Висшата светлина пребивава в пълен покой, т.е. няма защо да се притеснявам, че ще се промени нещо от нейна страна, а трябва да променям само себе си и своите желания.

Независимо, че се казва, че желанията изменят светлината, има една единствена светлина. Светлината се разделя на пет лъча съгласно това, че желанието се разделя на пет части, и затова усеща едната светлина, сякаш са пет различни светлини. Съсъдът се променя и затова се усеща, че сякаш светлината се променя.

А ако всичко зависи от желанието, това означава, че целият успех зависи от неговата подготовка. Как ще се подготви желанието? Ще бъде ли готово за действие, т.е. за среща със светлината – така и ще бъде. Затова подготовката решава целия резултат от действието.

А какво ще бъде действието, ние не знаем – може да бъде още по-голямо падение в Египет или едно от Египетските наказания?! А е възможно да бъде преминаването на Червено море, което също не е приятно приключение, или бягство от войските на Фараона, или даже получаването на Тора на планината Синай. Всички тези ситуации едва ли могат да се нарекат приятно развлечение – всичките те преминават с много тревога, срахове и ненавист, в огромно напрежение. Но подготовката определя ще можем ли да преодолеем всичко това.

Затова, сега трябва да се мисли не как ще премине самият конгрес, а как да се подготвим за действие по обединението. А стъпалото, което ще ни се разкрие там, вътре в това съединение – ще ни покаже къде се намираме: може би все още сме в Египет, може да сме вече на изхода от него или дори зад неговите предели!

Всичко зависи само от подготовката на желанията (на нашите съсъди, инструменти), а светлината се намира в неизменен покой. Според това, как ще се подготвим, как приемаме формата и, за да и съответстваме, ще усетим такова въздействие.

Ще видите, че за подготовката не възникват никакви препятствия – тя винаги е благословена и води напред. Тъй като самото действие – това вече е среща със светлината, която може да ни доведе до съвършенно противоположни резултати, в сравнение с онези, които сме очаквали. Резултатът винаги ще е от полза – но на нас може да ни се стори като удар!

Както, например, Египетските наказания, които означават етапи от пътя на духовното раждане. И ние можем да ги извървим за един миг, едно след друго, за времето, нужно за един конгрес…

От урока на тема „Въпроси и отговори за конгреса в Бразилия“, 09.04.2012

[74963]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→

Въпрос: Казвате, че на първо място трябва да поставим желанието на масите, на народа, а не собствените духовни стремежи. Но днес аз се грижа именно за своя подем и за неговите цели правя разпространение. Как да осъществя този вътрешен обрат?

Отговор: Трябва да разбирам: всичко, което ще се случи с мен, зависи от другите хора, от това, доколко ще ги приближа към Източника. А за това трябва да ги приближа към себе си – и тогава те ще ми придадат вярното желание, за да се обърна към Твореца. И затова те изведнъж стават важни за мен.

На следващият етап ще открия, че това са мои части, а след това ще се изясни, че именно те са и моята душа. Отпада всяка необходимост в моето Аз: даже да гори в огън – само да ги обезпечавам, това е най-важното. Предишното самосъзнание изчезва: моята горна половина се отнася към Твореца, долната – към творението, а аз стоя по средата, в неутралната средна третина на Тиферет, която съществува само за това, за да свързва тези две половини. С нея нищо не трябва да се прави.

Въпрос: Излиза, че се включваме към масите, за да се проникнем от техните желания и да ги обслужваме, след това работим помежду си, а отговор получаваме въобще отнякъде отгоре. Доста объркана схема…

Отговор: Схемата е проста: горе – плюс, долу – минус, а ти осигуряваш входа по средата и отваряш пътя.

Може да се илюстрира това и иначе – във вид на кран. Отляво – положителното налягане (+P), отдясно – отрицателното (-P), а ти определяш, какво ще се получи на изхода. От едната страна е народа, от другата – светлината, а по средата – Бней Барух (ББ).

Именно така е устроена природата. Това е напълно нормална, естествена схема. Нека да я отбележим с термините на науката кабала. На върха се намират Кетер (К) и Хохма (Х), по средата – Бина (Б), подразделяща се на Галгалта ве-Ейнаим (ГЕ) и АХАП, а долу –ЗОН. Горе до половината на Бина се простира системата на Твореца, а долу се намират низшите, а между тях – Бней Барух (ББ). Все същото е: горе плюс, долу минус, а ти между тях, и кранът е в твои ръце.

