Въпрос: Какво е това светлина възвръщаща към източника? Това някаква мистическа сила ли е?

Отговор: Обкръжаващата светлина – това е висша светлина, която се намира в съединението помежду ни.

Но всеки от нас сега не чувства своето съединение с другите, а е отделен от тях, намира се като в сън, в безсъзнателно състояние.

Той не усеща своето изправено състояние. Та нали ние всички сме свързани един с друг, но мен сякаш са ме ударили по главата и аз съм загубил съзнание, загубвайки усещане за тази връзка.

Светлината и сега присъства във връзката между нас и доколкото аз искам да се върна при нея – светлината ще действа върху мен. Едното срещу другото.

Ако се намирам вътре в системата, напълнена със светлина, където всички са съединени помежду си, но изключен от осъзнаването и, то аз прилагам усилия, за да се върна в нея.

Както когато ми си вие свят и губя съзнание, аз прилагам усилие, за да се опомня и да се удържа.

Ето така, аз прилагам вътрешно усилие, за да се завърна в съзнание в духовният свят и да почувствам връзката си с всички останали.

Светлината, която ми действа до такава степен, до колкото аз се стремя към изправено състояние, се нарича обкръжаваща светлина. Аз се намирам сега в Малхут на света на Безкрайността, съединен с нея на 100%.

Но проблемът е в това, че аз имам 125 слоя или стъпала на загуба на съзнание, относно онова истинското състояние, в което се намирам.

И ако искам да дойда отново в съзнание, то това желание ми действа в отговор.

Ние сме подобни на дете, което мечтае да стане възрастен – благодарение на това желание то израства.

От урока от ”Предисловие към книга Зоар”.16.02.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Защо желанието да се насладим трябва така силно да страда, да претърпява толкова много удари, докато се превърне в желание за отдаване?

Ако аз усещам, че отдаването е добро свойство, защо е толкова трудно да се откажа от желанието си за получаване?

Отговор: Ти усещаш ударите и тежестта, защото отъждествяваш себе си с желанието за наслаждение и не може да видиш, че то не ти принадлежи .

Тези две желания – получаващото и отдаващото – са ангели, сили на Твореца, които са ти изпратени.

Това са две линии, които идват до теб свише. Ти си длъжен да се отъждествиш със средната линия, която се състои от тях двете, но не им принадлежи, а се намира над тях.

Тогава ще започнеш да усещаш, че имаш нова реалност, съвършено отделена от тях.

Те само ти помагат, подобно на два магнита, които от разстояние въздействат, от двете страни, на един къс желязо.

Ти си свързан с тези сили, но само по такъв начин, че в резултат от въздействието им да установиш себе си в средната линия.

Но ти не отъждествяваш себе си с нито една от тях – нито с желанието за наслаждение, нито с желанието за отдаване.

Творецът е създал желанието за наслаждение като „нещо от нищо“. А желанието за отдаване, това е самият Той – „съществуващо от съществуващия“.

Ти нямаш отношение нито към едното, нито към другото, иначе не разполагаш с независимост. Твоята независимост е в това, посредством тях двете да създадеш своето собствено „Аз“.

Защо сега се чувстваме зле? За да се освободя от желанието да се насладя и да не отъждествявам себе си с него, а да се издигна над него.

Първоначално ударите идват във вид на срам и унижение, за да те отделят от желанието за получаване, понеже в него ти само страдаш.

Но след това е обратното: Ти искаш това желание още повече да расте, защото над него, както над магнит, ти строиш себе си.

От урока по книгата Зоар, 04.05.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Има в Тора крилата фраза, станала доста популярна по света: „Прелом след прелом, око за око, зъб за зъб„. От гледна точка на Кабала какво означава това?

Отговор: Това е просто. Там, където има разбиване, трябва да стане поправяне – на тази степен, на това ниво, в тази форма.

Там, където желанието е изкривено, ние сме длъжни да го поправим, да го направим пригодно за използване.

