Въпрос: От Висшия винаги идва съвършенство, а низшия само изяснява своето отношение към него.

Защо в книгата Зоар е казано: „Тъй като всичко, което се извършва отгоре, се върши съвършено, всичко е единно цяло и произлиза от едно място: било то чудо или съд – а не разделено наполовина, когато половината от него е чудо, а другата половината – съд“.

Отговор: Играейки със своето дете, ти през цялото време се представяш в различни образи, за да различава то в теб различни състояния и отношения, и това да го подтиква съответно да реагира, и по такъв начин да расте.

Ти не можеш да оставаш един и същ. Цялото развитие и предвижване се гради на възприемане на висши свойства, не дотам приятни и предизвикващи в нас неприятни усещания. Така Висшият ни принуждава да се развиваме.

Както пише Баал Сулам в притчата за роба, Творецът се превъплащава ту в бунтовник, ту в разбойник, ту в убиец.

За какво съществува системата от светове? – За да бъде постоянно наш възпитател. Зад нейните филтри се намира висшия свят, безкрайно добър и съвършен, но преминавайки през световете, той ме възпитава.

Аз през цялото време съм против тази система и всеки път получавам от нея най-доброто въздействие за мен.

Тя ми дава именно това, което сега ми е необходимо. А аз съм длъжен всеки път да намирам правилната реакция в отговор.

Аз реагирам правилно – „Юнак! Получи следващото въздействие!“. Аз намерих правилната реакция – „Прекрасно! Получи следващото влияние свише“. Така се предвижваме.

Струва ни се, че Творецът през цялото време мени своето отношение, сякаш се обръща към нас един път от към добрата си страна, а друг път е зъл, като театрална маска, едната половина на която се смее, а другата плаче.

Така Висшият трябва през цялото време да се отнася към низшия, за да го отгледа, така системата от светове се отнася с нас.

Откъс от урока по книгата Зоар, 07.04.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Творецът непрекъснато обърква човека, поставяйки пред него препятствия в духовния му път.

При това, радостните събития ни объркват още повече, отколкото неприятностите – изведнъж ни се откриват някакви необикновени възможности, успех в бизнеса, увлекателно пътешествие или разни дребни съблазни, сменящи се всяка секунда.

По такъв начин, започваме да разкриваме, че нямаме никаква възможност да управляваме своето състояние без поддръжката на обкръжението, която се нарича „поръчителство“ („взаимна гаранция“).

Ако аз нямам глобална, обща поддръжка, когато хиляди хора по целия свят също се стремят да разкрият Твореца, въпреки всички препятствия, които Той нарочно слага пред нас, то няма да мога да премина „49-те врати“ – препятствията, отделящи ме от Твореца и да стигна до последното – 50-тото, където ние, с Него, ще се съединим. (40 – разстояние от Малхут до Бина; 10 – това е моят строеж, общо 50).

Ако не се намирам във връзка с хора, които правят същото, аз съм пропаднал и никога няма да мога да достигна целта. Ще разтегна тази работа в продължението на няколко живота, а за съжаление, това е което в действителност се случва с хората.

Дори традиционната наука днес разкрива, че човешките мисли са свързани едни с други и по необикновен начин се предават от единия край на света до другия.

Учените обясняват, че нашата природа е такава, че ни заставя да мислим синхронно. И ние разбираме, че просто сме свързани един с друг в желанията ни, в една обща мрежа от души, и затова моите мисли и желания се предават на всички останали.

И още повече, ако се стремим към духовна цел, то тази мисъл започваме активно да влияем на всички – тя се разпространява в цялата тази система.

Именно това вътрешно намерение се нарича поръчителство, а не препращането на електронни съобщения един на друг.

Поръчителството е когато аз мисля за духовното, искам го, изгарям, за да могат другите да мислят за същата цел и тогава аз също ще се спася от ангела на смъртта!

А ако те не мислят за това, тогава нищо няма да ми помогне – аз никога няма да мога да направя правилна сметка.

През цялото време ще се отвличам, защото няма да имам основа, свързваща мрежа, която ме удържа в себе си, подобно на майка, държаща в ръцете си младенец. Без това е невъзможно да се достигне нашата цел!

