Въпрос: Какво е поръчителство?

Отговор: Вчера на детския урок дадох такъв пример: всеки човек притежава много малка егоистична сила.

С нея не сме способни да достигнем духовното, тъй като духовният свят е напълно отдаващ и освен това се намира на по-висша степен от нашия, т. е. трябва да бъдем една степен по-силни, отколкото сме.

Как да направим от малката сила голяма и да я превърнем от получаваща в отдаваща? Чрез обединение! Длъжни сме да се обединим във формата на взаимно поръчителство, т.е. цялостно да се съединим, отвъд всякакви граници. Как?

Да допуснем , че има 50 човека, от най-малкия до най-големия. Ако всички се включат в най-малкия, то той ще стане великан, да кажем с ръст 20 метра и тегло 1000 кг. А ако се включат всички в най-големия, който е една глава над всички? Едно и също, ще се получи точно такъв великан –същите 20 метра и 1000 кг. Това означава, че при взаимното включване няма малки и големи, а всички стават равни.

Кога те ще влязат в духовния свят? Ако са включени един в друг, те ще го направят заедно. Това се нарича поръчителство.

Така трябва да видим нашия общ духовен съсъд (душа, кли). В него няма разлика между съставящите го души, нито по „ръст”, нито по „тегло”.

Новите, които се включват към нас ще постигнат това, което всички ние постигаме.

Такава е тази особена, чудесна сила, изразяваща се в поръчителството.

От урока по книгата Зоар, 07.06.2010 г.

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар, Поръчителство - Няма коментари→

Зоар, глава „Ваигаш”, п.2: Но всичко било сътворено с Тора, и всичко достигнало съвършенство благодарение на Тора. И както Тора започва с буквата „бет”, така и светът бил създаден с буквата „бет”.

Защото преди Творецът да сътвори света, т.е. Нуква, явили се пред  Него всичките букви и всяка от тях се явила отделно, като започнали от края, т.е. в този ред тав-шин-рейш-коф, а не алеф-бет-гимел-далет.

п.3: Явила се пред него буквата „тав” и казала: „Желаеш ли Ти да сътвориш света с мен? Казал й Творецът: „Не. Защото заради теб ще умрат многото праведници. …И затова светът няма да бъде сътворен от теб.”

п.4: Явили се три букви: шин, коф, рейш, и всяка се явила самостоятелно. Казал им Творецът: „Вие не сте достойни чрез вас да бъде сътворен света, защото вие сте букви, с които се нарича „лъжата” (шекер), а лъжата не е достойна да застава пред Мене”.

Може да се сравни това с начина, по който се молим на Твореца да ни помогне да съединим желанието (кли). Защото буквите са  строежа на малхут. Всъщност, именно нея желаем да изградим от нашите точки в сърцата. Затова, като че ли, отиваме при Твореца с нашите желания (въпреки че още не осъзнаваме това), плачем като бебета, без да знаем какво точно да искаме, но това действа така, сякаш  ние се обръщаме към Твореца във всевъзможни форми и букви, а в отговор  не получаваме нищо – докато не открием правилното желание, правилната буква.

п.5: Явили се буквите: пей и цади, а също и всички останали, докато не стигнали до буквата „каф”. Когато каф се спуснала от кетер (короната), затреперали и висшите и низшите, докато не станало всичко с помощта на буквата „бет”, която е знак на благословия (брахи), и с нейна помощ светът достигнал съвершенство и бил сътворен.

Ние трябва да достигнем такова желание, такова състояние, в което само с благословията свише може да се роди нашият духовен съсъд, с никакви други наши усилия – само ако ние се включим в същата сила на благословение, в единство с Твореца.

Откъс от урока по Книгата Зоар, 06.06.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар, Молитва - Няма коментари→

Няма светлина без съсъд, няма изпълване без желание. Висшата светлина е в абсолютен покой, но изпълва и обгръща цялото мироздание. Всичко зависи само от нашето желание, от нашите съсъди на възприятие.

Ако нашето желание се стреми именно към това изпълване, ние ще го усетим. А ако желанието не съответства точно на честотата или свойството на изпълване, т.е., между желанието и изпълването няма подобие на свойствата, ние не усещаме изпълване, както е в много случи в нашия свят.

Ние сме длъжни да доведем желанието си към висшата светлина, за да може тя да го изпълни. А желанието трябва да съответства на светлината, т.е. да съществува в отдаването. Откъде взимаме силата за отдаване? Кабалистите казват, че силата на отдаване съществува във всеки човек, но е много малка и в самия човек тя малка и ще остане.

