Съобщение: Израелските учени намерили душата на човека с помощта на магнитния томограф.

Съгласно техните открития, с помощта на заниманията с кабала, може да се активира участък в мозъка, който медиците нарекли „апарат на вярата”.

Той активира мозъчната дейност и в пъти повишава съпротивлението на организма към болестите, пред които съвременната медицина се оказва безсилна.

Коментар: Как може да се разкрие душата? – Ето в какво е въпросът. Всичко зависи от това, че ние искаме да намерим – има ли сила, оживяваща животинското тяло, да, разбира се, това може да се открие.

Още в онова време, когато бях студент, в света се провеждаха изследвания от типа „колко тежи тялото до смъртта и след нея”, за да се определи теглото на душата, сякаш излизаща от тялото.

Всичко зависи от това кое ние наричаме душа. Понякога мъжът или жената се обръщат един към друг: „Душа”. Ако така се определя душата, то тя може да се претегли.

Но ако ние разбираме, че душата – това е частица от Твореца с висше, силата на отдаване, нея, както и всяка друга сила от нашия свят, можем да открием само по резултатите от нейното действие.

Възприемайки силата на отдаване в свойството на отдаване (желанието за отдаване, кли), ние разкриваме Твореца в нас и затова Го наричаме БОРЕ, от думата Бо, ела (достигни своето свойство на отдаване) и РЕ, открий.

Няма Творец без творение. Ние нищо не можем да кажем за Него самия извън нас – това е или същност, или абстрактна форма, за които ние не сме способни да разсъждаваме, и кабала като чисто експериментална наука забранява да се занимаваме с такива философски разсъждения, както обяснява Баал Сулам във „Въведение в Книгата Зоар” – „Няма в изследователя нищо повече, отколкото виждат неговите очи”.

Затова на нас ни е нужен материал, на който да въздейства тази духовна сила. Този материал с действаща в него сила ще се нарича душа.

Защо? Защото тогава самият материал ще бъде подобен на Твореца – частица от Твореца свише, притежаваща същите свойства на отдаване.

Но ако душата пребивава в свойството на отдаване, как могат учените да я открият? С помощта на какви прибори? За сметка на какво? За да я открия, на мен ми е нужен материал, който да има свойствата на отдаване.

Това може да бъде само човек, достигал такова изправяне. Тогава онова, което се облече в този материал, ще се нарича светлина на душата. А самото кли, желание, материал, пребиваващ в свойството на отдаване, ще се нарича тяло на душата.

Но нито тялото на душата, нито светлината в него, човек от този свят е способен да възприеме, доколкото не притежава такива свойства.

Затова, ако определяме душата съгласно кабала, като частица от Твореца свише, то учените нямат никакъв подход към нейното изследване.

Да постигнеш душата можеш само с помощта на науката кабала. Всичко зависи от нашето намерение. Ако ние се стремим към това, ще дойде светлината, ще изправи моя материал-желание, за да стане той отдаващ.

Тогава този материал ще се уподоби на Твореца, ще стане частица от Твореца свише, – и в мен ще се появи душа.

От вечерния урок по книгата Зоар, 29.04.2010

Filed under: Възприемане на реалността, Ежедневен урок, Зоар, Наука - Няма коментари→

Въпрос: Как да се обясни, че Творецът се гневи?

Ако става дума за духовни закони, които не се променят, защо Творецът се възприема в Книга Зоар като притежаващ човешки свойства, такива като гняв, завист и други?

Отговор: В Тора се говори на езика на човека, разказва се за това, какво усещаме относно Твореца.

Аз винаги давaм пример с компютъра. Как му се ядосваме, въпреки, че е само метален калъп! Какво разбира той?… Изпълнява всичко точно по заложената в него програма. Всичките му действия са верни.

А ако ти натиснеш не този клавиш или не знаеш, как работи програмата, можеш хиляди пъти да биеш  по същите тези клавиши, и той хиляди пъти ще ти дава едно и също съобщение за грешка.

Защото той не е човек, който може да измени поведението си. Компютърът не се променя, той не е жив.

Но ти се отнасяш с него като с човек: ”Защо  не ме чуваш?!” – аз се дразня, когато получавам една и съща реакция.

