Книгата Зоар е написана за хора, желаещи да достигнат целите на творението, стремящи се към светлината, възвръщаща се към целта на творението, към източника.

Нали без светлина е невъзможно да поправим желанията си и да открием Твореца.

Затова Зоар, както и цялата Тора, могат да бъдат както „еликсир на живота”, така и „смъртоносна отрова”.

И човек трябва да проверява, с какви намерения пристъпва към изучаването на Зоар и Тора въобще.

Ако иска с помощта на ученето да постигне светлината, възвръщаща  към източника, Тора се превръща за него в еликсир на живота, както е казано: „Аз създадох злото начало и дадох Тора за неговото поправяне, защото съдържащата се в нея светлина възвръща към източника”.

Ако човек не се стреми да стане отдаващ, т.е. да се възвърне към източника, а изучава Зоар, движен от желанието за наслаждение, за напълване, поставяйки си други цели, което се нарича „идолопоклонничество”, тогава неговото учене се превръща в „смъртоносна отрова” и отклонява човек от целите на творението.

Затова ние сме длъжни да сме внимателни и да помним, че нашето учене и особено четенето на Зоар, подготвят нашите желания, а Творецът ни дава сили да отдаваме, и тогава, се разкрива в тези сили на отдаване.

От урока по книгата Зоар, 27.05.2010

Filed under: Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Глава от Книгата Зоар, която четем, се нарича „Аз повелявам” (Тецаве). Какво означава „повеля” в духовното?

Отговор: Това е цялата заповед, възложена на нас. Макар и да се включваме в работата на Твореца, ние сме длъжни преди всичко да се стараем да осъзнаем нашето желание и причините за нашето сътворение.

Тъй като, без това, ние не се явяваме творение. Творение се нарича този, който усеща, че се намира в състояние, противоположно на Твореца, обратно на Него.

Но това не е достатъчно. Това е само първото осъзнаване на своята природа. След това, човек трябва да опита да се уподоби на Твореца, и тогава ще открие, доколко той не е способен на това.

Когато все пак върви по-нататък, желаейки да постигне следващото ниво на осъзнаване на себе си, той открива, че не желае да се уподоби на Твореца.

Освен, че е противоположен на Твореца и не е способен да стане подобен на Него, той още и не желае това.

Едновременно с това, човек всеки път повишава значимостта на Твореца в себе си, важността на целта и вижда своето състояние низко и нищожно.

Той продължава да търси по-нататък и само тогава разбира, че съществува система на връзки между душите, от които той може да получи допълнителни сили.  Тогава действително, ще пожелае и ще съумее да разкрие цялата си противоположност на Твореца и отсъствието на желания и възможност да  се уподоби на Него.

Едновременно с това, той ще усети настоятелната необходимостта от поправяне, постигане отдаване на Твореца – многократно повече, отколкото е могъл да постигне сам за себе си.

Тогава вече, с  „тежката екипировка”, които е придобил, със силата на групата, със свойството поръчителство,  в което като гарант присъства Творецът и поддържа цялата тази система, човек идва и се обръща към Него, тъй като вече има с какво да се обърне. А дотогава той не може правилно да състави молбата си.

Така човек достига въздействието на светлината, връщаща към източника. Той е реализирал своята свобода на избор и е дошъл до състояние, в което Творецът му дава сили.

Тогава, вътре в тази светлина, той започва да вижда какво е длъжен да поправи, както е казано: „В светлината Твоя ще видим светлина”. Човек започва да вижда повелята на Твореца – какво точно е длъжен да поправи, всички свои 613 непоправени свойства, едно след друго.

Той разбира в какво е неизправно всяко свойство, всяка сила и желание, как да го поправи, какво придобива за сметка на това поправяне, как то влияе на цялата обща система и чрез нея – на Твореца, давайки Му възможност да се разкрие.

Така, стъпка по стъпка, той постепенно преминава целия процес на Тора и заповедите, поправяйки всички свои желания с намерение да отдава заради отдаването и дори да получава заради отдаването – не за да се наслаждава, а заради Висшия.

Откъс от урока по книгата Зоар, 31.05.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Творецът изисква от нашите души обединение. Цялата неизправност е в това, че ние сме се отдалечили един от друг и се чувстваме чужди.

Поправянето е в това, да почувстваме себе си като част от едно тяло. И дори, не само като негови части, работещи заедно – това все още е недостатъчно.

Трябва аз да се включа във всеки и всеки – във всички останали – до безкрай! Като в холографска картина, където всяка част включва в себе си всички останали.

