Ако искаме да въплътим целта на творението и да усетим приготвеното ни от Твореца наслаждение, трябва, от една страна, да се усетим като творение, което е противоположно на Твореца. А от друга страна, да станем като Твореца – защото не може да има съвършенство под това състояние.

Излиза, че ни е необходимо да включим в себе си тези противоположни точки – две състояния, две свойства. И когато те се пробуждат в нас – тогава празнуваме своето духовно раждане. След него, ние вече притежаваме две свойства: желанието за получаване и желанието за отдаване, едно срещу друго, а сами се намираме между тях и  усещаме и двете.

Това се случва в резултат на постепенно, стъпаловидно развитие, с преминаване през всички предишни форми: нежива> растителна> животинска> маймуна> човек от този свят. А след това в този човек изведнъж започват да се пробуждат нови усещания, емоции, той чувства, че му е зле и иска да разбере защо живее, какъв е смисълът на живота му.

От тук започва развитието на истинския човек. Но това още не е духовно раждане – до него може да има десетки години или няколко кръговрата на живота, докато човек действително не достигне истинските критерии и започне да изследва своята природа съотнесена към природата на Твореца.

И ако наистина е дошло неговото време и човек е способен да анализира такива свойства, тогава го довеждат към групата и обучението. Там той ще разбере, че се състои от желанието за наслаждение, а над него има желание за отдаване, Творец, който е целта и той е в процес на постигане на целта. А главното – това е обкръжението, което трябва да се изгради, за да има поправяне и осъвършенстване.

Той ще разбере,че цялото поправяне се осъществява така, че сам за себе си изгражда средства, които ще позволят да достигне Твореца и да стане такъв, както Той. С това реализира свободата на волята си и показва, че да стане подобен на Твореца е целта на живота.

И за това създава средства, които да му въздействат чрез свойствата на отдаване. Тогава, свойството отдаване, което всеки път получава от обществото, от своето обкръжение, започва да противоречи на природното му егоистично начало.

Той през цялото време се разкъсва между тези две свойства и по този начин получава свобода на избора – с кой да бъде: със своето егоистично желание, своята природа, или с желанието за отдаване, природата на Твореца.  А може би даже да се възползва от природата на Твореца, за да може с нейна помощ да изкачи там желанието си да се наслади и да го използва за отдаване. По този начин лявата линия се включва в дясната.

От урока по статията от книгата „Шамати“, 07.10.2011

[56877]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Сега не става дума за това, да се отстранят всичките различия в нивото на живота на най-богатите и най-бедните слоеве – това е задача на бъдещето. Сега пред нас стоят на преден план две основни задачи. Първата – да се повдигнат всички над нивото на бедността. Втората – да задължим всички да се обучават на онова, което се нарича поръчителство, нов свят, нова икономика, нови отношения между хората – към какви промени ни задължава природата.

Трябва да се построи такъв университет и да се задължи всеки да учи! Това трябва да бъде закон, както закона за задължително средно образование за децата.

Аз смятам, че тези две условия са необходими, тъй като е казано ”Ако няма хляб – няма и Тора”. Но от друга страна, ако няма Тора (знание за новия свят) – то няма да има и хляб. Затова трябва да се обучи човека и да му се даде хляб, тоест необходимия доход. И за сега друго не трябва. Често питат, какъв на практика съвет може да се даде на човек, който вече се е настрадал и е готов да се съгласи на поръчителство – как той би влязъл в новия свят?

Това е възможно само чрез постепенно възпитание. Не е възможно като с вълшебна пръчка утре да се озовем в новия свят. Всичко започва от вътрешното поправяне на човека. Той трябва да се учи, да се променя – за сметка на обучението и обкръжението. Ако много хора започнат да се учат, то те ще достигнат такова състояние благодарение на това, че ще се променят и взаимно ще си влияят един на друг.

Това е задача на правителството номер едно, да даде две неща: хляб и възпитание. Именно това трябва да поиска народа от правителството: всички да са над нивото на бедността и да даде на всеки възпитание в духа на поръчителството. Без това няма да можем да продължим.

Не знам откъде правителството ще вземе необходимите средства. Нека вземат от най-богатите или започнат режим на икономиите, да съкратят наполовина своите служители – това е тяхна работа. Нека да направи разчет, колко пари ще са необходими – Може това да не е такава голяма сума. Така или иначе, ще им се наложи да обезпечат населението с най-необходимото. То повече няма да си играе с хората както преди – по добре ще бъде своевременно да започне напредването.

