Въпрос: Опитвайки се да реализираме силата, която ни изпраща висшето стъпало, откриваме, че това е невъзможно…

Отговор: Абсолютно вярно е. Стремим се към невъзможното, към това, което е свръх нашите сили.

Може ли да се иска от магарето да изпее оперна ария? Неспособно е на това, нито по ниво на развитие, нито по физически данни. А ние се намираме в много по-лошо положение. При магарето, поне има слухов и гласов апарат, а ние нямаме нищо от духовния свят. Абсолютно откъснати сме от него.

Защото духовият свят – това е свойството отдаване. Как да го усети, в егоистичното си желание? Може ли отдаването да се облече в получаване? Може ли огънят да се облече във вода? Разбира се, че не.

И затова нашето голямо желание е насочено не просто към абстракция, а към това да ни поправи висшата светлина. В това желание трябва да има скрити три съставляващи: Исраел, Тора и Творецът. Казано иначе: аз, групата и висшата светлина. Именно тя ще ме поправи, а сам нищо няма да постигна.

И затова на Конгреса „Поръчителство“ издигаме МАН – желание, молба, потребност от това Висшата сила да ни поправи. И в това е цялата същност, цялата задача на конгреса.

От урока по статията „Същност на религията и нейната цел“, 01.12.2011

[62266]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Конгреси и събития, Поръчителство - Няма коментари→

Баал а-Сулам, „Същност на религията и нейната цел“: Нравствеността, или етиката, се основават на опитно познание, тоест на практически анализ и на разсъдък. Цялата същност на системата сама по себе си не представя нищо друго, а освен краен извод за вредата, нанесена от зърната на егоизма.

…След като са пораснали, са се разкрили в нас. Този подход се строи на личен опит: само след многочислени наказания инатото дете се замисля за причините. Така и ние преживяваме отначало неприятните усещания от тези или други действия и чак след това започваме да правим изводи. Такъв е пътят на страданието: страдам докато, това не ме принуди да променя своя път.

Тук всичко зависи от моя егоизъм, който прави разчет за изгода. Например, седя в неудобна поза и не искам да се помръдна, за да я променя. Страдам – но не достатъчно, за да изменя позата. Дълго ли ще остана в такова положение? Дотогава, докато страданията не се усилят толкова, че за мен да стане изгодно да положа усилие и да седна иначе.

Този разчет се привежда винаги, и нашето тяло отлично се справя с него: можем да се откажем от текущото състояние само в условията на  страдания, от които ни става целесъобразно да вложим енергия и да преминем в друго състояние, където няма да ги има.

По такъв начин, моят разчет зависи от съпоставянето на страданията, наслажденията и усилията, които са необходими за преминаване в друго състояние. Изчислявам, превъзхожда ли очакваното наслаждение моите текущи страдания и усилия, които трябва да изразходя. Много проста формула:

В такъв случай мога да осъществявам преминаване от състояние в състояние, от зло в добро, защото това си струва.

От урока по статия „Същност на религията и нейната цел“, 01.12.2011

[62276]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Как може усещането за горчивина и сладост да се съчетае с мащабите на „истина-лъжа“?

Отговор: Те са напълно несвързани помежду си, но по природа ние сме склонни да правим паралели. Така за детето всичко, което е сладко е истина, а всичко, което е горчиво е лъжа. Другото то не разбира и затова не приема горчиви лекарства. Ние трябва да преодолеем горчивия вкус, така че през него, над очевидната лъжа да разкрием истината.

Въпрос: Как да различим истината от горчивината?

Отговор: За целта е нужно въздействието на обкръжението.

Горчивина  и сладост това са телесни усещания и никой не може да ми ги налага. Аз знам какво е за мен горчиво и какво е сладко. Но как да разпозная истината и лъжата? Кой ще ми даде критерии? Средствата за масова информация? Учителят? Общественото мнение? Или специална група?

