Проблемът е в това, че човек, даже много години занимавайки се с кабала, не може да осъзнае, че цялата Тора се реализира само във връзката между хората. Това толкова ни отблъсква, че го забравяме всеки миг. Готови сме да се занимаваме с всичко, но само не и с това!

Това е първото препятствие на пътя. И тук всичко зависи от построяването на обкръжение, което постоянно ще удържа човека в правилната линия. Само вътре в групата, във връзката с другарите – и именно във вътрешната, а не във външната, в задълбочаването на тази връзка, разкриваме духовния свят. Защото духовният свят – това е взаимната връзка помежду ни.

Постепенно развиваме тази връзка етап след етап и привличаме светлината, възвръщаща към източника, желаейки между нас скрито да се възцари общата сила на отдаване, която се нарича Творец. Ние искаме да Го разкрием, за да поправи Той връзката помежду ни.

И тогава, вътре в нашите желания, ще се разкрие такава връзка и взаимно отдаване, каквито присъстват в самата висша светлина, за да може съсъда-желанието и светлината да станат равни. Това се нарича сливане на творенията с Твореца.

Трябва да пренесем ударението от цялата работа – върху групата, връзките между нас, нашите желания и мисли, отнасящи се към взаимното отдаване, за да може всички мисли, освен само най-необходимите, отнасящи се към поддържане на животинското тяло, да бъдат насочени към благото на ближния. И тогава относително бързо ще минем всички етапи до достигане на целта за разкриване на силите на отдаване или разкриване на Твореца от творенията.

Главното е да се насочим така, че да имаме ясна и точно определена линия на работа, която е само в съединяването между творенията. А това отнема дълго време, защото това е работа срещу своя егоизъм, разочароване, отсяване на всевъзможни други пътища, подходи и средства. И в това минава много време.

Но след като човек вземе такова решение, тоест светлината го довежда до такова състояние и го насочва към връзката между творенията – след това, той вече застава на правилния път.

От урока по статията на Рабаш, 24.10.2011

[58515]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: В статията „Мир в света“ Баал а-Сулам пише, че „ние отдаваме на ближния си без всякаква изгода за себе си“. Какво значит това?

Отговор: Всички се намираме в света на Безкрайността, в чудесна система. Отдаваме един на друг, всички души са изцяло поправени и напълнени. Края на действието е заложен в първоначалния замисъл. Нищо не ни разделя и всички сме слети с Твореца. Той и името му са единни.

Да,намираме се в света на Безкрайността, но за да осъзнаем това състояние, да го изживеем, да го притежаваме, да го разбираме в цялата му дълбочина и чрез него да осъзнаваме Силата, която го е породила, ще ни е необходимо разбиране и осъзнаване на всичките му детайли.

И затова се намираме в съвсем друго състояние и започваме помалко да се развиваме. По същия начин бебето не знае къде се намира, какво става наоколо и кой се грижи за него. Но постепенно му помагат да порастне, докато не стане голям човек.

Вярно е, че и сега се намираме в света на Безкрайността, но не в усещанията си. И цялата ни работа се състои в това да се върнем в истинската реалност – да разкрием съществуващото. По този начин Творецът ще се разкрие на творението.

Аз разкривам вече съществуващото и всичко зависи от мен. Затова Баал а-Сулам казва, че става дума не за друго, а за психологическа работа със себе си. С помощта на вътрешни промени разкриваме истинското състояние, в което изначално се намираме.

От урока по статията „Мир в света“, 25.10.2011

[58637]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Ще може ли всеки човек да продължи да се занимава със своите дела, превключвайки ги за общото благо? Или ни се налага да съкратим полето си на действие?

Отговор: Разбира се, няма да мине без съкращения. Защото кризата продължава и все повече хора ще попълнят редиците на безработните. Трябва да се внесе в системата обучение за новия свят и принципите на обединението, което иска Природата.

Нашата работа е посредством разпространение и възпитание да привлечем светлината, възвръщаща към Източника. И тогава, ако всичко мине по оптимален начин, светът меко, като на въздушни възглавници, ще се промени в сферата на заетостта– така че хората, услугите, на които не трябват за обезпечаване на базовите потребности, плавно да преминават към обучение. То и ще стане тяхна основна работа.