Това е и нашата работа. Обединяваме се в група, за да съответстваме на светлината, а долу построяваме системата на разпространение, носеща посланието за любов към ближния, за единство. Така се съединяваме с народа, за да доставим удоволствие на Твореца.

От урока по статия на Рабаш, 06.04.2012

[74641]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Рабаш, „Шлавей Сулам“, 1985, статия 16, „Колкото повече го унижаваха…“: В Египетската земя паднаха искрите на святостта и народът на Израел трябваше да ги поправи. И затова първо трябва да изпитват страдание и болка от невъзможността да избягат от властта на египтяните. За това е казано: „И застенаха синовете на Израел от работата, и заплакаха, и се издигна викът им до Твореца от тази работа, и  чу Творецът техните вопли“.

Необходимо е усещането за изгнание, необходими са страдания и болка – толкова силна, че смъртта да изглежда по-добра от живота, ако не мога да се измъкна от Египет. Ето такова голямо трябва да бъде желанието ми. В противен случай, това не е съсъд, не е място за разкриване на това, което търсим.

В същото време викът ми трябва да бъде силен, не само по сила, но и по качество. Трябва да знам към какво се стремя от изгнанието, какво искам да разкрия, какво се случва с мен.

По такъв начин изгнанието е много сериозна подготовка към избавлението. В изгнанието аз правя пълен анализ, изяснявайки си какво точно искам и в каква форма. Ето защо то не може да трае по-малко от четири хиляди години – по степените на четирите стадия, които ние преминаваме, формирайки своя съсъд. Едва в края на този процес можем да излезем от изгнание и действително да получим това, което сме подготвили. Тъй като висшата светлина няма никаква форма, тя и сега изпълва всичко, но ние не я усещаме. Необходимо е да придобием четирите стадия – цялостния съсъд и тогава всичко ще се разкрие.

Така че, това не е календарен период от четири хиляди години, а именно четири пълни етапа на формиране на нашия съсъд. Формите, които внасяме в него, изцяло зависят от всеки от нас. Разбира се, ние получаваме първично пробуждане свише, както е казано: „Творецът води човек до добрата съдба и казва: „Вземи за себе си това“. Обаче после съдбата на човек е в неговите ръце.

От урока по статия на Рабаш, 06.04.2012

[74644]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

В течение на хиляди години се развиваме на неживо, растително и животинско ниво. И това също не е проста форма на развитие, защото в нейния корен лежи разбиването на първия духовен човек, тоест разбитите души, след което във всеки отделен елемент присъстват всички останали. Така във всяка частица се появява възможност да живее: да получава, а също да отдава, да поглъща и отделя.

От съединението на тези две сили: получаване и отдаване, възникват вече всички форми на живот, форми на съществуване. Защото самият материал на желанието за наслаждение не е способен да съществува в изходния си вид. Необходима му е някаква сила срещу него – желанието за отдаване.

По такъв път върви развитието на материята, тоест желанието. Докато не стигне до човека, който също започва да се развива. Но за човека се изисква особено развитие, с присъствието на допълнителна, още по-голяма духовна сила. И затова възниква такава група, която се нарича Исраел, което в превод означава „направо към Твореца“ (яшар-ел).

Излизайки от Вавилон, тази група се спуска в Египет, за да приеме в себе си допълнително, много силно желание в състоянието, наречено Египетско изгнание. А получавайки такова допълнително желание за наслаждение, тази група вече се удостоява да работи над него заради отдаване.

От средното ниво, на което са се намирали всички народи, тази група отначало се спуска надолу – до дълбочина „минус 400 години“ на Египетско изгнание, пада на 400 стъпала (съгласно пълния цикъл на развитие – 4-ти стадий на пряката светлина). А след това тя се издига заедно с допълнителното желание, получено в Египет: излиза от Египет, получава Тора, издига се до строителството на 1-я Храм. Но след това става неговото разрушаване и падение, строителството на 2-я Храм и отново разрушение. И в крайна сметка тази група пада до дълбочината на това последно изгнание, в което сега се намираме.

Според степента на падение в Египетското робство произтича и подемът във времената на Храмовете. И всичко това, за да рухне от тази висота и достигне окончателното разбиване, съществуващо в нашето днешно изгнание. Ето такова дълбоко падение, по-ниско от което не може да бъде. И от него вече се издигаме всички заедно, с всички народи, и завършваме поправянето.

Всяко духовно действие носи след себе си материални последствия в този свят. И затова трябва да работим в този материален свят в течение на цялото изгнание.

