Такава необикновена атмосфера, каквато беше на семинара по време на конгреса в Литва, трябва постоянно да присъства по време на уроците. Човек през цялото време трябва да се намира в такова усещане. Няма значение, дали присъства физически в кръга, прегръщайки другарите си, или те, намирайки се просто заедно, усещат своята връзка, без каквито и да било прегръдки, или даже на разстояние.

Разбира се, това е сложно, но вие вероятно вече усетихте, че е възможно да се излезе за малко зад ограниченията на материалното пространство и да не бъдем свързани с времето. Тази връзка остава да съществува като че ли във въздуха.

Трябва през цялото време да съхраняваме такава атмосфера: по време на урока, при всички мероприятия, дори и на работа. Без значение е къде работи човек: във фабрика, за някой собственик, но чрез всичко случващото се той се намира в контакт с Твореца, и Го търси. Във всяко случайно състояние той трябва да прилага усилия, за да разкрие висшата светлина, както, ако физически се намираше между другарите си.

А след това ще можем да усетим, как при всички такива опити разкриваме своите връзки с голямата група кабалисти, от всички поколения, които работят заедно с нас и продължават тези усилия. Всичко това се намира по-високо от материалните ограничения.

Ние се подготвяхме за такива семинари, сядахме по определен начин, но всичко това бе формално. Онзи дух, който усетихме тогава, трябва постоянно да го поддържаме, през цялото време на учението. Основна награда са самите усилия, а не силните усещания, които вие очаквате. Трябва да се цени не възнаграждението за извършената работа, а самата работа.

Затова не трябва да се чака, кога ще се завърнат онези трогателни и вдъхновени състояния. Основното е да се намираме в тяхното търсене, и не заради приятните усещания, а за подготовката ни за разкриване на Твореца, да Му доставим удоволствие. Такава възможност се явява като наша награда. Ето, това вече е много по-близко да състоянието за отдаване, ”лишма”.

Ще се постараем да направим така. Аз се извинявам, но както е прието, децата искат това, което им харесва повече, а родителите им дават онова, което смятат за необходимо. И това не винаги съвпада. Дайте да приложим усилия, за да постигнем още по-правилна форма. Трябва да се цени възможността да се прилагат усилия, а на усещанията, да се направи съкращаване –  и тогава ще дойде усещането за отдаване.

От подготовка към урока, 27.03.2012

[73813]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→

Баал а-Сулам, „Предисловие към ТЕС“, п.115: Човек, на когото все още не му достига „една заповед“, трябва да види себе си наполовина виновен и наполовина оправдан. Нека да си представя, че времето за връщане стои по средата на неговите години. В първата половина на своите години той е виновен, а във втората половина – оправдан.

Въпрос: Как трябва да се включи в работата човек, който иска да завърши процеса още в този кръгооборот?

Отговор: В периода на подготовка човек ненавижда всички. След това, лошите мисли се превръщат за него в помощ, и той се обединява с всички. Но това все още не е истинско поправяне на желанието, а състояние хафец хесед. И накрая, на следващата степен, човек се обединява до сливане.

По такъв начин, целият този процес е устремен към обединението. Човека има възможност от максимално разединение да премине към максимално единство.

„Кръгооборот“ се нарича всяка промяна в състоянието. Човек може да изживее и 80 години, даже не започнал да се променя и не встъпил в кръгооборота. Нова кола, ново жилище – това не се отнася към работата. Животинското тяло живее и умира – това също не се отнася към работата.

А от другата страна, всеки е способен да завърши процеса в течение на един живот. Ще го завърши ли – това е друг въпрос. Това зависи от него – той трябва да го иска. В цялото творение няма нищо, освен желание. Ако собственото желание в човека е малко – нека да търси как да го увеличи, нека да прибегне към помощта на кабалистичната методика и светлината, която се крие в нея. Други възможности няма.

Някои идват при нас един път в седмицата, някои – само по празници, някои всеки ден, някои сутрин и вечер, а някои по цял ден се стараят да се посветят на главното. Който прекарват тук деня, доколкото му е удобно – той се чувства като ембрион в надеждно място. Други действително искат да се сражават със своя егоизъм. Всичко зависи от намерението на човека, от това, как той използва съществуващите в него средства.

Въпрос: Какво означава „половината на годините“?

Отговор: Това символично е 40-годишната възраст, т.е. етапа, на който човек завършва своето поправяне в Бина. Бина се обозначава със затворената буква мем (ם), числовото значение на която е – 40. Само след тази степен може да се премине към получаване заради отдаване.

