Зоар, глава „Ваеце (И Якоб излезе)”, п. 51:… Излиза, че тя е като лъскаво огледало, което се грижи не за това да показва нейната собствена форма, а само формите на другите, тези които я гледат или тези, които стоят пред нея.

Тя е подобна на огледало също защото цялото свойство на огледалното стъкло е в неговия тъмен цвят от другата му страна. То отразява лъчите светлина и ако беше прозрачно никаква форма нямаше да се вижда в него. Такава е Нуква – цялата и сила е в нейния Масах, който задържа светлината да не свети от нея надолу. Без Масаха в нея нямаше да има изобщо никаква светлина.

Ние четем Зоар, но не я разбираме; четем я, но не чувстваме нищо. Накрая ние трябва да стигнем до състояние, в което въпросът „За какво е всичко?” ще ни потопи в отчаяние, разочарование, във вътрешно избухване и осъзнаване, че нямаме друг избор освен да се обединим и в това вътрешно единение да разкрием за какво говори Зоар.

Няма друг начин, няма друг път. Ние трябва да преодолеем тази бариера. Има много пречки на нашия път: леност, липса на разбиране и протеста на ума заради неговата невъзможност да разбере. Обаче, нищо от това няма значение. Нуждаем се от упоритост, която ще ни доведе до състояние на отчаяние и осъзнаване, че нямаме друг избор. Ние трябва да разкрием за какво говори Книгата Зоар точно тук в нашето единство. Това, което Зоар описва се разкрива само в единството между нас.

От ежедневния урок, 13/06/2010, Зоар

Filed under: Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Кратко съдържание на седмичната глава „Хукат”. ч.7: …И отново народът започва да се оплаква от несгодите, от това че напразно са го извели от Египет.

Заради това Творецът им изпраща множество отровни змии; и тогава народът се разкайва за това, че е роптал, искайки Моисей да се помоли за тях, за да премахне от тях тази напаст.

Мойсей се моли за тях и получава указание от Твореца, как да излезе от създадената ситуация, чрез медната змия.

По целия духовен път в човека напират въпроси и той не знае какво да прави.

Той дотолкова се превива под товара на тежестта, че вика „отровните змии”, т.е., неговото първично, заложено в основата на творението, желание за наслаждение  започва да се пробужда .

И какво помага на човека? Помага му това, че той, като че ли, създава медна змия. Тоест, той разбира и чувства, че всичко, пред което се изправя е само скулптура, а не е живо.

Ако тези змии идват отвън, те му се струват като проява на висшата сила.

Но когато човекът изгражда същото сам, става му ясно, че това не е висша сила, а само игра на въображението и че всичко това е дошло при него като глупава пречка, възникваща в самия него.

Затова, веднага след като Мойсей изваял медната змия, проблемът се разрешил. И така народът на Израел се избавил от тази беда.

Така Тора ни показва различни начини за защита и поправяне. „Медната змия”, това е много интересен метод за овладяване на нашите „зли желания” – егоизма, когато ти изграждаш в негов противовес същото и разбираш, че това пред теб  е само въображаем образ.

Ти го виждаш защото сам изграждаш този „идол”. Това може да се нарече „трудова терапия”. Така човек се избавя от този проблем – пробуждането на „змията” в него. Разбира се, всички тези действия са вътрешни.

Въпрос: от една страна е казано: „Не си създавай кумири”. А тук именно Творецът заповядва на Моисей да създаде идол…

Отговор: Вярно. Понякога така постъпваме с децата си. Ние специално ги караме да правят нещо, за да престанат да се страхуват. „Хайде заедно да отидем при кучето и ще видиш, че няма нищо да ти направи! ”

Пред теб се появява някакъв образ и ти мислиш, че той е дошъл свише, от Твореца, че змията символизира висшата сила, която властва над теб.

Но Твореца казва „Не! Направи сам същото, и ще видиш, че си го направил ти, че всичко е в твоето въображение, че ти рисуваш  змията, която стои  пред теб.

Пред теб всъщност няма нищо, само така ти се струва. И ако ти направиш този „идол”, то ще видиш, че в него няма нищо, че във всички тези отровни змии, като че ли идват и те плашат, няма нищо, освен това, което сам си вложил в тях. Ти си ги създал, а не силата свише. Изгради го и ще видиш, че това е така.

„Медната змия” това начин за лечение, който позволява правилно да се отнасяме към егоистичното желание.

По седмичната глава от урока Зоар,14.06.2010 г.

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар, Тора - 3 коментара →

Краткото съдържание на неделната глава „Хукат”, ч.1: Народът на Исраел продължава своите странствания из пустинята и пристигат в Кадеш, намиращ се в пустинята Цин, където народът започва да се оплаква от липса на вода.