Ако се включа в такава група и приема от нея критериите за истина и лъжа ясно, здраво и твърдо, а след това тези критерии, влязат в противоречие с горчивината и сладостта на моите животински усещания. Аз се включвам в групата, прекланям се пред важността на целите, значението на истината и тя придобива в очите ми много голямо значение. Тогава аз съм готов да работя, въпреки горчивината и тази работа над горчивината в името на истината означава, че отивам с вяра над знанията.

Да израстне понятието за истина може само в групата. В крайна сметка „истината“, това е когато нашата взаимовръзка за мен е по-важна от всяка горчивина на егоизма. И дори тази стойност да е изкуствена – по-късно ще напусна животинската степен и ще премина към друг съсъсд, в който усещанията се делят не на сладко и горчиво, а на истина и лъжа. След това на новата степен ще ми се разкрият още по – „сочни“ сладости и горчивини и аз отново ще се издигна над тях до истината и лъжата.

Всеки път истината, с други думи вярата, силата на отдаването, единството с групата, поръчителството, трябва да превъзхождат горчивината, която ги съпътства.

Въпрос: По принцип, всички мои усещания се разпределят по скалата „сладко-горчиво“. Как да разпозная истината и лъжата в своите желания?

Отговор: Истината и лъжата аз чувствам на друго място, не там, където се проявяват сладостта и горчивината, а на по-високо ниво, на степен Човекът в мен.

На неживо, растително и животинско ниво аз чувствам само сладост и горчивина и нищо друго. Но съществува също така и ниво Човек – този, който е обединен с обкръжението, с групата, който развива в себе си част, извисяваща се над тялото, противоположна на тялото, извън тялото, произхождаща от ближния. Точно в този съсъд ние усещаме истината и лъжата, вместо сладост и горчивина. В него човек усеща сплотеност, поръчителство, отношението си към ближния, а в крайна сметка – усещането за Твореца. В тази част той създава противоположно на себе си копие и по този начин създава Твореца. В действителност отношението към ближния и към Твореца е едно и също.

Въпрос: Тогава защо ми е въобще да усещам сладост и горчивина?

Отговор: А от кой, над какво ще построя своята висша част? В моето желание, което усещам само като горчивина и сладост има точка, която позволява да се създаде над желанието намерение, или отношение към ближния или подобие на висшия. Така аз строя в себе си Човека над неживото, растително и животинско ниво.

От урока по статията „Мир“, 02.12.2011

[62393]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Представям си 72-та часа на конгреса. Как този процес ще ме отведе към Един, Единен и Единствен?

Отговор: Влизам в залата на конгреса сякаш в свещен басейн (в миква) – в такова място, което ще ме изчисти и поправи. Това място, запълнено със свята вода, свойството Бина – майчиното лоно, в което се включвам, за да израстна. Не е необходимо нищо, освен имплантиране – като капка семе вътре в матката. Трябва само да се прикрепя – всичко останало ще направят другите. Трябва само да се включа в това, което произтича.

Написано е: „Творецът пребивава вътре в своя народ“! „Вътре в народа“ – тоест там, където се събират всички, и всеки отменя своя егоизъм, доколкото е способен, заради това, да се съединим заедно. И тогава разкриваме, че там вътре в това съединение присъства висшият – Малхут, Шхина. А вътре в нея – Шохен, Творец.

Повече нищо не е нужно! Ела и не философствай – изгуби своето „Аз“: влез и се разтвори. Молят те да направиш нещо – направи го. Просто се включи вътрешно, без всякакви изяснения. Главното – да плуваш в общото течение.

Ето защо този конгрес подхожда на всички – на всеки човек. Ако може той да дойде така, там ще възникне мощна сила, която взима власт над нас и ще ни завърти всички в един водовъртеж – като едно цяло, повече нищо не е необходимо. Не трябва особен ум и дълго учение – само една сила. С нея ще получиш впечатление от висшето, от горната степен. Ела!

Дошъл си тук: пееш, танцуваш, ядеш, приготвяш храна – и колкото можеш повече отменяш себе си относително това, което произтича. Това те привежда към по-висока степен, защото тя се намира там вътре – в съединението на хората.

