Откъси от моята бъдеща книга „Пътеводител към книгата Зоар”

Висшите светове не съществуват във физическото пространство, те са подобни на свойствата, които нямат места, обем, тегло и размер.

Човек, пребиваващ в егоистично желание, дадено му по рождение, чрез своите свойства образува в усещанията си „този свят”. Ако в него се разкрие „точката в сърцето”, то той започва да  се стреми към постигане на висшето измерение.

Работейки върху себе си в група от хора, изучаващи кабала, човек започва да привлича върху си свише, през всичките светове светлина от нивото на „Безкрайността”.

Тази светлина създава в него потребност от взаимно постигане с групата на свойството отдаване – Малхут на света Ацилут. Достигайки нейното стъпало, той започва да усеща Твореца, да му отдава така, както Творецът на него.

Общото желание на обединените в света Ацилут души, се издига към Зеир Анпин, и по-нататък, към Аба ве Има,  и по-нагоре, до света на Безкрайността. Тогава от света на Безкрайността се спуска светлината, минава през всичките стъпала обратно до душите и ги изпълва.

Получавайки напъването, душите растат и се свързват с Зеир Анпин, който им отдава. И това се нарича обединение между ЗА и Малхут, на Твореца (Кадош Бар Ху) с Шхина, сливането на душите с Твореца.

Необходимо е да бъдат извършени много такива действия, докато всички желания вътре в душата се реализират и постигнат сливане с Твореца. Когато всички желания се поправят и започнат да отдават на Твореца, така както Твореца им отдава, ще настъпи пълното поправяне (Гмар Тикун).

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Зоар, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Въпрос: Защо е казано в Зоар: „Няма нищо ново под слънцето, а има ново над слънцето”?

Отговор: Над слънцето има ново, доколкото светлината не носи на творението нови желания (келим).

Творението трябва да различи вътре в себе си, да пожелае, да положи усилия, да потърси нови желания, нов недостиг на напълване.

Светлината на слънцето е светлината на Безкрайността. Творението усеща неговата пряка светлина, като минимално светене „нефеш де-нефеш”.

И само за сметка на многото изяснения на противопоставянето на себе си към светлината, на егоизма към отдаването, творението със собствени усилия проявява нови недостатъци в себе си, в сравнение с разкриването  величието на Твореца.

С това то разкрива нови възможности за отдаване и затова миналата светлина „нефеш де-нефеш”, усещането за Твореца, в Неговото величие, се усеща като безкрайна „йехида”, светлина НАРАНХАЙ.

Разкриването на тази велика светлина, величието на даващия, предизвиква светлината „над слънцето” – над знанието, желанията, напълването, идващи направо от Твореца към творението.

Затова светлината на слънцето за него е само светене на живота. Но всичко останало творението твори над слънцето, добавяйки към първоначалното желание стремежа на любовта.

От урока по книгата Зоар, 05.08.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Може ли да се каже, че потокът на думите в книгата Зоар променя мощността и направлението на силите, свързващи ни заедно?

Отговор: Ние не знаем как работи. Тук има нещо много скрито засега от нас.

От една страна, Книгата е написана на такъв език, че ние като че ли виждаме в нея напълно логични неща, свързваме се с тях, някак си виждаме себе си в тях, или тях – вътре в нас.

Има някакво взаимодействие между мен и Книгата, връзка и разбиране, че Книгата говори за мен и аз се намирам в нея.

Но това усещане е абсолютно лъжливо. Просто в такава форма ни поднасят разказ, безкрайно далечен от нас, не наподобяващ на нищо познато и чужд. Като че ли някакво чудовище, придобило човешки облик, говори с нас, а ние можем да разберем само външната му форма – това са ръце, това са крака, това е глава. Но това съвсем не е така.

Затова ние трябва да се отнасяме към Зоар като към книга, съдържаща някакъв секретен код, последователност от духовни инструкции. Аз не знам как са написани отвътре и не мога да вляза в контакт с тях.

За да осъществя поне някаква връзка с тях, аз чета Зоар. Но връзката не възниква от това, че аз чета или слушам текста, а от степента на моето желание да се съединя с този вътрешен код, който да ме промени.

