Цялата Тора разказва само за това, как да се съединят всички души заедно, как да се поправят, да се слеят в единна душа.

Написано е: „Аз създадох злото начало и Тора за неговото поправяне, защото нейната светлина възвръща към източника”

Светлината на Тора връща нас към единното желание. Всичко, което се разказва в Тора, говори само за това, как става съединението между всички души.

Тора говори само за видовете връзки между частите ЗОН във всички състояния. И затова светлината от тези състояния възстановява връзките между нас и ни връща към източника, към Твореца.

Трудно е да си представим, как е възможно така много да се разказва за съединение на частите на единната душа, но цялата Тора говори само за това.

Светлината на Тора произлиза от единната душа, но преминава през системи, създадени след нейното разбиване и затова е приспособена към нашето разбито състояние и може да го поправи.

От урока по книгата Зоар, 30.06.2010 г.

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Ежедневен урок, Зоар, Тора - Няма коментари→

Зоар, глава „Ваигаш”, п. 126:

„Има небосвод над небосводите и този небосвод властва над нас. Т. е. три небосвода, където десният и левият се намират един над друг, a средният небосвод властва над тях, съгласува ги и ги включва един в друг.

… „И под свода на техните разперени крила”, понеже те властват над тези, за които са предназначени…

Тъй като средната линия дели реално, осветявайки едновременно: т. е. дясната свети отгоре надолу, а лявата – отдолу нагоре. И затова дясното крило е уравновесено с лявото крило…”

Как въобще може да се измери, равни ли са дясната и лявата линия? По количество, по тегло, по сила? Това са съвършено различни свойства.

В нас няма такава възможност да се оцени това, съгласно някаква външна мярка за измерване, както в нашия свят.

Под „равни” се има предвид, че те се допълват един друг по такъв начин, че всяка от тях дава на другата всичко необходимо.

Хасадим от дясната линия напълно допълва Хохма в лявата линия. А Хохма свети в Хасадим, толкова, колкото е способна.

Това означава, че те са равни. Т.е. те са партньори и всеки отдава всичко само за да съществува взаимна връзка между тях в най-оптимална форма, което и се нарича средна линия. Затова се считат равни.

Възможно е Хасадим да съставлява 90%, а Хохма само 10%, а на следващата степен съотношението може да бъде 70% и 30%, или 99% и 1%.

Но това се нарича равенство, тъй като всеки допълва другия толкова, колкото е способен.

В тях има едно намерение, една мисъл, една сметка и затова те се наричат равни. В никакъв случай не е задължително съотношението между тях да бъде 50 на 50.

В Духовното равенство означава, че аз допълвам теб с всичко, което ти от мен желаеш. И тогава ние сме равни.

От вечерния урок по книгата Зоар, 09.06.2010 г.

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Зоар, глава „Ваикра”, п.324:

„Щастливи  са праведниците, които Творецът обучава в дълбоките тайни на висшите и нисшите степени и всичко заради Тора, защото всеки, който се занимава с Тора се увенчава с короната на Неговото свято име.

Защото Тора е свято име и който се занимава с нея, това се отпечатва и увенчава със светите имена, и знае тогава за скритите пътища и дълбоките тайни на висшите и нисшите степени и никога не се плаши.“

Тъй като в нас няма друга връзка с Твореца, с истинската висша реалност, за да съумее да я разкрие, да влезе в нея и да живее в нея, това може само с помощта на светлината, която ни свети, ако изразим желание към това.

А желание може да се развие само с помощта на групата, тъй като в човека има само точка в сърцето, а за да притегли светлината възвръщаща към източника са му нужни допълнителни сили, които може да получи само от обкръжението.

Тогава в човека ще има връзка с висшата светлина, доколкото желанието получено от обкръжението е вече с намерение за отдаване.

Тъй като, за да намери връзка с обкръжението, човек трябва да принизи себе си пред него, да даде важност на целта, т. е. да работи против своето желание за наслаждение, против своето его.

Затова, при работа с групата, човек има с какво да се обърне към светлината, възвръщаща към източника, за да му бъде дадена връзката със свойството на отдаване, с духовния свят.

От урока по книгата Зоар, 27.05.2010 г.

