Въпрос: Може ли един човек при четене на Зоар, който е с правилно намерение, да повлияе на  групата, на която такова и липсва?

Отговор: Четейки Зоар, ние се стремим да се обединим всички заедно, за да няма никакво различие между старите ученици и начинаещите. Малки и големи всички са се събрали в една група. Групата е само тогава, когато всички са равни!

Всеки от нас може да се намира в своето състояние: някой изведнъж е пристигнал и още не разбира къде е попаднал. А има такива, които отдавна се занимават и в тях е започнала да се оформя определена картина при четене на Зоар, но и те преминават различни състояния.

Възможно е днес човек да чувства себе си по-особено, по-чувствително и вдъхновено, а се случва, че той въобще не може да се включи, намира се в „безсъзнание”. Още повече той вчера така добре всичко е разбирал, а днес не може да си събере мислите.

Затова всичко зависи от хората, които се занимават заедно. Доколко те със съвместни усилия изясняват целта и способността им да почувстват, че включват всички вътре в себе си. Получава се, че тези, които днес са много чувствителни помагат на тези, които са „мъртви”. И едните и другите печелят.

Защото на този, който днес усеща вдъхновение не достига сила на егоистичното желание (авиют), но той получава това от тях, от тези които са в мъртво състояние. И обратно!

Така, помагайки си един на друг, в нас има възможност за придвижване –  когато сме събрани всички,  по едно и също време и в групата и лично в нас, има голямо вдъхновение и авиют! Това работи и дава резултат, когато свързваме и двете заедно.

А ако ние днес оставим да се учат само тези, които горят вдъхновено, а усещащите себе си мъртви, останат да спят в своите постели, то ние нищо не бихме заработили. На нас не би ни достигала силата на егоистичното желание за придвижване.

Ти привличаш със своя огромен стремеж светлината връщаща към източника, гориш с желанието да я получиш и тя идва, но къде да влезе?! Къде е в теб егоистичното желание, на което тя може да повлияе?

А когато заедно с теб седят още няколко другари, дори съвсем умиращи, то светлината въздейства на тях и ги възвръща към живота! А утре вие променяте местата си и всичко протича по обратния ред.

Вие не разбирате какъв уникален патент е заключен в групата. Без нея духовното развитие е съвършено невъзможно!

От урока по книгата Зоар, 16.07.2010 г.

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Книгата Зоар е короната на науката Кабала. Не е случайно, че тя има специално място в съкровищницата на човешкото наследство. И не е само случайност, че тя събужда такъв респект и страх. В тази книга има велик дар, който ние сме получили пряко от Твореца. Това е особена и чудесна сила, която е способна да ни доведе до добрина, безкрайност и съвършенство.

Точно затова, днес, когато цялото човечество се намира в повратен момент от своето развитие, тази книга се разкрива. Никоя друга книга (нито дори някоя от останалите кабалистични книги, чиято цел е да ни издигнат във Висшия свят) неможе да се сравни с книгата Зоар по нейната сила на влияние. Тя занимава, грабва и привлича читателя до такава степен, че той иска да се върне към нея, да постави себе си под нейното влияние отново и отново.

За читател, който вече се занимава с нея, тя става източник на енергия, сила и живот. Тази книга разкрива тайните на Висшия свят и на този свят, който науката е все още неспособна да разкрие днес. С помощта на книгата Зоар можем да разберем какво се случва с нас, да разкрием нов живот за себе си и да се съединим с източник на добрина и съвършено напълване.

Целта на тази книга е да подготви читателя за изучаване на книгата Зоар. „Пътеводител към книгата Зоар” е предназначен да се изучава самостоятелно, както показва заглавието и като ръководство към книгата Зоар и не изисква никакво предварително знание в мъдростта на Кабала.