Книгата може да е написана във всевъзможни форми и аз може да не разбера и една дума. Важно е моето желание, вътрешното съдържание на Книгата да ме поправи. Нейното вътрешно съдържание е духовния свят с целия негов апарат, действия и сили, а не книга в красива обложка.

От урок по книгата Зоар, 04.08.2010 г.

Filed under: Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

За да се издигнем на следваща степен, ние трябва да действаме с „вяра над знанието”. „Вяра” означава, че нашата „глава” (Рош) се намира във висшето. Висшият ни казва какво да правим и ние го правим: обединяваме се с другарите, учим се.

Ние знаем, че никого не обичаме и не искаме да се обединяваме, но ни казват: „Правете това механично и не лъжете себе си. Вие не искате това, вашето сърце е против. Фараонът, желанието за наслада, злото начало действа във вас с цялата си сила. Вярно! Ненавистта е вътре в нас, а играта на любов, лъжата – отвън”.

Това е специално направено. Тъй като висшата степен, на която сега играем, за нас е лъжа, защото още не е свързана с нас.

Но ние сме длъжни да я играем, докато тази игра се превърне в истина – за сметка на светлината, която извикваме с такива „глупави” действия наречени „ще направим”. И тогава ние „ще чуем” – ще достигнем „лишма”(Бина),  нивото на „слуха”.

Това е най-умното действие, позволяващо ни да растем. Без това не растат нито растенията, нито животните, нито хората.

Само за сметка на отмяната ни пред висшата степен, когато просто повтаряш след нея всичко, което е възможно, доколкото си способен, без участие на разума, защото в теб все още няма разбиране и усещане за случващото се на тази степен.

Казано е: „Всичко, което е по силите ти да направиш – прави го”, „Приложил усилия и намерил”. Ти си приложил усилия и си получил „находка”, която не си очаквал и дори не си си и представял.

Това е единствения принцип на растежа и няма други начини за издигане от степен на степен. Аз съм длъжен да се отменя пред висшия, да си кажа, че моята глава (Рош) е само за да види действията на висшия и да повтори същото със своето тяло (Гуф).

И нищо повече от това! Аз не използвам своята „глава” за своето „тяло”. Моята „глава” е само, за да се съединя с висшия, да вземе пример от неговите действия.

Този принцип работи и в нашия свят. Навсякъде, където има напредък, растеж, даже в растителните и животинските тъкани, действа същия закон: клетката, желаеща да расте, се съотнася към по-развита клетка и само така  – за нейна сметка, расте.

Това се нарича игра, защото висшата степен все още не се е показала в мене като „мохин” и аз се водя по висшия разум – играя. Така малкото дете играе на голям и поради това пораства.

Това е железен принцип на всички степени. Само чрез него може да се придвижваме от степен на степен. Този закон действа и в материалния, и в духовния свят.

От урок по книгата „Зоар“, 03.08.2010 г.

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Откъси от моята бъдеща книга „Пътеводител към книгата Зоар”

За да ни позволи да реализираме целия процес на духовно израстване, Творецът е създал система за връзка между Него и нас.  С помощта на тази система Той ни управлява свише и чрез нея, ние долу можем да молим и получаваме от Него помощ.

Тази система се разделя на няколко части:

1. Свят на Безкрайността, в който се намира Творецът в цялата си сила и мощ.

2. Стъпало, по-ниско от света на Безкрайността, наричащо се „свят Адам Кадмон”, където Творецът разделя своето въздействие на 5 типа, съгласно петте степени на нашето его, над което можем да се издигнем.

3. Под света Адам Кадмон се намира системата за управление и надзор, наричаща се „свят Ацилут”. Светът Ацилут се разделя също на 5 части – Кетер, Хохма, Бина, Зеир Анпин и Малхут, които се наричат Атик, Арих Анпин, Аба ве Има, Зеир Анпин и Малхут (Нуква).

*Атик и Арих Анпин – Зоар нарича „непознаваемата глава” на света Ацилут.

* Аба ве Има – това са Хохма и Бина, от които изхождат и идват към нас всичките светлини Хохма и Хасадим.