От урока по „Предисловие към Учението за Десетте Сфирот“, 20.03.2012

[73182]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Всичко вече е организирано за нашата правилна работа. Но ако оценяваме своя напредък от гледна точка на днешния си разум и чувства, приети в този свят, то се получава, че нямаме нищо. В това е целият проблем.

Хората, незанимаващи се с духовно извисяване, са взели за себе си друга Тора, която могат да разберат, да изпълнят, да изискват възнаграждение, дори устройват изпити и разчитат заучени фрази. А човекът, стремящ се към духовното, винаги стои пред неизвестното, невъзможното, противоречащо на неговото желание и разум, и затова се нуждае от вяра, тоест от силата на отдаване, която е по-висока от силата на получаване.

Това се нарича вяра над знанието. Така става духовния напредък, и затова е казано: „Мнението на Тора е противоположно на мнението на обикновените хора“.

Това е път за тези, които са намерили „Книгата“. Но има още много другари, които блуждаят в пустинята и се мъчат със своя нещастен живот, искат да подобрят своето състояние. Те не се стремят към духовния напредък и към подем на следващото, висше стъпало, а искат просто да се насладят на хубав живот на това ниво, където сега се намират. И към тях трябва да се отнасяме така, както пише Рамбам: „Жените, робите, децата, старците се обучават постепенно, докато не наберат мъдрост“.

Те също напредват, и някога вътре в тях ще избухне и ще се появи искрата, дълбоко скрита сега вътре. А дотогава трябва да се обучават в степента на техните желания, заради разбираните от тях цели, докато не се приближат.

На тях ще им се струва, че действат за напълване на своя егоизъм. Но доколкото ги учим, цялата скрита светлина, възвръщаща към източника, минава през нас към тях – и постепенно към тях идва мъдростта, и те започват помалко да разкриват тайните. По такъв начин цялото човечество се движи към целта.

От урока по статията „Последното поколение“, 19.03.2012

[73085]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Въпрос: Какъв успех очаквате от конгреса?

Отговор: Очаквам да почувстваме първата форма на човека, носена от нас – тоест Творецът, разкриващ се в нашето съединение. Но нека да е ясно разкритие, а не нещо мъгляво, когато всеки чувства само зараждането на някакво ново състояние, както беше усетено на конгреса в пустинята и дори още преди него.

Това трябва почти да се реализира така, че да почувстваме вътре движение, възцаряващия се в нас дух, променящите се действия на светлината.

Ако светлината не се движи, ние не я чувстваме, у нас го няма дъхът на живота. Необходим е Руах (дух, вятър) – изменение, а не степента Нефеш, която остава неподвижна. Това, което почувствахме по-рано, беше първата, неподвижна степен. А сега ни трябва Руах, малки изменения вътре, които дават усещане за живот!

В крайна сметка, ние, творението, чувстваме само изменението между две състояния и по разликата проверяваме и разбираме всяко свойство. Нашето възприятие работи на основата на противопоставянето, нужно му е движение, така че едното да се отличава от другото. Затова нека се надяваме, че ще можем да усетим в себе си дъха на живота. От него вече се ражда творението, а не от Нефеш.

Нефеш – това е като капка семе, идваща от бащата. Но когато започва да расте, тя придобива свое собствено съществуване. Ако в нея има едно ново движение, освен тази първоначална капка семе – това вече е живот, нов организъм. Това вече не е бащата, а самият зародиш. Ето такива осезаеми промени в себе си очакваме– само тях усещаме като живот.

От урока по „Учение за Десетте Сфирот“, 21.03.2012

[73393]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→

Баал а-Сулам, ”Предисловие към ТЕС”, п.116: Благодарение на възвръщането от любов, всички усещания на човека, свързани с грешки и злодеяния, се обръщат в негови заслуги.

Като цяло по пътя ни лежат четири стъпала.

Долу се намира разбитото, получаващото желание, т.е. разбития АХАП. Това са злодеянията. На следващото стъпало се намира разбитото, даващо желание, т.е. разбитата Галгалта ве – Ейнаим (Г”Е). Това ”са грешките”.

По-горе преминава махсом. Над него се намира поправеното, отдаващо желание – Г”Е. Това е стъпалото на Бина, на ”незавършения праведник”, изпълняващия 612 заповеди, състоянието хафец хесед (Х”Х), лишма. И накрая идваме до ”единната заповед” под номер 613 – до любовта. Това вече е поправеното получаващо желание.

