От самото начало на творението ние сме се намирали в съвършено състояние благодарение на висшата светлина и не сме имали никакво собствено желание. А сега се връщаме в онова същото състояние и пребиваваме вътре във висшата светлина благодарение на собственото си желание. Това желание получено от нас вече не гасне, а тъкмо обратното, расте. Защо то не се гаси дори след напълване със светлина, тъй като знаем, че светлината, напълвайки желанието, го анулира? Ако аз получавам онова, което съм искал, то преставам да усещам нуждата от него. Аз няма защо вече да се стремя към него. От начало усещам наслаждаване, а след това и то изчезва – изчезва и желанието, и напълването.

И тук се случва много интересно нещо, защото придобитото от нас желание – е такова, което вече не изчезва. Ние постигаме непрекъсващото желание за сметка на това, че се съединяваме един с друг.

Благодарение на това, че едното желание, съществуващо в света на Безкрайността и се е разделило на много части, тези части се намират в противоречие една с друга, всяка от тях получава своята самостоятелност и отделяне от останалите. Затова, съединявайки се помежду си, ние не отменяме своя егоизъм, а се обединяваме над него – над всичките различия.

Получава се, че ние запазваме своите желания, въпреки нашето съединение. И затова всеки, съединявайки се с другия, придобива общо и пълно желание – цялата Малхут на света на Безкрайността, целия безкраен съд. И това желание вече не изчезва, защото той винаги ще се чувства срещу другите, противоположен на тях. Но заедно с това, той се съединява с тях с цялото си сърце и душа.

За сега ние не сме способни да разберем, как можем да бъдем съединени с останалите, и едновременно, отделени от тях. Как е възможно това в едно и също време? Тъкмо това трябва да изучаваме сега, започвайки от онази точката на единството, което сме постигнали, и да изградим средната линия.

Тези две линии: дясната и лявата – се отричат една друга. И ако се бяха съединили: дясната – напълване и лявата – желанието, то биха се отменили една с друга. Но ако те се съединяват посредством средната линия, то те не се анулират, защото средната линия ги свързва една с друга и ги присъединява към себе си.

Излиза, че независимо че има желание и има наслаждаване, но наслаждаването се приема в обратното желание, тъй като за сметка на него аз искам да отдавам на другите. Ако аз се наслаждавам за да насладя ближния, то моето наслаждаване не се прекъсва. То не анулира желанието, тъй като аз се наслаждавам заради някой друг.

Тук творението проявява такъв уникален патент, особен начин, възможност да увеличи своя съсъд до огромни размери, без какъвто и да е страх да го анулира. И решението е в това, че ние се включваме един в друг и така мапредваме, докато всеки не придобие цялото безкрайно желание, с цялото напълване.

От урок по статия на Рабаш, 12.12.2011

[63018]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Как мога точно да разпозная точката на свободния избор?

Отговор: Преди всичко, установяваме, че въобще не сме свободни – на 100 процента. Това е осъзнаване на злото.

Но от друга страна, какво лошо има в това? Ако аз изцяло се намирам под тоталната власт на Твореца или на Природата, нямам отговорности. Нито съм добър, нито лош. Какви претенции може да има към мен? Каквото и да направя – не съм го направил аз. Както се казва, „отиди при Майстора, който ме е създал”.

На това се базира религията: ”Аз съм малък човек, правя всичко, което Той поиска. Той казва – аз изпълнявам”. По този начин свалям от себе си всички обвинения, отхвърлям всички въпроси, избавям се от проблемите…

По този път обаче се лишаваш от самостоятелност, губиш свободата си. Ако само изпълняваш повелите на Твореца, дори преодолявайки нежеланието си, винаги ще си намериш възнаграждение и ще си облекчиш задачата – разбира се, за сметка на настоящото си Аз. Ето защо религията е подходяща за масите. Ако всичко идва свише, това привнася в живота комфортно усещане, предоставя психологическа поддръжка, за да „плуваш по течението” заедно с всички.

Но в кабала искам не самоотмяна, а самостоятелност. Искам да намеря къде започва моето Аз. И в тези търсения, в това рационално, логично изследване откривам, че всъщност не съществувам. Не съм вземал решение да се родя в този свят, не съм избирал качествата си, наследствеността си, родителите си, страната си, обкръжението си… Възпитали са ме и са ме образовали вече сформирани системи и учреждения: детска градина, училище, СМИ и т.н. И кой съм аз след това? Парче тесто, от което общата печка е изпекла стандартно хлебче.