От урока по книгата Зоар, 07.04.2010

Filed under: Зоар - Няма коментари→

Нашите мисли и желания са свързани помежду си. Някой сега мързелува по време на четенето на Зоар и с това отслабва останалите. И той ще получи наказание за това – на него ще му бъде още по-тежко да учи.  

Ние се намираме в една обща лодка и аз или правя дупка в нейния борд, или се опитвам на колкото съм способен със своето намерение, да движа нашата обща лодка.   

И колкото моите сили са по-слаби, колкото на мен ми е по-тежко, но аз преодолявам всички тези пречки, толкова по-големи усилия внасям в общите усилия да притегля светлина. 

Аз въздействам с тях на всички останали, а от другите това се завръща обратно към мен и аз печеля! 

Затова колкото е  по-тежко в учението, толкова по-добре! Аз трябва да чувствам своята отговорност, та нали ние като че ли сме подписали групов договор за взаимно поръчителство, и това трябва да ме задължи да действам.

Невъзможно е да се чете Зоар сам, на мен ми е необходимо обкръжение. Обкръжение – това са хора, намиращи се по целия свят и очакващи резултати от учението!

Творецът е пробудил няколко милиона човека в различни части по света, които четат заедно с нас книгата Зоар. И всеки от тях пред своя телеекран е длъжен да разбере, че ако сега  го мързи, то влияе на останалите! 

И това престъпление ще се върни при него и ще го отблъсне от постигането на целите в такава степен, в каквато е нанесената на всички нас вреда.  

Затова ученето – това не е просто моя лична работа. Сега ние всички заедно се стремим да привлечем окръжаващата ни светлина и с нейна помощ да придвижим нашия кораб към целта.   

Говори се, че трябва да се достигне такава любов към ближния, че да му дадеш последната си възглавница, ако той ти я поиска.

И помисли, другарят ти иска да се предвижва към духовните цели и вие вървите заедно в едно направление, но изведнъж ти го изоставяш! Какво наказание се полага на такъв предател?!

Откъс от урока по книгата Зоар, 08.04.2010

Filed under: Духовна работа в група, Духовност, Ежедневен урок, Зоар, Поръчителство - Няма коментари→

Ако поискам заедно с другарите си да разкрия в себе си вътрешните свойства, за които се разказва в книгата Зоар, то те ще се разкрият.

Трябва само много силно да поискам, за да може това свойство на взаимно отдаване, любов и поръчителство да се разкрие във всеки от нас и аз да въздействам на частите от своята душа, виждани от мен като чужди хора, за да пробуди себе си всеки от тях.

Ти – това е част от мене, но аз не мога да действам направо в тебе, ние сме разделени от егоизма, като с преграда.

Аз нямам достъп до тебе, до частите на своята душа! Какво да правя? Само в рамките на възстановяване на душата, аз ще разкрия в нея Твореца, висшия свят!

И тогава аз търся, как да ти повлияя, за да накарам тебе – моята част, да съживиш себе си.

Аз ти въздействам и когато ти поправяш себе си (съживяваш се) – това съм направил аз и затова тази част ми принадлежи! Така аз присъединявам към себе си цялото творение.

Казано е, „земния другар – това е духовното твое“ (гашмиют ахавер зе руханиют шелха) – т.е. възбуждайки го към поправяне чрез земни въздействия, аз самият толкова духовно приближавам към себе си част от своята душа.

И така действа всеки – той възвръща всички останали към себе си. Излиза, че аз никога не работя срещу който и да е друг!

Отдавайки на другите и обичайки ближния, аз се отнасям просто в друга, правилна, „егоистична“ форма към частите на моята собствена душа – нали по-късно ще ми се разкрие, че те са мои.

Както ненавиждах съседския син, който не ми даваше покой със своето свирене на пиано, а сега изведнъж разбирам, че на практика – това е моето собствено дете.

И сега горчиво се разкайвам за своята ненавист и затова съхранявам грешките и престъпленията от миналото и ги превръщам в заслуги.

Така и ние сега, на етапа подготовка към духовно разкриване, разкриваме своите грехове – своята ненавист към всички, а след това ги изправяме, узнавайки, че всичко това е – наше собствено.

