Въпрос: Какво да правя с ненавистта към другарите, която се проявява по пътя към духовното?

Отговор: Учи се от авторите на книгата „Зоар”. Събирайки се заедно „да изучават Тора”, т.е. разкриването на Твореца, отначало те изпитвали ненавист един към друг. Това било вследствие на голямата работа по обединението, направена дотогава. Всеки път им се разкривало ново състояние, ново получаващо желание, нов „информационен ген” (решимо) – и всички го усещали изкривено: „Аз ненавиждам останалите и обичам себе си, желая всичко да бъде мое”.

Ето това е вярната подготовка – разкриване на нови състояния, които сега трябва да поправям. Първо, откривам недостатък, а след това преминавам към поправянето, за което ще ми трябва Тора. Защото е казано: „Аз създадох злото начало и създадох Тора като подправка”. Когато злото начало е открито, мога да се обърна към Тора за помощ.

Ако първо не разкриеш злото, то и до Тора няма  да стигнеш. В този случай изучаваш не методиката за поправяне, а теория. „Тора” – това е светлината, връщаща те към Източника, която извличаш от трудовете на кабалистите според това, доколко проявяваш в себе си злото и страдаш, като не го желаеш, тъй като се стремиш да достигнеш отдаване, а разкритото зло ти пречи. То не ти носи някакви лишения или неуспехи в този живот – цялата работа е в това, че то не те допуска до отдаването.

По такъв начин, подготовката към урока, за който пише Баал а-Сулам в параграф 17 на „Предисловие към ТЕС”, е нещо свръх – важно. Точно така трябва да се пристъпва към работата. И навсякъде, където хората се учат, ти можеш да проверяваш: достигат ли до осъзнаване на злото? Тоест не се бият напразно в гърдите с „чистосърдечни” признания, а наистина разкриват злото в себе си. Човек открива това не по отношение на съседите, колегите или роднините си, а само относно другарите – когато ги ненавижда, вместо да ги обича. С цялото си сърце, с всичките си сили той се стреми да се обедини с тях – и не може, чувствайки колко е отвратителна самата мисъл за това.

Няма по – голямо разочарование и отвращение – като че ли насила те принуждават към любов. Работата довежда до много тежки усещания. И ето тогава си струва да се занимаваш с Тора, т.е. с методиката за поправяне.

От урок по ”Предисловие към учението за десетте Сфирот”, 13.03.2012

[72541]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Дори за поддръжка на нашия материален живот е необходима светлина – малък проблясък (киста де хаюта), прашинка светлина, промъкнала се от духовното, в резултат на Големия взрив и сътворила цялата материя в нашия свят – всъщност, въображаемото съществуване е единствено във възприятието ни.

Но това е било само началото, а останалото ни развитие се заключава в изграждането на останалата материя. Тъй като материята, която е пред нас – е ефимерна и несъществуваща. Днес дори физиците са открили, че материята не съществува, че това не са частици, а само енергиен облак от сили, което ни се струва като движещи се частици.

За да се открие цялата материя – огромното желание да се насладиш във всевъзможните му прояви, ни е нужна светлината, която е зародила, сътворила, създала и произвела всичките тези форми на материята в четирите стадия на АВАЯ (юд – кей – вав – кей) или в световете Ацилут, Брия, Йецира, Асия, произлизащи от света Адам Кадмон. Това се нарича „долната половина на Кетер”, а светът на Безкрайността – е „горната половина на Кетер”.

Ние започваме да напредваме в духовното развитие, ако получаваме свише същата тази светлина, която развива материята. За да ускорим развитието на нашия материал – желанието да се насладим, ни е дадена науката кабала, с помощта на която можем да изпълняваме определени осъзнати действия, вместо да чакаме, докато изминат всевъзможните етапи на развитие, само след които ще започна да разбирам какво се случва, и то не напълно. Нима човек, в края на живота си, разбира нещо от изминатия път? Няма причини, нито връзка между събитията, нито дълбочина на творението – нищо не му се разкрива – животът просто си е отишъл.

Тогава как можем да напредваме в живота така, че сами да се преведем в действие, когато дотолкова разбирам случващото се, че се проверявам и променям, самият аз представлявайки част от цялото това творение. Тогава виждам, изучавам как с помощта на тази или онази сглобка получавам тези или онези резултати и от всичко това се уча. Това е висше духовно познание, което придобиваме в разума (даат) на нашия парцуф, разкривайки всеки път – светлината Хасадим в светлината Хохма. Така отдолу нагоре започваме да я постигаме и с това ставаме наистина учени, състоящи се от частиците на цялото творение.

