Въпрос: Как да отделим ума, получен по рождение, от съзидаващия, висш разум?

Отговор: Постепенно, чрез жизнения опит ще започнем да се убеждаваме, че земният ни разум не струва нищо. Макар засега да го въздигаме, защото това е единственото, което ни отличава от животните.

Но в крайна сметка виждаме, че с целия си ум и интелектуални способности, вървим към такъв живот, който е още по-зле от този на животните. Постоянно пребиваваме в страх, опасения, преживявания, в напрежение, в някакви си хиляди разчети. Сами провокираме в себе си болка, отравяме обкръжаващата ни среда. Кое животно разваля така средата на обитаването си?

А ние нарочно създаваме около себе си врагове и ненавистници. Кой друг постъпва така, освен човекът?! Накрая всички наши действия ще ни доведат до разрушение. Разумът прави от човека най-лошото и действително нещастно животно. С какво ни помага той?!

До  какви изводи достигаме постепенно, макар и да не ни е лесно да се съгласим. Това е този разум, който сме получили от природата, определящ всички наши желания и наклонности. И с разума (главата) и в желанията си (сърцето) трябва да решим, че всичко това ни вреди, и би било по-добре, ако въобще не ги използваме.

Постепенно човечеството започва да разкрива това. Пропадат желанията ни да се занимаваме с развитие на науката, която не води до усещането, че животът става по-щастлив. А в наши дни човечеството пристъпва към нова система на отношения и скоро ще ни се разкрие, показвайки абсолютната ни връзка и зависимост един от друг.

Намираме се в обща система, която ни свързва и в ръцете, и в краката и вече нито чувствата, нито разума могат да ни помогнат. Ако съм окован с милиарди други хора, съединен с невидими нишки така, че не мога да направя нито едно независимо движение, то с какво може да ми помогне чувствителността ми и интелекта? Защото вече изначално не  мога да извърша и най-малкото действие в такава система по собствен избор.

Изведнъж откривам, че съм някакво винтче, мъничък елемент от системата, който действа принудително и не притежава никаква свобода. Мога колкото си искам да се паля, но всички тези движения се случват само във въображението ми – само ми се струва, че нещо променям. А в крайна сметка се намираме в твърда и добре уравновесена система и никой не ни пита дали сме съгласни.

От урок по статия ”Съзидаващият разум”, 21.10.2011

[58356]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Как да измерим усилията? Виждаме, че във времето пътят за някои кабалисти е бил лесен, а за други е струвал огромни страдания. Какво ако един е минал махсом за пет години, а друг – за трийсет, а трети впрягащ се като вол, изобщо нищо не е постигнал?

Отговор: Ние съизмерваме усилията на хората. Тъй като не ни е известна стартовата позиция на всеки и неговото място в общата система.

Да допуснем, че някой заема петата отгоре надолу позиция в пирамидата на душите. Обаче в съответствие на това, той се ражда с най-лошите желания, с най-порочните свойства и трябва да работи над тях много години, да речем не просто трийсет, а трийсет, умножени на десет прераждания. Колко време отнема пътя към тези състояния, които ще му позволят да заеме своята ”кутийка”, да достигне корена на своята душа. А през това време ти го съжаляваш: ”Бедничкия!”

Затова пък друг се отнася към средните пластове и с лекота преодолява своята работа за няколко години.

Що се отнася до нас, хората с точка в сърцето, с други думи, душите отнасящи се към Исраел – ние ще трябва да извършим много тежка работа. Преди всичко, ние вече сме пребивавали горе и сме се разбили (разпръснали), за разлика от ”народите на света”. Тяхното получаващо желание изначално е било такова, а в нас то – няколко пъти по- лошо и затова нашата поправка е по-тежка. Виждаме това по онази ненавист и онези бедствия, които са съпровождали народа на Исраел през цялата история.