Традиция е да се устройват съвместни трапези, да се пеят песни, да се танцува – установена е от кабалистите. Всичко това води до съединение, а без съединение е невъзможно. Аврам, когато е канел гости в своята шатра и преди всичко ги е канел  да заемат местата си на общата трапеза, и едновременно е обяснявал, че е необходимо да се съединиш и да обичаш ближния.

Без съединение нищо не се получава. Разбирам, че нашия егоизъм, цялата наша природа е  против това. И аз самият някога бях против съединението, повече от теб. Но не е страшно – срещу всеки егоизъм съществува сила, способна да го победи. Главното е да се постараеш колкото се може по- решително да се настроиш, че ще дойдеш и там ще изгубиш себе си.

Изгуби се неизвестно къде, сякаш кесия – била и вече не. Но какво да се прави, била, а след това се изгубила! Пробвай!

От урока по „Учение за „Десетте сфирот“, 28.11.2011

[62141]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→

Въпрос: Не мога по никакъв начин да направя връзка между нас и това, което четем. Изглежда сякаш материалът, който четем, виси във въздуха и няма нищо общо с мен. Как мога да го свържа със себе си?

Отговор: В момента не усещаш никаква връзка с материала, който четеш, защото не си свързан с приятелите, с нито един от тях. В момента, в който започнеш да отдаваш на някого, веднага ще разбереш какво е парцуф (духовен организъм), цимцум (съкращаване на желанието) и масах (анти-егоистичен екран), как се прави разчет с намерението за отдаване, как си свързан с другите чрез духовния парцуф и какво се нарича ибур (зачеване), йеника (кърмене) и мохин (съзряване).

Какво означава да породиш някого? Пораждам моето отношение към някой друг. Когато родя всички мои отношения към всички останали, това означава, че пораждам всички парцуфим на моята малхут, на моето желание.

Пораждам всички парцуфим отдолу нагоре, от моята малхут (желание за получаване) към кетер (желание за отдаване) на света на Безкрайността. Този подем се състои от 10 сфирот и трябва да породя моята връзка към целия свят в тях.

Как мога да усетя целия свят и всички хора? Много е просто. Колкото повече се приближавам към духовната система, толкова по-ясно разкривам мрежата от връзки пред мен. За нашите земни връзки дори се казва, че чрез 6 души, които познавам, мога да се свържа с останалия свят. Тоест виждаме, че е възможно.

В духовния свят ще се чувстваш така, сякаш всеки наистина е до теб. Това e трудно да се разбере, но действително цялото човечество е до теб. Ще се свържеш с всеки един не по непряк начин както в нашия свят, където разкриваме, че чрез 6 души може да осъществим контакт с останалите, а директно с всеки един.

Тук говорим за връзка не както в нашето тяло, където има определен ред и система на връзки. Отдавайки на всяка една част от духовното тяло, аз се свързвам с всеки един директно като точка на лист, сгънат няколко пъти, която е залепена за всички други точки. Свързвам се с всеки и отдавам на всеки, създавайки парцуфим.

Астрофизиците всъщност откриват, че нашата вселена съществува в такава „сгъната“ форма.

От урока по „Учение за десетте Сфирот“, 06.11.2011

[61099]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Общата душа "Адам" - Няма коментари→

Всички промени, протичащи във Вселената, след възникване на замисъла за творението се отнасят само до творението. А Творецът е неизменен, както е казано: „Аз своето проявление АВАЯ не съм изменял“. По отношение на Него нищо повече не се случва – поискал да създаде творение, за да го наслади – и го направил.

Всички действия се случват вътре в творението – в неговото осъзнаване, разбиране, усещане, развитие. Така творението се развива от една точка, която всъщност го отделя от Твореца. Тази особена точка, е създадена от Твореца, благодарение на която създаденото се нарича творение, желание.

Всичко останало, с изключение на тази точка, трябва да бъде абсолютно подобно на Твореца. А за да ги доведе до такова подобие и да се създаде връзка между творението и Твореца, творението е разделено на огромно множество части.