Аз не мисля, че това ще се излее в някакви нереални суми. А след това може да се направи разчет и всеобщо обсъждане, на кого да бъдат увеличени данъците, а на кого намалени. Възможно е да трябва някакъв особен данък, който да се заплаща от всички, освен онези които са под нивото на минимума. Но трябва да се направи това. Как е възможно, да има хора на които да не им достига храна.

А освен това, е необходимо обучение за пестеливо водене на домакинството – популярни икономически програми по телевизията или домашни кръжоци. При случаен доход не е разумно да се живее неразумно, да правиш всичко каквото си поискаш.

Човек трябва да се научи разумно да използва средствата, а хората обикновено не умеят да го правят. Затова има специалисти: учени, икономисти, психолози, които могат да обяснят, как да се разпоредят с парите. Ако ти знаеш предварително, че имаш определена сума пари, да преживееш месеца с цялото си семейство, то те трябва да пресметнат, колко можеш да изхарчиш и за какво. Съществува цяла наука – икономика на домакинствата.

Послушай и малко по малко ще започнеш да схващаш за какво става на въпрос. Изведнъж ще започнеш да се отнасяш към живота по-иначе, защото хората не се замислят какво ще стане с тях след няколко дена. Ние това не го усещаме, никой не ни е научил на това. Училището дотолкова е откъснато от живота, че не обучава децата на такива задължителни неща: как да се отнасят към хората, към бъдещия мъж или жена, към децата, как разумно да водим домакинствата, за да стигат парите до края на месеца. На всичко това трябва да се научим.

От урока по статия от книгата ”Шамати”02.10.2011

[57522]

Filed under: Движението "Поръчителство", Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Всичко зависи от човека и от създадените средства за духовен напредък, т.е. от обкръжението. Чрез това обкръжение човекът привлича силата, която го изменя. Изграждайки своето обкръжение, той всъщност изгражда своя духовен свят.

Намирайки се в това обкръжение, човек започва да чувства, че излиза от егоизма си и влиза в своя ближен, който обича като себе си. Той излиза извън себе си и вместо своя вътрешен свят, който е почувствал като „този свят”, чувства висшия, духовния свят в обществото, във връзката между всички.

Вътре в този духовен свят той разкрива своите свойства: свойството отдаване, което го изпълва, т.е. той чувства Твореца. Всичко започва с тази първа промяна, наречена „начало на новата година” (Рош а-Шана).

Преди това човекът е извършил голяма подготовка: опитва се да формира обкръжение около себе си и да привлече силата, която ще го промени, ще изпълни всичко, което е било написано в книгите, и ще разпространи тези знания на останалите, за да увеличи броя на хората, стремящи се към целта на творението. Така той увеличава общото (натрупано) желание за достигане на целта и това започва все по-силно да му влияе.

Но въпреки това той не вижда никакъв успех. Кабалистите пишат много за тези условия, тези точки, тези състояния на пътя. Това е изключително критичен момент, наречен „съдния ден”, когато се решава дали ще напреднеш или не, да присъдиш на себе си живот или смърт.

В действителност човек прави това решение базирано на своята предишна робота: дали е успял да построи за себе си подкрепата на групата и да получи от тях силата на взаимно поръчителство, за да го поддържат срещу жестоката присъда, тоест срещу огромните егоистични желания, които се разкриват в човек и на които не може да устои сам.

Ясно е, че не можем да устоим на егоистичното желание, което се разкрива в нас, та било то и най-малкото. И само благодарение на силата на обкръжението ще можем да получим висшата сила. Казано е „Творецът пребивава вътре в Своя народ”, тоест силата на връзката, наречена Творец, пребивава във връзката между душите, между другарите.

Творецът е общото свойство отдаване, което сами събираме на части. Затова Творецът се нарича „Боре”, което се нарича „ела и виж (Бо-ре)”. В крайна сметка трябва да достигнем до това състояние и да видим явлението вътре в нашите желания.

От урока по статия от книгата „Шамати”, 07.10.2011

[56874]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Висшето управление винаги организира текущото ни състояние и свети слабо от следващото състояние. И ако преодолеем текущото състояние, то ще можем да помолим да ни доведе до това следващо състояние.