При прехода на махсом грешките стават заповеди, а злодеянията стават грешки. При изкачването на стъпалото на любовта останалите грешки стават заповеди в поправения АХАП, а заповедите от третото стъпало се издигат към Галгалта ве – Ейнаим.

И така ”злодеянията” – това са желанията за наслаждаване заради отдаване, което се е разбило и се е превърнало в желание за наслаждаване заради получаването, в непоправения, разбит АХАП. А разбитата Галгалта ве – Ейнаим – са грешките.

Представяйки си всичко това, основното е да не се излиза извън рамките на десетте сфирот. Ако се объркаш, обърквай се не в простора от фантазии, а в някакви ясни предели.

От урока ”Предисловие към Учението за Десетте Сфирот”, 20.03.2012

[73179]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Отмяната на оценките в училище днес е много актуална тема. За това много се говори, тъй като се разбира, че оценките носят вреда, правейки от децата технократи…

Отговор: Както обикновено по време на криза, вредата вече е очевидна, но никой не знае как да се поправи ситуацията. В резултат на това една загуба ще бъде покрита с друга загуба : ще отменят оценките, а нови рамки няма да изградят – и няма да ни остане дори това, което е било.

При настоящото състояние, като се има пред вид липсата на разбиране за истинските причини на случващото се, всякакви допълнения ще се превърнат в загуби. Тъй като не се съгласуват с природата. Ако просто дадем на децата по-голяма свобода, това с нищо не помага. Без интегрално обучение, в съответствие с природата, нищо добро няма да излезе от това.

Въпрос: Но специалисти твърдят за правилните неща: „Ние сме се променили, светът е станал взаимосвързан, необходимо е да се роботи в групи, в сътрудничество, необходимо е да се развива творческо, креативно мислене, способност към анализ и изследване, трябва да изградим в човека – Човек, личност…“

Отговор: На езика на кабала това се нарича „клипа“, т.е. мръсотия. На практика експертите предлагат да се използва потенциала по уподобяване на Твореца с цел  лично облагодетелстване. Щом започнат това, те ще се изправят пред много кризи, дори по-лоши от преди. Подобни инициативи могат да бъдат сравнени с „обединение на грешници“, от което е лошо за тях и за света.

Ако предварително няма цел – обединение с Твореца – ще стане това, което вече се случи в Русия, където опитите да се обединят доведе до обратни резултати. В крайна сметка и този път ще доведе до правилното решение, но той ще бъде дълъг и труден. Нека изпробват новите начини, нека отменят изпитите, да поставят децата в кръг…

Както и да е, ако те не приемат нашия пакет за обучение, а действат по своя егоистична преценка, без всякаква връзка с Твореца – резултатите ще са отрицателни. В крайна сметка от училище ще излязат истински пристъпници, в сравнение с които днешните хулигани ще изглеждат като добри малки момчета.

Целият смисъл е в използването на висшия, духовния принцип за лична изгода. Друго нещо е, ако ние споделим със света нашата методология. В такъв случай работи принципа на Рамбам: „жените“ и „децата“ трябва да развиваме постепенно, докато не си изкоренят ума. Това е нормално, защото тях ги води напред правилната методика. Ако те решат да се справят със свои сили, след известно време ги чака голямо фиаско.

Вярно е, че през последните години експертите започнаха да проникват в същността на проблемите и да изразяват страхотни идеи. Но няма нищо да се направи, ако начело няма хора с правилни намерения – всички, като стадо, отиват на заколение…

От урока по „Предисловие към Учението за Десетте Сфирот“, 19.03.2012

[73072]

Filed under: Възпитание на децата, Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

От урок на Рабаш: Там, където недостига духовно величие – се появява възможността да се прилепят нечистите сили. Все едно човек да иска да стане сутринта за урок, а да е обладан от различни мисли и разчети: ”За какво да ставам? Какво ще науча? Каква ще ми е ползата от това?

Щом възникне недостатък на духовно величие, веднага идват такива мисли и превързват човека към леглото – така че да не може да стане… И затова ни е необходима съпровождаща сила, която няма да ни даде да паднем.

Имено такава съпровождаща сила липсва на всички групи, както и на всеки човек тръгнал по този път, точно поради това ние падаме един след друг. Както е казано: ”Хиляди идват да се учат, но само един достига светлината”. Тава означава, че отпадат 999….