Техническото изпълнение сега не е толкова важно – светлината ще ни даде разум и чувства, тя ще направи всичко, тя сама ще направи разпределянето. Ние трябва само да я привлечем, предизвиквайки промени в себе си и в света, а от друга страна, да следваме външния натиск на силите на Природата. Така, постепенно, ще започнем да произвеждаме по-малко безполезни неща, по-малко да замърсяваме обкръжаващата среда, по-малко да си натрапваме един на друг ненужни услуги и ще излезем от старите рамки на производство. Промишленост, търговия, власт – всичко ще се „отвее“ до базовото ниво, до нормалните условия на живот за човешкия род.

А всички хора, с помощта на новата система на възпитание, ще пристъпят към обединението, в което ще започнем да разкриваме своята следваща, духовна степен – степента на човека. Защото в духовен смисъл, всички ние до сега се намираме на „животинската“ степен на развитие.

От урока по статията „Мир в света“, 23.10.2011

[58425]

Filed under: Движението "Поръчителство", Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Родени сме с такива свойства, които не ни позволяват да създадем балансирано, здраво, обединено общество. Колкото и да се стараем, самата ни същност ни лишава от тази възможност.

Даже ако цялото човечество поиска истински да въведе ред със собствените си сили, изначалният порок, който ни е въведен, ще осуети всички старания. Може милиони години да се въртим около идеята за единство, но няма да ни се отдаде да я реализираме.

Само висшата светлина може да направи това. Собствените ни “инициативи” само ще ни добавят проблеми.

Ние сме седем милиарда, за цялата ни история егоизмът ни е израствал и накрая сме станали “кръгла” система, която обединява нашия егоизъм. Днес виждаме как “гайките” в тази система все повече се затягат, как тя се свива, ставайки все по-тясна и проявявайки нови и нови връзки помежду ни.

По рано тази взаимовръзка не се е проявявала, а сега става явна. Ще обозначим началото на този процес от 1995 година, макар Баал Сулам вече през 40-те години е писал за това, че светът е станал едно семейство.

Скоро ще настъпи 2012 година и системата пред очите ни се оплътнява. Проявяват се нови връзки, неразривни и специфични. А специфичността – това е поръчителството, в каквато и форма да се проявява то, положителна или отрицателна.

Така природата ни задължава да се обединим и ще продължи да действа, съгласно сроковете си посредством страданията. Въпроса е в това, каква компресия, какъв натиск ще е необходим за да кажем: ”Стига, с обществото нещо трябва да се прави”. А засега съвсем леко сме притиснати в менгемето.

Така или иначе, само висшата светлина, която ще дойде от своя Източник, може да ни даде мир. Само тя ще ни разкрие правилната взаимовръзка и ще ни промени така, че да поискаме да се обединим и по-точно, да признаем това, което вече съществува.

Защото ние сме взаимосвързани, но по неволя – и това е причината на кризата. Световната криза – това е проява на разрива между желаемото и действителното. Всеобщата взаимовръзка е факт. За нея свидетелстват специалистите и изследовотелите, за нея пише Баал Сулам. Тя е действителна, но нежелателна. И само висшата светлина ще ни даде нужното желание. Нищо друго няма да помогне на човека да измени природата си.

От урока по статията „Мир в света“, 18.10.2011

[58242]

Filed under: Движението "Поръчителство", Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Думите на Баал а-Сулам звучат като утопия. Ясно е, че ако всеки работи за общото благо, то на всички ще е добре. Но имаме ли средства да създадем такова общество?

Отговор: Разбира се. Съществува сбор от елементарни средства, позволяващ да направим това лесно и бързо, проникнати с ентусиазъм и обезпечавайки си огромно възнаграждение. Дори от чисто егоистична гледна точка това си струва . Тъй като ще се избавиш от всички беди в този свят, ще установиш добри взаимоотношения с другите хора и в тях ще придобиеш нов свят, пълен с блага. Какво повече от това?

Питаш : „Как да го направим?“ Чрез прилагане свободата на избора си . Създавайки обкръжение около себе си, което постоянно да ти промива мозъка и да оказва натиск върху чувството за изгодност в отдаването.

