Всички красиви описания в Тора ни разказват за една изключително здрава връзка между хората. В духовния свят човек не излиза от материалния Египет, не преминава Червено море и пустинята Синай, и не достига до географските земи на Израел. В духовния свят всичко това символизира различни степени на връзка между душите, между хората, които се свързват вътрешно, в своите желания.

Тора ни разказва за връзката, а не за географията или историята на някоя група, странстваща по земите на Кнаан или Египет. Тя ни описва само връзката, в която разкриваме тези степени. „Иди си от своята земя” означава да излезеш от егоистичните желания, т.е. живота във Вавилон. Трябва да оставиш това желание и да достигнеш до по-голямо, в което се свързваш все по-силно с групата. Това желание се нарича „земята Кнаан” („земя” означа „желание”).

После влизаме в лявата линия, нашите желания се увеличават, злото се разкрива все повече – това се нарича  „спускане в Египет”. А когато се изкачим от това състояние „Египет”, съединявайки се заедно, тогава е казано, че попадаме в „Синайската пустиня”.

След съединяването над всички проблеми, които ни се разкриват, се изкачваме до стъпалото на „земята Израел”. Всичко това са степени на връзка, а не географски места.

Имената са взети от нашия свят, но те описват духовни стъпала. Можем да вземе автобус и да пътуваме от Вавилон до Кнаан, а след това до Египет и обратно, но това няма да бъде духовно пътуване – то ще бъде само материално.

Всичко зависи от това, как, седейки на едно място, изкачваме стъпалата и разкриваме духовните светове в нас. Това се разкрива само съобразно със силата на връзката между нас. След като се обединим, разкриваме духовните стъпала съобразно със силата на нашето обединение.

Свързваме всичките „613 желания” само чрез съединяване. Ако човек не се свърже с другите, той не изпълнява всички „заповеди”, не прави никаква връзка на желанието за получаване. Всички желания са разделени едно от друго в следствие на разбиването и те могат да бъдат свързани само чрез обединение едно с друго.

От урока по статия на Рабаш, 14.10.2011
[57571]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Намираме се в такова скриване, че дори не го усещаме. Възприемаме цялата реалност само вътре в себе си – всичко, което усещаме, е впечатление вътре в нашето егоистично желание, което в действителност не съществува.

В духовния свят няма подобно твърдение като желание за получаване, което получава заради себе си. Ако желанието е насочено към себе си, то не може да получи нищо и остава в тъмнина. Нашето егоистично желание се намира на толкова ниско, нищожно ниво, че можем да почувстваме някаква реалност в него – отпечатък на изглеждащото ни като реалност.

Когато започваме да се развиваме и получаваме по-големи желания и намерения заради отдаване, тогава започваме да усещаме висшата система. А преди това всеки един е сякаш в безсъзнание, усещайки някакъв въображаем свят, в който съществува – като човек, изпаднал в кома, който вижда различни образи в главата си, както се случва в сънищата.

Когато се събудим и възвърнем усещанията си, тогава желанието ни е на друго ниво и притежава намерение заради отдаване. Така разбираме, че чувстваме всичко вътре в своето желание и че няма нищо навън. Всичко, което ни е изглеждало външно, е било усещане вътре в желанието за получаване.

Ние постигаме духовния свят в своето желание за получаване. Неживото, растителното и животинското ниво, всички хора, всички големи светове и всичко, случващо се в тях, са просто изменения в моето желание за получаване, което ме кара да чувствам, че светът се променя. Аз разкривам останалите души, т.е. чуждите желания, за да мога да ги свържа със себе си с намерение заради отдаване. Тогава те стават части от мен, които ми помагат да преценя до каква степен се намирам в отдаване.

Целенасочено съм държан в недоумение, за да мога да не чувствам другите, докато се опитвам да ги приближа по-близо и да ги почувствам като неотделима част от себе си. Ако се опитам да приближа към себе си всичко, което ми изглежда като външна реалност, то мога да поправя своя съсъд за отдаване.

До степента, в която събирам външните, чуждите желания (неживо, растително, животинско и човешко) в едно, в един духовен организъм, който има „мозък, кости, сухожилия, тъкани, кожа” (моца, ацамот, гидин, басар, ор) или „корен, душа, тяло, одежди, дворци” (шореш, нешама, гуф, левуш, ейхаля), така измервам своето приближаване до истината. Всъщност няма никой освен мен, който усеща цялата реалност вътре в себе си и така изгражда съсъд, в който да възприема Твореца.