* Минавайки през Зеир Анпин, тези светлини  достигат до Нуква – до Малхут на света Ацилут, наричана „Шхина”, защото при нея идва цялата светлина от света на Безкрайността, предназначена за душите. Тази Малхут се нарича още „събранието на душите на Израел”, защото включва в себе си всички души, желаещи да станат „Исра – Ел” (право към Твореца), т.е. да се издигнат в света на Безкрайността.

4. По-надолу, след света Ацилут, се намират световете Брия, Ецира, Асия (световете БЕА), в които пребивават нашите души.

5. Под световете БЕА се намира този свят.

На езика на Зоар Малхут се нарича „земя”, а Бина се нарича (Има) – „небеса”. Зеир Анпин и Малхут в Зоар се наричат с имената  Шохен и Шхина, Творецът (Кадош Бар Ху) и събранието на душите на Израел, Жених и Невеста, Мъжката и Женската част (Захар и Нуква).

На всяка от тези съставляващи реалността Зоар дава множество наименования на иносказателен език (мидраш). И за да ни помогне да се съединим с тяхната вътрешна същност, Баал аСулам добросъвестно добавя, редом с думите от Зоар, и кабалистични термини.

Filed under: Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Какво представлява обединението помежду ни, което искаме от Твореца, докато четем книгата Зоар?

Отговор: Истината е, че не знаем какво е обединение. Какво означава да се обединим?

Да бъдем приятели, както в нашия свят, когато ни свързват общи интереси, желания, увлечения, да ни е приятно заедно да прекарваме свободното време – да ходим на футбол, на риболов, да изпием по бира, или да посещаваме залата за тренировка?

Да сме един екип, както в подводница, психологически да сме тренирани така, че всеки да е готов да умре за другия?

Да се обединиш в духовното е нещо съвсем различно. Духовният живот, който придобиваме в това обединение е общ.

Като сиамски близнаци: умре ли единият, умира и другият. Живот може да има само за двамата. Няма разделяне на „мое” и „ твое”, дори не „по равно“. Те са едно.

Това се нарича духовно обединение – общ живот. Защото всичко, което получаваме е придобито във връзката с другите.

Имате общо тяло – духовен съсъд, наричан тяло на душата, и вътре в него – светлината на душата, която също е обща.

Ако обединението се разпадне, изчезва тялото, а заедно с него изчезва  и светлината. И няма вече душа, няма духовен живот.

От урока по книгата Зоар, 04.08.2010 г.

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Зоар, глава ”Лех леха (Върви напред)”, п. 315: Благословете Твореца, ангели Негови, изпълняващи Неговото слово, за да чувате гласа на Неговото слово”.

Човек се нарича ангел, когато извършва действия без участието на разума, като обикновен изпълнител.

Той няма собствена глава (Рош), говорят му – той прави. Някой мисли, а той изпълнява. Това се нарича „ангел”, защото ангелът е сила, изпълняваща действие без обяснение.

Затова в указанието ”да направим и ще чуем”, частта „да направим” извършваме като ангели. И затова е казано: ”… ангели Негови, изпълняващи Неговото слово, за да чуват гласа  на Неговото слово”. Така и ние: „да направим и ще чуем”.

Изпълнявайки действия без вътрешно съгласие, без ясното знание защо и за какво, (защото се отнася за висшата степен), ние се удостояваме с тази висша степен.

В действителност, ние вършим най-естественото, както малкото дете, което играе, без да знае с какво, повтаряйки всички думи след възрастните, без да разбира какво означават.

Може да му се каже всякаква глупост и то ще я повтори с цялата си сериозност, покажете му всякакво действие и то ще го изпълни с цялата си сила и желание.

По този начин то се учи. Защото при малкото дете  няма разум (Рош, глава на парцуфа), разум има големият човек. А  малкото има само тяло (Гуф на парцуфа), за да изпълнява.

Но поради това, че изпълнява действията на висшия, отменяйки себе си пред него, то придобива разума на висшия и става като него. Това се нарича „да направим и ще чуем”.

От урока по книгата Зоар, 03.08.2010 г.

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Откъси от моята бъдеща книга “Пътеводител към книгата Зоар”

Ако искаме да подобрим състоянието на човечеството, книгата Зоар трябва да стане главната книга за целия свят. Зоар не е книга, тя е система. Когато четем книгата Зоар, това задейства позитивно влияние от Висшата духовна система върху нашия свят и носи изобилие.

