Редът на стъпалата никога не се променя, тъй като той произлиза от първото АВАЯ, от четирите степени на пряката светлина. И ако аз получавам светлина, то тя минава през всичките стъпала, (парцуфим), намиращи се между мен и Безкрайността.

Затова, мрежата, в която се намираме е непроменлива, с една дума – тя е като кристална решетка. В нея не могат да възникват никакви други връзки или да ме съединят по някакъв начин с някой друг. Но в тази система през цялото време стават някакви промени във формата, ако искам да получа от някъде нещо аз трябва да се наглася, да му се уподобя и тогава сякаш влизам във връзка с него.

Връзките се променят благодарение на промените в получаващия, и излиза, че аз през цялото време създавам различни състояния. Но те се определят от моите свойства, които всеки път се променят, обновяват се, за да съответстват на оня с когото аз се съединявам: към единия, другия, третия. Т.е. аз не определям какви ще бъдат промените, аз трябва да се грижа само за това, как да се издигам все по-високо и по-високо.

И когато се издигам в своите свойства (а аз имам 613 желания, в които стават всевъзможни промени) с това автоматически променям своите връзки, своето отношение с другите духовни обекти, с различните групи, с хората и другите съставни на общата душа. Затова всеки път ми се отваря един нов свят.

Но този свят зависи от мен – в сравнение с постоянно съществуващата система, която се намира пред мен в своята завършена и съвършена форма.

Затова кабалистите ни разкриват своите постижения, за да може всеки изминаващ този процес на поправяне, всеки път да се свързва с тази система в нова форма. Сякаш има за връзка някаква свързваща матрица, кристална решетка, в която ти през цялото време задействаш различни връзки. Но всеки изкачващ се по стъпалата и издигащ се от състояние в състояние, разкрива все по-широки, дълбоки, богати връзки – и като количество и като качество.

Благодарение на тази система за връзки, той постига нейния Създател.

От урока по ”Въведение в науката кабала ” Птиха, 18.10.2011

[57968]

Filed under: Ежедневен урок, Общата душа "Адам" - Няма коментари→

Всичките празници са символи на духовното напредване на човека. Ако започна да развивам в себе се желания за отдаване, то минавам през ”покаяние”( период преди Нова година, Рош а-шана) , когато изяснявам своето зло. Тоест, виждам доколко е голямо моето его, на което не мога да се съпротивлявам, извършвайки много престъпления – както е казано в покаянието в молитвата на Рош а-шана: ”Ние престъпихме, ние предадохме”…

И тогава виждам, че съм задължен да започна соя път отначало и да извърша в себе си преврат от егоист, използващ всичко в своя полза – в отдаващ, грижещ се само за ползата на ближния. Тъй като започвам да разбирам, че аз самият съм истинския, т.е. ”ближният” това съм аз, който ми се струва чужд. А онзи който ми сер струваше, че съм аз самият – тъкмо това не съм аз, а тъмната сила, моето его, седящия в мен змей, който през цялото време изисква за себе си напълване.

Ако човек достига такова отношение спрямо себе си, като към хитрия змей, а към другите – както към самия себе си, към своето истинско АЗ, то такъв поврат в съзнанието се нарича за него начало на Новата година. След това, не му остава нищо, само да се поправи, т.е. да стане като висшата сила, силата на Твореца – отдаващ. Получаването за себе си ни дава усещане за “този Свят“. Ако моето Аз е настроено на отдаване, навън към другите, то аз започвам да усещам в това устремяване другия свят – висшия.

Отдаване е, когато обичам някого и затова искам да му дам наслаждение, сякаш другар на другаря си или стопанин на гостенина си. Толкова се грижа за него, че съкращавам своите собствени желания и не искам да получавам никакви наслаждения, мислейки само за неговото удоволствие.

А след като имам вече този “щит“ гарантиращ, че няма да получавам повече за себе си, сега съм готов да получавам и с това да доставям удоволствие на другия.

Цялото получаване е само за него, както казват на дете: “Хапни за татко, хапни за мама“. Но в духовния свят това не е просто действие. Аз трябва да съкратя своето желание и да го разкрия за наслаждаване, мислейки само за ближния. Т.е. моят разум и сърце се намират в него, и тогава цялото преминаващо през мен наслаждение – преминава с разчет единственно за другите.

