Творецът – това е силата на отдаване, царяща в цялата реалност. Тази сила на отдаване може да ни свети отдалеч, и не е важно кои сме ние, какво си представяме, от какъв материал сме създадени, – със своето въздействие тя е способна да ни обърне в подобие на себе си – в отдаващи.

За да успеем да постигнем връзка с тази сила, хората, вече постигнали я, ни описват всевъзможните форми, в които се разкрива тази сила на отдаване – Творецът. Те ни описват устройството на системата на Неговото въздействие върху нас, и така можем да влезем във връзка с Него. Защото ние никога не можем да кажем нещо за самия човек, а говорим за разкриване на неговите действия, за неговите прояви спрямо нас. Затова Баал а-Сулам пише: никога не знаем какво представлява същността, а разкриваме само действията на тази същност.

Така и с Твореца. Казано е: „От действията Ти ще Те познаем“ – от неговите действия постепенно възприемаме Неговия образ, все по-правилно и по-правилно. Защо? – Защото Неговите действия строят в нас всевъзможни отпечатъци, различни форми, съгласно които започваме да разбираме, да мислим, изясняваме, да внасяме порядък в тях, и тогава можем да съставим Неговия образ. Разбира се, всичко това излиза от нашето впечатление, но във всеки случай така достигаме осъзнаване.

Затова нашето разкриване, осъзнаване и разбиране се нарича „образно познание“. Защо образно? Защото, от една страна, нашият материал остава същия – желание за наслаждение, и няма друг материал. От друга страна, формата, която се облича на този материал, – това е желание за отдаване, свойството на Отдаващия, Неговия образ, който възприемам, впечатлявайки от Него.

За да се впечатля от този образ, от Твореца, се въодушевявам от групата и така се приближавам към възприятието за Него. Четенето на книгата „Зоар“ е особено с това, че желаем да получим впечатление от всевъзможните форми на отдаване на Твореца, разкрили се на тези хора, които са били вече способни да ги възприемат. Тези форми слизат и към нас, но те са скрити, и не ги усещаме, не сме способни никак да опишем своите усещания от тези форми. Няма в нас ясно усещане, за всевъзможните видове, проявления, свойства, когато бих усетил в себе си някакви промени.

Кабалистите са описали всички тези форми и ни дават цялостната картина: как става в човека това познание, как се изменя в него, как се развива от най-малката негова форма – точка в сърцето. И на всеки етап, започвайки от мъничка точка, всичко се развива отначало от негативната страна, противоположна на Твореца, а след това към положителната страна, подобна на него. И отново от отрицателната страна, от другото свойство, противоположно на Твореца – и отново към положителната страна, подобна на него. И така през цялото време: наляво – надясно, наляво – надясно. Така се развива всяко разбиране, от най-мизерното до най-голямото.

Състоянията, в които пребиваваме противоположни на Твореца, се наричат „зло начало“. Състоянията, в които възприемаме Неговото свойство, подобно на Него, – се наричат „добро начало“. Тоест „началото“ – желанието – остава, само ние го наричаме зло, ако приема форми, обратни на Твореца, или добро, ако получаваме свойства, подобни на Него.

Всъщност, говорим за себе си относително свойство любов, защото такова е отношението на Твореца към творенията. Затова на всяка крачка преминаваме от ненавист – към любов, и отново от ненавист – към любов. Чувствайки в себе си ненавист, усещаме част от понятието „планината Синай“ – „планината от Ненавист“, а в противовес на това, чувствайки любов, ние усещаме светлината, възвръщаща към Източника, разкриването на Тора и т.н.

Затова, четейки книгата „Зоар“, в която се говори за всички състояния – лоши и хубави, за негативните и позитивните сили, които взаимно действат в равна степен за постигане на целта, – трябва да се постараем да се включим в тези велики кабалисти, които са усетили всички тези състояния, да бъдем слети с тях.

Тоест, сега искам да вляза в това събрание на раби Шимон, където се намират също така Баал а-Сулам, Рабаш и всички велики кабалисти – всичко това е един апарат, една система, поправената част на съсъда, в която вече е станало поправянето. И там, в тези желания, се намират великите души, пребиваващи в усещането, в постижението на Твореца, в тези свойства, както в Него. За това те ни разказват, както родителите на своите деца. И макар детето да не  разбира напълно за какво говорят възрастните , то трябва да се постарае да разбере.