Откъс от урока по книгата Зоар, 06.04.2010

Filed under: Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Книга Зоар, глава „Ваера“, п.360: „Нозете на своите благочестиви охранява Той“.

Има се предвид един праведник (хасид) – Авраам, когото Творецът винаги е съпровождал, така че никой да не може да му причини вреда.

„А нечестивите в тъмнина ще загинат“ – това са ангелите, които уби Творецът в същата тази нощ, когато ги преследваше Авраам.

Свойството Хесед (Авраам) – това е основа на всички останали изправления, това е първото свойство, което се проявява в изправящият се егоизъм.

Затова ние го считаме за „баща на народа Исраел“ – баща (основа) на народа (всички трайни изправления) Исраел (яшар-ел, водещи човека към Твореца).

Откъс от урока по книгата Зоар, 06.04.2010

Filed under: Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Книга Зоар, глава Беаалотха, пункт 118: …Разяснявайки първите две знамена, представляващи средната и дясната линии, сега разяснява третото знаме – лявата линия.

От броя на живите същества тя се назовава с лика на “бика”, а от броя на ангелите – Гавраил.

Известно е, че след като средната линия е съгласувала и обединила дясната и лявата линия една с друга, в лявата линия останала само светлината Малхут – светене нахохма отдолу нагоре, ВАК и А ГАР изчезнали от нея.

Отгоре към нас слизат две пълни линии – дясна и лява, Хасадим и Хохма.

Но доколкото разбиването е произтекло от това, че творението се опитало да обедини заедно Хохма и Хасадим напълно, но не могло да стори това поради отсъствието на толкова голям екран, да получи цялата светлина Хохма облечена в светлината Хасадим заради отдаването, затова намерението за отдаване (кли) се разбило и екранът изчезнал.

Сега ние сме длъжни да поправим това разбиване, а поправяйки го, ще започнем също така да разбираме, какво се случва вътре в творението, защо Творецът го е създал по такъв начин, какво е целял с това самият Той.

Разбиването не е нещо лошо, а подготовката към това, да започнем да съставяме нашия свят в едно цяло – с разбиране, осъзнаване, усещане. Защото, ако се намирахме в един готов свят, ние не бихме го разбирали.

Но доколкото Творецът е създал Света на Безкрайността, а след това го е разбил, Той ни е дал възможност отново да съберем в едно цяло света на Безкрайността, самите ние да се включим в Действието Съзидание (Маасе Меркава) и Първоначалното Действие (Маасе Берешит) и по този начин да Го разберем и да Го усетим, да станем като Него.

Разбира се, не строим всичко това от нулата, от нищото, та нали самите ние сме създадени “от нищото”. Но частите, които събираме в едно цяло ни дават пълно разбиране и усещане за това, какво ни е необходимо, за да станем подобни на Твореца, т.е. цялата информация за всички части, елементи и дълбините на мирозданието.

Затова цялата книга Зоар, всички коментари, цялата наука Кабала ни говорят за това, как да поправим разбитите желания (келим), как правилно да ги съединим помежду им и да върнем в едно цяло желание (духовен съсъд, кли) всичката светлина, изпълваща по-рано света на Безкрайността.

Но всичко това творението трябва да извърши със собствени усилия. По такъв начин то достига разбиране, усещане, възприемане и власт над цялото мироздание.

Откъс от урока по книгата Зоар, 26.02.2010

Filed under: Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Какво придвижване в духовното получихме след конгреса „Зоар – 2010”?

Отговор: Ние осъществихме много големи промени. Аз почувствах, че народа на Израел не просто получи книгата Зоар, а се върна към нея!

Това не е получаване на нещо ново, а радост на хората, които са намерили това, което някога са загубили.

Може би и самите те не са способни да си обяснят, какво се е случило с тях, но аз виждам, че именно така са го усетили техните души.

Те почувстваха, че са намерили това, което са загубили две хиляди години назад и сега не изучават книгата Зоар, а си я припомнят…

Именно така – не научават нещо ново, а се радват от връщането на някога загубеното.

Затова аз мисля, че народа на Израел получи голям, добър духовен подем и не само тези хиляди хора, които бяха с нас на конгреса.