Тя може да израства само за сметка на това, че човек се обединява с другите. Ако той желае да достигне отдаването и е готов да прави всичко в името на това, да получи от групата, от другарите и тяхното желание за отдаване, то ще получи от тях много такива желания – в тази степен, в която принизи себе си и издигне другарите в своите очи. Така той може да получи от тях по-голямо желание за отдаване – и по количество и по качество.

Ако той има желание да отдава, по време на четене на Книгата Зоар, светлината ще може да въздейства върху него, ще започне да подрежда в него това желание и да го изпълва.

Затова, подготовката към четенето на Книгата Зоар трябва да се провежда в групата, във взаимното включване един в друг, за да формира силно желание. И тогава ние ще преуспеем.

Ние можем да ускорим времето, да го съкратим, без да се задълбочаваме в продължителни физически страдания, а да ги трансформираме в страдания на любовта – страдания от това, че не притежаваме свойството да отдаваме, желание да отдаваме и ние сме задължени да го постигнем. Ние можем да действаме спрямо другарите в групата и така да придобием това желание.

Получава се така, че всичко е в ръцете ни. Ние може да съкратим времето. Ние можем да съкратим времето до нула. Творецът е създал единствено точката „нещо от нищото”. Всичко останало той е дал на нас, за да можем да увеличим желанието си до точката в сърцето – до мащабите на Малхут от Безкрайността. Това е възможно само за сметка на обединението.

Затова ние притежаваме само една възможност да достиганем желанието към светлината – чрез старанието да бъдем заедно в нашите малки отдаващи желания.

От урока по Книгата Зоар, 06.06.2010

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Трябва да издигнем МАН (Майин Нуквин, молитва). В желанието ли се извършва това действие?

Отговор: МАН означава, че аз моля за силата на отдаване. От Малхут аз се обръщам към Бина и моля Бина за способността да отдавам. Обаче, трябва да достигна състоянието, в което напълването с тази молитва (МАН) да е достатъчно за мен; чувствам радост от това, че съм способен да издигна МАН.

Как Тора описва това състояние? Това е, когато достигнеш „дневната светлина”. „Ден” е да нямаш нищо и да си скитал в пустинята търсейки МАН (желанието да отдаваш) и го намираш. Когато го намериш, то те оживява, задоволявайки всичките ти вкусове. То съдържа всичко, което желаеш.

Какъв „вкус” има то? От къде идва? Какво е МАН? Идва в теб от Бина. Това е, когато и най-малката възможност да отправиш молба към Твореца е достатъчна за теб: „Аз имам връзка с Него. Мога да Го помоля. Нищо друго не е важно за мен.”

И все пак, не искам ли да имам желание, в което да мога да разкрия Твореца? Не. Аз съм доволен само да имам стремеж към Него. В това се състои моето напълване сега. Връзката с Твореца чрез група ме напълва.

„Но каква е тази връзка? Как може да имаш всичко? Ти нямаш нищо.” Вярно е, но мога ли да се обърна към Него като издигна МАН? Когато това е възможно, то е достатъчно. Това се нарича „скитане в пустинята”, добиване на свойствата на „Хафетз Хесед” (който не иска нищо). В пустинята си лишен от всичко,  наистина не желаеш нищо за себе си. И все пак по този начин  получаваш поправянето, чрез свойството отдаване, подобие на Твореца и това е твоето напълване.

От ежедневния урок – 06/06/2010, Зоар

Filed under: Вътрешна работа, Ежедневен урок, Зоар, Молитва - Няма коментари→

Въпрос: Как човек може да провери доколко е напреднал от урок на урок?

Отговор: Човек трябва да работи, за да изясни това за себе си. Какво искам? Заради себе си ли го правя или заради отдаването? Изградил ли съм връзка с другарите си? Нуждая ли се от тях или не? Работя ли заради егоистичното си желание или заради намерението за отдаване, на страната на Твореца или творението, отвъд егоизма или вътре в него? Целият напредък се основава на такъв самоанализ.

Възможно е след хубав урок тези прояснения да разкрият лошото ми състояние, но те ще са по-прецизни. А това означава, че напредвам! Всеки ден трябва да ми дава простичък резултат: необходимо е утре да дойда на следващия урок с още по-изяснено желание. Имам или нямам желание няма значение, защото то се дава Свише. Възможно ли е обаче това състояние да бъде по-добре определено?

Този анализ ще ме доведе до задънена улица, където всичко става неясно и замъглено. Но това също показва по-голяма яснота и избистряне. Светлината, която идва до мен по време на урок, ми осигурява определения; дали те са позитивни или не няма значение. Тези дефиниции ми позволяват да правя по-чисто и точно изследване, за да оценя себе се, своето състояние по отношение на Твореца или целта – във всички насоки.

