Всичко произхожда от АВАЯ (юд-кей-вав-кей) – обща, единствено съществуваща система и всичко започва своето начало от корена – крайчето на буквата „юд” (куцо шел юд).

Това е Кетер, „същество от съществото” (еш ми еш). Там има светлина, има и желание (кли) – „нещо от нищото” (еш ми аин), които се разпространяват заедно.

Светлината въздейства на желанието и то приема различни форми, т.е. желанието да се наслаждаваш през цялото време мени своите свойства по подобие на светлината.

„Зоар” обяснява как всички свойства излизат от светлината, създаваща желание да се наслаждаваш – „нещо от нищото” и как светлината работи над това желание.

Това действително е симфония на развитието – въздействие на светлината върху желанието, недостатък на напълването, който се изменя под влиянието на светлината, приемайки различни форми и свойства, включвайки в себе си свойствата на светлината, своите предишни форми, влияещи на следващите състояния даже през няколко стъпала.

„Зоар” ни обяснява, как само от двете сили – желание за отдаване и желание за наслаждение – произлиза цялото многообразие на творенията. И всичко това е пряко свързано с нас – нали в нашия свят също няма нищо освен две сили черно и бяло, единица и нула, добро и лошо.

Не е важно за какви нива говорим. Цялото мироздание, всички наши впечатления, всички наши чувствени образи и картини на възприятието на реалността, всичко това се състои от две сили.

Тези две сили кабалистите са съумели много красиво да ги обяснят във формата на букви. Впоследствие, когато гледаме тези форми, те оживяват, напълват се с духа на живота.

Ти започваш да разпознаваш вътре в буквите какви са тези свойства, Творецът и творението, свързани по между си, как взаимно се преплитат и проникват един в друг, в какво направление, по какъв начин, в какво се сливат заедно, а в какво все още не, какви ограничения има.

Ние нямаме думи, с които да изразим тези отношения. Но буквата, символът, ти дава модел. И тогава, възприемайки този модел, ти включваш в себе си цялата съвкупност от чувства, отношения и всичко съществуващо вътре в буквите.

А в буквата има всичко. Тя само ни се струва като проста форма, но тази простота включва в себе си хиляди предишни форми, които тя е приемала в своето низхождение отгоре надолу.

В Кабала всичко произлиза от насъщната необходимост. От самата природа на устройството на човека и неговите възприятия. Кабалистите са видели, че няма друга възможност да се изрази връзката между Твореца и творението, освен с помощта на такива символи, букви.

От урок по Книгата „Зоар”, 23.05.2010

Filed under: Ежедневен урок, Зоар, Кабала - Няма коментари→

Зоар, глава „Ваикра“, п.135: Седем небосвода отгоре, звезди и съзвездия във всеки от тях, надзиратели, наблюдаващи всеки небосвод.

Във всеки небосвод има колесници, една над друга, за да приемат върху себе си бремето на управлението на своя Господар.

И на всеки небосвод има колесници и надзиратели, различаващи се един от друг, едни над други, някои от тях – шестокрили, някои от тях – четирикрили.

От тези са четирилики, от тях – двулики, а от тях – еднолики. От тях е горящият огън, от тях е водата, от тях е вятърът. Както е казано: „Прави Той от ветровете посланници Свои, служители Свои – огън пламтящ“.

Силите се наричат ангели – на неживо, растително и животинско ниво спрямо човека. В този свят, човек съществува вътре в природата – нежива, растителна и животинска, създаваща му необходимата среда.

Същото е и в духовния свят, сред силите на нашата душа, освен на човешко ниво, има различни сили на духовно неживо, растително и животинско ниво, наричани «ангели».

С помощта на тези сили, аз формирам своето отношение към Твореца, желая да се насоча към Него, да намеря връзка с Него. Моята душа съществува благодарение на тях, това е нейното обкръжение. Така, аз напредвам.

Ангелите са силите на душата на човека, които той организира по същия начин като в този свят, за да съществува в своята душа. Той насочва всички тези сили към Твореца и осъществява съприкосновение с Него.

Те нямат нито свобода на избора, нито собствена реалност. Подобни са на силите на нашата природа – силите на притегляне, сили на взаимодействие между молекулите и атомите, между големите или малките тела. Всички те се наричат ангели.

Не си представяйте ангели с крилца, пърхащи във въздуха! Крилата, за които разказва „Зоар“ – това са покрития, екрани, които те донасят на човека. С помощта на тези сили, човек постига собствената си реализация, и тогава има сила на екрана – това се нарича „ангел с крила“.