Откъде ще получим разума, чувствата, свойствата на възприятието, указанията как да направим това? От простата висша светлина, която се спуска към нас и тогава започваме да се развиваме. Ние не знаем какво не ни достига, в какво направление трябва да се разширяват разумът и чувствата ни , с помощта на какви връзки ще си взаимодействат разумът и сърцето, за да образуват, „да сплетат” правилния съсъд/кли.

Да се надяваме, че с четенето на „Зоар” привличаме тази обща светлина, а тя ни подготвя разбиране и усещания, с помощта на които ще можем някога да участваме в създаването на съсъди/келим, както е казано: „Творецът създава светове и ги разрушава, а праведниците поправят тези светове, действайки с Него, като партньори.”

От урока по книгата „Зоар”, 11.03.2012

[72352]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: На какво трябва да се концентрираме по време на четенето на книгата „Зоар”: на светлината или на желанието?

Отговор: Какво можеш да направиш със светлината? Ние само знаем, че в природата съществува огромна и съвършена сила, добра и носеща благо на всички – и на грешниците, и на праведниците. Т.е. на онези, които искат или не искат да напредват, съгласно нейните закони.

Всъщност, ние се намираме в полето на светлината, притежаващо свойството отдаване. Това са както законите на физиката, определящи поведението на всяко друго силово поле: електромагнитно или гравитационно. И за да попаднем под най-ефективното му влияние, трябва да изпълним неговите условия и да станем подобни на него. Тогава това поле ще ми окаже най-силното си въздействие.

Моята чувствителност към полето зависи от това, доколко аз искам да стана подобен на него. Цялата нежива, растителна и животинска природа инстинктивно се обръща към светлината. А човекът – не. На него му трябва във всяко състояние сам да установи своето отношение към светлината, т.е. някак си да се обърне и да се подложи на нейното най-ефективно и подходящо въздействие.

Благодарение на това, че човек се обръща под различни ъгли към светлината, той изучава светлината, опознава своята природа, желанието си, последователността на своето развитие, формата си. Той разбира, защо сега трябва да се обърне именно по този начин – в следствие на пробудените в него свойства и желания, каращи го да търси съответното въздействие, скрито в светлината.

Посредством цялата тази работа човек изучава творението и силите, които действат в него: желанието за наслаждение и желанието за отдаване. Освен това – друго няма. А придобитият при това от него разум принадлежи на висшия, на Твореца. Тъй като нито светлината, нито желанието не се отнасят към висшето стъпало.

Разумът на Стопанина, съзидаващ и властващ над всички, управлява и двете: и светлината, и желанието. А човек, за сметка на това, че всеки път обръща своя съсъд – желание в определено положение относно светлината, започва да разбира творението, да познава разума, намиращ се над желанието и над светлината. Дадена ни е такава възможност: да постигнем съзидаващия разум – с една дума, поглеждайки към масата, достигаме до разума на нейния създател. В това, всъщност, се състои нашата работа.

От урока по книгата „Зоар”, 12.03.2012

[72434]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Творецът, природата – това е ВСИЧКО, а ние съществуваме вътре в нея. Но поради направеното заради нас скриване, ние имаме възможност да видим себе си и природата по изключително странен начин: като че ли съществуваме независимо от нея и сме в състояние сами да решаваме и да правим каквото и да е.

Това е пълна илюзия. И ние самите, и светът, всички наши действия, мисли, знания – са абсолютна фантазия, мираж във въздуха. Всичко това е направено, за да се даде на човек отправна точка, от която да продължи, да може да напредва наистина самостоятелно. невъзможно е по друг начин   да се положи нашата основа за човека, Адам, което означава „подобен“ на природата, на Твореца,  в цялото му величие.

Но ако искаме да растем правилно, трябва винаги да помним, че ние сме в природата, която определя всичко за нас: нашите мисли, желания, намерения, отношения, настоящи събития – целия ни живот. Ние сме изцяло подвластни на природата и не само сме управлявани от нея, а въобще не съществуваме.

Ние се намираме в тази измама, в илюзията на своето съществуване, като в сън или в приказка. Но ако се опитаме да съсредоточим вниманието, мислите и възприятията си, за да се издигнем над своя егоизъм, над сегашната си природа, в която се осъществява целият този сън и фантазия, можем да се опитаме да избягаме от този сън и да достигнем истината.