Длъжен съм правилно да разпозная къде е станало разбиването и да го поправя в точно това място. Защо?

По този начин, аз изучавам какво е направил Твореца, как хитроумно всичко е устроил, как ме поставя на колене във всяко състояние, така че да поискам помощ от Него и да се уча от неговата работа.

Цялостната дейност по поправянето се нарича работа на Твореца, доколкото аз разпознавам изкривяването, хващам Го за ръка, водя Го до това място и моля Той да го поправи.

Аз предварително си представям, как това състояние трябва да се поправи и когато Той го поправя, аз го допълвам, вървя заедно с Него. По такъв начин сме свързани с Твореца.

Ако аз мога сам да направя това поправяне, нямаше да имам връзка с висшата сила. Ако Творецът може да направи това без мене, то кой съм аз и защо съществувам? И само така ние работим с Него и си партнираме.

Творецът съжалява за разбитите желания (келим) и от една страна иска да ги поправи, а от друга – в общата система, Той е неспособен да направи това без моята молба, потребности и точни указания, къде и какво да поправи.

Затова ние с Него ставаме истински партньори.

От вечерния урок по книгата Зоар, 30.04.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

„Зоар”, глава „ВаЕра (И Аз се появих)”, п. 90: …”И ти ще обичаш Краля, твоя Бог, с цялото си сърце”,  означава с двете твои наклонения – Доброто намерени и  Злото намерение, така че лошите качества на Злото намерение ще станат добри… Тогава, със сигурност, няма да има разлика между Доброто намерение и Злото намерение, и те ще са едно цяло.

В нашия свят ние не знаем за качествената разлика между добро и зло, и затова не разбираме, че те се определят и подкрепят взаимно и едното без другото не може да съществува. Ние искаме незабавно да унищожим цялото зло и да оставим само доброто, т.е.  което смятаме за добро в този момент.

Духовността, обаче, се разкрива от контраста между противоположните качества, а не като се опитваме да премахнем или унищожим едното от тях. Двете качества съществуват, за да можем да ги разграничим, и духовното състояние се изгражда от двете – Светлината и Тъмнината заедно.

Първоначално, ние нямаме правилните вътрешни определения; не разбираме какво е светлина и какво е тъмнина.  След като ги идентифицираме и знаем какво е светлина и какво тъмнина, и след като изберем Светлината пред тъмнината, само тогава можем напълно да ги използваме, за да изградим духовното състояние.

Ние не заличаваме нито едно от тях, защото ако го премахнем, то другото също би изчезнало. Изграждаме средната линия и от двете. В нашия свят тази структура не съществува. Този феномен – средната линия, е непознат за нас. Ние винаги се мъчим да премахнем всичко, което не желаем или чувстваме като неприятно. На нас ни се струва, че в света сякаш няма място за тях.

Обаче, в духовността има място за всичко и всичко трябва да остане завинаги. Само, когато двете неща се обединят едно с друго по правилен начин, има място за съществуването и на двете в света, и едното не съществува без другото.

Затова грешник и праведник, получаване и отдаване, вяра и знание, се изграждат едно друго. Следователно, те са еднакво важни за постигането на целта. Написано е „Човек трябва да е благодарен за лошото, така както и за доброто.”

Поправянето на злото се състои в използването му правилно – заедно с доброто. Тогава и двете участват еднакво, и заедно разкриват техния Източник, Твореца. Средната линия, душата е създадена от двете. Това е разкриването на техния Източник, Твореца.

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Зоар, глава „Eмор“, п.129: Отвори Ми входа с размер на иглено ухо и Аз ще ти отворя висшите порти. …

Затова Давид, когато искал да влезе при Царя, казал: „Отворете ми портите на справедливостта „. Това са портите към Твореца. „Портите на справедливостта“ – Малхут, това е предверието на входа към Царя.