Аз трябва да съединя всички части заедно, докато всички те станат като „един човек с едно сърце” и всички, които са ми изглеждали като чужди, станат част от моята душа. Така всеки един напредва без да обезпокоява другите. Всеки един изгражда свой собствен свят на своята собствена плоскост, в своя разрез, постигайки го като свой вътрешен свят. А Творецът напълва този свят, т.е. човекът е в сливане със светлината, с Твореца, който го напълва.

От урока по писмо на Рабаш, 12.10.2011
[57427]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Общата душа "Адам" - Няма коментари→

Баал а-Сулам, ”Мир в Света”: Цялата трудност се състои в промяната на нашата природа: от желание за получаване за себе си в желание за отдаване на ближния, тъй като тези две неща взаимно се отричат. И затова тази програма се приема като фантастична…

Тази трудност ние още не осъзнаваме истински. Попитай хората от улицата, и те ще ти кажат: „”Какво сложно има в това? Ние умеем да помагаме на другите”. Някои си признават, че егоизмът в някаква си степен е свойствен за човешката природа – но не повече. Ние все още не усещаме нужда, да преминем от получаване към отдаване.

Обаче кризата в случая ще ни покаже, че просто сме задължени да го направим. Иначе няма да оцелеем – ще загубим дори онова, което имаме днес, и ще се самоубием. Безизходицата ни принуждава все пак да анализираме ситуацията: имаме ли възможност да се обединим в единна система, както това го изисква Природата? Или не? Възможно ли е да не сме в състояние да се справим с това условие и да се обречем на гибел?

В края на краищата, може и това да се случи. Някога динозаврите не са съумели да се приспособят към новите условия, а сега и ние се озовахме в подобно положение. Пред очите ни изчезват много видове растения и животни. Та можеби и на човешкия род да е съдено да изчезне. Разсъждавайки, ние населяваме една малка планета в задния двор на галактиката и е възможно по плана на Природата, да трябва да отстъпим място на някакъв друг вид с по-голям потенциал и тегло, който ще се впише по-добре в тази мащабна картина.

И така се оглеждаме в ситуацията: нашето естество е еоистично, а Природата ни поставя условия за взаимно отдаване и изисква да се сплотим в едно цяло. Това изискване на общата система ще се проявява все по-ясно. Притиснати между желанието и действителността, ние се подлагаме на тежко “пресиране“.

И ето, на помощ ни идва науката кабала. Нея сякаш я “спускат отгоре“. Ако нямахме тази методика, позволяваща ни да призовем силата за поправяне и за изкачването на ново стъпало, ние наистина бихме измрели като динозаврите. Тъй като не бихме имали и най-малко понятие за това, което се случва и каква е в действителност програмата на Природата.

Има условие, което на пръв поглед е неизпълнимо. Ние не можем да се обединим. Какво можем да направим? Остава само да развържем войните и конфликтите. Когато човек няма друг изход, той е готов на всичко – само и само да изчезнат съмненията. Неопределеността за нас е нетърпима. По-добре е да започне война и да умрем. В края на краищата ние се движим в някаква посока и това е главното. Щом сме приели такова решение, то вече е без значение, ще останем ли живи или не – процесът е започнат. Това е много по-лесно, отколкото да се лутаме в мъглата. Неопределеността ни разкъсва на части и да се изтърпи това е просто невъзможно.

Ето защо в света, днес се разкрива науката кабала – разкрива се “изкуствено“, отгоре, по веригата на кабалистите, посредством някои паралелни програми. По пътя на естественото развитие нямаше да ни се удаде да я разкрием и да извършим поправянето. Тъй като в сегашната ситуация прехода от получаване към отдаване в действителност ни се струва за нереален.

От урока “Мир в света“, 25.10.2011

[58659]

Filed under: Движението "Поръчителство", Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Ние през цялото време работим със своето егоистическо желание, което действа съгласно своето природно свойство – желанието да получи напълване, което е наш, единствен материал. А ние чакаме, да дойде светлината за поправяне и да добави на това желание – намерение за отдаване.

