Науката кабала дава отговор на въпроса за смисъла на живота. В крайна сметка този въпрос е много важен. Защото в търсенето на отговора му, преди всичко го разбирам в себе си: правилно ли се отнасям към живота, към всичко, което правя?

В мен има желание за наслаждение, което ме задължава да създам семейство, да родя деца, да се грижа за тях, за работата си, за бъдещето си, за родителите си, за близкото обкръжение, за града, за страната, даже е възможно и за целия свят. И всичко това, за да страдам по-малко.

В крайна сметка, по такъв начин страданията ме направляват в една или друга степен, а в най-добрия случай – полза, която мога да извлека над тях. Но какво, ако се бях издигнал над тях, ако не бих зависил от страданията и наслажденията, а бих станал обективен, като Човек с главна буква? Възможно ли е тогава да се избавя от този път? Защото няма друго, освен животинските инстинкти, които ме подбуждат да създам семейство, а социалните инстинкти –  да съблюдавам законите на съвместното съществуване. С какво бих се занимавал, ако не ме движеха страданията и наслажденията?

Днес приличам на животно, което направляват на всяка крачка, подкарват или спират с две юзди: от болка или от сладост. Аз съм като кукла, марионетка, крехък механизъм, нямащ и най-малката възможност да направи нещо самостоятелно, нито на милиметър от пътя си.

Ще успея ли да надделея над тези юзди? И ако не – макар анализирайки ситуацията, да разбера, защо и за какво се случва това? И струва ли си въобще да се стремим нагоре? Може би е по-добре да си затворим очите и да се потопим в религиозни и прочее практики? Възможно е, откъсвайки се от същността, да си върна покоя до края на живота си?

Точно тук се проявява Човекът, който не отстъпва, не се отказва от главното. Независимо от наслажденията, от страданията, срама, гордостта и прочее средства, които ги движат и управляват, все пак търси независимостта.”Ще бъде каквото ще бъде, необходимо ми е да открия същността – имено в това усещам себе си като човек. По никакъв друг начин.” На времето Авраам е искал такива хора в Древен Вавилон и е намерил няколко хиляди.

Това е и критерият за човечеството, помагащ да се определи до какво ниво стига животинската му същност и с какво ниво е готово да стане Човек.

Можем ли да ускорим човешкото развитие с помощта на разпространението и възпитанието, за да достигне по-бързо към този основополагащ въпрос? По принцип, в това се и заключава в наши дни ”социалната” работа…

От урок по статия ”Същността на религията и нейната цел”, 24.11.2011

[61645]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Кабала - Няма коментари→

Въпрос: Занимавайки се с кабала, изпитвам различни усещания. Откъде да знам, че те са верни, че не са фантазия?

Отговор: Единственият ни духовен критерий е групата. Трябва да видя събрани нашите желания. Искам всички да са споени със силата на взаимното поръчителство – над материалния живот. Нека той тече в своя коловоз, не по своя воля се раждам, живея и умирам. Но сега става въпрос за основополагащият стремеж на човека, за по-високото стъпало, на което трябва да се обединим помежду си. Относно тази обща сила проверявам себе си.

В такъв случай, имам някакъв стандарт, критерий, позволяващ да определям какво е духовният свят. Всички други „картинки“ са въображаеми и неверни.

От друга страна, ако съм неспособен да си представя общата сила, царяща в групата, това точно ми указва, колко съм се отклонил от духовното направление. Хората си въобразяват всевъзможни духовни небивалици, в същото време, в което единствената ни опора, единствената духовна същност – това е именно съвместната сила на групата.

С това разбери колко погрешен е бил твоя подход досега. Духовното ти се е струвало нещо съвсем друго, то те е въвличало във всякакви направления, освен това. Така че, дръж точния курс и всеки път го коригирай само в страната на групата. За каквото и да четем, каквото и да изучаваме, всичко това се отнася само за нашето обединение, и за нищо повече.