От урока по Книгата „Зоар“, 29.11.2011

[62053]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар, Творец - Няма коментари→

Баал а-Сулам, ”Същност на религията и нейната цел”: Крайната ни цел е готовност за сливане с Твореца, за да се възцари Той в нас. Тази цел е задължителна и няма никаква възможност да се отклоним от нея, тъй като висшата сила твърдо ни управлява по два начина: по пътя на страданието и по пътя на Тора.

Обаче в обкръжаващата ни действителност ние виждаме, че Неговото управление се осъществява по двата начина едновременно. Мъдреците са ги нарекли ”пътя на земята” и ”пътя на Тора”.

Съществува Висша сила, която е създала желанието за наслаждаване и го е отгледала. Тя е дала на това желание всичко, каквото е необходимо за израстването му, но пораствайки, то изведнъж открило, че на него му е зле, че всъщност не получава желаното. През юношеството, докато растяло, всичко било наред: каквото поискало това и получавало. След това то искало повече и отново получавало желаното. Но сега, когато порасло, нищо не изглежда така: то вече не получава напълване автоматично. Тъкмо обратно, колкото повече му се иска, толкова по-малко получава.

И тогава желанието се замислило: Кой или какво ми причинява зло?

По този въпрос човечеството се разделя на няколко категории. Едните (99%) просто продължават пътя си, точат се от злото към доброто и се наслаждават както могат. Други се впускат в търсене на същността, источника на причината за ставащото.

Човечеството се е опитвало да обясни този контраст на Управление, което толкова кардинално се променя, когато човек израства. Отначало всички се отнасят към него добре, а след това настава истински преврат и сега все нещо искат от него и проявяват лошото си отношение. Това противоречие много ни бърка и затова някои започват да търсят отговора на гатанката.

Що се отнася до Висшата сила, която е създала желанието за наслада и го е отгледала до голям егоизъм – в крайна сметка тя ще съумее да го завърши и да го доведе до вярното състояние.

С тази цел в реалността действат две сили, помагащи ни по пътя: Привличаща и отблъскваща. Егоистическото желание не обича страданията, а обича наслажденията – иначе казано не обича пустотата, а обича напълването. По такъв начин, с него може да се управлява с помощта на тези две състояния. Когато го опустошава то бяга напред и търси напълване. Когато го напълват, то се привлича от това. Посредством тези две юзди с него може да правиш каквото си поискаш.

Но каква полза от това, че желанието стопроцентово се подчинява на браздата на Твореца? Всъщност, неживата, растителната и животинската природа се развиват имено така, но за какво тогава е творението? Тъй като при това той няма никаква индивидуалност, както при човека, когото го водят по пътя на живота на наслаждението и страданието. Своеобразието и индивидуалността във всички светове, сред всички създания могат да се проявят само в особени създания, които притежават способността да действат между тези две юзди.

Нека желанието напълно да е подчинено на висшето управление, няма къде да избяга – отвсякъде го обкръжават тези същите сили, ако не явно, то скрито.

Но основното е в това, че тези създания искат да постигнат действия: какви са те? Защо са те? Върху какви желания се извършват? Те искат сами да опознаят системата си и по нея започват да разбират, кой управлява нашите желания. Така по принципа ”по Твоите действията ще Те познаем”, те постигат действащия разум – Силата, действаща в творението.

И затова, когато порастваме и откриваме, че ни управляват две сили: позитивната и негативната, когато различаваме юздите, които направляват нашия бяг – това вече е добре, това вече е признак, че ние вече сме преминали от 99% в 1 особен %, заради който е създадено и самото творение.

Разкривайки въздействието на Твореца във вид на страдания и наслаждения, на зло и добро, топло и студено, глад и насищане ние трябва да разбираме, че всичко това е призовано така да ни доведе до осъзнаване на Твореца като Абсолютно благо. Кабала е наука за разкриване на Твореца, разкриване на неговите действия. И затова ние постоянно правим изследвания върху себе си. Кой съм аз и какво съм аз? Цялата реалност, включвайки групата – в мен”. И в крайна сметка аз откривам, че там, дълбоко дълбоко вътре във мен действа Твореца, Абсолютното благо.