Затова  и действаме като се събираме в група, учим се, изпълняваме всички съвети на кабалистите. Тъй като, всъщност, те искат да ни изведат от това призрачно съществуване, от живота в сън – сякаш да ни извадят от мъглата на изкушението или от дълбоката яма и да ни спасят. И така те ни дават всевъзможни съвети за това, как да се съсредоточим върху възприемането на реалността, за да разсеем този облак и да видим истината, която съществува в действителност. В това е нашата работа.

От урока по статия от книгата „Шамати“, 11.03.2012

[72348]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: От кого зависи способността за самоотмяна по отношение на висшия – от човека или само от светлината?

Отговор: Степента на твоята самоотмяна зависи от групата. Никога не можеш да отмениш себе си пред учителя и пред Твореца, ако групата не те одобри, не те подкрепя и укрепва. Ти сам не можеш да отмениш желанията си – ти нямаш сили за това.

Трябва да работиш заедно с групата по отношение на Твореца, защото без нея няма да можеш да се доближиш до Него. Трябва да получиш желаната форма, съответстваща на Твореца – и правиш това с помощта на групата. Групата ти дава такава форма на самоотмяна, на подход, точка на контакт с висшия – всичко това правиш вътре в групата.

Вие усетихте на конгреса в пустинята, че този момент на контакт го има – точка на общото свързване. Тя все още не се намира вътре във висшето, но това е резултат от съвместните ни усилия. И сега трябва да я развием така, че да усетим, че същата тази точка се намира вътре във водите на Бина, във Висшата Майка (Има Илаа). Това е състоянието, което трябва да постигнем.

Трябва да се усещаме, да бъдем вътре във висшето и все повече да отменяме себе си на фона на нарастващия в нас егоизъм, на всички възникващи напрежения и проблеми. Ще отменяме себе си в името на единството, за да останем вътре във висшия, за да Го насладим  и да не показваме своето желание, защото в противен случай ще се превърнем в чуждо тяло и ще стане разбиване, изхвърляне.

Трябва да достигнем все по-голяма преданост към висшето – това ще означава, че растем все повече, разширяваме се вътре в Бина. Дотогава, докато не напълним цялото пространство Бина със своето желание. Оказва се, че вътре в него има желание за наслаждение, но ние напълно сме отменили себе си над своя егоизъм и така сме израснали. Това се нарича духовен зародиш.

И когато той достигне размера на цялата Бина, на цялата духовна утроба, нейните врати се отварят.

От 2-я урок на вътрешния конгрес, 02.03.2012

[72292]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→

От статията на Рабаш ”Пурим”: Казано е, че в края на поправянето ще бъдат отменени всички празници, освен Пурим, защото тогава се е случило най-голямото чудо, което никога не се е случвало. Нито в съботите, нито през другите особени дни не се е разкривала такава голяма светлина, както в дните на Пурим. И затова той оказва такова положително влияние на всички останали дни.

Тъй като до края на поправянето не е възможно да се поправят всички разбити искри и желания, а само 288 искри от всичките 320, за да ги присъединят към отдаването. И това се прояснява постепенно, но остават 32 искри от всичките (ламед – бет, което означава ”сърце”), което е забранено да се изяснява.

Те се наричат ”каменно сърце”(лев  а-евен). И само когато всичките оставащи 288 искри бъдат напълно поправени, с това ще се поправи каменното сърце, както е казано: ”Ще извлека от вас каменното сърце и ще ви дам живо сърце от плът” – тогава ще изчезне смъртта навеки, и цялото зло ще бъде поправено на добро, а тъмата ще възсияе, като светлина.

Получава се, че светлината на Пурим съответства на края на поправянето и се разкрива само благодарение на някакво чудо. И затова всички празници ще бъдат отменени, освен Пурим, който се отнася към окончателното поправяне, когато цялото зло ще бъде поправено и няма да остане разлика между проклетия Аман и благословения Мордехай. И дори Аман ще се поправи на добро.

Аман – това е егото, проявяващо се, когато се издигаме от изгнанието и достигаме отдаване, заради самото отдаване, което олицетворява праведника Мордехай. Праведност – означава свойството Бина (хафец хесед). А от нея ние се издигаме още по-високо и изтриваме напълно спомена за Амалек, достигайки получаване, заради отдаване. Това вече е следващото стъпало.