Да допуснем, ненавиждаш някого – но даже това няма отношение към доброто и злото, както ги описва Тора. Защото тя говори само за сплотените другари в групата. Очисти духовната си същност от черупката, абстрахирай се от дома, семейството и работата, от целия този свят – остави в картината на своето възприятие само силите, които искаме да обединим.

Само тази обща сила търсиш на занятията и сред другарите, и всяка дума от науката кабала трябва да провеждаш през това понятие. Само тогава оптимално се движиш напред. Всяко друго напредване ще те поведе по пътя на страданията.

От урока по „Въведение в книгата Зоар“, 25.11.2011

[61738]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Четейки книгата Зоар, през цялото време се отвличам в мисли. Разбирам, че това е хубаво, доколкото от „От Сион ще излезе Тора“ („Сион“ – в превод „изход“). Но все пак, как да се удържа във вътрешна концентрация?

Отговор: Трябва старание. Да допуснем, че ме призовават в съда, за да се разбере, доколко се грижа за групата, и съгласно това трябва да ми се присъди награда или наказание.

Тогава, четейки текста, се безпокоя, как да привличам към себе си всевъзможни добри сили и как да отделя или подсладя злите сили. За това чета Зоар.

Преди всичко, съдът над мен се води само в едно направление – съединение или изключване от групата, доколкото съм свързан или откъснат от нея. Затова трябва да пробудя върху себе си въздействието на добрите сили, помагащи ми да се обединя с групата, и обратно – да отстраня силите, които ми пречат.

И освен това, трябва да видя, че всички протичащи в мен действия са предназначени само, за да ми покажат изясненията, които трябва да премина, и всевъзможните фактори, усилващи моята връзка с групата пряко или по-обратен начин. Защото  в крайна сметка и доброто, и злото са предназначени само, за да ме пробудят и укрепят връзката ми с обкръжението. Само на този принцип над мен се извършва съд.

От урока по книгата Зоар, 15.11.2011

[60771]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Известно е, как Бaал а-Сулам е уважавал материалистическата психология, защото от нея сякаш се открива вход в науката кабала. Психологията говори за силата на душата на живото същество, намираща се в този свят на животинско ниво.

А науката кабала говори за развитието на тези сили в човека, когато той започва да се развива за сметка на пробудилата се в него духовна искра и светлината, възвръщаща към източника. Тази светлина въздейства на човека сякаш отвън, но се пробужда вътре в него по молба на човека.

И тогава човек започва да се развива и да вижда, какви сили на Божествената душа, тоест форма на отдаване, се развиват в него, в какви направления, в какъв вид. В хода на развитието им, той ги развива във вид на гематрия (числови значения), имена, но вече усеща вътре в себе си, какви сили идват от дясната или от лявата страна. Това не са страни в нашия свят, а дясната и лявата линии в своя духовен корен. Всичко внезапно се свързва в човека с езика на клоните. Но всичко това – вътрешните сили на душата, вече е духовна психология – кабала.

От урока по Книгата Зоар, 16.11.2011

[60903]

Filed under: Ежедневен урок, Зоар, Кабала - Няма коментари→

Етапите на развитие на желанието често се наричат разузнавачи. Човек се намира под влияние на светлината и усеща разочарование и слабост, несъгласие със светлината и нейната програма, със собствената цел. Недоволен е от своите желания, своите природни свойства, помощта, която му оказва светлината. Изпада в състояние, когато в него се събират всички сили.

Но тези впечатления са необходими за нашето желание, точно да узнае, какво не му достига, за да се уподоби на светлината. Защото вътре в желанията, естествено, няма собствени сили и разум, няма нищо – само реакция на светлината. Желанието за наслаждение е построено като отпечатък на светлината, и всичко, което има в светлината – отсъства в желанието. Тоест то е не повече, от „нищо“!

А светлина – „има“, тя съществува. И затова в това достигане на разликата между „съществуващо“ и „нищо“ – се заключава цялото богатство, цялото придобиване на желанието за наслаждение. Не достигащото като добавка към него – се нарича „екран“ (масах), с което желанието само достига стъпалата на светлината.

