Въпрос: С какво Зоар се отличава от другите книги по отношение на въздействието си върху нас?

Отговор: Другите произведения действат върху нас по-открито и въздействат на нашите материални чувства и разум.

Затова по време на четене сме способни да си представим себе си така, сякаш се намираме в подобни състояния.

Например книгата „Шамати” се обръща към чувствата ни, а други статии на Баал Сулам – към разума.

Но Зоар не се обръща към нашия външен, земен разум и чувства, и ние сме длъжни да разкрием вътрешния смисъл в него – тоест към какво сочи тази книга вътре в душата ни, във вътрешните ни свойства, вътрешните усещания.

А докато не съумееш да направиш това, ти ще чувстваш, че не се съединяваш с тази книга и че тя съществува съвършено отделно от тебе.

Кабалистичните книги и особено книгата Зоар, са много лични, интимни. Та нали когато влизаш в тях те разкриват душата ти.

Започваш да чувстваш, че тази книга те познава в детайли, а ти сам себе си не познаваш!

Книгата разказва за теб самият. Тя все повече ти разкрива и обяснява кой си ти отвътре.

Откъс от урока по книгата „Зоар”, 13.04.2010

Filed under: Зоар - Няма коментари→

Главното при четене на «Зоар» е да се слеем с текста. Достатъчно е да помним, че светлината ни въздейства.

Малкото дете се намира сред възрастните. Какво разбира то от техните разговори, от тяхното поведение? Нима знае какъв е техния свят? За него това е тайна.

Ние сме устроени от природата така, че детето, намирайки се сред възрастни, без да е подготвено, не разбирайки нищо, възприема чрез така нареченото «обкръжаващо сияние».

Такъв е начинът на развитие – постепенно , косвено, отвън, то започва да поема всичко от възрастните, включва се в тях, без предварително да разбира какво става. И от това проникване в тях чрез своето желание, то започва да усеща, а после – и да разбира. Това развива в него сетивните органи, желанията (келим), а след това и разума.

Вече възрастни, ние не се развиваме, а само допълваме в себе си знания и усещания. Но сетивните органи повече не се развиват.

Тяхното развитие е възможно само, когато човек влезе в «пространство», където не разбира и не усеща нищо, но желае да стане подобен на него.

Тогава, благодарение на своето желание и стремеж, без да разбира и знае, той започва да поема от това пространство сили и това го развива.

При възрастните няма такова вътрешно развитие, както при децата. Те само напълват свои стари желания. Нови желания, както в нашия, така и в духовния свят могат да растат само благодарение на това, че аз искам да усетя и да науча, къде се намирам.

Чета «Зоар» и не знам за какво се говори там. Но тъй като желая да разкрия тази картина, аз развивам сетивните органи на своята душа. Затова се казва: «Учи се не чрез ума» (ло хахам ломед).

Нашето духовно развитие се извършва по същия начин като развитието на детето в нашия свят. Само чрез пълно заличаване на себе си, на низшата степен пред висшата. Нали ще усвояваме нов свят!

Кабалистите пишат за това в много статии. В статията «Завършване на Книгата «Зоар» Баал Сулам пише, че ученикът трябва да анулира себе си пред Рава, както децата – пред възрастните. Само по този начин ти постигаш по – висше състояние.

Откъс от урока по книгата «Зоар», 14.04.2010

Filed under: Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Каква е логиката във „вяра по-висока от знанието“?

Отговор: Във „вяра по-високо от знанието“ има логика на висшето. Логиката на нисшето – това е когато аз гледам на света със своите разум и чувства – и така съществувам.

Но по такъв начин аз се движа по плоскост, само на моята степен на развитие и никога няма да мога да се издигна по-нагоре.

Това се нарича „вяра по-ниско от знанието“ или „вяра колкото знанието“ – вярата, свойството на отдаване, висшите знания, не определят моите постъпки.

Във „вяра по-високо от знанието“ аз сякаш снемам очилата от очите си – и не виждам нищо, освен висшето. Аз съм готов да се присъединя към висшето във всичко, което той пожелае.

Аз искам да намеря неговото усещане и знание – за сметка на силите за сливане с него. В това действие аз съм готов напълно да анулирам себе си, да се разделя със своите „цели“.

И когато аз постигна неговата степен, в мене вече ще има неговата вяра (неговото свойство на отдаване) и знания по-големи, от сегашните.