Трябва да се разделя желанието от намерението. С желанието за наслаждаване аз винаги имам възможността да работя и да напредвам, и за това е написано: ”Направи всичко, което е по силите ти!”. Но намерението за отдаване на ближния или на Твореца – идва в резултат на въздействието на обкръжаващата светлина. Нея трябва да молим.

Тоест, аз вече имам половината от духовния съсъд – желанието да се насладя. Аз не го пренебрегвам, не го отменям, а само искам да му сменя намерението. Ако човек правилно разделя своето отношение към действието и намерението, то винаги ще му се отдаде да извърши някакви действия или работа – и в същото време, когато духовното го привлича, и когато не го привлича, но му помага силата на съюза, заключена в миналото.

Той винаги може да се обърне с молитва, с молба за правилно намерение, за да се присъедини то към неговото действие и да определи духовното му качество. Така напредва човек.

И когато започне повече да разбира, да усеща, да навлиза в духовния свят, то вижда, че няма голяма разлика между духовното и материалното. Изисква се само психологическа промяна в човека, за да усети духовното.

От нас не се иска да зачеркнем изминалата част от живота си и да отменим всичките си основи. От всичко това само трябва да се извлече намерението и да се приведе в изпълнение.

Затова, човек е щастлив от това, че е излязъл от Египет и е изнесъл от там множество съсъди, желания, много сили. А от друга страна той е пълен с егоистически чувства и намерения, които са противоположни на истината. Над това той сега започва да работи. От това състояние, започва работата и затова то се смята за точка на духовното раждане.

Човек усеща, че ”ние днес сме се събрали всички” – пред Твореца, със своите повредени желания, които можем да Му предявим, като готови за поправяне.

От урока по статия на Рабаш, 26.10.2011

[58790]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Казано е, че всеки ден трябва да видим себе си като отново излизащи от Египет. За да търсим в себе си разкриване на злото, за да изпитаме нужда от Тора. Светлината, възвръщаща към източника. Ако човек достигне до такова състояние – от този момент той започва да живее , застава на правилния път.

А ако не чувства потребност от поправяне, ако не се чувства с разбито желание. Егото, Фараона, съсъдите, които са взети от Египет, от държавата, в която той разкрива злото си за връзка с другите . То той няма с какво да дойде до Синайската планина. Защото тук идват само, за да се съединят.

Ако сме готови за това – то получаваме Тора . Светлината на поправянето, която извършва свързването ни. И за това е казано: „Днес сте се събрали всички…“ Ако това го няма – то няма точка, от която да се започне.

Затова преди всичко ни е нужна най-простата работа, на която сме способни, в своето състояние. А възможност да започнем работа ни дава именно този материален свят, в който мога да извършвам действия, дори без правилното намерение. И затова отивам да се свържа с другарите си, въпреки че не чувствам никакво желание. Или преследвам някакви егоистични цели и се надявам чрез това да спечеля нещо.

За тази цел сме поставени в материалния свят и от него започваме извисяването. Всеки път се опитваме все по-естествено да играем в духовно състояние. И с това привличаме към себе си светлината, връщаща към източника. Защото духовния свят се крие и ако се стремим към него, това вече е достатъчно, за да привлечем светлината оттам.

От урока по статия на Рабаш, 26.10.2011

[58796]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

За да ни пробудят към по-напреднали състояния, тези напреднали състояния започват да ни светят от далеч – от там ни свети нещо хубаво. Да кажем, на детето от далеч му показват сладолед. А на него от това му става не по-добре, а по-зле – защото го дразнят с този сладолед, който то няма!

Така и ние. И тогава започваме да се стремим напред. Нашето сегашно състояние ни се струва лошо, и ние се устремяваме към по-добро състояние – и така напредваме.

Винаги ни се разкрива все по-напреднало, високо, духовно стъпало, и в нас възниква проблем с него. И ако на детето му е ясно, че ще му бъде добре, ако получи сладолед, то при нас това не е съвсем ясно, защото нашето състояние е обратно на духовното напредване. И затова се усещаме в падение, в неприятни състояния. Затова ни трябват допълнителни средства за поддръжка: група, учене, за да се убедим, че пред нас свети по-доброто бъдеще.