А разузнавачите, разкриващи се в нас и ругаещи творението, Твореца и създаденото от тях желание за наслаждение – това са тези състояния, именно които ни помагат да вървим напред. Трябва само да се постараем да съберем сили с помощта на групата, обкръжението, и с тях да напредваме – тоест да победим разузнавачите.

От урока по статия на Рабаш, 17.11.2011

[61002]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Бъдещото творение вече съществува в потенциала вътрешно в Твореца. Както при човек, желаещ да построи дом, отначало в мечтите възниква планът на дома. А после той започва да развива тази мечта, съставя план за работа, спецификации за всички необходими материали, сметки.

Но преди всичко, трябва да знае бъдещата картина. Тоест в самия замисъл творението вече се намира в крайно състояние – там съществува бъдещото творение, в пълно сливане с Твореца. Всичко вече съществува в този замисъл.

Какво е съществувало преди него, какво е довело до този замисъл – не знаем. Затова никъде не е писано. Дадено ни е да видим само фрагмент от цялото творение. А какво е било преди него, и какво ще бъде след окончателното поправяне, когато се върнем обратно към този замисъл на творението – е неизвестно. Кабалистите не могат да ни го разкрият поради недостатък от духовни съсъди, инструментите на възприятията.

Когато извърша пълното поправяне, тогава ще мога да го разкрия – защото ми е необходим инструмент за разкриване на това, което е предшествало замисъла на творението.

В замисъла на творението се намира абсолютно всичко – всички подробности за пътя на всяка душа: дали искам да вървя или не, така или иначе – тоест включвайки моя свободен избор. Но при това, ние все едно оставаме свободни.

Целият този замисъл се скрива в РАДЛА – „непознатата глава“ на парцуфа Атик в света Ацилут. И казваме, защо ни е нужна, след като не я постигаме и не я чувстваме? Но на нас ни трябва място, където се съединяват заедно началото на действието и неговия краен замисъл. Ако оттук слиза към нас светлината и започва да действа, то няма съмнение, че ще бъдем на правилния път.

Затова се създава този „непостижим разум“, РАДЛА – не е важно, че ти не го постигаш, но оттук ще се управляваш, тоест, безусловно, от правилното място вървиш в правилно място.

И е разбираемо, че тази глава трябва да бъде отделена от всичко останало. Всички останали глави могат да бъдат повредени, разрязани, за да си играят с теб, да те лъжат и объркват, заставяйки те по-малко да поумнееш. Но тази глава – е над всичко това, и там се намира центърът на нашето управление.

От урока по „Учение за Десетте Сфирот“, 17.11.2011

[61121]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Баaл а-Сулам, „Поръчителство“ (съкратен вариант): Въодушевлението от отдаването на Твореца е съвършено същото, както към отдаване на приятел, ако е безвъзмездно.

Тук любовта към Твореца и любовта към приятел се съединяват в едно цяло, и човек способства разпространението на любов към ближния сред всички жители на света. Ако не може да преодолее себелюбието, то склонява себе си и целия свят към зло.

Не знаем, какво означава отдаване. Известно ни е само, че то ни е противоположно, на природата ни, на желанието ни, на  наклонностите ни, на всички наши свойства.

Как да вървим против природата? Как да се възпротивим на исконната си сила? Рибите плуват на повърхността на реката към това място, където ще хвърлят хайвер. Трудно им е, но природата ги задължава – и това е намек за нас: ако човек иска, от него да излезе нещо полезно, трябва да върви срещу течението.

Откъде сили за това? Дори и да ги има, как да се изискат? Защото не са ми нужни, искам покой, а не тежка работа по преодоляване на собствената си природа. Нима съм способен да сломя себе си, да си причиня вреда? Напротив, потопен съм в егоистично желание. Ако си причиня вреда, е само за да се компенсира тази уловка с лихва. Моят егоизъм расте, и в хода на нещата ми става изгодно да минавам дори през неприятни състояния.