Но нашето отношение към него трябва да бъде същото, както към природата на този свят. Всичко, което ме заобикаля в нашия свят, освен хората, всички други сили – това са ангели. Всъщност, аз винаги искам да ги организирам така, че да ми бъде комфортно. Същото е и в духовното.

Откъс от урока по Книгата «Зоар», 21.05.2010

Filed under: Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Книгата Зоар е разкрита само в нашите времена, тъй като сега вече сме преминали през неживото, растителното и животинското нива на нашето развитие и сме достигнали до човешкото ниво (човек, „адам” – от думата „едоме”, която означава „подобен” на Твореца). Затова, сега ние чувстваме криза, безпомощност, отчаяние и разочарование в живота ни. Затова именно Книгата Зоар ни се разкрива: така че, ние да можем да осъзнаем нашата връзка, да постигнем същата система на обединение между нас, такава каквото съществува в Малхут на Безкрайността, където всички ние сме свързани като едно цяло.

Първият етап на поправяне е наречен „не прави на друг това, което мразиш”. Това е нивото на Хафец Хесед (да не искаш нищо за себе си), „възнаграждение от страха (трепета)”. Вторият етап на поправяне е дори по-висок – това е нивото на „обичай ближния като самия себе си”, „възнаграждение от любов”, получаване с цел отдаване. Ние тепърва трябва да извършим тези поправяния и те двете се осъществяват в отношенията между хората.

Тогава Творецът се разкрива в нашите правилни взаимоотношения до степента, в която ние обичаме и отдаваме на ближния, както е написано „От любов към ближния, към любов към Твореца”. Нито едно поправяне не може да бъде извършено по никакъв друг начин, освен чрез осъществяването му в група от Кабалисти (т.е. тези, които желаят да постигнат нивото човек) .

Във взаимоотношенията между тях те изграждат система на Малхут на Безкрайността, тъй като искат да почувстват Светлината на Безкрайността, Твореца в нея. Книгата Зоар  трябва да ни даде силата за това, желанието за вътрешно постигане. Затова, когато четем Зоар, трябва да се опитаме да сме в намерението, че всички сме едно цяло, че нашите точки в сърцата, желанията за духовното са обединени като едно. От тези общи желания ние изграждаме нашите духовни съсъди, Шхина, Малхут на Безкрайността, в които ще почувстваме Твореца.

Трябва да почувстваме, че всички сме заедно, като авторите на Книгата Зоар – групата на Раби Шимон,  и в тази система на свързване ние трябва да се опитаме да си представим, за какво ни говори Книгата. В крайна сметка, единственото нещо, за което е писано в Книгата Зоар е връзката между нас. Въпреки че, това е описано в различни форми и образи, които изглежда, че са от този свят, единствено силите на нашата душа са описани в Книгата Зоар.

От ежедневния урок по книга Зоар, 21.05.2010

Filed under: Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Когато душите достигат съединение една с друга, човек разкрива нова реалност.

Съществува разлика между единното тяло и тялото, разделено на отделни части, въпреки че тези части са живи и всяка една усеща своето съществуване.

Сега чувстваме себе си, живеещи в нашия свят – това е нивото на съществуване на всяка част, несъединена с другите в единен организъм.

Дава й се жизнена енергия и тя оживява, подобно на орган, изтръгнат от тялото, но съхраняван , за да се присади в друг организъм.

И така, съществуват „готови за присаждане органи“, на които се поддържа живота, за да не паднат по-ниско от животинското ниво. Тези органи усещат себе си, като намиращи се в нашата реалност. Това сме ние.

Ако ние, някоя група от тези органи, желаем да се съединим помежду си и молим за това, тогава нашето общо желание (молитва, МАН) привлича свише (от висшето ниво) силата, която ни съединява.

Тогава, в нашето съединение, ние усещаме духовната реалност, подобно на едно тяло, чиито органи са започнали да се съединяват и целият организъм вече живее един друг живот, а не този, който всеки един от тях е живял, стараейки се да поддържа своето животинско съществуване.

Ние се издигаме, от животинското, на ново ниво на съществуване – човешкото. Усещането на този общ живот, на всички „органи на тялото“ (обща душа), се нарича духовен свят.

Предишното ниво, сега, дори не се счита за живот, защото вече не съществуваме всеки за себе си, а обезпечаваме жизнена енергия един на друг и тогава, светлината ни дава съвършено друго съществуване.

А предишния живот, на животинско ниво, вече ни се струва изключително низш и ненужен.

