части се допълват взаимно.

И липсващите места ни привличат да се присъединим към тези души, в които са заключени недостигащите разкрития.

Ако се съединим с тях, то с това ще допълним всички души.

Откъс от урока по Книгата Зоар, 14.06.2010

Filed under: Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Каква трябва да бъде нашата връзка с текста при четенето на Зоар – освен мисълта за това, че ние се учим заедно и искаме да поправим себе си?

Отговор: Връзката с текста на Зоар идва по-късно и вие започвате да чувствате някакво вълнение, което тя предизвиква у вас.

Зоар докосва вътрешно сърцето на човек, като писмо, написано от някой много близък и скъп на тебе човек – много лично и интимно, напълващо твоя живот.

Ти можеш да преминеш различни състояния, да се натовариш с някакви мисли и действия, но когато се връщаш към Зоар, то чувстваш как той те съживява – напълва, успокоява, ласкае, прегръща, обгръща.

Този текст изразява състоянието на душата, намираща се в абсолютно сливане с Твореца.

Когато човек получава най-първото усещане за духовното, вече разбира какво означава това. Той вече не може без това .

За него това е като че ли лично, вътрешно послание свише, като “прохладна вода за жадуваща душа”.

А след това най-първо чувство, се появяват по-сложни и богати усещания, прерастващи в цяла драма.

Но преди всичко е необходим първи контакт, затова на човек е нужно няколко години сериозно работа.

Ако правим това всички заедно и действително поискаме, помагайки си един на друг и задължавайки се, то това ще отнеме по-малко време.

На нас ни е нужно да влезем в съприкосновение с духовното – даже не първо сливане, а някакво предчувствие за него, усещане, повдигащо се над границата на цялата обичайна реалност.

Всичко като че ли остава по старому, но има състояние по-висше от всичко, от което се започва, и по-нататък човек се съединява със Зоар.

От урока по Книгата  Зоар, 14.06.2010

Filed under: Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Как ние можем да търсим сега поправяне, ако напълно се намираме в егоистичните желания?

Отговор: Разбира се сега не можем да искаме поправяне. Ако съм пълен егоист, как мога да моля за поправяне?

Но от мен се иска само малко, доколкото съм способен да моля за отдаване, намирайки се в егоизма.

Това се нарича, че от «ло лишма», т.е. от лъжи, от егоизъм, от желанието си да се насладиш, от мисли за себе си, ти започваш да крещиш, че искаш да бъдеш отдаващ.

Разбира се, това е лъжа и ти не искаш да бъдеш отдаващ, да обичаш другите, да им отдаваш, да се уподобиш на Твореца.

Ти просто не знаеш какво е това отдаване и затова можеш да произнесеш тези думи. Ако знаеше какво е това, веднага би избягал.

И затова истината е скрита от теб, за да не знаеш какво искаш, доколкото това е обратно на природата ти – действително смърт за всички твои днешни желания и свойства.

В науката кабала ние изучаваме отношенията между светлината и желанията. Има съсъд, желание и срещу него – светлина.

А освен това има друго състояние, когато и желанието е неистинско, лъжливо, и светлината срещу него е непряка, а обкръжаваща. Именно в такова състояние се намираме сега.

Но засега, сякаш желаем да станем отдаващи, ние молим светлината да дойде и да ни даде това желание да отдаваме. И по тази причина това работи.

Системата е така устроена, че винаги от сегашното ни състояние, в което не желаем следващото състояние и все пак молим за него, ние можем да го постигнем, да го пожелаем, да го получим и да се намираме в него.

Това е обусловено от това, че в нас съществуват решимот от поправеното състояние, което впоследствие се е разбило. Тези решимот пробуждат светлините, намирайки се далече от нас, в света Ацилут и ние можем да ги привлечем, за да ни въздействат и тогава те се наричат обкръжаващи светлини.

Разбира се, ние се намираме в лъжи и не желаем отдаване и любов към ближния. Всичко това е вярно. Тора не скрива това от нас.

Даже обратно, тя ни казва, че Творецът и духовното са скрити, доколкото ако ти го видиш, никога няма да го поискаш.

Но за да можеш да си представиш, че сякаш това е добро за теб, дори в егоистичните ти желания – духовното е скрито.

И когато ти, като че ли го искаш, представяйки си някакво егоистично възнаграждение – светлината във всеки случай ти въздейства и изменя твоите желания и мисли от получаване към отдаване. Така работи тя. Системата е построена именно за такъв процес.

Така става не само в нашето състояние, когато се изкачваме от тази степен на получаване на първата духовна степен на отдаване.

Преминавайки махсом ние също се издигаме от състояние в състояние на същия този принцип, желаейки нежеланото.

Макар, че там «душата на човека го учи» и  има някаква поддръжка, доколкото вече се намираме в духовното.

Откъс от урока по Книгата Зоар, 02.06.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

През целия ни духовен път, ние трябва да вървим с вяра над знанието, защото придобиваме усещане за духовното, влизаме в обсега на Твореца, желаем да привлечем Неговите сили.

Именно това се нарича вяра над знанието, когато аз вървя не със затворени очи, а със силата на отдаването, не със своя разум и чувство, а с висшето стъпало.

Но аз вървя с нея по такъв начин, че приемам разума и усещанията на висшето, възвисявайки ги над своите, в противовес на моите собствени.