И самият духовен път, изкачването на тази планина, ни се дава многократно по-трудно, отколкото на света, за който този подем ще бъде лесен. Хората просто ще се присъединят към нас: ”да, ние искаме, да – готови сме”. Те действително ще усетят, колко струва това. Имено в нас, а не в тях се крие злото начало – разбитото (разпръснатото) желание. И сега ти трябва да изобретиш механизъм, който да издигне тази тежест.

Как да си направим такъв кран? Как той ще работи? Какви материали са необходими? Това трябва да решим ние. Хората ни донасят своя багаж и го слагат на конвейера, както на аерогарата, а товаренето и доставката са предоставени на нас.

Тук няма на какво да се възмущаваме. Повече от това, никой не може да утвърждава, че му се дава по-лек или по-труден път, отколкото на някой друг. Тъй като ти не си ”облечен” с друг и затова не можеш да направиш сравнение и да предявиш някакви претенции. По своята природа, ти си вглъбен в себе си и си лишен от възможността да съпоставяш усилията.

От урока по статията”Една заповед”, 21.10.2011

[58287]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Общата душа "Адам" - Няма коментари→

Ти стоиш пред света и сега всичко зависи от това, как се отнасяш към него: към себе си ли го дърпаш или искаш да му дадеш всичко и да го свържеш със себе си, за да му повлияеш добре? Ти определяш всичко и цялата светлина, сила на връзка, посвещаване и изясняване, тоест всички форми на отдаване могат да преминат през теб.

Точно както когато лекуваш болен – първо, е необходимо да изясниш от какво е болен, какво лечение изисква болестта и какви лекарства трябва да се използват. Когато лекарството най-после започне да работи, проверяваш дали пациентът се е излекувал напълно и дали е в отлично състояние.

Или използваш всеки за своя лична ползва, възползвайки се от лъжата, в която живеем сега, или се опитваш, независимо от всичко, да отдаваш на всички във всички обстоятелства и условия. Ако отдаваш на другите, се наричаш „Израел“, което идва от думите на иврит „ли рош“ (аз съм глава), тоест този, който определя всичко и се грижи за другите.

Няма нищо освен намерение. Всичко си остава така, както е: ти, твоите желания и този свят. Единственото нещо, което се променя, е твоето намерение към света и тогава го виждаш различно. Ако го приближиш към себе си чрез любов, ти и светът се сливате в едно цяло. Ще видиш всичко това със собствените си очи.

Ще видиш, че неживото, растителното, животинското и говорящото ниво на природата са една затворена система. Неживата, растителната и животинската природа са ангели, а хората са души. Тази картина се проявява, докато висшата светлина действа. Ти молиш, изискваш, изясняваш и се опитваш да го изпълниш, и тогава светлината идва и осъществява тази връзка.

От урок по статия на Рабаш, 18.10.2011

[57952]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

От поколение на поколение сме се развивали, стремейки се да израстнем своето желание за наслаждение и да го напълним с всичко възможно. Тези напълвания само са увеличавали желанието ни. Та нали, когато съм получавал 100, аз незабавно съм започвал да желая 200, а получавайки 200 – съм искал 400. Напълването, идвайки към егоистичното желание, само още повече го е раздразвало и го е тласкало да търси нови напълвания.

Десет килограма напълвания влиза в 10 кг желания и създава вътре в желанието допълнитено още 10 кг напълване, т.е. аз съм започнал да искам 20 кг и т.н. Така напълванията само са увеличавали желанието. Тъй като неутрализирали наслаждението и затова са предизвиквали ново желание, двойно по-голямо от предишното.

И сега, съгласно програмата на природата, ние започваме да откриваме, че не можем да напълним егоистичното си желание. А от друга страна намираме, че това желание ни свързва един с друг. Тоест това вече не е лично желание на всеки, отделящо го от останалите, а съединено с другите. И това създава двоен проблем.

В такова развитие има особена цел – постигане разума на Създателя. Нали  ако аз се развивам само вътре в своя егоизъм, както е било в течение на нашата история, то при това не постигам никакъв съзидателен разум, без да мислим за Създателя – за някой, стоящ зад мен.

