Зоар, глава Ваикра, п.20: …Един владетел е поставен на вратите отвън и неговото име е Газриел, и с него заедно са дванайсет владетели, обкръжаващи го с „три”, „три”  от всяка страна, в четирите посоки.

Долната обща колесница (меркава), това е дванайсет: Михаел, Гавриел, Уриел, и Рафаел, във всеки от които три линии, ХАГАТ, равно на дванайсет.

И съответно има дванайсет във всяка от тях…

Всяко творение в духовното се състои от 12 части. Всеки най-малък елемент и цялата духовна реалност имат една и съща структура и свойства.

Ако се отсече една малка част, то тя ще съдържа в себе си всичките свойства на цялото.

И затова в духовното няма разлика между общото и частното и не е както в нашият свят, където частите се събират, за да образуват заедно едно цяло.

В духовният свят е важно качеството, а не количеството и общото не е сумата на своите части, а в него всяка част вече се явява това общо, но разкриващо се в качествено нова степен.

Духовната реалност се разкрива само в постижението на човека, вътре в неговите желания, т.е. ние постигаме формите на своето желание, които се наричат душа и светлината, действаща вътре в желанието, придаваща му такива форми.

Излиза, че цялата реалност това е една душа Адам Ришон. Всички светове, духовни обекти (парцуфими), ангели, форми, са 4-те нива на желанието (неживо, растително, животинско, човешко).

Цялото творение има една и съща структура, а освен него съществува само Ацмуто – същността на Твореца, която е непостижима за нас.

Можем само да гадаем, че това е корена на всичко това, което разкриваме, но не можем да Го постигнем.

От вечерният урок по книгата Зоар, 13.05.2010

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Световния Зоар Конгрес току що приключи. На него ние видяхме повече от хиляда човека от различни раси и националности, много, от които носят исторически стереотипи. Неочаквано, в някакви си 20-30 часа всички тези разлики изчезнаха, давайки път на обединението и любовта. Какво ни липсва, за да сме в това състояние постоянно?

Отговор: На Конгреса хората почувстваха обединение, вдъхновение и важността на целта. Обаче, 20 часа са минали от събирането и сега трудно можем  да си спомним как беше там. Всичко изчезва от нашите сетива и памет. Защо не можем да продължим по този начин и винаги да сме в това състояние?

Това състояние, както всичко друго в нашия живот, не може да трае дълго.  Вдъхновението и ентусиазмът на човек достигат своя връх и тогава човека се успокоява. Невъзможно е да останеш вдъхновен завинаги. Това идва от закона за обратната връзка между Светлината и желанието: В един момент Светлината трябва да се увеличи, а в друг – желанието. Те се редуват в увеличаването и чрез това ние напредваме, сякаш ходейки на два крака покрай средната линия, която свързва две други линии – лявата и дясната.

Двете линии се свързват само с цел движение напред, и след това започват да се движат отново.  Ние първо вървим в дясната, където получаваме важността на целта, връзката и желанието да продължим и да вървим. Тогава от лявата идва „тежестта в сърцето”, така че ние имаме нещо, с което да работим и да се върнем отново в средната линия. Това е как ние напредваме.

Ето защо това състояние не продължава дълго: То би било срещу природата. Дори бих казал, че не състоянието е по-нежелано, от колкото да си в постоянна еуфория. Човек трябва да чувства, че напредва, работи и преодолява някои вътрешни съпротивления, вместо да бъде постоянно „в облаците”.

Нашата работа е да почувстваме силно, че даваме и получаваме нещо, и тогава пак даваме и пак получаваме.  Трябва да чувстваме съпротивление, действия и постижения.  Това е причината да има толкова много удоволствие в трудната работа и подготовка, която кулминира при такова страхотно събиране, където  виждаме резултатите от нашата работа и се наслаждаваме на това, което сме постигнали за два или три дни. Обаче, след това ние отново трябва да се върнем в състоянието на бреме, на преодоляване, търсения, изяснявания и поправяния, така че накрая да постигнем друг красив резултат.

Това е така, защото Твореца и творението стоят противоположно един на друг, като две противоположни свойства: желанието да получаваш и желанието да отдаваш. Равенство между тях може да се постигне само чрез взаимни действия. Напредъкът е невъзможен по друг начин. Не можем да останем в малкото състояние (Катнут)  или Хафец Хесед: ние трябва да се движим напред.