От урока ”Същност на религията и нейната цел”, 28.11.2011

[61976]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Кабала - Няма коментари→

Въпрос: Съгласно изследванията, човек се учи по-добре, когато получава стимули и възнаграждения, а не наказания. Защо в желанията си чувстваме, че Творецът ни възпитава чрез наказания?

Отговор: Също както непослушното дете не иска да полага усилия и получава подарък за това. Предпочита да бездейства, независимо от заплахата от наказание.

Аз например, като дете бях голям инат. Не исках да изучавам предметите в училище, бяха ми безинтересни. Бях много наказван заради това, но въпреки всичко не исках да посвещавам време и сили на това, което не харесвах. Много четях и научавах, но от това, което ме интересуваше, а не от предметите в училище. Независимо от наказанията – не отстъпвах, защото за мен беше по-важна свободата да се занимавам с това, което искам. По такъв начин, губех двойно, отказвайки се от възнагражденията и навличайки си наказания.

Ето, че и ние се намираме в същата ситуация. Първо, трябва да се откажем от живота, с който сме свикнали. Но, това не е такъв проблем, защото съвременният свят вече ни подготвя за това. И второ, трябва да се откажем от егоизма си, от своето ”Аз”, от познатата отплата – самонапълването. Напротив, възнаграждението ни трябва да бъде възможността да напълним ближния – защото това е още по-лошо от училищна програма, за която най-малкото се полагат подаръци.

Действително, засега не чувствам наказание за това, че не извършвам отдаване на ближния. И разбира се вече не виждам подарък в това да раздавам на всички останали. Че кой ще се съгласи на това?

Тогава за какво тука са се спуснали хора от целия свят? Заради какво са се отказали от отпуските и от удобствата? За какво са вложили пари и време? На човек му дават първото усещане за обединение и трябва да приеме този призив, да не го пуска, трябва да работи над това зачатъчно желание.

Представи си, колко пари, време, усилия, нерви са вложили хората, за да прелетят до нас. И сега трябва да разсъдят по следния начин: ”Всичко, което съм направил до този момент, в крайна сметка не съм го направил аз. Защото няма никой друг освен Него. Творецът ме е довел до тук, пренасяйки ме през хиляди километри.

И ето сега, получавайки импулс свише, трябва да се погрижа за това, как да добавя към него от себе си.” Колкото повече усилия коства на човек идването, толкова по-важно е да му се обезпечи тази добавка. Защото иначе няма да внесе в работата своето ”Аз”. Излиза, че Творецът го е хванал ”за ухото”, качил го е на самолета и го е довел на Конгреса.

Навсякъде е управление свише. Къде съм тук аз? Аз съм този, който трябва да Го разкрия и да приема участието Му в деянията. Не е просто да добавя себе си към това, но именно тук в мен има такава възможност. И по този начин идвам към Абсолютното добро. Защото Творецът ме е отвел до особено действие – и сега аз, от своя страна, също съм длъжен да стана особен.

От урок по статия ”Същност на религията и нейната цел”, 28.11.2011

[61972]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

В книгата „Зоар” четем за висшата система – така, както четем за устройството на някаква електронна или механична система. Просто четем, свързваме се с нея, но не я привеждаме в действие.

Да я приведем в действие не означава да знаем как работи тя. Защото пускаме различни системи и работим с тях, даже не знаейки устройство им: пред мен има някаква система и ме обучават кои бутони да натисна, на коя страна да завъртя лоста, за да заработи. И колкото по-малко знаеш за вътрешното устройство на системата, толкова по-добре – в краен случай няма да се объркаш.

Затова трябва да знаем как да пуснем висшата система. А след това, от нашите действия, както е казано: „От действията Ти ще Те позная“, започваме да виждаме тази система, да я разбираме, да я усещаме, да придобиваме връзка с нея. Както стругарят, в процеса на работа на струга, започва да познава характера именно на своя струг, а не на друг, свойствата на металите, от които трябва да направи детайли с различни форми. Той знае, слуша, усеща и даже чувства мириса, излизащ от струга.