Но когато нашето егоистично желание започне да се проявява като свързано  едно с друго и отнасящо се към единна система, аз започвам да разглеждам себе си по отношение на тази система. Възможно е все още да не разбирам какво става, но вече виждам, че има разрив между това, което съм способен да разбера и усвоя със своя индивидуален личен разум  и между това, което става в света. Защото светът представлява някаква огромна система, в която всичко е свързано помежду си. Всички части на науката, всички процеси, всички явления.

Аз, със своя единичен, обособен разум не съм способен да възприема такава система, за да се впиша в нея и да я обърна в своя полза. Именно затова човечеството сега усеща себе си безпомощно. А всичко това е, за да разбере съзидателният разум, започващ да ни се разкрива днес вътре  в общата, съвършенна система, всички части, на която са свързани и зависими една от друга.

И ако всичко е така свързано, то се получава, че ние не можем да напредваме, да управляваме състоянието си и да го подобряваме. В такова състояние изобщо не можем да действаме и точно това се разкрива сега на човечеството. Така е направено специално, за да може чрез тази безпомощност да напреднем към постигането на съзидателният разум, който управлява тази система отвътре.

От урока по статията „Съзидаващия разум“, 21.10.2011

[58266]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Развитие на егоизма - Няма коментари→

Ако ти напредваш към правилното състояние, то цялата реалност ти се представя, намираща се в твоето желание. Освен твоето желание няма нищо повече. А всички външни детайли, които са ти се стрували отделени от теб, противоречащи си и ненавистни, приближаваш към себе си в своята работа. И тогава тази сила на отблъскване се обръща в свързваща сила, и всичко се съединява в една система.

Само в това се състои поправянето. Там, където е станало разбиването, трябва да направим обратното, за да го поправим. Първият човек, Адам Ришон, е бил една система, и сега неговите частици – нашите души, трябва да се съединят.

Но на всяка част е дадена свободата самостоятелно да приведе всички останали части към съединение. Защото всички частици са включени във всеки, и затова аз трябва да съединя всички, и ти трябва да съединиш всички, и той. И когато всеки от нас съединява всички, той създава плосък кръг, своят разрез.

А след като всеки реализира своята свобода на волята, от всички тези кръгове, срезове, се построява пълната сфера, която и ще бъде окончателното поправено състояние.

От урока по статия на Рабаш, 18.10.2011

[57955]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Баал а-Сулам, „Мир в света“:  Строителите са тези, които желаят съзидание и блага на обществото. Заради това често са готови да отстъпят своето достояние на другите.

Тези, които, по своята природа, са склонни към разрушение и беззаконие, им е изгодно заради лична полза да се държат за категорията истина, тоест на принципа „моето – е мое, а твоето – твое“. Никога не са искали да жертват нещо свое за другите, независимо от заплахата за съществуване в обществото, доколкото, по своето естество, се явяват разрушители.

Две тенденции към разрушение и съзидание виждаме в света и днес. При което съзидателният аспект касае не само отделни хора и организации, извършващи благотворителна дейност, но и държави, които създават специални спомагателни механизми за нуждаещите се, макар че законите  не ги задължават за това. Така се подслажда предизвиканото от нашия егоизъм отсъствие на порядък, честност и справедливост в човешкото общество.

Носи ли полза? Всъщност, ако не е целта на творението, подобни средства биха достигнали нужния ефект. Проблемът е, че днес промените подлежат не само на вътрешни обстоятелства, но и на външни условия. Ако се променяше само нашето егоистично желание, проявявайки все по-голям напор, – бихме компенсирали тези необходими поправяния и съжителствали в обществото повече или по-малко комфортно. Така, по същност, сме живели в последно време, внасяйки в нашите взаимоотношения определена степен на справедливост, честност и общо съгласие.

