Ние работим над желанията си през нощта, в тъмнината на изгнанието, без да имаме сили.

В тъмнината, ние трябва да се подготвим да срещнем утрото, т.е. да намерим кои желания можем да принесем в жертва.

Разбира се, че не става въпрос за физическия изгрев и залез на слънцето или за парчета месо от пожертвани животни, а само за използване на светлината на изправлението, в която човек може да види себе си като свещен съсъд.

Т.е. той ще достигне Храма, ще дойде до жертвеника и бъдейки готов да работи с желанието си, всеки път ще го издига, заради отдаването.

Издигането на частите – „парчетата“ от своето желание – в името на отдаването, това е работа по жертвоприношенията.

От урока по книгата Зоар, 25.04.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Зоар, глава „Бе-ар“, п.78: Независимо, че той се нарича син, първороден на Твореца, както е казано: «Син Мой, първороден Мой Израел» – не трябва да се изключва от законите на роба, тъй като той е длъжен да служи на своя Отец, на всички служби, които представят славата на неговия Отец.

И така всеки човек е длъжен да бъде син на баща си, да се рови в неговите тайни, да знае тайните в дома му, бидейки в това усърден и да бъде при своя баща роб.

Всичко зависи от това в какви свойства и желания човек пребивава. В малките желания, когато в него още няма екран, той е роб. А когато в него има големи желания и екран, той е син.

Но никога нито една голяма степен не изтрива предишните степени, та нали няма изчезване в духовното! Те съществуват, без да се унищожават една друга.

Каква печалба има в това, че дори в най – голямата степен (гадлут) се съхранява малката степен (катнут)?

В края на поправянето всички те се събират заедно, но не в една картина, която изтрива всички предходни постижения.

Напротив, всички те също съществуват. Само поради това, че започваме да разбираме предходните състояния и да поправяме тези «грешници» – прегрешенията и грешките, те не изчезват.

Ние виждаме колко сме били прави или сме грешили в тях, проклинали сме Твореца или сме Го благославяли.

Всички тези градации на свойствата – крайно десните и крайно левите, от миналото и бъдещето, се съединяват заедно, създавайки ни цялата сила и богатство на разкриването.

Откъс от урока по книгата Зоар, 26.04.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

„Изгнание“ – това е състоянието, когато човек няма анти-егоистически екран, контакт със светлината и затова той не е способен да поправи себе си и да извърши действието жертвопринасяне.

Жертва – това е поправяне на желания. Всеки път човек е длъжен да взема част от своето желание от неживото, растителното и животинското , и да го издига до нивото на човека.

Но в изгнание той няма възможност да поправи никакви желания, той е изцяло лишен от духовни сили, докато към него не дойде обкръжаващата светлина и не го изведе от оттам.

Когато той излезе от изгнание и получи сили да устои на своите желания, да се издигне над тях и да работи заради отдаването – това ще означава, че той вече се намира или в пустинята (засега неговите желания са малки, както в пустинята), или на земята Израел (по – високи желания, работа на най висока ниво).

Мястото, в което човек се оказва, излизайки от изгнание, зависи само от големината на желанието, над което той може да се издигне, за да работи заради отдаването.

Същото това желание, което преди е било пустиня, след 40 години поправяне на отдаване заради отдаването, се превръща в желание, което се нарича земята на Израел – т. е. с него започва да се работи, получавайки заради отдаването.

А докато ние още нямаме сили за поправяне и се намираме „извън земята Израел“ (земя, „арец“ – от думата „рацон“, желание), извън силата да работим със своето желание заради отдаване, то ние само си представяме, какво е това правилна духовна работа. Това означава, че вместо жертвоприношение – в нас има молитва.

Вместо действителна работа със своите желания – ние можем само да молим да ни дадат сила да работим за истинско поправяне.

Откъс от урока по книгата Зоар, 25.04.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Аз мога да поискам да се поправя към отдаване, само, ако получа в това поддръжка от обкръжението.

Та нали, това желание се проявява и действа само във връзката с другите, и от тях съм длъжен да получа помощ, която се нарича “взаимно поръчителство”.

В тази връзка, доколкото аз поддържам тях – те поддържат мене. Това е система! Колкото я активирам, толкова и ще получа от нея.

С това, че се пробуждам и искам да се включа в група и да се присъединя към нея, пробуждам и насрещното отношение към мен и ние осъществяваме правилните връзки, дори и сами да не знаем за това.

