Въпрос: Защо на светлината съм нужен точно аз? Наистина ли съм толкова важен?

Отговор: Липсва ни желание, необходимост да разкрием най-висшия, съвършен, духовен свят. Не ти си нужен на светлината, а светлината е нужна на тебе, за да формира правилно желание в тебе. В крайна сметка, когато действително пожелаеш отдаването, тогава и ще го разкриеш.

Ние и сега живеем в океан от светлина, но нищо не чувстваме, защото не изпитваме необходимост, липса. Но ако привлека върху себе си предварителното действие на светлината, тя ще създаде в мен този недостатък – и аз накрая ще почувствам това, което ми липсва.

Един прост пример: в живота нямам нужда от нищо, аз съм в апатия. Но идва приятел и ме кани на разходка. Неохотно се съгласявам и по време на разходката минаваме покрай един ресторант. Аз помирисвам идващата от там миризма, поотпускам се леко – и ето в мен вече се пробужда леко чувство на глад. Тогава влизаме в ресторанта и по време на ядене, както се полага идва истинския апетит.

Така че, завесата трябва да отваряме постепенно. Като начало ние просто „чуваме“ светлината, викаме я отдалеко, а след това я пробваме на вкус – и така в нас се формира желание.

– Опитай – ще ти хареса, – казвам на детето.

– Не искам! Няма!

– Хапни заради мене.

Така светлината създава съсъд.

От урока по писмо на Рабаш, 16.04.2012

[75415]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: А какво ако работата в групата и обучението ми носят егоистично удоволствие? Как да се отнасяме към това?

Отговор: Човек не може да се помръдне от мястото си, без наслаждение. Ние никого не вкарваме в манастир, не го подтикваме да живее като Диоген в бъчва и да спи на гола земя, ограничавайки се с хляб и вода. Става дума за вътрешни изменения, които можем да осъществим в своята природа изключително с помощта на външна сила – светлината, която поддържа живота в цялата Вселена. С общи старания, при правилна организация, ние заедно можем да повлияем на тази сила, за да промени нашето начало.

И днес просто приближава такъв момент от човешкото развитие, когато ние сами ще направим това, предварително оформяйки молба, молитва, намерение – или светлината ще трябва да го направи без нашата молба. Тук ние имаме избор. Реализирайки го, ще вървим пред вълните на промяната, ще ги пожелаем и ще помолим Твореца да ни даде сила за отдаване. Ако не осъзнаем своя избор, ще ни застигнат бедствия и ще ни го отнемат, системно изпращайки ни поредица от страдания. А после отново ще настъпи период, когато ще ни се наложи да разберем, че е по-добре да се стремим към отдаване, отколкото да останем в получаване. Тъй като тук получаваме удари, а там – ги няма.

По този начин заповаме този път с много примитивна, „евтина“ степен – със сметка за печалбата. В крайна сметка човек живее с егоистични чувства. Но тогава, когато към егоизма се добави втора сила, между тях започва да проблясва нещо ново.

Нашият проблем е в това, че не познаваме природата на духовния съсъд, не виждаме неговия блясък и уникалност. На думи излиза така, че ние просто преминаваме от една власт към друга. „Там ми беше лошо и затова избрах нещо по-добро“ – нима това е избор? И особено това, че ако по-рано, страдайки, съм проклинал Твореца, сега, когато ми е добре, Го възхвалявам?

Ние не чувстваме точката на свобода, криеща се в средата на Тиферет; където можем да действаме с разбиране (Даат). Тъй като „Човек“ – това е сфирата Даат. Изграждаме го от две владения – и след това започваме да разбираме, че Творецът ни е дал най-големият, „свръхестествен“ подарък, който не е свързан нито с естеството на получаващото желание, нито с естеството на желанието на даващия.