По голямата сила на отдаване аз придобивам също с по-големи висши знания. Това се нарича „вяра по-високо от предшестващите знания“. Така аз постигам по-висока степен.

Затова тези, които вървят с „вяра по-високо от знанието“, именно така добавят знание, защото в тях има нови съсъди на възприемане – нали знанието, постиженията, светлината Хохма се разпространяват само в светлината Хасадим (отдаване, вяра).

Тогава тези, които не могат да се издигнат над своето знание на животинския си разум, вкопчват се за това състояние, в което се намират, не желаят нищо по-вече и не могат да отменят своето мнение пред висшата степен, пред учителите –те не ще достигнат нищо и ще останат „животни“.

Те ще бъдат „умни и разумни“ в рамките на своя разум, но няма и да разберат дори, че съществува висша мъдрост. Нали висшата мъдрост ни се струва без всякаква основа под себе.

Откъс от урока по книгата Зоар, 14.04.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Зоар, глава „Ваера“, п.510: „И ангелът на лицето Негово ги спасяваше“. Защото Той се намира с тях в бедата, тъй като в началото се казва: „Във всяка тяхна беда, съчувстваше им Той“.

… Когато Исраел е в изгнание, Шхина също се намира с тях в изгнание, както е казано: „И ще се върне Творецът, Елоким твой, на пленниците твои, и ще се смили над тебе“.

Твореца може да бъде заедно с творението само в беда и в изгнание. Защото иначе гордостта, егото, големината на желанието за наслаждаване ги разделя.

А когато творението се намира в беда, в усещане на изгнание и мъка, тогава то може по-силно да почувства Твореца и да бъде по-близко до Него, както е казано: „Близък е Твореца до разбитите сърца“.

Няма друга възможност да се пробуди творението, да се приближи към него и да бъде заедно с него – само ако то се намира в беда. От това състояние то вече може да се пробуди.

Но ако творението е готово само да предизвика в себе си страдание – така наречените „страдания от любов“, когато то страда не от земните беди, а от отсътствие на връзка с Твореца, тогава то се издига и може да достигне напреднали, хубави състояния, живот, пълен с всички блага и наслаждения.

Но вътре в тях, в него остава усещането за страдание – същата липса и тъмнина, в които творението се е намирало по време на раздялата с Твореца. То остава в празното пространство долу, вътре – и във всичкото благо над него.

Откъс от урока по книгата Зоар, 09.04.2010

Filed under: Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

«Зоар», глава «Шемот», п.59: «… И никога Творецът не оставял Исраел в изгнание, без преди това да постави своята Шхина сред тях.

И най – вече, когато Яаков се спуснал в изгнание, Творецът и Неговата Шхина, и висшите праведници и колесници – всички се спуснали заедно с Яаков… Така постъпва Творецът във всички изгнания…»

Какво означава «Шхина се спуска с народа на Израел в изгнание»?

Ние мислим, че съществува нещо, в което Творецът не действа. Но нали има само една сила, която действа в цялото творение, в нас – и това е Творецът, светлината.

Изгнанието е особено състояние на творението, което светлината специално създава в него, в сътвореното от нея желание, за да го спусне надолу, да го отдалечи от Себе си, да създаде в него желание към Себе си.

Светлината много точно отмерва всички състояния на изгнание, всички проблеми, които възникват в желанието за наслаждение, цялата празнота, всички нещастия.

Обратната страна на светлината, на Твореца, действа в изгнание, както е казано: «Ожесточих Аз сърцето на Фараона». Творецът е присъствал също и вътре в потопа и т.н..

Защото «Няма никой освен Него». Изгнанието е форма на въздействие на светлината (Твореца), в своята противоположност, от обратната си страна – точно премерена, във всички градации на свойствата, срещу всяко желание, във всяка душа, във всички връзки помежду им.

Заради това, разбира се, Творецът, светлината се намира заедно с народа в изгнание, през цялото време му въздейства и го поддържа.

Той сам създава изгнанието със своята обратна, сенчеста страна, както е казано от цар Давид: «Отпред и отзад ( със светлината и тъмнината) Ти ще ме обгърнеш».