Това са портите към Твореца, за да Го намеря и да се слея с Него, и затова: „Отвори ми, сестро моя, възлюблена моя“, за да се съединя с тебе и да пребъда в съвършенство с теб завинаги.

В едно от своите послания Баал Сулам пише за входа в духовното: пред нас има стена, ние вървим покрай нея, търсим вход и не можем да намерим.

Но в мига, когато човек стане подобен на намиращия се зад стената, в стената се появява вход.

Така се влиза в духовното: пред тебе – глуха стена, и няма в нея никаква пролука. И изведнъж пред тебе се открива вход.

В материалния свят ние знаем, че на това място има врата, тя е затворена, но тя може да се отвори.

В духовното няма врати, нищо не се вижда предварително, всичко е напълно скрито. Дори е невъзможно да си представиш, че тук може да се открие нещо.

И изведнъж входа се открива. Всичко става съгласно подобие на свойствата на човека, стоящ пред стената, и на Твореца – зад нея.

Ако между тях има подобие на свойствата, макар и само един процент, човек може да влезе вътре – при условие, че той желае да влезе само на този процент, а всичко останало да остави навън ,тоест, да се свърже с Твореца само в съответстващите на Него желания.

Тогава пред него се открива вход и той попада в духовното.

Поправянето на нашите желания, в крайна сметка, ни довежда към такова желание, което се нарича „порти към Твореца“.

Откъс от вечерния урок по книгата Зоар, 30.04.2010

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

С Лаг ба Омер отбелязваме напускането на този свят на великия кабалист рав Шимон Бар Йохай, автор на книгата Зоар.

Той е особен човек, а направеното от него разкритие означава даряване на Кабала – науката за поправяне на целия свят.

Човечеството се е развивало поколение след поколение в родилни мъки, докато не стигнало до Авраам, който разкрил науката кабала в условията на кризата, разразила се в древен Вавилон.

А след това народа на Израел го чакало египетско робство и изходът от него, строителство на Първия и Втория Храм, възходи и падения.

Всички ужасни злополучия на този народ и въобще цялата история на човечеството представляват едно непрекъснато страдание.

Но целият път, изминат от нас до идването на Раби Шимон, е бил само за да подготвим себе си за поправяне.

След разрушаването на Втория Храм народът на Израел окончателно губи усещането за духовното и излиза в изгнание от него.

И тогава получаваме този подарък от небесата – идва човек, мъдрец от времената на Храма (тана), кабалист от огромна величина, който благодарение на своята особена душа е включвал в себе си всички предидущи души, съединявайки ги в себе си.

Затова заедно със своите ученици, той е могъл да достигне необикновени висоти – окончателно поправяне на своето поколение.

Баал Сулам пише, че в историята никога не е имало повече постижения, колкото по времето на РАШБИ и неговото поколение и подобно нещо може да се случи отново само в Края на поправянето, на прага, на което се намираме сега.

Зоар – това е название на светлината, разкриваща ГАР на света Ацилут, в неговата Корона, в особено място – в «скрития разум» на системата Арих Анпин.

Раби Шимон е бил уникален с това, че е съумял да съедини такава висока степен с нашия свят.

Със своите постижения той всъщност се е намирал на степента на окончателно поправяне, както до разрушаване на Храмовете, и заедно с това – в обикновения материален живот, съществувал след разрушаването на Втория Храм и пълното падение на народа от висотата на братска любов в безпричинна ненавист, от което е изчезнало всяко усещане за духовното.

Поради това, че е съединявал в себе си два такива полюса, Раби Шимон е могъл да напише тази Книга, т.е. да направи разкритие.

А без тази книга ние не бихме имали възможност да поправим душата си и да привлечем светлината, връщаща ни към източника.

От лекцията към празника Лаг ба Омер, 01.05.2010

Filed under: Зоар - Няма коментари→

Лаг ба Омер (33-ят ден на Омер) е особен ден, когато от висшите сфирот, светлината започва да влиза в Малхут.