И в какво е проблема? Всичко е много логично. А ако не искаме това, то няколко бедствия в най-близко време ще изменят приоритетите ни. Когато загубиш работата си, когато хладилникът ти остане празен, когато децата искат неизпълними неща, когато жена ти започне да те притиска. Тогава, не намирайки друг изход, ще откриеш, че светът все пак може да се поправи.

Всъщност ти сам предизвикваш жестокото отношение на Природата. Ти си в конфликт с нея, не отговаряш на изискванията и към тебе. А изискванията и са ясни: глобално, интегрално, равно обединение с всички. Длъжни сме да вземем пример от Природата. По този път ни чака успех, а по другия – страдание. Така се проявява закона за подобие на свойствата, действащ във физиката, в биологията и във всички други области. До сега единствено човешкото общество се явяваше изключение от него. Но днес настъпи времето за съблюдаване на този закон и в обществото . И то по наше желание.

А ти опитай! Няма да можеш. Ще страдаш от нарушаването на закона, докато това не те принуди да го изпълниш. Така става винаги в хода на естественото развитие. И по рано си получавал различни по сила удари, които без да знаеш са те тласкали напред. Изпитвал си натиск от различни страни, решавал си възникналите проблеми. Понякога са ти били нужни войни и революции , по-силни пориви да се успокоиш, когато е ставало непоносимо.

Така си се развивал до сега, така ще се развиваш и по-нататък. Винаги ще има място за следваща крачка. Защото си чувствителен материал, желание за наслаждение. А с желанието можеш да направиш всичко. Само натисни на нужното място с необходимата сила и то вече крещи – „Искам!“ Крещи, защото не иска да страда. В това бягство от страданието можеш да се научиш на ум и разум. И да достигнеш до отдаването като до желано избавление.

Знаем от собствен опит, че лесно можем да изменим мнението си в зависимост от обстоятелствата. Достатъчно е те да се изменят и ние мигновено преизчисляваме, извеждайки на пиедестал новата истина.

– Каква ти истина?! Просто тук печелиш повече.

– Няма истина! – заявяваш искренно, въпреки ,че е искреността на корема ти , който те е заставаил да размислиш. Така действа желанието за наслаждение във всеки от нас.

И затова, ако не искаме смислено и осъзнато да напредваме, то Природата ще ни задължи на това. С несъгласието си с нейната програма за развитие ние сами създаваме бъдещи неприятни състояния. По-рано еволюцията ни е водила „на къс повод“, но сега всичко е различно. Теб сякаш са те привели в режим на очакване, предоставяйки ти възможност да вървиш самостоятелно. Опитай да направиш нещо, задействай свободния си избор, започни да организираш обкръжение.

Ако не го направим, то след известно време в обществото ще се появи негатив, който ще ни застави да се помръднем от мястото си. Например, днес откриваме, че хората не могат да пристъпят към обединение, не могат да ни чуят. За това сме виновни и ние, защото все още не сме се научили да разпространяваме материалите си така, че да са понятни и да сгреят сърцето на всеки. Като следствие се разкриват следните условия – на света му е зле, а на нас още по-зле. Защото в крайна сметка, работата е възложена на нас.

Ако не се обединим с добро и не се обърнем към света със силата на единството си, то след това трябва по трудния начин да го направим. Няма къде да избягаш от тази мисия. И Пророк Йона не е успял да избяга от предназначението си.

От урока по статията „Мир в света“, 24.10.2011

[58529]

Filed under: Движението "Поръчителство", Ежедневен урок, Криза, глобализация, Разпространение на методиката, Свобода на волята - Няма коментари→

Въпрос: Вчера бяха публикувани резултатите от изследванията, които откриха ядро от 147 водещи световни корпорации. Те тясно са преплетени помежду си, поддържат се един друг и за мнозинството отразяват понятието глобализация в неговия негативен смисъл – както онези които заграбват властта над света. Трябва ли тук нещо да се промени в резултат на нашето обединение?

Отговор: Аз не мисля, че ръководителите на тези корпорации са били толкова умни, че да инсценират подобен план. Конците е дърпала природата, която ги е довела до тази ситуация. Човек нищо не избира, той е движен от егоистическото желание, развило се в глобален мащаб.