Това следващо състояние не ни се струва желано. В противен случай ние бихме се втурнали към него съгласно своя егоизъм, без да имаме каквато и да е независимост и свобода на избора. И затова следващото състояние е изцяло противно на егоизма. Става така, че винаги мога да получа поддръжка за сметка на обкръжението, книгите, учителя, за да  помоля да ме издигнат в това състояние, което не ми се струва желано, добро, привлекателно.

Тоест аз моболизирам сили, натрупвам усещане за важността на по-висшата степен. И ако в мен действително има огромен стремеж към нея, достатъчен за да преодолея потенциалната бариера, която ме отделя от следващото състояние, то аз привличам към себе си от там светлината, възвръщаща към източника, която ме изменя. Така се раждам на следващата степен, ставайки неин син.

Разбира се, че „Няма никой освен Него“ – но този Един създава днешното състояние и следващото, което е противоположно, а също и всички възможности за неговото постигане. А аз трябва да ги видя и да разбера, че това са специални, измислени до най-малките подробности средства, които са ми нужни.

Нищо излишно няма нито в мен, нито в обкръжаващия ме свят, във всички вътрешни и външни условия. Всичко е съвършено идеално и приспособено да ми помогне да мобилизирам силата на желанието да се издигна в следващото състояние. А ако не съм способен да го направя, значи все още не се вглеждам достатъчно в това, което става с мен.

Затова, трябва предварително да оправдаем Твореца за това неудобно, неприятно, лошо състояние, в което се намираме.  Защото това е добър знак и помощ, която с  това тежко състояние ме направлява, заставя ме да бягам и да търся как да изляза от него.

Вече само днешното, неприятно състояние ми помага. Но според това, как човек укрепва и се издига на по-високите степени, той започва да се чувства добре в достигнатите им  състояния. И въпреки това, той трябва да се издигне от него. Тоест нужна е допълнителна работа, за да види недостатъците в текущото си състояние. А това съвсем не е лесно.

Но ние сега се намираме в такова състояние, в което съвсем не ни е лесно. А бъдещото състояние е също доста тъмно. Макар и не толкова тъмно, ако можем вече да си представим следващото ни състояние като желано и да укрепнем за сметка на обкръжението и книгите.

Дадени са ни всички условия и възможности, за да достигнем до необходимостта да се изкачим на следващата степен. Така човек трябва да вярва изначално, тъй като всеки миг от живота ние се намираме в такива състояния, в които имаме всичко. Текущото състояние, следващото състояние и средствата, за да мога от това, което съм аз сега, да стана този, който трябва да бъда на следващата по- висока степен. Винаги не достига само едно – нашето внимание!

От урока по статия на Рабаш, 16.10.2011

[57767]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Устройството на света може да се изобрази като пирамида, в която има няколко пласта. Отгоре са хората с „точка в сърцето”. Такива хора е имало във всички времена и ги е привличало отдаването, защото в ”сърцето” им, тоест в желанието за наслаждение, има ”точка” – духовно желание. С помощта на тези две ”юзди” могат да напредват, използвайки обкръжението, за да притеглят към себе си силата на отдаване.

Във всички останали няма точка в сърцето, желанията им са насочени към обикновено самонаслаждение. Обаче след като се напълним със светлина, също така тя преминава към следващия пласт.

Тук има разни хора, в това число и учени, които по-бързо могат да приемат посланието за интегрален свят. От изследванията си разбират вече правотата ни и трябва да ги приемем като партньори. Знаещият човек вижда и разбира, че трябва да се поддържа интегрален подход, понеже Природата ни е поставила пред факт от който няма да избягаме. И подобни хора са хиляди: учени, икономисти, социолози, политолози и така нататък. С тях трябва да си сътрудничим по всякакъв начин.

Освен това, просто има ”силните на деня”- политици, магнати и други. На тях опосредствано трябва да им чукаме, докато ни отворят, с помощта на същите тези учени, които ще потвърдят стоящата пред света дилема: от една страна войната и фаталните ”размирици”, а от друга – обединение по необходимост. Така се появява още една аудитория, с която може да се разговаря – финансово-политическият елит, който има какво да губи.

По-нататък, при политиците и богаташите се появява нов проблем: започнаха да ги ненавиждат. Защото по улиците има криза, а те стоят на власт. Неотдавна още богатството предизвикваше уважително отношение, а сега предизвиква ненавист. Това явление скоро ще се обостри до бруталност и те ще почувстват тежкия му натиск.