Тези части са разделени и се отблъскват взаимно с егоизма си, желанието да се насладят, злото начало, егоистичните намерения. Така се чувства творението, разпокъсано и разнообразно, разделено на множество различни системи, които се противопоставят една на друга. Но всичко това съществува само вътре в творението, в неговото усещане.

Това усещане се нарича „скритие“ (алама) – цяла система от светове (олам), съществуващи за това, за да може най-накрая творението да разбере, че именно скритието го отделя от Твореца. В Твореца има пълно съвършенство, единство. Той е един и в Него няма никакви различия. А вътре в творението има безкрайно много различни части, противоречащи си една на друга.

Като резултат, творението разкрива, че именно това разделяне не му позволява да се съедини с Твореца и създава неравенство между тях. Това предизвиква особено усещане, наречено срам – усещане за своето различие, благодарение на което творението започва да действа, да се стреми да се уподоби на Твореца. И тогава вижда, че за това трябва да се обедини с всички, които сега мрази, отхвърля, пренебрегва, не взема под внимание.

С цел да постигне равенство с Твореца, творението е готово да направи този преход, действията за поправяне. Само да постигне сливане. Пълното равенство на действието и свойствата се нарича сливане.

Това е постепенен и стъпаловиден процес, в който ние реализираме програмата на творението. Ние трябва да се почувстваме във всички други състояния, вървейки към съединението или вече постигайки го – тоест, по всички стъпала на стълбата развиваме все повече своето единство.

В резултат на това ще видим себе си като съвършено други създания. И групата изглежда различно. Не просто съюз на другарите в един отбор,  а ново духовно образувание с общите мисли и желания в другата реалност. Но всяко ново състояние се стреми да постигане по-голяма връзка, която и в нашия и в духовния свят се нарича съединение с другарите.

От урока по статия на Рабаш, 30.11.2011

[62164]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

За да си представя какво е това любов към другарите и към Твореца, трябва да се откача от всичко на този свят и от самия себе си – сякаш нищо не съществува, освен една сила. Сякаш няма никой, който да я наблюдава, вижда, усеща. И в тази сила има цел: да създаде нещо, равно на нея.

Не знаем защо изведнъж изникна такава мисъл – това е било още по време на първото действие, насочено към сътворението ни. Не постигаме това, което го е предшествало – има граница в постижението ни, защото произлиза от нашите съсъди – желания, които до тогава не са съществували. Започнахме със замисъла за наслаждение на сътвореното – програми, мисли, заложени в тази една висша сила, решавайки: ”Искам да създам творения, равни на мен, за да ги насладя.”

Така висшата сила започва да въплъщава програмата, да създава творение и да напредва, за да го доведе до своята висота. Тоест формата на творението е зададена вече изначално и трябва да бъде като формата на Твореца. Няма творение без Творец и обратно – едното съществува срещу другото.

Това условие за равенство един на друг, вече определя целия процес. Сякаш математическо уравнение, където търсеното неизвестно число съществува само по себе си, но трябва да бъде равно на висшата сила по нейната вечност, съвършенство, разбиране, усещане, свойства – във всичко, което го има в самия Творец.

Не знаем точно за свойствата на Твореца, само ни е известно, че творението трябва да ги повтори – но при това остава отделно творение. Тоест накрая се получава Творец – N:1, и творение – N:2. В това е разликата между нас: Творецът е първи, а творението второ, но това не им пречи да бъдат равни.

Съгласно това условие мирозданието започва да се развива, като по математическа формула. Трябва да съблюдаваме условието, че творението съществува самостоятелно, притежавайки собствено разбиране, постижение, усещане за самия себе си, свобода на волята – всичко, което се отнася до понятието ”Аз”. И заедно с това, същото ”Аз” трябва да бъде съвършено подобно на Твореца.