Цялото добро, което се разкрива в нашия свят, преминава през системата за общуване на всички творения и тази система се нарича книгата Зоар. Всяка секунда от нашия живот, действията ни инстинктивно са насочени към постигане на доброто. По тази причина това устройство, книгата Зоар,  чрез която можем да получим позитивната сила, трябва винаги да е пред нас.

Ако успеем да постигнем това, дори и в малка степен, ще видим подобрение във всичко: емоции, разум, възприятие и действие. Цялата действителност ще се промени и светът ще стане напълно различен. Изведнъж ще почувстваме как присъствието на една сила, по-висша и добра, ни обгръща. Ще усетим нейните действия; въздухът сякаш ще стане по-плътен…

Книгата Зоар няма за цел да пробуди изобилие и добро, а тя е система за общуване между нас и Твореца. Нека се надяваме, че ще вземем под внимание съвета на великите кабалисти и ще използваме книгата Зоар да постигнем целта на нашето съществуване.

Filed under: Зоар, Творец - Няма коментари→

Откъси от моята бъдеща книга  „Пътеводител към книгата Зоар”

Честно казано, на нас не ни се отдава особено да свържем с Твореца всичко добро и лошо в едно, разбирайки, че всичко идва само от Него и е само за добро. И затова нашата работа е  да помолим да ни даде сили да обединим с Него всичко в едно, в единен източник.

Всеки път нашето его расте и ни се разкрива все по-силно, по-лошо и по-жестоко, принуждава ни все по-често да се обръщаме към Твореца – да получаваме ом Него все по-голяма сила за преодоляване на егоизма, за да не ни обърква нашето его, да ни кара да мислим, че има някой друг, освен Него и че Той е не само добър и творящ добро.

И така на основата на растящото его, ние се издигаме все по-високо и по-високо, докато в нас не се разкрие целия егоизъм и ние постигнем пълното сливане с Твореца, ставайки такива като Него.

Filed under: Духовна работа, Зоар - Няма коментари→

Зоар, глава ”Лех-леха (Върви напред)”, п. 237: Когато възникнало в желанието на Твореца, Бина, да създаде света, т.е. Зеир Анпин, извлякъл Той пламък един от твърдата искра и вдъхнал един дух в друг и потъмнял пламъкът, но всичко се запалва.

И извлякъл той от страни на бездната една капка и ги съединил в едно цяло, капката с пламъка. И създал за тях свят, Зеир Анпин.

Висшето управление идва от система, която се нарича ГАР (Гимел ришонот, ивр. – „първите три“) на света Ацилут. Под нея се намира Зеир Анпин, който наричаме Творец, защото той е висш за Малхут на света Ацилут, място на събранието на душите.

Но сега нашите души са разбити и се намират под този Малхут. Когато разбитите души поискат да се поправят, те издигат към нея своята молба.

Но откъде те знаят как трябва да се поправят? Те искат да бъдат заедно! Те казват „Ние сме готови да поръчителстваме един за друг и да се съединим!”

Защото Малхут се нарича събранието на всички души стремящи се към Твореца (Исра-ел). Този, който иска да бъде заедно с всички, без всякакви различия, той може да влезе в нея. А който не иска да бъде заедно с всички, не ще влезе!

Това е много просто условие и входът е открит за всички. Искаш ли – влез! Но на входа действа това условие, това свойство: ако ти отидеш към него – ще влезеш, а ако не – тогава няма да влезеш.

Всички души влизащи в Малхут се съединяват заедно и се издигат към Твореца, към Зеир Анпин, със своята молба да станат такива, какъвто е Той.

Отначало ние издигаме своята първа молба в Малхут с помощта на групата. От нея с помощта на МАН, с молитва, издигаме молбата по-нататък в Зеир Анпин.

ЗА взима нашата молба и я издига в Бина (Има Илаа) и там получава за нас сила, светлина, анти–егоистични екрани, спускат се долу, отдава тази сила на Малхут и тя я предава на включените в нея души. Така всеки, който влиза в Малхут, се удостоява с цялата светлина приготвена му свише.

За това говори цялата книга Зоар и това е единствената система, съществуваща в мирозданието.

От урока по книгата Зоар, 30.07.2010 г.

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→