В действителност работата не се ограничава със 147 – те компании. Ако се извърши подробен и задълбочен разчет, едва ли ще намерим каквото и да е извън тази мрежа. Но частта и ”над водата”, свързваща всички части може да се представи и по такъв начин.

От друга страна, тук се крие съществен проблем, който едрите играчи надушват. Мащабното взаимно свързване с останалите им предава сила, но заедно с това – и огромна слабост. Тъй като те са ”вързани” и нищо не могат да направят. Никой от тях не е в сила да се помръдне даже на милиметър. Конците между тях са се заплели и не е възможно да се освободят.

Излиза, че глобалната мрежа, вместо да дава власт, сама властва на всичките 100%. Светът вече не може да разкъса тази връзка и като следствие, не може да я промени за да подобри по някакъв начин своето положение. Никакви предложения няма да променят ситуацията с помощта на средствата, с които разполагат. Тъй като тези средства повече не действат, което и наблюдаваме с очите си през последните години.

Световните лидери са безсилни. Глобалната мрежа в дадената ситуация, по скоро ги принуждава към бездействие, доколкото обичайните методи, както икономическите, така и силовите, не носят полза. Наливай пари в банките, сменяй диктаторите – нищо няма да помогне. Светът се управлява сега от тази мрежа, и нейното движение не може да се спре.

Единственото, което можем да направим е да се погрижим за възпитанието на хората, за вътрешния напредък. Трябва да се сменя качеството на ”материала”, който свързват конците на тази мрежа. Самата нея няма да промениш, но качеството на съставните и части може да се подобри – и тогава връзката им ще се подобри. Само така може да се издигне цялата система на ниво взаимодействие и процъфтяване.

Това вече ще бъде нещо ново, съвсем не онова, което планираха власт имащите. Но то ще подсигури живота ни, а иначе мрежата ще започне да умъртвява онези, които се намират в нея. Светът трябва да разбере, че има само една възможност, един поход към съвременните проблеми – да се погрижи за световното възприятие на хората, да издигне тяхното съзнание, тяхното нравствено ниво. Тогава връзката им, обхващаща тяхната мрежа се издига от негатива на егоизма и протекционизма към единство, сплотеност и взаимно поръчителство.

Всички останали планове няма да помогнат. Към новото възпитание трябва да се привлекат хора с точка в сърцето, които привличат светлината, завръщаща ни към източника – а иначе няма да се получи нищо. В днешните условия ще проработи само ясното и тясно насочено направление на действието.

От урока от статията” Мир в Света“, 24.10.2011

[58526]

Filed under: Движението "Поръчителство", Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Баал а-Сулам, „Един закон“: Светът няма защо да се надява, че ще дойде време и ще се появи решение, благодарение на което хората ще пристъпят към поправяне алтруистически. И в миналото, и сега, и в бъдеще всеки поправящ се трябва да започне работа егоистически, и оттук да премине към отдаване.

Започваме отдалеч, с егоистчното желание да получим за себе си това, което ни се струва стойностно: пари, почести, власт, знания, отличия, здраве, бъдещия свят, предвидливост, постигане на тайните. Всеки го влече към науката Кабала от нещо свое, близко до неговото сърце. С това той и започва пътя.

Но постепенно, благодарение на комплексното въздействие на групата, учението и разпространението, човек предизвиква върху себе си светлината, възвръщаща към Източника. Светлината е единствената действаща сила, но я активизираме с помощта на различни, сякаш странни средства и действия, които сякаш по никакъв начин не са свързани с нея.

Нека просто да се шегувам с приятелите или с усилие да седя на урока без правилното намерение, нека моето разпространение да е поради егоизма, който иска да наложи на всички собствени ми ценности, – няма значение. Ако самите действия са близки до светлината, ако те са насочени към отдаване, към учение, и обединение – те предизвикват светлината, възвръщаща към Източника. За това е казано: „Заповедите не изискват намерение“.

Така, има действие, и има и намерение. Моите действия са – учението, разпространението, събрания на приятели, работа в група. А над намеренията аз не съм властен. Мога да се представя като ангел или, обратно, изчадие на ада – не е важно. Ако в степента на силите си изпълнявам необходимите действия, то предизвиквам светлината, възвръщаща към Източника, която постепенно ме превежда от егоистично намерение към алтруистично – от ло-лишма в лишма.