От урока по статия от “Шамати“, 19.10.2011

[58133]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Как книгата „Зоар“ може действително да бъде за народа, а не само за хората с точка в сърцето? Или за тези без тази точка в сърцето „Зоар“ е просто още една книга?

Отговор: Идва време, когато всеки човек по света ще разбере, че всички сме свързани помежду си в определена мрежа от връзки, както сега вече се разкрива на образованите хора, заинтересувани от това, да узнаят какво се случва по света, които се занимават, изучават и изследват това.

Има хора, които просто имат такова вътрешно усещане, има 10% алтруисти, които чувстват, че целият свят е взаимосвързан. Но това, че той е взаимосвързан още с нищо не го подсказва, човек просто смята, че понеже всички са свързани помежду си, трябва да се отнася добре с другите.

Но ако в степента на моето знание за всеобщата връзка вече трябва да задействам света и никакви мрежи от връзки по целия свят не работят: нито мрежата на снабдяване, нито на възпитанието, нито на промишлеността, нито на финансите – никакви връзки между хората не работят, тогава трябва да зная как да ги насладя. Значи, трябва да се уча. Откъде мога да зная къде да го науча? Никъде не е написано. В какъв университет го изучават? Къде е картата с разписанието на връзките ми с всеки? Нищо такова няма!

Работата е в това, че мрежата трябва да се разкрие между нас. Как се разкрива? Когато усещаме жизнена необходимост от това, защото искаме безопасен, устроен, благополучен живот за нас и нашите деца, без стихийни бедствия и удари от всички страни, тогава трябва да узнаем правилната връзка между нас. Как да я познаем?

Кабалистите казват: ”В тази особена книга, наречена ”Зоар”, е написано за правилната връзка между вас. Ако се стремите към това – четете!”. И тогава откривам книгата, чета страница след страница и виждам, че това работи.

Хората ще видят, че това работи, защото когато голяма маса от хора започнат да се занимават, се случва това. Във всеки случай ще им се наложи да бъдат свързани с кабалистичните източници – дори да е с нещо си, както сега религиозните хора четат тази книга, не знаейки за вътрешното й съдържание. Защото цялата Тора говори за връзките между хората, но те я изучават в друг план.

Затова по всякакъв начин трябва да завършим книгата ”Зоар за народа”, над която започнахме да работим и да я поднесем на света, понеже това ще е част от ученето. Без тази книга хората не ще могат да минат, както е написано: ”С помощта на книгата „Зоар“ ще се освободят от изгнанието” – не 1%, а всички. На всички ще им потрябва да се учат по нея в някаква степен.

От урок по книгата „Зоар“, 18.10.2011

[57964]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Проблемът е в това, че не можем да работим над съединяването помежду ни, все повече осъзнавайки неговата важност, при всякакви условия, във всяка ситуация и всеки ден. И единствената причина е, че човек си представя бъдещия свят като абсолютно откъснат от реалността в която се намира днес. Той си мисли, че духовният свят се намира в някакво друго място, в друго пространсво, в друга вселена.

Той не разбира, че ще разкрие висшия свят направо тук, като добавка към този свят. Приятно е да се мисли, че ще попаднем в духовния свят след смъртта. И когато човек разбере от науката кабала, че ще види своя духовен свят още в този живот – докато е жив, а не мъртъв, все пак му се струва, че ще разкрие някакъв отвъден свят, различен от всичко, което има сега.

Но това не е правилно! На нас просто ни се разкрива мрежата от сили между хората и Твореца, напълващи този свят, тази реалност. Разкрива ни се нова сила, управляваща и движеща мирозданието, която преди е била скрита. Но сега всичко това става явно.

А като допълнение към егоистичното желание, в което сме усещали явленията, наричани „този свят”, в нас се разкрива желанието за отдаване и в него ново явление, наречено „висш свят” или „бъдещ”, тоест „идващ” при нас.

И ако човек се опитва с всички сили да приближи към себе си формата на бъдещия, висш свят, Твореца, като интегрална свързваща мрежа, разкриваща се между всички тези форми, които той вижда сега в своя свят – това му помага да не си създаде „идол или въображаем образ”, да не се обърка в мъгла и мистика, а да бъде по-реален.