Тоест, в процеса на работа, от действието, започваме да познаваме тази система. Но в началото ни обучават кой „бутон” да натиснем, за да видим. Така учим детето: „Виж, ако натиснеш копчето – лампичката светва. Завърташ лоста – и машината се движи“. Така започваме да опознаваме света.

Същото е и с духовния свят. Изучаваме система, която е изключително разнообразна, многостранна и сложна, в нея има безчислено множество елементи и връзки, съединяващи помежду им всички души, във всички ситуации, и не само в този свят, а във всички висши светове – нещо, което даже не сме способни да си представим с нашия разум. Цялата тази система въобще не се съотнася с нашия разум, защото връзките, измерението, всичко съществуващо там е над времето, движението и пространството, над скоростта на светлината.

Но, независимо от това, можем да пуснем тази система, за да ни въздейства. Не знаем как действа, но я пускаме. Така в много случаи в нашия живот използваме природата. Например, има много „бабини“ рецепти за отвари от треви, предаващи се от поколение на поколение. Нима знаем как действат? Не. Само ни е известно, че помагат. Така животните по мирис намират именно тази трева, която може да ги излекува, – и няма да се объркат, за разлика от нас с нашите аптеки и лекарства.

Тоест, необходимо ни е да знаем, че това помага, че така „натискаме” и получаваме отговор. Това не е никак просто. Не знам какво е написано в книгата „Зоар”, за какво се обяснява вътре. Но за сметка на това я чета заедно с всички, имам възможност да възбудя системата, за да работи тя върху мен. Иначе, ако не натисна „бутона” – тя няма да работи над мен лично, а ще въздейства въобще на цялата реалност, на цялото човечество. За да работи над мен лично, трябва сам да я пробудя.

Затова четем книгата „Зоар” и с това натискаме „бутона“, за да ни въздейства системата персонално – и на нашата група като цяло, защото заедно четем тази книга, и лично на всеки от нас. Така, хайде да се постараем да пуснем тази система.

От урока по Книгата „Зоар”, 28.11.2011

[61946]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Нима по духовния път можем да напредваме само посредством страданията?

Отговор: Не. Напредвай с добро, това зависи  от теб. Страданията идват свише по реда си, а ти от своя страна можеш да вървиш напред с помощта на светлината. Издигни МАН, молитва за поправяне – тогава ще дойде светлината и ще те издърпа напред с добро. А ако не молиш, ще напредваш по трудния начин.

Съществува   сила на доброто и сила на злото. И въпросът е в това – ще се обърна ли с молба към добрата сила, която ще ме издърпа пред мощната сила на злото, натискаща ме отзад.

Отрицателната сила действа в съответствие с плана (във времето), а положителната – съгласно желанията и спойката в поръчителството. Моята задача е да се опитам да не ме достига силата на злото, да изпреваря злото с добро.

Въпрос: Как да го направим, ако всички ние страдаме?

Отговор: Освен тебе, всички другари се радват на всеки момент от живота. Ние чувстваме себе си в Твореца, който ни напълва и обгръща. Ние чувстваме вечността и съвършенството. Ние се къпем в растящо изобилие. Така че, присъединявай се към нас и ще изпревариш злото с добро.

Въпрос: Как?

Отговор: Прави това, което ние искаме.

Въпрос: Какво искате вие?

Отговор: Искаме да се потопиш вътре, да се разделиш с егоизма си. „Другар“ е този, който забравя за себе си. А и защо са ти собствени грижи, ако там, в себе си изпитваш лоши усещания? Остави желанията и мислите, в които ти е зле и ела в светлината. Тук ще вземеш от нас други мисли и други желания.

Изборът е в твоите ръце.

От урока по статията „Същност на религията и нейната цел“, 28.11.2011

[61968]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→

Въпрос: Има ли при четенето на книгата Зоар време, когато трябва да полагаме усилия, и време, когато Зоар ни дава тласък от своя страна?

Отговор: Преди всичко трябва да разбереш, срещу какво се намираш.