Когато виждам това, си задавам въпроса: това ли е животът? Какво ми дава той освен безкрайни грижи, освен вечно бягство от страданията и кратки мигове на наслаждение? Ето го осъзнаването на злото: замислям се за същността на ставащото, за своя път и неговия край, и разбирам, че мен ме няма, а съществува единствено някаква машина, стартирана и управлявана не от мен. Когато в компютъра възниква конфликт на алгоритмите, той подава съобщение за грешка – и аз също чувствено реагирам на едни или други проблеми. Някъде напрежението скача – и мен ме боли. Това е всичко, не повече.

В такъв случай, просто няма смисъл да живея. Мнозина стигат до този извод и ги удържа само инстинктивния страх от смъртта, при това не винаги.

Оттук започва търсенето на истинската свобода – моята истинска същност. И пътят към нея лежи в уподобяване на Твореца – не преклонение и самоотмяна пред Него, а именно уподобяване. Трябва да израствам, ставайки все по-подобен на Него. На Твореца е присъща абсолютна самостоятелност и свобода. В цялата природа няма никой друг освен Него. И аз също мога да израствам на същия принцип, когато в цялата природа няма никого освен мен.

Такава е кабалистичната методика: търсим свобода, независимост. Най-болезнено ми е от това, че не съществувам. Къде да намеря своето Аз? Това преследване на собственото ми Аз е моят живот. Иска ми се повече самоизразяване, иска ми се да властвам над всички, да получавам, да се грижа… Защо е всичко това? За моето Аз – за да го сформирам и възвися.

И тук науката кабала обяснява, че да придобиеш своето Аз означава да придобиеш свойствата на Твореца, с други думи, да придобиеш свобода.

Въпрос: Как да намерим своето Аз, като не притежаваме свобода на волята?

Отговор: Началната точка на моето Аз се появява с въпросите за смисъла и същността. Човекът, който влиза в кабала, вече има точка на избор, точка в сърцето, искра, обратната страна на средната линия, „вътрешността” на свободата – усещане на празнота, недостатък. Аз нямам свобода и затова си задавам въпросите за смисъла на живота. Именно това не ми достига. Самият живот не ме интересува – важното е да намеря своето Аз.

От урока по статията „Свобода на волята“, 13.12.2011

[63025]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Свобода на волята - Няма коментари→

Някои разчитат, че слушайки уроците, четейки този блог и обменяйки помежду си имейли, участват в общото напредване. Всъщност реално участие тук няма.

Доколкото ти донасяш до света нашето послание, дотолкова и напредваш. Не забравяй за това. Ако не разпространяваш, то и не се движиш. Така че, дай си отчет в края на деня: направил ли си нещо или не? За критерий тук могат да служат само конкретните дела. Не разчитай, че някой ще ги направи заради теб.

Да бъдеш другар в Бней Барух – означава да разпространяваш науката кабала или вестта за поръчителството. Да разпространяваш на дело, с реални цифри и отчети, които можеш да представиш. А ако просто стовариш урока, това нищо не струва.

На Конгреса достигнахме точката на единство – достигнахме я, благодарение на това, че целият свят изисква това от нас. Въпросът е в това, готови ли сме да изпълним поръчението му? Способни ли сме да го поведем напред, да му дадем методиката на поправяне и обединение? Да напреднем ще можем само, реализирайки тази мисия и по никакъв друг начин.

Целта на творението зове напред целия свят, а не нас лично. Ние сме средство за глобалния напредък. Ако средството изпълнява своето предназначение – по реда си, тогава и се движи напред заедно с всички. А ако не го изпълнява – ще се намери друго средство. Нищо не е гарантирано. Погледнете групите, които не се занимават с разпространение – по-точно на това, което е останало от тях. Как е възможно да напредваш, не изпълнявайки препоръките на кабалистите, произтичащи от постигане законите на мирозданието? Това не е моя приумица – това е написано в първоизточниците.

Така че, обърнете внимание на това, че не доуспявате в разпространението за развитието на света, а още и изказвате за това различни оправдания. А между другото, тук не може да има уговорки – защото става въпрос за конкретни действия, които не са свързани с текущите състояния, с подемите и паденията.