В крайна сметка отдаването, това също е власт, която ни свързва с подчинение. Но разбирането (Даат), което формираме между две владения, премахва всичко. То премахва началото на творението, заложено в даващото желание и необходимостта да преминем през получаващото желание, за да предпочетем отново отдаването, а след това да използваме тези две сили…

Даат издига човека към Кетер и по този начин сякаш скачаме над точката на сътворение. Вярно е, че действаме, на базата на параметрите, определени първоначално от светлината. Но в точката Даат ние се повдигаме над тях. По такъв начин, човек, вървящ към целта, открива, че Творецът е създал за него специална възможност да се издигне над собственото си сътворение, да се издигне над параметрите, над условията и законите, действащи между две желания, между получаването и отдаването, между доброто и злото, които не му оставят избор. Ние се издигаме над всичко това – към определена точка, предшестваща решението на Твореца за сътворението.

От урока по статия на Рабаш, 15.04.2012

[75334]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Цялата Тора всъщност говори само за намеренията – за това, как човек трябва да насочи своето желание, да го обработи, форматира и организира така, че то всеки път да достига все по-голямо съответствие със светлината.

Светлината не слиза в своя прост, абстрактен вид – тя вече е оформена по специален начин. И влизайки в желанието, тя му придава своята форма. Затова те трябва да бъдат с подобни свойства.

В нашия свят, водата свободно се влива в някакъв съд и приема неговата форма. Но в духовния свят не е така. Там това няма да се случи, докато формата на напълване и формата на съсъда напълно не съответстват една на друга, което се нарича сливане, пълно подобие на свойствата, съгласно условията, съществуващи на това стъпало. А на по-високото стъпало трябва да се достигне още по-точно подобие, на следващото – още по-точно. И така все по-точно и по-точно. Докато формите на съсъда на съвпаднат със светлината, те не се съединяват.

Затова през цялото време е необходимо да търсим каква форма трябва да приемат желанията, за да съответстват на формата на светлината.

Светлината винаги е добра и творяща благо, винаги еднаква и намираща се в абсолютен покой. Казано е: „Аз своето АВАЯ не меня“. Това означава, че Неговото намерение винаги е едно и също. Всички изменения се случват в нас и затова именно ние в съответствие със своето състояние трябва постоянно да търсим в каква форма трябва да бъдем, за да подхождаме на светлината, Твореца.

Ако искам да се харесам или обичам някого и очаквам взаимност, аз през цялото време мисля как трябва да изглеждам, как да говоря, как да се държа подходящо, за да получа одобрението му. Същото трябва да правим и по отношение на светлината.

Нали Той ни поставя условия, които се наричат духовни стъпала. На всяко стъпало е заложена определена светлина, в особена форма, облечена вече в своя съсъд. А ние трябва със своите одежди да и се уподобим и тогава е възможен контакт: между светлината, нейните одежди на по-високо стъпало, и желанието, алтруистичните одежди на светлината на по-ниските стъпала. При тези условия те се съединяват.

На това е посветена цялата Тора, няма нищо повече. Започвайки с най-ниската степен на нашия свят и нагоре до най-високото състояние, всичко се определя само от подобието на съсъда със светлината. Това съответствие се нарича намерение – към какво се насочва и какво иска да достигне съсъдът: към каква форма на съединение, към какво търсене вътре в себе си и какво е изменението му относно светлината. В нашата реалност нищо друго не съществува.

Само ни се струва, че в нашия свят съществуват някакви материални предмети, объркващи ни и замъгляващи цялата същност на нашите действия. С каквото и да се занимаваме в този свят, имаме работа само с формите на нашето съответствие със светлината.

Езикът на кабала говори за това ясно и открито, обяснявайки какви вътрешни изменения трябва да направи в себе си човек, за да достигне разкриване на общата светлина. И ние, изучавайки кабала, трябва да го пробваме върху себе си, при което узнаваме: подхожда ли ни тази дреха и ако все още не, какво трябва да бъде нашето съединение?