Висшият свят – това е мрежата на отдаването, която се проявява между всички части на тази реалност, а също и на онази, която допълнително ни се разкрива като система от сили. Няма нищо друго освен сили, защото всичко е силата на желанието, намерението, мисълта. И когато човек си представя така реалността, той започва да разбира, че всичките средства за достигане на тази нова, допълнителна реалност, се намират в неговите ръце.

Защото тя се достига с помощта на същите тези хора – носители на силите на отдаването, неговите другари, които искат да се намират в отдаване, в алтруистично намерение. И сега заедно с тях, притежаващите на тази сила, той може да започне да строи и разкрива системата на отдаване.

От урока по статия на Рабаш, 16.10.2011

[57843]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Трябва да се привикне към правилно възприятие на реалността. Или възприемаме реалността като сега – сякаш съществува външен свят, намиращ се пред нас. Или цялата реалност се намира вътре в мен.

Между тях има голяма разлика. Защото в първия случай, аз възприемам цялата реалност от гледна точка на използването в свой интерес и само в такава егоистична форма я усещам и разбирам. И ако възприемам реалността през такъв егоистичен филтър, то усещам така наречения „този свят“, представящ ми се в моето желание.

Ако възприемам света в обратна форма – насочена към отдаване. Не по формулата „всичко е за мене“ ,а „всичко е за тях“ – то усещам друга реалност, която се нарича висша реалност, духовен свят.

Човек трябва много строго да следи в какво сътояние се намира вътрешният му превключвател, който насочва мислите му – към самия него или на всички заедно. В това се заключава всеки път неговия избор.

Този превключвател стои по средата като прекъсвач. И аз мога да го притеглям към себе си и тогава ще усещам този свят. Или да го превключа на другите и да усетя духовното. Аз съм като стрелочник, който превърта стрелката и тогава усеща в желанията си или висшата светлина или този свят.

Този превклювател се намира в твоите ръце. И в това се състои изборът! Накъде да го обърнеш? Да отключиш себе си от егоизма, за да насочиш мислите си не към себе си, а към другите? И тогава ще преминеш на страната на отдаването и ще видиш висшия свят на същото това място, в същите тези желания.

От урока по статия на Рабаш, 18.10.2011

[57958]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Докато още не са се случили сериозни икономически сътресения, ние ненатрапчиво разпространяваме това знание и се подготвяме, изграждаме предприятието и всичките  му отдели, преработваме материала, за да е готов. Засега ще се опитваме да действаме в рамките на възможното, чрез нашите групи и присъединяващите се към нас хора.

Но истинският удар на разпространението по целия свят ще се извърши, когато се разруши икономиката и то наистина потрябва на света. А докато Творецът ни подаде този сигнал, не е необходимо да излизаме навън, защото няма да ни чуят.

Преди това трябва да се случи крушението на предишния начин на живот, за да могат хората да разберат, че по този начин, в тази егоистична система, с такава форма на отношения в икономиката и в човешкото общество, няма да можем да оцелеем.

По целия свят ще започнат народни вълнения и безпорядъk, правителствата няма да могат да овладеят ситуацията, световната банка ще загуби контрола върху финансите. Банките, лихвите, кредитите – всичко това ще спре да работи и с мъка ще “поскърцва” за  да може едва – едва да ни даде възможност да си купим храна и да спечелим някакъв минимум. Ще започне такава икономическа стагнация, която ще изравни всички и ще ги натири под чертата на бедността.

И тогава вече ще може да се говори с хората или малко преди това. Ако не беше кризата, нямаше да имаме никаква  възможност да излезем на улиците и да заявим за идеята на поръчителството. Защото ние знаем, че Баал Сулам се е опитал да направи това даже в условията на приближаващата се война и свързаните с нея проблеми. Но хората още не са го усещали на собствения си джоб и затова нищо не ги е вълнувало.

Днес се случва същото – хората са готови да чуят само толкова, доколкото вече чувстват тези проблеми върху джоба си. Засега протестните демонстрации започнаха от Уол – Стрит и някои други места, но може да не се съмняваме, че през тази година те ще се разгърнат в пълна сила.