Това ми показва с каква връзка сме съединени – ние сме в мрежа.

И когато те ми предадат поръчителство по моя молба, това не е просто тяхно желание, а конкретна форма на нашата връзка. 

Сега се обръщам към тях с вече готови съсъди (кли), с готова система за връзка, състояща се от 613 (ТАРЯГ) елементи. Без да осъзнавам, аз пускам цялата тази система.

Получава се, че свързвайки се един с друг, ние оживяваме цялата система съществуваща между нас.

Поръчителството – това е много дълбоко понятие. Това означава, че животът и приведените в действие системи на връзки съществуват вътре. Ние трябва да ги извлечем от дълбочината и да започнем да ги ползваме.

А иначе, мога да крещя, че искам да съм свързан с останалите, но от къде да зная как да го направя?

Нима аз разбирам, как да се свържа с всеки и с всички? Но за сметка на това, че започвам да се пробуждам, те започват да ми действат, да ми предават формата на нашата връзка.

Те може и да не знаят затова, но това не е важно. Независимо от всичко, ние оживяваме тази система от връзки.

Откъс от  урока по книгата Зоар, 25.04.2010

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар, Поръчителство - Няма коментари→

Въпрос на ядрен физик: Ако посоката към светлината се счита за положителна, а насочеността към духовната тъмнина, в нощ – отрицателна, и от този този минус трябва да започнем да работим, за да преминем в плюс, то къде се намира духовната нула? Що за състояние е това?

Отговор: В духовното не съществува нула, не можем да си я представим.

Но съществува състояние, което се нарича клипат нога (Сияеща) – когато не съм способен да реша накъде да тръгна: в тази посока или в другата, заради себе си или за да отдавам.

Това междинно, неуравновесено състояние, се нарича нула.

Намирам се между две сили на природата, трета сила няма и затова състоянието е неустойчиво, изискващо от мен незабавно да направя избор.

Тоест, нулевото състояние съществува само в моето лично възприятие и само в този миг, когато в края на краищата трябва да реша какво да правя!

И аз съм длъжен да почувствам тази нула като пропаст.. – та нали в мен няма нито едното, нито другото.

Това е много хубаво състояние, защото когато усещам пълната нула, няма за какво да се захвана.

През останалото време се намирам или в отдаване (святост) и няма за какво да се вълнувам, или в егоистично желание (клипа, нечистота), чувствайки себе си съучастник на Фараона.

Едно от двете – или се наслаждавам на духовния живот, или на материалния.

А човек, достигащ клипат Нога, чувства, че в него няма никакви основания за избор: нито плюс, нито минус.

Изведнъж се оказвам на кръстопът и няма накъде да вървя. Това е абсолютно неопределено състояние.

Струвало ми се е право в средата на някаква тясна пролука и изведнъж тя се разтваря, и виждам пропаст пред себе си!

Но именно тук е входът към висшите измерения, ако искам да се захвана за Твореца и да реша, че нямам избор, длъжен съм да се повдигна на нивото на висшите енергии.

Сякаш влизаме в духовен вакуум и там разкриваме Твореца. И в този миг, когато си готов да пристъпиш там, Той излиза срещу тебе…

В квантовата физика подобно явление се нарича ефект на Казимир: ако два незаредени проводника се поставят на близко разстояние един до друг във вакуум, то от вакуума към тях започва да тече енергия, създавайки сила, привличаща ги един към друг.

Направи такъв физичен опит и ще получиш нагледно доказателство за съществуването на Твореца!

Откъс от вечерен урок по книгата Зоар, 22.04.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Трябва ли работата над намерението, да започва много преди урока за четене на Зоар?

Отговор: Аз бих казал, че над намерението трябва да се работи през цялото време. В нашият свят всичко е устроено така, че за много кратко време се намираме в контакт с групата и учението.

Хиляди хора от целият свят присъстват на уроците заедно с нас. Много слушат урока в синхронен превод. Има и такива, които трудно разбират дори и с превод, колкото и да е близко до езика.

Но това не е важно за духовното. По отношение на текста на Зоар, ние всички сме равни. Ние идваме на урок като на захранваща станция, за да се заредим, за да живеем с това през следващите часове.

Нашият свят е устроен така, че една трета от деня – спим, една трета – работим, една трета – изразходваме за разни глупости. И ни остава някакъв час, два, които откъсваме от съня и идваме за да учим.