От урока по „Учение за Десетте Сфирот“, 08.04.2012

[74967]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Рабаш, Даргот сулам, статия 921 ”Необходимостта от действие отдолу”: Силата на въздействащото ни наслаждение – е властта на злото начало, което задържа човека в изгнание. Ако човек би могъл да се откаже от наслаждението си, тогава нямаше да бъде поробен от него. И затова когато Фараонът давал на синовете Израелеви своите удоволствия, те били под негово владение, в робство, и не могли да излязат от изгнанието…

Колкото повече напредва човек в духовното, толкова по-слаб става. Това е то робството при Фараона – човек изпитва слабост пред наслажденията. Някога е бил герой, можел да превъзмогва своите желания, да се владее, да се самопринуждава – но с напредъка, той сякаш отслабва и вече не може да се принуждава да преодолява, ”да си стъпи сам на врата”.

Цялата работа е в това, че по-рано той е работел егоистично – да спечели повече, да преуспее повече. Той отговарял на призивите да получава и усилията му се отплащали. А сега, когато духовната работа го е лишила от егоистичните съблазни във вид на яснота, на ”горящо напълване”, когато отпред, обратно, нищо вече не те съблазнява – човек губи сили, гориво, и се превръща в ”парцал”.

И това е признак за напредък. Ние гледаме на другите хора, които горят от сила и увереност – но нали те получават напълване в тези съсъди, с които работят. А нашето напълване трябва да дойде в съсъди, противоположни на ”работещите”. Но как може такова нещо да се случи? Аз влагам усилия, а някой друг получава заплата? Предложи нещо подобно на някой човек в света – и ще ти се наложи да го принуждаваш да работи, подобно на работещите в Съветска Русия, на които им се налагало да поставят контрольори – надзиратели, за да не намалява производителността на труда…

И така, не трябва да се примиряваме със собствената си слабост, но всъщност тя е свидетелство за нашия напредък към отдаването.

От урок по статия на Рабаш, 15.04.2012

[75338]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Казано е: ”Всяко действие оставя следа”. Ние напредваме, благодарение на светлината, възвръщаща ни към източника. А светлината въздейства в зависимост от това, доколко нашите желания са готови за нея. Така все повече се проявява техният строеж.

Изграждането на желание, съответстващо на светлината – е съединението, вътре в което започваме да усещаме светлината. Това постоянно изграждане се развива във все по-голям и по-голям мащаб. Но по целия си път то включва в себе си 4–те стадия на АВАЯ и затова се нарича разкриване на имената на Твореца. Тъй като желанието, съединявайки се във всевъзможни форми, ни демонстрира характера на светлината. Тъкмо в тях ние улавяме светлината, с една дума, слагаме екран на пътя и, и тогава можем да видим, че има светлина.

А ако гледаме светлината през цветно стъкло, то виждаме светлината в цвят, съответстващ на цвета на стъклото. И така откриваме, че в светлината присъстват различни цветове. Нужни са ни инструменти, за да разкрием съществуването на някакво явление и с които да разкрием вътре в това явление всевъзможни свойства.

В това се състои нашата работа. Разлика има само в това, че в научните изследвания на този свят работим с външни инструменти, а в духовните изследвания работим над самите нас, сякаш самият Творец, с помощта на светлината, и променяме себе си. А в зависимост от нашите промени, ние възпроизвеждаме върху себе си всички действия на творението.

Ние не развиваме старите свойства, а постоянно разкриваме нови и затова нашата работа е духовна. Тя е посветена на формирането в човека на свойства, подобни на Твореца – ние напълно разкриваме Неговия характер. А тъй като в нашия свят искаме да получим знания за това, което се случва и кои сме ние, затова ни е необходимо само да развиваме и разширяваме своите природни свойства, в резултат на което възниква науката и техническият прогрес.

В това се състои голямата разлика, тъй като завършвайки възможното развитие в този свят, виждаме, че всъщност нищо не сме постигнали и даже обратното, озовали сме се в задънена улица. Цялото ни усилено развитие ни доведе до това, че отгледахме егоизма си и разкрихме злото на нашата егоистическа приропда до такива мащаби, които станаха непоносими.