Обаче  в съвременната епоха се разкрива нещо ново – променят се обкръжаващите условия. Иначе казано в добавка към нашия егоизъм се разкрива, че по неволя сме взаимосвързани и не можем да се откъснем един от друг. Ето, това  ни създава проблем. Ако не беше тази взаимовръзка, предизвикваща глобална, интегрална криза, на нас ще са ни достатъчни социалните механизми на взаимопомощ, обновяващи се от време на време. Бихме подържали старците и младите, самотните майки и нямащите.

Обикновено държавата не действа праволинейно, предпочита да не оставя човека на улицата без средства, дори всичко да е напълно законно. Винаги сме се старали да смекчим жестоките порядки – в някаква степен да поправим недостатъка, предизвикан от Твореца, който ни е направил различни. Удобства и стипендии за постъпване в университет, налогови намаления и т.н. – всяко общество, всяка страна предприема подобни мерки, защото „инстинктивно“ иска да запази своето благополучие.

Но ето беда: до сега това работеше, а вече – не. Работата е там, че днес между нас се проявява, взаимна връзка, и в същото време сме лишени от взаимно поръчителство. Като следствие, се създава отрицателен разчет: аз завися от всички и съм в дълг пред всички.

Въпросът сега е, как да живея в съответствие с новите условия.

От урока по статия „Мир в света“, 12.10.2011

[57441]

Filed under: Движението "Поръчителство", Ежедневен урок, Криза, глобализация, Развитие на егоизма - Няма коментари→

Въпрос: Как поръчителството може да отчете коефициента във формула? Нима могат да се измерят човешките отношения: 50% поръчителство или 75% поръчителство…

Отговор: Разбира се, отношенията могат да се измерват: съществуват 125 степени на поръчителство ( тези същите 125 духовни степени, за които навярно си слушал). Всичко се поддава на точно измерване, нали всяка душа се състои от рош-тох-соф (глава, вътрешни части на тялото и окончания) съгласно отношението на човека към другите – има такива части, които той съкращава, други използва частично, наполовина или на четвърт.

В духовните светове няма никакъв проблем да се измери поръчителството – то съответства на твоята степен. А ти питаш, как да оценим поръчителството вътре в икономиката на нашия свят? Но в нашия свят няма поръчителство и не може и да има. Първата степен на поръчителство – това е първата духовна степен.

Сега се намираме в преходен период, който се нарича „времева подготовка“ за встъпване в духовния свят. Когато говоря, че поръчителството трябва да внесе коефициент във формулата на икономиката, имам предвид, че целият проблем на разбиването и усещаната сега криза е в това, че  не ни достига един параметър от по-висока степен. Ако го получим, то за някакво време достигаме покой и насита, равновесие.

И всеки път ще се чувстваме като загубили това равновесие – недостатък на поръчителството и нестабилността на икономиката. Така ще произтича на всяка нова степен – докато не достигнем такова състояние, където всеки човек ще се удовлетвори на необходимите за живота нива, които той сам ще си назначи.

При това, всеки ще отдава максимума в степента на своите способности – и този максимум ще бъде определян от самия него. Доколкото всичко бъде поправено.

Но ако човек още не е достигнал това поправяне, тези желания, с които още не може да работи, те се намират под охрана. И тази охрана се произвежда не от неговите собствени сили, той не е способен на това – а за сметка на обкръжението, което му оказва натиск. Бал а-Сулам обяснява, че обществото на бъдещето ще проверява, колко е необходимо да се даде на всеки, също да се поощрява с награди, да се влияе на човека с поощрение или присъда.

От урока по статия от книгата „Шамати“, 02.10.2011

[57526]

Filed under: Движението "Поръчителство", Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Криза, глобализация, Поръчителство - Няма коментари→

Въпрос: На какво ще завижда егоистът, намиращ се в общество на поръчителство?

Отговор: Той ще почувства, че в обкръжаващите има нещо, от което е лишен. Те се наслаждават на живота си, на взаимоотношенията си, а той не подържа такива взаимоотношения и не се наслаждава.

