От книгата „Шамати”: Книга, автор, разказ. Книгата – това е състоянието до Сътворението (замисълът).

Автор – собственикът на книгата. Единството между автор и книга представлява „разказ”.

Трябва „да получим разказ”, т.е. Тора, заедно с Даващия Тора.

Ние се намираме в някаква реалност и сме длъжни да я изследваме, да разберем какво означава тя. Илюзия ли е или истина, или това е едно и също нещо? В мене се разгръща някаква програма с причини и следствия, но кой е нейният автор? Ще позная ли автора на разказа, който чета вътре в себе си?

Самата книга (цялата тази реалност) вече е съществувала, когато съм започнал да чета и да разказвам.

Но цялото разкритие е вътре в мен, от това как чета този разказ, преминавам през тази книга от начало до край и как се впечатлявам от нейните течения.

И вътре в този разказ, според мярката на моето познаване и включване – разкривам автора на книгата. Влизам вътре в книгата и разказът и започва да ме изгражда, и да ме подготвя, да стана неин автор (преписвач).

Разказът това е Тора, водеща ни към пълно разкритие на цялата книга, в която се намираме заедно с даващия Тора.

Всеки от нас я разкрива сам отново, но на него му трябва учител, който може да му прочете тази книга.

Както в нашия свят възрастният чете на детето, докато то не порасне и не се научи само да чете. Така и в науката Кабала, (духовно) възрастният, е длъжен да помогне на детето, защото то не може само да я открие, а само чрез преподаването на учителя.

Докато не се научи само да чете тази книга и да преминава през този разказ, за да разкрие автора.

Постепенно сами ставаме този автор, пишем Тора върху материала на своите желания, всеки път приемащи нови форми – букви.

Независимо, че книгата е написана от Автора, превръщаме се в неин автор и преминаваме този разказ от начало до край, сравняваме се и се обединяваме с книгата, и с автора, и с разказа.

Забележка: на иврит има дума Сойер , която означава едновременно автор и преписвач.

Счита се, че авторът е един – Твореца, който е написал само една книга Тора, която включва в себе си всичко, а ние само я преписваме – всеки в себе си.

От подготовка кум урока, по книгата „Шамати“, 18.04.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Разкриването винаги е лично, него не бива да го получаваме от някой друг – можем само да се научим да четем.

Но нас трябва някой да ни научи да четем, защото четенето и писането са на човешко ниво, а ние, когато започваме да се учим сме на животинско ниво. Трябва някой, който се намира на степен „човек”, който да ни помогне, за да се повдигнем на човешко ниво, да ни научи да четем и пишем.

Книгата – това е цялото Творение, първоначалния замисъл въплътен до последното действие.

За да го разкрие човек, трябва да премине през разказа и да го напише върху сърцето си („запиши цялата Тора върху твоето сърце”), да подготви своите духовни съсъди. Четейки Тора той се учи от висшето, а записвайки я – става подобен на нея и започва да Го разбира. Така се повдига на степента на замисъла на Творението – в края на книгата.

Книгата е замисълът на Творението, който откриваме в края. Разказът четем и преписваме върху себе си, като променяме желанията си и строейки от тях букви.

Така сами ставаме автори, като разкриваме нейният Автор. Ние правим копия на книгата – в това се състои нашата работа.

Авторът не измисля Книгата в главата си – пред него е готовата книга в небесата, а той само я преписва. Той не работи със собствения си ум, дори не умее да чете и пише – първо трябва да се научи.

Ако се научим да четем и пишем, и съумеем да препишем Творението на Твореца, то ще получим този автор. Творецът не е автор, защото нищо не е написал. В него всичко се реализира чрез мисълта.

Но ние откриваме Неговия замисъл в поправените си желания и после, Неговата мисъл се разделя за нас на книга, автор и разказ.

Ако се уча да чета, то Неговият замисъл започва да се разкрива в моя материал и аз се измервам според това как се справям с нея и как преписвам.

Замисълът на Творението – това е дясната линия, моят материал – това е лявата линия, а в средната линия преписвам този замисъл на своята лява линия.

Книга, автор и разказ – това са Творецът, Творението и връзката между тях , която се нарича Тора.

От подготовка към урока, по книгата „Шамати“, 18.04.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

От книгата „Шамати”: Книга, автор, разказ. Книгата – това е състоянието до Сътворението (замисълът).

Автор – собственикът на книгата. Единството между автор и книга представлява „разказ”.

Трябва „да получим разказ”, т.е. Тора, заедно с Даващия Тора.