Filed under: Зоар, Кабала, Конгреси и събития - Няма коментари→

Зоар, глава „Бехукотай”, п.5: Балак бил мъдрец и велик маг в действията си, повече от Билам.

А всичко, което човек желае в този свят при служенето на Твореца, трябва да възбуди със своите действия отдолу.

Понеже с действията отдолу се възбуждат действията на върха.

Ние, като че ли сме зависими от желанията свише, от светлината, която трябва да ни пробуди. Но със своята работа, която възбуждаме в ниското, ние извикваме пробуждане на върха.

Макар, че по повод „пробуждането отдолу” и „пробуждането свише” е казано: „Аз съм – първи и аз съм – последен!”, т.е. всичко се извършва от Твореца, но между тези негови две действия, ние сме длъжни да се включим в процеса сами.

Разбира се, всичко започва от Твореца, но когато на човек се дава възбуждане свише (точката в сърцето), края на връвта – всичко останало за виси само от него. И ето тук ние обикновено се объркваме…

Ако човек се намира в нисшата точка на падение, той не може сам да се повдигне от нея, както е казано: „Заключеният не може сам да се освободи от затвора”.

Но ако накрая са му хвърлили спасително въже, то всичко останало вече зависи от него. И тогава от него се иска отчет – използвал ли е той своя шанс правилно или не…

Откъс от урока по книгата Зоар, 14.03.2010

Filed under: Духовна работа, Зоар - Няма коментари→

Зоар, глава „Ваера“, п. 126: „Отначало помислил раби Аха, че в града има зараза и затова е нужна молитва, за да върне Нуква в свойството на милосърдието. И затова казал, че трябва да се молят.

Но когато чул за масовата гибел, т.е. когато му казали, че този и онзи са починали, а този и онзи са пред смърт, тогава той видял, че това е епидемия.

А против епидемията, молитвата е безполезна, тъй като в този случай няма да помогне „подслаждането“ чрез свойството на милосърдието, а е нужно именно прекадяване, за да се разкрие в него средната линия и да се включат линиите една в друга.“

„Зараза“ и „епидемия“ е, когато много хора са „умрели“ и се намират „пред смърт“ – това са усещания вътре в човек, който чувства в себе си тези многочислени свойства и вижда доколко е неизправен.

А с тази „епидемия“ се бори именно мъдреца в човека, особеното свойство „раби Аха“.

Всеки от авторите на Зоар представлява сам по себе си определен източник на висшето свойство, а всички тези свойства-сили се намират в мен, както и вътре във всяка душа. Също и вътре в твоята!

Ние се намираме в холографска система, където всеки е включен във всички. Затова вътре в мен се намира и раби Аха, който се бори с епидемията, и многочислените болни: умиращите и оставащите да живеят.

Необходимо е само да си представя къде се намират те вътре в мен?! Къде са всички тези свойства? Аз искам да ги усетя! Щом като казват, че аз съм един малък свят, тогава къде е всичко това вътре в мен? Аз искам да го разкрия!

А когато разкрия тази реалност, за която разказва Зоар, ще започна да живея в нея!

Затова искам да отъждествя себе си с нея и с тези праведници, а дори и с грешниците, т.е. с всички!

Защото всичко това е моя свят, проявяващ се вътре в душата ми, която сега е съвършено скрита. Ако дори съвсем малко я разкрия, ще започна да чувствам това, за което е написано в книгата Зоар.

Ако разкрия себе си, аз ще чета и все повече ще усещам себе си, ще мога повече да обясня на себе си за самия себе си.

Но засега Зоар е съвършено непроницаем за нас. Ние очакваме, светлината да ни подейства и да започне да разкрива пред нас, а по-точно в нас, новата реалност.

От урока по книгата Зоар, 21.03.2010

Filed under: Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Зоар, глава „Бехукотай“, п.5: …И както е нужно да се възбуди Висшата святост чрез действие и реч, така тези, които произхождат от нечистата страна, са длъжни да се възбудят от своя страна с действие и чрез произнасяне с уста.

И независимо от това, че Билам е бил най-големият маг в света, Балак е бил по-голям маг от него. В света на магиите Балак е бил най-велик сред мъдреците.

Какво значи това, защо трябва да пробуждам нечистата страна с действие и реч?! Нима не е по-добре да си мълча и нищо да не правя, за да не разлая тези кучета?