Тук става въпрос за реално отдаване. Как всъщност да напредна в негова страна, ако природата ме мами с такава възможност? Моята „кола“ просто не върви без бензин – т.е. без разчета на егоистичната печалба.

Действително, казват кабалистите, не можем сами да достигнем към отдаване, не можем само да помолим силата на отдаване, достъпна ни е само егоистичната молба към отдаване с някакво отделяне от себе си. Такова намерение на максимално възможен разрив със себе си се нарича „ло лишма“.

Как да се достигне? За това трябва да бъда в група – друг път няма. Групата се намира извън мен, и аз искам да й действам за благото й. За какво? Говорят ми, че с това печеля за себе си висшия свят. “ Аха! Вечният и съвършен свят? Това си струва“.

И ето, влагам усилия в отдаване, разчитайки на добра печалба. Всеки иска да печели, това е естествено, законно. Едновременно не действам сам, а заедно с приятелите, които също искат да печелят за себе си висшия свят. Нека бъдем – „здрави егоисти“, готови да дадат един на друг само, за да получат нещо свише в замяна, обаче се уча заедно с приятелите, склонявам пред тях глава, слушам, колко е важно отдаването.

Отначало всичко превеждам през термина лична изгода: „Разбира се, отдаването е важно, защото, благодарение на него ще получа висшия свят“. Тоест вместо „отдаване“ чувам: „получаване“ – но въпреки всичко слушам, и постепенно това послание започва да се преобразува в мен, превръщайки се в нещо, за което всъщност не съм молил. Така от ло-лишма постепенно преминавам към алтруистично намерение лишма.

„Възможно ли е“? защото наистина не съм го искал…“ Вярно е, но сега виждам, каква полза носи. В мен започват да се сменят ценности, и изведнъж свойството отдаване само по себе си става за мен съкровище. „Струва си да приключа с получаването, от него само беди. По-добре да бъда отдаващ. Нека другите да се втурват, ако искат, докато аз се лутам между небето и земята…“ Това е още ло-лишма, но продължавам пътя, искам да се избавя от беди и проблеми, търся истинския смисъл на живота – и малко светлина, криеща се в кабалистичната методика, възвръщаща ме към Източника.

Всичките ми действия и намерения са егоистични, вътрешно презирам целия свят и „плюя“ на всички. Само да уловя Твореца за нозете… И още повече, от това се добирам до светлината, възвръщаща към Източника.

Все ми е едно, с какви качества изначално съм надарен, – тях ги е създал Твореца. За мен е все едно, какви мисли и желания възникват в мен, – всички са от Него. За мен е важно в степента на възможностите да полагам усилия в обединение и учение. С това предизвиквам светлината, а тя ме преобразява, буквално провежда хирургическа операция на сърцето, и на душата.

И ето вече отдаването като такова става за мен ценност. Все по-малко мисля за получаване – привличаме отдаването в чист вид. В мен зрее нова концепция: няма нищо по-добро, да живееш в отдаване, забравяйки за себе си.

На първо време разчитам на избавяне от всички беди, на благодат от висшия свят – а след това и тази стръв ще изчезне. Трябва само да се даде на светлината да извърши делото си – и тогава сам не ще повярвам, че съм бил толкова закален егоист. Светлината провежда тази дълга операция и постепенно вживява в мен свойството отдаване, докато то не се възцари.

От урока по статия „Поръчителство“, 21.11.2011

[61342]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Намираме се в предверието на голямо обединение – декемврийския конгрес. За да се подготвим за него, трябва постоянно да се грижим за съединението, за това, между нас да се разкрие общо желание. В тази степен, в която желанието ще бъде действително общо, ще можем да усетим в него духовна сила, защото общността между желанията създава условие – така наречения „съсъд“, отразена светлина, екран, понеже се съединяваме заедно в противовес на своето его.

Колкото сме по-егоистични в отношенията между нас, толкова повече всеки въпреки своето его влияе на себе си, моли, светлината да му подейства и да му помогне да се съедини с другите, толкова е по-силен екранът, голямата сила на преодоляване привеждаме в действие, издигайки се над разделящото ни его, отблъскващо ни един от друг.