Ние се намираме в някаква реалност и сме длъжни да я изследваме, да разберем какво означава тя. Илюзия ли е или истина, или това е едно и също нещо? В мене се разгръща някаква програма с причини и следствия, но кой е нейният автор? Ще позная ли автора на разказа, който чета вътре в себе си?

Самата книга (цялата тази реалност) вече е съществувала, когато съм започнал да чета и да разказвам.

Но цялото разкритие е вътре в мен, от това как чета този разказ, преминавам през тази книга от начало до край и как се впечатлявам от нейните течения.

И вътре в този разказ, според мярката на моето познаване и включване – разкривам автора на книгата. Влизам вътре в книгата и разказът и започва да ме изгражда, и да ме подготвя, да стана неин автор (преписвач).

Разказът това е Тора, водеща ни към пълно разкритие на цялата книга, в която се намираме заедно с даващия Тора.

Всеки от нас я разкрива сам отново, но на него му трябва учител, който може да му прочете тази книга.

Както в нашия свят възрастният чете на детето, докато то не порасне и не се научи само да чете. Така и в науката Кабала, (духовно) възрастният, е длъжен да помогне на детето, защото то не може само да я открие, а само чрез преподаването на учителя.

Докато не се научи само да чете тази книга и да преминава през този разказ, за да разкрие автора.

Постепенно сами ставаме този автор, пишем Тора върху материала на своите желания, всеки път приемащи нови форми – букви.

Независимо, че книгата е написана от Автора, превръщаме се в неин автор и преминаваме този разказ от начало до край, сравняваме се и се обединяваме с книгата, и с автора, и с разказа.

Забележка: на иврит има дума Сойер , която означава едновременно автор и преписвач.

Счита се, че авторът е един – Твореца, който е написал само една книга Тора, която включва в себе си всичко, а ние само я преписваме – всеки в себе си.

От подготовка кум урока, по книгата „Шамати“, 18.04.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Разкриването винаги е лично, него не бива да го получаваме от някой друг – можем само да се научим да четем.

Но нас трябва някой да ни научи да четем, защото четенето и писането са на човешко ниво, а ние, когато започваме да се учим сме на животинско ниво. Трябва някой, който се намира на степен „човек”, който да ни помогне, за да се повдигнем на човешко ниво, да ни научи да четем и пишем.

Книгата – това е цялото Творение, първоначалния замисъл въплътен до последното действие.

За да го разкрие човек, трябва да премине през разказа и да го напише върху сърцето си („запиши цялата Тора върху твоето сърце”), да подготви своите духовни съсъди. Четейки Тора той се учи от висшето, а записвайки я – става подобен на нея и започва да Го разбира. Така се повдига на степента на замисъла на Творението – в края на книгата.

Книгата е замисълът на Творението, който откриваме в края. Разказът четем и преписваме върху себе си, като променяме желанията си и строейки от тях букви.

Така сами ставаме автори, като разкриваме нейният Автор. Ние правим копия на книгата – в това се състои нашата работа.

Авторът не измисля Книгата в главата си – пред него е готовата книга в небесата, а той само я преписва. Той не работи със собствения си ум, дори не умее да чете и пише – първо трябва да се научи.

Ако се научим да четем и пишем, и съумеем да препишем Творението на Твореца, то ще получим този автор. Творецът не е автор, защото нищо не е написал. В него всичко се реализира чрез мисълта.

Но ние откриваме Неговия замисъл в поправените си желания и после, Неговата мисъл се разделя за нас на книга, автор и разказ.

Ако се уча да чета, то Неговият замисъл започва да се разкрива в моя материал и аз се измервам според това как се справям с нея и как преписвам.

Замисълът на Творението – това е дясната линия, моят материал – това е лявата линия, а в средната линия преписвам този замисъл на своята лява линия.

Книга, автор и разказ – това са Творецът, Творението и връзката между тях , която се нарича Тора.

От подготовка към урока, по книгата „Шамати“, 18.04.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Книга Зоар, глава „Шемот“, п.177: В земната райска градина всички се намират в образ и форма, в които са обитавали този свят.

(Този свят се нарича духовната степен, на която човек в се намира сега)

Тази загадка и тайна е предадена от мъдреците. Духът (руах), спускащ се на хората от към женската страна, винаги оставя следа, подобно на печат с горещи букви.

Тъй като контурите на тялото в този свят излизат навън, а духът се отпечатва в неговата вътрешна същност.

Когато духът се простира извън тялото, и се издига в земната райска градина, този дух се отделя в земната райска градина под форма и образ на истинското тяло от този свят, понеже той винаги е подобен на печата.