Моше и Арон се обръщат за съвет към Твореца, и Той им указва: пред очите на всички, да поискат от скалата да им даде вода. Но вместо да поискат от скалата, те удрят по нея.

Това предизвиква гняв у Твореца, и Той произнася своята присъда и тя е, че те трябва да умрат в пустинята и да не бъдат сред онези които ще въведат народа в земята на Исраел.

Въпрос: Ако Творецът ни дава точка в сърцето, и сам ни превежда през всичките тези състояния, тогава защо се гневи?

Отговор: Разбира се, Творецът от самото начало ни създава всичките тези проблеми.

Той ни подлага крак на всяка крачка, и няма никой друг.

По най-жесток начин, в началото Той извършва зло, след това крещи, наказва ни, после ни предлага: „Добре, направете го по-друг начин, на вас ще ви бъде по-добре”. Но и в това „по-добро” състояние, отново ни прави нещо още по-лошо – отново ни наказва.

Защо се гневи Той? Този гняв е поправянето. Това означава, че човекът усеща вътре в себе си поведението на Твореца, тъй като така е устроен човекът.

Ние не можем да съотнесем това с Висшата сила, с произтичащото в Нея. Защото в Твореца не се случва нищо, Той се намира в абсолютен покой.

Но, тъй като ние, още не се намираме в напълно поправено състояние, нашата реалност се разделя на „Аз” и „извън мен”, „Аз” и „заобикалящият ни свят”, „Аз” и „духовния свят”, „Аз” и „Творецът”.

Но, като че ли всичко е външно за мен – а в същност това съм Аз, само че, засега ми се струва, че то се намира отвън.

Затова, цялото поведение на Твореца, което се проявява в мен, в различни форми – това са моите свойства, чрез които си представям Него.

Ако аз поправя себе си, тогава ще видя, че от Твореца струи само любов и нищо друго освен любов.

Но засега, моите външни желания не са поправени – те ми дават усещане или за злия свят, или за злия Творец.

От урока „Зоар” от неделната глава, 14.06.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар, Творец, Тора - Няма коментари→

Има психологическа бариера по пътя към духовната цел. Ако искам да постигна отдаване, не трябва да питам за нищо – само как да отдавам.

И това е отдаване – не в определенията на егоистичния ми разум и днешното ми желание.

Тоест, не бива да искам нищо от онова, което ми е понятно сега, защото то ще бъде противоположно на истинското отдаване, на духовното състояние.

Когато премина в това състояние и получа това духовно свойство, там вече ще започна да проверявам себе си с новия си разум и новото си сърце – да чувствам и разбирам в желанията за отдаване.

Но, ако искам да знам за отдаването, намирайки се в егоистичните си желания – това няма да стане. Затова първият етап се нарича „преминаване на махсома“ (бариерата пред духовния свят).

Това означава, възприемане на свойството отдаване като отделяне от всичко, което се случва сега в моите желания.

Затова, искам свойство над своя разум: искам да знам как да получа това свойство, но не зная какво представлява то.

Нямам никаква връзка с него, никаква допирна точка, никаква проверка – приемам го такова, каквото го дадат свише.

Като че ли, такова отношение не подхожда много на сериозния, развития, умния човек. Напротив!

Именно хората с развито чувство, разум и разбиране на всички процеси, през които преминаваме, проверяват своя егоизъм и виждат, доколко изцяло сме в негова власт и робство. Затова разбират, че нямаме друг изход, освен да се издигнем над него,напълно откъсвайки се от своите сегашни желания и от егоистично ограничените чувства и разум!

Затова по време на урока, аз моля само за въздействие на светлината върху мен – не е важно, какво ще направи тя с мен.

Аз съм като новородено, което не разбира нищо, намирайки се в ръцете е на своята майка, и е съгласно с всичко, което тя прави с него.

Такава преданост към висшето и самоотдаване трябва да постигна: моля, излекувай ме! И освен за това – не моля за нищо повече.

От урока по Книгата „Зоар”, 02.06.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Какво е това единство? Това вътрешно усещане ли е или разкриване на някаква тайна?

Отговор: Единството – това е нова реалност, за която ние нямаме никаква представа. Това е някаква нова материя, неосезаема за теб преди, в която свойствата не са от този свят – това са свойства на отдаване.

Когато се включваш в тази материя, живееш в нея, започваш да разкриваш нещо различно, ново измерение, все едно си попаднал на друга планета. Ти ще разкриеш това в свойствата на тази нова материя – в отдаването.

Поради това, единството не означава просто обединение между нас, добри взаимоотношения, увереност. Това е разкриване на ново свойство, несъществуващо в нашия свят.

Когато ние придобиваме това свойство, ставаме подобни на Твореца, всичко се разкрива в разума и чувствата, в единството с Него.