Той ни е нужен само поради това, че присъединяваме към себе си други души, които все още съществуват в нашия свят на животинско ниво – нови желания, които все още не са участвали във връзката между нас. И тогава те също се издигат.

Но за нашия духовен живот, който сме постигнали в даден момент, това по-ниско ниво не е нужно, защото ние вече се намираме във висшето измерение.

Откъс от урока по Книгата Зоар, 18.05.2010

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Зоар, глава’’Вайкра”, т. 87: Доколкото Тората е излязла от Бина, първите скрижали също са написани от Бина.

Казано е: „начертано е на скрижалите”. Чети не начертано (харут), а свобода (херут).

Това е истинската свобода, понеже представлява мястото, от което зависи свободата. Тъй като свободата от всички лоши сили се достига само с помощта на светлините на Бина.

В Тората няма спорни неща, в които да не се свеждат всички неща в едно цяло – към Малхут, и да не се стичат в един общ източник – в Есод.

Ние сме материал на творението, желание да се насладим, да напълним себе си. То може само да получава. Ако неговото намерение е само да получава за себе си, това е намерение, а не желание, и ние го наричаме „зло”.

А желанието – това е материал, който не се променя, за него не може да се каже, че е добро или лошо.  Определя го намерението – добро ли е то или лошо. И в него е нашата свобода  да избираме.

В желанията, намиращи се в нас, на неживо, растително и животинско ниво, ние нямаме свобода на избор, в тях нищо не можем да променим.

Това се потвърждава все повече от всички научни изследвания. Единствената възможна промяна е на човешко ниво, в намерението, което е над желанието.

Само по себе си, желанието е създадено от Твореца и ни е дадено в неизменящ се вид. А намерението над желанието ни е дадено изначално егоистично, „за себе си”, и ние сме длъжни да постановим, че това намерение е лошо, доколкото е насочено срещу обединението, срещу отдаването на ближния, отдаването на Твореца.

Но намерението може да бъде и обратно, „заради другите”, отдаване, и тогава то се нарича „доброто начало’’.

Тоест „злото начало” и „доброто начало”, доброто и злото, се определят по намерението, а самото „начало” е неизменящо се желание.

Това намерение е само на ниво човек. Намерението да се уподобиш на Твореца се нарича добро, а противоположното на Него – зло. То се реализира в обединяването или отдалечаването от другите.

Затова, от своите намерения аз трябва да избера само онези, в които имам свободата на избор да се присъединя към другите в общо намерение за взаимно отдаване, чрез което ние ще се уподобим с Твореца.

И само тук аз определям доброто или злото – или относително своят егоизъм, или онова, което постановява Твореца.

Затова, ако желаем да изправим себе си, това може да направи само Бина – висшето свойство за отдаване.

Идвайки към желанието за наслаждение, тя изменя лошото му свойство в добро, тоест намерението за получаване в  намерение за отдаване.

От урока по книга Зоар, 17.05.2010

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар, Намерение - Няма коментари→

Въпрос: При четенето на книгата Зоар, моят разум през цялото време си представя картини извън мен.

Как мога да помня, че всичко това произтича вътре в мен и става дума за връзка между нас?

Отговор: Право да си кажем, това е без значение, „Каквото не прави разумът – прави го времето”. Времето за учене и сближаване с другарите.

Ако човек по време на урока (с главата), не може да мисли за целта (сърцето), – нека слуша своето сърце.

Главното е – да удържаш през цялото време мисълта си за това, какво ти желаеш да усвоиш от изучаваното. Без това Тора не действа.

Тора въздейства съгласно намерението на човека, както е казано: „Аз създадох злото начало и дадох Тора като подправка към него”.

Имаш ли в себе си зло начало? Донеси го – тогава ще получиш Тора, като подправка към него (средство за неговото изправяне).

А ако нямаш в себе си злото начало, с какво ще ти помогне подправката? Кабалистите ни дават прости примери.

Имаш ли супа? Искаш ли към нея да прибавиш пипер, сол и всевъзможни подправки? – Заповядай! А ако ти нямаш супа, с какво ще ти помогнат пиперът и солта? Сами за себе си те са отвратителни.

В нашият случай: ние трябва първо да сготвим „супата”. Без нея подправките са излишни. Даже да искаме, няма да можем да ги ползваме.

В процеса на приготвянето на супата – групата, тогава възниква необходимост от подправките – за да ни съедини Светлината. Тора е нужна само на онези, които имат (открито) зло начало.