Така че, не чакайте по места инициативи от централната група. Ако искате да напредвате – пътя е такъв.

Досега ни даваха възможност да напредваме, но бъдещето съвсем не ни е гарантирано. Само благодарение на разпространението вървим напред. То е нашата гаранция. И затова в края на деня трябва точно да си направим равносметка: какво направих днес за света? Защото той се нуждае от това, и Творецът е устроил всичко: разкрили са ми науката кабала само за това, за да я нося по-нататък, в един или друг облик. Аз съм адаптерът, предаващото звено. Иначе нищо няма да излезе.

От урока по статия на Рабаш, 12.12.2011

[62943]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Въпрос: Каква е точката на единство, която достигнахме на конгреса? Може ли да я опишете по-подробно? Къде се намира спрямо махсома? Как се усеща? Как я разпознават, как я усещат? Как определят, че се държат за нея?

Отговор: Тази точка се намира на самия махсом. Тази точка е единството между цялата наша световна група, състояща се от много хиляди хора, които са свързани помежду си, желаят да бъдат свързани и се стараят да се съединят един с друг, чрез всевъзможни видове връзки. Целта на нашето съединение е  да достигнем взаимно отдаване, наречено „поръчителство“.

Готови сме да се поддържаме един друг, да мислим един за друг, да се грижим за общото кли между нас. Тоест готови сме да се укрепим и да желаем, всички да се пробудят, и тук няма никаква конкуренция и съперничество, когато бих искал да стана силен за сметка на другите и не бих мислил за тях. Обратно: искам, всички да бъдем силни, а резултатът от моите усилия отначало ще усетят моите другари, които в такъв случай стават за мен, като деца.

Спрямо групата трябва да чувствам себе си в три състояния:

1.Грижа се за тях, като за по-малки, като майка за своите деца или Творец за творенията,

2.Отнасям се към тях като към висши, считайки ги за велики хора на поколението, готов съм да ги обслужвам, да правя за тях всичко – само за да получа от тях величие на целта и сила,

3.Искам да бъда техен другар – равен с тях, не по-високо и не по-ниско, за да се съединим заедно в едно „обятие“.

И в това „обятие“ да достигнем сливане на желанията, от тези три отношения към ближния, всеки и всички заедно, достигаме едно желание, една мисъл и искаме, Творецът да ни напълни.

И тук откриваме, че не сме достатъчно обединени, има още в какво да се съединим – тогава изискваме „Светлината, възвръщаща към източника“, за да ни съедини помежду ни – и след това да ни напълни. Това е цялата ни работа.

От урока по книгата Зоар, 11.12.2011

[62847]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→

Ако човек се държи добре за обкръжението, то, намирайки малко отклонение от курса, той лесно може да се върне на верния път. Отвлякъл се за няколко мига, той улавя грешката си и се връща към единството „аз–групата-Творецът“. Тези три фактора винаги трябва да съставляват едно цяло: човекът, стремящ се към отдаване („Исраел“), светлината, разкриваща се в групата („Тора“), и Висшата сила.

Нашите малки поправки на пътя приличат на корекция на полета на ракетата, която също постоянно коригира своята траектория относително хипотетична права. Колкото е по-малка грешката, толкова по-точно ракетата държи курс, но това изисква големи изчисления, а в нашия случай – коства големи усилия.

По такъв начин, от една страна, ми е по-трудно, а от друга, по-лесно. Защото при минимално отклонение, да се върнеш на пътя е доста по-лесно.

„Играейки“ с тези отклонения, започвам да изпитвам прекрасно чувство: малко пипер – малко захар… Постоянно се докосвам до „вкусове“, състояния, свързани с единството на мен самия, групата и Твореца. Ту Творецът се скрива от мен в лек дим, ту групата, а понякога и аз се отдръпвам на крачка встрани. Така се обучавам на различни комбинации, намиращи се вътре и отвън.

Продължавайки пътя, аз стабилизирам своят курс от ден за ден, от час за час – докато не почувствам внезапно, че наистина живея в това. Навикът става втора натура, и работата, струваща ми се игра, се превръща в реалност. Балансирайки нюансите, конфигурирайки тънките настройки, изведнъж разкривам всевъзможни явления между трите изначални компонента – между себе си, групата и Твореца.