Ние съпоставяме с компютъра нашите свойства, нашият характер и искаме той да се променя както нас. В действителност ние сме неизправни и се променяме, а компютърът не е развален и затова  винаги се държи еднакво, винаги е  прав.

Същото е и спрямо Твореца. Говорим не за него самият, а за  „БО-РЕ – Ела и Виж”- за възприятието на човека с Твореца.

Човек разпознава Твореца, представя си Го  в своите желания (съсъди на  възприятията, келим). И затова ние приписваме на Твореца тези същите  реакции и свойства, които са характерни за нас.

Затова е написано, че Тора говори на езика на човека. За да ни обясни нашето правилно поведение, да ни помогне да се изменим и ние трябва да си представяме Твореца също променящ се, въпреки, че в Него няма промяна.

Съвършенството не се изменя, иначе не би било съвършенство.

Приписвайки на Твореца нашите свойства и това, че Го оценяваме като променящ се спрямо нас, ние виждаме себе си в две прояви: кой съм аз сам по себе си, как изглеждам от страни и как се изменям в променящият се или постоянният свят.

Тази двойнственост  на възприятието, позволяваща ни да си представим, че нещо извън нас се изменя е великият ни подарък от Твореца!

За сметка на това ние стигаме до усещането за друго измерение, разбиране на духовният свят, можем да започнем да го усещаме, свободни и независими. 

Затова, възприемането на реалността в нас, като съществуваща и променяща се извън нас, ни се явява спасение от затворения в клетка свят (от усещането за  духовна клаустрофобия).

Това е основополагаща точка, даваща на творението възможност да стане висше сътворение, да стане човек – Адам; подобен на Твореца.

От урока по книгата Зоар.

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар, Творец - Няма коментари→

Зоар, глава „Ваера“, п.6: … На всяка степен има ГАР и ЗАТ на висшия парцуф Зеир Анпин.

И няма по-голямо постижение, освен Зеир Анпин във всяка степен, включвайки дори Зеир Анпин ГАР, който се нарича Даат.

Обаче няма никой, който би могъл да постигне ГАР във всяка степен, включвайки даже ГАР в степен Асия.

Ние възприемаме всичко вътре в Малхут. Малхут се нарича „образ на Твореца“.

Сега, аз не виждам истинската картина на действителността, а това, което влиза чрез моите пет сетива (зрение, слух, вкус, обоняние, осезание) и се проектира в моя мозък.

Аз получавам впечатление от информацията, която ми предават сетивните органи, и вътре в мен, в тилната част на мозъка си, усещам реалността, която съществува сякаш пред мене.

Това същото става и с Малхут. В „Преговор към Книгата Зоар“ Баал Сулам обяснява, че макар Малхут да има първите девет сфирот, тя не знае, какво е това девет сфирот.

Тя постига тези сфирот, когато ги включва в себе си – усещайки ги, като нещо, намиращо се пред нея.

Затова, в зависимост от своята способност да действа, подобно на първите девет сфирот, отдолу нагоре, когато Малхут уподобява Кетер, отблъсквайки пряката светлина обратно и изграждайки отразена светлина, тогава вътре в отразената светлина тя постига, каквото е пред нея – първите девет сфирот.

Низшият започва да действа от себе си навън, и тогава, в своята отразена светлина, вижда, какво става.

Така и ние в нашия свят. Аз виждам това, което се намира пред мен, съгласно моето его, в зависимост от това, кое е хубаво за мене и кое – лошо.

А всичко, което не засяга моето его, не може да ми донесе полза или не представлява заплаха за мен – аз не забелязвам.

Това произлиза от духовните корени: Малхут възприема първите девет сфирот само в границите на отразената светлина, която отпечатва в себе си пряката светлина.

Тази картина се явява пред Малхут, като нещо съществуващо пред нея. А освен това, за нея нищо не съществува, тя не усеща по – висшето.

Ако в Малхут има желание да се наслаждава на стадий „шореш“ (0), тя няма да открие пред себе си нищо, освен стадия „шореш“.

Ако в нея има по – голямо желание да се наслади, тя ще види пред себе си много по -дълбока картина на действителността.

Всичко зависи от плътността на нашите желания (авиют) и отразената от тях светлина.