Когато в човек се проявява неговия Мордехай – отдаване заради самото отдаване, точката в сърцето, той започва да се бори с желанието да се наслади, което има в себе си. Аман е внук на Амалек, т.е. стоящ от него на две стъпала. Когато Аман се поправя за сметка на Мордехай, той се приближава към Амалек на едно стъпало и му става син.

Аман, Амалек – това са все егоистически сили, клипот. Аман се разкрива в началото на нашия път, и него трябва да доведем до поправяне, отдавайки заради отдаването, което се нарича Мордехай. По този начин се изкачваме едно стъпало нагоре – на стъпалото на сина. А след това, достигаме до самия Амалек – клипата, която стои срещу получаването заради отдаването. Това съответства на Дървото на Познанието на доброто и злото.

Амалек – означава егоистическото намерение – цялото огромно желание за наслаждаване заради себе си, което човек постепенно разкрива и поправя. Аман – това е онази част от Амалек, която се отваря на входа в духовния свят, в свойството Бина. А след това се появяват още много други грешници, които са описани в Тора, и всички те – са потомци на Амалек. Само, че това потомство требва да го унищожим, ”изтривайки паметта за Амалек” – тъй като това е егоистично намерение. Естествено, че не става дума за някакви си хора или действия, а само за намерения.

От урока по статия на Рабаш, 08.03.2012

[72159]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Колкото и усилия да полага човек, каквито и изяснявания и действия да прави, ако той не се придържа към първоизтичника, който провежда светлина към него, той ще има безкрайно много възможности да направи грешка.

И дори няма да знае, че греши – независимо от нивото ,на което се намира: като „човек, заблудил се в полето“, или „бродещо по полето магаре“ (желание да се наслади). Необходимо е преклонение пред величието на източника на светлина, блгодарение на която, ние можем да определим своето състояние, да определим правилната посока и да завъртим волана.

Всичко това ни устройва  и превръща светлината за нас, а ние не знаем на каква степен се намираме. В духовния свят ние напредваме от състояние в състояние, без всякакво разбиране къде сме сега. Тъй като през цялото време се издигаме над желанието да се насладим към желанието да отдаваме, тоест променяме своето намерение и затова никога не можем да знаем какво ни предстои – нито на една, дори и най-малка крачка напред.

Този напредък е възможен само чрез вяра над знанието, само светлината може да те отведе, ако ти се хванеш за нея и изпълниш условието, което тя поставя. Това е цялата ни работа (подем на МА“Н, молитва), в която ние подготвяме всички условия, всички свои желания и възможности, и след това, даваме всичко в ръцете на висшата светлина, с пълната увереност, че Той ще направи всичко.

Това изисква от нас много усилия, но в крайна сметка, всичко това е дело на светлината и затова се нарича работа на Твореца.

Поради това е толкова необходимо, с колкото може по-голяма почит да се отнасяме към книгата Зоар. Макар разбира се, това никога да не бъде достатъчно, защото човекът не е в състояние наистина да оцени това висше сияние, наречено „Зоар“. Но се опитай да цениш всяка дума, сякаш получаваш от него още едно зрънце лекарство, още една капка инфузия, вливаща в тебе елексира на живота.

От урока по  книгата Зоар, 08.03.2012

[72166]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар, Изучаване на кабала, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Въпрос: Какъв самоанализ трябва да си направим, за да разкрием в себе си повече празни желания?

Отговор: Преди всичко, трябва да разберем не нашите празни желания, а величието на Твореца. През цялото време да сме в правилната линия. Не е нужно да се хапем и да се критикуваме напразно, няма нужда да се ровим в себе си и да търсим къде да паднем. Ако правя така, това означава, че се опитвам да се разбера без светлината. А без светлината – не мога нищо да разбера.

Трябва да се стремим винаги към правилната линия, към светлината, към величието на Твореца, към сливане – максимално, колкото е възможно повече. А в резултат на това, че ще се стремя към това, ще се занимавам с учене, разпространение, участвайки в групата –ще започна да разкривам, как сам не приемам това. Това вече ще бъде разкриване на злото, което ще ми покаже светлината – а не собственото ми душевно търсене, при което ще виждам всичко, което искам.