Възможно е, те да не отпадат напълно, но вътрешно отслабват и се съгласяват да се мотаят и така и не достигат до целта на своя живот. Те не възразяват, че трябва да се търси отговор на въпроса за смисъла на живота, но се ”състаряват” и не намират в себе си сили за това. И всичко това е, защото не са си изградили поддръжка, такива ”перила”, които да ги поддържат, да не им дават да падат. Това е много важно.

С една дума сякаш сключваме съюз за взаимопомощ, между групите. Затова е толкова важно да се знае, какво се случва във всяка група и да си помагаме едни на други.

Както се казва, ”никой не е пророк в отечеството си”, и другарите от другите групи понякога могат да помогнат и да повлияят на човека повече, отколкото намиращите се редом. Тъй като близките приятели той може да подозира в някакъв личен интерес, да ги обвинява в користни интереси, да ги обвинява в користни намерения. А по отношение на други групи такива чувства не възникват в него. Той вижда, че хора от разни места започват да говорят за него, да показват колко е важен той за тях, а от друга страна, разбира, че трябва нещо да оправи в себе си. Както е казано: ”Стражи и пазачи си сложи на всички врати”.

Това е много важно. Тъй като обичайно, след всеки наш подем – няколко човека падат от този път, защото винаги след издигане следва опечаленото сърце. Трябва да се пазим!

От подготовка към урока., 18.03.2012

[72991]

Filed under: Без категория, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Предстоящият европейски конгрес –е голяма надежда, че ще можем да се обединим и да усетим в нашето обединение разкриването на Твореца, на духовния свят. Отначало светлината възвръщаща ни към източника, въздействайки ни, ще ни съедини заедно, и ние ще усетим сливането между нас, което достигаме, за да доставим с това удоволствие на Твореца. И тогава в силата на подобието по свойства, Той ще се прояви в нас, и ние ще усетим, че ”Исраел (стремящите се към Твореца), Тора (поправящата светлина) и Творецът са единни.”

Към това обединение на всички души в една обща душа, пълна с висша светлина, се стремим всички ние – да усетим това състояние, да го разкрием и да живеем в него, отначало ние самите, тъй като вече имаме желание за това, а след това да помогнем на останалата част от света да достигнат същото. Тъй като в крайна сметка всичко, което се разкрива в нашия свят, всички страдания, беди и кризи – не са нищо повече от сили, които ускоряват развитието на човека към това съвършено състояние.

Затова, стремейки се към това съвършено състояние, ние желаем да постигнем с него следните две цели – любов към Твореца и любов към творенията. Ние искаме да дарим и творенията и Твореца с всичкото благо, което постигаме в работата си, в постижението ни. Тъй като се намираме по средата между тях, като средната третина на Тиферет, която няма нищо, и нищо не желае за себе си, ние се наслаждаваме само от това, че наслаждаваме творенията и чрез тях, през цялата тази общност от души – наслаждаваме Твореца.

Това е съсъдът, който трябва да приготвим. Това е състоянието, което трябва да достигнем. И затова, четейки книгата Зоар, ние искаме да се доближим до Него. Дайте да помислим за Него!

Ако човек си представя бъдещето състояние, което желае да достигне – това вече е молитва. Тъй като аз не знам, къде е Твореца, как да издигна към Него молбата си, МАН, през кого тя преминава, какво точно представлява този МАН, какви желания. Така е винаги в живота: Ако искаме нещо, то си представяме, че вече го владеем и се стремим към онази въображаема картина, където вече се намираме в желаното състояние.

Казват, че ако искаш да бъдеш строен, не се увличай от диети, не се старай да следваш всякакви препоръки, да гълташ хапчета, да спортуваш – нищо няма да ти помогне. Трябва само през цялото време да си мислиш, че си вече строен. И ти ще видиш , как ще изчезне апетита ти и ти наистина ще отслабнеш.

Това е самата истина. И така е във всичко: трябва да си представяш, че се намираш вече в бъдещето състояние и тогава наистина ще напреднеш към него. Желанието, стремежът, вече са насочени към целта, и ще те доведат до нея.

Така и ние. Затова дайте да си представим, че наистина се намираме в добро състояние. Да не пробуждаме недостатъците, проблемите и тревогите, а да се стремим единствено към това съвършено състояние, стараейки се доколкото можем да си помогнем в тази работа.