Ето защо, ние никога не говорим за това, какво наистина съществува в действителността, защото всичко зависи от това, доколко аз постигам.

Откъс от вечерния урок по книгата Зоар, 28.04.2010

Filed under: Възприемане на реалността, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Как мога да позная в каква форма ме обучават свисше?

Отговор: Макар че науката Кабала говори много логични неща и ни открива много нови знания за човека и този свят, за силата, която ни управлява, допълвайки с това нашите знания по психология на човека и общия поглед към света, заедно с всичко това тази наука е предназначена именно за тези, които вече имат духовно усещане – пет духовни „органа на чувствата”: Кетер, Хохма, Бина, Зеир Анпин, Малхут.

А до появата в човека на тези висши органи на чувствата, Кабала за него не е наука, а зашифровано послание, книга на тайните.

Какво мога да направя, ако не разбирам нито една дума, която е написана там? Аз не се намирам в тази реалност, за да разбера как всяка една дума рефлектира върху мен с конкретно усещане, за да усещам за какво става дума.

Ако такава връзка с изследвания свят няма, това не е наука. Наука – това е когато под мое разпореждане са всичките опитни данни и аз мога да експериментирам.

Затова в началото ние се учим не на това да опознаем тази наука, а да придобием инструменти (келим) за нейното постижение, за усещане на изследвания обект.

Ако моето зрение е лошо, то за да виждам на мен ми необходимо първо да си купя очила, понеже без тях нищо не виждам.

Аз работя, печеля за очила, слагам ги – ето сега аз виждам и мога да слушам пояснения, понеже заедно с тях аз вече разпознавам онова, за какво ми говорят.

Затова има време за подготовка, когато ние работим над себе си, за да влезем в духовния свят, да започнем да го усещаме, до появяване в нас на неговите свойства.

А след това, по мярката на тяхното появяване и развитие в нас, да изследваме този нов свят, подобно на дете, развиващо се в израстването си според новите свойства в него.

На първия етап от създаването на свойствата аз няма за какво да питам, защото нямам способност да разбера за какво се говори.

В това време трябва да питам само едно: правилно ли настройвам себе си, за да привлека висшата светлина, формираща в мен нови свойства. От нейното действие зависи целият мой успех, моето бъдеще.

От урока по книгата Зоар, 29.04.2010

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

„Зоар”, глава „Бахар (На планината Синай)”, п. 63: „Може да ги използваш като роби завинаги”. Това е заповед (Митцва) да поробиш канаанец. Те са от страната на Хам, който е направил кръвосмешение, както е написано „Проклет да е Канаан, слуга от слугите ще бъде той на братята си…”

Да бъдеш роб също е поправяне. Желание, което може да бъде принудено да изпълнява волята на поправените желания, се нарича „роб, който е близо до своя господар”. Робство е формата на това поправяне, правилен начин на съществуване на желанието.

В момента,  не мога да бъда свободен от някакво желание, нито пък мога  сам да работя с него с цел отдаване. Мога само да го добавя към друго мое желание. Такова желание може да се нарече „дете”, „жена” или „младеж”; то все още не е „човек”, не е „герой”, който може да „преодолява” (човек –Гевер – произлиза от Играбрут – преодоляване, превъзмогване)

Форма на желание, което е способно да работи само под властта на друго желание, се нарича „роб”.

От първата част на Дневния урок по Кабала 4.25.10, Зоар

Filed under: Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: В какво се състои духовният смисъл на плащането на десятъка (маасер)?

Отговор: Маасер – това е отделяне на една десета част от Малхут. Съгласно Тора, аз трябва да отделя тези части, които не съм способен да използвам пряко за отдаване, а само чрез обществото. Моята сметка се води, само, с Твореца, за да Му отдавам.

В Тора са описани много видове данъци, но всички те са основани на един принцип: Понеже аз не съм способен, сам, да извърша действия на отдаване, с тези желания, които се намират в мен, то чрез идващата към мен светлина, аз ги предавам на общото желание (кли). А в общото желание, чрез обществото, аз съм способен да го осъществя.

Моето кли е само частично, т.е. екрана, засега, покрива само част от желанията ми, в които аз съм готов да получавам, за да отдавам. Как мога да изправя тази част, в която не съм способен на това?