Достигнахме до върха на завистта, сладострастието, жаждата за власт, ненависта – цялото зло, което изпитваме към ближния си. Ако по-рано имахме някакви илюзии, че ще станем по добри и ще построим по-добро общество, то сега виждаме, че само страхът от наказание ни спира от това безпощадно да използваме всички за собствена изгода.

Разликата е в това, че в духовната работа разкриваме нови свойства, ставайки подобни на Твореца, а в този свят все по-явно разкриваме неговата природа. Но развитието в плоскостта на този свят и подемът от него, нагоре към Твореца, винаги се случва по тези 4 стадия на АВАЯ, поради което е казано: “Аз своята проява АВАЯ не променям“. Затова всяко извършено от нас действие ни приближава към целта.

От урока от книга “Шамати“, 12.04.2012

[75258]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок, Разпространение на методиката - Няма коментари→

”И му се присъни: ето, стълбата лежи на земята, а върхът и достига небесата, и ето, ангелите на Всесилния се изкачват и слизат по нея” (Сънят на Яаков, Тора, глава Ваеце).

От урока на Рабаш: ”Ангелите”, които се спускат и се издигат по стълбата, са хора, изпратени в този сят, за да извършат поправянето – и затова се наричат ангели. Ако те виждат, че се намират в състояние на падение, в тъма, то трябва да се ”спуснат”. Но по-рано са били в подем, иначе не може да се усети, че си паднал… И степента, в която се стремиш да вършиш добро, ще можеш да видиш колко зло има в теб.

Основно, това се отнася за работата в група. Колкото повече човек се старае да направи в нея добри неща, толкова по-бързо разкрива, че не е способен на това и няма никакви шансове за напредък. За да може да видите истинската тъма, трябва отначало да се издигнете. Както е казано: ”Преимуществото на светлината се постига от тъмата”.

Трябва да се издигнеш, да получиш нови свойства, разбиране, да се доближиш до отдаването, за да може после от всичко това да видиш какво се случва с теб. И тогава ще виждаш все повече тъмнина в себе си.

Разбираемо е, че тази тъмнина не е възникнала сега – просто по-рано не си я забелязвал. А благодарение на това, че си се изкачил и си могъл да съпоставиш различни свойства, ценности, сега виждаш, че си се намирал в тъмнината на своите егоистически свойства.

Затова трябва да се стремим само към добро, а лошото ще се разкрие от само себе си. Има такива, които търсят злото, ровят и се топят в него. Но истинското зло се проявява само за сметка на подема и радостта, благодарение на разбирането: колко е хубаво, че злото се е проявило – когато даже намирайки лошото, човек се радва. Това е знак, че злото е целенасочено, разкриващо се по пътя, и през цялото време се извършва подем.

А ако човек пада и се отчайва, самообвинява се – това означава, че за сега той не е намерил верния път. Трябва да напредваме и по лявата линия, а не само по дясната – крачейки и с двата крака напред. Но не трябва да се привързваме към лявата линия, при падение.

Ако човек се опира на обкръжението, на книгите, слуша учителя, обучава се и разбира, че трябва да се мисли само за положителния напредък, който ни очаква в бъдеще и за нищо лошо – само за величието на Създателя, то той икономисва време и постоянно върви напред.

Независимо от това по пътя нагоре, има черни и бели линии. И тъкмо там, където преди всичко му се е струвало ”бяло”, той сега открива чернилката – и всеки следващ път все повече и повече. Това означава, че той разкрива лявата линия по време на подем.

От подготовка към урок, 11.04.2012

[75073]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Как да усетим точката в сърцето и какво е това желание?

Отговор: В нашия свят има много хора, които търсят истината. Такъв човек няма да се успокои, докато не постигне източника на живота, неговата програма, целта – нещо повече от материалното съществуване.

Човек може да е постигнал всичко в материалния живот или не особено – за него това не е от значение. Основното, което го вълнува и не му дава мира – е напомнянето заради какво живее, а не в каква форма. В какво се състои смисълът на нашия живот?