И тук, заедно с учените можем да им предложим решение: понеже няма друг изход, трябва да се пристъпи към постепенни промени в обществото. Не правете никакви резки движения, само въвеждайте глобално възпитание. Днес то е насъщно необходимо.

Така се доближаваме до основния пласт на пирамидата – до народа, до масите, които трябва, както се казва, да се сложат на учебната скамейка, тоест да им се предостави система на обучение по законите на новия свят.

Може това да е просто да се направи. Защото за много кратки срокове безработицата ще удари тавана и икономиката ще се изправи, с изключение на механизмите, обезпечаващи базовите нужди. Сега много хора вече престават да харчат излишни пари. Огромен брой  няма да имат какво да правят и трябва да се отпратят да учат. За тях това също ще е работа. Човек, работещ в сферата на базовата необходимост, по нищо няма да се различава от този, който получава интегрално възпитание.

Постепенно ще се построи система: да допуснем, че половината от деня всички ще работят, а другата половина ще я посвещават на занятия, и изхождайки от това, ще се начислява заплата.

Така всяка пирамида ще постигне съответствие с изискванията на глобалната мрежа, в която светът се превръща.

От урок по статия ”Една заповед”, 07.10.2011

[57519]

Filed under: Движението "Поръчителство", Ежедневен урок, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Някога, по време на обучението ми при Рабаш, в групата възникна особено състояние на подем, въодушевление и аз тогава попитах: ”Какво не ни достига за пробива?” И той отговори: ”Не ни достига атака”.

Това беше година, в която положихме много усилия, готвейки се за празника Сукот, построихме нова Сука по особено строги правила, които Рабаш искаше да съблюдава. Тя цялата беше направена от дърво, без нито един железен гвоздей, които бяха забранени съгласно неговите условия, и с особено плътен покрив, почти не пропускащ светлина.

За това положихме много сили, работейки заедно и видимо се създаде съвършено особена, топла атмосфера. Рабаш тогава даде особено обяснение по време на урока – или това на нас така ни се стори, че бихме могли да възприемаме повече. И тогава попитах: ”Какво все още не ни достига? Цяла седмица прекарваме заедно по цял ден в Сука: учим се, разговаряме – защо с нас не се случва пробива?”

И тогава той каза, че това още не е достатъчно. За съединяването е необходима атака. Така е било и на излизането от Египет, когато народът се е съединил заедно и тогава излезли. Не може да се излезе без съединение. И до тогава било същото, когато синовете на Израел се отчаяли от тежката работа в градовете Пита и Рамзес и закрещели заедно към Твореца, чувствайки, че нищо не се получава с тях.

Така било при пресичането на края на морето, когато почувствали, че отзад ги преследва войската на Фараона, а от пред, пътя им преграждат вълните на Крайното море. А когато стоели около планината Синай, то от една страна натиск им оказвали жените, обграждащи ги в кръг. (И въобще е написано, че още от Египет, народът е излязъл, благодарение на праведните жени, които оказвали силен натиск върху мъжете). А от друга страна, Творецът предложил условие: или се съединявате, или тук ще бъде мястото на погребението ви.

Виждаме, че условията, които се разкриват тук – съвсем не са прости, подобно на родилните болки. И само ако ги приемеш, може действително да се родиш в нов свят.

От урок по статия на Рабаш, 14.10.2011

[57578]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Означава ли, че с нарастващата криза по света, е време да престанем да играем на кукли и да започнем да се грижим за настоящето на ”детето”?

Отговор: Разбира се. Дошло е времето да се отиде при народа – при всички онези, които се противопоставят на съществуващото състояние в света. А от друга страна, трябва да се разработи и да се поднесе на света методиката за поправяне.

Защото днес целият свят крещи, само че всеки вика по своему. Икономистите крещят за икономическата криза по форумите си, а обикновените хора, усещащи тази криза непосредствено в стомасите си, излизат на демонстрации. Но в продължение на броени месеци тази криза ще бъде достатъчно усетена от всички – и от богатите, и от бедните.

Защото за човека не е важно, колко  и какво количество ще бъдат – всеки измерва чрез усещанията си, оценявайки себе си спрямо обкръжението. Живеем с усещанията си и не сме способни да се оценим по друг начин.

Затова всички ще почувстват, че губят живота и надеждата си. И най-главното – това е загуба на надежда за бъдещето. Защото, ако сега ми е зле, но утре ме очаква нещо по-добро, това ми го допълва светлината. Вътрешната светлина плюс обкръжаващата светлина, утрешното очакване – двете неща заедно ми създават усещане за живот.

