Ние нямаме  друга възможност да бъдем във връзка с висшата сила, която ни поправя, освен при четене на книгата Зоар.

Разбира се,че останалите книги също помагат, но Зоар притежава най-голямата сила да ни свърже.

Ако имахме възможност да сме в правилните намерения повече време, ние щяхме повече да четем Зоар.

Работата е в това, че още не сме способни да поддържаме правилни намерения при четене на Зоар повече от ¾ часа.

Но поне в течение на тези 45 мин. сме длъжни да се съсредоточим върху това, какво именно желаем и как си представяме бъдещото състояние, за което говори Зоар.

Това е много важно. Така детето взема пример от възрастните, желаейки да им подражава във всичко, което вижда.

За него нищо не е важно освен това. То иска да прилича на възрастния и това е. Той няма разбиране, постижение, няма нищо – то само повтаря  примера на възрастния.

Така и ние трябва да искаме да усетим картината на реалността, за която разказва Зоар и да си представим, че всичко това е връзката помежду ни.

Зоар през цялото време описва връзката между нас – Зеир Анпин, Малхут, трите линии и ограниченията. Всичко това разкриваме между нас, в общите желания.

Затова нищо не ни трябва, освен силното общо желание светлината да дойде, да разкрие връзката между нас, а в нея всички онези желания, за които четем в Зоар.

Самото действие е много просто, но не и осъществяването му. Това отнема време за постигане: да седна с книгата и да си представя, че става дума за връзката между нас, в която аз разкривам всички думи и действия. Всичко е във връзката между нас и там се разкрива Твореца.

Да се съвмести всичко заедно  не е  лесно. Но когато достигнем това, в теб  повече няма никакъв контакт с висшата сила – само в желанието да я разкрием  между всички.

И  нямаш друго средство, освен Зоар, която разказва за тези състояния, които ще  разкриеш.

Тогава ти, като малко дете, стремящо се да прилича на възрастен, желаеш да разкриеш и с всичките си сили се устремяваш към това.

От урока по книгата „Зоар“, 12.08.2010 г.

Filed under: Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Какво означава казаното в „Зоар” (глава „Лех леха” п.359): „В часа, когато човек лежи и спи, душата излиза от него”?

Отговор: Душа се нарича светлината в желанието. Тъй като ние можем да поправим нашето желание само в сфирот Кетер, Хохма и Бина, а в сфирот Зеир Анпин и Малхут – само частично, то пълната, голямата светлина, която зaсега може да се появи у нас е светлината „нешама”, а светлините „хая” и „ехида” са само  малки допълнителни светлинки отдолу нагоре.

Затова нашето общо желание се нарича „душа” (нешама) – по името на най-голямата светлина, която то може да побере в себе си до края на нашето поправяне.

Ако желанието се намира в такова състояние, в което е способно да достигне светлината „нешама”, то се нарича душа (нешама), защото ние наричаме желанията с имената на светлините, които могат да ги напълнят.

Ако желанията не могат да поберат в себе си тези светлини, да се напълнят с тях, поради отсъствието на екран, то няма душа. Защото   екран и отразена светлина се нарича напълване, т.е. свойството отдаване.

Душа се нарича не моето получаване на светлина свише. Душата (нешама), както и цялата вътрешна светлина в желанията, се образува от това, че аз отдавам тази светлина някому, пропускам я през себе – и с това се напълвам.

Това се нарича моята светлина, която получавам. Аз получавам възможността да отдавам и това ме напълва.

Затова през „нощта”, когато още не мога да поправя своите желания, да ги овладея с помощта на екрана и свойството отдаване, получавам отрицателно впечатление в желанието – тъмнина.

Какво означава „тъмнина”? – Аз не мога да отдавам и затова определям това състояние като „нощ”, липса на отдаване от моя страна. Съжалявам за това и се подготвям за поправяне на своите желания.

А през „деня”, който съм постигнал чрез своята работа през „нощта” – станал съм  на разсъмване за урок, съединил съм се с другарите, направил съм поправяния и съм придобил нови желания и екрани – във всичките тези екрани и желания аз създавам нова форма на отдаване, която ме напълва. Това означава, че за мен е настъпил „ден”.

Затова „нощ” – това също е духовно състояние, подготовка на желанията. А ако човек няма желание да постигне отдаване, за него няма и „нощ”, защото „ден” и „нощ” аз определям според своите състояния.