Ако човек си задава този въпрос, това е знак, че в него се пробужда точката в сърцето, т.е. особено желание. Сърце се нарича цялото егоистическо желание на човека. А едно от желанията, вълнуващо много хора – е въпросът за живота. И той е длъжен да намери отговора, да удовлетвори своето желание и да го напълни със знания.

А знанието – е връзката с източника на живота, с неговата цел. Човек се стреми към това напълване и този вътрешен стремеж го довежда до такова място в този свят, което е най-близко до отговора. Там той се включва в учението и от чутото започва да разбира, че няма никакъв проблем да завършиш университет и да получи там обичайното знание за този живот, за да разбере какво се случва в него. Но с каква цел се случва всичко това – на това никой не те обучава в университета, и затова трябва да се придобият нови свойства. Ако човек иска да разбере източника на живота, неговата цел, то трябва да получи знания, които са по-високо от това земно съществуване. Но нито в сърцето му, нито в неговия разум няма предпоставки за усвояване на такова знание. В света съществува такава информация, но той не е способен да я възприеме, защото все още се намира на животинско ниво на развитие. А за да развие такъв орган за възприемане на източника на живота, трябва да се издигне на стъпалото човек.

Затова са необходими особени условия, ново раждане, израстване, което няма никакви източници, никакви корени в нашия живот. Но благодарение на особената методика, наречена наука кабала, той се учи как да получи (лекабел) тази информация и тези усещания, да се обедини с източника на живота, с неговата цел. Всъщност това е същата тази точка, в която се проявява висшата сила, но се нарича източник на живота относно човека, а цел на живота – относно неговите усилия и стремежи.

Необходимо е на човек да се подсигури съответстващо развитие и за това съществуват учители, места за учене и методика, предаваща се от поколение на поколение, развиваща се, за да им е полезна. Така човек се докосва до методиката кабала, получава учител, книги и се развива, ако в него се отвори такава особена точка.

А докато тази точка не се пробуди, на човек не му е позволено да изучава науката кабала, понеже това се възприема като нещо абстрактно и нереално. Но днес, когато светът е навлязъл в общата криза, в резултат на хилядолетното си развитие, и хората страдат, науката кабала се разкрива в аспекта на така нареченото поръчителство.

От цялата наука, разказваща за постигането на източника на живот, се взима не голяма част – едно действие без намерение, наречено взаимно поръчителство. Хората се учат как да се обединят, за да постигнат по-добър живот в този свят.

Затова днес науката кабала използва хората с точка в сърцето и без такава – като методика за обединяване и по-добър живот и за поправяне на кризата.

От урока от книгата Шамати, 12.04.2012

[75231]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Конгреси и събития, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Времето, движението, пространството не съществуват. Така само в своето съзнание наричаме възприятието си за едни параметри: години, време, а за други: движение, пространство. Съгласно това си представяме някаква картина.

Но няма никакви милиарди години извън теб. Ако попиташ: вчера ли беше или не, то отначало трябва да изясниш, какво означава „вчера“ или стотици години назад? Какво означава „беше“? Сега чувствам такива състояния, които наричам „вчера“, „преди вчера“, „утре“. Ако се отдели тази точка: „усещащият аз“ – то нищо няма да остане.

Говорим само за това, как да излезем от тази илюзия. Съвършено сме се объркали и няма защо да обсъждаме това, което става тук – трябва само да търсим как да се издигнем над тези материални усещания и разбиране, и тогава ще усетим и разберем истината, и ще можем да съдим за своето състояние. Докато се намираме вътре в него, нищо не можем да разсъдим – това е съвършено безполезно.

Изхождаме от тази реалност, защото, намирайки се в нея, трябва да се поправим. Когато се обръщам към теб, всъщност поправям себе си. В мен съществува някакъв твой образ, който ми се струва отделен от мен и дори против мен. Но в действителност, това е моя неразривна част и аз трябва да я поправя. Виждам всички свои части сякаш са външни – това се нарича разбиване. А когато започна да се поправям, те всички се съединяват.