Благодарение на непрестанните опити да се върна към единството, построявам против своя егоизъм екран – над желанията, в разума и чувствата. Аз действам все по-добре, все по-точно. Понякога даже си позволявам да кривна малко встрани – и отново хващам направлението, без да губя контрола.

По такъв начин, както се казва, вървя пред своето магаре. Не случайно ме пробуждат, а аз пробуждам зората. Казано иначе, не чакам докато Творецът се заиграва с мен посредством различни компоненти, а сам вървя напред, повишавайки значението на промените, за да бъдат те различни и в същото време споени в едно ниво на единство.

Ако човек намира вкус в тези „забавления“, той постоянно добавя нови щрихи към общата връзка и се издига по стъпалата на духовните светове. Да се постараем според силите си да действаме по такъв начин: да се настройваме на това преди урока, да се връщаме към това в течение на деня – според разписанието и възможностите си. Нека всеки да намери време, за да може няколко пъти през деня, „по час“, да се ангажира с работа по обединението.

От урока по статия на Рабаш, 09.12.2011

[62828]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Какво означава да насочим всички желания и мисли към Твореца? Как да присъединим Твореца към целия този процес?

Отговор: Преди всичко трябва да се присъединим един към друг, доколкото е възможно това, за да почувстваме единството. Всеки миг да се усеща това единство – над всички пречки в мислите и желанията.

Не е важно какво правя, но го правя с усещане, че групата се намира вътре в мен. И ако можеш, представи си също, че Творецът ни напълва и присъства вътре.

Предупреждавам, че не можем за дълго да удържаме това състояние на единство, каквото е било по време на конгреса. Ще настъпят много по-сериозни пречки – така, че няма да мога да се обединя с другарите, и още по-зле – ще забравя за Твореца.

Преднамерено ми се дават такива проблеми, за да се постарая да се присъединя към групата и да се нуждая от помощта на Твореца, за да осъществи Той съединението ни.

Творецът е свойството на отдаване и любов и искам свойството отдаване да се възцари между нас.

Ако не си се представяме като физически тела, а закриваме очите си и чувстваме полето, в което всички се намираме в нашето общо усещане, тогава това, което формира, напълва и удържа това усещане: основната, организираща и поддържаща всичко това сила – се нарича Творец.

Силата на отдаване, съществуваща в мирозданието – това е Творецът, от Неговата лицевата страна. Силата на получаване, съществуваща в мирозданието – това е Творецът от обратната Му страна.

А аз съм черна точка,”възникваща от нищото” (еш ми – аин) , намираща се вътре в това силово поле на отдаване и получаване.

От урока по статията на Рабаш, 11.12.2011

[62862]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→

Въпрос: Казано е: „Краят на действието е в неговия замисъл“. Можете ли да ни нарисувате картина на края на последния ден на конгреса, напълно цялостна картина, заедно с махсом (бариерата)?

Отговор:

Нямам какво друго да кажа.

То ще бъде взаимното поръчителство, напълно реализиращо се между нас, когато разкрием системата на взаимна връзка между душите. То вече е в нас и само трябва да го разкрием на най-малкото ниво. Това ще бъде достатъчно, за да влезем на първото духовно стъпало и да започнем да отдаваме светлина на света. Така другите хора също ще започнат да разкриват жиците на взаимна връзка помежду си и така ще излекуваме целия свят. Човечеството ще прекъсне своето тежко и стръмно падане и веднага ще види, че има решение.

Сегашната криза всъщност е чудесна възможност да се издигнем и хората ще почувстват това веднага. Системата на взаимна връзка ще се разкрие между тях и те ще разберат къде е решението и защо всичко се случва.

Аз наистина се надявам, че това ще се случи. По нашия път трябва да добавим само намерение: Искаме да реализираме всичко това, за да станем подобни на висшата сила, за да се отплатим на Стопанина със същата доброта, която Той желае да ни даде.

От урок по статията „Същност на религията и нейната цел“, 01.12.2011

[62256]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития, Поръчителство - Няма коментари→

Подготовка за конгреса

Единственото нещо, което ще ни помогне, е обединение. Ти зависиш от другите и го знаеш. Знаеш, че разумът и чувствата няма да те доведат до никъде. Те ще продължават да се променят, накланяйки се ту на една, ту на друга страна, но без резултат. Ти си като мъртво тяло в обществото на приятелите.