Насърчаването и разкриването на злото се дължи на желанието да се върши добро, към светлината. Само с помощта на светлината аз правя всички тези изяснявания. Аз лично не се боря със  злото! Не действам като герой, подобно на воин от материалния ни свят.

Моето преодоляване е именно в това, че вместо да се боря директно със злото – аз се обръщам към светлината и Твореца, за се разбере Той с моето зло и да воюва с него. Творецът ще се бори за нас, а ние просто вдигаме ръце към него. Такава е войната на Твореца с Амалек и въобще всяка борба с егоизма.

Творецът казва: „Да отидем при Фараона, защото Аз ожесточих сърцето му!“ Творецът винаги отива сам на война – Той, а не човека. А на човек му е нужно през цялото време да си изяснява правилната точка за подход, за да стои между доброто и злото, режисирайки и определяйки правилната връзка между тях в тази война. Но самият той не воюва.

Това е много голяма и често срещана грешка на много ученици и е много трудно да ги убедиш, че мъжеството не се състои в това сам да преодоляваш егоизма си, а в това да привлечеш светлината, която ще се бори и ще победи злото. За това е нужен голям опит.

От урока по статия на Рабаш, 29.02.2012

[72231]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: На конгреса в пустинята ние искахме да получим такава енергия, която позволява да достигнем обединение. И на мен ми се струва, че това наистина се получи?

Отговор: Мисля, че този конгрес беше особен с това, че достигнахме определена точка на сливане. И в нас вече е останал ”запис” от нея (решимо) – в цялата група и във всеки от нас.

Онова, което се е случило веднъж в духовното, вече не изчезва и този запис (решимото) означава, че ние вече сме изградили духовния съсъд. Всеки го усеща в някаква степен, повече или по-малко, но този съсъд вече съществува. Той вече се е родил! Но в такава форма, че трябва да добавим още усилия, за да я почувстваме, за да я разкрием по-ясно и по-ясно.

Към този общ съсъд трябва да се отнесем като към Шхина – мястото за разкриване на Твореца. Колкото по-силно се обединяваме, толкова по-голямо удоволствие Му доставяме. Благодарение на своето единство, обединявайки нашите желания, ще можем да даваме наслаждение на Твореца, от което ще започнем да усещаме светлина в желанията ни, а съгласно това ще почувстваме своя духовен подем и разкриването на Твореца пред творението.

Трябва само с голяма чувствителност и внимание да се отнесем към това общо чувство, което се е родило в нас. Нито за миг не трябва да се спираме на едно място. И нищо не зависи от броя на действията, а от промяната на намерението – тоест от нашето отношение към постигнатото обединение.

Ние достигнахме единство, създадохме съсъд, сега се пита: какво ще правим с него по нататък? Това е най-главното – качествена промяна в характера на нашата работа с него. В това се състои постоянното изясняване, търсене, решения.

За това ти се налага сам да помислиш. Ако сега ти разкажа това, то ще открадна твоето усилие. Сякаш съм донесъл на детето подарък, кутия лего, а след това я грабвам от ръцете му и започвам сам да го нареждам.

От урока по статия от книгата Шамати, 02.03.2012

[71517]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→

Конгрес в пустинята Арава. Урок №1

Трябва да се радваме много за това, че стигнахме до най-важната работа, до най-важното уточнение, което съществува във всички светове – дори в духовните. Както пише Баал а-Сулам, няма по-щастлив момент в живота на човек от мига, когато той открива, че не е в състояние да се измъкне от своето его и никакви собствени усилия не могат да му помогнат. Тогава идва  първата му молитва, първият вик към Твореца.

Този първи вик е и раждането. Така първата работа на току що родило се бебе е да изплаче. И това означава, че се е родил човек.

Да се надяваме, че ще постигнем този вик – и вече ще бъдем Човек. Ето защо усилията, които прилагаме за това, се наричат родилни мъки. И трябва да се радваме, че сме дошли до това. А и кой въобще ги достига! Трябва да бъдем радостни и в същото време – сериозни. Но радостта трябва да бъде от състоянието, от мисията. С това започва духовният живот.

Когато се ражда бебе, възрастните се радват, а то плаче и крещи. Така и Човекът в нас (този, който е изяснил и свършил цялата работа) – се радва, а бебето, което се ражда сега, все още страда от напрежение, мъка и неудобства. Те двамата трябва да бъдат заедно.

От 1-я урок на конгреса в Арава, 23.02.2012

[71174]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития, Молитва, Намерение - Няма коментари→