Аз получавам към нея светлина и пренасям това желание да се насладя, заедно с получената светлина, във външното кли (съсъд). По такъв начин, аз го подготвям за изправление.

С това че днес не използвам маасер (десетата част на Малхут, която е невъзможно да бъде изправена), аз приготвям тази част за изправление чрез обществото.

В науката кабала изучаваме, че в нас има желания, наричани „облекла“ и „чертози“, които се изправят за сметка на това, че сега ми се струват като външни, а след това аз ги пренасям във вътрешни.

Същото е и с маасера. Аз го превеждам, като че ли за външно използване, но след това той преминава в моето вътрешно използване, възвръща се към мен с тези желания, които аз съм считал за чужди.

А засега, в своите усещания, аз все още не мога да изправя тази част, така че да я използвам, получавайки, за да отдавам.

От урока по книгата Зоар, 28.04.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

«Зоар», глава «Ваера», п.41: «Югът се държи за изтока, тъй като горещината на юга се държи за горещината на изтока.

А изтокът се държи за севера, тъй като неговата влага се държи за влагата на севера.

Северът и западът са свързани един с друг чрез студа, който е присъщ и на двамата. Западът и югът – чрез сушата на двамата. И всички те са включени един в друг, вплитайки се един в друг…»

Ако ние не построим средната линия, противоположните една на друга сили «на севера и юга» нарастват, и като не постигнат помиряване чрез средната линия, избухва взрив – те се сблъскват и се опитват да се анулират взаимно!

И тогава започва нещо, подобно на изригването на вулкана в Исландия в нашия свят, разпалва се война – вътрешна, в човека, външна – между хората. Всичко това се случва, защото двете линии – лявата и дясната, са достигнали някаква величина, и са се сблъскали, вместо мирно да се съединят в средната линия.

Съединяването чрез средната линия трябва да направим ние, хората, на своето стъпало. И тогава, на всички предишни, по – ниски стъпала, също ще настъпи мир.

Потготвена ни е възможност да създадем средна линия и, ако не я построим, между двата полюса ще възникне късо съединение и ще започнат безредици на всички нива: на неживо (екологични проблеми), на растително, животинско и човешко, или на всички нива едновременно.

И всичко това, само, защото не е постигнато правилно съединяване в средната линия. Дясната и лявата линия крият огромна опасност при пряка връзка помежду си.

Ако светлината и съсъда се съединят без екран, тогава става «разбиване на келим», но само на по – ниските нива.

«Зоар» казва, че макар северът и югът, изтокът и западът, да са противоположни един на друг, то всеки може да допълни другия.

И, ако ние не им осигурим връзка чрез средната линия, те, все пак  ще се срещнат, но вече не уравновесени, с мир, а като врагове…

Откъс от подготовката към урока по книгата «Зоар», 29.04.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар, Криза, глобализация - Няма коментари→

«Зоар», глава «Беаалотха», п.10: Действие означава жертвоприношение…

п.11: Когато свещенникът възнамерява да запали свещите долу и донася благовонната смес за прекадяване, в този час светят висшите свещи, т.е. сфирот, и се свързва всичко в едно, и радост и ликуване изпълват всички светове, както е казано: «маслото и благовонията радват сърцето»

Главната духовна работа е жертвоприношението. Думата «жертвоприношение» (курбан) означава «приближаване» (каров).

Ние вземаме своето желание да се насладим, измерваме го, проверяваме каква част от него можем да «принесем в жертва», тоест да го приближим до свойството отдаване като го «убиваме», освобождавайки го от предишната му егоистична форма, когато е било «животно», живеещо само заради себе си.

Искаме да го повдигнем на стъпало, където ще бъде използвано от човека – от животинско ниво да го повдигнем на човешко.

В този смисъл всички жертвоприношения от неживо (сол и вода), растително (зърнени храни) и животинско ниво (птици и животни), принасяни в Храма, тоест в поправената Малхут, са за съединяването на Малхут и Зеир Анпин.

Но, става дума за желанията вътре в човека, в техните всевъзможни форми, които ние от егоистични поправяме на отдаващи.

Затова ни се струва, че жертвоприношението е убиване, при което се лее кръв и вода – тежка, мръсна и жестока работа.