Но не, именно с правилните си действия и реч, пробуждайки ту страната на нечистотата, ту светостта – между тях аз се придвижвам към върха.

«Магьосничество» – това означава, да взема силата на Твореца и да я използвам с хитрост, т.е. да объркам човека, разкривайки му истинската, зла природа.

Това са сили, които се намират вътре в нас и без тях би било невъзможно да се разкрие нашият егоизъм.

Тези ангели от страна на злото, работещи над нас: Билам, Балак, Азазел, Аман и прочие, са сили на разбиването, части на нашата душа. Това не са някакви външни за нас сили – извън нас действа само Твореца.

До разбиването всички души са били свързани в една система и са се намирали в абсолютна хармония, слети в «Един, Единен и Единствен».

А когато се е случило разбиването, тези части на душата се оказали свързани помежду си егоистично, получавайки изгода от своята връзка, помагаща им да се ядат един друг.

Подобно на това, когато някой народ се обедини, за да нападне и завоюва друг народ.

Тази нечиста сила, от една страна, тази чудесна сила на единството, идва към нас от Твореца, а от друга страна ние я използваме с егоистична цел, във вреда на другите.

И ако умеем хитро да я използваме, то може за определен период от време много да успеем, макар и да ни е ясно, че накрая всичко ще рухне.

Но в началото всички злодеи и диктатори призовават народа уж към единство, взаимна помощ, социализъм. Злата сила не може да завладее човека, ако в началото не се маскира като добра…

Тя го подкупва с някаква част, която е правдива, но вътре се крие огромна лъжа. В това се състои магьосничеството.

На повърхността ни се струва, че ни се предлага нещо много хубаво, а вътре се крие лъжа, с която искат да ни излъжат и използват.

Откъс от урока по книгата Зоар, 14.03.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Ние притежаваме единствено свобода на избор относно желанията към духовното, с точка в сърцето, която можем да издигнем над всичките останали желания.

Само като повдигам точката в сърцето по-високо от самото сърце, с всичките му егоистични желания, т.е. ориентирам себе си право към Твореца, което се нарича „Исра-ел” – в същият миг моето сърце започва да се преобръща, да набъбва и да се уголемява.  

Това означава, че аз усещам падение – духовното престава да бъде важно и нищо не свети пред мен, има само пустота.

Означава, че точката в сърцето вече се е оказала по-ниско от желанията на сърцето, а егоизмът се е издигнал нагоре.  

Аз отново започвам да работя, за да изпреваря тези желания и да повдигна духовното (точката) над тях (в сърцето). Но щом направя това, моето сърце отново се отегчава – и така всеки път важността им взаимно се преобръща.

От урока от „Предисловие към книга Зоар” 10.03.2010

Filed under: Духовна работа, Зоар - Няма коментари→

Четем Зоар и си представяме като на екран някаква картина от този свят, с всевъзможни предмети и образи, материални думи и действия – та нали желанието ни все още е толкова земно.

Но молим, с помощта на книгата Зоар, към нас да дойде светлина и да ни постави вътрешен екран, като в компютъра, когато прозорците се крият един под друг.

Затова трябва да се стараем зад всяка дума да виждаме духовно свойство, доколкото това е възможно.

Но когато придобием това духовно зрение, то по прост и естествен начин започваме да виждаме зад всяка прочетена дума съвършено друга картина: сили, връзки, отношения, свойства, качества.

И тя по никакъв начин не е свързана с това, което сме виждали по-рано. Предишната форма просто изчезва – преминаваме на по-вътрешен екран и там вече се намират всички наши усещания, разбирания, нашият живот. Към това трябва да се стремим.

Тоест чакам светлината, силата, която получавам при четенето на книгата Зоар да ме вземе и да ме издърпа на малко по дълбоко, на по-вътрешен екран – и така все по-дълбоко и по-дълбоко.

И ако аз преминавам от екран на екран, вече започвам да живея там! Там се намират чувствата и разума ми, това става мой живот!

И тогава всички думи придобиват друг смисъл. Макар и да ми се е струвало, че четейки съм ги разбирал и съм се привързвал към всевъзможни предмети и действия от този свят.

Но когато преминавам на по-вътрешен екран, виждам, че всичко това е означавало съвършено други неща, по-вътрешни, а именно моите вътрешни свойства.

Трябва да очакваме от Зоар да ни измени именно така.