Ние, все още, не можем да си го представим чувствено, защото сме обратни на тази картина.

Смисълът на разбиването е бил именно в това, да се почувстваме напълно разделени и да не разбираме, как може да се включим един в друг, когато го няма моето Аз – как то се обединява с всички заедно и става единно цяло.

Когато се съединяват нашите точки в сърцето, илюзорната реалност на физическите тела изчезва и остават само нашите желания.

И колкото по – вярно всеки от нас се старае да си представи нашето съединение, с това той ще се приближава към истинския поглед над достоверно и единствено съществуващата реалност.

Трябва само да се приближим до нея и да я разкрием. И така, постепенно, ние ще се излекуваме от всички материални илюзии, които ни обкръжават.

Откъс от урока по Книгата “Зоар”, 30.05.2010

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Зоар, глава „Бехукотай“, п.24: …Защото справедливостта се поправя и допълва само с помощта на милосърдието.

Както е казано: „Чрез милостиня (праведност) ще бъдеш утвърдена“. Става дума за Кнесет-Исраел, т.е. малхут.

Тъй като само чрез праведността постига тя съвършенство. …И това става благодарение на пробуждането отдолу.

Какво означава МАН, молба, сълзи, милостиня, „порта на сълзите“, молитва?

Това значи, че аз искам да стана подобен на Твореца. Само при условии, че моята молба е само за това, аз пробуждам Зеир Анпин, и Той въздейства на Малхут.

Само, ако низшият желае да се уподоби на висшия, висшият може да му подейства, да го издигне на следващото стъпало, да му даде сили и разбиране, което означава да си висш.

Защото, какво още може да даде висшият? Творецът притежава само съвършенство, и може да ни предаде само нивото на това съвършенство -постепенно, в съответствие с нашите състояния.

Затова, няма за какво да молим Твореца, а само за възможност постепенно да станем подобни на Него, като всеки път все повече се сравняваме по свойства с Него.

Той няма какво да ни даде, освен нашето поправяне, за да станем наистина подобни на Него. Такава е нашата връзката с Твореца.

Затова, всички останали викове и сълзи, които проливаме в този свят, не водят до нищо. В продължение на цялата ни история виждаме, че това не помага.

Само, ако постигна „точката на превключване“, започвайки от нея и продължавайки по-нататък аз искам да стана подобен на Твореца, когато точно определям кой е Той, какво представлява, какво не ми достига, към какво действително се стремя, ако аз направя своето желание подобно на Неговото желание – това веднага ще проработи.

Именна това се нарича молитва на бедния, сълзи, порта на сълзите и милостиня.

Откъс от вечерният урок по книгата «Зоар»,15.03.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Въпрос: Как Ви се отдава да разбирате това, което е написано в Книгата Зоар? Споделете тайната…

Отговор: Аз виждам, а не разбирам. Аз просто виждам. Да допуснем, че ние стоим заедно с вас, в моите ръце има бинокъл, а във вашите – не, а може би имате лошо зрение.

Вие ме питате: „Какво има там, а какво – тук?“. Аз гледам с моите очи, а ако това е недостатъчно, поглеждам през бинокъл, телескоп или микроскоп.

Т.е. имам средство, за да видя и ви разказвам за онова, което виждам.

Вие не го виждате и за вас то е нещо съвършено ново, странно, съществуващо или не – това е неизвестно. Всичко за вас е непонятно, объркано, непривично.

Затова, трябва да придобиете тези прибори: „бинокли“, „телескопи“, „микроскопи“. А, за да ги придобиете, ви е нужна Висша светлина.

Тези прибори са екран, който ни помага да видим новия свят, Висшия свят.

Ние трябва само да привлечем към себе си Висшата светлина, а за тази цел, най-ефективното средство са съвместните учебни занимания в група от кабалистични източници.

Откъс от урока по Книгата „Зоар”, 23.05.2010

Filed under: Възприемане на реалността, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Творецът не е създавал материалния свят! Той съществува само в твоето въображение, защото ти се намираш в своя егоизъм.

В момента, в който преминеш към желание за отдаване и започнеш да придобиваш отдаващи желания, пред теб ще се разкрие висшата реалност, в която живееш и се развиваш.

А твоят долен слой на материалното желание продължава да съществува, тъй като той, трябва през цялото време да ти осигурява свобода на волята по отношение на духовното.

Както е в този свят: аз излизам на работа или до магазина, но знам, че имам своето постоянно място – дома, семейството.

В духовното също има постоянно място, където съществуваме. И от него се изкачваме по духовните стъпала, издигаме се и се спускаме, но долният слой на съществуване ни е гарантиран.