От урока по статия от книгата „Шамати“, 02.10.2011

[57421]

Filed under: Движението "Поръчителство", Ежедневен урок, Криза, глобализация, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Въпрос: Хората са съгласни с идеята за взаимното поръчителство, но не знаят, какво да правят с нея. Нашите обяснения се приемат благожелателно, а по нататък?

Отговор: Това е достатъчно. Като за начало ти си обяснил на човека ситуацията с интегралното взаимно свързване, той е чул от теб, че в глобалния свят е невъзможно да се поддаваш на протекционизъм и изолация. ”Къщичката ми не е накрая” ние всички по неволя сме свързани като зъбните колелца, и няма сцепителна сила, която да ни раздели един от друг. Друг изход няма, ние просто сме длъжни да се зачитаме един друг, да разбираме същността на взаимното обединение и единната човешка система.

Едва усвоили законите и ще можем да решим какво да правим заедно по-нататък. По-рано бяхме разделени, и аз можех да взема нещо от теб за свои, лични нужди. Но сега когато сме свързани помежду си аз не отнемам от теб ”чувала”, а просто го премествам от едно място на друго в общия склад. И в случая, това ще навреди на мен самия.

Ние още не осъзнаваме, какво е представлява единната система. Ако ти не вземаш предвид всичките и части, то не можеш да действаш. Светът днес ни демонстрира всеобща взаимна връзка – и това е за сега най-малката, близка до нас духовна степен. Ако не стъпим на нея, ние няма да можем в бъдеще да подредим живота си. Ден след ден външния натиск ще се увеличава, гайките ще се затягат все по-здраво, и условията на това първо стъпало ще предявяват все по ясни и отчетливи изисквания.

В случая ще ни се наложи да се запознаем с единната система, да я разберем, да я включим в себе си и да изградим отвътре съответствие на нейните закони. И тогава ще виждаме изобилие навсякъде. Само като достигнем единство, изобилието излиза на бял свят. Навсякъде цари покой и ред – достигнали сме в света на първото духовно стъпало.

А след това се разкрива следващото стъпало и отново пред нас безредица, несправедливост, смут… Така всеки път откриваме своето несъответствие на поредното стъпало към върха.

От урок по статията ”Мир в Света”, 16.10.2011

[57774]

Filed under: Движението "Поръчителство", Ежедневен урок, Криза, глобализация, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Въпрос: Как да се обясни на хората законът за единната система, в която се оказахме?

Отговор: И в разума, и в чувствата си всеки трябва да осъзнае, че целият свят е неговото семейство.

Вярно, отначало това изглежда като нещо научено или напротив – нещо изтъркано. Но нека погледнем фактите в лицето: имаме ли друг изход? Днес по света се очертава такава ситуация, която изисква от нас ”семеен подход”.

Как да напредваме в това направление? Защото иначе няма да ни се отдаде да вземем и едно правилно решение. Да вземем, например, Европа, която отчаяно и безрезултатно се опитва да се измъкне от проблемите с дълговете. Работата тук не е в недостигът на пари. Те са готови да изложат всичко необходимо, но не виждат, че това не дава никакъв ефект. Същото това се случва и в САЩ. В течение на близките месеци, това ще се проявява все по-ясно: трябва да правим разчети, съответстващи на интегралната аналогова система, която съвсем не следва днешните ни представи и усещания.

Да се действа в полза на целия свят, да се уравновесява бурята с постепенен, всеобщ подем… Неспособен съм да почувствам този подход, да го преброя, защото самият аз не съм такъв. Като следствие, оказвайки се в глобалната, взаимосвързана система, лидерите взимат същите тези тясноегоистични решения. Просто не могат да вземат под внимание факта, че за ”моя полза” повече не съществува, има за ”наша полза”. Това твърде противоречи на човешката природа.

И сами го усещаме. Нима мисля за групата? Преди всичко, мисля за себе си, скъпия. Нима се грижа за другарите, за обединението им? Не, мисля как сам да се добера до духовното. Ето, ще се добера, ще се променя и тогава ще се погрижа за другите.