Придвижи се цялосното разпространение на науката Кабала сред народа на Израел, към което сега се присъединява цялото човечество – така, че целия Вавилон, цялото човечество се връща към своя духовен източник.

Има надежда, че всички души се съединяват в една душа Адам още в наши дни и ние ще достигнем състояние на пълно поправяне, света на Безкрайноста, поправената обща душа.

Аз вярвах и очаквах, но успехът надмина очакваното. Аз мисля, че свише ни се откриват огромни възможности в поправянето на нашата природа.

Предстои ни особена и трудна работа. Но тя е необичайно важна и възвишена и е нужно да сме благодарни, че Твореца е решил чрез нас да изпълни своя велик замисъл.

Сега само е нужно, с помощта на всички тези хора, които заедно с нас участваха на конгреса, да продължат разпространението на кабала сред народа на Израел и с нейна помощ, със силата на светлината на книгата Зоар, както пише Баал Сулам (вестник „Аума”, предговор към книгата Зоар, п.70), той да се обедини в един народ.

Това е възможно само благодарение на съединяването на сърцата, а това е възможно само със силата на светлината, връщаща към източника, която ни повдига над нашия егоизъм.

Искам да благодаря на всички хора, които дойдоха при нас от много страни, от всички краища на света, за да участват в конгреса.

С която то сега се разпространява, това трябва да се случи много скоро.

Още не е дошло времето да се разкрие истинската дълбочина и величие на извършаващото се, но може да се каже, че сме направили големи и мощни вътрешни поправяния, и скоро това ще се прояви в нас и в света.

Случи се чудо!

Откъс от вечерния урок по книгата Зоар, 25.02.2010

Filed under: Зоар - Няма коментари→

Цялoтo нашe поправяне протича, както люлеенето нагоре и надолу. Малхут се издига в Бина и се включва в нея. Тогава Бина разбира, какво иска Малхут.

След това Малхут взема от Бина нейната сила и се спуска назад и сега вътре в Малхут има включване на Бина.

Тоест, получават се четири части: чиста Бина, чиста Малхут, включване на Малхут в Бина и включване на Бина в Малхут. От техните включвания една в друга се ражда думата „любов”.

И сега, когато в Малхут и в Бина вече има свойства на едната и другата те започват една друга да се разбират и поправянето става възможно.

И не просто Малхут се присъединява към Бина, учи се в нея и поправя отдаващите желaния Галгалта ве-Ейнаем, но и след това може заедно със силата, получена от Бина, сама да се спусне надолу на своето място и да поправи своят АХАП.

Така завършва поправката на една степен и започва следващата,постоянно повтаряйки тези колебания и движения нагоре-надолу.

Откъс от урока по книгата Зоар 19.03.2010

Filed under: Зоар - Няма коментари→

Започвайки да чета книгата Зоар, трябва преди всичко да се настроя за нейното правилно възприемане.

Тази книга е затворена, тайна, зашифрована, за разбирането на която трябва да се знае особен код.

Как да рзбием този код и да разкрием тази книга, като сейф?

Ключът към книгата Зоар, това е правилното възприемане на реалността. Написано е: „Човекът, това е малък свят” и в това се заключава цялата тайна!

Светът, в който аз усещам, всичко което чувствам – всичко това се намира вътре в мен. Всеки човек, който виждам до мен, го възприемам вътре в своя мозък.

Макар и да мога да се докосна до всичко, което чувам и виждам е сякаш отвън, чуствайки външните миризми и вкусове, т.е. мойте органи на усещане ме рисуват, сякаш се срещам с нещо намиращо се извън мен.

Науката Кабала казва, че съществува само желание и нищо повече. Това желание се раздела на пет части: зрение, слух, мирис, вкус, осезание.

В такъв вид възприемам впечатлението вътре в моето желание и ми се струва, сякаш нещо се намира извън мен, някъкъв външен свят. Аз незнам, какво е това външно – това е някакво усещане, че обекта не е вътре в мен, а отвън.

Така ми се представя вътре в желанието, което се е разделило на две части: аз и външния свят или ако говорим с термините на науката кабала на: аз това е 1.корен, 2.дух, 3.тяло и външно пространство това е 1.облекло, 2.дворец.