Но пристъпвайки към ученето, трябва да разберем, че целият ни живот е устроен от Твореца специално. Ние не ходим на работа от безизходица.

И ако сме на урок за един час, това трябва да е достатъчно, така, че останалите 23 часа да се сливаме с целите, да се подготвяме за този час, когато ще отидем на урок.

Преди повече от 2000 години, в пустинята Наил е живял един човек, който се наричал Бар Би Йома (ученик за един ден). Той бил селянин. Работел в полето. Когато прекъсвала сезонната работа, можел да напусне дома си и да отиде до Йерусалим. След дългият път му оставал само един час за учене на Тора, а на сутринта тръгвал обратно към своята работа.

В негова чест и сега има обичай да се учим един път в годината всички. Тогава мъдреците казват, че неговото учене в един ден е равно на целогодишно обучение, защото през цялата година той се е стремил към това.

За това, ако 23 часа ние очакваме този един час от нашия урок, означава, че сме учили 24 часа. От тук може да се разбере, колко много желание е необходимо, за да се подготвим за този един час обучение. Всичко зависи от подготовката и през всички останали часове трябва да се готвим за урока по Зоар.

От урока по книгата Зоар, 23.04.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар, Изучаване на кабала - Няма коментари→

Зоар, глава „Шемот”, п.368: Раби Елеезер, по време на поста, молейки се казва: „Открито е за тебе, Творец Всесилен, че принасям жертва за Тебе, която разпалвам със слабостта на тялото си”.

Има голяма разлика – четем ли тези думи по молитвеника или нещо в нас става и ние чувстваме порива към Твореца с тези думи. Вътре в мене се образуват такива чувства, образуват се думи и фрази. Може дори да не знаем езика, сам не зная как се получава, но това в следствие на усилията, ги уподобява на светлината и ни съединява с нея.

Тази реакция на светлината и желанията произлиза от душата, разбира се от мозъка и мозъкът я предава на органите на речта – и произнасяме без да знаем от къде идват думите!

Такава трябва да е истинската молитва, която идва отвътре – от съединяване на светлина и желание, от дълбочината на творението, цялата Танта (пълното кли – таамим, некудот, тагин, отийот), докато дойде до речево изражение.

Разбира се, Раби Елеезер не е чел молитвата от молитвеник, а се е намирал в такова състояние, за което говори Творецът.

До разрушението на Втория храм, народът на Израел се е намирал във връзка с Твореца, в свойства на отдаване и любов, молитвата е идвала от сърцето. Там е и казано: „Какво е това молитва? Работа в сърцето!”.

Но мъдреците на Великото събрание (Антей Кнесет Агдала), знаейки за скорошното падение в егоизма, т.е. скриване на Твореца от всеки, са събрали за нас сборник от молитви – състояние, в което човек трябва да дойде. Те са го нарекли „Сидур” – ред от духовни състояния, до които трябва да се извисим.

Но доколкото ние не сме способни на това, по време на изгнанието – отсъствието на връзка със светлината, Твореца, когато висшата сила се скрива – ние механически четем думите от молитвеника и се опитваме да разберем какво означава духовното.

И само светлината при изучаване на Кабала ще извиси чувства, мисли, усещания, думи, фрази в нашата молитва, ще ни покаже как да работим със сърцето, а не с речевия апарат.

От урока по книгата Зоар, 22.04.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Всичко което четем в книгата Зоар, се разкрива във връзката между нас.

Защото Зоар говори за връзките между душите, а не за душата сама по себе си. Сама по себе си, душата представлява просто желание и в нея няма нищо повече.

Особеността на душата е в това, че тя може да придобие екран и отразена светлина, и с тяхна помощ да се съедини, в едно цяло, с другите души, а чрез  съвместното им желание ще се съединят над егоизма си, ще се прояви Светлината, Творецът.

Затова ние се стараем да си представим, че все едно  имаме екран (против егоизма ни) и отразена светлина (стремеж да се съединим в едно цяло). Над планината Синай (на ненавистта), ние се съединяваме в стремежите си (Моше във всеки един от нас).

Всеки един от нас е малък духовен съсъд (кли), егоистично желание, което, с помощта на екрана и отразената светлина, проявява себе си като желаещо да отдава на другите. В резултат на това, всичките частни души се съединяват, заедно, в една.

Егоистичното желание – това е нашата природа. Когато  ние създаваме екран, над него,  и чрез отразената светлина,  то се превръща в душа – желание, подобно на Твореца.