Светлината идва към нас от света на Безкрайността, преминавайки света Адам Кадмон, след това света Ацилут и през неговите парцуфим Атик, Арих Анпин, Аба ве Има и Зеир Анпин стига до душите.

В Зеир Анпин са 7 сфирот по 7 сфирот всяка – всичко 7×7=49. А Малхут е 50-тата. Така се отброяват дните на Омер – влизането на светлината в ЗА и на 50-тия ден в Малхут, когато нашите души, които са включени в нея, започват да получават светлина.

Съединяването (зивуг) на ЗА с Малхут става на 50-тия ден, но светлината влиза напълно в ЗА на 33-тия ден, когато той влиза в сфира Ход де – Ход.

И така: Хесед, Гвура, Тиферет, Нецах – по 7 сфирот във всяка, получава се 28 и още 5 сфирот в самия Ход (Хесед, Гвура, Тиферет, Нецах, Ход) = 33 (ламед-гимел – Лаг).

В този ден, ние празнуваме влизането на светлината в Малхут на Зеир Анпин – тоест висшата светлина влиза в системата, под която тя вече се отнася към душите.

Ако тя е стигнала до това място, то няма съмнение, че ние ще получим тази светлина – ще започнем да я усещаме и да се подготвяме за нейното разкриване.

От 33-тия до 50-тия – това вече е само подготовка. Светлината се спуска все по-надолу и приспособява себе си така, че да влезе в душите.

Човекът, който вече се намира в духовния свят, чувства тази подготовка, която става преди получаването на тази особена висша светлина, наричаща се Зоар.

Затова ние празнуваме този ден. Раби Шимон напуснал този свят, защото завършил своята мисия.

Не било необходимо да прави нищо повече в този свят, защото предал висшата светлина през всички сфирот включително до Малхут де-ЗА, и с това приключил своята работа.

Заедно със своите ученици, той прекарал през себе си цялата светлина на Безкрайността, като през особен филтър и я подготвил за получаване от нашите души. Това е най-важната работа, която те извършили.

Сега, когато гледаме в тази книга, дори не разбирайки нито дума, ние, благодарение на своето желание се съединяваме с тази система, която те са подготвили за нас и чрез нея получаваме светлината.

От лекцията за празника Лаг ба Омер, 01.05.2010

Filed under: Духовна работа, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Трябва ли всеки от нас да знае своята функция в общата система, за да я изпълнява точно?

Отговор: Сега ти не знаеш за тези неща, но с течение на времето ще разбереш.

Колкото повече напредваш и вече действаш осъзнато, заедно с другите, ще разбереш как вие сте свързани; какво точно трябва да правиш и как тази система ти въздейства.

Ще започнеш да разкриваш един прозрачен, многопластов свят. Освен това, което виждаш в него сега, ще го разкриеш в дълбочина и ще видиш действащите в него сили и как да ги задействаш.

Въздухът изведнъж ще се стане плътен и ще се напълни с множество сили, но ти ще знаеш как да ги използваш!

Като малко дете, което разкрива нов свят и изведнъж вижда, че около него има множество интересни неща: нещо може да отваря и затваря, да се върти и всяко е свързано с другите.

А когато се ражда, то нищо не знае и не чувства, то дори не вижда и не чува. Минава известно време докато то започне да чува, да вижда, да различава вкусове. И това същото се случва с нас в духовният свят.

Това, което ти сега правиш се нарича „сила на чудесата” (сгула). Ти активираш системата, без да знаеш как.

Точно така, когато си бил малко бебе и си викал, без да разбираш нищо. Но твоят вик е действал на майка ти и тя се е грижила за теб.

Така и сега, ако ти пожелаеш, твоето желание като „вик” ще подейства на висшата майка, Има Илаа, която същото се нарича (Бина се нарича Има – майка) и тя ще се погрижи за теб.