Изгнание означава откъсване от духовния свят и неспособност за никакви духовни действия. Но благодарение на това, че извършваме материални действия с егоистично желание, не с душата, а с тялото – с това изпълняваме подготвителната работа в периода на изгнание.

Но в наши дни приключва последното изгнание и ние всички трябва да излезем на свобода. Разликата между изгнанието (галут) и освобождението (геула) – е в една единствена буква „алеф“, в разкриването на Твореца. А това означава, че трябва да разкрием висшия свят – това състояние, в което Творецът напълва със себе си цялото мироздание.

Остава цялата тази реалност, в която живеем тук и сега, трябва само да добавим към нея своето усещане, разбиране, разкриване на висшата светлина, силата на отдаване, която ще запълни със себе си всичко. А в нея, съгласно своите нови, поправени свойства, ще почувстваме висшия свят.

Тогава ще разберем смисъла на тази подготвителна работа, която сме изпълнили преди, във времето на изгнание, изпълнявайки материалните заповеди – защото не сме били способни на нищо друго. И върнали се на физическата земя Израел, от нея трябва да се издигнем на духовната земя (желание) Исраел.

Казано е, че „всяко действие оставя следи“ – даже материалното, защото над него после строим духовно действие. Едни поколения е трябвало да изпълнят материалната работа в този свят, а други поколения трябва да изпълнят духовните действия. Затова ние се концентрираме само върху духовната работа: върху намеренията и желанията на човека, върху неговото отношение към скриването и разкриването, към свойството отдаване, което той смята да придобие.

От урока по „Въведение в книгата Зоар“, 30.03.2012

[74092]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Нашата задача е да достигнем до молбата, а не да се вълнуваме за отговора. Какво става с нея горе, това ще разберем после, когато сами се издигнем и станем част от висшите стъпала. Тогава ще можем малко да ги разберем.

А сега това е невъзможно. Не мога да застана на мястото на бащата и майката, докато сам не израсна и не стана родител. Когато самият аз имам деца, ще разбера какво означава да бъдеш баща или майка. А докато съм дете, това не го разбирам. Да разбереш – означава да застанеш на това място.

Затова е казано: „Не съди приятеля си, докато не се окажеш на неговото място“. Защото само тогава ще можеш да станеш съдия – със силата на лявата линия, от страна на съсъдите/ желанията, срещу дясната линия на всички стъпала на стълбата, и разбиращ всички техни ограничения, всички трудности, цялото мъжество на преодоляване. Това се нарича да бъдеш съдия.

Истинският съдия е този, който в миналото сам е бил най-големият и жесток престъпник, а сега е поправил всички свои бивши престъпления. Ако сам не е минал през това, то как може да съди?

Той има опит и затова може да оцени всички молби, условия, неизправности – да ги разбере, почувства и разсъди справедливо. В него има инструменти (кли), информация, спомени (решимот) за това. Тогава той се нарича истински съдия, който не може да сгреши в духовния разчет.

А в нашия свят не е така и затова той се намира в такова плачевно състояние, защото не строим своето общество по подобие на духовните закони. Представете си, ако всички съдии бяха бивши престъпници, какъв справедлив съд щеше да има.

Казано е: „Няма такъв праведник на земята, който само е творил добро и никога не е грешил“. Човек трябва да премине през всички прегрешения и тогава да постигне заповедите. Най-добрите следователи са тези, които сами някога са се занимавали с кражби. На тях са им известни всички тънкости: как да разбият катинара, сейфа. Те самите са минали през всичко, това е невъзможно да се научи в университета.

В духовния свят именно така и става – невъзможно е да изпълниш заповед, ако преди не си я престъпил. Моше четиридесет години е бил възпитаван в дома на Фараона и четиридесет – при Итро. И чак след това е станал предводител на народа на Израел. Включил е в себе си всички нечисти сили (клипот) и цялата хитра мъдрост на егоизма, и правилно ги е преработил.

Затова не трябва да се страхуваме от грешките. Както е казано: „И най-лошите от твоите слуги са пълни със заповеди, както нар със зърна“.

От урока по „Учението за Десетте Сфирот“, 02.04.2012

[74328]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Зародишът отменя себе си – в това е неговата роля. Всичко, каквото и да правят с него – той приема с благодарност и винаги възприема висшия като добър и носещ благо.

