Книга Зоар, глава „Шемот“, п.340: „И беше: в течение на тези дълги дни“ – това беше краят на тяхното изгнание, когато всички работи потискаха Исраел.

„В течение на тези дълги дни “ – беше дългото пребиваване на Исраел в Египет, когато достигнаха предела и понеже, дойде краят на изгнанието, се казва: „И умря царят на Египет“.

Т.е. беше свален царят на Египет от своето възвишение и падна от своята прекалена гордост.

…И понеже падна царят египетски, техният господар, си спомни Творецът за Исраел и изслуша тяхната молба.

Ние сме длъжни да достигнем състояния, в които цялата Малхут на Египет, т.е. важността на този свят, всичките негови цели, целият наш живот и достижения, пада в нашите очи.

Ние ще усетим себе си нищожни, нещастни, кратковременни и ще си зададем въпроса: „Какво ми дава всичко това?..“. Този свят ще загуби всякаква значимост за нас.

Това се нарича „И умря царят на Египет“. За какво ми е всичко, което притежавам в този свят?! Защо?! Какво да правя с него?!.. В това състояние започва етап, предшестващ изхода от Египет.

В наши дни човечеството започва да разбира, че му липсва ясен процес на развитие, ясна цел, и най – важното – животът няма смисъл.

Предстои ни да видим опустошеност даже у тези, които днес са още фанатично преданни на някакви нищо не значещи цели и не осъзнаващи тяхната нищожност.

Когато това се разкрие, тогава ще избухнат истински войни – поради мрака), опустошеността, отчаянието и безсилието. Защото най-опасното състояние е, когато човек види, че този живот не му дава нищо.

Засега човек знае, че може нещо да постигне в своя живот, и той действа, даже воюва, и макар в света да възникват проблеми, да протичат революции и войни, то те са целенасочени.

А когато всички видят, че живота нищо не струва и влизат в сблъсък един с друг – това вече е голям проблем. Тогава всички ще обърнат внимание на Израел.

Откъс от урока по книгата Зоар, 21.04.2010

Filed under: Ежедневен урок, Зоар, Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Има лично намерение в човека, има и групово намерение. Какво трябва да бъде груповото намерение по време на четене на книгата Зоар?

Отговор: Едно и също. Намерението на групата не може да бъде друго. Група е съвкупността от личности, която само усилва личното намерение на всеки човек.

Доколкото в моето намерение няма достатъчни сили, за да привлека светлината възвръщаща ни към източника, която ще ми разкрие всичко, което чета сега в Зоар, аз съм длъжен да се съединя с другите. Ако приятелите ми предаваха своите намерения и тези намерения се съединяваха в мен, в този момент щях да разкрия вътрешната същност на разказа, който се чете в книгата Зоар. На момента!

Целият проблем е в това, че те не желаят да обезпечат мен чрез своите намерения, както и аз не съм способен да им предам моите. Може би на думи е така, но в действителност това не ме вълнува толкова.

В това е цялата същност на обединението. Затова сам не мога нищо да разкрия, а във връзката с другите получавам тяхните намерения. В края на краищата ние не получаваме един от друг нищо друго освен намерения. Аз мога да се свържа с друг човек само в мрежата от намерения, когато съм готов да обезпеча всички с жизнена енергия, за да могат всички да заживеят в духовното. Мислейки по този начин, аз предавам намерението си на останалите. Съединявам се с другите в мрежата на един жив организъм, и тогава той започва да живее. Аз го оживявам. Тогава във всеки от моите другари има жизнена сила, защото в тях съществува възможност да предава по-нататък светлината.

Жизнената сила, светлината, се намира между нас. Ние можем да я разкрием според нашето намерение, отношението ни един към друг. Това е подобно на електромагнитно поле. Ти не можеш да го усетиш, ако в теб няма електрическа верига от проводници. Тогава вътре в тази верига, която се движи и върши работа в магнитното поле, започва да протича електрически ток. Металният проводник, преместен в магнитно поле провежда електрически ток и в него става движение на свободни електрони. Това са едни и същи явления.

От урока по книгата Зоар, 18.04.2010 г.

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Авторите на Зоар написали тази книга за нашето поколение. Аз се намирам в самото начало на духовния път. Защо те така скрупульозно описват толкова високи стъпала? Какъв е смисълът в тези коментари за мен?

Отговор: Стъпалата и състоянията, които ни описват авторите на Зоар – това са състояния на света Ацилут, имащ отношение към всяко стъпало, даже най-малкото на което се намира човек, просто четейки тази книга и още нищо не разбирайки от нея.