После това условие започва да се въплъщава, както човек, решен да построи дом и  представяйки си бъдещата му форма, започва да го строи: прави детайлен план, създава спецификации, определя необходимото количество материали и хора, които ще работят над това. Но всичко това произтича от крайната форма, която вече съществува в Твореца. И единствено в творението засега съществува по-низка форма  затова трябва да премине през всевъзможни изменения.

Тези изменения не се случват в самото творение, а в осъзнаването му, в разбирането му, във възприемането на самия себе си: какво е то спрямо Твореца.

От урок по статията на Рабаш, 30.11.2011

[62167]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Свобода на волята - Няма коментари→

Въпрос: Как може да си представиш съвършено, поправено състояние, базирайки се само на своите пет органи на чувства?

Отговор: А на какво предлагаш да се базирам? На фантазия? На каквото си пожелая?

Казано е, че се ръководиш само от това, което виждаш. Това, преди всичко. В такъв случай, съм – реалист със здрав подход, не приемащ нещата на вяра.

По-нататък, трябва да разширя своите органи на чувствата, в това подобрено, разширено възприятие да различа голямото. Но не просто чувствам още нещо – проверявам своите усещания и тогава действам съответно.

Науката кабала се базира само на факти. Не трябва да се ръководиш от нещо въображаемо или чуто от някой. Не, аз трябва да достигна реално възприятие.

Въпрос: Как може на дело да се използва кабалистичната концепция за възприемане на действителността?

Отговор: Става въпрос именно за практически подход, за това, как трябва да гледам на света, на хората, на себе си… Всичко произтича в моите желания. Означава, че трябва да ги поправя, за да усетя нещо друго. Възприятието на реалността зависи от моите свойства. Променям свойствата – променям реалността.

Оттук следва, че реалността сама по себе си е – непостоянна величина, а относителна. Това е страхотно! Излиза, че всеки път мога да „променям плочата“, “ да преминавам в нов филм“.

Променяйки себе си, „поръчвам“ друга „картинка“, друг сюжет. Да кажем, омръзнала ми е тази Вселена – и аз искам да се издигна в друга, в ново измерение. Поискал съм –  изменил съм своите желания и параметри – „препрограмирам“ себе си – и вече изпитвам съвсем други усещания, възприемане на други картини.

Казано накратко, сам снимам своя филм. Аз съм продуцент, сценарист, оператор, режисьор и актьор. Всичко е в мен: и Творецът, и творението, и цялата реалност, и бутона на управление. Използвам всичко необходимо, за да снимам най-добрия филм.

Затова и усещам днешната реалност в своя живот. Това също е филм, който ми показват, за да разбера, къде искам да попадна, какво си струва да видя и почувствам. Замислям се за това, как да изменя своето начало и да видя правилния филм – безкраен, пълен с всички блага, които не пресъхват, а се разширяват и растат. В този филм изпълнявам своите желания и в нищо от никой не завися. Това е и финалната картина, безкрайно напълване.

„Но и тя все някога ще омръзне?“ – ще кажеш ти.

Не, няма да омръзне, защото в нея светлината със съсъдите са събрани заедно, и ти през цялото време пробваш на вкус нещо ново, и на теб никога не ти омръзва да преминаваш от един вкус към друг. Сега при нас дори наслаждението има свой предел, а в духовното такъв няма, защото светлината и съсъда се поддържат, допълват се един друг.

Така, че пиши сценария и се заеми със снимане. Повече от теб и не се изисква – Творецът желае, ти да се наслаждаваш.

От урока по статия „Същността на религията и нейната цел“, 27.11.2011

[61850]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Какво да се направи, ако другарят не се прониква от духовен порив? Да се окаже натиск върху него или да се изчака?

Отговор: Конгресът е – нещо толкова особено, че не трябва да будим другаря. В други случаи може и да се изчака, но сега на всички ни се предоставя уникална възможност. И ако виждаме, че другарят няма намерение да ходи на Конгрес, то задължително трябва да му се повлияе, доколкото е възможно.

Разбира се, действаме не със сила, а с убеждение. Иначе той ще изпусне огромен шанс, какъвто повече няма да има. Само в краен случай, ако той все пак каже: „Оставете ме, няма да отида“, тогава ще отстъпим.