И обкръжаващата светлина – тук даже е по-важно, защото не съм ограничен от желанията си. Днес мога да съм беден студент, който няма нищо, и който се препитава с хляб и вода, наемайки ъгъл в чужд дом. Но знам, че утре ще се изуча и ще стана ценен специалист и ме очаква светло бъдеще. Тази надежда ме огрява.

В основни линии, живеем с надежда за бъдещето – обкръжаващата светлина. Защото не сме животни, живеещи само за днешния ден – човек живее за бъдещето. А ако няма бъдеще, то за мен е по-добре да умра, отколкото такъв живот. Животът се измерва с това, което ще бъде, започвайки от следващия миг и по-нататък, а не с това, което е точно сега. Само животното се успокоява с това, което има в дадения момент и не проверява запасите си. Това добавяне на богатство, което донася обкръжаващата светлина, се намира извън физическото тяло. Животното или малкото неосмислящо дете не чувстват това.

Затова най-главният проблем на днешния ден е загубата на обкръжаващата светлина, а не вътрешната светлина на текущото ни състояние в този свят. По тази причина, главното заболяване на днешния свят е депресията, разочарованието, усещането за безсилие. Интересното е, че в състава на хомеопатичните лекарства за депресията влиза златото.

Светът ще бъде, само това не разбираме, че трябва и нашата помощ. И ако не я предоставим своевременно, то той ще обърне погледа си към Израел и ще я изиска, както е написано от пророците. И тогава ще започне голям смут и война, защото инстинктивно хората ще усещат, че тук се намира коренът на проблема.

Всичко зависи от това, ще ни се отдаде ли по-рано да обясним на света, що за състояние е това и че имено тази точка открива нови възможности за разцвет – само в друго разбиране. Защото сме порасли и е време да заменим парцалената кукла с истински неща, притежаващи дълбоки ценности. И на нас предстои да открием така очите на цялото човечество – хората сами няма да могат да прозрат, защото в тях няма светлина, възвръщаща към източника – тази сила, която развива малкото дете. Тази светлина не може да достигне до другите по друг начин – само чрез нас.

Трябва да се погрижим за това и колкото е възможно по-скоро, на всички места, на които можем да се обърнем към народа – от участието в демонстрации до икономическия форум, формулирайки обръщение за тях. Независимо от това, доколко ще бъде прието – трябва да се направи всичко възможно.

От урок по статия на Рабаш, 11.10.2011

[57324]

Filed under: Движението "Поръчителство", Ежедневен урок, Развитие на егоизма, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Въпрос: Защо законът за поръчителството е скрит от нас? Защо учените не могат да го въведат?

Отговор: Ти би искал да поставиш човек пред факта: ще помислиш лошо за съседа – върху теб ще падне камък; ще причиниш някому вреда – ще получиш страшно уведомление от банката. На теб ти е необходим незабавен отклик на всяко действие – награда или наказание. Ето какъв би бил законът на природата, неоспорим факт.

Работата е в това, че човек трябва да има свобода на избора. Ако действахме инстинктивно, то не би имало проблем. Природата би ни натиснала и би ни сляла в едно цяло. Това е много просто: достатъчно е нагледно да ми се демонстрира, че ще загубя от разединението – и ето вече се усмихвам на всички и съм съгласен с всички. Имам приятелско отношение, грижа се затова, дали всички са получили добавка наравно с мен, проверявам дали някому не е дадено по-малко. Дай ни поръчителство ”чрез факти” – и с радост ще изпълняваме програмата му.

Обаче трябва да пристъпим към него чрез свобода на волята, трябва сами да построим в нас човешката степен. Ето защо новината за единството е обвита в мъгла и сме изгубени в нея, лишени от твърди ориентири. Само напипваме, разбираме нещо – и отново всичко изчезва зад пелена. Защото иначе не би сформирал човека в себе си.

В крайна сметка мъглата не е важна. Глупав или умен, непохватен или сръчен – това няма значение. От теб се изисква само едно: построявай обкръжението. Като дете правещо къща от кубчета, трябва да построяваш изкуствено обкръжение – по примера на това, какъв би искал да станеш, ако би могъл да поискаш.