От урока по книгата „Зоар“, 05.08.2010г.

Filed under: Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Откъси от моята бъдеща книга „Пътеводител към книгата Зоар”

За да ни подготви към духовно развитие, Твореца пробужда в нас две усещания. Първото е пустотата на този свят, а второто – стремежът да постигнем източника на живота – пробуждането на  „точката в сърцето”.

Точката в сърцето ни води като заряд, движещ се в електрическо поле към място, в което можем да я усетим и напълним. Тава място е групата.

И действително можем да видим, че хората, в които се пробужда точката в сърцето по естествен начин се привличат един към друг, както се случва обикновено и в човешкото общество: притежаващите сходни желания се сближават един с друг и се събират в групи.

Групата – това е мястото, където хората на практика реализират връзката с ближния на основата на новите принципи на любовта и обединението, вместо ненавистта и разединението.

И затова  работата в групата е необходима и задължителна, за да достигнем разкриването на Твореца. Тя позволява на човек истински да оцени своето отношение към ближния и да не изпада в илюзии относно духовното и неговата лична връзка с Твореца. Понеже Творец – това е свойство на любов и отдаване, царящи в поправените връзки между нас.

По време на цялата човешка история винаги са се създавали такива групи. Променяйки отношенията помежду си в групата на взаимно отдаване и любов, хората създавали условия, необходими за усещането на висшата, истинска реалност.

Четенето на книги, които те са написали за разкрилия се пред тях свят, ни позволява да използваме натрупания опит като най-кратък и ефективен път за достигането на новия живот.

Такава група се нарича група от кабалисти. Тяхната цел е да се обединят помежду си, както е написано в Тора „като един човек с едно сърце”, „не прави на другия това, което е ненавистно за теб”, „възлюби ближния като самия себе си”. С това те поправят себе си и достигат подобие с Твореца.

Filed under: Духовна работа в група, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: По време на урок аз си казвам, че искам да усетя за какво говори Зоар, но виждам, че в мен няма истинско желания за това. Как мога да постигна такова желание?

Отговор: Това е проблем на общите ни мисли. Възможно е да не осъзнаваме напълно какво казва Зоар за нашите извисени състояния, но най-важното при четенето на тази книга е моето желание да ги постигна.

Какво представляват всъщност нашите извисени състояния? – Когато всички се съединим заедно и във връзката между нас разкриваме духовното, общото свойство на отдаване – Твореца.

Именно такъв стремеж съм длъжен да усещам при четене на книгата Зоар. Иначе цялото това четене е напразно и няма да ни ни помогне в нищо.

Обратното, ще получим от него усещане за тъмнина, отрицателно пробуждане. Тъй като нямаме избор, във всички случаи трябва да  напредваме – така ще напредваме принудително.

Всичко зависи от това, доколко можем, при четене на книгата Зоар, да си представим в себе си напредналото състояние по-правилно – като връзка между нас, в която разкриваме отдаването, любовта, поръчителството, съединението, царящо в цялата реалност, във всички светове.

Тъй като всичко се разкрива само във връзката между нас – цялата реалност, всички светове до безкрайността.

Колкото желаем да разкрием това състояние при четене на книгата Зоар, толкова притегляме към нас светлината на поправянето.

От урока по книгата Зоар, 12.08.2010

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Откъси от моята бъдеща книга „Пътеводител към книгата Зоар”

Поправеното желание работи по формулата: ”Исраел, Творецът и Тората са единни”.

„Исраел” – това съм аз, или по-точно казано, моето вътрешно желание да достигна до Твореца и да се уподобя с Него (Исра-ел на иврит означава „право към Твореца”).

Творецът – това е целта, към която се стремя.

„Тора” е поправеният механизъм на връзките между душите, в любовта между тях.

За да илюстрирам това, ще разгледаме човешкия организъм. Всички негови органи взаимодействат правилно помежду си, помагат си взаимно, във връзка на  поръчителство и единство.

Така трябва да действат и душите. Системата за връзки в любовта (пълното взаимодействие) между тях се нарича „Тора”.

Тя включва в себе си 613 (таряг) правилни връзки между всяка душа и останалите души, и между всички души като цяло (последната връзка, заповед, свързва  всички  в едно цяло, чрез любовта).

Ако между душите няма връзки на любов, а обратно – свързва ги ненавистта, това означава, че Тора е изкривена и скрита.