Затова, към четене на книгата Зоар и към всички наши занимания, ние сме длъжни преди всичко да подходим с правилно намерение, знаейки какво желаем, т.е. да подготвим своята зла природа.

Ти имаш ли какво да изправяш, в теб има ли зло начало – ще получиш за него изправяне. А ако не откриеш в себе си злото – длъжен си първо да го намериш.

Ако се чувстваш праведник, Тора не е за теб, тя е  за грешниците – за да ги изправя.

Затова, по-големият от другите разкрива в себе си по-голям егоизъм, по-голямо зло – и той има какво да изправя.

И затова, не е важно доколко човек разбира по време на занятията. „Не умниците изучават Тора” (ло ахахам ломед). Важното е – той да чувства, че има какво да изправя във връзките с другарите си.

Защото трябва да се съединим в едно желание, душата на Адам, трябва да станем братя – по цел.

И макар сега да се ненавиждаме, не искаме и се пренебрегваме  един друг, но  разбираме, че целта е – съединение.

Затова, ние чакаме да дойде светлината, да ни върне към източника. Тогава ще станем едно цяло желание и между нас ще се разкрие Творецът.

От урока от книга Зоар 17.05.2010

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Зоар прилича на много обикновен разказ, в който през цялото време се разказва за едно и също нещо и в него има обяснения от различни нива и степени, с различни термини и ситуации.

И постоянно в нас възниква въпрос: защо през цялото време ни връща към едно и също? Колко пъти може да се чете за едно и също нещо?!

Но ние не разбираме, че ако човек, четейки, преминава вътрешно през тези състояния, то за него това съвсем не е едно и също, а всеки път е съвършено ново приключение!

И нека в него се разказва с едни и същи думи, тъй като реално няма нищо, освен десет сфирот и три линии, т.е. 4 букви АВАЯ, умножени по 3 линии са дванайсет части.

Но ако в нас се променя желанието и екрана, то постоянно ни се разкриват нови свойства: звуци, аромати, вкусове.

Всеки път цялата картина се променя от началото до края, и всеки ден преживяваме ново впечатление и усещане.

Затова, макар и да ни се струва: е, колко ли може да се повтаря?! (А текста на Зоар, който имаме, е само 5% от това, което е било в оригинала.)

Но за тези, които се стремят към духовни постижения, всяка страница и всяка дума е съвършено ново, никога не повтарящо се преживяване.

Да се надяваме, че всеки от нас ще може да усети Зоар по този начин.

От вечерния урок по книгата Зоар, 13.05.2010 г.

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Какво толкова особено има в усилието, че то ни променя?

Отговор: Усилието се отчита не в самите желания, а в стремежа ни да си изясним разликата между нас и светлината, т.е. между Твореца и творението.

Усилието е насочено изцяло към тази точка на творението, където се проявява различието между съществуващия („йеш ми йеш“) и „възникналия от нищото“ (йеш ми айн“).

През цялото време си изясняваме разривът, който първоначално е възникнал между Твореца и творението. Затова усилието е насочено само към изясняване на това, кой е Той и кой съм аз.

Такава е вътрешната същност на този процес, но за мен тя се въплъщава в по-осезаеми неща: получаване на светлината, издигане по степените или ново усещане, в по-външна форма спрямо желанието ми.

Но вътре действа само тази точка на качественото различие между Твореца и творението – акта на самото Сътворение, това единствено действие, извършено от Твореца.

Това е висшата тайна на това как от съществуващия (йеш) е произлязло нещо от нищото (йеш ми айн).

От урока по „Предисловие към книгата Зоар“, 10.03.2010

Filed under: Духовна работа, Зоар - Няма коментари→

Традиционната наука вече започва да се приближава към мироглед, сроден с духовния. В нея всичко се обединява, като всички граници изчезват и се пораждат такива явления, като химическа физика, физична химия и т.н.

Учените разкриват все повече нови сили, както задълбочавайки се в картината на света с микроскоп, разкриваме в нея нови елементи, но всички те принадлежат към един източник, общ за всички.

Всички форми на материята – положителни, отрицателни и неутрални елементарни частици – всъщност са израз на една и съща идея, на една сила, само че в различна форма.

Но все още не можем да видим природата „в средната линия“ и винаги гледаме на нея или „отдясно“ или „отляво“. А в средата, все едно че не съществува нищо – нула. Но всъщност, нула не може да има…

Накрая науката ще стигне до там, че ще разберем, че трябва да изследваме материята не отдолу нагоре, изхождайки от самата материя, а отгоре надолу!