И на теб нищо повече не ти е  нужно да знаеш, както когато някога си ревал и не си знаел какво именно да поискаш. Ти не си обяснявал на майка си каква бутилка да ти извади от хладилника и до каква температура да я сгрее.

Ти просто си викал! И същото е сега относно духовното.

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Зоар - Няма коментари→

„Зоар”, глава „Бахар (На планината Синай)”, п. 66: …в човек има две създания – създание за добро и създание за лошо.  Чрез Тора, той ги разделя едно от друго и Творецът му дава душа от Него, която да властва над двете – създанието, което е добро и светло, следващия свят, и създанието, което е зло и тъмно, този свят – както е написано „И Той вдъхна в ноздрите му диханието на живота.”

Цялата ни реалност произлиза от разделението между светлината и тъмнината, и тогава можем истински да „филтрираме” качествата, които се отнасят към този свят и тези, които се отнасят към следващия свят. Ние започваме да изграждаме себе си чрез различията, разграничавайки свойствата за отдаване и тези за получаване.

Всичко, което учим в този свят, е нашето животинско съществуване, тоест нашата природа.  Защо животинско? Това е, защото животното не се променя, а винаги остава едно и също по отношение на своите възприятия.

И така, докато започнем да използваме Светлината, така че да изградим  себе си посредством разграничаване на свойствата отдаване и получаване, докато не съберем в себе си тези свойства на отдаване, да пожелаем да живеем в тях и да изградим себе си извън тях, ние съществуваме само в този свят.

Точно, както сперматозоид започва да формира ембрион в утробата на майката, така ние трябва да се опитваме да използваме групата, обкръжението, ученето, намерението и различни действия, за да продължим да добавяме и събираме непрестанно свойствата на отдаване в нас. Това е начинът, по който духовното тяло ще бъде формирано.

Всеки път, когато откриваме някаква нова част на отдаването и желаем да съберем всички част, това се нарича нашето следващо прераждане. Действително, ние всеки път виждаме нашия нов живот и нова възможност да продължим да събираме и добавяме към себе си свойствата на човешкото ниво, които са подобни на отдаването и на Твореца (думата „човек” на иврит е „Адам”, което идва от „Едом” – подобен).

От първата част на Дневния урок по Кабала 4.26.10, Зоар

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Разликата между светлината и желанието, ни заставя да се движим напред.

Когато светлината изпълва желанието, аз, желанието, се успокоявам, така, че не мога да се помръдна, защото не изпитвам никакъв недостатък.

Само, според разликата на светлината от желанието, аз започвам да се безпокоя и да се стремя към тяхното равновесие в мене.

Равновесието е важно за мене не само по количество, но и по качество. Когато светлината създала желание за наслаждение и го напълнила (1-ви стадий, бхина алеф) – творението не усещало никакви проблеми, защото светлината била първична.

Едва след това възниква различие между бхина алеф, напълнени от Твореца, и Него самия.

Появява се допълнение – светлината започва да внася в първоначалното желание нови свойства, и в творението възниква усещане за източника на напълване: „Има някой, който ме напълва! Някой над тебе, преди мене! Някой даващ, моят Създател, Творецът!“

Това внася в желанието от 1-ви стадий допълнително усещане, което принуждава да се компенсира, заставяйки ни да се развиваме.

Всичко зависи от това, какъв вид „триене“ възниква. В първия стадий, в Хохма –това е усещането на Висшия. А във втория, в Бина – това ще бъде усещането за липса на реализиране желанието за отдаване.

Тя искала да отдава, напълнила се със светлината на милосърдието (хафец – хесед), не желаейки да се движи наникъде и да не получава нищо.

Но в нея възниква недоволство: „Творецът наистина е отдаващ, а аз какво отдавам?“, – и започва движение, водещо до ново състояние.

Ето така, за сметка на несъвместимостта на свойствата на творението и Твореца, на кли и светлината, на желанието и наслаждението, се получава постоянно движение – развитие.

Откъс от вечерния урок по книгата Зоар, 29.04.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→