Не е важно, за какво четем в книгата Зоар. Човек, за пръв път отварящ тази книга, може да чете за най-отдалечени от него системи на висшия свят.

Но главното е, че неговото желание го свързва с неговият висш корен. Понеже му е необходимо – да притегли от там светлина към се бе си, за да може тази светлина да го издигне към своя източник.

За това Баал Сулам, не се удовлетворил с една книга по Кабала, която човек може да чете няколко пъти, да я препрочита и пак да се връща към нея, а написал 2000 страници на Талмуда за десетте сфироти, за да изрази всичко необходимо за издигането ни във висшите корени. Но това, не означава, че аз съм длъжен да прочета всичките книги!

По-нататък свързан с текста, човек с това пробужда въздействието върху себе си и своите висши корени и за това си струва да четем който и да е текст, независимо от това дали го разбираме.

И за това, приготвяйки се за издаване книгата “Зоар за народа”, ние преподнасяме на човека цялата книга Зоар, очиствайки текста от някои части, свързани с изследвания и сравнения на източниците, понеже това интересува само изследователите, а не устремените към Твореца.

Преди всичко ние се грижим за това, хората да влязат в духовното, да разкрият висшия свят и да осъществят контакт с Твореца.

За това подготвяме книга Зоар в няколко по-леки варианта, достатъчни за влизане в духовното.

От урока по книга Зоар. 21.042010

Filed under: Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Какво е това песен – това е молитва (МАН), пробуждане отдолу?  

Отговор: Всичко се включва в песента – целият процес на  духовна работа, както в мелодията винаги има сблъсък на различни звуци, редуване на нива и паузи. Без паузи ние щяхме да чуваме не мелодията, а шум.   

Защо мелодията ни дава такова усещане за хармония и пробужда чувства? Защо някакви си звуци в определен ред ни карат изведнъж да се смеем или да плачем?

По своята същност звукът е някаква въздушна вълна с определена честота, въздействаща на тъпанчето! 

Чрез какво вътрешно устройство механичните въздействия, електрическите реакции на мозъка, се преобразуват в чувства?! И чувството не се съдържа в самите звуци – звуците пробуждат това чувство в мен.! 

Как тогава някой друг може да ми предаде чувство, чрез този по своята същност нежив механизъм, нежив процес, който влиза вътре в живия животински организъм и пробужда в него усещания на ниво човек.     

Този процес не е никак прост. Той е възможен благодарение на това, че в мелодията има отделни звуци с различни височини и прекъсвания, паузи между тях – тоест всички онези качества, присъстващи в нашата работа с трите линии: дясна, лява и средна. 

От урока от книга Зоар. 21.04.2010

Filed under: Ежедневен урок, Зоар, Музика - Няма коментари→

Зоар. Основно поправяне.

Адам е бил първият, който е разкрил порядъка на действия за постигане на духовен успех. Тази мъдрост той предал на своите ученици, чрез които е било възможно тя да бъде предаване от уста в уста. И всеки е могъл да допълни другаря си. (Баал Сулам, «Науката кабала и нейната същност»).

Един: Един е Творецът, включващ в себе си цялата действителност във всички времена, всичко произлиза от Него, съвършения, независимо от това, че на нас творенията може да ни се струват несъвършени. Това изследване кабалистите наричат «Един».

Начало на изследването е поставил Авраам. Той е достигнал до извода (в своята книга «Книга на създаването»), че няма две власти, власт на доброто и власт на злото, а всичко се управлява единствено от добро. (Баал Сулам, «Общ характер на науката кабала»)

Книгата Зоар. Предисловие (съкр. вариант):

Авраам – това е корена на милосърдието в душите, затова той поправил общата душа (Шхина), правейки я пригодна за напълване със светлината на милосърдието.

Но ако светлината на милосърдието (хасадим) е останала в душите на учениците на Авраам («народа на Израел», групата създадена от Авраам), те не биха могли да реализират своето желание за получаване (да се насладят).

Затова поправянето чрез милосърдие още не е завършен Замисъл на Творението, доколкото главното в Замисъла на Твореца е да наслади творенията именно чрез получаване на напълване от Него.

Filed under: Зоар - Няма коментари→

Зоар, глава „Шемот”, п.250: …Казал Творецът: „За да не се смесят, което е добро, дванадесетте колена с останалите народи и да не остане несъвършенство във всички светове.“

Какво сторил Творецът? Накарал всички тях да се местят от место на место, до момента, в който се спуснали в Египет. И така се заселвали в свои жилища, сред непреклонен народ, който презирал обичаите им и се гнусял да влиза в родствени връзки с тях, да се смесва с тях, защото ги считали за роби.