Точно така, както става при изучаването на кабала, когато човек работи тежко, изследвайки своя материал – желанието за наслада, опитвайки се някак си да го напълни.

И в резултат, той стига до пълното разбиване, разкривайки че не може да направи нищо със себе си. И тогава той се обръща към висшата степен, и я моли да се разкрие!

Той иска да получи същата форма, както и висшия, за да може изхождайки от нея, да разкрие своята низша степен.

Съвременната наука се приближава към разкриването на факта, че ако не издигнем себе си – наблюдателя – на по-висока степен, няма да можем да разберем своята текуща степен.

В науката кабала този проблем се разрешава от самото начало, обяснявайки на човек, че като остава на своята степен той няма да може да разкрие нищо: издигни се по-високо и от там ще постигнеш силата, която те управлява, която те е построила и те води през всички състояния, които преживяваш!

Въпреки че науката все още не е стигнала до този финал на развитието си, тя все повече се приближава към него и в края на краищата ще разкрием, че сме длъжни да се издигнем на висшата степен, за да можем да разберем, каквото и да било.

Щом като цялата ни действителност се намира вътре в желанието ни, ако разкрием в нея хиляди явления, още хиляди нови елементарни частици в квантовата физика, то какво ще ни даде всичко това в края на краищата?

Няма да можем да съединим тези неща заедно, ако не познаем Силата, която управлява всичко. В това е същността на проблема: да постигнем висшата степен, която движи цялата реалност.

Науката кабала веднага поставя точно тази цел пред човека: да постигне Твореца – висшата степен.

Това е съвършено научен подход, защото ние няма да можем, оставайки потопени вътре в своя материал, да постигнем този материал – необходимо е да се издигнем от него на нивото на силите.

От вечерния урок по книгата Зоар, 13.05.2010

Filed under: Ежедневен урок, Зоар, Кабала - Няма коментари→

Четейки Зоар, ние сме длъжни да чакаме от тази Книга спасение.

Както пише Баал Сулам в „Предисловие към Талмуда на Десетте Сфирот”, п.155: „Обаче крие се в кабалистичните книги велико и достойно за огласяване, чудесно свойство” – чрез изучаването на книгите ние се съединяваме с Източника, с Твореца, който се намира в друго измерение.

Аз се намирам в своето измерение, откъснат от Него, а тази книга създава връзка между мен и Тях, висшите измерения.

От там аз получавам тази светлина – лекарство, което според моя стремеж, се влива капка по капка в мене като инфузия.

Тора не иска от теб нещо нереално. Та нали свише те познават по-добре от самия тебе и изискват според възможностите ти.

Казват: „Седни редом с книгата. Ти си длъжен да се съединиш с твоето обкръжение, защото това е твоята духовна форма”.

Сега си на своето ниво. Ти си егоист, не понасяш никого и не искаш нищо освен егоистични наслаждения.

Ти дори не знаеш какво точно искаш, но на Висшият това е известно. Та нали Той създава в тебе всички тези желания, всички тези отвратителни свойства. А ти, само понякога леко чувстваш какво прави Той.

Но сътворявайки всичко това в теб, Творецът очаква само едно: „Поне мъничко се постарай да се съединиш с Мен – на основата на това, което ти се дава свише”.

Ти си длъжен да разкриеш своето днешно, истинско състояние – и само да пожелаеш да се уподобиш на висшето.

Но за да се уподобя на висшето, трябва да си представя такова състояние, където аз и групата сме заедно, във взаимно отдаване и поръчителство.

Ако аз си се представя заедно с тях, като едно цяло, между нас вече действа светлината и това е състоянието, което искам да усетя.

Аз искам да почувствам, че сме заедно и светлината ни изпълва, защото нашето обединение е светлина. Това състояние сме длъжни да си представим.

Ясно е, че не сме заедно и не сме свързани, но се стараем да се съединим. Това означава, че ние искаме да израснем в духовното, да се уподобим с висшето.

Тогава според стремежа, Зоар създава връзки между тебе и висшата степен и влива инфузия – капки светлина, наречени „капки успех” (мазалот), стичащи се в теб.

Няма никаква разлика между тебе и висшата степен, освен, че на висшата степен си свързан с другите.

Постарай се да си представиш това висше състояние на вътрешно обединение между всички – това е взаимно отдаване и се нарича „висша светлина”.

От това състояние, което си представяш, мечтаеш и се стремиш към него, върху теб действа силата на окръжаващата светлина, която те води към израстване.

От вечерният урок по книгата Зоар, 13.05.2010

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→