По този начин Светлината влияе на желанието. Когато Тя го освети, аз виждам повече. Дори да спра да разбирам каквото и да било и внезапно да се объркам, това също се нарича „да видя повече”. Тези ситуации също предлагат степен на разбиране.

От урока по книгата „Зоар”, 02.06.2010 г.

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Зоар, глава „Тецаве” (Заповед), п.114:… Пет са забраните, които действат в Деня на изкуплението: за ядене и пиене, измиване, помазване, носене на кожени обувки и полови сношения, за да се използва помощта на петте висши страни, ХаГаТ-Нецах-Ход.

Денят на изкуплението, т.е. Бина, която ги е създала и те се явяват нейните врати.

Тъй като ние трябва да преминем от възприемане на действителността в егоистичните желания към възприемането й в желанията за отдаване, авторите на книгата Зоар, както и всички кабалисти, ни разказват за всевъзможни поправки, които трябва да извършим в нашите желания при прехода от степен на степен, за да се издигне още повече всяко от нашите пет духовни сетива.

Всичките пет сетива са свързани едно с друго и затова  винаги имаме духовен парцуф, т. е. определено, ограничено възприятие на действителността.

А за да се премине от текущо възприемане на действителността към по-издигнато, трябва да увеличим желанието, да привлечем към него изправящата светлина и да изградим следващия парцуф, т. е. себе си на по- висока степен, като откриваме все повече чувствените органи и възприемането на действителността.

Така ние напредваме. А всички тези трудности, за които разказва Зоар – „изкупителна жертва“, „пет забрани“ са само ограничения, благодарение на които, съгласно съветите на кабалистите, ние по – бързо достигаме до поправяне.

Тъй като, те предварително ни казват  какво си струва да направим на всяка стъпка, за да се насочим към възприемане на действителността на по-сложна, по-вътрешна и дълбока степен.

Тогава ще напредваме с по-голяма скорост и със сигурността,че не ще претърпим провал.

От урока по книгата Зоар, 03.06.2010 г.

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Възприемане на реалността, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Всичко се свежда до това, да преминем от възприемане на действителността в егоистичните си сетива, към възприемане в алтруистичните сетива.

В това е цялата разлика между усещането на този свят и усещането на висшия свят, между сегашното ни възприемане на действителността, живота в лъжи, в отделеност от Твореца, извън усещането, къде се намираме, и разбирането, усещането и знанието къде съществуваме, в Кого и с Кого живеем.

Промяната на възприятието се извършва с усилието на човека. Но предварително трябва да има желание за неговата промяна, тъй като то ще се случи само, ако го пожелаем.

Затова трябва с усилие да  си представим  висшата действителност, да създаваме нейния образ в себе си (за което говорят кабалистичните книги) и да градим в групата  такива отношения помежду си.

Тогава по време на обучението, когато четем за тази висша действителност, ние ще искаме да дойде сила свише, да ни отвори сетивата, тези шлюзове на усещанията и ние бихме разкрили къде всъщност се намираме, и не бихме седели в тази лъжлива, измислена картина, която ни се представя днес в замъглените ни сетива.

Затова, цялата наша работа е да дадем правилно определение на това, какво се нарича истинска действителност.

Всеки от нас, с всички сили, колкото е възможно, е длъжен да се старае да си представи, да си нарисува , да сформира за себе си някакъв висш образ, в който всички ние сме съединени в нашите желания заедно с Твореца. Няма никаква разлика между нас, а вътре в нас, между нас – цари Творецът, свойството отдаване и взаимна любов.

Освен това състояние няма нищо друго, никакви въображаеми картини и ние молим тази действителност да ни подейства и да се въплъти в нас. Това трябва да стане с помощта на нашите усилия.

Именно към това човек трябва постоянно да се стреми по време на четене на книгата Зоар и други кабалистични книги. И затова тези книги говорят за истинската действителност. Иначе бихме могли да четем книги, написани в друг стил или въобще не би имало смисъл да ги четем.

Затова, четейки в тези книги за висшата действителност, сме длъжни да се стараем да я постигнем. Както пише Баал Сулам в „Предисловие към ТЕС”, т.155: „Благодарение на силното желание и стремежа да разберат изучавания материал, пробуждат в себе си светлината, обкръжаваща душите им”, от това единствено съществуващо състояние – и така поправят себе си.

Откъс от урока по Книгата Зоар, 03.06.2010

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Зоар, глава „Тецаве”, т.102: … Казано е: „Пригответе два козела: единият за Мен, а другият – за онзи, доносника, нечистата страна, та да си помисли, че е ял от Моята трапеза и да не узнае за радостта на другата ни трапеза, и да вземе тази част”. Т.е. ГАР на лявата линия, които отправят в пустинята, на мястото на разрушението, за да го върнат към властта, т.е. към средната точка на разрушената част на света.