Както мъжете, така и жените изпитвали отвращение към тях.

Дотогава, докато всички не станали съвършени в праведното семе, без смесване с външни лица . В опитите за освобождаване от егоизма е налице изясняване на статута му , но съществува и изясняване на своето състояние, когато желаем да останем (да се приспособим) в егоизма.

Ако аз желая да остана в егоизма, тогава егоизмът ме изтласква, посредством своята ненавист, към мен, към усещането на точката в сърцето ми – част от Твореца, която му е противоположна.

Както е написано: „Фараонът приближил (чрез угнетението) народа на Израел към Твореца”. Как е казано?: „И го създадох Аз, в помощ, против теб” – то е против, но именно с това помага.

Както, когато в 1960-1970г., съветската власт бе насочена към антиционизма, а всъщност така укрепи ционизма. Именно злите сили (обратната страна на Твореца) помагат за изясняването на злото, а не открито от Твореца и висшата светлина.

Изгнанието, това е промеждутъчно състояние на човека, между степените, когато се разкриват, вътре в него, и египтяните, и Исраел – един против друг – а той се намира в средата, като изясняващ тези свойства.

Той пребивава в изгнание, под властта на египтяните. От една страна, него го влече към египтяните, но те го отблъскват, защото в него има „семето на Израел”.

Тоест, желанието за наслаждение презира и отблъсква намерението за отдаване, не го желае и се стреми да действа само заради получаване. Именно, това е ненавистта на народите, по света, към Израел.

Съществува и обратното обяснение, когато човек вече преминава към желанието да отдава и отъждествява себе си с него, приближава се към изхода от Египет, тогава самият той не желае да се свързва с египтяните (народите).

Вече е завършила властта на египтяните над него – той не се стреми да бъде като тях – и вече самият не желае да се съедини с тези, сред които все ощеживее. Фараонът получава удари, в неговите очи.И тези удари му помагат да бъде над връзката с Фараона.

И тогава той се отделя от египтяните не защото, те го отблъскват, а защото той ги отхвърля , приближавайки се към изхода от Египет.

Творецът извършва, в нас, (във всеки един човек по света!) такива изяснявания, от двете страни, за да ни стане ясно към какво се стремим: към егоизма или към отдаването.

Народите по света изпитват ненавист към искрата, останала в народа на Израел, от нивото на отдаването, отблъскват го, но благодарение на това народът на Израел се е съхранил. И въобще не заради това, че той самият, някак си, пази себе си.

Както пише Баал аСулам, той съществува подобно на орехи в чувал, които са съединени не с любов, а принудително, чрез външна ненавист.

От урока по книгата Зоар, 18.04.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Придвижване в духовното става само при отхвърляне на всичко земно, егоистически разумно и приятно. При отблъскване от него.

„Духовното мнение е обратно на мнението на земните жители“, противоположно на твоето сегашно състояние в чувствата и логиката.

Да се издигнеш на следващата духовна степен е все едно да скочиш в пропаст, с надежда изцяло в Твореца. Това не е фанатизъм, а придобиване на свойството „вяра над знанието“.

„Да скоча от покрива“ – означава, че аз въздигам отдаването над получаването. Колко съм способен да отдам, без да оставя за себе си нищо, освен необходимото?

Ако, въпреки своите желания и грижа за себе си, аз мога да се издигна над тях в намерение за отдаване, обединение с групата и със света – това означава, че аз се старая да бъда „над знанията“.

Знание се наричат желанията и мислите, които се пробуждат в мене всеки миг от егоистичните ми свойства.

Затова аз трябва да се старая през цялото време да насочвам себе си към отдаване, към обединение с групата.

Тъй като, само обединявайки се един с друг, ние достигаме общото поле на нашето взаимно отдаване, формираме нашето общо желание да отдаваме, в което се разкрива Твореца.

Ние създаваме помежду си поле на светлината Хасадим, силата на поръчителството и в това поле става разкриването на светлината Хохма.

Откъс от урока по книгата Зоар, 20.04.2010

Filed under: Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Ако аз ненавиждам „Египет” вътре в мен, как да се справя с това, та нали той също е част от мен?

Отговор: Целият свят е част от мен. Аз трябва да проверя, с какви желания, стремежи и сили мога сега да работя, за да се предвижвам към целта, а с какви сили, желания, мисли и свойства трябва да се разделя, да се отдалеча от тях, за да се приближа към целта.