„Тялото“ (желанието) и „духът“ (напълващата го светлина) се приближават един към друг, буквално като печат и отпечатък. Нали те са се разделили само за това – за да се съединят отново.

Науката каббала ни обучава, как да ги направим подходящи един за друг! И затова има таковя име („кабала“ означава получаване), защото ние започваме да организираме и управляваме проникването на светлината в желанието, определяйки, в каква форма тя трябва да проникне в желанията и да ги напълни.

Затова ние изучаваме природата на светлината и природата на желанията, защото тя не ни е известна предварително. Първоначално ние не виждаме духовното!

Ние трябва да се свържем със светлината, да се свържем с желанията, да получим точната форма на светлината и формата на желанията и така да ги приспособим едно към друго, за да влезе едното в другото!

Резултата, който ще получим, ще се нарича „наука за получаване“ на светлината (наука кабала).

Откъс от вечерния урок по книгата Зоар, 15.04.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Зоар говори за връзката между душите. От страна на Висшия, всички души са свързани заедно в системата на света на Безкрайността, където ги напълва безкрайната светлина.

Това е подобно на един съвършен, здрав организъм, в който всички негови части се намират в хармония и правилна взаимовръзка.

От друга страна, Зоар описва тази система спрямо нейните части, наречени души или хора.

Съществуват такива, които усещат душите и връзката между тях. А има и такива, които не ги усещат и възприемат цялата тази система във външната й форма – нашите земни, животински тела, в които съществуваме, в нашия свят, в някаква връзка между нас.

В цялата Тора се говори само за видовете връзки между нас. Става дума само за това как усещаме връзката между нас: или във външната й форма – в образа на този свят, който непрекъснато се променя, напредва към някаква цел; или проникваме по-навътре и основавайки се на този свят, започваме да усещаме връзката между нас, в душите. Тогава човек усеща тези две форми едновременно.

Във формите на връзките, между нас, както на материално, така и на духовно ниво, съществуват понятията: „свят“, „година“, „душа“ и „обезпечаването на действителността“.

Същите тези понятия, съществуващи в нашия свят, ги има също и в духовния, но там те говорят за формата, силата, типа на връзката между нас. Именно тях трябва да достигнем.

Откъс от урока по книгата Зоар, 16.04.2010

Filed under: Зоар - Няма коментари→

Преди четене на Книгата Зоар ние трябва да се настроим така, че да усетим себе си в групата.

Защото тогава ние се намираме в подобие на свойствата със самата група кабалисти, която е написала книгата Зоар и можем по – лесно да разберем, какво желаят те да ни предадат.

Разбирането идва в резултат от въздействие на светлината. Светлината ни действа от връзката между душите на десетте кабалисти, които всички заедно са се намирали в напълно поправено състояние, т.е. в изцяло поправени връзки помежду си.

Затова, когато те са поправили връзките помежду си до такава степен, че в нито един от тях не е останало непоправено желание да се наслади, тогава разкрили помежду си висшата светлина наречена „Зоар“ – светлина излизаща от Рош (глава) на Арих Анпин, светлината на Безкрайността.

И затова, ако се стараем да достигнем също такова отношение между нас, както при авторите на Книгата Зоар, то привличаме светлина от това състояние, което те са достигнали.

Тази светлина може също така да създаде връзка между нас, както е казано: „Правещият света във висшето, ще направи света в нас“. Именно това трябва да очакваме от четенето на Книгата Зоар.

Откъс от урока по книгата Зоар, 16.04.2010

Filed under: Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Ако по времето на Първия и Втория Храм целият народ е бил в духовно постижение, не е ли могло да се премине през разбиване само в духовното, без материалното му въплъщение, и веднага да се постигне Третия Храм?

Отговор: Цялото слизане и издигане на душите трябва да се отрази и на най – низшето неживо ниво – в нашия свят.

До самия край на поправянето, то трябва да премине през всички слоеве на желанието за наслаждение, в цялата негова дълбочина, завършвайки в материалния свят.

Затова, нямаме никаква възможност да избегнем събитията, които се случват в този свят – тоест в нашето егоистично желание, което усещаме като «този свят».

Ние винаги ще ги усещаме като следствие от нашите големи или по – малки успехи в духовния свят, от нашите отношения с Твореца.

Невъзможно е да се раздели онова, което става в духовния, от това в материалния свят – то е едно и също.

Има едно и също желание, в цялата дълбочина – от този свят, до света на Безкрайността, само че, то е с различен авиют (грубост) на пластовете.

