Въпрос: Какво е средната линия? Тя екран ли е?

Отговор: Средната линия е правилното съчетание между получаващите желания (келим) и силите на отдаване.

Само след като съм ги подготвил, моля свише за сила на екрана именно върху тези желания. Получавайки тази сила, аз придобивам духовен съсъд (кли), наречен средна линия и в него вече извършвам действието отдаване.

До средната линия аз си изяснявам: какво е дясната линия и какво – лявата, какво значи привличане на светлината отгоре надолу, което аз напълно преустановявам, извършвайки съкращаване, какво значи отблъскване на светлината отдолу нагоре, доколко мога да проявя в него своето желание, за да мога не просто да отблъсна идващото наслаждение както при съкращаването, а да създам отразена светлина, в която да се облече част от пряката светлина.

След като си изясня всичко това, когато вече съм наясно доколко съм способен, аз моля свише за сила, за да мога от всичко, което съм подготвил да създам истинско желание, духовен съсъд (кли).

Ако съм се подготвил правилно, получавам сила свише, която действително, както съм поискал, обединява желанието за отдаване и желанието за наслаждаване от двете страни – от дясната и лявата, проверява го и го сортира. Аз моля в това да вземе участие Творецът, защото не знам как да работя с това желание.

Когато кли е готово – това е печат свише. Гаранция, че използвайки го, няма да претърпя неуспех.

Тогава продължавам да работя в средната линия – да получавам заради отдаване, с вяра над знанията, когато моите сили за отдаване работят отдолу нагоре. И аз съм убеден, че така и ще бъде.

Да бъда в средната линия – това е цяла поредица от действия. Има средна линия в малко състояние (катнут), в стадиите на зараждане (ибур), отглеждане (еника) и порастване (мохин).

Винаги, на всеки етап, за да постигна средната линия, на мен ми е необходима помощ свише – и при изясняването, и в съединяванията, и в самото сливане с Твореца.

От урок по книгата „Зоар”, 15.07.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Зоар, глава “Лех леха”, п.104: Когато руах излиза от този свят и пристъпва в пещерата на Адам Ришон и Праотците, те му дават писмо, служещо за знак и той отива в райската градина. 

Приближавайки се, той среща там херувимите и блясъка на въртящият се меч. Ако е удостоен – те  виждат писмото, служещо за знак,  отварят му входа и той влиза. Ако ли не – те  го отхвърлят обратно.

Четейки Зоар, ние трябва да си представяме само по – голямо или по – малко желание за отдаване или само желание за получаване, изменено в отдаване. Това е целия духовен свят. Но в тези изменения има всички нюанси на цветовете и всички градации на свойствата.

Всичко, което четем в Зоар – това е изменение в свойството отдаване, което се проявява по този начин в нашите усещания.

От урока по книгата Зоар, 21.08.2010 г.

Filed under: Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Четейки Зоар, ние сме длъжни да се издигнем над неговия разказ и да плаваме над него като тресчица по вълните.

Не е важно течението на самата история – какви вълни идват към нас и в какъв вид– аз винаги плавам по тях с намерение да достигна целта. Самият разказ може да бъде изразен по много начини – това няма значение. Важното е винаги да стоя над повествованието на Зоар и да мисля само какво искам да постигна чрез четенето. Искам да постигна силата на отдаването!

От урока по книгата Зоар, 19.08.2010 г.

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Зоар разкрива толкова много тъмнина и зло, че в мен възниква въпросът: как човек, виждайки цялото това зло, може да моли за любов? Как чрез злото можем да молим за добро?

Отговор: Ние мислим, че между ненавистта и любовта има огромно разстояние. Но това не е така.

Преди всичко, обектът е един и същ – всичко се случва в същото желание. Ти не се преместваш в пространството. Необходимо е само да ти посвети светлината и в един момент да извърши в теб промяна от едната крайност в другата.

Когато гледаш без светлина, ти не виждаш нищо и тогава за теб това е тъмнина, омраза, негативни чувства.