Ако гледаш стар филм от преди 30-40 г. то се удивяваш: какви наивни са били хората, как са играли, как са направили филм. Но за тях всичко това, е било истина, те са мислели, че показват своя живот със цялата сериозност. Артистите са били прекрасни. Но хората са били други. Ако погледнеш хора от преди 200-300 години назад, то би ги видял още по-обикновени и примитивни.

А какво би открил, гледайки на всички народи, на целия свят 2000 години назад? Как са живели? Всички почти на „дърветата“, наистина диваци – даже в Европа през средните векове.

Но ако погледнете на хора, които пишат такива книги, както Зоар, 2000 години назад? Това е наука, философия, възприемане на света, достигане на реалността… Дори ако такъв човек седи сред нас сега, би се почувствал нищожен в сравнение с него. Тук няма понятие за време. На теб ти дават да се докоснеш до нещо, което се намира извън нашия свят – със системата, управляваща цялата реалност.

Затова към тази управляваща система, към тези сили, към тези души, написали ти за това, да издигнеш своята молба, да заплачеш, като младенец, желаещ да расте с тяхна помощ, на техните ръце! И не е важно, колко разбираш, в какво състояние се намираш – не ти го организираш. Но от даденото ти състояние старай се да разбереш, къде се намираш, на чии ръце можеш да бъдеш – и да се обърнеш към тях с молба.

Въпрос: С каква молба?

Отговор: Не зная. Ти трябва да усетиш потребност. „В мен няма недостатък от нещо. Само ме вземете на ръце – искам да спя…“ Това също е молба – да те вземат на ръце, за да се усетиш в тях, като младенец, на когото е топло и надеждно в ръцете на майката, – той чувства нейната миризма, нейната гръд, пълна с мляко, – и тогава спокойно спи. Искаш това? – Тогава го разкрий! Най-малко това.

А може би, искаш нещо по-изяснено – на основата на това състояние, когато оставаш в техните ръце, но може повече да се възползваш от тяхната помощ. Защото  порасналият съхранява в себе си всички свои предишни връзки с майката. Пъпната връв не пропада, расте все повече в разбиране, осъзнаване.

Колкото висшият е по-голям, и колкото повече мога да се възползвам от неговата помощ, да го възвеличавам в  очите си – толкова повече го задължавам да се издигне. С това се извършва нещо по-възвишено, отколкото аз, равно на Безконечността, – и тогава мога да получа от него, както от Безкрайността. Ако пренебрегвам висшия, какво мога да получа от него?… Напротив.

Затова всичко се крие в отношение към моето ниво, където сега се намирам. Ако възвишавам висшия над себе си, то мога да получа от него. Колкото по-високо го издигам, на по-високо стъпало, каквото само мога да си представя, – толкова повече мога да получа от него. Ако започна да го снижавам, считайки се за по-висш, – какво мога да получа от по-низшия, отколкото аз?…

От урока по книгата „Зоар“, 23.11.2011

[61634]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Баал а-Сулам „Даряването на Тора” (съкратен вариант): Защо Творецът не е създал човек с всички величия, необходими за достигане на сливане с Него? Защо трябва да прилагаме усилия? Защото трябва със собствени усилия да заслужим подема.

Творецът ни предоставя възможност сами да заслужим величието. Прилагаме собствени усилия, за да достигнем до Него без срам.

Защо Той е създал срама и ни е заставил да положим старания? Защо Той се е скрил от нас? Защото трябва да разберем общата система. Единственият начин за това е, започвайки от не поправеното към поправеното състояние. Затова Творецът ни е разделил и ни е дал възможност да поправим себе си и да пресъздадем съвършената система. Така ще разберем цялата природа, която всъщност е Творецът.

Няма друг изход. Само така можем напълно да разберем творението. Всички действия и състояния, през които преминаваме по този път, са необходими, защото благодарение на тях и на поправянията, които произлизат от тях, включваме в себе си всички съсъди и светлини и така ставаме съвършени като Твореца. Няма друг начин да достигнем до това състояние.