Обществото погребва твоя егоизъм в земята и издига душата ти нагоре. Така че му позволи да направи това. Повярвай ни, ти наистина си мъртъв. Така че ни дай шанс да се погрижим за теб, да те съживим.

Ето какво пише Хаим Витал в книгата „Вратата на прераждането“: Моят учител (Ари) предупреди мен и всички приятели, които бяха с нас в групата, че трябва да приемем върху себе си заповедта за любов към ближния като към себе си и да се стремим към любов към всеки човек в Израел като към себе си. Посредством това, молитвата на човек се приема, която е събрана от целия Израел и е способна да извърши поправяне горе. В любовта към приятелите всеки човек се включва в приятелите като орган в едно тяло. Нашият учител ни предупреди за това особено много.

Ако човек е разбрал, че няма друг път, че просто трябва да се отдаде на обществото, той ще се включи в приятелите и ще си помогне. Няма кабалист, който да не е писал за това или който да не е предал това на своите ученици. Това е основаването на нашето кли.

Започваме практическата подготовка за конгреса. Това е необикновен конгрес. Всички виждат колко е специален, каква вътрешна и външна подготвителна работа вече сме направили. Затова нека се опитаме да прекараме последните няколко дни и часове преди откриването на конгреса в обединение, в разбиране, че е невъзможно без това.

Съветвам ви да си копирате всички откъси, които използвахме на конгреса в пустинята Арава. Нека приятелите да ги прочетат и да ги преведат, да ги обсъдят в свободното си време, така че да нямаме нито една минута без обединение. Тези думи на кабалистите са чудесни послания на обединение и имат огромна сила. Нека да бъдат основа на всичко, което правим.

Призовавам ви да разберете, че тук никой не е свободен от взаимно поръчителство. Всеки човек е отговорен за всички. Дали го иска или не, той е бил доведен в групата, бил е определен за посланик и за отговорен човек. Дори ако е навън, във външния свят физически, а не тук, това няма значение, той е отговорен за всички.

Затова нека непрестанно да се държим за обединението, в което постигаме Твореца. Нека да не оставяме тази цел дори за момент. Нека всеки момент да чакаме висшата светлина да дойде, да освети нашите малки, грешни желания и да ни обедини. Тогава тя ще влезе и ще запълни това обединение, което е създала, и ние ще постигнем разкриването на Твореца пред творението. Сигурен съм, че вървим точно към това.

И след като веднъж съм придобил тези гореспоменати одежди, искри на любов веднага започват да светят в мен. Сърцето започва да желае да се обедини с моите приятели и ми се струва, че очите ми виждат моите приятели, ушите ми чуват техните гласове, устата ми им говори, ръцете ги прегръщат, краката танцуват в кръг, в любов и радост заедно с тях и се издигам над своите материални граници. Забравям голямото разстояние между мен и приятелите, простиращата се земя с километри не стои пътя ни.

Сякаш приятелите ми стоят точно в моето сърце и виждат всичко, което се случва там, и аз се засрамвам от моите дребни действия срещу тях. Тогава просто излизам от материалните съсъди и ми се струва, че няма друга реалност в света освен приятелите и аз. След това дори „азът“ се отменя и се потапя, слива се с моите приятели, докато аз не заявя, че няма друга реалност в света – само приятелите. (Рабаш, Писмо 8).

От урок по статия от книгата „Шамати“, 02.12.2011

[62519]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→

Толкова сме разделени и различни, че нищо не можем да направим сами. Иначе, така и ще останем в този свят с усещане за огромната си разединеност, която през цялото време само расте и расте. Колкото по-високо се издигаме, толкова по-ниско падаме. Тоест според развитието, разделението между всички отделни души се явява все по-съществено, значително, мощно, проявяващо се в множество различни видове.

Разликата в разбирането на доброто и злото, получаването и отдаването става все по-значителна. И ни се налага всеки път да прилагаме все по-големи усилия, за да обединим тези полюси в понятието Едно. Всъщност, цялото си напредване оценяваме спрямо това понятие.

На всяко стъпало, постигнато и завоювано от нас в духовния свят, напредваме само при условие, че всичко, което е на него, се обединява за нас в едно. Независимо от това, че съгласно погледа и възприятието ни, усещането в органите ни на чувствата няма нищо, което би приличало и би било близко едно на друго.