Тук няма никакви продължителни действия. „Запалваш” светлината и тя мигновено променя всичко – цялата картина веднага става друга.

Сега ние се намираме в тъмнина и затова не можем да повярваме, че светлината може да се появи за един миг. Но това винаги се случва внезапно, много бързо, както при изхода от Египет.

От урок по книгата „Зоар”, 19.08.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: В какво желанието за съединение се изразява по-силно – в мислите или в усещанията?

Отговор: Желанието да се съединим заедно се изразява в това, че аз искам да бъда в общо усещание,  където няма разделяне на „аз” и „ другите”, а има нещо общо.

Но не знам какво е това. Аз не желая да чувствам своето „аз”, а искам да усещам „ние”, където няма разделение на мен и другия. Това е нова реалност, родена от нас.

Защото на всяка по-висока степен, която ние пораждаме със своите усилия – желанието е неразделно в сравнение с нашата степен, като че ли множество капки вода се сливат в една голяма капка.

И тогава няма възможност да различим нашето предишно състояние, когато всеки от нас е бил отделно.

Невъзможно е точно да се изрази с нашия език, но аз, като че ли, изгубвам себе си, няма го моето „аз” – на следващата степен то се превръща в „ние”.

Но по отношение на още по-високата степен – отново, постепенно се разкрива нашето разделение.

Защото, когато постигаме по-висока степен, където всички се сливаме в една капка, в нас започват да се разкриват нови желания, нови пластове на егоизма.

От къде се разкриват те? – От АХАПа  на висшето, който ги осветява. Тогава аз започвам да откривам, че всъщност не съм свързан с останалите, че аз съм отделен, и другите – също.

Това се случва в нашия живот – искаш да се свържеш с някого от цялото си сърце и душа, а след миг вече, започват разни сметки, които ни разделят.

В духовното става същото, но именно за това, защото висшият започва да осветява твоите недостатъци в това състояние.

Струвало ти се е, че сте постигнали единство, а сега ти се показва, че не е така, – отново ви разделят егоистични сметки и дори ненавист, макар по-рано да си мислил, че между вас цари любов.

Както и в нашия свят – ние мислим, че през цялото време сменяме любовта с ненавист, а ненавистта с любов.

Но това не е така. Това са различни степени. Всеки път ни се разкрива по-голямо его и затова на всяка степен злото се обръща в добро, а после – доброто, отново в зло и така ние напредваме.

От урока по книгата Зоар, 18.08.2010

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Освен желание да разбера Зоар, искам много да запомня дефинициите на думите, за да ги свържа една с друга. Но какво да правя, ако през цялото време ги забравям?

Отговор: Ти трябва да изискваш усещания! Много добре, че забравяш! Кабалистите са се молели да забравят всяка минута това, което са учили.

Тъй като между степените винаги има разрив,  всичко постигнато на предишната степен се забравя и се изтрива от усещанията и паметта.

Ние постигаме усещания в поправените си желания. Всички имена и названия, за които четем в Зоар – АВАЯ, Елоким, във всички възможни съчетания и проявления – се разкриват в поправените желания.

Когато те се разкрият едно след друго в желанието ми, аз започвам да работя с усещанията си, както в нашия свят.

На човек му се струва, че усещането е по-малко важно, отколкото разума. Но усещането идва и се съединява с разума, за да му помогне и служи.

Изучаваме всички части на „Учение за Десетте сфирот”, за да пробуди в нас, на основата на всичките тези знания, изискването за усещане. Защото „учене”, означава „съединение”, а „знание” – това е сливане (зивуг).

От урока по книгата  Зоар, 11.08.2010 г.

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

За да постигне Зоар, човек трябва да отвори пролука, която води до сърцето му. И тази склонност да разбираме  с ума си ни е дадена, за да можем да ù се съпротивляваме и да желаем Зоар да се разкрие в сърцето. В противен случай – няма да се получи.