И все пак, защо не сме били създадени съвършени от самото начало? В крайна сметка, нали Творецът е всемогъщ? Тук трябва да разберем, че създавайки нещо на Неговото стъпало, в същото състояние, в което е и Той, не би се считало за всемогъщо. Би излязло, че Той не е сътворил нищо. Ако Той действително сътворява нещо, то това творение трябва да бъде противоположно на Него. Тогава нямаме друг избор освен да се уподобим на Него от своята противоположност.

„Творението” е нещо, което има свойства, противоположни на тези на Твореца, но в същото време, то е свързано с Него благодарение на поправянето. Затова творението трябва да премине през всички състояния по този начин, разкривайки цялата дълбина на пропастта, която съществува между него и Твореца. В крайна сметка, така творението се изкачва до Неговото стъпало.
От урока по статията „Даряването на Тора”, 06.11.2011

[61104]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: През изминалите две и половина години, разбирам, че намерението – е най важната работа в духовния път. Как да се справя с нежеланието да се включа в групата, което внезапно се стовари отгоре ми и не ми позволи да съхраня намерението?

Отговор: Плати на някого, да те кара всеки ден на урок. Подпиши се, че се задължаваш да се лишиш от нещо каквото и да е, ако не изпълняваш в групата определени поръчения. Щом си способен да уреждаш живота си само в материални рамки, то се завържи за групата така, както си свързан със семейството си или към работата, че неизпълнението на обещанията да водят до някаква загуба за теб.

”Ожени” се за групата и я издържай така, както трябва да издържаш жена си и децата си. Човек е задължен да работи със себе си. Ти чакаш докато в теб възникне желание за духовен подем. Е, чакай. Такова желание никога няма да те споходи. Тъкмо обратното, все по-леко ще ти бъде да оправдаваш бездействието си с ”трезв и реалистичен подход”.

Възможно е да ти изпратят, повече страдания или презрение към този свят. Така или иначе, нещо ще има. Щом ”не гори”, то почакай – ще видиш …

Днес светът преминава през такива етапи, на които на хората им е по-лесно да се издигнат над ежедневието. Това е направено специално, за да помагат на духовно слабите слоеве от населението, все пак позволявайки им да се приближават до висшето. Затова са нужни съвременните кризи.

Е, на силните хора в период на материален разцвет и изобилие предоставят възможност да се борят с материалното.

Духовното се изгражда на основата на свободния избор. Ако човек не се задължи пред групата, а групата пред него, то от него не се проявява натиск. Тъй като той не се намира в семейството, не се е нагърбил с бремето, и затова няма какво да изисква. Той е свободен в избора си.

Какви въпроси може да задава човек, който не се обвързва с групата физически, за да стане тя за него лифт, изкачващ го на по-високо стъпало. Глупаво е да се оплакваш от отсъствие на желание – по добре действай физически. Улови мига на краткия порив и сключи с групата съюз, който ще те задължи след това, когато желанието изчезне.

Постави се в безизходица, направи се на враг, прояви се като ненавистник – за да продължиш пътя тогава, когато няма да ти се иска. Нима ти харесва началника ти? И все пак отиваш на работа защото нямаш друг избор.

Ако не работим, за да се свържем здраво с групата, то ние няма да построим съсъд за поръчителство. И затова на конгреса в пустинята Арава ние реализирахме важен етап като подготовка за декемврийския Конгрес. Достигнахме едно общо усещане – и сега трябва да го запазим. Трябва да се задължим с всички сили да запазим това усещане, за да го пренесем на конгреса и да запалим от него още хиляди участници, а също така стотици хиляди и милиони по света, които са свързани с нас.

Доколко всеки участва физически в тази подготовка, дотолкова той ще се обвърже с групата. Неслучайно кабалистите – например Рамхал и Ари – съгласно обичая, подписвали помежду си договор. Подписал си се – няма мърдане, сега си задължен да изпълниш поетото обещание. В живота става същото: ти подписваш трудов договор, за да получаваш заплата. Само тук, вместо пари, ти ще получиш друго възнаграждение, доста по-ценно и по-високо.

Ще се надяваме да посрещнем Конгреса подготвени и сплотени. Тогава наистина ще се издигнем и ще станем светлина за целия свят.