Дърдорим за единството, вдигаме тост за поръчителството, а вътре всеки преживява за ”себе си”, а не за ”нас”.

Обаче вървим по пътя на свободния избор, и това ни се разкрива ”меко”, а масите го намират за много жестока форма. Ако не им осигурим правилно обяснение, ще ни призоват към отговор и тогава абстрактната вече световна криза ще я усетим на собствения гръб.

От урок по статията ”Мир в света”, 16.10.2011

[57771]

Filed under: Движението "Поръчителство", Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Криза, глобализация, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Въпрос: Казваме, че Европа не трябва да допусне разкол заради дълговата криза. В такъв случай какво трябва да направи?

Отговор: Ключът към успеха е – възпитанието. Няма да намериш решение, ако не възпиташ народа, ако не го издигнеш на ниво на взаимното поръчителство. Преди всичко, трябва да се обясни на хората, защо е належаща помощта за Гърция. Защото на никого не му се плащат чужди дългове.

Като цяло, всичките проблеми, цялата съвременна криза се разкрива, за да достигнем на дело взаимното поръчителство, за да може всеки от нас да почувства зависимостта от околните. Задачата на света е – да се стигне до вътрешна взаимна връзка между всичките хора, за да станат те единен съсъд и да разкрият Висшата сила, висшето измерение.

По такъв начин, кризата не е за да се опитваме да я поправим, а за да можем с нейна помощ да се изкачим на по-високо стъпало. И от тук идва необходимостта от възпитание. Веднага щом като престъпим към него – кризата постепенно ще се успокои. Ние даже няма да разберем, защо става така. Цялата работа е в това, че ние ще поведем хората към вътрешни промени, към целта на творението. Тъй като истинското предназначение на кризата е да се промени самия човек, а не финансовата система.

Европейските лидери все още предполагат, че ще могат да се върнат към предишните тенденции: да произвеждат все повече, да нараства потреблението… А всъщност, развитието върви в противоположно направление – и това трябва да се обяснява. Нека Европа да подържа проблемните страни и банки, но основното това са хората. Без възпитание няма да видим светлина в тунела. Светът трябва да знае тази истина.

Ако просто се наливат само пари в длъжниците – ще бъде още по-лошо. Паралелно трябва да се възпитава, да се обучават хората на закона за интегралния свят. Вътрешните промени в тях няма да настъпят веднага, но самото действие, е насочено към поправяне, това ще оздрави ситуацията.

От урок по статията ”Мир в света”, 17.10.2011

[57852]

Filed under: Движението "Поръчителство", Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Баал a-Сулам, „Мир в света“: Напълно естествено е, че всички  не могат да работят еднакво. Винаги ще има някой, който поради слабост ще прилага за един час работа много повече усилия, отколкото друг за два часа или повече. По този начин не е възможно да се базираме на критерия усилия, полагани от човека, защото те не подлежат на оценка.

В търсене на социална справедливост не можем да се опрем на часовете извършена работа, защото всички хора са различни. Също така не сме в състояне обективно да оценим усилията на човека. Успехите на хората не ни говорят нищо, защото един се е родил глупав, а друг – умен, един – ленив, а друг – действен и т.н. Наследствеността не е вина за човека, но не е и негова заслуга.

Излиза, че не можем да съдим за хората правдиво – съгласно категорията истина. Защото тя се определя от корена на душата на всеки, от неговите вътрешни свойства, които е невъзможно да бъдат проверени, претеглени и пресметнати.

Значи, не е възможно да се предявят справедливи искания към хората и справедливо да се оценява резултата от тяхната работа. Всичките ни опити да съизмерим усилията и способностите, всъщност, са абсолютна лъжа. Ние поставяме оценки на децата в училище, поставяме всички под общ знаменател в армията, измисляме произволни граници на производителността на труда – и всичко това нарушава естественото развитие на човека.

Напоследък специалистите вече осъзнават този проблем, след като се сблъскват с кризата във възпитанието. Обаче ситуацията не се е променила. Просто не можем да оценяваме човека правилно, в съответствие с категорията истина.

От урока по статията „Мир в света“, 06.10.2011

[56715]

Filed under: Движението "Поръчителство", Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→