Душите, които не усещат връзката помежду си, се определят като намиращи се в изгнание от Тора и Твореца – неподобни по свойства,  откъснати от правилната връзка (Тора) между тях и светлината (Твореца), напълваща тяхната правилна връзка.

Това наподобява разликата между здравия организъм и болния, който се разрушава и неговите системи спират да функционират.

Вътрешните поправяния, които извършваме в  желанието си да го приведем от изкривено към поправено състояние, се наричат „заповеди”.

Затова е казано: „Възлюби ближния като самия себе си” – основно правило в Тора, включващо в себе си цялата система на правилни връзки между душите.

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Зоар, Творец, Тора - Няма коментари→

Откъси от моята бъдеща книга „Пътеводител към книгата Зоар”

Тъмнината, която се усеща в желанието да се насладимя, може да се превърне в светлина, само ако сменя посоката на желанието – от „получаване за себе си” на „отдаване на ближния”, т.е. ще използвам своето „желание да се насладя”, за да отдавам на ближния и ще се наслаждавам от това, че му отдавам.

Тогава аз ставам неограничен в своите действия, тъй като да се отдава може без всякакви граници.

Ако аз се наслаждавам на отдаването като Твореца, то ставам Нему подобен и усещам живота изпълнен с любов и отдаване, като вечен и съвършен живот.

Само че какво не ми достига, за да реализирам това ново напълване? Да придобия любов на ближния и да открия напълването, с което ще мога да го реализирам.

Любов към ближния мога да получа от Твореца, с помощта на светлината, възвръщаща ни към източника. И светлината на изобилието, с която да напълня ближния, също мога да взема от Твореца.

Тогава аз ставам партньор на Твореца във всичко сътворено – такъв като Него.

Това е процесът на поправяне на намерението, с което действа желанието за  наслаждение.

Filed under: Духовна работа, Зоар - Няма коментари→

Откъси от моята бъдеща книга „Пътеводител към книгата Зоар”

Вътре в общата система  има вече поправени души. Ако ние също желаем да достигнем разкриването на Твореца, но чувстваме, че Той е скрит от духовна гледна точка това означава, че ние пребиваваме в „мрака”, на „нощта”.

Именно в „нощта” ние трябва да положим усилия и да отправим нашата молитва, и тогава онези издигнати души, в които се е възцарил Твореца, започват да ни въздействат чрез книгата Зоар.

Книгата Зоар е написана специално за да създаде връзка между нас и тези души. Четейки Зоар, ние осъществяваме връзка с тях и чрез тази книга те ни изпращат в отговор сила, наричаща се „светлина, която ни възвръща към източника на доброто”.

Независимо, че тази светлина още не е проникнала в нашите души и не ги е напълнила, поради липсващото съответствие (подобие по свойства) между душите ни и светлината, тя ни действа като майчина утроба – повива ни, милва ни и ни прегръща.

Така светлината постепенно ни поправя до такава степен, че ние започваме да я усещаме, също така усещаме поправените души, с които сме осъществили връзка, четейки книгата Зоар, и Твореца, царстващ  в системата на душите.

Тази светлина се нарича обкръжаваща светлина. Според сепента в която се поправяме, тя влиза в нас, изпълва ни и става „вътрешна светлина” на душата, наш духовен живот.

Вътре в майчината утроба, която създава за нас обкръжаващата светлина, израства средната линия. Средната линия – това е моят точен разчет, максимално съчетаващ двете сили на природата – силата на желанието и силата на светлината, така че светлината да поправи желанието.

Онази част на желанието, която се е поправила в този процес и се е уподобила на Твореца, се нарича средна линия. Тоест средната линия – това е степента на моята способност да се уподобя на Твореца.

Това е образът на Твореца, който аз съм изградил в себе си, от себе си, в този процес. А той започна с онази молба – молитва, която аз отправих в „нощта”.

Filed under: Духовна работа, Зоар - Няма коментари→

Откъси от моята бъдеща книга „Пътеводител към книгата Зоар”.

В нашия свят ние се раждаме и растем редом с обичащите ни възрастни. Независимо че не разбираме какво те желаят от нас, вземаме пример от тях, повтаряме след тях всички действия, всички чути думи, дори без да знаем тяхното значение, а самото разбиране идва по-късно. Така е устроена природата, че ние се учим чрез нашето съучастие, а не чрез нашия разум.