Filed under: Зоар - Няма коментари→

Зоар, глава ”Лех леха (Върви напред)”, п. 22: Когато Авраам… дошъл и получил осветяване в лявата линия, ….в този момент паднал под властта на Нимрод, който го захвърлил в огнената пещ, която идва от силата на осветяването Шурук. И тогава му помогнал Творецът с това, че прострял светлината на средната линия върху масах де-хирик, съгласуващ и създаващ покой между двете линии, дясна и лява.

Спасението е винаги в средната линия, в масах де-хирик (екран на хирик). Защото двете сили са задължени да се проявяват в нас, с тяхна помощ се управляваме свисше.

Но така както тези две сили – дясна и лява, силата на отдаване и силата на получаване – идват от един висш корен, така и ние трябва отдолу да ги съединим в средната линия.

За това ни е дадена науката Кабала – методика, позволяваща да разберем как да съединим силите на тези две линии и да се намерим в средната линия.

Но за да придобием този разум, това разбиране, на нас ни е нужна група, обучение, разпространение – всички тези средства, с помощта на които можем да си представим правилното състояние, да го пожелаем и да помолим Твореца да осъществи.

Разбира се, че този мъдрост и разбиране как да организираме тези две сили, как да ги спомирим заедно в средната линия също идва свише. Затова е казано: „Създаващият покой във Висшето, създава и покоя в нас”.

„Създаващият покой във Висшето” – означава мястото, откъдето произлизат двете линии. Там също Творецът ги извлича от средната линия – от Себе си, Зеир Анпин, по отношение на нас. Те слизат към нас – в Малхут, и намиращите се в нея души.

„Създава покой в нас” – т.е. отгоре ни се дава знание как трябва да се организираме и тогава идва средната линия и се облича в нас. Така се спасяваме, подобно на Авраам.

От урока по книгата Зоар, 15.07.2010 г.

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Какво означава да се грижа за единството, за излизането ”извън себе си”, по време на четенето на Книгата Зоар?

Чувствам, че това е на нивото на фантазията… Какво трябва да си представям , за какво да се заловя?

Отговор: Ако се намирам в някакво здание и искам в него да влезе свеж въздух, аз отварям вратата.

Отвори вратата – и повече нищо не е нужно! Когато бъдеш отворен навън, тогава всичко което е навън, влиза в теб.

Написано е: ”Не ще бъде в теб чуждият Бог” (Псалми, 81/10). За да не ти е чужд Творецът , намиращ се извън теб, внеси Го навътре.

Цялата книга Зоар, както и цялата наука кабала, говори за Твореца. По-горе, извън нашия свят, всичко останало е Творецът. Ти разкриваш Твореца – нали освен Него няма нищо.

Освен този свят е висшата светлина, която ти разкриваш в изправените желания – разкриваш в тях свойствата на светлината.

От урок по книгата Зоар, 19.07.2010

Filed under: Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Книгата Зоар, глава „Лех Леха (върви напред)”, пункт 211: Седем небосвода създаде Твореца свише, които са ЗАТ (Заин тахтунот – ивр., последните седем) на Ацилут, ХаГаТ НеХИМ.  И всички те, за да познаят величието на Твореца, и всички те, за да ни съобщят за тайната на Висшата воля.

Защо сфирот са наречени небосводи? Небосводът е екран. Но има много видове екрани. Екран, който разделя духовните степени се нарича небосвод.

Ние говорим само за желание, а над него има екран и Отразена светлина. Желанието е под съкращение. То има Авиют (дебелина, сила на желанието) и съответстваща сила за неговото преодоляване – в екрана.

Това са технически термини. Но когато работим с желания и с тяхното съпротивление ние разкриваме чувства и впечатления. Има желание за наслаждение, а отвътре множество явления се разкриват. Ние говорим точно за явлението, а не за конкретното желание, което го пробужда.

Да кажем, че съм способен да дам детайлно обяснение за цигулката, нейната структура, материал, как да се прекарва лъка по струните, с какъв натиск, скорост и т.н.

А мога и словесно да изразя  чувствата и впечатленията си от мелодията. И в двата случая аз описвам феномен, но на различни езици. Един е техническият език, който е разбираем от ума. Езикът на чувствата се разбира от сърцето.