И, когато вече не е необходимо светлината да въздейства чрез обратната си, сенчеста страна, тоест чрез тъмнината, когато Той достатъчно разтърси и възбуди желанието (кли), и то наистина се устреми към лицевата част на светлината – към отдаване, тогава Той извежда кли от изгнание към освобождение.

Но само светлината е единствената действаща сила – с обратната си или лицева страни. И затова изгнанието е начинът, по който Той ни подготвя за нашето освобождение.

Откъс от вечерния урок по книгата «Зоар», 12.04.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Баал Сулам.  Предисловие към книгата ‘’Паним Меирот’’:

Нашето освобождение от страданията и идването на Машиаха означава постигане на Твореца, както е казано: „И няма повече  да учи човек човека за Бога, защото всички ще ме познаят Мене, от малък да голям”.

А когато придобият синовете на Израел съвършен разум и се препълнят с него, ще се плисне през границите на Израел към всички народи на света, както е казано: ,,И ще се напълни земята  със знанието на Твореца, и ще се притекат към Твореца и към благото негово”.

Затова е казано в книгата Зоар: „Благодарение на тази книга ще излязат синовете на Израел от изгнанието”. Че само чрез разпространяване на науката Кабала сред масите, ние ще се удостоим с пълно освобождение. Както е казано от мъдреците: „Светлината и ни връща към Извора”. Че само светлината, съдържаща се в нея, се явява средство, способно да завърне човека към неговия Извор.

Затова първо ни е необходимо разпространяване на науката Кабала сред масите, за да се удостоим с идването на Машиаха – избавителя. А разпространяването на науката Кабала и идването на Машиаха зависят едно от друго. По тази причина ние сме задължени да откриваме училища и да пишем книги, за да ускорим разпространението на науката сред народа.

Действията на Твореца са закони на природата и не могат да бъдат измама.

Затова, както са казали мъдреците: „Няма да достигнат сами – ще им помогнат страданията”, а което не свърши разумът, ще направи времето. Тоест, има път на страданията, които помагат да се откъснем от животинската хранилка, за да се изкачим по стълбата на съвършенството.

Filed under: Баал Сулам, Зоар, Кабалистични източници, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Зоар, глава „Ваера“, п.424: „…Плодовете от работата на Твореца произлизат от тази река, която извира и тече от Едена, т.е. Зеир Анпин, и това са душите на праведниците”.

И това е успех (мазал), когато всички добри благословии и благословенни дъждове текат (нозлим) от нея и оттам излизат.

Както е казано: „За да полея градината“, тъй като тя се разлива (мезил) и полива отгоре надолу, доколкото синовете зависят от този успех (маз́ал) и от нищо друго…

Всички наши степени на издигане и поправяне зависят от „успеха“ (мазал) – светлини, идващи свише „по капки“, една след друга, които се отделят от брадата на Арих Анпин от неговата глава. И доколкото те идват с прекъсване, ние имаме възможност да се поправим.

Нашето поправянето става постепенно, стъпка по стъпка, поради това, че висшата светлина идва към нас на малки порции, нали човек не е способен изведнъж с рязко движение да се освободи от своя егоизъм. Това е невъзможно, това е цялата наша природа!

Затова, при нас настъпва обременяване на сърцето, ние го преодоляваме, след това то отново настъпва и ние го преодоляваме и така „капка по капка“ ние получаваме поправяне.

И всичко това благодарение на разкриване на капчука от светлина Хохма, който носи към нас ручея (Зеир Анпин), извиращ от Едена (Бина) и напояващ нашите души.

Откъс от вечерния урок по книгата Зоар, 07.04.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Зоар, глава „Иша ки тазриа“, п.117: „…Ние учихме, че има висши духове – от тези, които са произлезли от левия дух на първия Адам”.

Те не се прилепят долу към този свят, а висят във въздуха и чуват това, което чуват отгоре. И от тях, се ръководят други духове, които са долу, в този свят, показващи се на хората в съня им, като ги осведомяват.

Разбира се, не става дума за хора, които виждат това в съня си. Книгата Зоар не казва нито дума за нашата реалност и нашия свят.

Постепенно, продължавайки да четем все по-вече и по-вече, ние започваме да чувстваме, че се намираме в някаква система, в която действат сили и желания.

Когато човек види, че е свързан с тях и действа чрез тях, той се усеща, като че ли е облечен в определен образ, сила, характер, наречен на някакво животно, птица или растение.