Тогава в общата ни отразена светлина ние разкриваме Твореца. Защото отразената светлина на всяко едно кли, това е светлината Хасадим, а в общото поле на светлината Хасадим може да се разкрие светлината Хохма.

Ако нашата обща отразена светлина достига до достатъчна мощност, наричана „шестстотин хиляди”, то в нея се разкрива Творецът, Тора, Висшата светлина, светлината на мъдростта – Хохма.

От урока по книгата Зоар, 20.04.2010

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Какво се нарича „живот“ и какво – „смърт“? В науката Кабала, тези понятия се определят,  единствено, спрямо сливането с Твореца.

Състоянието, подобно на Твореца, се нарича „живот“, а противоположното на Него – „смърт“.

Затова, егоистичните желания (клипот) се наричат „мъртви“, а „смъртната отрова“ –  това е силата между Твореца и творението, която ги  разделя.

Смъртта не е загуба на съществуване, както виждаме  изчезване на форми в нашия свят (на нашата степен).

Понеже всяко създадено  желание  се променя, единствено,  в своето „отдалечаване – приближаване“ с Твореца, т.е. в своето намерение за отдаване, а в каквото и да е  друго отношение  желанието си остава неизменно, то отдалечаването от Твореца или загубата на сливане с Него се нарича „смърт“.

А придобиването на сливане с Твореца, т. е. достигането на свойството на отдаване се нарича „живот“.

В статията „Същност на науката Кабала“, Баал аСулам пише, че науката кабала е средство за разкриване на Твореца, от творението, в този свят. Да разкрием Твореца, означава да станем като Него, в свойствата си.

И въпреки че съществуваме в света на неживата, растителната и животинската материя,  достигайки човешко ниво на подобие с Твореца, ние усещаме себе си и своето съществуване като вечно и съвършено, подобно на Твореца.

Науката кабала ни променя до издигане на следващо ниво, степен – и ние виждаме себе си не като изчезващи, а променящи нивото на нашето съществуване.

От вечерния урок по книгата Зоар, 21.04.2010

Filed under: Възприемане на реалността, Ежедневен урок, Зоар, Кабала - Няма коментари→

Книга Зоар, глава „Шмот“, п.333: Възпяващите песен долу се наричат „левити“, тъй като те се прилепят към „нилвим“, съединяват се горе като едно цяло.

И още поради това, че в този, който слуша песента, душата му се прилепя към висшето, съединявайки се горе с Твореца…

Песен – това е разкриване на светлината Хохма в светлината Хасадим, – най – голямото разкриване, което може да бъде. „Песен на песните“ – това е върхът на сливането, връзката, съединението на творението с Твореца.

Всичките Псалми – това са песните, които цар Давид (Малхут), разкрива в средната линия, разкриването на светлината Хохма в светлината Хасадим.

Даже там, където ни се струва, сякаш той плаче, не знае какво да прави и се скриваот враговете – в тази тъмнина той разкрива Хасадим, милосърдието на Твореца – и затова е тази песен.

В началото трябва да се разкрие дясната линия – вярата, Хасадим, потискаща лявата линия и държаща само дясната.

И когато Хасадим се разкрива напълно, ние се издигаме в Бина и виждаме, че можем да се задържаме в милосърдие във всички желания, на всички тези степени (в желанията ГЕ) – тогава ние започваме да работим с получаващите желания (АХАП) и да пробудим лявата линия.

Т.е. ние започваме да пробуждаме силите Малхут и в тези получаващи желания да приемаме светлината Хохма.

Като изясняваме своите получаващи желания и ги присъединяваме към дясната линия, ние построяваме средната линия. Състоянието, в което светлината Хохма се разкрива в светлината Хасадим, лявата линия се включва в дясната и довежда до създаване на средна линия, се нарича песен.

Това се нарича „поход“ – тъй като ние преминаваме от състояние в състояние в резултат на тези премествания и така се придвижваме по трите линии: „зародиш“, „кърмене“, „израстване“. Като първо подготвяме желанията, а след това ги напълваме със светлина.

Затова в Псалмите (песните) на цар Давид са описани всички възможни състояния при поправяне на Малхут в трите линии.

В тях е затворена огромна светлина, която е по -висша от кли – тоест такова голямо поправяне, когато кли става съвършенно като светлината.

Откъс от урока по книгата Зоар, 21.04.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар, Музика - Няма коментари→