Тази обща сила на преодоляване, наречена сила на поръчителство, става наша обща сила. Творецът специално, с помощта на разбиването, е създал между нас силата на отблъскване, както е казано: “ Аз създадох злото начало“, и усещаме, как се отблъскваме един друг. Но се стараем да преодолеем тази сила на отблъскване в съвместни действия и в учение, за да привлечем светлината, възвръщаща към източника, желаем да се съединим въпреки тези сили, които, като малки дяволчета са между нас, през цялото време ни отделят един от друг. Трябва да удържим връх над тези зли сили  и да се съединим.

В тази степен, в която се стараем с всички сили да бъдем заедно, за да няма никаква разлика между нашите желания, мисли и действия, – наистина като един човек с едно сърце, – разкриваме, че само ние можем да си помогнем един на друг и да намерим този общ стремеж да се съединим, както е казано: „човек да помогне на ближния“.

Тогава в този общ стремеж откриваме, че не сме способни да се съединим. Но вече разкриваме нашето съвместно желание да се обединим, а не отделните желания на всеки като връзка с другите. Това общо желание се нарича молитва на многото, обществена молитва. И тогава именно от тази обща молитва от нас се издига молба към светлината, към Твореца. И само при тези съвместни усилия идва помощ свише. Свише – означава отвътре, от единството на по-високото ни стъпало. Това се нарича МАД – поправяща светлина, която създава връзка между нас, въпреки силата на отблъскване.

Тези сили на отхвърляне се наричат „авиют/ дебелина на желанието, а силите на съединение – „екран“. Тези две сили заедно, които формираме за отдаване на по-висока степен, Твореца, – се наричат отразена светлина, понеже желаем да бъдем точно такива, както поправящата ни светлина, – отдаващи. И тогава осъществяваме условието, при което в нас се разкрива Творецът – Отдаващия.

Всички тези етапи извършваме само с помощта на светлината, възвръщаща към източника. Или  ни свети, дори и нищо да не молим от нея, подобно на младенец, който вика неизвестно за какво, но за него се грижат. Или започваме да разпознаваме, какво именно ни е нужно, и тогава молитвата ни започва да става по-насочена, обмислена. Или действително издигаме молбата си – осъзнато, в правилната посока, с ясно знание, че молим способност да отдаваме на висшето стъпало.

Но всичко прави светлината, възвръщаща към източника. Истина е, ако бихме могли през цялото време да четем книгата Зоар и да извършваме всички тези действия – какво по-добро… Това е идеалното състояние. Действителността е устроена така, че човек трябва да ходи на работа, потапя се в ежедневните дела, а след това минава някакво време – и тогава издига своята молитва. Отначало натрупва в себе си всевъзможни проблеми, желания, стремежи и надежди, а след това идва Зоар. И тогава, с помощта на съвместното учене, се съединяваме заедно и издигаме общата ни молитва.

От урока по Книгата Зоар, 23.11.2011

[61527]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→

Въпрос: Можем ли  да дадем на понятието „религия“ съвременно определение? В крайна сметка футболът или интернет днес точно така  пленяват хората…

Отговор: Не, това все пак не е религия. „Религия“ е това, което отговаря на въпроса ми за смисъла на живота, за възнаграждението и наказанието.

Да кажем, че живея стандартните 70 години от раждането до смъртта. Но освен това, аз си задавам въпроси за причината и резултата от своя живот, за съдбата ми. С други думи, аз искам да знам това, което лежи над мен, това което не се разкрива от обикновените сетива.

Футболът не ми дава отговор на тези въпроси. Той просто ми позволява да напълня някак си 70 годишното си съществуване, наравно с други удоволствия като храна, секс, семейство, пари, почести и знания.