Разбира се, това не е животно, птица или растение, които ние виждаме в нашия свят. Но така човек усеща частите на духовната реалност, духовните сили, привеждащи го в действие.

Затова книгата Зоар описва това в такава форма. На практика, тази форма е най-близка до това, което ние ще започнем скоро да познаваме, в началото на нашето усещане на духовния свят.

Откъс от урока по книгата Зоар, 14.02.2010

Filed under: Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Цялата трудност е в това, че намирайки се в материалния свят, ние сме длъжни от него да разкрием духовния свят.

И за да го разкрием, ни е нужно да дойдем с желанието – съсъда, който трябва да се състои вече от тези две линии заедно, съединявайки ги в една средна линия.

Именно средната линия изразява нашата мярка за подобие на светлината.

Това е невъзможно без тези две линии, лявата и дясната, да се обединят заедно хармонично и да построят помежду си свойството на светлината.

И в дясната, и в лявата линии няма свойство на светлината – то трябва да изхожда от мене, за да „засияе тъмнината като светлина“ – желанието да се насладя трябва да стане подобно на светлината!

Затова даже „самоотмяната“, когато аз влизам в състояние на духовен зародиш, на най – малката духовна степен, вече протича във връзка с тези две линии, които ми действат хармонично и във връзка помежду си.

Никога, по своя духовен път, аз не ще мога да усетя Твореца другаде, освен на средната линия.

Изхвърлят ме в други състояния, но в такъв случай аз се откъсвам от Твореца. Аз мога да Го чувствам само, когато формирам в себе си средната линия.

Това е като балансиране вертикалната стрелка на везните. „Везни“ (мознаим) произлизат от думата „ухо“ (озен), слух, Бина.

Аз съм задължен да бъда на тази вертикална, средна линия – само на нея аз Го усещам. Това е линията на Зеир Анпин, на Твореца.

А ако аз макар и малко се отклоня в страни – Той изчезва!

Откъс от вечерния урок по книгата Зоар, 08.04.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Творецът непрекъснато обърква човека, поставяйки пред него препятствия в духовния му път.

При това, радостните събития ни объркват още повече, отколкото неприятностите – изведнъж ни се откриват някакви необикновени възможности, успех в бизнеса, увлекателно пътешествие или разни дребни съблазни, сменящи се всяка секунда.

По такъв начин, започваме да разкриваме, че нямаме никаква възможност да управляваме своето състояние без поддръжката на обкръжението, която се нарича „поръчителство“ („взаимна гаранция“).

Ако аз нямам глобална, обща поддръжка, когато хиляди хора по целия свят също се стремят да разкрият Твореца, въпреки всички препятствия, които Той нарочно слага пред нас, то няма да мога да премина „49-те врати“ – препятствията, отделящи ме от Твореца и да стигна до последното – 50-тото, където ние, с Него, ще се съединим. (40 – разстояние от Малхут до Бина; 10 – това е моят строеж, общо 50).

Ако не се намирам във връзка с хора, които правят същото, аз съм пропаднал и никога няма да мога да достигна целта. Ще разтегна тази работа в продължението на няколко живота, а за съжаление, това е което в действителност се случва с хората.

Дори традиционната наука днес разкрива, че човешките мисли са свързани едни с други и по необикновен начин се предават от единия край на света до другия.

Учените обясняват, че нашата природа е такава, че ни заставя да мислим синхронно. И ние разбираме, че просто сме свързани един с друг в желанията ни, в една обща мрежа от души, и затова моите мисли и желания се предават на всички останали.

И още повече, ако се стремим към духовна цел, то тази мисъл започваме активно да влияем на всички – тя се разпространява в цялата тази система.

Именно това вътрешно намерение се нарича поръчителство, а не препращането на електронни съобщения един на друг.

Поръчителството е когато аз мисля за духовното, искам го, изгарям, за да могат другите да мислят за същата цел и тогава аз също ще се спася от ангела на смъртта!

А ако те не мислят за това, тогава нищо няма да ми помогне – аз никога няма да мога да направя правилна сметка.

През цялото време ще се отвличам, защото няма да имам основа, свързваща мрежа, която ме удържа в себе си, подобно на майка, държаща в ръцете си младенец. Без това е невъзможно да се достигне нашата цел!

От урока по книгата Зоар, 07.04.2010

Filed under: Зоар - Няма коментари→