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Написано е: „Създадох злото начало и дадох Тора за неговото поправяне”. Привикнали сме към всички тези изказвания и мислим, че това са просто красиви думи около Тора.

Но в действителност, това е много стойностно и сериозно. Тъй като ако не започнем да изучаваме Тора по правилен начин, то ще страдаме от нея, тъй като това е светлина – мощна сила, която ни въздейства, с помощта на която можем да постигнем благо или точно обратното.

Това «обратно» е същия този път, т.е. с помощта на разкриването на злото сме длъжни да постигнем добро. Виждаме това с примера по последното изгнание.

Изгнание означава, че ти си откъснат от духовното и нямаш шанс да достигнеш връзка с Твореца до завършване на изгнанието.

Но когато сме откъснати от духовното и пребиваваме в намерение за себе си, как можем да се занимаваме с Тора?

Нали цялото твое занятие е заради самонаслаждение, получаване на награда, дори не «ло лишма», т.е. без каквото и да е правилно намерение.

Но сега ние разбираме, че за сметка на това, че по време на изгнанието ние също се занимаваме с Тора (външна, не кабала), ние привличаме обкръжаващата светлина, но тази светлина, вместо да ни приближи към поправяне, ни отделя от нея. Това означава, че използваме Тора като «Смъртоносна отрова».

Но за сметка на това откриваме, че пребиваваме в злото и с падението на нивото на поколението, когато «лицето на поколението става като «кучешка морда» ние достигаме до състояние за което е казано: «…и изнемогнаха синовете на Израел от тази работа».

Т.е. през цялото време, в постижение или в изгнание, винаги използваме светлината, заключена в Тора – с отрицателна страна или с положителна. Без това никога не бихме успели да постигнем усещането за изгнание и необходимостта от избавление.

Затова сега, когато се намираме в такова особено състояние, за което пише Баал Сулам – в поколението на Месия, на прага на избавлението – за нас е много важно да разберем, че всичко това е условие, дадено ни свише, но още неприето от нас.

Какво означава това? – Дали са ни възможност да започнем да използваме същата тази светлина, възвръщаща ни към източника, към Твореца – но по нов път, който да ни върне към първоизточника, а не да ни отделя от него, както ни е действала по време на изгнанието.

По време на изгнание нашите намерения през цялото време са били насочени към себе си – как да заработим с помощта на Тора и в този свят и в бъдещия.

А сега сме длъжни да изменим намеренията си и за сметка на това да изменим въздействието на обкръжаващата светлина върху нас. Която действително ще ни върне към източника – пряко към нея а не към своята обратна страна.

Затова днес сме длъжни да мислим главно за намерението, с което пристъпваме към обучение.

Колкото по-ясно и желано е намерението ни, колкото по-добре се организираме така, че нашата молитва да бъде «групова молитва» и всички да се съединим в едно цяло, срещу единственния източник – толкова повече ще успеем.

От урока по Книгата Зоар, 23.06.2010

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Ако Авраам и Лот се намират в един човек, как е възможно единият да е съвършен, да се намира в обителта на Твореца, а вторият да върви с нечестивците?

Отговор: Нима Авраам може да достигне Елон-Море (мястото на съединяването с Твореца, състояние на брит – съюз с Твореца) без Лот?

Как човек ще достигне до светостта (свойството отдаване), ако отначало в него няма клипа (егоистично желание)?

Казано е: „Създал съм злото начало и съм дал Тора за неговото поправяне”. В света няма святост. Творецът е създал клипата – злото, глупавото начало. А доброто не е създал.

Защо Творецът не казва: „Създал съм злото начало и доброто. Избери доброто!”? Напротив, Той то казва: „Доброто ще го направиш ти (поправяйки създаденото от Мен зло). А Аз съм създал злото”.

Затова как човек ще достигне до Елон-Море, в мястото на първия съюз с Твореца, ако в него не е Лот, не е Сам? Само като се поправя той достига това състояние.

И затова Лот е длъжен да бъде до него – докато не се отдели от него. Но след това той ще се връща пак неведнъж. Така човек прави изясняванията си.

Но без изяснявания и поправяне, в теб няма святост, няма свойство отдаване. Светостта сама по себе си не съществува – само ние я строим. Да се надяваме, че ще я построим!