От урока от книгата Зоар, 19.03.2012

[73047]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар, Конгреси и събития - Няма коментари→

Ако сме вече в поръчителство един за друг, то поръчителстваме във всичко, в радост и тъга. Тъй като поръчителството не е просто подпис на формуляра. Ние се свързваме така, че всички състояния да преминават през нас като през единно цяло. Така действа и поръчителството в банките: ако той не плати – плащаш ти без всякакви разговори.

При нас е дори повече от това: длъжен си да обичаш другаря си повече от себе си. Тъй като заповедта за любов към ближния изисква, на мястото на себе си,любимия, да поставиш него. Ето това е поръчителството – клетва без оставени вратички за отстъпление.

Висшата светлина е способна да изгради единство, но ние трябва да отворим пътя за него. Първо, ние ставаме пратньори, обединяваме се един с друг. Обаче това все още е „ние“ – съвкупност, а не единство. А след това желанието ни да се слеем в едно и това единно цяло ще бъде над нас, като дете, за което ние всички се грижим.

Казано е в „Псалмите“: „Окото на Твореца е на треперещите пред Него и на, очакващите Неговата милост“. Ние винаги очакваме това дете и винаги от цялото си сърце го подкрепяме – само и само да расте, да е живо и здраво, само да му е добре и да е щастливо. Така гледаме на нашето дете, което е над нас и принадлежи на всички. Всички ние сме там с разума и сърцето си, в това единно желание. И искаме да се разкрие в него духа на живота – Твореца.

От урока по статия на Рабаш, 14.03.2012

[72761]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство - Няма коментари→

Питаме се: как е възможно да се отделим от своето его, ако цялото творение е желаниет за наслаждение? Но това разделяне е според моите сметки – в това, доколко съм му длъжен, доколко се нуждая от него, защото без него не съм способен на нито едно действие, на нито една мисъл.

И тогава светлината, връщаща към източника, ме довежда до такова състояние, където аз наистина ставам свободен! Това може да направи само светлината, която добавя свойството отдаване към желанието за наслаждение на човека, като че ли прави нова сплав. Това е подобно на законите за валентност и образуването на нови химични елементи. Добави няколко електрона или отнеми – и вече се получава ново вещество. Това е следствие на духовните закони в материалния свят.

Свойството отдаване идва в човека, взема власт над неговото желане за наслаждение, въз основа на това, че съдържа в себе си Корена. Единствената разлика между състоянията „лишма“ (отдаване) и „ло лишма“, което го предхожда, не е в самото наличие на свойството отдаване, а в  постигането ни на това свойство.

Ако свойството отдаване просто го има, това все още нищо не означава – тъй като мога да го използвам егоистично, „ло лишма“! Но когато аз достигна Корена,  в това свойство, идващ не от Бина, а от самия Кетер, то това принуждава егоистичното желание да се преклони. Тъй като то чувства себе си не на първо място, а на второ и разбира, че желанието за отдаване е възникнало преди него.

Оказва се, че то трябва да се подчинява и човек е готов да работи „лишма“. Сега той има енергия, гориво да действа в името на източника на свойството отдаване, а не заради своето его. И желанието за наслаждение се смирява – Малхут намалява, защото чувства Кетер  –  Корена, действащ в Бина.

И тогава, човек трябва само да укрепва все повече и повече в това състояние, да издига Малхут все по-нагоре, за да израстне в него. Благодарение на това, той все по-добре ще опознава Кетер – макар и да не се съединява с Него, но се среща с Неговия корен, свойство, включено в свойството отдаване, облечено в човека (в желанието му да се наслаждава – всъщност материала на творението никъде не изчезва).

И когато човек се издига над цялото желание за наслаждение и разбере корена на отдаване и неговото свойство, тогава се напълва със светлината Хасадим и придобива свойството Бина. Сега той може да премине от светлината Хохма и да получава заради отдаване – но това е вече особена работа, която дори не можем да си представим.

Състоянието „лишма“ започва да се отчита от момента, когато човек, оставайки в желанието си за наслаждение, вече може да извършва действия заради сливане с отдаването. Той чувства силата на Твореца, Неговото свойство и своя източник – вътре в Твореца, а не вътре в желанието за наслаждение.

Така той престава да бъде верен съюзник и роб на егоизма, с който е бил толкова свързан, че не е отделял себе си от него, вярвайки, че егоизма – това съм „аз“. Но сега между тях става разрив и човека сменя стопанина си – при това осъзнато, със собствено съгласие и дори работил много за това.

От урока по статия от книгата „Шамати“, 14.03.2012

[72698]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→