Той е илюзорен, всъщност не съществува – той се намира само в нашето въображение, за да можем от тази отправна точка да започнем да действаме самостоятелно заради отдаване.

Излиза, че на всички ни, Творецът показва един филм, за да можем да съществуваме в тази реалност.

Затова, и най – големият кабалист, и най – големият глупак, виждат пред себе си един и същи материален свят.

Разбира се, че умният го вижда малко по – различно, защото разбира повече за него, но като цяло – всички виждат една картина.

А, ако има разлика (когато човекът има особени свойства) – това няма отношение към духовното.

Откъс от вечерния урок по книгата „Зоар“, 26.05.2010

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Зоар, глава „Ваикра (Творецът ме повика)”, п. 129: …Жертвоприношението на бедния е най-малко: две гургулици или два млади гълъба. И ако не, той донася малко брашно и му е простено. В същото време е обяснено и казано „ Не презря Той, и не отхвърли молбата на бедния”, тъй като жертвоприношението на бедния е най-достойно от всички.

Тук се говори за човек – с каква степен на желание (Авиют),  той може да работи за отдаване. До степента, до която му се разкрива желанието за получаване , той взема по-дебелите и по-груби части от него, от лявата страна , и ако може да работи с тях, за отдаване, то той се нарича богат.

А ако  може да вземе само най-малките, най-слабите части от своето желание  и да ги принесе в жертва, тоест, да ги приближи до Твореца, то той се нарича беден. Думата „жертвоприношение” (курбан) произлиза от думата „приближавам” (лекарев).

Според това, каква част от своето желание за получаване човек приближава  до Твореца, като я използва за отдаване, той се нарича богат или беден. Богатият донася повече, а бедният – по-малко; всеки – доколкото е способен да работи със своето желание за отдаване.

„Жертвоприношение” се нарича желанието, което преди съм използвал за самонаслаждение, но сега приближавам до Твореца като го превръщам от получаващо в отдаващо. Заради това ново желание , аз се приближих до Твореца и направих още една стъпка напред по стълбата към сливане с Твореца.

Filed under: Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: За кого аз моля светлина, възвръщаща към източника – за моите сякаш поправени другари, или за себе си?

Отговор: Човек моли, изхождайки от дълбоката вътрешна потребност на желанието. Желанието трябва да бъде за обществото. Нали ако говорим за достигане на духовното, то в духовното няма лична сметка с никого.

Няма такова нещо, че в духовното съществувам аз. Аз – това е общност на души, в които съм включен. И затова човек не може да остава там сам, откъснат от другите.

Така че за какъв живот той моли сила? Сила на живота – за общо тяло на една душа.

Значи той е длъжен да моли за сила, за да отдава на това тяло. Целият му живот се определя от това колко той отдава на общата система.

Затова даже ако молитвата му е предизвикана от желание да получи сили, тази молитва е за това да има сили у него да отдава на общото тяло на душата. И затова моли ли се той за всички или моли за себе си – това е една и съща молитва.

Когато говорим за това, че има „молитва на единия” и има „молитва на многото” – това е все още непоправена молитва. Няма друга молитва освен „молитвата на многото” – молитва за обществото.

Но докато човек все още не се намира в напълно поправено състояние, той изцяло моли за себе си, а частично за обществото. Съгласно това го поправят, коригират неговото направление, за да се чувства къде по-добре, къде по-зле, и така го довеждат до правилната молитва.

От урока по Книгата „Зоар”, 24.05.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Цялото зло ни е подготвено още с разбиването свише. Затова как можем да говорим за Творението, че то прегрешава, ако това е създание на Твореца, резултат от Неговитe действия?

Каквото и да прави човекът, то винаги ще бъде следствие от Твореца. Винаги може да се посочи източникът, от когото идва всичко.

А и Той сам признава, че е създал Зло и само Зло – „Аз създадох  Зло!” (”Барати ецер ара!”).

Единствено свободната воля, позволяваща ни да избираме между доброто и злото и да изискаме от Твореца поправяне на Злото в нас, се реализира чрез обкръжението.

Обръщайки се към групата, човек открива,че има в него „празно пространство”, което не принадлежи нито на Твореца, нито на творението – „клипат Нога”. В него няма нито добро, нито зло, а ти го определяш със свободния си избор.

Работейки в група, ти започваш да виждаш, че има нещо оставено на теб от Твореца за вземане на решение. Това е особена точка – твоята независимост.