От урока по Книгата „Зоар“, 26.10.2011

[58802]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Как да доведем до хората необходимостта от обединение, ако те още не виждат неговите реални плодове? Защото това е лудост – да работиш, без да виждаш резултати.

Отговор: Разбира се, науката кабала не предлага да се действа без гориво и далеч от резултатите. Трябва да построим такова обкръжение, такова общество, което ще обезпечава на човека гориво за неговото отдаване. Обкръжението трябва да ми влияе така, че аз да поискам да се присъединя към него и да се насладя на отдаването на него. Именно обществото ще ме зареди със силите, които са необходими за това.

Кой ще построи такова общество? Това е наше задължение. Ние, представляващите един процент от човечеството, трябва да сформираме обкръжение за себе си и за целия свят, утвърждавайки в него такива ценности, за да иска човек да служи на другите и да получава удовлетворение от това. Няма да му бъде трудно – напротив, отдаването ще му стане необходимо, той ще открие в него своя прелест и възможност да заслужи всеобщо уважение. Това е много по-висока отплата, отколкото паричната награда или друго „бонбонче“. Защото тази духовна награда се дава от признание, почит и поощрение от страна на обкръжаващите.

Излиза, че човек има гориво и той се наслаждава на всеки миг на отдаване – много повече, отколкото се наслаждаваме днес от получаването. Още повече, това го подтиква да приложи още повече усилия за благото на обществото. Защото това си заслужава, той веднага чувства колко е хубаво това. Духовната светлина – това е светлината на наслаждението, разпространяваща се в даващия, когато той извършва отдаване. Така че, науката кабала не те оставя опустошен – ти излизаш на такова ниво, когато наслаждението те напълва по време на действието.

Тук може да се зададе въпросът за намерението, но за масите сега той не стои. Засега става дума за егоистичното намерение ло-лишма. Обществото може буквално да задължи човека към отдаване – при това не със силата, а с нравите.

В своя живот много от нещата, които правя, са за да заслужа уважението на обкръжаващите. Заради това прилагам огромни усилия и харча много пари. Да вземем за пример моят гардероб: на кого е нужно всичко това? Лично на мен ли? Не, това е моят дан към общоприетите норми. А нима не мога да си купя прост, евтин автомобил, който не изисква няколко години каторжен труд? Но не, избирам си престижна марка, за да може да събирам очите на съседите си.

И така е във всичко, било то покупка на жилище, брак, раждане на деца, във всеки детайл от живота. Ако само знаехме своите истински потребности…Винаги се проверявам по ценностите на обкръжението, като роб съм на другите. Какво представлява телевизията, тя просто ме зарибява със старанието на тези, които искат да спечелят от мен.

Но нима извършвам отдаване, купувайки техните стоки и услуги? Те ме разрушават. Вечно мисля за какво да похарча пари – на кого ги давам? А ако умеехме да отдаваме за благото на обкръжаващите, за благото на общата система, то бих се наслаждавал на това, както сега се наслаждавам, изпълнявайки егоистичното желание на поредния търговец, който ми се натрапва. Бих влагал усилия в обкръжението и то би ми отговаряло с взаимност, поддържайки ме в моменти на слабост обезпечавайки ме с необходимото…

Какво получаваме днес от магнатите, които ни засипват със стоки? Нищо. Отвори си очите и виж какво става в света. 99% от твоите усилия отиват за егоистичните желания на обкръжаващите. Затова пък в общество на поръчителство ти би служил на обкръжение, построено на принципа на равенството, ще изпитваш увереност и покой, ще получаваш в отговор топло, сърдечно отношение.

Трудно е да се опише картината на днешния разпад в сърцата и ума. Попаднали сме в най-лошото робство, дословно сме хипнотизирани, програмирани върху безкрайната конкуренция: още не всичко е купено, още не всички са останали назад – заставят те да работиш не отстъпвайки и не отхвърляйки този закон. Обществото те притиска ежесекундно. Струва ти се, че се трудиш заради семейството, заради децата, заради себе си – какво ти! Това е само илюзия.

Ако погледнем от страната на това, което сме изградили – ще  открием ужасни неща. Всички тези системи се базират само на егоистичния натиск един на друг.