Цялата разлика е в намерението. Действията остават същите: аз все още уча, участвам в събрания на приятелите и разпространение, но моето намерение се поправя все повече, принуждавайки ме наистина да се обединя с ближния, с Твореца, и да извърша отдаване.

Така върви процесът, и трябва само да го продължаваме, да не го задържаме. Никой няма да избяга от това. Трябва само да се търсят най-ефективните действия за ускоряване на пътя и да се напипват все по-близки към отдаването намерения, които мога да присъединя към работата.

Всички минават едни и същи етапи, и на никой не е по силите да прескочи някоя степен. Само можем да форсираме темпа на придвижване – и в това е цялата наша работа. Казано е, че Исраел ускорява времето. Тук Творецът не може да прави отстъпки – нали всички етапи по пътя са необходими за придобиване на разум и чувства, за формиране на съсъди, които ще ни позволят да Го разберем и да Го познаем, да преминем към подобие и да се слеем с Него.

От урок по статията „Една заповед“, 21.10.2011

[58290]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Икономическата система на сегашния свят е най-нагледната демонстрация на връзката ни един с друг. Тъй, като ние основно сме свързани чрез икономиката, промишлеността и търговията. И виждаме, че в света има няколко хиляди корпорации, свързани помежду си и по такъв начин, покриващи цялата земя, без да ни дават възможност да се помръднем.

Но и те също не могат да се помръднат! И те с голямо учудване откриват това сега, без да знаят какво да правят. Те нямат никаква свобода на движение един спрямо друг.

Така ни се разкрива общата глобална система на поръчителството. Само, че тя не е желана от нас, ние от своя страна не се стремим към нея – но природата, Творецът ни показва това поръчителство, връзката ни един с друг. С какво ще ми помогне разумът в такива условия?

Разумът трябва да ми помогне само в едно: да изоставя своя животински ум, тъй като той е личен, индивидуален. Той ми помага да съществувам в този егоистически свят, посочвайки ми как повече да спечеля и какво да направя в своя полза, смятайки че другите са създадени, за да ми прислужват.

Но сега, когато се разкрива системата, с която съм свързан много здраво и съм напълно зависим, моя предишен разум престава да работи. Трябва да се приспособя към тази нова система! Сякаш пристигам на някое непознато за мен място, и се опитвам да се огледам, да изуча обичаите, за да се приспособя. А когато вече добре съм го опознал, то мога да започна да действам и да подобря своето състояние.

Но как да се запознаем с тази глобална система, в която се озовахме, щом не можем да се ориентираме в нея със своя земен разум? А също и всичките тези огромни корпорации, които сякаш управляват света –а всъщност те нищо не управляват. И това сега ни се разкрива – не действа нито разума на отделния човек, нито корпоративния разум.

Така се получава, че практически трябва да изхвърля своя животински ум и да придобия нов разум – интегрално мислене. То вече ще бъде съзидаващия разум, разум на общата система, т.е. разум на Твореца.

Няма да ни бъде никак лесно да го придобием. Затова ще трябва да разбием самите себе си, да направим от нас едно свързано цяло, да се постараем да се усетим като един човек, като една система. И когато опознаем тази единна свързана система, с това ще сгънем своите собствени егоистически желания и ще се съединим помежду си. Ще изграждаме постепенно нашия общ съсъд, присъединявайки обратно частите на пръснатото лего.

А във връзката между нас ще се разкрие висшият разум, програмата, нейната същност и тогава ще разберем, какво се случва! Само в този случай положението ни ще се поправи.

От урока по статията”Създаващият разум”, 21.10.2011

[58353]

Filed under: Движението "Поръчителство", Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Положението ни ще се поправи не от това, че ще построим сами нещо ново. Ние само ще приведем себе си в съответствие с разкриващата ни се, вече свъществуваща система на взаимно поръчителство.

Нашето поправяне, единственото ни действие – е да се съединим. И когато се съединяваме, разкриваме, че се включваме в единна висша система и всичко се подрежда.

Ако до сега икономистите трябваше да строят най-сложните системи от връзки и да сключват договори – то повече това няма да се налага. В тази нова система има вече всичко ! Трябва само да построим под нея нашите човешките взаимни връзки – това е всичко. Нищо повече не е нужно – всички борсови брокери могат да отидат да си починат.