От урока по Книгата Зоар, 19.07.2010

Filed under: Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Какво трябва да прави човек, който едва започва да учи мъдростта на Кабала, докато стои пред книгата Зоар без абсолютно никаква представа за това какво е написано в нея?

Трябва ли да се опитва да има намерение през 45-те минути на урока? Много е обезсърчително да седиш пред такава невероятна книга и да не получаваш нищо от нея. Какво да правя?

Отговор: Единственото нещо, което е нужно да получа от Зоар, е силата на отдаване, нищо друго. Ако в мен има минимална сила на отдаване, аз ще започна да усещам Зоар, моето занимание с нея и потока на текста в нея. Ще започна да усещам колко ми е скъпа тази книга. Постепенно, чрез моите реакции на думите в нея, ще започна да усещам за какво говори тя.

Но всичко това следва моето желание над самия мен за силата на отдаване и моето желание за отворено сърце. Трябва да отваряме Зоар само с такова намерение. Когато ти излизаш „от себе си” (от своя егоизъм), това е, когато Зоар влиза в теб.

От ежедневния Кабала урок – 19.07.2010

Filed under: Вътрешна работа, Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Когато се обръщам към Зоар и започвам да чета – с какво аз идвам при него, какво му донасям в своите ръце за поправяне?  Пълни шепи с отломки, разбити връзки с останалите души!

И колко силно съжалявам за това, че те са разбити – дотолкова аз мога да му предам своето желание, своята потребност от обединяване.

Само в това се състои нашата свободна воля – да увеличим един в друг това желание и да се обединим.

Нито един от нас не усеща в това потребност, но свързвайки се с обществото и обкръжението, аз започвам да желая това, което по-рано не съм искал и не съм могъл да искам, докато бях сам – необходимост да се слея с другите и да моля за това обединение.

Затова преди да започнем да четем Зоар, ние трябва да се настроим за усещането за ценността на групата, за получаване на нейното влияние, „да си купим другар”, да се преклоним пред групата, за да може всеки и всички заедно да се въодушевят от необходимостта за обединяване и да помолят за поправяне – възстановяване на разбитите връзки. С това наше желание ние ще привлечем светлината, която ще ни поправи.

Светлината няма да дойде просто ей така! Човекът е длъжен да знае точно какво иска, иначе това няма да бъде молитва, а лицемерие.

Ако ние съобщавайки изявим онова единствено желание за поправяне, което ни е приготвил Твореца, то ще се молим за поправяне на разбиването – на тази молба ще дойде отговор свише и ще поправи връзката между нас. И тогава ние всички заедно ще разкрием онова, което желае да ни разкрие Зоар.

От урока по Книга Зоар. 23.06.2010

Filed under: Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар, Свобода на волята - Няма коментари→

Зоар, глава „Лех Леха (Върви напред)”, п. 32: „И Аз ще ви направя велик народ”… „И Аз ще ви благословя”… Като се отдели от дясната линия, която не е смесена с лявата, той беше награден с осветяване на дясната, която е смесена с лявата..

Защото, той се отдели от осветяването на лявата, която не е смесена с дясната, той беше награден с обещанието „И (Аз) ще направя името Ви велико”, което е осветяването на лявата, смесена с Хасадим на дясната.

… „И вие ще сте благословени”, което е осветяването на средната линия.

Придвижването по трите линии е като ходенето на два крака: от едната страна е силата на отдаване (дясната линия), а от другата – силата на получаване (лявата линия). Човек използва тези две сили или линии да се придвижва, „стъпвайки” на едната и после на другата. Обаче посоката, в която се движи, която определя, и как той задейства тези две сили на дясна и лява, се нарича средната линия.

Затова средната линия не е някакъв вид трета сила. Няма трета сила! Средната линия е правилното съчетание на лявата и дясната линия. Правилното съчетание осигурява придвижване, първо чрез управлението на съда и после на милосърдието, първо добро, после зло. Един разкрива лошите сили, което го бута отзад. Друг разкрива силите, които го дърпат напред.  Човек напредва с помощта на тези две сили. Те са като две юзди, които човек управлява и се придвижва. Има цяла наука за това как да ги използва.