В крайна сметка, става въпрос за желание и наслаждение. Ако по някакво чудо твоето отношение към ближния се измени, ще усетиш вечния свят, ще почувстваш, за какво си струва да живееш, получавайки при това в милиарди пъти повече, отколкото получаваш в този свят. Целият е задвижен от искра, която го е създала, излязла от висшия свят. Всички наслаждения тук са само искра от висшия свят, който разкриваш в духовното.

Да се предаде това е невъзможно, обаче постепенно човек осъзнава, че тук е заложена огромна печалба: разкривам пътя, и излизам извън себе си, никога не боледувам, издигам се над живота и смъртта, и целият съм потопен в безкрайността, в безкрайно напълване, в съвършенство. И за всичко това трябва само вътрешно да се превключи от режима „за себе си“ в режим „за другите“.

Всъщност, човек не страда малко през живота си, сам не осъзнавайки това. Вече сме свикнали към надпреварване без край, към натиск, към задължения от всякакъв род, към страхове. Дали може да се живее без опасения, без ограничения, без тревоги? Не знаем, какво означава това – да бъдеш свободен, когато всички блага са пред теб и нищо не те ограничава.

Ако само са доведе до човека, какво може да намери в сравнение със сегашния живот, той и сам ще види, че се намира в най-лошото от състоянията, в най-лошия от всички светове. И изходът е отворен – достатъчно е само да превключиш вниманието от „себе си“ на „нас“.

В края на краищата, всичко зависи от нашето разпространение – от „агитацията“, както го нарича Бал а-Сулам.

От урока по статия „Мир в света“, 18.10.2011

[57978]

Filed under: Движението "Поръчителство", Духовна работа, Ежедневен урок, Криза, глобализация, Поръчителство, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Стремежът на човек към отдаване на другите се натрупва постепенно, в течение на много време и означава поправяне на желанията. Ако мога да ги съкратя, тъй като виждам, че живот в егоизма не носи никаква радост. Чрез обучението и влагане на усилия аз привличам слабо светене свише. И макар и да не знам що за светлина е това, тя ме поправя и изменя, като постепенно ме довежда до усещането за ценността на отдаването.

Започвам да чувствам, че се стремя навън, към ближния, към съединение с останалите. Възприемайки ги като части на моята душа. Такъв е резултата от въздействието на светлината. Възвръщаща към източника! Това изменение се случва отвътре, само, благодарение на усилията, ученето, участието в разпространението, връзката с другарите ми.

Така достигам до решението, че не съм съгласен повече да бъда получаващ и да вземам повече от жизнено нужното ми. Започвам да ненавиждам егоистичното получаване. И от този миг в мен започва да се развива стремеж към отдаване – също за сметка на светлината.

Аз само се старая, моля, обръщам се нагоре с молитва, искам! И така заставям светлината да работи над мен. И накрая – светлината извършва в мен поправяне. След което започвам да усещам в себе си стремеж към ближния, истинска любов ! Тоест не такава, от която сам да се наслаждавам. Аз вече съм построил бариера, която не ми дава да се наслаждавам егоистично. А само от самото отдаване!

Развиването на такъв стремеж в човека се нарича „седем дни на празника Сукот“, в които той започва да получава светене от обкръжаващата светлина, възвръщаща към източника. Тази светлина формира в човека свойството Бина – вяра над знанието ! Стряха,покрив на специална шатра, която строят в Сукот от „отпадъците от селския двор и винарната“. Тоест от тези желания, които той по-рано е пренебрегвал в егоизма си, като ги е смятал за ненужен боклук. А в желанието да отдава, напротив, той ги издига високо над главата си.

И накрая, достига до състояние, в което проверява сам себе си – устремени ли са всичките му желания към отдаване? Затова той проверява „сянката си“ – свята ли е или е нечиста. Той се скрива от светлината и с това всъщност разкрива себе си, за да може след това светлината да влезе в него и да го напълни с намерение за отдаване.