От урока по статията ”Поръчителство”, 20.11.2011

[61773]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития, Поръчителство - Няма коментари→

На уроците изучаваме, наред с другите неща, строежа и взаимовръзката на духовните светове, парцуфи и сфирот. Възниква въпрос: защо ми е нужно? Защото трябва само да предизвиквам върху себе си светлината, възвръщаща към Източника.

Дори и на моя роден език да не е издадена нито една кабалистична книга, мога да седя на урока и да слушам четенето на книгата Зоар, не разбирайки и дума. И това наистина е достатъчно. При Бал а-Сулам, например, е имало няколко ученика, не знаещи идиш, на които е водел занятия.

Едновременно тук се крие и нещо друго. В степента на придвижване започваме да усещаме, да разпознаваме в себе си различни духовни явления. Какво да правим с тях? Ето защо човек все пак изучава науката кабала – във вид на своя вътрешна психология. Благодарение на нея всичко се свързва в една картина.

Разбира се, не веднага, но все пак по-малко той разкрива в себе си това, което произтича на уроците. Така малкото дете учи език, запомня думи, свързва ги с предмети и явления, а след това във всяка дума внася цяло понятие, включващо широк спектър оттенъци, детайли и усещания.

Ето защо трябва да знаем материала, да изучаваме езика на науката кабала, описваща нашата дълбока психология. Както говори Бал а-Сулам, много важно е да встъпиш в кабала също и от страна на материалистичната психология. По този начин изучаваме себе си, започвайки от животинското ниво на този свят и по нататък към човешкото стъпало.

Разбира се, на нас не ни е нужен университетски курс по психология – това ще го добави сумбура. Но когато идваме към науката кабала, струва си да търсим тези детайли на възприятие, за които тя говори.

От урока по „Въведение в книгата „Зоар“, 25.11.2011

[61752]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Кабала - Няма коментари→

Въпрос: Можем ли да се отървем от вярвания, ако трябва да вярваме в нещо, което още не е открито?

Отговор: Авраам се издигна до първата си степен, разбивайки всички идоли. А на втората степен влезе в „огнената пещ“. Чрез тези етапи човек се откъсва от всички въображаеми връзки между неговата „животинска“ реалност в петте сетива и реалността на духовното.

Това е много трудно. Невъзможно е да се отървеш напълно от митовете, навиците и излишните представи, докато не излезеш в духовния свят. От безнадежност, човек все още си представя духовното по аналогия с материалното, което напълно владее неговите желания, свойствата и чувствата му.

Само разкриването на светлината ще помогне на човек да управлява всички митични образи и познати фантазии. А до тогава, „ангели“, „бесове“, „духове“, Творец и творение, „дворци“ и „небеса“ все едно, ще му се представят като нещо външно. Дори, ако той разбира, че това са сили, му се струва, че те действат извън, а не в него. Вътре той още просто не ги е разкрил.

Така че, аз трябва да ги внеса вътре, да ги разпозная като сили на душата си. Освен тях, няма нищо друго, включвайки всичко, което чувствам сега, включвайки групата, реалността, Твореца. Всичко усещам в своите желания, нямам ни най-малка представа извън тях. Но живот в тази вътрешна картина може да се постигне само чрез  разкриване. Само тогава ще се промени отношението ми към философията, вярванията, към обичайните заблуди и митове. Но не преди това.

През това време човек носи червен конец на ръката, медитира върху картинки и дори достига до приятни усещания, но краткотрайни – на материално, земно ниво. Той се успокоява психически, придобива една въображаема увереност в бъдещето…

Но ние говорим за вярно възприятие, за качествена промяна в мен, когато се издигам, поправяйки себе си и благодарение на това се отнасям правилно към своите проблеми. Все пак, те идват, за да ги разпозная и веднага да изменя отношението си от получаване на отдаване.

Но вместо това, да кажем, купувам светена вода, дарявам за благотворителност и т.н. С други думи, аз не поправям причината за злото, което усещам в едно от своите желания,  а  си купувам психологическа компенсация, ако имам пари разбира се.

Това е абсолютно в противоречие с мъдростта на Кабала, която посочва голямата вреда на тези методи, които само отдалечават човека от поправянето.

От урока по статия „Същност на религията и нейната цел“, 27.11.2011

[61853]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→