Моята работа е само в това, да отменя себе си, каквото и да става: каквито и да са изменения в света от край до край. А аз, без да обръщам внимание на каквото и да било, се удържам в състояние на отдаване, ”хафец хесед”. Това означава, че се намирам във висшето, отменям своята личност, самостоятелност и не преча на Висшия да ми въздейства – нека прави с мен, каквото иска. С една дума като новородено в ръцете на майка си, което не мисли за нищо.

Ако те вземат на ръце – ти как би се чувствал? Представи си, че десет човека те подхващат и вдигат във въздуха. И независимо, че имат сили да те повдигнат, но ти целият ще се тресеш в напрежение, от това, че си се озовал върху нечии ръце. Ще се страхуваш да не паднеш, и дали те държат здраво.

Новороденото няма такива съмнения. Вие сте виждали как то спокойно спи на майчините ръце – такова е свойство на самоотмяна относно висшия. При новороденото това се случва по естествен начин. Но за сметка на такива сили, зародишът расте в майчините води. Тоест намирайки се в АХА”П на висшето, то се отменя пред него, каквото и да се случи – за добро или за зло, няма значение в какво състояние. То само повече увеличава своята преданост. Това се нарича нулево ниво на желанието (авиют шореш) и това не е проста работа, а напротив, трудна. С това ти изграждаш своята първа форма. Каквато и светлина да идва, ти само отменяш себе си, каквото и да усещаш: страдание или наслада, недостатък или напълване – и така формираш себе си, ставаш подобен на Твореца в своята първа форма, която се нарича зародиш.

Зародишът се намира във водите на майката и се оформя в духовен парцуф: 10 сфирот, напълнени със светлината Нефеш. А когато напълно завършва своята самоотмяна и повече няма какво да прави на това стъпало, с нулево ниво на желанието, то тогава трябва да напредва – и това се нарича раждане.

Разликата между тези състояние на организма е голяма, защото раждайки се, той започва да работи с получаващите желания. Той се чувства отделен от висшето. Раждането е най-значителната промяна от всички, случващи се по нашия път.

Зародишът – е всеки от нас, отменящ себе си относно останалите, които стават за него майчиното лоно. А нашият общ зародиш – е свързващото ни поле, което искаме да създадем между нас. Ако се съединяваме всички заедно, то майчини води стават за нас общото разкриване на висшите сили, вътре в които ние пребиваваме.

От урока по ”Учение за Десетте Сфирот”, 29.03.2012

[74085]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Как се съгласува това, че не трябва да искаме да отменим скритието, като при това, единствено разкритието може да ни поправи и съедини?

Отговор: Цялата работа е в това, за какво разкритие моля. Трябва да моля за разкриване на свойството отдаване, което искам да открия.

Творецът ми дава да почувствам, че Той съществува, но се крие като зад завеса. И всичко това е, за да Го разкрия. А мога да Го разкрия за сметка на това, че развивам у себе си свойството отдаване.

Но за какво ли бих могъл сега да моля в егоистичното си желание? Аз Го моля да се разкрие, за да ми даде напълване – и затова съм поставен в скритие. Скритието ме защитава, като „предпазител“ от късо съединение с егоизма ми.

То ме отделя на специално разстояние, сякаш ме поддържа на дистанция и ми дава да разбера, че ако се поправя, ще мога да се приближа. А ако не, така ще си остана на разстояние.

Сега въпросът е за какво моля, докато се намирам отделен: да ми се разкрие Творецът и да ме напълни за мое удоволствие, сякаш искам да се насладя сам? Или искам преди всичко да придобия желание за отдаване и вече в него да приема напълването – да се напълня от действието отдаване, а не от действието получаване.

Скриването идва, за да мога да реша какво точно искам!

От урока по „Въведение в книгата Зоар“, 30.03.2012

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Получаващото желание, което се намира долу, трябва да бъде изцяло покрито със светлината Хасадим, с взаимно отдаване. Тогава желанието (т.е. получаването)  и отдаването ще съответстват едно на друго и заедно ще станат съсъд за светлината.

Желанието създава, привличаща, притегляща сила, без която не се разкрива светлината Хохма. Защото това е светлината за наслаждаване и за да я предизвикаме, е необходим ”апетит”, нужда. А от друга страна, необходимо е уподобяване, съответствие – не на светлината, а на нейния Източник. Тогава ние разкриваме нейното добро свойство за отдаване, което идва от Даващия – и с това познаваме Даващия.