Но казвам, че всичко, което чувствам и откривам в органите на чувствата е една сила. Само в моето възприятие тази сила се разделя на множество проявления. А аз, макар и да усещам тази сила разсеяна, разделена и множествена, съм длъжен сега във вътрешната си работа да се постарая да обединя всичко това в Едно – да се отнесе всичко към една сила.

Ако ми се получи да го направя, то ще построя във възприятието си система, достигаща върха, Кетер, разкриващата се в мен висша система. Така достигам поправянето на възприятието си.

В този миг, когато завършвам тази работа в текущото си състояние и казвам на себе си: ”Слушай, Творецът е един”, тоест всичко обединявам в една точка – тук (в мен) също се разкриват новите условия. Различията стават още по-големи, разбиването още по-дълбоко,  така че отначало е невъзможно да се свърже едното с другото.

Това се нарича изгнание или разбиване – отделяне от Единия. И отново всичко е моя работа – да обединя заедно всичко това, което чувствам и разкривам в усещанията си: неживо, растително, животинско и човешко, на материална и духовна степен. Така че всичко произлиза от една сила.

Да се обедини всичко това е възможно само в приспособен за това организъм – тоест в група. Без помощта на другите, въобще няма да мога да се настроя да се приближа някак си до понятието Един. Само с помощта на тази, дадена ми система, ще мога да обединя вътре в нея всичко, което усещам в този огромен свят.

Отначало се приближавам към понятието Един с най-малките си желания, които се наричат вътрешни. А после и моите външни, по-значителни желания. Малкото желание, достигайки поправяне, помага да се поправи голямото – така напредвам: ”в това място”, което се нарича група, и ”навреме”- на етапи, по веригата от причинно-следствени състояния – от лекото към тежкото.

Така извършвам поправяне, привличам светлината, възвръщаща към източника от това понятие Един, което ми свети. И тогава Той обединява всички свойства, всички впечатления в разума и сърцето ми – в едно единно понятие. Защото оттук идва светлината към мен и затова съм способен да обединя всичко заедно.

От урок по статия от книга ”Шамати”, 27.11.2011

[61875]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Необходимо ни е въздействието на светлината от Единният източник, за да направи от нас едно желание, един съсъд/кли. Как можем да привлечем към себе си тази светлина? За това кабалистите са ни описали неговите действия. Имат ли тези действия непосредствено отношение към нас – тава не е важно. Важното е – че го пробуждаме. Със своите намерения възбуждаме Светлината – „Един, Единен и Единствено“ съществуващ.

Когато чета книгата „Зоар”, нищо не усещам, описваното е скрито от мен. А да си представям някакви образи – означава да си създавам идоли. Знам само едно: „Един”, понятието, към което се устремявам, извършва поправяне на разбитите, тоест отделените едно от друго от егоизма желания. И аз искам Той да поправи това разделяне. За това мисля, към това се стремя, това искам да се случи.

Тогава не ме вълнува, дали разбирам или не книгата :Зоар”, както е казано: „Учи се не с ума”. Това именно и се нарича „Изучаване на Тора” (лимуд Тора). Защото Тора, методиката на поправянето, както е казано, създадох егоизма и създадох Тора за неговото поправяне, се постига не с разума. Аз поправям своя егоизъм, съединявам го с другите със силата на свойството „Един“ – и в събраните желания разкривам нова интегрална реалност – висшия свят.

Знаем за това от собствения опит, който всеки е натрупал в течение на тези години занятия с кабала: разумът никак не помага. Става някакво вътрешно изменение – и започвам повече да разбирам, да усещам, по-добре да свързвам помежду им различните понятия.

Затова, за да извикам върху себе си въздействието на Единния, за да направи той от мен също така единен с цялата реалност, просто чета за Неговите действия. Но се настройвам на резултата от четенето, от действията на тази светлина, възвръщаща към Източника: тя ме връща към това състояние „Един“, откъдето съм дошъл. Именно това е важно! Присъединявам към тази група, себе си, целия свят, всичко, което възприемам в своята реалност – всичко трябва да се съедини в понятието „Един, Единен и Единствен“.

От урока по Книгата „Зоар”, 27.11.2011

[61832]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар, Изучаване на кабала - Няма коментари→