Тоест придобивам нови свойства, които са по-високи, логични. Само на мен, те не ми се струват логични.

Същото се случва с нас сега. Ние винаги се сблъскваме с един и същи проблем: аз трябва да се отнасям към своите другари и към целия свят според принципа „възлюби ближния като  себе си”.

Длъжен съм да ги обичам, да се обединя с тях, нещо да направя със себе си. Как е възможно това? На мен това не ми харесва, не съм способен да го направя.

И тук, следва да приема това условие, този закон за вярата над  знанието, да реша, че ще го изпълня.

Защото имам възможността да изпълня това условие и да го приложа на практика, дори без желание, както е казано: „Ще направим и ще чуем!”

Затова, както е казано в Тора: „разцъфтя тоягата на Моше”. Всичко това се случва със силата на благославянето свише, когато приемат разума на висшето стъпало, което означава – вървят подир Твореца.

Тъй като Творецът – това е по-високото стъпало, а не нещо отдалечено. Така малкото дете се учи от по- голямото: то с отворена уста, буквално лови всяка дума, всички движения, всички примери. Каквото и да му покажеш – то възприема всичко. В резултат на което се развива.

Ние трябва да направим същото, полагайки огромни усилия срещу нашата природа – да задължим себе си да се учим от висшето стъпало.

Това се нарича вяра над знанието. Същата тази сила, която аз придобивам от висшата степен, ми дава чувства, разум, всякакви знания и информация.

Само това се нарича вяра над  знанието, тъй като в сегашното си състояние, аз трябва да вървя срещу него. Но е ясно, че това е така.

Защото, на по-високото стъпало има по-голямо желание да се насладиш, и то е по-голямо в намерението си за отдаване.

Без съмнение, по-високото стъпало е противоположно на мен, то никога не ми се струва логично.

Висшият винаги се струва на низшия странен, объркан, постъпващ неправилно, защото висшето стъпало е обратно на мен, неразбираемо, и аз съм уверен, че висшият не е прав.

И само от опит, ние виждаме, че висшият не греши. Дори, ако неговото поведение ти се струва странно и нелогично, ти просто не разбираш неговите разчети. Но по време на целия път Той не греши.

От урока по Книгата „Зоар” от неделната глава, 11.06.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Зоар, глава „Ваеце“, п.60: … Защото такъв е редът на изграждането: Авраам и Ицхак – това са дясната и лява линии, а Яаков е в средата. И е казано: „земята“, т.е. Нуква, „на която ти лежиш“.

По такъв начин, всички те, заедно, представляват единен свят строеж: трите линии с Нуква. Тук видя Яаков, че ще бъде избран от Праотците.

„Зоар” ни разказва много за линиите, особено за тези, които са противоположни една на друга, за Авраам и Ицхак, тъй като ние още не усещаме, колко трудно е за човека да работи с намерение и действие, които са противоположни едно на друго.

Тъй като всичко в нашия свят, обикновено работи в една посока. Ако отдавам някому с намерение да ми стане по-добре от това, не означава, че отдавам и че работя в двете посоки. Това е работа в едната посока – за себе си.

Когато започнем да работим извън желанието за наслаждение, тогава всеки елемент включва в себе си две противоположности – в намерение или в действие.

Затова тук винаги има разчети, с които Зоар не просто така през цялото време се сблъсква и като че ли отново трябва да каже, къде е Авраам, къде – Ицхак, и къде е Яаков, къде е дясната, а къде – лявата линия.

Тъй като на всяко стъпало, работата в трите линии е много трудна. Това е обединяване на желанието за наслаждение, което няма връзка с духовното, с намерението за отдаване, за да стане именно това желание активно действащо, определящо, полагащо основата и извършващо духовно действие.

Откъс от урока по Книгата „Зоар”, 14.06.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

От трудовете на Рабаш: Управлението на Малхут се нарича „хука” (кодекс). Но тя е само закон на Тора, не самата Тора. В крайна сметка, за да заслужим Тора, трябва да приемем законите, които тя ни дава. Иначе е невъзможно да я получим. И в този момент, когато човек е приел върху себе си управлението на Малхут, тогава той се нарича „свойството Исраел“.

Ние всички сме желание за наслаждение. Това желание е като някаква планина, хълм или купчина пясък, при които няма никаква форма. Ние трябва от този „пясък”, както на брега на морето, с помощта на водата (хасадим ), да построим форма, подобна на Твореца.

Това е нашата работа. Процес, в хода на който строим тази форма от безформен „пясък”, изучавайки свойствата. Творецът ги копира и слепва от „пясък”, и този процес се нарича „хука” (кодекс). Формите, които приемаме, също се наричат „хука”.

В крайна сметка и причината, и следствието, и самите форми на отдаване, които строим една след друга, са на основата на желанието за наслаждение и всички те се съединяват заедно (тъй като в духовното нищо не изчезва), докато всичко изградено не се превърне в образ на Твореца, който ние сами създаваме.

Излиза, че творението създава Твореца. Така е написано в книгата „Зоар“. Затова всички тези велики закони, които получаваме от светлината, за да разкрием Твореца, са предназначени да ги реализираме върху себе си.

От урока по книгата „Зоар”, неделна глава, 14.06.2010 г.

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар, Тора - Няма коментари→