Книгата Зоар говори на езика на чувствата и затова той е ясен на онези, които чувстват тези явления. Баал Сулам добавил към текста на Зоар езика на Кабала, описание на Зоар с технически термини (сфирот, парцуфим, авиют, екран). Така паралелно имаме описание на два езика, което ни помага да ги свържем и да се приближим до разкриването на истинския феномен.

За да разкрия текста, аз трябва да се съединя със средата, групата. Така са направили авторите на книгата, групата на Рашби. Чрез свързване по между им те са постигнали всичките 125 степени на Висшата светлина и го нарекли „Сияние (Зоар)”.

От урока по Книгата „Зоар”, 29.07.2010

Filed under: Ежедневен урок, Език на кабала, Зоар - Няма коментари→

Зоар, глава „Лех-леха“, п. 153:

НР (нефеш, руах)- това не са две отделни една от друга степени, а една степен.

Има две степени, съединяващи се заедно и още една, висша, господстваща над тях и сливаща се с тях, a те – с нея, наречена „нешама”.

Зоар ни разказва как след достигане на първия духовен контакт усилваме тази връзка и виждаме в нея следващите проявления.

Ние вече усещаме в нея не само първата степен на съединение – „нефеш”, състоянието на покоя (нефиша), способността да се задържи в тази връзка, а общия, голям живот, разкриващ се в дълбочина от тази точка на нашия контакт в друго по- високо измерение – „руах”.

Ако ние дойдем към първия контакт, мястото на нашето съединение, то ние не ще открием входа във висшето пространство (свойството на отдаване).

А когато установяваме този контакт между нас, на него започва да въздейства висшата светлина, разкривайки го и ние влизаме през него в съвършено различно измерение – в духовния свят.

Всичко, което става вътре в тези връзки се нарича – духовен свят.

Отначало ни се струва, че достигането на тази всеобща връзка между хората ни обещава хубав живот, безопасност, приятно усещане.

Но това далеч не е всичко! Вътре в тази обща точка се открива входа в духовния свят.

От урока по книгата Зоар, 27.07.2010 г.

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Главното изискване към човека е неговата правилна реакция спрямо насочването на Твореца към него.

Творецът е първичен, Той винаги започва, а човекът се явява следствие, реакция на въздействието на Твореца върху желанието. Аз – това е реакцията на желанието, породена от въздействието на светлината върху него.

Висшата светлина идва към нас свише чрез четирите стадия 1-2-3-4, АВАЯ (юд-хей-вав-хей). Творението няма друга връзка с Твореца.

Затова ние трябва да се стараем правилно да реагираме на насочването на Твореца към нас – т.е. на усещането за себе си и света във всеки миг.

В нашето съществуване трябва да различаваме постоянния диалог с Твореца. Той е създал връзка между изходната точка на насочване към нас, с началото на буквата „юд” (куцо шел юд) и последната буква на АВАЯ – „хей”, в която се намираме ние, нашият свят.

Връзката между началната точка на буквата „юд” и последната „хей” може да включи в себе си всичките 5 свята, 125 стъпала, и тогава ние не усещаме връзката с Твореца.

Връзката се разкрива веднага след издигането на първото стъпало, № 125 – малхут на света Асия. А след това – на стъпала 124, 123 е т.н., до издигането в света на Безкрайността, на най-високото стъпало.

И всичко това е вътре в АВАЯ, между началото на буквата „юд” и долната буква „хей”. Тази АВАЯ – моята връзка с Твореца започва да ми се изяснява все повече, сякаш появявайки се от мъгла, от скриване, става все по-ясна.

Аз постигам разкриването на връзката, непрекъснато насочвайки себе си към Твореца, в отговор на Неговото въздействие върху мен, опитвайки се да свържа всичко с Него според принципа „Няма никой, освен Него”.