И наистина е така – поправянето на нашето егоистично желание е мръсна работа. Както е казано: «Ще дойде майката (Бина) и ще пречисти сина». Така и ние трябва да привлечем висшата светлина, за да извърши тази работа над нас.

И тогава, започва работата чрез силите Коен, Леви, Исраел: песнопения, тръбене на рог и запалване на свещите – сфирот, които ще засветят от Зеир Анпин в Малхут.

Не е необходимо човек сега да знае всички подробности на тази работа. Когато получи тези свойства, поправени от обкръжаващата светлина – ще види как работи всичко това.

Трябва само да наблюдаваме работата на Твореца! Той ще води заради нас тази война с Фараона – ние трябва само да пожелаем това да се случи…

Откъс от урока по книгата «Зоар», 16.02.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Защо понякога, само след много години, човек започва да чува за необходимостта от обединяване?

Отговор: Ние се намираме в този процес в течение на цялата история.

Цялото ни развитие от поколение в поколение, във всичките ни прераждания, е предназначено да ни доведе до такова състояние, в което ние ще бъдем принудени да се обединим.

История ни е започнала с разбиването на общата душа – на нашия духовен съд.

От тогава, всички тези парчета, се блъскат помежду си, ненавиждат се и не разбират, кои са те, от къде са и защо съществуват. Главното за тях е постоянната борба помежду им.

Постепенно, по етапно, ние трябва да разберем, че поради тази ненавист и нашия егоизъм ние губим много,  до толкова, че сме задължени да се съединим.

Защо? Защото постепенно, в процеса на нашето развитие, ние откриваме, че сме свързани в едно. На нас ни остава или да се избием по-между си, или да живеем в мир. Та какво да правим?…

Но у тези, които усещат стремеж към духовно развитие, съществува проблем. Целият свят се предвижва към обединение по пътя „беито” (в своето време).

От безизходица, разсъждавайки логически, аз виждам, че сме задължени да се обединим. Но от друга страна, аз разкривам, че ние не сме способни на това. Така се усеща целият свят.

Тогава, тези в които се е пробудила точката в сърцето, започват да чуват за онова, че сме задължени да се съединим заедно, и само за сметка на обединяването можем да достигнем духовното. Но ние не усещаме потребност в това.

Излиза, че едни разкриват необходимостта да се обединят, само че не знаят, за сметка на какво. Те нямат за това никакви средства.

А другите имат средство, с помощта на което могат да се съединят, но те нямат вътрешна потребност, каквато има в целия свят.

Явно, тези две групи, външна и вътрешна част, ще е необходимо да се съединят заедно и да се допълнят един друг. Ние им поднасяме методика за обединяване, а те ни дават потребност от съединение.

Така, новороденото предава на родителите си своите потребности, и с негова помощ родителите доставят необходимото за новороденото.

За това външното общество – е носител на вътрешна потребност към обединение, а ние – притежатели на методиката за обединяване. И така ние ще се допълним един друг.

От урока по книгата Зоар, 28.04.2010

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Зоар, Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Дали всички свойства, за които четем в Зоар, се постигат в периода на подготовка или след преминаване на махсома?

Отговор: Още преди преминаването на махсома, започваме да различаваме в себе си различни реакции на всички тези имена и названия.

Според степента на това, колко искам да се издигна над желанието си за наслаждение, аз започвам да правя разлика между отдаващите и получаващите желания, тъй като няма какво повече да се изяснява.

Казано е: «В бъдеще ангелът на смъртта ще стане ангел на светостта». Тоест няма добри или лоши желания – има желания за отдаване или за получаване. Всичко зависи от това, как ги използвам.

Цялата разлика между Аман, Терех, Авраам, Елиезер, Рахел и Лаван е само в намерението за отдаване или за получаване, и в неговата сила.

Затова, доколкото човек се старае да бъде в намерението за отдаване – да го опознае, разбере, да го изясни чрез групата – той по различен начин ще реагира на всяко име и на всяко определение..

До такава степен, че ще му се разкрият техните «вкусове», усещанията – приятни и не съвсем, светещи и дразнещи. Ще започне да различава всевъзможни нюанси в тях.

Но след махсома, човек ги постига в ясна и точна форма, защото те преминават в него и той ги разкрива на практика.

Откъс от урока по книгата «Зоар», 26.04.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→