Проверката на сянката след свършването на празника Сукот и изясняването дали тя се отнася към светостта или към нечистите сили – всичко това е установяване на отношение към своя егоизъм и преминаване в друго пространство – пространството на отдаването.

Аз преча на своето желание да се насладя и съм готов да получавам само заради отдаване, като по такъв начин превръщам своето получаване в отдаване. Аз и Той се обичаме и затова аз получавам от Него, за да Му доставя удоволствие.

Но всичко това се случва едва след проверка на сянката и всички поправяния, които символизират празника Сукот.

От урока по статия от книгата „Шамати“, 19.10.2011

[58130]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Откъде ще дойде промяната: в резултат на натиска, с който народът ще принуди правителството да вдигне бедните до нормално ниво на живот, но това ще бъде принудителна мярка, когато нито едните, нито другите ще разбират защо правят това? Или ще стане промяна на съзнанието на хората?

Отговор: Не е важно по какъв път ще бъде постигнато, но това непременно трябва да бъде първото състояние на нашия път към поправянето,за да не остане и човек, на когото да не му достига хляб, и за всеки да има възпитание в новия свят.

Иначе, няма да престанем да получаваме удари, целият ни път ще преминава в страдания и беди, ако не въведем такова възпитание. А ако обезпечим на всеки хляб и възпитание, то това е достатъчно на всеки човек, за да напредва и постигне своята цел.

Не зная какво ще застави правителството да се обърне в тази страна – възможно е нашето разпространение, а е възможно и общата криза, която все повече ще нараства.

Ясно е, че всичко зависи от вътрешните изменения в човека. Но какво да правим докато хората се променят – не можем да заставим бедните да чакат и да седят без хляб? Затова е необходимо да се погрижим хората да получат необходимото.

И сякаш може да се зарадваме, че хората имат проблеми, които ги заставят да излязат на демонстрации по улиците, и това дава възможност да отидем при тях и да им разкажем за поръчителството? Но не, именно законът за поръчителство ни задължава първо да се погрижим за това, всеки да има хляб!

Затова, на мястото на правителството, аз бих реализирал първо тези две програми. Първо: да се вдигне всеки по-високо от нивото на бедността – това трябва да е икономическа програма. И второ: да се обезпечи на всеки интегрално възпитание и знание за новия свят, което е необходимо на човека днес , за да оцелее.

С това решаваме и всички останали проблеми: възпитанието на децата, разпадането на семейството, отношенията между хората. Всички поправки ще изхождат от общото интегрално възпитание, което ще се раздели на множество частни предмети.

А дотогава, народът ще притиска правителството, и противоположните сили ще играят помежду си, докато не излезем на авансцената и не разпространим методиката на поръчителството така, че тя дълбоко да се внедри в народа.

Сега, всяка страна действа от гледна точка на своята истина, но никой няма да има успех, защото без предварително възпитание за взаимно поръчителство и съединение, нищо няма да помогне. Всеки привежда прекрасни аргументи, и сякаш от своя страна е прав, и заедно с това, нито един не е прав, защото всичко, което те предлагат – не е решение.

Можем да се съгласим само с едно – преди всичко ни е необходимо възпитание. А след възпитанието, ще видим какви промени трябва да се направят в обществото. Защото възпитанието ще ни даде знание за света, в който се намираме. И всеки разумен човек разбира, че е необходимо знание преди да започнем да приемаме някакви решения.

Такива съвместни обсъждания, въпроси, са много полезни за напредъка. След седмица, две, ти изведнъж откриваш, че си друг човек: изведнъж започваш да мислиш по-глобално, по друг начин се свързваш с другите – това вече става твое нормално, душевно състояние.

И такива промени се постигат леко. Вместо това, да получава тежки удари, човек се променя само от това, че е прочел статиите и ги е обсъдил с другите – и вече влиза в новия свят. Ето това се нарича поправяне!

Из урока по статия от книгата „Шамати“, 02.10.2011

[58090]

Filed under: Движението "Поръчителство", Ежедневен урок, Криза, глобализация, Поръчителство - Няма коментари→