Ние нямаме нищо друго за правене – само да постигнем единство. А постигането на това единство е по силите ни. За това е написано: „Като направим – ще чуем”.

Тоест, ние можем да правим различни неща, да полагаме усилия, да правим всичко по силите си – заедно да учим, да се обединяваме, както съветват кабалистите, както пише Рабаш в статиите си.

Разбира се, това няма да ни се отдаде. Но ние трябва да стигнем до това състояние, за което е казано: „и възнегодуваха те от тази работа”, – към вътрешния кръг, който сме задължени да постигнем – и не можем. Тогава това ще се случи. Но трябва да има истинска молитва, наистина вик.

Ние вече сме поставили основата. Сега трябва само да достигнем свойството на единството. Новата материя, която ще се разкрие като съединяване с другите – това вече е духовна материя.

Това вече е духовен съсъд, съществуващ до разбиването – това е определена степен. Но щом ние разкрием това – веднага ще разкрием в него духовното съществуване на Твореца.

Поради това, през целия ден, всеки от нас и всички заедно трябва да се стараем, колкото е възможно, да се грижим само за това.

От урока по Книгата Зоар, 13.06.2010 г.

Filed under: Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Зоар, глава „Ваигаш“, п.102: „Глас се чува от висините“. Гласът – това е Нуква, която се е издигнала и се чува в Бина, наречена висини, висш свят.

„Във висините“ – това означава, че Нуква облича лявата линия на Бина, както е казано: „И призова Всесилният, Богът на войнствата, в този ден да плачат и да се оплакват …“

Това се дължи на пробуждането на големите съдове, които се намират там. Те преграждат цялата нейна светлина, и това е второто поправяне. Тогава „реката пресъхва и се пресушава“ – т.е. разрушават се двата Храма.

Разбиването е необходимо за последващото поправяне, за да може в този процес, да се узнае замисълът на Твореца.

В науката Кабала изучаваме всичко, което се е случило във висшите светове, цялата подготовка за създаването на нашия свят. И само, започвайки от нашия свят, ние започваме поправянето, отдолу – нагоре.

Точно така трябва да гледаме и на нашата история. Разрушаването на Първия и Втория храм, всичко, изминато от нас в продължение на цялата ни история, е било само подготовка, осъществена отгоре – надолу. И едва сега започваме поправянето, издигането отдолу – нагоре.

Както е записано в „Учението Десет Сфирот“ и „Въведение в науката Кабала“, всичко, случващо се във висшите светове, включително разбиването на общата душа, се е осъществило отгоре надолу за сметка на висшите сили, без никаква намеса от страна на низшето.

Низшият започва да действа едва след смесването на всички желания и последното изгнание, когато се появява възможност (пространство) за свободен избор, разкрива се Книгата „Зоар” и са създадени всички условия за развитие.

Откъс от урока по Книгата „Зоар”, 08.06.2010

Filed under: Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Ако аз започна да усещам вътрешно, всичко което става в ежедневния ми живот, дали това е признак  за напредване, в резултат на четенето на Книгата Зоар?

Отговор: Не. Когато чета Книгата Зоар, никакъв ежедневен живот не съществува за мен.

Аз имам зачатък на душа. Това е точката в сърцето и сега с нея се намирам във висшата система, за която разказва Зоар.

Как да се съединя с тази мъничка точка, в която няма нищо чувствено и рационално, с всички тези свойства – трите линии, повдигането и спускането, духовните действия.

Именно това търся. Как да пребивавам в тях, как да ги усещам, как да ги изпитвам върху себе си там, в ЗОН на света Ацилут?

Аз нищо не искам от този свят – нито самия себе си, нито другарите, каквито ги възприемам с петте си сетива, и най – малко – целия свят. Защо ми е необходимо това?

Егото не съществува. Само вътрешно ми се представя моето его като желание да се насладя. Ако се повдигна на по-високо ниво – на отдаване, на вярата над знанието – то  виждам всичко, по друг начин.

Аз не желая да се занимавам с този свят! Искам само да се повдигна и да се слея с висшия свят! Отнасям се реално към това, а не напускам нашия свят.

Изучавам Книгата Зоар и Науката Кабала, за да разкрия за себе си висшия свят, а не да го притегля в нашия свят. Това няма никога да се случи! Никога духовният свят няма да се облече в материалния.

Напротив, материалният свят се повдига към корените си в духовния свят. Чрез материалния свят, впоследствие, аз виждам духовния. Но отначало е необходимо да се възприеме духовното.

Затова, преди началото на урока, се старая да се изключа от всичко, което имам в този свят. Тъй като сега изучавам съвършенството, духовното, Твореца.