Това означава, че аз не съм получил просто подарък, но знам от Кого съм го получил. Самият подаръка ми говори за Неговата любов, но в моя съсъд има светлина Хасадим, и затова аз започва да усещам, кой е Той самия, доколко Му е присъщо милосърдието (хесед).

Аз създавам в своето получаващо желание такива ”чувствителни елементи”, които, покрай подаръка, изявяват Даряващия – Твореца. В това се състои науката кабала: Как да разкрием в своя съсъд способността да Го разберем и усетим. Тук наистина ни трябва особена наука, мъдрост: аз получавам ”бонбонче” и от неговата сладост достигам до Неговия разум и Неговите чувства, до Неговата програма.

А иначе бих се наслаждавал подобно на животно. Всички ние се храним и живеем от светлината хохма, но посредством ”науката за получаване” (хохмат а – кабала) започваме да опознаваме Твореца. Затова науката кабала се определя като ”разкриване на Твореца на творението”.

И така, на нас ни е необходимо получаващо желание, а над него – свойството отдаване, намерение заради отдаването. В границите на правилната връзка между тях се проявява висшата светлина. В него има две страни: от едната страна, тя дава наслаждаване на получаващото желание, а от друга страна, позволява да осъзнае, от къде идва тя – от даващото желание на Твореца, от Неговата любов.

И тогава човека, получаващ заради отдаването, усеща състоянието, явлението наричащо се ”сливане”.

От урока Предисловие към Учението за Десетте Сфирот, 21.03.2012

[73268]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Когато четем книгата Зоар, трябва да си представяме, че сме в по-висше състояние – да искаме да го постигнем. По-висшето състояние – това е, където ние сме свързани заедно.

А Зоар описва как достига до нас силата на отдаването и каква работа извършва тя в нас. Някои частици на душата се издигат, други се спускат в своето усещане, разбиране, възприемане на промените, които настъпват в нас. Ние, отново и отново , докато четем тази книга заедно, се надяваме, че силата на отдаването ще ни повлияе, осъществявайки в нас всички тези духовни действия.

Ако бяхме в разкритие на духовния свят, то докато четем в нас очевидно би се изпълнило всичко прочетено. Но ако сме в скритие и искаме тези действия да настъпят в нас, те също ще се осъществят – само скрито и до такава степен, доколкото ние реално не сме в духовния свят!

Все едно дете седи в пластмасова кола, върти волана и си въобразява, че се вози. И то наистина се вози, то вече по нещо прилича на истински шофьор, какъвто ще бъде след десет – двайсет години. То вече е в същия процес, но за сега на тези първоначални стъпки и състояния, когато още не е достигнало до тази реализация. Но тези състояния са необходими по пътя.

По същия начин и ние, като четем книгата и си представяме себе си в нея, така позволяваме на светлината да въздейства именно на тези свойства, за които четем. Няма значение, че не ги разбираме – светлината в същото време работи и ни предвижва напред.

Нека да не знам какво се крие зад всички тези названия на сфирот и имена на ангели и нищо да не мога да си представя. Не е важно! Представям си само едно: че аз сега съм под въздействието на светлината, силата на отдаване, която ми дава силата да отдавам, да властва над моята сила да получавам. И така ще продължавам, докато светлината не остане в мен за постоянно.

От урока по  книгата Зоар, 28.03.2012

[73880]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Не е важно, че седите в редове зад бюрата си, вместо да се прегръщате в кръг. На столовете седят само физическите тела, но вътре трябва да бъде усещането за кръг – огромно съединение по целия свят. И точно, както са ни обградили с кръг жените, така още по-далеч зад тях стои целият свят. А ние трябва да се стремим да приведем всички до една точка на контакт.

А физическият порядък няма значение. Аз не мисля, че учениците на Раби Шимон са седяли в такъв равен кръг. Ако това беше така, то все пак щяха да се запазят и до сега тези правила по време на изучаване на Тора. Кръгът просто означава, че всички са равни – съединяват се другарите и създават обща молитва.

Всичко, от което се нуждаем е да молим светлината, възвръщаща към източника. Без това, ние нямаме никакви шансове дори на милиметър да излезем от егоизма си – нито един от нас. Само светлината може да ни помогне.

Затова е безсмислено да задавате въпроси как да направите това. Ти нищо не правиш, дай на светлината да работи! Но винаги трябва да осъзнаваш, че всички твои действия са нужни, за да привлечеш светлината, която ще направи всичко.

От урока по статия от книгата „Шамати“, 27.03.2012

[73816]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Молитва, Намерение - Няма коментари→