Аз съм длъжен да си изясня, от какво трябва да се отдалеча, а към какво да се приближа. Моето движение се определя от това, от какво ще се отделя и с какво ще се съединя.

До колкото става дума за нашето общо желание, с което аз не знам какво да правя, то аз си го изяснявам – с какво желание аз искам да се съединя, а с какво – не.

Картината на духовния свят, която ние си представяме, ни се струва подобна на нашия свят, в който ние преминаваме от един обект – към друг, от едно място на друго.

Но духовен свят означава, че аз се намирам вътре в едно огромно желание, състоящо се от всевъзможни желания.

Аз пребивавам във вътрешността на пространството, пълно със желания, и няма празно място между тях. Няма пространство без желания.

За това, намирайки се в самата дълбочина на желанията, където няма нищо освен тях, аз съм задължен само да ги сортирам, с кои от тях искам да осъществя връзка, а с кои – не. Това се нарича мое движение.

Та нали цялата реалност – това е желание, сфера, вътре в която ти съществуваш. Няма нищо друго. С едно желание съм свързан повече, с друго по- малко, а някои от тях даже ги отблъсквам от себе си.

Това означава, че аз се смесвам в духовното, извършвам някакви действия, някакво движение. Какво е това „издигания”? Когато аз си изяснявам все повече желания и се съединявам с тях. А с други желания съм свързан по-малко.

Но аз се намирам сред всички тези желания, вътре в материята, в която са ме поместили с мъничка искрица светлина, давайки ми възможност да проведа изясняване.

За това цялата ни работа се състои в изясняване на желанията, вътре в които ние съществуваме – кои от тях мога да използвам за отдаване, а кои не съм способен, и за това ги отхвърлям и не ги използвам.

Ами, че ние не можем да излезем от това поле на желанията и няма свободно пространство между тях. Свободно пространство се нарича неизясненото желание, което ти не виждаш, не различаваш в него нищо.

От урока от книга Зоар. 20.04.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Чета Зоар и искам да проникна в неговата вътрешна картина. Какви са тези желания? Какви свойства?

Искам напълно да изтрия този материален, измислен свят, тази въображаема картина.

Искам вместо нея през цялото време да си представям истинската картина – за да я видя, ако сега би се извършило разкриването и.

Искам да се стремя към нея като дете, желаещо да стане възрастен. Тогава ще видя не тези земни образи, а свързаните в мен свойства и желания.

С този стремеж аз пробуждам светлината, връщаща ме (уподобяваща) към Твореца.

Не трябва да мисля за тази светлина – стремежа да видя истинската картина ще я предизвика.

Въобще, няма светлина връщаща ни към източника! Има напреднала картина на света, следваща по-висока степен, която в сравнение с моята се нарича светлина.

Ако се впечатлявам от по-вътрешните картини – това се нарича светлина по отношение на сегашната картина.

Светлината възприемаме като особено възбуждане в желанията. Светлината, както и желанията, записваме с букви.

Стремя се към светлината – това означава «Аз се стремя към по-издигнато състояние на отдаване». То за мен е светлина.

Откъс от урок по книгата Зоар, 19.04.2010

Filed under: Зоар - Няма коментари→

Разкриването идва чрез полагането на усилия. Единственото, което ни е необходимо при четенето на «Зоар» – това са усилията.

Стараейки се да разпознае в себе си свойствата, за които разказва «Зоар», човек прониква към по- вътрешен екран в себе си, в по- дълбоката картина на света – и там става разкриването на Твореца.

Тези разкривания се случват не заради смисловите обяснения и коментари, които човек прави върху текста.

Четейки текста, човек усеща в себе си нов свят, дава чувствени, вътрешни обяснения на текста – при условие, че се насочва към все по- вътрешно състояние.

По – вътрешно състояние означава, че той все повече свързва описваното със своите вътрешни свойства, вижда ги в себе си, открива всяка дума като насочваща го към нейното свойство и действие: «12 колена», «Яаков», «пустиня», «кладенец».

Чрез своите усилия, той разкрива истинското тълкуване – затова Кабала се нарича Тора – Емет, Тора на Истината.

Такова разбиране на текста е невъзможно да бъде предадено с думи. Само със собствени усилия, всеки ще може да го разкрие в себе си, в своите нови, възникващи под въздействието на усилията свойства.

Откъс от урока по книгата „Зоар“, 19.04.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→