От урока по статията „Мир в света“, 25.10.2011

[58634]

Filed under: Движението "Поръчителство", Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

В статията ”Мир в света” Баал а-Сулам разбира същността на предстоящия преход, който издига човечеството на нова степен:

“Макар на пръв поглед програмата да е фантастична, но, ориентирайки се, ще разберем, че всяко противоречие между получаването за себе си и отдаването на ближния се явява единствено психологическо. Получаването за себе си, макар то да ни се представя в различни форми, се определя от една дума: наслаждение.”

Днес това вече е ясно. Естеството ни, разумът и чувството, всяка клетка на тялото ни се стреми към напълване. Това може да се усеща просто като прилив на жизнени сили, но може да приеме и други форми, докато не излезе на психологическо ниво, където го определяме като наслада. Ако ръката ми лежи неподвижно на масата, то не се наслаждава тя, а аз. Така или иначе напълването за нас е винаги наслаждение. Само това искаме всички ние.

Оттук и въпросът: ако материята ми иска единствено да напълни себе си, за да изпита наслаждение, то способен ли съм да поддържам връзка с другите? Способен ли съм, по волята на Природата, да участвам в живота на общата система и заедно с това да се наслаждавам? Ако това е осъществимо, ако Баал а-Сулам казва, че това е психологически момент, то възможно е да се объркам, да надхитря себе си. Защото психологията, както се нарича – е житейско дело. В крайна сметка, изпълнявайки изискването на Природата, ще се наслаждавам сам и ще наслаждавам другите на нова, глобална степен на битието.

“Какво човек получава за себе си в нашия свят? Ако се предположи, че за своя живот достига 20% наслаждение в сравнение с 80% страдание, то при съпоставката на едното с другото ще остане 60% страдание без всякаква отплата”.

Правейки правилния разчет, човек не би понесъл такъв живот. По най-естествен начин веднага би решил да приключи с него. Аритметиката тук е проста:”наслаждение, минус страдание, е равно на…” – след което следва решение и незабавна реализация. Но не правим точния разчет и затова продължаваме да живеем.

“Обаче всичко, казано по-горе, се отнася към личния разчет, когато човек работи за себе си. При разчет в световен мащаб индивидът, напротив, ще произвежда повече, отколкото получава за собственото си съществуване и наслаждение. Ако посоката се промени от получаване за себе си на отдаване, човек ще се наслаждава от всичко свое изработено без многочислените страдания.”

Ако правим разчет: колко можем да получим в отговор от целия свят затова че му даваме – тогава си заслужава да се живее.

По такъв начин, всичко зависи от ясния, точен, прозрачен разчет: какво имам от получаването и отдаването. При което Баал а-Сулам говори тук единствено за материалния разчет, поставяйки в скоби духовния. В нашия свят всеки така или иначе страда и се примирява с това. Обаче ако нагледно се демонстрира на човек всички негови ”доходи” и ”разходи”, ще разбере, че го обират до кости. От друга страна, в духовен смисъл, може да се запише за сметка на вечния живот, несравним с жалкото животинско съществование.

И така, пред нас е психологически проблем и в този източник трябва да го разглеждаме като поправяне на света. Всички тези разчети, а дори и възможности, откриващи се благодарение на кабалистичната методика, са обусловени от възпитанието. И означава, че трябва да създадем система на просвещение и възпитание – и тогава светът, намиращ се в отчаяно положение, ще разбере, че в крайна сметка се оказва в точката на старта, по пътя на ново начало.

От урок по статия ”Мир в света”, 25.10.2011

[58639]

Filed under: Движението "Поръчителство", Духовна работа, Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Човек трябва да направи това, на което е способен за обединението, опитвайки се да достигне отдаване. И в резултат на материалните си, егоистични усилия, ще почувства доколко, в крайна сметка, не желае това обединение, не желае единството, поръчителството, не желае да стане един човек с едно сърце, не виждайки в това никаква изгода. Всичко това го отблъсква.

Така разкрива желанията си, изискващи поправяне – създадените от Твореца като ”зло начало” в човека. И след това разкриване ще започне да вижда как му помагат отгоре, независимо от цялото му нежелание.

Разкриването на злото идва свише, като част от процеса на поправяне. Творецът сключва съюз с човека, че няма да го остави, че ще му помага да напредва. Нека човекът не желае обединението, нека то да го отблъсква, но като поддръжка получава вдъхновение от предходното състояние, в което е приложил усилията си за напредване.