И още на най-първото стъпало получавам правилната представа за това, какво е време, движение и пространство, защото в мен се появява висшето измерение. И аз в някаква степен започвам да усещам какво означават духовните свойства, какво са трите пространствени координати и времето. Разбирам, че времето – това е верига от причини и следствия, между които няма никакъв промеждутък, възникващ само от механичните действия.

Разбирането за духовното се състои в това, че сами създаваме времето и определяме неговата скорост със своето поправяне. Не измерваме времето по въртенето на някакви материални планети една около друга: дни, месеци, години. Нима въртенето на едно космическо тяло около друго определя за мен понятието време, съгласно което аз живея? Трябва да живея, съгласявайки се с някакви каменни блокове, преместващи се един спрямо друг?

В духовния свят няма време, а всяко действие произтича непосредствено едно след друго. Извършил си действие – произвел си импулс, следващо действие – още един импулс, между които няма никакъв промеждутък. Не взимаме в разчет как през това време се въртят Земята, Луната, Слънцето.

Целият проблем е в това, че засега не чувстваме духовното време. Но в мига, когато влезеш в духовния свят, издигайки се даже на първото духовно стъпало, започваш да си представяш света в нови категории. И това няма да бъде илюзия, а реално усещане.

Така явно, както сега усещаш около себе си този свят в своето вътрешно възприятие, в теб ще се появи още една допълнителна картина, от която ще изведеш нови определения. Но до края на поправянето ще останеш с двете измерения: с пространството на този свят и с още едно измерение – духовния свят. Защото всеки път от това, че не напълно си се поправил, в теб ще остава някаква част от най-ниското стъпало – този свят. В него ще разкриваш, ще извличаш от този Египет все нови и нови свойства и ще ги поправяш.

От урока по книгата на Ари „Врата към намерението“, 11.04.2012

[75190]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Ако се уча чрез интернет, въздейства ли ми светлината, възвръщаща към Източника?

Отговор: Дори в нашия материален свят има неутрино – частици, които преминават лесно през материята, почти без да губят скорост.

Висшата светлина се намира навсякъде в абсолютен покой. В това явление също така няма прегради в нашия свят, то е над неговата природа. Така че, ако искаме да предизвикаме действието на светлината, ние трябва да бъдем осезаеми за нея – с други думи, да бъдем подобни на нея по свойства. В същата степен ние се включваме в светлината и получаваме резултата от нейното въздействие И затова нашата работа е насочена към това, все повече и повече да се уподобяваме на светлината.

Самата светлина няма никаква форма, и нашия съсъд, желанието ни, трябва да приема именно свойство подобно на нея. Получаващото желание се състои от множество пластове, степени и затова неговият напредък към подобие на светлината протича поетапно. Задачата ни е – постоянно, от степен на степен, все повече и повече да се уподобим на светлината. Тъй като целта на творението е да постигне пълно подобие с нея. Оттук и името на нашата наука, „Кабала“ – означава получаване. Тя учи на това, как да получиш, да абсорбираш в себе си всички свойства на светлината.

От урока по статия от книгата „Шамати“, 12.04.2012

[75228]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Не сме ли склонни през целия ден към действия, вместо към намерения?

Отговор: Цялата ни работа се изгражда с помощта на намеренията. Нима може само с действие да постигнем дългосрочни промени в света? Разпространявайки нашето послание, искаме с това да променим намеренията на хората. Трябва да се обръщаме към тях под най-различни форми, за да могат те да се въодушевяват – и тогава тяхното отношение ще започне да се променя.

Ако съществуваше вълна, по която мислено да можеше направо да им се предават знанията за интегралния свят –така и бихме постъпили. Но от друга страна, схемите, аналогични на хипнозата или инжекцията, в този случаи не помагат. Защото хората трябва да разберат, да осъзнаят, вътрешно да анализират онова, което ние им носим. Не е възможно на човек просто да му се „впръска” друг поглед за света. Той трябва осъзнато да придобие тези знания, без лъжа, без какъвто и да е фалш. Трябва да му създадем съответните условия, благодарение на които той сам ще достигне до желаните резултати и ще се присъедини към нашето общо мнение. И затова, дори да съществуваше такава вълна за предаване на мисловни данни, тя само би принизявала човека до неживото ниво, докато тъкмо обратното – трябва да спомагаме за неговото развитие. В това се състои и проблемът.