Изведнъж ще открием, че е пропаднала необходимостта от всички професии, освен тези, които обезпечават най-необходимото за живота. В тази нова система на взаимна връзка няма да съществуват никакви други професии, тъй като тя ще се разкрие вече съединена, съвършена, съгласувана, вече построена.

Това не са тези системи, които трябва постоянно да строим за сметка на егоизма си – да правим революционни преобразувания, да установяваме нови връзки. Нищо такова няма да е нужно. За сметка на това, че поправяме отношенията помежду си, свойствата си, ние ще се включваме във вече съществуващата идеална система.

Тя съществува и днес. Просто не знаем как да се включим в нея, затова се случва и такава криза.

И така човечеството ще открие, че всъщност нищо не трябва да се прави! Целият този минал, животински разум трябва да се изхвърли – с него нищо повече не можем да направим. А всичко, което ни е нужно, е да поправим себе си във взаимното поръчителство, с което да влезем във висшата система, която ще се разкрива все по-ясно. Вече готова и съвършена. И ние ще се включим в нея и така ще продължим да съществуваме.

Докато не ни се разкрие, че тази система е вътрешният разум на творението, природата или Твореца, което е едно и също. Ние ще разкрием вечния и съвършен живот вътре в тази система, навлизайки по-дълбоко в нея. Животинските ни тела ще умират и изчезват, но ние въобще няма да го чувстваме и ще съществуваме в тази система слети с разума на Създателя.

Тази система от връзки, която днес откриваме помежду си, е разкриването на висшата, духовна система. Затова се случва и икономическата криза – т.е. криза на отношенията между нас. Защото именно икономиката ни свързва един с друг. Както е написано в Тора – „Вървете и печелете взаимно“.

Това и трябва да разкрием – какво можем да спечелим  от това, че ще отдаваме един на друг. Настъпва съвършено особен период, в който встъпваме в наши дни.

От урока по статия „Съзидаващия разум“, 21.10.2011

[58348]

Filed under: Движението "Поръчителство", Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Какво означава висшият разум, който всеки човек трябва да постигне в края на поправянето?

Отговор: Разумът – това е светът Хохма, който постигам с това, че привеждам себе си от страна на желанието си, Малхут, в съответствие с 9-те първи сфирот.

Малхут – това е получаващият съсъд, желание за наслаждение. И ако я обърна на отдаване, която ми представят 9-те първи сфирот, то така я обръщам в съсъд за светлината Хохма (мъдрост). Това се и нарича разум – светлината на мъдростта (Хохма), обличаща се в желанието на творението.

Със земния си разум не можем да достигнем висш разум. Висшият, съзидаващ разум – разумът на Твореца, който е създал творението със светлината на Мъдростта (Хохма). Можем да го постигнем съгласно подобието на свойствата, в степента на поправянето му.

Ако поправям желанието си за наслаждение на отдаване, тоест напълвам със светлината Хасадим (милосърдие), то намирам антиегоистичен екран, с който произвеждам ударно сливане със светлината (зивуг де-акаа), повдигайки отразената светлина. И тогава висшата светлина се облича в мен и постигам разума на Съзидателя.

Затова науката кабала се нарича така (хохмат кабала), защото учи как да се получи (получаване – кабала) тази светлина на мъдростта (Хохма), светлината на разума, и така се постига Твореца. Но постигаме този разум постепенно, в степента на подобието ни, отдавайки Му.

Това не е този земен, животински разум, с който се раждаме. Трябва да намерим Висшия разум, благодарение на поправянето си. Колкото повече човек се поправя, толкова по-голям духовен разум постига.

И това съвсем не зависи от земните му интелектуални способности. Той може да бъде Айнщайн, но това ни най-малко няма да му помогне в духовното напредване.

Земният разум, помагащ на човека да разбере, как по-добре да се възползва от егоизма си, няма никакво отношение към този разум, който получава именно за сметка на принизяването си, на работата в група, на такива действия, които сякаш са неразумни, нерационални и презрени от всеки.

От урок по статия ”Съзидаващият разум”, 21.10.2011

[58269]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→