Мъдростта на Кабала се нарича третата линия – „златният път”. Тя е метод за правилната употреба на тези две сили на природата: силата на получаване и силата на отдаване, плюс и минус. Цялата ни материална наука също се заключва в способността да използваме тези две природни сили: от атомна енергия, която също се състои от „плюс” и „минус”, до молекули, които се свързват и разделят въз основа на позитивни и негативни валентности. Всичко се състои от две противоположни сили.

Затова правилното учене се състои в това: да разберем как да вземем тези две природни основи (светлината и желанието, плюсът и минусът), да ги съединим в едно цяло и да съберем цели системи до безкрайната вселена, която включва всичко. Трябва да се научим, за да може „механизмите”, които изграждаме чрез обединяване като „мотор”, „хладилник”, „климатик” и т.н. да работят по най- добрия и оптимален начин.

В основата си цялата мъдрост се свежда до това: да извлечем максимална полза от тези две сили. И ние стоим по средата, между тях, в така наречената „средна линия”.

От ежедневния Кабала урок – 16/07/2010, Зоар

Filed under: Вътрешна работа, Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Вярно ли е, че всеки път, когато четем Книгата Зоар тя описва в точност моето духовно състояние?

Отговор: Всички духовни състояния включват в себе си всичко – като в холографска картина.

Тъй като във всяко духовно състояние има десет сфирот. И под какъвто и ъгъл да гледаш, във всяко състояние ти узнаваш себе си.

Как е възможно това? Защото всичко това – е универсално състояние, единно цяло и само ние различаваме в него градация на свойствата.

Няма разни състояния, има само едно – първо и последно, състояние на сливане.

Но за нас то се проявява в различни ракурси, сякаш гледаме на една и съща картина под различни ъгли.

Затова мога да разпозная, да видя и да узная себе си във всяко следващо състояние.

От урока по Книгата Зоар, 18.07.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Аз изучавам Зоар ден след ден, но освен растящото в мен желание, не усещам нищо друго. В правилна посока ли се придвижвам?

Отговор: Това е много добре! Ако желанието расте от ден на ден, повече нищо не трябва!

Проблемът е в това, че към растящото желание, независимо, че то донася ограничения, трябва да се отнасяте като към възнаграждение. Та нали желанието е отсъствие на напълването – това е силата на движението напред. От празното желание аз усещам, че на мен не ми достига нещо за сливане с Твореца, усещането за връзката с Него, свойството отдаване.

Правилното желание – това вече е отплата! Та нали в нашия свят ти си длъжен да изработиш напълването, а в духовния трябва да изработиш духовен съд, желание. Напълване се подразбира – вземай! Но какво? Това вече е въпрос…

Сега около теб се намират духовни съкровища: „брилянти”, „злато”, „пари”, всичко онова, което можеш да си пожелаеш.

Само че ти не проявяваш желание към тях и затова не ги разпознаваш. Струва ти се, че пространството около теб е празно!

Всичко най-добро, което можеш да си пожелаеш – всичко има. Но на теб сякаш са ти запушили устата, вързали са ръцете и краката ти, поставили са те пред това богатство и ти казват: „Това е твое”. Но как това е твое, щом не можеш да го вземеш…

Необходимо е да отгледаш желание, духовен съд, да го подготвиш – и това е всичко. Затова възнаграждението – това е желание, стремеж. И затова то било създадено от светлината.

Ние сме длъжни да променим нашето възприятие, нашето отношение към възнаграждението и наказанието. В нашия свят желанието се усеща като недостатък – това е наказанието, а възнаграждението – напълване, което ме успокоява, та нали аз пребивавам  в желанието да се наслаждавам.

Но ако пребивавам в желанието да отдавам и имам желание да отдавам – това е награда. Защо има такава разлика? Вследствие на съкращаването. Нали на получаването е направено съкращаване, а на отдаването няма никакво ограничение.

Ако ти вече имаш желание да отдаваш – пред теб всичко е отворено, в тази степен ти се разкрива всичко. В своето желание да отдаваш, ти започваш да виждаш в отразената светлина всичко, което се намира наоколо, заповядай, вземай!

Така постепенно, от ден на ден, Зоар променя нашия мироглед, посоката на нашите мисли, строи друго, ново отношение към живота, към етапите на духовното придвижване.

От урока по книгата Зоар, 18.07.2010

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→