Из урока по книгата Зоар, 13.04.2010

Filed under: Възприемане на реалността, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Този уикенд ще има Конгрес в Северна Америка озаглавен „Световен Зоар Конгрес”, на който наши приятели от целия свят ще се съберат. Вие веднъж казахте, че когато сте били в подобна ситуация на общо вдъхновение, сте попитали Рабаш „Какво ни липсва за постигане на целта?”. Той отговорил „Атака!”. Какво е атака и как можем да постигнем това състояние, този уикенд на Конгреса или дори сега, в този момент?

Отговор: По време на духовна атака, човек не мисли за това кога най-сетне тя ще свърши. Атака е, когато събера всичките си сили и действам с тях.

В нашия свят, атака е силен удар последван от възможност за почивка. Обаче духовността е съвършена и затова не може да бъде краткотрайна. Ако твоето желание е истинско, тогава то е вечно! Следователно, духовна атака означава мобилизиране на сили, които ти трябва непрекъснато да  концентрираш все повече, без почивка и без отдих. (Всъщност ти получаваш „отдих” отгоре като състоянието „Ханука”, което идва от думите „Хану-Ко” – спри тук. Това става при промяна начина на напредване на човек.)

Този Конгрес предлага страхотни възможности за напредване на всички ученици по целия свят. Въпреки, че ние се събираме в Северна Америка, ще има директно излъчване на всички уроци. И разбира се, това ще е посветено на обединението на цялото това голямо желание, духовния съсъд (Кли).

Надяваме се, всеки ще разбере, че науката Кабала говори именно за това обединение, а не за червени конци, заклинания и т.н. Чрез съюза на нашите желания, ние постигаме живот в безкрайно измерение. Да се надяваме, че ще успеем!

От третата част на Дневния урок по Кабала – 05.05.10, Матан Тора

Filed under: Духовна работа, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Защо именно Зоар ме отвежда в непознати джунгли, където не разбирам какво ми се случва, помага ми да изключа материалния си разум?

Отговор: В теб просто няма избор! Ти попадаш в състояние, където твоята привична логика не работи.

И какво ще правиш? Точно обратно, ти започваш да виждаш, че ако продължиш да следваш своята предишна логика, то това може само да ти навреди.

Когато започнем да учим нещо ново, винаги е желателно да оставим всички предишни знания и като детето да започнем на чисто, като на бял лист.

А след това вече можем да съпоставим това знание и да търсим паралели.

Ние винаги така учим. Това се вижда и в съвременната наука, при изучаване законите на генетиката или квантовата физика.

На теб ти е нужно да придобиеш съвсем нов подход, тъй като не би могъл с принципа на Нютон да се подходи към теорията на относителността.

Но за теб няма откъде да се вземе нова логика, нея може да ти я даде само обкръжаващата светлина.

Затова при нас няма избор, само чакаме поправката свише.

От урока по „Предговор към книгата Зоар”, 16.02.2010 г.

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Буквите, това са форми на желанията. Творецът е създал само желание за наслаждение, което приема всевъзможни форми на получаване и отдаване.

Но формата за получаване няма никакви права на съществуване в духовното. А от отдаващите форми ни интересува формата подобна на Твореца, т. е формите на отдаване от Бина в Малхут.

Всичко има 27 букви: 9 в ЗАТ де Бина ( от алеф до тет ), 9 в Зеир Анпин (от йуд до цадик), 4 в Малхут (куф, рейш, шин и тав) и 5 крайни букви МАНЦЕПАХ в парса.

Затова, когато говорим за книга, думи и изречения, то става дума за материя на желанията за наслаждение, която през цялото време се променя, приема различни форми, като че ли се правят от тесто. Така нашето желание променя своите форми, стремейки се да наподоби Твореца.

А когато човек завършва повторението на цялата серия свойства от първите думи (Битие–Берешит) и до последните (Израел), минавайки всичките букви на Тора, това значи, че си получил всичките форми и напълно си станал подобен на Твореца и си достигнал края на поправянето.

Затова е казано: ”Напиши книгата Тора в сърцето си”. Сърцето е желанието, а „книгата Тора” са всички съществуващи форми на отдаване на Твореца към творението. Нужно е да ги запишем в своите желания и тогава ставаме подобни Нему.

От вечерния урок по книгата Зоар, 05.05.2010 г.

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→