Това е най-естествения метод, позволяващ ни да опознаем обкръжаващия свят, и точно така ние влизаме и в духовния свят. За нас е подготвена същата система – ние имаме духовни „баща и майка”, които ни поднасят текстът на книгата Зоар.

И даже ако не разбираме прочетеното, самото четене с желание за разбиране и стремежа да израстем в духовното, ни развива както новороденото, и ние постепенно започваме да усещаме текста.

Всичките неразбираеми имена и наименования постепенно ни се изясняват и започваме да разбираме езика на духовния свят, точно както сме се учили от мама на нашия земен език.

Затова е необходимо да се знае, че „не умникът се учи” и постига духовните светове, а само онзи, който е настойчив и не оставя книгата Зоар, старае се отново и отново да се връща към нея, да я отвори и да разбере, какво иска да му каже тя.

Filed under: Възпитание, Зоар, Учител и ученик - Няма коментари→

За да почувствате за какво става дума, ще разгледаме следния пример. Да допуснем, че  отивам на гости на много уважаван човек.

Гостоприемният домакин ми предлага най-изисканите деликатеси, кани ме да поиграем голф, да послушаме класическа музика…

Но аз, обикновеният човек, не проявявам никакъв интерес. Нямам никаква връзка с такъв род наслаждения,  никога в живота си не съм ги изпитвал и затова нямам нужда от тях.

Гледам с почуда домакина и му казвам: „Ти какво искаш от мен?! Аз съм дошъл при теб не да се наслаждавам на онова, което ти обичаш. Искам да се наслаждавам на онова, което аз обичам!”.

В отговор домакина ми казва: „Приятелю мой! Аз искам да ти дам такива огромни наслаждения, че ти дори не можеш да си представиш, колко са хубави. Опитай се да свикнеш с тях  и ще разкриеш безгранично, висше наслаждение, несравнимо с онова, на което са те научили… ”

Как да постъпя? Аз мога да повярвам на домакина и да приема от него новите вкусове, независимо че нямам такива навици и това не ме привлича. И тогава постепенно ще се науча и ще започна да усещам в тях необикновен, райски вкус.

А също така мога да кажа на гостоприемния домакин: „Знаеш ли какво? На мен ми е трудно да свикна с новите вкусове, с такива сложни условия и да забравя всичките си стари навици. Не мога. Остави ме на мира, аз се връщам към предишния си обикновен живот…”.

Какво ще ми отговори стопанина на къщата?

„Добре, връщай се”.

Но завръщайки се към обикновения живот, аз започвам да преживявам неприятни състояния и тогава се сещам за думите на домакина, за онези по-особени висши вкусове, и пак се връщам при него.

И това се повтаря няколко пъти, отново и отново. Докато в безизходицата не открия, че непременно трябва да се върна при стопанина, за да ми помогне окончателно да променя своите вкусове и да приема неговите, понеже вече знам, че в тях ще усещам вкуса на живота.

Filed under: Зоар - Няма коментари→

Откъси от моята бъдеща книга „Пътеводител към книгата Зоар”.

Важно е да разберем за какво ни е всичко това. Работата е там, че у Твореца изначално има желание да отдава и затова няма никакъв смисъл да Го молим да ни дава светлина и наслаждения, както ние обичайно правим.

Творецът има какво да ни даде и има желание да ни отдава, но Той иска човек да не бъде просто получаващ от Него, а да стане такъв като Него – велик, независим, отдаващ, подобен на Него по свойства на отдаване и любов.

И имено за това трябва да моли човек – да има  желание за отдаване, да притежава свойството за отдаване и любов, които притежава Твореца.

Ние сме свикнали да молим за напълване, а в същото време трябва да молим за поправяне. След като бъдем поправени, светлината на Твореца веднага ще ни изпълни.

С други думи, нашият проблем е в това, че не разбираме какво си струва да искаме от Твореца. Ние пребиваваме в океан от светлина, добро и наслаждения, но въпреки това нямаме подходящ съд, в който да усетим цялото това изобилие.

Този съд – свойството на отдаване и любов, тъкмо за него трябва да молим да получим от Твореца. Само като придобием това свойство, светлината на изобилието сама ще ни изпълни.

От страна на Твореца има само едно ограничение, единствено условие за получаване на светлина – ние сме длъжни да станем подобни Нему. Та нали Той желае ние да се наслаждаваме като Него.

Filed under: Духовна работа, Зоар, Молитва, Намерение, Творец - Няма коментари→