И човекът долу, със своята молитва (МАН), издигаща се в Безкрайността, определя цялата светлина, спускаща се от самия връх, по всички нива на желанието, през всички светове до неговата степен, а след това и по- надолу.

Защото, намирайки се някъде по средата на духовната стълба, ти включваш в своя МАН целия авиют на желанието, намиращо се по –долу, под теб.

И тогава светлината, идваща в отговор на тази молитва, преминава през теб и се разпространява по – нататък, надолу, до самия край!

Затова, всеки човек влияе на плътността на Малхут в света на Безкрайността.

Откъс от урока по книгата «Зоар», 15.04.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Творецът е създал творението от желанието за получаване на наслаждение, но трябва да се внесат в него искри на отдаване, за да съществува творението и да се развива.

То трябва не само да получава, но и да отдава, та нали силата на живота се състои от две части: поглъщане и отдаване.

Животът се заключава в изясняването, какво за теб е лошо, и какво е добро, в отхвърлянето на вредното и притеглянето на полезното.

Така действа всяко живо същество, съгласно своето състояние и степени: растително, животинско или духовно, т.е. човешко ниво.

За това, във всеки елемент на творението, освен неговият изходен материал – желанието да се насладиш, трябва още да се добави и желание за отдаване, за да не бъде то мъртво, безжизнен прах – а да оживява.

За да се направи от прах живо същество, е нужно да се внесе искра светлина, свойството на отдаване, вътре в желанието за получаване.

Това смесване на свойствата на получаване и отдаване във всеки „атом” на творението се случва в процеса на разбиването на душите.

До разбиването на душите, в Първото състояние на съкращаване (цинцум алеф), Малхут получава светлина, защото Творецът и дава такава сила, а не защото тя сама я притежава.

Започвайки от света Ацилут и по- нататък, Малхут се смесва с Бина и започва да действа сама, желае да се съедини с нея, да се издигне в Бина и да стане като нея. Това вече е работа на самото творение. А до това всичко се изпълнява от силата свише.

За това, само след разбиването на келим (желанията), когато искрите на отдаването проникнали в желанието за наслаждаване, това получаващо желание станало способно да извършва действия на отдаване. А също така, то разкрива, до колко е противоположно на светлината!

Разбиването всъщност – това е истинската природа на творението, желанието за наслаждаване, относно светлината.

Разкрива се тяхната противоположност, свойството на егоистичното желание да усеща и да се грижи само за себе си.

Редом с него се разкрива светлината на отдаването и любовта, – и тогава творението осъзнава своята противоположност относно Твореца, и какво желае да бъде.

То придърпва светлина свише, за да се уподоби на Твореца – започва работата на творението.

Откъс от урока Зоар 15.04.2010

Filed under: Ежедневен урок, Зоар, Кабала - Няма коментари→

Въпрос: Защо за процеса на изправяне е било необходимо да се мине през разрушаването на двата Храма?

Отговор: Изправеният духовен съсъд е длъжен „да получава за да отдава”. Но като начало трябва да се достигне до изправяне на намерението, да се отдава, а след това  „да получава за да отдава”.

Затова е и разрушаването на съвършеното състояние „светът на безкрайността’’, създадено от Твореца, станало на два етапа : от „получаване за да се отдава” към „отдаване заради отдаване” – крушението на Първия Храм, загубили сме светлината Хая, а след това от „отдаване заради отдаване” в „получаване заради себе си” (нечисти желания, клипот) – крушението на Втория Храм, загубили сме светлината Нешама. Така ние сме се озовали в нашия свят.   

С това за нас се създало поле за работа – да възстановим Храма. А доколкото това правим ние самите, то разкриваме себе си в най-съвършената светлина Ехида.   

Същото се отнася и за земното строителство на Храма, затова отначало, както с предходните Храмове, на нас ни е нужно да достигнем духовна степен в себе си, а после да построим външния Храм.  

Остава въпросът – ще ни се наложи ли да го строим в материалния свят? Та нали е казано, че когато нашия свят достигне пълно изправяне, този въображаем свят (олам амедуме) ще изчезне от въображението ни, и ние ще възприемем в своите изправени свойства само духовният свят

При всички случаи, ако Третият Храм бъде построен от камък, то това ще стане само след като го построим в нашите сърца, както това е било с Първи и Втори Храм. Затова ние трябва да съсредоточим цялото си внимание в изправянето на нашите сърца.  

Откъс от урок по книгата Зоар, 15.04.2010

Filed under: Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→