Тук се изискват, най-малко, два опита. Представи си: твой другар води по пътя магаре. И той дори не е приятел, а ненавистник, с който сте в лоши отношения. Този пример се привежда във Вавилонския Талмуд, който е написан в изгнанието между епохите на Първия и Втория храм. И така, ако неговото магаре пада под бремето на товара си, ти трябва да му помогнеш.

Сваляш от животното товара, изправяш го на крака, даваш му храна и вода, и след това отново го натоварваш. И ако той падне отново, ти повтаряш същата процедура: разтоварваш магарето и го подкрепяш с храна и вода, т.е. светлината хохма и светлината хасадим. „Магарето“ (хамор) – това е човешкият материал (хомер), егоизма. А след това  отново му слагаш духовен товар. Ако и този път падне – ти си в право повече да не му помагаш.

От урока по статия „Същност на религията и нейната цел“, 28.11.2011

[61965]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→

Не е лесно да достигнеш до усещането за необходимост от истинска любов. В нашия свят съществува само любов към себе си. Обичам нещо и искам да го приближа, да приближа него към себе си, да се изпълня с нещо. С други думи – „да получа“. „Любовта“ за нас означава придобиване. „Аз обичам“ – това означава, че ми харесва, че е МОЕ – така казва желанието за наслаждение.

Естествено това носи хубаво усещане. Но ние оценяваме това свойство в човека, сякаш то говори за неговите добри качества, защото целият ни свят е такъв „потребителски“. Ние не обичаме нищо по друг начин, освен в егоистичното си желание.

Любовта, за която говори Кабала – е съвършено различна, не много ясна за нас.

Има една висша сила – независима от нас и съществувала преди нашето сътворение, без нас – до тогава, когато в Твореца е възникнало желание да създаде творение. Творение е това, което е извън тази висша сила, Твореца и Го усеща.

Да Го усеща – това означава вече да разбира, да чувства, да разбере Неговите свойства. И за да приведе творението до такова усещане, необходимо било да го създаде с противоположни качества – в егоистична любов. А развитието трябва да го доведе до любов към Твореца, която се нарича „любов към ближния“. В крайна сметка освен Твореца и творението – няма никой друг.

Това развитие ние трябва да преминем сами – тоест да почувстваме, да разберем, да изследваме, да изясним всички подробности за усещането на Твореца. И в крайна сметка да заменим егоистичната любов – желанието за наслаждение, позволяващо да усещаме само себе си и включващо ни в себе си – до развитие на усещане, което е извън нас. Защото този външен се нарича „ближен“.

И понеже това усещане ни дава степен, позицията на Твореца – това е добро начало.

Няма нищо друго освен тези две състояния – или чувствам себе си, или чувствам Твореца. Но този преход е напълно непонятен за мен, защото съм отделен от второто състояние и не мога да го усетя. И за да ми помогне да премина от усещане за себе си към усещане за Твореца, Творецът ми е подготвил вътре в моето егоистично желание, вътре в усещането ми за себе си – един вид илюзия, че не съм сам!

Затова ми се струва, сякаш се намирам в среда, която се нарича „ближния“ и включва неживия, растителен, животински свят  и хората – всички видове същества, части на творението. А самият аз – конкретния, обикновен човек да почувствам, как мога да използвам това обкръжение: дали за собствен интерес, или да опитам да работя и да направя това заради самото обкръжение.

Необходимостта да действам за обкръжението възниква, когато в мен се събужда желанието за Твореца. Аз още не разбирам това желание, не знам за Твореца и затова ми дават упражнение: опитай да се отнасяш алтруистично към ближния – към този, който е извън тебе. Това е мястото, където ти можеш да изградиш  любовта към ближния.

И, когато, за сметка на тези упражнения, откриеш много нови свойства и разбиране, направиш много разяснения – ще можеш да се приближиш и до връзката с Твореца.

От урока по статия на Рабаш, 29.11.2011

[62041]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Творец - Няма коментари→