Аз обаче искам да се издигна над тези неща. Вече разбирам, че те са предназначени да ме заблудят, да ме “заглушат“. Не искам да затъвам в това блато повече, отколкото изисква спешната необходимост. Какво ли не беше: храна, секс, семемйство, пари, почести, знания, завист, похот – аз ги използвам само, за да мога да разкрия същността.

Ето какво отношение към живота съм длъжен да изработя. Това е – причината, съдбата и следствието трябва да бъдат важни за мен, но не и какво има по-долу.

Разбира се, че днес ние напълваме себе си с материални наслаждения в интервала между раждането и смъртта. И затова СМИ формират общественото мнение – въпреки, че в същност кои са те? Какво знаят те? Резултатите от дейсността им ние виждаме от първа ръка. Въпреки това, публиката не се интересува кой формира нейните убеждения, дори ако това е футболът.

И все пак това е по-малкото зло. СМИ „приспиват“ масите и ги хранят със заместители. Интернет например е истинско успокоително средство, носещо не малко полза. Без него хората биха загубили разсъдака си от това, че не могат да си намерят занимание. Човек чука по клавишите, пише си с виртуални приятели, търси в мрежата всякакви глупости, а времето си тече и смъртта е все по-близо. Представете си какво бихме правили днес без интернета.

Но ако човек все пак се издигне до въпроса за смисъла, тогава той започва разследване – за какво му е този живот? Човек иска да знае, защо се е впуснал в търсене, за какво живее, защо са му предоставили възможност за размисъл, кой е дал това и до какво ще доведе. Човекът не е просто любопитен – той търси цел. И всичко това е включено в понятието „религия“.

Не става дума за философия, не и за фантазия, а за най-важните изследвания в нашия живот – изследвания, водещи се в съсъдите, които са над нашето тяло. Именно тях сме длъжни да развиваме – нови съсъди, в които действително можем да изучаваме причината, съдбата и резултата.

Всичко това не е заложено в мен първоначално. Дадена ми е само малка искра, която аз и разпространявам, за да се отворя. Как? С помощта на обединено обкръжение – група, която със своето въздействие ще ме измъкне от този свят нагоре.

Сред приятелите ми у мен постепенно израстват нови съсъди, отделни от всичко, което виждам в този свят. Те не му противодействат, светът си остава, какъвто е бил. Животинското ми тяло с петте си сетива не се променя. В същото време аз се „варя” в духовното обкръжение и заедно с другарите проявявам пет нови сетива. На езика на Кабала те се наричат КаХаБ-ЗоН.

И в тях аз разкривам „религията“ – това е Висшата сила като първопричина, нейната програма и целта на тази програма.

От урока по статия „Същност на религията и нейната цел“, 24.11.2011

[61642]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Защо са ни необходими желанията от животинското ниво, ако тях не ги поправяме? Каква е ползата от тях?

Отговор: Тези желания са ни необходими за съществуването ни извън духовния свят. Те ни предоставят възможност да извършим подем, без да сме зависими от духовния свят, за да не сме подкупни от него.

Благодарение на това можем да живеем, както се казва, без духовни задължения. Всеки път сами да решаваме, струва ли си да се обединим с ближния, с групата. Понякога ни се иска да захвърлим всичко и да си тръгнем – и действително имаме тази възможност.

От друга страна, ако имахме само желания, свързани с групата – ние бихме приличали, да кажем, на мравките. Нямайки нищо друго, бихме живели принудително живот в общество – и все пак щяхме да сме на животинско, телесно ниво.

Но аз живея в своето тяло и мога или да се стремя към духовното, или да не се стремя. Това ми позволява да бъда духовен човек – защото сам стигам до формата на отдаване, въпреки своето естествено, първично желание. Творецът е създал в мен това зло начало, за да мога, преодолявайки го, да стана свободен човек. И аз сам, по свой избор, определям искам ли това или не.

А иначе бих живял в духовния свят на животинско ниво. Бих бил „ангел“ – „духовно животно“, което инстинктивно обича всички.

От урока по статията „Поръчителство“, 23.11.2011

[61539]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Свобода на волята - Няма коментари→