Така постепенно идва до това, че по малко му се открехва, какво е това отдаване, сила на любовта. Започва да разбира, че неговата задача – е само да разкрие потребността в нея. И тогава вече има възможност осъзнато или неосъзнато да разбере, да почувства, да крещи и да моли за сила за поправяне.

Към правилното желание се присъединява правилната молба (МА”Н) – потребност да се излезе от това състояние и да се премине в по-добро. Това желание може да бъде още егоистично, което се нарича ”ло лишма”, но то вече съответства на правилния път.

Така по малко, стъпка по стъпка, човек изяснява желанията и намеренията си. Разбира се, не самият той определя етапите на развитието си, а те се пробуждат съгласно заложените в тях информационни гени (решимот). Висшата сила, светлината ръководи всички тези процеси. А на човек му е необходимо единствено да се стреми напред през цялото време и даже да извършва най-малките действия, които макар и малко да го предвижат напред.

И тогава ще достигне желаното: ще получи светлината, възвръщаща към източника, да придобие намерение за отдаване, да се напълни с отразена светлина, даващи усещане за духовен живот – живот в отдаване.

От урок по статия на Рабаш, 26.10.2011

[58793]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Постижението е вътрешно и няма нищо извън нас. Всичко, което сякаш ни заобикаля, е просто временна илюзия, включително този въображаем свят и дори духовният свят. Но в духовния свят поне знаем, че нещо само ни изглежда като външно, защото нашето его го отблъсква.

Включваме желанията на другите само доколкото сме способни да засенчим егото си и да го скрием, да му дадем намерение заради отдаване и да направим това според принципа „обичай ближния както себе си“, закона на светлината.

Символът на всички тези поправяния е особена конструкция, наречена Сука, която ни показва как да изградим сянката. Моят вътрешен човек ще седи вътре в Суката и ще вземе четирите символа на Сукот със себе си: три, принадлежащи на Зеир Анпин (Лулав, Адасим и Аравот), и четвъртия (Етрог), принадлежащ на Малхут. Той ще ги свърже заедно и ще започне да ги люлее: надясно, наляво, напред, назад, нагоре и надолу – във всичките шест посоки, които съответстват на шестте Сфирот на Зеир Анпин (ВАК). И в същото време той е вътре в Суката, където нейните три стени съответстват на трите Сфирот на Хесед-Гвура-Теферет (ХAГAТ). Сфира Нецах е покривът на Суката, а Сфира Ход е дъното.

Излиза, че човек се съединява със Зеир Анпин напълно, който представлява висшите свойства на отдаване. И когато той се свърже с всички тези свойства във всички посоки, тоест във всички свойства на ВАК на Зеир Анпин, докато той самият представлява Малхут, тогава той поправя и съединява всички тези свойства заедно.

И всичко това се прави благодарение на сянката, която може или да скрива, или да разкрива. Скриваща сянка е, когато работим против нашето зло начало, егоистичното желание. А разкриващата сянка е, когато ние самите пишем буквите на нашата работа, сякаш използвайки черно мастило на бял лист. Така създаваме различни форми на скриване, които са подобни на светлината. Постепенно цялата тъмнина става светлина, поради създаването на различни сенки (например, под формата на криле).

Човек не се свързва със светлината, а с нейните форми, и обратно, скривайки себе си от светлината с помощта на сенките, той изгражда форми, подобни на светлината, на отдаване. Това е нашата работа. Работим, докато не постигнем подобие на формата и сливане (Зивуг) със светлината с помощта на всички сенки, всички форми на тъмнина, „буквите“, и сблъсъци със светлината. И накрая цялата тъмнина ще блести като светлина.

Нашата работа е да създадем форми на тъмнина, букви като черни линии и криви, и да ги направим подобни на под Сука. И цялата ни работа лежи в това, да намерим как да изградим това покритие върху себе си и да стоим в неговата сянка, която ще ни позволи да постигнем светлината. Цялата обкръжаваща светлина, която ни достига и остава над покрива на Суката, ни въздейства по такъв начин, че формите на тъмнина блестят като светлина за нас.

От урок по статия на Рабаш, 12.10.2011

[57423]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→