А ако бездействаш – ще те задължат към това косвено, с помощта на беди и страдания. Обаче и бедите никога няма да подчинят твоето естество, няма да ти ”извъртят ръцете” – защото тогава ще се върнеш на ”животинската” степен и ще построиш обкръжение инстинктивно, за да се спасиш. Това би бил социализъм по съветски модел, само че вместо зад гърба ти да стои КГБ, ще стои Творецът. И би станал животно, обединен с други животни в стадо. Нима това е творение? Нима така може да се достигне степента на Твореца?

От урок по статия ”Мир в света”, 12.10.2011

[57435]

Filed under: Движението "Поръчителство", Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство, Свобода на волята - Няма коментари→

През цялата ни история на развитие, когато Израел е съществувал като духовен народ, след периода от изхода от Египет и до разрушаването на Храма, през всички изминали 2000 години кабалистите са образували малки групи помежду си и това е било достатъчно.

Но сега трябва да изградим нова система на взаимно отдаване по абсолютно осезаем начин като всички връзки и системи, действащи в този свят. И днес трябва да я изградим не само във вътрешни връзки между нас, както са го направили групите кабалисти, които са разкривали свойството отдаване помежду си, а свойството отдаване трябва да се реализира в материята на този свят!

Това трябва да бъде цялостно и осезаемо приложение на духовното свойство в нашия живот, отпечатано във всички народи, индустрията, търговията, отношенията на човека със света и обществото, във всички системи. То трябва да се разкрива на всеки етап, във всеки елемент и част от материалните връзки, в целия ни ежедневен живот, свързан с храна, секс, семейство, чест, власт и знание. С други думи, всичко, което съществува в този свят, трябва да съществува с намерението за отдаване.

Преди всичко е нужно ново възпитание и едва след това можем да започнем с поправянето, защото ако започнем да поправяме обществото преди да поправим себе си, ще го разрушим дори повече. Светът ще стане дори по-лош, за да ни покаже нашия недостатък!

Ако днес не осъзнаете, че сте не поправени отвътре и възнамерявате да промените нещо отвън, всички промени, които ще наложите, нарочно ще бъдат обърнати вътрешно така, че да се върнат обратно и първо да поправят вас. И основавайки се на вътрешното поправяне, ще можете да излезете с външни промени – отвътре навън. Това е единственият начин да поправим реалността.

От урок по вестник „Народ“, 06.09.2011

[53822]

Filed under: Движението "Поръчителство", Духовна работа, Ежедневен урок, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Въпрос: Защо всичко е устроено така, че вестта за единството трябва да дойде в света от някаква непонятна организация, още повече – разположена в Израел?

Отговор: Тя произлиза от хора, чието вътрешно желание доведе до необходимост – те искат да знаят защо живеят!? Благодарение на този стремеж те разкриват програмата и целта на творението – и я реализират. Точно те се наричат „Исраел“ –  „устремени направо към Твореца“. Това название е вече на пет хиляди години, а то се е появило още преди това, когато е възникнал народа на Израел.

И ето тези хора разпространяват в света посланието за единство. Така е станало.

Светът ще трябва още да разбере – неговият антисемитизъм е предизвикан от това, че в този народ е заложена сила, която обединява всички. Хората не искат да се обединят и именно затова ненавиждат народа и страната Израел. В това е същността на тяхната ненавист и тя тепърва ще излиза на бял свят.

Самите ние все още трудно приемеме и усвояваме думите на кабалистите. Неуспели да ги чуем ние отново и отново ги забравяме. Всичко това трябва да се има предвид, когато тръгваме на разпространение.

Обяснението ни трябва да бъде шлифовано, сладко на вкус, достъпно и понятно на човека, към който се обръщаме. Не трябва да питаме за неща, на които ние самите още не можем да си отговорим.

„Светът трябва да се обедини. Не ние сме казали това. Това откриват днес специалистите и учените…“ Ние като рекламно агентство на известните експерти разказваме за това, което става вече очевидно. Цитираме думите на специалисти, на известни хора, на видни деятели, политици, журналисти, теле- и радио- водещи… Ние сякаш говорим от тяхно име, без да излагаме на показ това вътрешно съдържание, което ще напълни тази форма.

Главното е хората да започнат да се изменят. А след това те все едно ще намерят път към нас. Веднага щом изпитат необходимост от това.

От урока по статията „Мир в света“, 12.10.2011

[57433]

Filed under: Движението "Поръчителство", Ежедневен урок, Разпространение на методиката - Няма коментари→