В нея ти ще се наричаш човек, ако започнеш да създаваш от тази „бяла”, свободна точка  образа на Твореца, ще вземеш  решение, че желаеш да станеш  като Него.

Но ти си длъжен още да разкриеш тази точка. Засега в теб се разкрива решимо (спомен) от разбиването.

Тази  точка вече е зачатък на екрана, който ти си длъжен да изградиш от решимо. Тя се разкрива в работата ни с групата.

С вътрешните си усилия, ние разчистваме нападението на всевъзможни обвивки(клипот) и различни навици – и изведнъж откриваме под тях нещо, непринадлежащо на Твореца. Това действително е чудо.

В тази точка човек е длъжен да каже: „От мен зависи целият свят. Аз го накланям към добро или зло – чрез своите решения във всеки миг”.

Тогава, през цялото време, човек стои като въжеиграч върху въжето, и всеки път е длъжен да взема ново решение на страната на доброто, за да не падне от въжето. Това значи, че във всеки момент той избира да върви по пътя на истината.

Затова Баал Сулам казва, че пътят към Твореца е много тънка нишка и човек, ходейки по него, трябва много да внимава  да не се отклони нито вдясно, нито вляво.

Но всичко това е при условие, че той разкрива точката в началото на въжето – своята свобода на избор в работата с обкръжението си.

А след това всички следващи точки, по които той върви, са точките на правилното му съединяване с обкръжението, което той избира, реализирайки свободната си воля.

Чoвек сам строи това въже от точки, които разкрива. Той сам ходи по него,  като всеки път накланя себе си и целия свят към добро.

Всъщност пред него не съществува нищо – нито точката , която той разкрива, нито въжето от тези точки – правият път към Твореца. Защото пътят не се разстила от Твореца до нас.

Ние получаваме само решимот, който са останали на всяко стъпало при спускането отгоре надолу. Но въжето не съществува – самите ние го построяваме отдолу нагоре. В крайна сметка именно то се нарича „човек”.

Всички тези парцуфими, които ние пресъздаваме отдолу нагоре, не са парцуфимите, съществуващи при слизането отгоре надолу.

Наистина, изкачвайки се по стъпалата, ние разкриваме всяко стъпало 620 пъти по-голямо, отколкото е било при спускането надолу. Това е съвършено друга степен – ние самите я строим.

Откъс от урока по книгата Зоар, 20.05.2010

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Зоар, глава „Ваикра“, п.156: „…Тринадесетте свойства на милосърдието зависят от „йуд“, т.е. от горното крайче на „йуд“ – Кетер, в който се намират тринадесетте изправления Дикна.

И затова „йуд“ включва „вав-далет“, посочвайки с това  ЗОН вътре в нея, от които се образуват ИШСУТ, и Бина отново става Хохма.

И от тук излизат всички мохин, и те са съвършенството на всичко, тъй като напълването „вав-далет“ в гематрията е „йуд“, т.е. те са важни, както и самата тя.“

Въпрос: Зоар разказва много за буквите. В какво се състои връзката между определенията на буквите, които описва Зоар, и буквата, като символ на въздействието на висшата система върху нас?

Отговор: Това е едно и също. Буквите, това са духовни съсъди, чрез които светлината ни въздейства. Можем да говорим за светлината, наричайки я с някоя буква: „йуд“, „вав“, „далет“.

Буквата -това е свойство на светлината, което тя е придобила, преминавайки през нея, за да ни въздейства по определен начин. Буквата е, също така, свойство на духовния съсъд, който се е уподобил на светлината, за да я усети.

Съгласно закона за подобието на свойствата, не е възможно да се усети светлината, ако аз не бъда подобен на тази форма, в която тя ми въздейства. Да допуснем, че светлината преминава през „вав“ и ми въздейства. Тогава аз също трябва да придобия свойството „вав“, да приема формата „вав’, за да бъда свързан със светлината.

Понеже аз самият правя подобие на „вав“ от своя материал, аз ставам вече не „вав“, а следващата буква – „далет“. Така е, защото моят материал е друг.

Излиза, че от една страна, имаме „йуд“ – Хохма, която показва в своето изписване от три букви, в каква форма можем да я възприемем: когато имаме „вав“ и „далет“ и далет се уподоби на вав.

Но нали далет и вав са две различни букви? Вярно е, те са различни, но са подобни една на друга.

Понеже те са създадени от различен материал, те приемат такива форми. И затова съществуват толкова много форми на буквите, въпреки че всяка една форма -това е отдаване.

Откъс от урока по Книгата Зоар, 23.05.2010

Filed under: Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→