Във всички кабалистични книги четем за действия, които трябва да извършим, за да разкрием реалния свят, да достигнем правилно виждане и усещане.

Да допуснем, че аз не виждам, къде именно се намирам. Тогава се старая да изостря своите чувства, да изчистя стъклата на очилата си, да разсея мъглата пред очите си – аз извършвам всевъзможни действия, които ще ми помогнат да се ориентирам в това неясно, непознато място.

Именно такива предписания ни дават кабалистите: как ние сме длъжни да очистим каналите на възприятията си, всичките си сетива – зрение, слух, вкус, обоняние, усещане (5 сфирот), за да се ориентираме в новото пространство, да го разпознаем.

Затова Зоар ни разказва, че ако  имаш спънка с възприятията, наричана „ГАР на лявата линия”, то трябва да се отстрани от употреба, „да я изпратим в пустинята”.

Тоест, Зоар ни описва как да работим с нашите чувствени органи, как все повече да се доближим до вярната ориентация в пространството, в което пребиваваме.

Всъщност, цялата наука кабала ни говори само за едно, как вместо този измислен свят да достигнем възприятията на новата реалност.

Тъй като ние никъде не пътуваме, не летим и не преминаваме –  намираме се на същото място, в същото състояние, а само все повече и повече усъвършенстваме нашите сетива.

Затова кабала се нарича наука за получаване, наука на възприятията (на иврит думата „кабала” е от думата „лекабел” – получавам).

Откъс от урока по Книга Зоар. 03.06.2010

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Защо, откакто започнахме да изучаваме книгата Зоар, имаме толкова много възходи и падения и те са толкова силни?

Отговор: Сега, ние влизаме в процес на лечение и затова усещаме такива колебания в състоянието си.

Всеки път, когато усещам възход и падение, това е признак, че съм реализирал поредното решимо.

А колко решимот имам – аз не знам. Но съм длъжен да премина през всичките решимот едно след друго и не мога да прескоча и да пропусна нито едно от тях.

Аз трябва да реализирам всичките по своя пътя, по веригата решимот от тук до безкрайността. А пътят от тук до безкрайността – това е пътят на моето съединение с другите души в едно цяло, за да открия там самия Творец.

Затова, всички състояния, които преминавам са признаци за реализацията на моите решимот. И затова, с колкото по-голяма скорост човек усеща измененията, толкова по-добре. Но главното е да се продължава.

Тук трябва да действаме над разума. Трябва да бъде точно разпределено времето за учебни занимания, за разпространение, за работа в група, за съединяване с другарите.

Необходимо е, през деня да не забравяме за целта, напомняйки си за нея или със звънеца на будилника, или чрез съобщение по телефона, използвайки всички възможни средства, помагащи да се реализират още малко решимот, едно след друго – и така „грош по грош се събира голяма сума.“

Откъс от урока по Книгата Зоар, 02.06.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Зоар, глава „Тецаве” (Заповед), п.18: И когато светлината ”буцина” започнала да свети в буквата „йуд”, то от частите на сиянието се  разпространили три точки на буква „йуд”… а средната линия станала двойна…

И се разпространили тези четири точки, и образували дворец… А в двете букви „хей” има във всяка само четири точки, а не са всичките девет, както в „йуд” , за всяка от тях има само по едно свойство от „йуд”, в едно –тох, в друго- соф.

Баал Сулам обяснява, че в буква йуд се съдържа всичко, вътре в нейната точка, създадена от Твореца „от нищото”.

Светлината и тази точка, създадена „от нищото” са две абсолютни противоположности, кръгла светлина и същата кръгла тъмнина срещу него.

Как светлината, която действа вътре в желанието, предизвиква в него проява на всевъзможни форми? Защо светлината не въздейства на желанието равномерно, когато се намират едно срещу друго?

Тайната е в това, че светлината действа на желанието не просто като добро на зло или като светлина на тъмнина, защото тогава тази малка черна точка „еш ми айн” (създадена от нищото ), просто би станала голяма.

Но в светлината е замисълът на Твореца да наслади сътвореното, желанието на Твореца да даде на творението не само напълване, но и вътрешно съдържание, да направи творението подобно на Себе си.

Това е светлина, която носи в себе си две качества, когато действа на тъмната точка. И затова тази тъмна точка започва  не просто да се разширява, а да се развива и в страни, и в резултат се получават такива форми, които се наричат букви.

От урока по книгата Зоар, 31.05.2010 г.

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Ежедневен урок, Зоар, Кабала - Няма коментари→