Как да реагираме максимално правилно и ефективно? Най-ефективната реакция при всички случаи е устремена точно към Твореца – да се стараем заедно с другарите да извършим общото действие „обръщане към Твореца”.

Но обръщането е ефективно, ако е насочено обратно на АВАЯ. Това се постига чрез четенето на истински кабалистични източници.

Четейки за случващото се в АВАЯ, ти насочваш малхут към кетер, вашето единение с източника.

Ако ние се обединяваме, в степента на обединението се намираме в Малхут – само ако се съединим помежду си.

И всички заедно, чрез четенето на Книгата „Зоар”, желаем да пуснем АВАЯ обратно – отразената светлина до нейното начало, буквата „юд”.

Защото кабалистичните книги говорят само за връзката кетер, „юд” и Малхут, долната буква „хей”.

Затова (Б. С. „Предговор към ТЕС”, п.155), четейки без разкриване и разбиране за връзките, ние пробуждаме в себе си тази връзка и водим системата към разкриване.

От урока по книгата „Зоар”, 28.07.2010

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Скъпи приятели! Започвам да публикувам откъси от бъдещата ми книга «Пътеводител в книгата Зоар».

Предисловие на автора

Скъпи читателю!

Ако питаш защо ти е нужна тази книга, достатъчно е да прочетеш само една страница и тогава ще можеш да решиш – да продължиш или да я оставиш.

Науката кабала и нейната главна книга «Зоар» обясняват на човек причината и целта на неговия живот, програмата на духовното му развитие, която е заложена изначално в природата и как да достигнем целта на живота по кратък и лесен път.

Творецът, както ни обяснява книгата Зоар, е създал програма за развитие на човека – да го приведе в състояние, в което сам Творецът се намира. Защо? Доколкото това състояние е най-доброто.

Но за да приведем човека към това състояние, не е достатъчно да го напълним с наслаждение и да му дадем знание за вечен и съвършен живот. Нужно е човек да усети това състояние в цялата негова пълнота.

А за това самият човек трябва да постигне съвършенството, в което пребивава Твореца. Човек трябва да се научи да отделя наслажденията и страданията от истината и лъжата, предпочитайки горчивата истина пред сладката лъжа.

Това е един нелек път на развитие. Част от този път ние преминаваме неосъзнато в много кръгообороти. Но в нашето поколение сме достигнали последния етап на развитие и затова усещаме потребност да осъзнаем смисъла на живота – да разберем какво се случва с нас, къде съществуваме и защо е всичко това?

Тези въпроси постепенно ще доведат всеки човек в света на кабала – така, както и теб, разтварящ сега тази книга. Защото след всички търсения, той не ще намери истинския отговор никъде – разкриване на източника на своето съществуване.

Тази книга разказва за етапите на твоето развитие, чак до пълното уподобяване на Твореца. Този процес е неизбежен и е задължителен за всеки живеещ на Земята.

Дали ще затвориш тази книга и ще продължиш да живееш както по-рано, или ще се постараеш да разбереш ползата от науката кабала – ще определи твоето бъдеще:

Или ще живееш под натиска на обстоятелствата, които както и сега, но по-принудително ще те доведат в кабала.

Или сега ще положиш усилие да разкриеш управляващата те ръка на Твореца. В този случай ти ще видиш пътя и целта, причината на всички събития и ще узнаеш как да достигнеш по лек и приятен път живот, подобен на Твореца.

Успех!

Filed under: Зоар - Няма коментари→

Зоар, глава „Лех леха”, п.146-150: Казал раби Шимон: „Когато човек се запътва към своето ложе да спи, душата му (нефеш) излиза от него и се отправя нагоре, както е казано: „С душата си съм се стремил към Теб през нощта” …

Тя се стреми да се издигне, на много стъпала, едно над друго, издига се тя …

Душа, удостоена да се издигне, се показва пред лика на царя, съединява се с желанието да бъде видяна, във висше устремление  вижда очарованието на царя и  постоява в Неговия чертог. И това е човек , който винаги има дял в бъдещия свят.