Коренът, душата, тялото – това е моето усещане за себе си, а облеклото и двореца – явления които ми се струват външни. Но те само ми се струва, че произхождат извън мен.

Така съм устроен, че част от своето вътрешно усещане го възприемам отделно от себе си, като чуждо, външно.

Това желание е до такава степен откъснато от мен, че не чувствам, че се отнася за мен, нещо което там се случва. Че някой е заболял, аз не чувствам. Умира някой, аз не усещам.

Нещо повече, то е толкова отделено от мен, че аз мога да се наслаждавам от това, че то страда, до такава степен съм сляп!

В нашият свят също така има такива ненормални отклонения, когато някои хора получават удоволствие от това, че причиняват болка на себе си.

И така, оказва се че всеки от нас и всички ние, сме още големи мазохисти! Просто, доколкото така се чувстват всички без изключение, това се счита за норма…

Откъс от урока по книгата Зоар, 15.01.2010

Filed under: Зоар - Няма коментари→

Книгата Зоар трябва да се чете отново и отново, докато не започне да ни действа светлината.

Отначало четейки книгата Зоар, човек изпитва голямо въодушевление, което продължава първите месец-два.

Той още нищо не разбира, но силно се впечатлява от случващото се. А по-късно това усещане пропада и всичко започва да му се струва сухо…

При изучаване на Книгата Зоар това се чувства много бързо – ние внезапно няма за какво да се хванем и четем, просто разбирайки, че така трябва, сякаш ни е безразлично, „безвкусно” прочетеното, то даже отблъсква.

Така ни се разкрива допълнително егоистично желание, отежняващо връзката между нас. Книгата Зоар ни свети само в границата на нашата връзка.

В самото начало ни се дава връзката точка в сърцето. И когато ние с тази подарена ни връзка започнем да четем книгата Зоар, тогава нашите точки, даже тези които преди това са били скрити, се пробуждат и желаят да разкрият нещо ново и неведомо. Самото име книгата Зоар ни впечетлява.

Ние започваме да четем, осветява ни обкръжаващата светлина и ни помага малко да повдигнем тези точки в сърцето над нашия обичаен егоизъм, оставяйки го отдолу.

И затова в началото чувстваме връзка между нас и стремежа kъм общи духовни цели. Всичко благодарение на обкръжаващата светлина (ор макиф – О”М), която идва и създава за нас това състояние.

А след месец-два за сметка на въздействие на светлината, нараства нашето егоистично желание.

От една страна, светлината ни донася въодушевление, а от друга страна, нашия егизъм става по-голям и в резултат, всеки вътре в себе си усеща тежест и сила, дърпаща го надолу.

Спасението е само едно – да усилим връзката между всички нас. Нищо друго няма да помогне.

Трябва по всякакви начини, даже и изкуствени, някак си да обновим тази връзка. Ако тази връзка макар и малко се усили, аз ще мога да се повдигна над обременяването на сърцето и над своя. Нали тогава ще се върна към тази свързана система на творението.

На мене ми разкриха малко от моята болест, показвайки ми колко съм отделен от останалите. Ако аз действам срещу нея, към мен незабавно (!) се връща впечатлението и въодушевлението от книгата Зоар. Това действа просто мигновенно!

Когато чувстваш тежест, веднага започни някак си да укрепваш връзката с сдругите – даже просто вътре в себе си: започни да мислиш, как искаш да се съединиш с тях и да стнаеш близък с тях, за да се свържат душите.

Достатъчно е само един такъв неголям стремеж, чрез сила и веднага ще почувстваш, как силно ти въздейства светлината, тежестта изчезва и се връща това въодушевление и възторг от книгата Зоар, което си изпитвал на първите уроци.

Така работи това. Нужно е да приложиш цялото необходимо усилие, в това няма да има никакво снизхождение.

А усилието е само в това, да се стараем да съединим помежду си, докато не закрещим, че ни е нужна обкръжаващата светлина.

Защото само тя може да ни даде макар и малко въодушевление, за да почустваме отново величието на книгата Зоар. И тогава този текст изведнъж ще стане за нас жив.

И така всеки път, отново и отново връщайки себе си към живот!

Откъс от вечерния урок по книгата Зоар, 25.01.2010

Filed under: Зоар - Няма коментари→