Нещастие заради егоистичния ум
Въпрос: Как да отделим ума, получен по рождение, от съзидаващия, висш разум?
Отговор: Постепенно, чрез жизнения опит ще започнем да се убеждаваме, че земният ни разум не струва нищо. Макар засега да го въздигаме, защото това е единственото, което ни отличава от животните.
Но в крайна сметка виждаме, че с целия си ум и интелектуални способности, вървим към такъв живот, който е още по-зле от този на животните. Постоянно пребиваваме в страх, опасения, преживявания, в напрежение, в някакви си хиляди разчети. Сами провокираме в себе си болка, отравяме обкръжаващата ни среда. Кое животно разваля така средата на обитаването си?
А ние нарочно създаваме около себе си врагове и ненавистници. Кой друг постъпва така, освен човекът?! Накрая всички наши действия ще ни доведат до разрушение. Разумът прави от човека най-лошото и действително нещастно животно. С какво ни помага той?!
До какви изводи достигаме постепенно, макар и да не ни е лесно да се съгласим. Това е този разум, който сме получили от природата, определящ всички наши желания и наклонности. И с разума (главата) и в желанията си (сърцето) трябва да решим, че всичко това ни вреди, и би било по-добре, ако въобще не ги използваме.
Постепенно човечеството започва да разкрива това. Пропадат желанията ни да се занимаваме с развитие на науката, която не води до усещането, че животът става по-щастлив. А в наши дни човечеството пристъпва към нова система на отношения и скоро ще ни се разкрие, показвайки абсолютната ни връзка и зависимост един от друг.
Намираме се в обща система, която ни свързва и в ръцете, и в краката и вече нито чувствата, нито разума могат да ни помогнат. Ако съм окован с милиарди други хора, съединен с невидими нишки така, че не мога да направя нито едно независимо движение, то с какво може да ми помогне чувствителността ми и интелекта? Защото вече изначално не мога да извърша и най-малкото действие в такава система по собствен избор.
Изведнъж откривам, че съм някакво винтче, мъничък елемент от системата, който действа принудително и не притежава никаква свобода. Мога колкото си искам да се паля, но всички тези движения се случват само във въображението ми – само ми се струва, че нещо променям. А в крайна сметка се намираме в твърда и добре уравновесена система и никой не ни пита дали сме съгласни.
От урок по статия ”Съзидаващият разум”, 21.10.2011
[58356]
Въпрос:
От поколение на поколение сме се развивали, стремейки се да израстнем своето желание за наслаждение и да го напълним с всичко възможно. Тези напълвания само са увеличавали желанието ни. Та нали, когато съм получавал 100, аз незабавно съм започвал да желая 200, а получавайки 200 – съм искал 400. Напълването, идвайки към егоистичното желание, само още повече го е раздразвало и го е тласкало да търси нови напълвания.
Баал а-Сулам, „Мир в света“: Строителите са тези, които желаят съзидание и блага на обществото. Заради това често са готови да отстъпят своето достояние на другите.
Въпрос: Как поръчителството може да отчете коефициента във формула? Нима могат да се измерят човешките отношения: 50% поръчителство или 75% поръчителство…
Въпрос: На какво ще завижда егоистът, намиращ се в общество на поръчителство?
Стремежът на човек към отдаване на другите се натрупва постепенно, в течение на много време и означава поправяне на желанията. Ако мога да ги съкратя, тъй като виждам, че живот в егоизма не носи никаква радост. Чрез обучението и влагане на усилия аз привличам слабо светене свише. И макар и да не знам що за светлина е това, тя ме поправя и изменя, като постепенно ме довежда до усещането за ценността на отдаването.