И затова трябва да предлагаме на човека материал за размисъл, с който той вътрешно ще се съгласява или отхвърля, докато в него не се образуват необходимите инструменти, ”съсъди”, позволяващи му грамотно да се оправя със ситуациите. Днес, плувайки в потока на живота, той не е в сила да осъзнае, отстрани да прецени това течение. Той не прониква в дълбините на природата, за да разбере нейните закони, не познава самия себе си и своето обкръжение.

Не говорим за онова изкуствено обкръжение, което хората са си създали сами. Там те са ”спецове” и много от тях тук се чувстват като в свои води. Обаче те не са запознати с естествените системи, задвижващи човека, обществото и природата. Към това трябва да им се открие достъп, за да започнат да налучкват същността на нещата, да се запознаят с първия допир до фундаменталните закони на външната природа и човешкото естество. Това е то ”Творецът” – даже в адаптиран, материален ипостас.

За сега хората нямат и най-малка представа за това. Те се въртят във всекидневието, вътре в изкуствената мрежа, която са си изплели. Към това ни доведоха глобалните процеси на модернизацията и урбанизацията и т.н. Целият свят живее днес по тези правила. И затова, на нас ни предстои тежка работа: ние трябва да пробуждаме в хората устрем към подем, да ги поведем към други стъпала на анализа и към други усещания, да ги насочваме към корените, за да могат под изкуствените механизми на цивилизацията да открият нашата естествена взаимна връзка, пронизваща всичките стъпала на природата.

Довеждайки човека до такива размишления, ти го въвеждаш вътре, в съвършено друга система, за която той не е подозирал, която не е взимал под внимание до сега. Точно тук и се появява проблемът: той се изключва от изкуствената мрежа и трябва да реши за себе си основните въпроси: „Кой съм аз и какво съм? Какво представлява обкръжението, природата?”. Тъй като тук пред нас се проявява съвсем друго обкръжение – системата на Висшата природа.

По същата причина днес учените са най-близо до нашите послания. Скоро дотолкова ще се сближим, че ще заговорим на практика на един и същи език. А от друга страна, за сега не можем да водим разговори на ниво бизнесмени, търговци, политици и т.н. В тяхната среда управлява все още законът на пазара…

Пред нас стои наистина не лесна задача – да разпространяваме. Трябва да се усети световната нагласа на човека, картината, която вижда пред себе си, социалните механизми и услуги, от които той се ползва, интересите, които го задвижват. Той живее в изкуствено надут ”балон” и не разбира за какво му говорим.

А ние казваме, че човек е част от природата, в която действат ясни закони. „Какви ти там закони, – ни възразяват – всичките закони са записани в конституцията”. И затова проблемите се „решават” по законодателен път – като добавим още няколко параграфа в кодекса. Така се разраства изкуствената система, посредством която хората се надяват нещо да се промени.

Всъщност работата стигна до световна криза: две системи – изкуствена и естествена – които стоят една срещу друга. И ето бедата, изкуствената система започва да се руши, при това изцяло. А ние искаме да насочим хората към естествената система, и това е голям проблем… Самите ние много бавно изминаваме този процес. А какво остава за човечеството?

Така че, не се надявай да се ограничиш само с едното намерение. Отначало трябва да влезеш в „балона” и да установиш връзка с човека. Ние се спускаме на неговото стъпало, в неговото състояние, за да го усетим, да се пропием в него и от там да започнем по-малко нашите обяснения, че всички ние сме зависими от втората природна система, от равновесието и правилното взаимоотношение с нея. При това трябва да се действа много нежно, иначе човекът няма да приеме нашето послание, защото той усеща само своя ”балон”.

От урок по статия на Рабаш, 08.04.2012

[74805]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Молитва, Намерение, Разпространение на методиката - Няма коментари→