Необходимо е да направим „пролука в сърцето”, така че, текстът на книгата Зоар да бъде усетен във вътрешните постижения, в желанието, а не само във външния разум, където човек свързва думите. В крайна сметка, външната картина, която човек си представя в ума, запомня значението на думите и изгражда логически връзки между тях,  не му позволява постоянно да се стреми да усети Зоар.

Такъв подход е обречен на провал. Човек получава напълване от факта, че той привидно е свързал няколко неща в ума си и проблемът е решен за него. Той няма никакво съжаление или желание да чувства или да постига. Той научава външните (разбираеми за него) определения от книгата и изгражда „Лего” от тях, като ги свързва едно с друго.

Само при условие, че човек вече усеща какво е написано в книгата Зоар и желае да свърже усещанията, той може да погледне думите в текста и да свърже усещанията спрямо тези думи. Ако няма усещания е по-добре да не използваме ума и само да чакаме „прекрасната сила” (Сгула), съдържаща се в книгата Зоар, да повлияе.

От урока по книгата Зоар, 11.08.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Баал Сулам, Рабаш, както и другите велики кабалисти ни разказват, че ако желаем да напредваме, за нас няма по-лек начин, освен през цялото време да мислим и да си представяме, че всички сме заедно.

Тъй като те описват духовната реалност, намирайки се вече в нея. А как и ние можем да се окажем в нея?

За тази цел ни е дадено спомагателно средство: да си представяме, че сме свързани с другарите си чрез любов и поръчителство, желаещи да достигнем същата реалност.

Тоест, със своята вътрешна работа аз влизам в скритото от мен състояние, което засега не виждам, не мога да си го представя и не го разбирам.

Затова – дайте да си го представяме заедно. Това със сигурност ще ни доближи до разкриването на онази реалност, за която ни разказва Зоар.

От урока по книгата Зоар, 16.08.2010

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

„Зоар”, глава „Ваехи”, п.26: „И призовал той сина свой Йосеф”. Проверил Яаков своите синове и им казал: „Виждам, че на вашите синове им предстои да преживеят големи беди и нещастия. И за тях е необходимо да спечелят висшето милосърдие”.

Всичко, което е описано в Тора, в kнигата „Зоар” и изобщо в така наречените „свети книги”, написани от кабалистите, т. е. от постигналите висшия свят, които изхождат от своите усещания за този свят, всичко описано се случва изключително вътре в нас. Извън нас нищо не съществува!

А цялата наша настояща действителност, онова, което усещаме сега, е предназначено само за да се събудим за възприемането на новата реалност. И по-точно – за нейното формиране вътре в нас.

Ние трябва да променим своите свойства и тогава ще формираме в нас бъдещия свят, новата реалност. Няма време, няма външни изменения.

Пробуждат ни единствено с помощта на неприятни състояния, за да се променим и видим истинската и единствена реалност – света на безкрайността.

От урок по kнигата „Зоар”, 16.08.2010

Filed under: Възприемане на реалността, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

По време на четенето на книгата Зоар. Всички книги, написани от кабалисти, могат да ми донесат светлината, възвръщаща към източника. Но с най-голяма сила светлината идва към мен при четенето на книгата Зоар.

Само светлината въздейства, ако искаме заедно да достигнем поръчителство, единство, любов, да станем като «един човек с едно сърце», да се уподобим на висшето.

Доколко разбираме – не е важно. А ако не съм способен да се съединя, ще дойде сила свише и ще направи това.

Веднага щом се почувствам макар и малко свързан с всички останали, в тази връзка ще разкрия духовния свят. Това се случва вътре в нас, като човек, намиращ се в безсъзнание, който започва да идва на себе си и да усеща къде се намира в действителност.

Скриването изчезва – чувствам, че тук винаги е била и е съществувала реалност, която по-рано не съм усещал. И всичко зависи само от това, че искам да бъда свързан с останалите нейни части. В правилната връзка между нас аз разкривам истинската реалност.

От урока по kнигата Зоар, 13.08.2010

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→