Какво е това душа (нефеш)? Когато желая да се обединя с другите и да чувствам как с това устремяване се обединявам с подобните желания на всички останали, то мястото на нашето обединяване се нарича за мен „нефеш” (душа).

Всеки от своя страна може да усети това по много начини, но за мен това е моето първо стъпало, нефеш.

Ако след това, аз засилвам тази връзка без да забелязвам своят нарастващ егоизъм и препятствията, то достигам следващата степен: руах, нешама, хая, ехида.

Но мястото на моя най-първи контакт – моето желание, за да се осъществи тази връзка, тя се нарича нефеш.

Ако след това аз усилвам тази връзка, пренебрегвайки своя нарастващ егоизъм и затруднения, то ще достигна следващите степени: руах, нешама, хая, ехида.

Но мястото на първия контакт е моето желание да се осъществи тази връзка и то се нарича нефеш.

Аз трябва да създам място за тази среща на всичките ни желания! И когато всички вече се намират там, аз също ще дойда, когато ги обединявам със своите усилия, а те ми дадат възможност да вляза и да се присъединя към тях – там, на мястото на моето усилие, в обединяването със всички останали, аз преминавам през всички духовни състояния, за които разказва книга Зоар.

Аз трябва само да поискам тази връзка и да почувствам, че вече се намирам в нея – това ще означава, че аз навлизам в състоянието „нефеш”. А Зоар ми разказва за това, какво се случва по-нататък в това обединяване.

Има само една такава връзка, която преживява подеми и падения, всевъзможни приключения и състояния – в Зоар не се говори за нищо друго! Та нали Зоар говори само за духовния свят, а духовното е само в обединението.

От урока по книгата Зоар, 27.07.2010

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Творецът е създал само едно състояние, което се нарича „свят на Безкрайността”. А всички изменения се случват само в нас, намиращи се в света на Безкрайността, но не усещащи никаква безкрайност, а само себе си.

Някога в своите възприятия съм бил свързан заедно с всички души и съм усещал света на Безкрайността като безграничност, вечност и съвършенство.

След това моето състояние, моето усещане се променя и аз започвам да усещам, че се намирам в мрачен, объркан свят, пълен със страдание, проблеми, безпорядък, насилие и ограничение.

Става ми все по-зле, докато не достигна най-нисшото състояние, в което усещам себе си, че съществувам заедно с другите, подобни на мен хора, в нашия свят, в обкръжаващата ни реалност.

Всичко това се случва изключително вътре в мен, в моето субективно усещане на реалността. Навън нищо не се е променило. Както, когато махна очилата си и не виждам никого наоколо или поставям очилата и започвам да виждам различен свят.

Така нашите свойства се променят от нивото на света на Безкрайността до такава степен, че вместо него ние усещаме нашия свят, с нищо не напомнящ ми Безкрайността.

Но ние можем да се върнем в това същото състояние, наричано ”свят на Безкрайност”, където всички съществуват във висша хармония, вечност и съвършенство, където цари Светлината – „добър и творящ добро”.

Какво ни е нужно за това? Длъжни сме да достигнем такова състояние, пробуждайки го в себе си. Светът на Безкрайността е скрит, намиращ се в нас, зад множество слоеве. Постепенно преминавайки от слоя на голямото скриване към малкото, аз разкривам Безкрайността.

Етапите, по които аз се възвръщам към осъзнаване на Безкрайността се наричат скрити светове („свят” – „олам”, от думата „скриване” – „алама”). Постепенно това скриване изчезва и аз се издигам над тях.

Това означава да се издигам по стълбата на степенните, по степените на световете, издигайки се над скриването и да усещам повече, и повече.

Как правим това? Ние пробуждаме състояние, наричащо се „свят на Безкрайността”. Ние заедно четем книгата Зоар, която ни описва нашата връзка със света на Безкрайността и това желание го съзбужда в нас.

От урока по книгата Зоар, 02.07.2010 г.

Filed under: Възприемане на реалността, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→