От урок по Книгата Зоар, 10.06.2010

Filed under: Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: С каква цел четем Книгата „Зоар”: за да развием нашата чувствителност по отношение на петте ни сетива или, за да развием нашето съзнание и виждането ни за света?

Отговор: Съвсем не! Четейки Книгата „Зоар”, аз забравям за този свят, не го виждам, нито го усещам.

Аз влизам в системата на висшето управление и надзор, чета за нея, изучавам я и се старая да я усетя, тоест да се свържа с нея чрез чувствата и разума.

Старая се, доколкото мога, да използвам всички имена и названия, за които „Зоар” разказва.

Защото, всъщност, цялата книга „Зоар” говори за ИШСУТ, З”А, Малхут и душите. Всичко се извършва между З”А и Малхут, но „Зоар” описва това чрез хиляди всевъзможни имена и ситуации.

Затова, четейки Книгата „Зоар”, аз се опитвам да вляза в тези духовни състояния, а не да ги привличам към материалния ни свят. Защо ми е необходим той?…

Аз трябва да разпозная себе си в духовното, да усетя, как се «обличам» в ЗОН на света Ацилут, като се отъждествявам и сливам с него във всички свои желания и мисли.

Трябва да се опитам винаги да виждам всичко, което се случва в единното тяло на общата душа, защото всичко това са мои свойства – Авраам, Ицхак, Яаков, Моше, Йосеф, Аарон, Давид, всички действия, за които разказва „Зоар”, клипа и святост, стъпалата ЗОН на света Ацилут.

А този свят, сякаш не съществува за мен. Аз не го разбирам и усещам – не ми е нужен този въображаем свят.

Написано е, че трябва да се издигнем на нивото на висшия свят, а оттам вече, разбирайки макар и малко за духовните си корени, можем да изучим техните низши клони в нашия свят.

А да се намираме в клоните просто така – изобщо не е необходимо. При това е забранено да се прикрепят висшите корени към техните низши клони.

Нарича се идолопоклонничество, когато вземаш наименования и действия от висшия свят и се опитваш да видиш техните резултати в този свят като точно съответстващи един на друг.

Това е забранено, защото е погрешно. Какво значи забранено? – Такова просто няма. Това се нарича „да си създадеш кумир“.

От урока по Книгата „Зоар“, 10.06.2010

Filed under: Ежедневен урок, Език на кабала, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: От каква част на духовния свят идва към нас светлината на Зоар?

Отговор: От главата на Арих Анпин, във вид на обкръжаваща светлина, тъй като светлината на Зоар е светлината на Безкрайността, висше сияние.

Тази светлина не “идва към нас” – тя ни свети “отдалече” и се връща към своя източник. Затова свети на нас през всичките светове, намаляващи тази светлина според нашите желания, които са и противоположни. Това не е “пряка” система на връзка, която е основана на екрани и получаване на вътрешна светлина, където светлината се разкрива в количеството на способността ми да отдавам.

Но докато нямам екран, светлината ми действа отдалече и не в количеството, което мога да получа заради отдаването, а в каквото аз мога с нейна помощ да се излекувам!

Случва се човек да отиде на лекар, а той му казва: “На теб ти е необходимо много силно лекарство, но твоят организъм няма да го издържи, какво да се прави…” В напреднала възраст възникват такива проблеми и ако човек е получил много тежки увреждания може да го излекуват, но организмът му няма да издържи такова лекарство – не може да го усвои. Затова за него то няма да е полезно, а вредно.

Точно така това се отнася и за обкръжаваща светлина, която ми действа само в това количество, което може да ме излекува, тоест, което мога да издържа. И така аз приемам светлината, свойството на отдаване, което е отрова, смърт за моя егоизъм.

От урока по статията “Въведение в коментарите към “Сулам””, 02.06.2010

Filed under: Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Ако слушам „Зоар“, когато съм сам, през деня, аз също ли привличам обкръжаващата светлина?

Отговор: В духовното не съществува време, движение и пространство. Нима праведниците, авторите на Книгата „Зоар“, които физически са напуснали нашия свят преди две хиляди години, не се намират  с нас сега?

Ето какво е казал преди смъртта си Ари на своите ученици: „Ако заслужите, аз ще дойда и ще ви уча“.

Не разбирайки, един от учениците го попитал: „Как така ще дойдеш, ако сега напускаш този свят?“. „Това тайнство не ти е подвластно“ – отговорил Ари.

Тази връзка се разкрива вътре в човека много по – ясно, отколкото физическия контакт.

Затова, ние се намираме заедно с всички души, които вече са удостоени с разкриване, с всички наши другари, които се стремят към него, и по този начин всички ние, заедно, също ще бъдем удостоени с разкриване.

От урока по Книгата „Зоар”, 08.06.2010

Filed under: Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→